Близо половин милион абонаментни карти продадоха в Германия, това е рекорд!
Петък, 24 Август 2012 12:59Водени от шампиона Борусия (Дортмунд) 18-те клубове от Бундеслигата вече продадоха рекордните 482 495 сезонни билета преди началото на новия сезон, които стартира в петък.
Проучване от ДПА сред отборите показва, че броя надхвърля 480 825 сезонни карти, които бяха продадени през миналия сезон.
Освен това билетите, изкупени до момента, гарантират средно на мач по 26 805 фенове.
Дортмунд е начело в класацията с продадени 54 000 абонаментни карти, пред Шалке (41 195) и Байерн Мюнхен (39 000).
Новакът Фортуна (Дюселдорф) е на четвърто място с 31 000 броя, а много от клубовете вече спряха продажбите на сезонни билети.
Рекордните 13,8 милиона привърженици присъстваха на мачовете в Бундеслигата през миналия сезон, което прави средно по 45 116 зрители на двубой.
Какви мачове ще дават по ТВ през уикенда
Петък, 24 Август 2012 21:52Стартът на Бундеслигата и италианската Серия А са най-значимите събития през този футболен уикенд. Наред с тях, ще се изиграе и втория кръг в английската Висша лига, както и в Примера дивисион. Битките в Русия и Аржентина продължават с пълна сила.
Ето и какво ще можете да наблюдавате пряко този уикенд:
Събота, 25 август:
12:30 Локомотив Москва - Динамо Москва, Висша Лига на Русия – Ринг.бг
14:45 Суонзи – Уест Хям, Английска Висша Лига – Нова Спорт
15:00 Зенит – Рубин Казан, Висша Лига на Русия – Ринг.бг
16:30 Гройтер Фюрт – Байерн Мюнхен, Бундеслига – Евроспорт 2
17:00 Манчестър Юнайтед – Фулъм, Английска Висша Лига – Диема
19:30 Челси – Нюкасъл, Английска Висша Лига – Диема
19:30 Айнтрахт Франкфурт – Байер Леверкузен, Бундеслига – Евроспорт 2
21:45 Щутгарт – Волфсбург, Бундеслига – Евроспорт 2
21:45 Аякс – НАК Бреда, Ередивизи – Филм+
22:00 Еспаньол – Сарагоса, Примера Дивисион – ТВ+
Неделя, 26 август:
00:00 Малага – Майорка, Примера Дивисион – ТВ+
15:30 Стоук Сити – Арсенал, Английска Висша Лига – Диема
15:30 Хераклес – Фейенорд, Ередивизи – ТВ+
17:30 Грьонинген – ПСВ Айндховен, Ередивизи – Филм+
18:00 Ливърпул – Манчестър Сити, Английска Висша Лига – Диема
18:30 Хановер – Шалке 04, Бундеслига – Евроспорт 2
20:00 Осасуна – Барселона, Примера Дивисион – ТВ+
22:00 Хетафе – Реал Мадрид, Примера Дивисион – ТВ+
Понеделник, 27 август:
00:00 Валенсия – Депортиво Ла Коруня, Примера Дивисион – ТВ+
01:15 Ривър Плейт – Сан Лоренсо, Аржентинска Примера Дивисион – Ринг.бг
21:15 Ерцгебирге Ауе – Кьолн, Втора Бундеслига – Евроспорт 2
23:00 Атлетико Мадрид – Атлетик Билбао, Примера Дивисион ТВ+
Отложиха Хамбургер - Санкт Паули
Неделя, 06 Февруари 2011 09:06Едно от най-очакваните дербита този уикенд между Хамбургер и Санкт Паули бе отложено заради наводнен терен.
Последната инспекция на "Имтех Арена" установи, че игрището не е годно за игра заради силния дъжд, който се изсипа в региона в последните два дни и прогнозите за още валежи.
Двубоят от 21-ия кръг на първенството, който трябваше да се играе тази вечер, ще бъде пренасрочен от Германската футболна лига, като точната дата ще стане ясна през следващата седмица.
Едно от най-свирепите дербита
Петък, 18 Февруари 2011 21:39Този уикенд отново има доста големи дербита в различни европейски държави. Едно от тях обаче приковава вниманието, тъй като то не е обикновено дерби, а битка на живот и смърт, както се изразавят феновете на двата отбора.
