Феновете на Арсенал са изключително разочаровани от новината за трансфера Робин ван Перси в Манчестър Юнайтед, а голяма част от тях започнаха да палят фланелки на холандския национал. 

Късно снощи Арсенал и Манчестър Юнайтед официално обявиха, че са се договорили за трансфера на холандеца, а часове по-късно привърженици на “артилеристите” пуснаха клипове в Youtube, на които се вижда как се палят фланелки на Ван Перси.

 

29-годишният нападател стана голмайстор на Висшата лига през миналия сезон с 30 отбелязани гола, като 2 от тях бяха от дузпа. Ван Перси бе на път да се превърне в една от легендите на “топчиите”, но вместо това става един от най-омразните футболисти в очите на феновете, които трудно приемат трансфера му в пряк конкурент от Висшата лига. Далеч по-приемливо за тях щеше да е евентуално преминаване в Ювентус, който също бе сред кандидатите за подписа на холандеца.

 

Подобно бе отношението на привържениците и към френския национал Самир Насри, който през миналия сезон избяга с Манчестър Сити.

Четирима запалянковци на Арсенал са арестувани за убийство на запалянко на Ливърпул преди мача от втория кръг на английското футболно първенство, завършил 2:0 за гостуващия отбор на Арсенал.

Четиримата привърженици на Арсенал са пребили в центъра на Ливърпул - на улица Колкит, 33-годишния Стюърт Смит, който е бил откаран незабавно в болница, но лекарите не са успели да спасят живота му. Арестувани са четирима мъже - двама на 39 години, един на 37 години и един на 27 години. Четиримата са арестувани в сектора за гости на стадион "Анфийлд".

 

Полицията има информация, че гражданин на Ливърпул, който се е намирал на мястото на престъплението, има запис на смъртоносния инцидент на своя мобилен телефон.

 

"Полицията е готова да разговаря с всички, които имат някаква информация или доказателства за инцидента. Нашите хора търсят човека, за който се смята, че е снимал със своя мобилен телефон част от инцидента", казаха от ръководството на полицейския участък от Мърсисайд.

Какъв завършек на годината в Премиършип? Интригуващ и вълнуващ - Арсенал срещу Челси.

От фондация до Първата Световна Война

Футболен клуб Арсенал става реалност, когато група работници от Woolwich Arsenal Armament Factory решават да сформират футболен отбор в края на 1886-а година. Клубът е играел под името Dial Square и в първия си мач бие Ийстърн Уондърърс (Eastern Wanderers) с 6:0 на 13-ти Декемви 1886-та. Скоро след това името Ройъл Арсенал (Royal Arsenal) било усвоено и отборът продължил да играе приятелски срещи и в локални състезания.

 

През 1891 клубът станал професионален, сменил името си на Уулич Арсенал (Woolwich Arsenal) и стигнал Фуболна Дивизия през 1893-та година. Топочийте се преместили на Хайбъри през 1913-та. Следвайки Първата Световна Война, Арсенал станали част от новата и разширена Първа Дивизия, където са и досега.

 

Чапман и великолепието на 30-те

Хърбърт Чапман застава начело на Арсенал през 1925-та и спечелва първи трофей за клуба през 1930-та побеждавайки Хъдърсфийлд Таун във финал за FA Cup. През следващия сезон Арсенал стават шампиони за първи път. Между 1933-та и 1935-та клубът спечелва хеттрик от шампионски титли. За нещастие Чапман умира по средата на този период, достигнал статута си на легенда.

 

Джордж Алисън поема клуба и надмощието продължава през остатъка на десетилетието, спечелвайки още една купа на футболната асоциация (1936) и една шампионска титла (1938). По това време Арсенал е имал едни от най-видните си имена, които присъстват в книгите на клуба. Алекс Джеймс, Тед Дрейк, Клиф Бастин, Дейвид Джак и Джордж Мал са били само малка част от имената, които са играели в един от най-добрите отбори във Футболната лига по онова време.

 

От войната до първия дубъл

Втората световна война спира победния ход на Арсенал, но когато Том Уитакър застава начело, успехът не се забавя. Арсенал става шампион през сезон 1947/48 и сезон 1952/53; носители на купата на ФА през 1950-та и финалисти през 1952-ра. Шейсетте години не донасят трофей на Хайбъри, с два загубени финала за купата на лигата през 1968-ма и 1969-та, бъдейки най-близкия шанс за успех. Бърти Мий поема отбора по средата на 60-те и Арсенал вдига първия си европейски трофей през сезон 1969/70, побеждавайки Андерлехт с 4:3 в финал съставен от два мача.

