Гърция се тресе от реформи и хазартните закони определено са част от процеса на промяна на страната в следващите шест месеца. Прогнозите вещаят, че новите хазартни закони ще помогнат на пострадалата гръцка икономика да излезе "на нула" и дори да реализира растеж през 2011.

 

В допълнение към най-накрая приватизираните от гръцкото правителство монополи в лотарията и спортните залози OPAP иO DIE, властите смятат да въведат закон за онлайн залаганията в страната, за да спомогнат в процеса на възстановяване на икономиката.

 

Макар интернет залаганията да са забранени в Гърция, незаконният хазартен пазар се оценява на около €4 милиарда. Гръцкото правителство разбира се иска да сложи ръка на част от този огромен и печеливш пазар и на регулаторно ниво има заявени намерения за въвеждане на регулация за интернет игрите в началото на 2011.

 

Действията в посока оздравяване са абсолютно необходими след колапса, в който гръцката икономика изпадна вследствие на безконтролните разходи и заеми. Към това се прибавя и неспособността за осъществяване на фискални реформи и дългът на страната нарасна до €300 милиарда. Това включва €110 милиарда заем от Европейския съюз и Международния валутен фонд. Оттам очакват законите за онлайн залаганията да осигурят на Гърция $1.3 в рамките на следващите две-три години.

 

Разрешаването на интернет залаганията в Гърция ще допринесе и за влизането на страната в унисон с Европейските директиви. На Гърция вече бяха наложени сурови финансови глоби за националния монопол на OPAP в слот игрите на ниски нива. Този проблем обаче би трябвало да намери решение скоро с намерението на гръцкото правителство да премахне ограниченията върху слот игрите, въведени през 2002.

 

Най-после са разрешени и покер игрите в казината и за целта има специален закон.

Любослав Пенев е най-стабилният треньор в "А" група и не трябва да има никакви притеснения за поста си според британския букмейкър Tempobet.com.

“Схемите за уреждане са няколко. Едната е услуга за услуга. Президентите на клубовете се разбират, че на единия този сезон му трябват три точки от другия.

Съвсем изненадващо все по-ясно става, че борбата с допинга е по-лесна, отколкото с нелегалните залози.

Двама чешки футболисти и един високопоставен служител в клуб получиха наказания и ще бъдат осъдени от прокуратурата.

На повърхността животът на професионалния футболист изглежда перфектен. Ставане за тренировка, тичане около два часа и след това обратно вкъщи, знаейки, че целият останал ден е свободен и може да прави каквото пожелае.

Букмейкърът Tempobet.com обяви изключително атрактивна промоция за "вечното дерби" Левски - ЦСКА.

Пореден скандал с уредени мачове витае в българското футболно пространство.

Четири държави, 7 дузпи и общо 6 милиона евро, утроени от залагания. Това са цифрите от ужилването на 9 февруари, които могат да причинят нежелани изненади на ФИФА. На приятелските мачове България – Естония (2:2) и Латвия – Боливия (2:1) паднаха общо 7 гола от дузпи. Засега разследването на световната централа удря само върху най-слабата част - съдиите. Но по-задълбочен поглед може да покаже, че са замесени и някои от футболистите.

Какво се случи всъщност в Анталия? Кой направи цялата измама? Това е сложен процес, в който са включени руската и турската мафия. Пряко участват и фалшива тайландска фирма, агент на ФИФА и загадъчен сингапурец. Всички те хванаха в капана си Естония, България, Латвия и Боливия. ФИФА даде ход на разследването, след като четирите държави изразиха съмнение върху мачовете, които завършиха с общо 7 гола, всичките вкарани от дузпи.

Как се случи всичко? Миналата есен някой тропна на вратите на България, Естония, Латвия и Боливия. И започна един и същ разговор: "Става въпрос за Източноазиатска компания, която има бизнес интереси в Турция и би желала да организира международни футболни събития. Официалната дата за контроли на ФИФА е 9 февруари. Бихте ли дошли в Анталия? Няма от какво да се тревожите. Всички разходи по пътуването и престоя са за наша сметка. Оставате 2 дни, тренирате, а накрая всичко приключва с контролна среща срещу равностоен противник."