Хановер гони третото място
Петък, 18 Февруари 2011 17:37Събота 19.02.2011г., старт – 16.30h
Хановер 96 – Кайзерслаутерн
Хановер 96
Миналата седмица постигнаха равенство (1:1) като гости на отбора на Вердер Бремен и сега им се отваря добра възможност да атакуват третото място, което дава възможност да се играе в Шампионската лига, при положение, че конкурентът им Байерн Мюнхен не успее да се справи при гостуването си на петия в класирането - Майнц.
Хановер са силен домакин, като до момента в първенството пред собствена публика имат 7 победи, 1 равенство и 3 загуби с голова разлика 19:14, което ги подрежда на престижното второ място след отбора на Байерн Мюнхен по този показател при изиграните до момента 11 домакински мача. В последните си пет домакински срещи имат четири победи и една загуба от отбора на Шалке 04 с резултат 0:1.
Домакините имат много добро нападателно дуо в лицето на Дидие Я Конан, който до момента е с 11 гола, след като отбеляза на Вердер миналата седмица, и Мохамед Абделу, който е с 5 попадения до момента. Двамата ще са отново на разположение и в този двубой.
Единствената промяна за този мач се очаква да бъде Ларс Щиндл, който ще играе на дясното крило на мястото на Мануел Шмидебах, който изтърпява наказание за получени жълти картони.
Кайзерслаутерн
“Лаутерите” са все още без победа в първите пет мача след стартирането на втория полусезон като имат едва две спечелени точки, едната от които беше постигната при домакинството им срещу отбора на Борусия Дортмунд миналата седмица в добавеното време на срещата.
В последните си пет гостувания отборът на Кайзерлаутерн има 3 загуби и 2 победи.
Гостите имат двама опасни играчи и те са нападателят Сръджан Лакич, който е поразил вратата 11 пъти до момента и полузащитникът Кристиан Тиферт с 8 гола.
Марко Курц няма да може да разчита на защитника Ян Симунек, както и на Оливие Кирч и Ервин Хофер.
Един срещу друг
Хановер 96 имат много добра статистика в мачовете помежду им като домакини срещу настоящия им противник, отбора на Кайзерслаутерн, като от 18 изиграни срещи имат 13 спечелени, 4 загубени и един равен мач.
Прогноза
Първият мач между двата тима завърши с победа на Хановер 96 с 0:1.
Отборът на домакините е сред фаворите този сезон в борбата за разпределението на местата, даващи право за участие в Европейските турнири. Нямат сериозни кадрови проблеми и в домакинствата са достатъчно убедителни, което според мен, ще наклони везните в тяхна полза и ще спечелят срещата. Това би ги наредило на третото място във временното класиране на Будеслигата при положение, че отборът на Байерн Мюнхен не победи.
Прогноза: победа за Хановер 96
Коеф. 2.18
Букмейкър: 188Bet
Залог: 6/10
Прогноза: Свилен Генчев
Последната среща между двата отбора:
13 години (не) стигат
Вторник, 26 Април 2011 11:46За 13 години човек може да направи толкова много неща. Едни завършват своето образование, други създават семейство, трети пък… успяват да изиграят 320 мача в Бундеслигата и да влязат в сърцата на жителите на един германски град. Леонардо де Дойс Сантош или просто Деде се превърнa в една жива легенда на Борусия (Дортмунд). Играчът е като Алесандро Дел Пиеро за Ювентус, Дженаро Гатузо за Милан, Стивън Джерард за Ливърпул, Райън Гигс за Манчестър Юнайтед и Икер Касийяс за Реал Мадрид - вечна част от отбора и феновете му. 13-годишният му престой на "Вестфаленщадион” в Дортмунд едва ли някога ще бъде забравен от жителите на града. Вечно усмихнатият бразилец даде паса за шампионския гол през 2002, загуби финала за Купата на УЕФА същата година. Бе там и през 2005, когато Борусия бе пред фалит и изпадане. Сега, толкова много години по-късно, приказката за Деде е на път да приключи.