 

По-добър е следващия сезон. Отборът на Арсенал със състав от имена като Чарли Джордж, Джордж Армстронг, Рей Кенеди и капитана Франк МакЛинток, спечелват първия за клуба „дубъл”. Те вдигат титлата на Уайт Харт Лейн и бият Ливърпул във финала за купата на Футболната Асоциация на Уембли след продължения. Отборът се завръща на Уембли за три поредни финала, спечелвайки втория с 3:2 срещу Манчестър Юнайтед.

 

Този мач става известен като “Five Minute Final”. Топчийте достигат финал за Купата на Носителите на Купи с отбор, който включва играчите Греъм Рикс, Франк Стейпелтън, Пат Райс, Дейвид О’Лиъри и Лиъм Брейди ,но губят от Валенсия след дузпи.

 

Отличията на Джордж Греъм

През 1986-та Джордж Греъм, играч от отбора който печели „дубъл”, става треньор на клуба, вземайки поста от Дон Хау и следват дни пълни с отличия. Той води Арсенал до първи триумф за купата на лигата, побеждавайки Ливърпул с 2:1 на финала. Две години по-късно Топчийте спечелват титлата, с известния гол на Майкъл Томас в последната минута на Анфийлд. Друга титла последва през сезон 1990/91, когато отборът с известната дефанзивна четворка, губи един единствен шампионатен мач. Още сребро следва. През 1992/93, Арсенал става първия отбор печелил двете местни купи в един сезон. Шефилд Уензди е победеният отбор и в двата случая. Ерата на Греъм е завършена във следващия сезон. Забележителен европейски финал за Купата на Носителите на Купи завършва с победа с 1:0 над Парма в Копенхаген, благодарение на гола на Алан Смит. Следващият сезон Арсенал не успяват да защитят купата си, като губят от Реал Сарагоса след дузпи. По това време Греъм вече е напуснал клуба. Той е заместен от Брус Риък, който е начело само един сезон, през който привлича Денис Бергкамп.

 

Ерата на Арсен Венгер

Сезон 1997/98 е първия сезон на Венгер на Хайбъри. Арсенал спечелва титлата и купата на Футболната Асоциация, Венгер спечелва титлата Мениджър на годината, а Денис Бергкамп получава приза Футболист на годината на FWA (Footballer Writers’ Association) и PFA. Страхотният сезон е завършен с участието на френските национали Партик Виера и Емануел Пти в победната кампания на Франция на Световното Първенство.

След три последователни втори места в шампионата, през 2000-та година Арсенал стига финал за купата на УЕФА, но губи след дузпи. През 2001-ва клубът стига четвъртфинал в Шампионската Лига на УЕФА, но е отрастранена от Валенсия.

 

Сезон 2001/02 обаче е пълен с отличия, тъй като Арсенал печелят третия си „дубъл”, побеждавайки Челси във финала за купата на Футболната Асоциация, завършвайки сезона с 13 мача без загуба и помнеща се победа над Манчестър Юнайтед с 1:0 на Олд Трафорд. Клубът остава непобеден у дома за цял сезон. За тези заслуги Арсен Венгер е назован Мениджър на сезона, а Робер Пирес става Футболист на годината според FWA (Footballer Writers’ Association).

 

Следващият сезон Арсенал не успява да защити титлата си, но Топчийте стават първият английски клуб, успял да задържи за повече от 20 години купата на Футболната Асоциация след победа над Саутхамптън с 1:0 в Кардиф. Тиери Анри става Футболист на годината според PFA и WFA и се присъединява към Денис Бергкам с повече от 100 отбелязани гола  за Арсенал.

 

Сезон 2003/04, Арсенал си връщат титлата успявайки да не регистрират загуба през целия сезон и подобрявайки рекорда си от 13 мача без загуба в лигата. Завършват с 11 точки в повече от втория Челси. Младият испанец Сеск Фабрегас пристига в клубът през януари и до края на сезона чупи рекорда за най-младия играч, играл в официален мач -  само на 16 години и 177 дена.

 

Кампанията на 2005/06-та е последната, изиграна на Хайбъри. Четвърто място в шампионата и футбол в Шампионската Лига на УЕФА са осигурени в последния ден на шампионата чрез победа над Уигън Атлетик с 4:2, докато Тотнъм отстъпва на Уест Хем Юнайтед и губи четвъртото си място.

 

Целият рекорд на Арсенал на Хайбъри е: Изиграни мачове: 2 010; Победи; 1 196; Равенства 475; Загуби 339; Голове (вкарани): 4 038; Голове (допуснати): 1 955.

 

Събитието на сезона е невероятното пътешествието до финала за Шампионската Лига в Париж. Дванайсет мача без загуба, както и най-много мачове без допуснат гол (10), пращат Арсенал срещу Барселона във финала на 17-ти май. Въпреки че Йенс Леман е изгонен в 18-тата минута, Топчийте вкарват първи чрез Сол Кембъл през първото полувреме. Във втората част испанците вкарват два гола и разбиват сърцата на пътуващите фенове на Арсенал.