За да убедят в легитимността на предложението си, организаторите осигуряват присъствието на агент от ФИФА (руснак). Четирите държави не подозират нищо. Договорът е подписан, а датите за мачовете са заявени официално. Всъщност обаче се оказва, че тайландската фирма организатор изобщо не съществува – всички адреси, контакти, дейтали и прочие, дадени от сингапуреца, са фиктивни.

Същевременно пъзелът почва да се нарежда. Дни преди 9 февруари от Русия и Турция валят масови залози, проболи защитите на най-големите азиатски интернет букмейкъри (включително Sbobet). На Естония и България например залозите достигат почти 5 милиона евро, като се слагат пари на точен резултат и над 2,5 гола. Кой може да предприеме такъв рискован залог? Само криминална организация на високо ниво. Руската мафия в последно време е активна в залозите, предимно в тениса. Турската мафия пък по-често е свързвана с футболни мачове. Именно от тези две държави са отчетени най-голяма част от залозите за въпросните мачове. Най-вероятно целта на цялата далавера е да се изперат пари, придобити от нелегален трафик на оръжие и наркотици.

В Анталия с четирите отбора участници се захваща само турски персонал – 5-звездни хотели, всеки каприз е удовлетворен. Организаторите? От тях няма и следа.

Нещата почват да намирисват, когато отборите искат да научат имената на съдиите. Оказва се, че се знае само, че ще са унгарец и босненец. Почват първите съмнения.  Странните работи продължават. Стадионът е напълно празен, няма телевизии и фотографи. Мачовете Латвия – Боливия и България – Естония са направени така, че да бъдат максимално далеч от общественото внимание. Двата мача са тотално обезличени от играещия се по същото време суперсблъсък Италия – Германия в Дортмунд. И когато цяла Европа гледа мача на "Сигнал Идуна Парк", някъде в пустошта на Латвия – Боливия и България – Естония вкарват 7 гола от дузпи. На пръв поглед главни виновници изглеждат съдиите. Изглежда просто, но май не е съвсем така.

Голямата грешка на съдиите, че при получаване на нарядите не са уведомили съответните футболни федерации (унгарската и босненската). И босненецът Зърнич, и унгарецът Лендиел не са в официалните списъци на ФИФА за международни съдии. Заради своеволието си Зърнич, заедно с помощниците си Байрамович и Риджалович, бе изваден до живот от съдийството. Това се случи още преди ФИФА да почне разследване по случая. В близките дни предстои и развитие по процеса срещу Лендиел (съдията на България - Естония) в Будапеща. Самият рефер даде обяснението си в интернет блог: "Отидох за асистент съдия, но в последния момент ми казаха, че съм главен. Обвиняват ме за четирите дузпи? Ами, очевидно ги имаше и четирите. Вижте, че нито един играч не протестира. Накрая всички ми благодариха за работата. Даже претендираха за още дузпи", оправда се Лендиел. Но това не е първото му провинение: през декември той свири мач между юношите до 20 години на Боливия и Аржентина. Гаучосите бият с 1:0 с късен гол и 10-минутно продължение. Тогава пак са засечени големи залози аржентинците да бият с късен гол. А Лендиел не изглежда невинен, тъй като по-рано в мача отменя чист гол, а самата дузпа е спорна. "Продължението беше дълго, защото мачът беше прекратен заради инциденти с феновете. За залагания не знам нищо", оправда се и в този случай Лендиел.

В крайна сметка случаят с България – Естония и Латвия – Боливия е разигран професионално. Организаторите оставят малко следи, взимат парите от печалбата бързо. Сега е нужно да се направи опит да се разбере кой точно е помогнал на мафиотите. Разследването на ФИФА трябва да премине отвъд разсъжденията за вината на съдиите. Тъй като те не могат да решат сами изхода на мача. А и алибито на Лендиел е добро. От повторенията се вижда ясно, че дузпите са действителни. И не само това... Създават се съмнения в поведението на играчите. Фауловете за дузпите изглеждат твърде наивни – особено тези за нарушенията, извършени от българите. Толкова наивни, че селекционерът на българите Лотар Матеус побесня на скамейката. Има и още един детайл. Двамата българи, които причиняват дузпите, са Ивелин Попов и Иван Иванов. Единият играе в Турция (Газиантеп), а другият в Русия (Алания). Както стана ясно по-горе, именно от двете държави валят почти всички залози за мача България – Естония. Дали това е просто съвпадение, или нещо повече?