Бразилецът дебютира на 14.08.1998 година в мач срещу Щутгарт навън, но след само 13 минутки се контузва и напуска терена. Сега, 13 години по-късно, той трябва да напусне отново. Toзи път завинаги. Деде извоюва титулярното си място още с пристигането си в Дортмунд и изиграва цели 32 мача за Борусия в първия си сезон. Играчът е и първият трансфер на настоящия генерален мениджър на отбора Михаел Цорк.
"Навремето търсехме халф, който не се интересува от пари и намерихме Деде", казва Цорк толкова години по-късно. Философиятa за любовта към футбола на бразилеца изглежда не се е променила. На пресконференцията, на която той заяви, че напуска Дортмунд, като основна причина бяха изтъкнати малкото мачове, които Деде изигра през сезона. "За мен парите нямат никакво значение. Просто искам да усетя отново радостта от футбола и да се забавлявам", каза пред "Билд" бързоногото крило.
Следват нови силни сезони, в които обаче контузиите продължават да тормозят халфа. Сезон 2007/08 се оказва пагубен за Деде, който се контузва още в първия кръг при победата с 3:2 над Байер (Леверкузен) и отсъства в следващите 22 мача на тима. Лошият късмет за бразилеца продължава, а младият Марсел Шмелцер малко по малко извоюва титулярното си място.
Подкрепата от страна на привържениците обаче е уникална. По предложение на старши-треньора Юрген Клоп следващият домакински мач срещу Байерн посреща Деде с плакат "Деде: само още 4152 часа". Играчите пък прекосяват терена с друг трансперант: "Всички от Борусия за нашия Деде". Полузащитникът се появява на терена с патерици и тениска с надпис "Благодаря, фенове".
В домакинския мач на Борусия срещу Хановер 96 уважението и обичта към Деде отново бяха затвърдени. Този път от 18-годишния Марио Гьоце, който при изравнителния си гол за 1:1 вдигна фланелката си, под която стоеше тениска с името и номера на Деде. "Той е уникален човек и ми помогна изключително много, когато дойдох за пръв път в тима", бе краткият коментар на Гьоце след мача. Деде пък бе изключително поласкан от дейстието на младия играч и заяви, че това е най-емоционалният момент в цялата му футболна кариера и обеща, че в договора му със следващия му отбор ще има клауза, която го освобождава от задължението да играе срещу Борусия на "Сигнал Идуна Парк”.
Любовта на привържениците не остана скрита и преди седмица, когато бразилецът навърши 33 години. Над 1 500 фена излязоха да празнуват рождения ден на любимеца си в центъра на Дортмунд.
Деде благодари на хората, заявявайки: "Благодаря ви за всичко, което направихте за мен, за добрите думи и пожелания. Това е най-хубавият рожден ден в моя живот. Където и да ида по света, вие ще бъдете в моето сърце. Вие сте част от семейството ми”.
Предложенията към играча валят – пет клуба от Бундеслигата, както и Рома и Милан, са намесени в борбата за подписа на играча. Последният гол на Деде за „жълто-черните” е през сезон 2007/08 на шести април. Двубоят отново е между Борусия и Байер (Леверкузен), а дортмундци печелят с 2:1. Какъв мач само! В 87-та минута Александър Фрай прави 1:1 след пас на Деде. Така се стига до 93-тата минута, когато гологлавият играч с изключителен шут препарира Адлер за 2:1. Какъв по-добър последен гол?
И за финал едно изказване, което красноречиво показва какво всъщност е Борусия за Деде. И как това отдавна не е просто един клуб, в който, както той самият заяви, смятал да остане не повече от три години при идването си в Германия:
- Каква беше реакцията Ви, след като научихте, че напускате клуба?
- Плаках. Цорк също имаше сълзи в очите. След разговора ни отидох в празния стадион и един час просто се разхождах по тревата.
ИВАН РАЙКОВ
Вердер ще удари Санкт Паули
Събота, 23 Април 2011 12:42Германска Бундеслига XXXI кръг
Събота 23.04.2011г. старт – 16.30h
Санкт Паули - Вердер Бремен
Санкт Паули
Санкт Паули се представи добре в миналия кръг срещу директния си конкурент в борбата за оцеляване в Бундеслигата- отбора на Волфсбург. В края на срещата водеха с резултат 2:1 и бяха по-добрият състав, но допуснаха гол в последната минута на мача, с което шансовете им за измъкване от зоната на изпадащите се намалиха допълнително.