 

Посока – Емирейтс Стадиъм

Докато клубът се приготвя за преместването на Емирейтс Стадиъм, капитанът на Топчиите Тиери Анри се посвещава на клуба, подписвайки нов договор, преди да замине за да помогне на Франция да стигне до финал на Световните Футболни Финали в Германия през лятото на 2006-та. Юли месец същата година, Арсенал напуска Хайбъри след 93 години и се премества в новия си дом. Аякс е противниковият отбор в бенефиса на Денис Бергкамп, като холандецът изиграва последния си мач за клуба и първия мач на Емирейтс за Арсенал.

 

Владимир Костов (официален сайт на българския фенклуб на Арсенал)

След пропускането на 2 безценни точки при невероятния обрат от 0:4 до 4:4 в срещата със състава на Нюкасъл и развоя на срещите при конкурентите им Челси и най-вече Манчестър Юнайтед, Артилеристите вероятно са разочаровани от факта, че не можаха да се приближат само на нищожните 2 точки от временния водач в ранглистата.

Проблемът на английския футбол е, че всеки бивш играч си мисли, че е достатъчно умен да бъде експерт и телевизионен водещ. Не помня вече дали го бе казал Кантона или Виали. Няма значение.

На Острова ежечасно се чуват тежки присъди от "големи" имена на бивши десни  бекове и опорни халфове, които разпределят точките и трофеите с лекота, още преди мачовете да се изиграят.

Арсенал и Ливърпул вече са отписани. Мина само един кръг от Висшата лига и два от традиционните четири най-силни отбора на Англия вече нямат шанс за титлата, че и за място в Шампионската лига.

Грандовете имат по точка, след като не успяха да победят Нюкасъл и Съндърланд, но върху тях се изля тъкав водопад от критики, че няма нужда да се мият с дни.

Арсенал е "разбита команда" без лидери и с объркана трансферна политика. Арсен Венгер е дебелоглав инат, който не иска да купи нормални, завършени футболисти и да подсили отбор си. Никой от водещите играчи не желае да остане, тръгнаха си Фабрегас и Насри, следващият ще бъде Ван Перси... С това са пълни английските вестници.

Далглиш харчи безумно  парите на собствениците на Ливърпул. Купува средни по класа играчи, иска с тях да изгради отбор, плаща  много над истинската им цена (трансферите на Керъл, Даунинг и  Хендерсън). Ливърпул е неподготвен за големи дела...

Това можете да прочетете за момчетата от "Анфийлд".

Мина една седмица от сезона, но той вече е приключен за тези две големи институции в английския футбол, ако слушате експертите.

В събота Арсенал приема Ливърпул и слага старт на серия дербита в следващите седмици. И ако в ТВ студията костюмирани специалисти като Джейми Реднап и Анди Таунзънд вече зачеркнаха шансовете на тези колоси, вие не го правете. Този мач много често е класика!

Няма как да не е след 1989 г., когато Майкъл Томас прати титлата в Лондон секунди  преди изтичане на времето с втори  гол на "Анфийлд". Мач, за който  се пишат книги и се направи  филм. "Невъзможна мисия" пасти да яде - дори Том Круз не може да стори това, което тогава направиха  Тони Адамс и компания. Биха непобедимия Ливърпул в неговия дом с 2:0 в пряк мач за титлата.

През 1994 г. едно 19-годишно хлапе на име Робърт Бърнард Фаулър наниза три гола за 4 минути и 33 секунди в най-добре охраняваната врата на Англия. Ливърпулската сензация побърка "кулите" Адамс и Киоун и вкара най-бързия хеттрик в историята на английския футбол. На "Анфийлд" домакините биха с 3:0.

Голямото отмъщение  за Ливърпул обаче дойде през май 2001 г., когато Арсенал бе по-добрият отбор и водеше с 1:0 до 85-ата минута на финала за Купата на Англия. Но съдбата реши да върне спомена от 1989 г., пращайки като провидение един друг Майкъл. Новото чудо Оуен забоде два гола и трофеят отиде в Ливърпул.

В последните години класиките също не липсват. Спорната дузпа за Ливърпул при 4:2 в един от най-зрелищните мачове в Шампионската лига през 2008 г.

Незабравимото 4:4 с четири гола на Аршавин на "Анфийлд", отнело титлата на Ливърпул през 2009 г.

И, разбира се, първият сблъсък на Далглиш с Венгер от миналия сезон.

Изтънченият Арсен трудно преглъща неудачите и му се носи славата на човек, който не умее да губи. След като неговият Арсенал поведе в 6-ата минута от добавеното време от спорна дузпа, французинът не успя да преглътне, че в 9-ата Ливърпул също получи наказателен. 1:1 и Венгер тръгна с разперени ръце към Кени Далглиш, за да му обясни, че няма дузпа. Шотландската легенда го отпрати с няколко сочни ругатни, уловени и от камерите. Ражда се нова интересна интрига между мениджъри във  Висшата лига.