Заб.: Текстът е публикуван без редакторска намеса.

Фраческо ЧЕНИТИ
Маурицио ГАЛДИ
"Гадзета дело Спорт"

Напоследък все повече нарастват тревогите, че футболът е оплетен в мрежата на залаганията. Дали обаче има основателни страхове за неговото бъдеще, или всичко това е част от огромните промени, които се случват в най-популярната игра през последните 15 години?

От 1995 г. насам няколко грандиозни събития и процеси промениха футбола. Това са делото "Босман", появата и развитието на онлайн залаганията, възходът на телевизионния пазар и нахлуването на амбициозните богаташи в играта. Комбинираният резултат от тях е, че футболът вече не е същият, а финансовият баланс се изравни по значимост с класирането. Онзи романтичен футбол, в който излизаш, играеш, събличаш и переш изцапания екип и така всяка седмица, вече е безвъзвратно в историята. Делото "Босман" отвори границите на футболистите и ги направи богати хора. То създаде конкуренцията между клубовете по отношение на заплатите и постави необходимостта те да генерират възможно най-големи приходи.

Телевизионният пазар беше първият, който захрани с огромни средства касите, а създаде и най-луксозния продукт - Шампионската лига. Спортните залагания промениха фокуса на публиката. Чистият интерес към играта се преплете с мечтата да забогатееш с едно кликване на мишката. Обикновеният зрител вече плащаше не само за да гледа любимия си отбор, но и да отгатне бъдещето. Съвсем логично букмейкърите започнаха да насочват поглед към стадионите като към пряко маркетинг оръжие. Днес почти всеки голям клуб в света има сред спонсорите си букмейкърска компания. След това в клубовете дойдоха хората с големите пари и намеренията да боравят с огромни средства.

Разбира се, конспиративното съзнание тук би се спряло върху въздействието на залаганията върху футбола, защото мнозина с лекота могат да си представят един почти идеален свят на играта без възможността за други интереси спрямо крайния резултат от мача. Дали обаче е така?

Спортните залагания започнаха своя възход през 2004 г. Това се случи с първия опит за регулация на онлайн бизнеса в Европейския съюз, който бе направен в Малта. Този закон отвори апетитите на стотици компании да опитат късмета си в бизнеса и различни брандове буквално да залеят световния пазар. Разбира се, дотогава също имаше силни онлайн компании, но в никакъв случай огромен световен интерес към този хазартен бизнес.

В каква посока обаче трябва да се търсят опасенията на хората за футбола? Естествено, ако попиташ обикновения човек, който залага на футболни мачове, той ще бъде твърде егоистичен. Проблемът е, че губи пари и остава с чувството, че има нагласени резултати, за да може букмейкърът да бъде печеливш или пък самите играчи да се облагодетелстват от това. Както се казва, няма дим без огън и това е едно сериозно опасение. В спорта по принцип подобни съмнения съществуват, откакто съществуват залагания. Свидетели сме на това колко филми например са създадени за бокса и манипулирането на мачовете там в полза на букмейкъра. Логично е да се очаква, че прояви на това може да има във всеки спорт.

Доколко е възможно това да е масово явление във футбола и кой може да бъде манипулаторът? Най-логично е коренът да се търси в Азия. Там е истинският пазар на залаганията, в който има огромен оборот и който не може да бъде контролиран по никакъв начин от властите. Азиатският пазар е водещ и насочва това, което става в Европа. Всеки един европейски букмейкър съобразява коефициентите си и поведението си с Азия, независимо какво е собственото му мнение по въпроса. Най-логично е да се очаква и че азиатците са тези, които имат интерес да манипулират пазара. Това се случва в две посоки: или отделни хора искат да излъжат системата и да спечелят от това, или системата се опитва да излъже масовия участник. За мен по-опасно е второто. Ако отделен човек се опита да излъже системата, то се получават комедии като "Казанската афера" между Левски и ЦСКА, на които обикновено винаги се дава гласност, а в много случаи има и по-тежки последствия. Така например добре познатият на Левски финландски отбор Тампере бе изваден от елита на страната си преди началото на новия сезон заради връзки с азиатски букмейкъри и сега обжалва това чрез сложни съдебни процедури.