Те са единственият отбор без победа в последните осем шампионатни срещи, като са със седем последователни загуби и едно равенство (от последния кръг). Въпреки че Бундеслигата поднася множество изненади, смятам че домакините ще са вторият тим, който ще изпадне директно в по-долна дивизия, заедно с отбора на Борусия Мюнхенгладбах.
Санкт Паули ще излезе със състава от предходната среща, което означава че ветеранът в тима Джералд Асамоа ще е единственият нападател, Макс Крузе и Наки ще са по крилата. Чарлз Таки ще се изявява в ролята на плеймейкър.
Защитата на домакините е най-слабото звено в отбора, като в момента те разполагат само с четирима защитници, докато цели шест играчи са контузени и са извън състава до края на сезона.
Вердер Бремен
Вердер Бремен се нуждае от две победи в последните четири кръга, за да си гарантира на 100% оставането в Бундеслигата и това е подходящ момент за постигане на победа срещу отбора в най-лоша форма към момента в шампионата.
Формата на Вердер постепенно се подобравя, контузените играчи поетапно се завръщат в отбора и гостите са без загуба в последните си седем мача (2 победи и 5 равенства). Намират се само на шест точки над зоната на изпадащите отбори, така че към този мач ще бъде подходено сериозно.
Сандро Вагнер и Клаудио Писаро ще бъдат тандем в нападението на тима, докато Марко Марин ще играе зад тях като плеймейкър. Крила ще са Уесли и Тим Боровски, докато Торстен Фрингс ще играе като опорен полузащитник.
Прогноза
Първият мач между двата състава завърши с убедителна победа (3:0) в полза на Вердер Бремен. Общата статистика също е в полза на гостуващия отбор, който има 10 победи, 4 равенства и само 1 загуба срещу тима на Санкт Паули от далечната 1977 година.
Вердер е отборът в по-добра спортна форма, с повече класни играчи в състава си и очаквам да го покажат в тази среща. Въпреки че в домакинствата си Санкт Паули често показва добри игри, смятам, че гостуващият отбор в този мач не може да си позволи да изпусне точки. Победа за Вердер Бремен е най-вероятният изход от този двубой.
Прогноза: Победа за Вердер Бремен
Коеф. 2.22
Букмейкър: Pinnaclesports
Залог: 6/10
Текст и Прогноза: Свилен Генчев
Празен футбол, пусти стадиони
Вторник, 27 Декември 2011 11:51Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.
Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.
Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).
На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...
В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.
Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...
КАК Е В ЧУЖБИНА
Бундеслигата чупи всички рекорди
Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.
Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...
НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА
Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач
1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673
2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283
3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128
4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031
5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742
6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388
Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните
Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.
На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.
На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.
След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.
През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.
Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.
Хронологията на един очакван срив
Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.
Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.
Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.
Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.
Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.
През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.
Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.
2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.
През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.
2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.
През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.
Любомир Серафимов, "Тема Спорт"
Един забравен немски шампион
Петък, 13 Април 2012 21:48В последните седмици в интернет пространството една снимка събра усмивките и възхищението на хората и най-вече на футболните фенове. Една снимка, една хореография на феновете на немския ФК Магдебург, на която те показваха на своите любимци къде се намира вратата.
Кой обаче знае кои са ФК Магдебург?
В момента синьо-белите се състезават в Регионална лига Север в Германия или по-точно казано - в четвърта дивизия. Отборът се намира на незавидното 16-то място и е разтърсван от проблеми в последната година. Феновете от своя страна искат незабавни оставки на цялото ръководство, както и промени в поведението на терена на всички играчи. Искрицата надежда за привържениците беше евентуалното спечелване на Купата на Саксония-Анхалт, която дава право на спечелилия да играе за Купата на Германия. Разтърсвани от много проблеми синьо-белите се отдалечават все повече от славното си минало, минало на немски шампион, минало на едно славно име в историята на европейския футбол.
