"Бяло-сините" обединяват любовта на цяла Далмация и са една от гордостите на областта в съперничеството със столицата Загреб.

 

 

Хайдук има немалко успехи както у дома, така и на международната сцена, но това, с което отборът винаги е бил известен, е стилът на игра. За темпераментните фенове на сплитчани красотата в изпълненията е на първо място и е много по-важна от резултата. Неслучайно в Хайдук са демонстрирали майсторството си такива знаменити фигури като Ивица Шуряк, Бранко Облак, Златко Вуйович, Альоша Асанович, Ален Бокшич, Славен Билич и Роберт Ярни. От по-новото поколение своята следа на "Полюд" са оставили Игор Тудор, Стипе Плетикоса, Дарио Сърна, Никола Калинич и Нико Кранчар. Последният премина в Хайдук със скандален трансфер от вечния съперник Динамо (Загреб) през 2006 година, за да бъде продаден два сезона по-късно на английския Тотнъм.

 

Хайдук ще отбележи вековния си юбилей с мач срещу братския Славия (Прага). Срещу същия съперник е и първият международен двубой на "бяло-сините", като той се играе през 1913 година и има ярък политически оттенък. Срещата изразява подкрепата на Хайдук към чешките клубове, които се противопоставят на идеята да участват в първенството на Австрия. Резултатът е 13:1 за Славия, но не това е най-важното.

 

 

Първата си титла на Югославия Хайдук печели през 1927 година, нарушавайки доминацията на отборите от Белград и Загреб. По време на Втората световна война Сплит става италианска територия, но клубът категорично отказва да се включи в първенството на Италия. След войната маршал Тито поканил Хайдук да се премести в Белград и да стане официален отбор на Югосолавската народна армия, но предложението било отхвърлено.

 

През 1950 година Хайдук става шампион на Югославия без загубен мач - постижение, ненадминато и до днес. През същата година преди решителния мач срещу Цървена Звезда (2:1) се ражда популярната фенска групировка "Торсида", считана за първата подобна организация в Европа.

 

През годините Хайдук неведнъж се е оказвал жертва на политически игри и машинации. Така например през 1955-a тимът печели титлата, но Югославската футболна федерация решава страната да бъде представена в новосформирания турнир за КЕШ от Партизан, а Хайдук да играе в скромния турнир за купа "Митропа". Отмъщението идва 16 години по-късно, когато историческа победа над "гробарите" с 4:3 (от 0:3) насред Белград слага край на дългата серия без успехи и отново връща титлата в Сплит. Това е началото на "златната генерация" на Хайдук, водена от Иван Каталинич, Шуряк, Облак и братята Златко и Зоран Вуйович. За 10 години отборът завоюва 9 купи, а в Европа играе полуфинал за КНК срещу Лийдс през сезон 1972/73.

 

 

През 1979-а Хайдук напуска своя дългогодишен дом "Стари плац" и се мести на новопостроения "Полюд" - един от най-модерните стадиони в света за времето си. Декадата между 1980 и 1990 не носи нито една титла на клуба, което има своето обяснение. В този период властта подкрепя сръбските Партизан и Звезда и Хайдук няма как да се домогне до първото място. За сметка на това, "бяло-сините" постигат сериозни успехи в евротурнирите и побеждават тимове като Валенсия, Бордо, Щутгарт, Торино и Олимпик (Марсилия). С наведена глава от "Полюд" си тръгват и звездите на Манчестър Юнайтед.

 

На 8 май 1991 година Ален Бокшич бележи единствения гол и Хайдук побеждава с 1:0 Цървена Звезда във финала за Купата на Югославия. Няколко седмици по-късно Звезда става европейски клубен шампион.

 

След разпадането на Югославия Хайдук за кратко доминира над Динамо и дори играе четвъртфинал в Шампионската лига, но лошото финансово управление разменя ролите и в Сплит забравят какво е да си шампион. Между 1995 и 2001 година отборът нито веднъж не печели титлата. Радост на феновете носи единствено представянето на националния отбор. През 1998 година Хърватия стига до бронзовите медали на Световното първенство във Франция, а от титулярния състав на старши треньора Мирослав Блажевич петима са бивши футболисти на Хайдук.

 

 

През 2001 отборът отново е шампион на Хърватия, но дълговете не намаляват, а феновете са все по-недоволни. Ръководствата се сменят често, но проблемите не изчезват. Всеки сезон стартира с огромни амбиции и един куп нови попълнения, но добрите резултати не идват. През 2008 година президентския пост заема Мате Перош и този път началото наистина е оптимистично. Хайдук печели с 2:0 срещу Динамо на неговия "Максимир" - първа победа като гост на вечния съперник от 5 години и половина и първа с два гола разлика в Загреб от цели 48 години! В крайна сметка и този сезон завършва по познат сценарий - с титла за Динамо и второ място за Хайдук.

 

През миналата година тимът от Сплит беше воден за кратко от италианеца Едуардо Рея, а след неговото напускане за старши треньор беше назначен Станко Поклепович. Под негово ръководство Хайдук пак завърши след Динамо и изпусна титлата, но поне спечели Купата на Хърватия във финала срещу Шибеник.

 

 

Настоящият сезон също не се развива добре за "бяло-сините". Те са втори в класирането, на 5 точки зад Динамо и отпаднаха в груповата фаза на Лига Европа. Освен всичко друго, клубът се раздели и с най-добрия си футболист Сеняд Ибричич, който премина за 6 млн. евро в Локомотив (Москва).

 

Въпреки липсата на успехи и адекватно управление, Сплит живее с надеждата, че Хайдук отново ще бъде фактор на Стария континент. Празненствата около 100-годишнината на клуба вече започнаха и няма квартал в града, който да не е украсен със знамена и шалове. Програмата на тържествата предвижда специална фотоизложба с най-паметните мигове от историята на отбора, среща с феновете, празнична заря и концерт с участието на известни изпълнители. Преди мача със Славия (Прага) пък Сеняд Ибричич ще се сбогува официално с "Торсидата".

 

 

ТОВА Е ХАЙДУК (СПЛИТ):

Основан: 13 февруари 1911 година
Екипи: бяло-сини (титулярни) и червено-сини (резервни)
Стадион: "Полюд", с капацитет от 38 000 зрители
Президент: Йосип Гърбич
Старши треньор: Горан Вучевич

УСПЕХИ:
Шампион на Югославия: 9 пъти
Шампион на Хърватия: 6 пъти
Купа на Югославия: 9 пъти
Купа на Хърватия: 5 пъти
Суперкупа на Хърватия: 5 пъти

Четвъртфиналист за КЕШ: 3 пъти (1975/76, 1979/80, 1994/95)
Полуфиналист за Купата на УЕФА: 1 път (1983/84)
Полуфиналист за КНК: 1 път (1972/73)