По-опасното е друго. Ако се замислим, футболът е нелогична игра, но въпреки всичко такава, в която качеството има огромно значение. То определя и строгата йерархичност. Тази йерархичност кара хората да имат слабост към силните отбори, която логично се пренася в залаганията. Ако само на теория силните отбори винаги побеждават много по-слабите, печеливши ще бъдат залагащите. Това, разбира се, е недопустимо за хазартната индустрия и е логично, че освен чрез коефициентите вероятно има някакви опити да се постигне баланс на резултатите от заинтересувани кръгове, т.е. да не печелят винаги само най-добрите.

Така букмейкърът винаги печели своя процент, оборотите растат, а залагащите нямат чувството, че предимно губят. Единственият начин букмейкърът да се "отплати" за услугата са парите. Естествено. Никой обаче няма да даде фактура за тези средства, а нелегалните парични потоци са проблем в цивилизования свят, където се играе големият футбол. Тук теорията на конспирацията е категорична за два начина, по които тези средства могат да се легализират. Първият са т.нар. турнета на големите отбори през лятото, когато за няколко мача в Азия се плащат огромни хонорари. Вторият е спонсорското присъствие. И двата ми се виждат донякъде несериозни. При първия имаме доста ниска цена. Вторият пък ни връща към това, който е манипулаторът. С малки изключения почти всички спонсори са големи компании от Европа, които подлежат на регулация и също не плащат огромни суми спрямо печалбите на индустрията. Т.е. малко вероятно е футболът да бъде отявлен съдружник на букмейкърите.

По-скоро в случая говорим за една верига, в която букмейкърите са неизменна част от комерсиалния модел на футбола. Те са в играта с парите, които събират от залаганията и част от които влагат в телевизията и във футболните клубове като пряка реклама. В повечето случаи те са основният рекламодател на футболните излъчвания по телевизията и това важи за всяка държава в Европа. Съответно пък така телевизията може да си позволи луксозните пакети на футболните първенства.

Проблемът на ФИФА и УЕФА в случая е, че те трябва да са на входа и на изхода от тази верига. Ако досега те са контролирали ексклузивността на футболния продукт, то тук вече трябва да се съобразяват с четирима равностойни играчи: футболисти, телевизия, букмейкъри и собственици на клубове. Всеки от тях със своята независимост и огромни претенции към приходите.

Ето защо ми се струва, че букмейкърската заплаха е по-скоро част от новите въпроси на футболната екзистенция, които се поставят, и не е много по-различна от която и да е друга "заплаха". Институциите във футбола опитаха атаки срещу всички тези равностойни противници с претенции за пая: тази срещу закона "Босман" не успя, но все пак се търсят някакви регулации; финансовият поток от телевизиите бе заплашен именно от амбициозния проект на световните първенства и групировката Кирх; на букмейкърския пазар се търси някаква регулация, която да вкара в някакви рамки футбола като пряк участник в деленето на печалбите от залагания; срещу собствениците, които решават сами съдбата на клубовете е лицензирането. Впрочем случайно или не, но президентът на УЕФА Мишел Платини онзи ден атакува именно чуждите собственици на клубове в Англия, в чието лице видя заплаха за бъдещето на играта.

За мен букмейкърската заплаха обаче е само в една посока. Тя промени отношението на феновете към играта. Появи се една абсолютно нова аудитория на играта. Тази, която отива на стадиона през уикенда, за да се наслаждава на самата игра, намалява за съжаление. Това обаче е рискът на прогреса. И просто ще ни трябва време да свикнем с новия вид на играта, която обичаме.

Васил Колев, "Тема Спорт"