Магдебург има богата футболна история още от края на ХІХ век. Днешният клуб има много предшественици, но официално е основан на 22 декември 1965 година. Така започват и славните години на отбора от Източна Германия. За пръв път през 1968г. отборът играе на европейска сцена в турнира Интертото. Златните години идват през 70-те, когато Магдебург става три пъти шампион на Източна Германия.
Основна фигура за успехите е бившият национален треньор на ГДР Хайнц Крюгел, който успява да „произведе” за периода 1969-1974 година девет национални състезатели. Началото започва със спечелването на шампионската титла през 1972г., когато се поставят няколко рекорда: първо това е най-младият шампион в немското първенство до сега със средна възраст от 22,5 години, второ - успяват да спечелят всичките си тринадесет домакински срещи и трето - поставят абсолютен рекорд по посещаемост за тези години, като например срещата срещу Карл Цайс Йена се наблюдава от 58 000 зрители. През следващата година отборът от Харц бива елиминиран от Ювентус на осминафинал за КНК след две загуби с по 0:1, но думите на треньора Крюгел говорят недвусмислено: ”В следващите години ще изградим отбор, достоен за международната сцена”.
Несъмнено тези думи са били по-верни от всякога. След победи над директните си конкуренти за титлата и с още по-млад състав от шампионския през 1972г. Магдебург влиза с пълна сила в борбата за Купата на носителите на купи. След победи над НАК Бреда, Баник Острава, Берое Стара Загора (загуба на българския представител с 0:2 в Германия и героично 1:1 в България) и победа на полуфинала над Спортинг Лисабон, съдбата изправя синьо-белите срещу защитаващия трофея от 1973г. Милан. Финалът в Ротердам се играе само пред 5000 души - холандците не са заинтересовани от тази среща, а феновете от Източна Германия нямат право да пътуват до Холандия. Звездите на Милан срещу юношите от Магдебург. Повечето от синьо-белите футболисти са на по двадесет години, работят в местния завод за тежко машиностроене, тренират предимно вечер, карат колело и могат само да мечтаят за един нов трабант. Вярата и приятелството между всички в отбора обаче водят до отчетливо 2:0 и Магдебург става първият и единствен източногермански клуб, спечелил престижен европейски турнир.
Интересно е също, че Магдебург и Селтик Глазгоу са единствените носители на този трофей, които го печелят само и единствено с играчи от собствения си град. През сезон 1974/1975 синьо-белите печелят третата и последна титла. Отборът не успява да защити трофея за КНК, като бива елиминиран от Малмьо, а година по-късно достига до четвърт финал за Купата на УЕФА, където отново се среща с Ювентус и бива елиминиран от торинския отбор, който по-късно печели турнира. През следващия сезон Магдебург пак са доминиращ отбор в немското първенство, но не успяват да спечели титлата и стига само до сребърните медали.
Спадът във формата на немския гранд започва в началото на 80-те години. От неизменен лидер в предишното десетилетие сега Магдебург едвам успява да се добере до място, което да осигури участие на отбора в европейските турнири.
Синьо-белите са неизменни лидери и в турнира за Купата на ГДР. Между 1963-1983 година отборът е достигал седем пъти до финала и е спечелил всяка една от тези срещи и заедно с Динамо Дрезден е абсолютен рекордьор в този турнир. Спечелването на Купата през 1983 години отново напомни на Европа къде е Магдебург и дава възможност за ново участие в европейските клубни турнири. Седемдесет хиляди зрители изкупуват всички билети за срещата срещу Барселона. За жалост в тази среща феновете виждат, че любимият отбор вече не може да се мери с европейските футболни сили. За немците това е най-голямата загуба на европейска сцена - 1:5.
Златното поколение на 70-те години бива заменено от нови, млади момчета, които обаче нямат шампионските качества, които са нужни на отбора. През сезон 1987/1988 Магдебург достига до седмо място в класирането, което е най-лошото представяне от 1970г. След обединението на Източна и Западна Германия синьо-белите не могат да се мерят със западногерманските отбори и рулират във Втора или Трета Бундеслига.
През 2000г. отборът печели купата на Саксония-Анхалт и бива наречен от медиите „Страшилището”. Като четвъртодивизионният клуб побеждава Карлсруе, Кьолн и Байерн Мюнхен за Купата на Германия. Шалке обаче спира победния им ход. Така в поледните години клубът не може да открие себе си и да възвърне старата си слава.
Въпреки всички несгоди Магдебург остава един футболен град. Може трибуните да не са винаги пълни, но феновете са винаги верни на отбора - винаги изобретателни и колоритни те чакат „Страшилището” отново да се събуди и един ден Европа пак да потърси на картата къде се намира синьо-белият град Магдебург.
Виктория Танева, специално за FanFace.bg
ВИДЕО: Златният дубъл на Борусия Дортмунд подлуди Германия
Понеделник, 14 Май 2012 20:19Когато Дортмунд не спи с дни, когато Дортмунд празнува с дни. Когато хората са по дърветата, по тераси, по светофари. Когато се лее бира с тонове и когато всички носят хартиени корони на главите си, значи, че Дортмунд е шампион. Стотици хиляди излязоха вчера по улиците на Дортмунд, за да посрещнат шампиона и носителя на Купата на Германия - Борусия. От толкова успехи феновете и футболистите нямаха време да спят.
След победата на финала за Купата, изгледана от близо 14 милиона зрители според данни на ZDF, футболистите празнуваха до 6 сутринта. Поспаха няколко часа, а след това се качиха на полет до Дортмунд с номер 1909. На самолета беше залепено жълто-черно сърце, а футболистите бяха посрещнати като герои от война от близо 1000 човека.
Първата задача на играчите беше да се впишат в Златната книга на Дортмунд, а кметът Улрих Зиирау ги определи като златното поколение в историята на дортмундския спорт. Оттук и шампионската обиколка на града започна. До 17 часа данните за два от основните площади са: 10 000 фена на Борзигплац и 12 000 на Фрийденсплац и още десетки хиляди по улиците, по които щеше да премине откритият МАН, където футболистите щяха да покажат не само Купата, но и Салатиерата.
Въпреки забраните за качване по дърветата, по-изобретателните бяха вече се качили и бяха заели най-добрите места, от където да направят снимки и да видят купите. Хиляди плакати, на които пишеше "Благодаря, момчета!", хиляди знамена, хора от различни националности и градове, обединени и мислещи само за едно - за Борусия.
Автобусът с футболистите се движеше бавно, хората хвърляха шалове и фланелки, други - качили се по дърветата успяха да докоснат и Купата, а феновете се шегуваха, че дори Байерн не са били толкова близо до нея. Улиците се огласяваха от песни, а всички избухнаха от песента "В дни като тези": "Чакам от седмици този ден, и танцувам от щастие... по същото време, на същото място, както последния път... в дни като тези си пожелаваме безкрайност..."
Момчетата на Юрген Клоп се качиха и върху автобуса, за да усетят тази безкрайна радост, снимаха почти постоянно жълтото море пред тях. И така с часове. Борзигплац беше задимен от жълти и черни факли. Нетипично за немците се чуха и няколко бомбички. Изобретателността на феновете нямаше край - огромни плюшени мечки с фланелки на Борусия, плюшени котки с жълто-черни шалове.
Почти до полунощ откритият МАН не можеше да стигне крайната си точка. Често не се движеше с по 10-20 минути. Въпреки конната полиция, стюардите и няколкото полицейски коли, които проправяха път през феновете, беше трудно придвижването. Специален хеликоптер прелиташе над централните улици и заснемаше всяко едно място, по което преминаваше автобусът. По данни на Общината и на медиите между 200 000 - 250 000 човека са излязли по улиците през деня.
Няколко минути след полунощ шампионската обиколка приключи. Феновете не се разотиваха толкова бързо. Оставили след себе си хиляди кутии от бира, те щяха да продължат двудневното си безсънно празненство.За такива дни живеят хората тук. В този ден млади, стари, богати и бедни бяха рамо до рамо, прегръщаха се, снимаха се, плачеха заедно. В такива дни няма значение какъв си, колко различен си, защото силата, обединяваща тези хиляди, е много по-голяма от всяко друго социално разделение. Това е силата на футбола. Има ли друга по-обединяваща сила?
Виктория Танева (bvbbulgaria.blogspot.com), специално за FanFace.bg