Дори само за един от посочените спомени, не пропускайте зрелището от "Емирейтс" в събота.

Или пък заради факта, че Ливърпул не е печелил като гост на Арсенал от 2000 г.

Или заради младия и съвсем нов вид на Арсенал.

Или дори само да чуете химна на "червените"  в края, независимо от резултата. "20 години и продължаваме да броим", ще подразнят лондончани с припяване  гостите. Толкова минаха от последната титла на "бийтълсите".

А насреща  ще чуят саркастичното: "Траоре спечели повече европейски купи от вас". Да, Арсенал  не е бил европейски първенец, а недодяланият и иронизиран Джими Траоре взе купата през 2005 г.

Фолклорът е като за голям мач. Футболът -  обикновено също.

Какво повече ни трябва за една класика?

Дидро, sport.webcafe.bg

Годината е 1964-а, а камери на английската BBC  обикалят из стадионите на страната, правейки първи стъпки в излъчването и отразяването на футбола. Петък, точно ден преди дербито на града,  екип на телевизията е в Ливърпул и заснема превю на големия мач. "На кой му пука за изборите - отвръща фен на Евертън. - Хауърд Уилсън не е важен, трябва само да бием Ливърпул!". По-малко от месец след двубоя се чакат едни от най-ключовите избори в следвоенната история на  Великобритания, след които споменатият Уилсън взима властта и започва период на промени в живота на Англия.

Но дербито е несравнимо по-важно за хората в Ливърпул. Река Мърси тече в червено и синьо, а някогашните приятелски отношения все повече остават само далечен спомен. На терена Евертън и Ливърпул често прелива в бой и омраза, само за последните 25 мача са показани 15 червени картона. Това е периодът от 2000 г. насам, а "резултатът" в тази категория е 10:5 за играчи на Евертън. Настоящите капитани Фил Невил (Евертън) и Стивън Джерард (Ливърпул) са гонени по два пъти.

За този период Ливърпул има тотално превъзходство в статистиките, спечелил е 14 мача срещу само 3 на Евертън, при осем ремита. Но всяко гостуване на "червените" отвъд Стенли Парк е тежко. Феновете вече рядко седят заедно, а край стадиона често има инциденти с ранени и арестувани. Двата стадиона са на по-малко от километър, запалянковците често се събират при своя и тръгват вкупом към съседния, когато тимът им гостува в дербито.

Съботният мач  неслучайно е обеден (12,45 ч английско време). Така на феновете се дава по-малко време за обръщане на бири. Висшата лига реши това дерби никога повече да не е вечерно, но през сезон 2008-2009, заради ангажименти на Ливърпул в Шампионската лига се наложи двубоят да се изиграе в понеделник на осветление. Феновете на "сините" останаха на "Анфийлд" повече от час и половина след завършването на двубоя, защото край арената имаше "военно положение"  с  "червени", които не си тръгваха.

На терена в събота се очаква поредния сблъсък, в който броят голове ще е многократно по-малък от жълтите картони, а вероятно и от контузените. През миналия сезон Евертън не загуби от Ливърпул, печелейки с 2:0 на своя стадион и измъквайки 2:2 като гост. За статута на "сините" това е успех и е сигурно, че ако избегне загубата в събота, отборът на мениджъра Дейвид Мойс ще е горд. Все пак клубът е похарчил за трансфери точно 17 милиона евро за 2 години, а Ливърпул изправя насреща само централен нападател за 40 (Анди Керъл). Разликата в бюджетите и ресурса е сериозна в полза на гостите. Но това не гарантира нищо. Насред синьото море от надъхани евертънци, страстта може да вземе връх над класата и фаворитът да загуби. Случвало се е нерядко в историята на тази футболна класика.

В неделя Северен Лондон ще изживее най-притеснителните си часове след  размириците от лятото. Откъм Финсбъри парк по булевард Севън Систърс ще се спуснат хилядите арсеналци, та чак до №17 на Парк Лейн. Там ги чака домът на Тотнъм - "Уайт Харт Лейн". И едни неособено дружелюбни, облечени в бяло и тъмносиньо хора, които живеят за едната победа над врага.

Тотнъм - Арсенал е класиката на Лондон. Голямата вражда започва през 1919 г., не от футболен мач, а от едно гласуване. Футболната лига на Англия решава, че елитната първа дивизия трябва да се увеличи от 18 на 20 отбора и прави избори между босовете на водещите клубове. Тотнъм изглежда фаворит за мястото, но го печели Арсенал, въпреки че е пети във втора лига. От тогава арсеналци са "измамници", а на всяко дерби решенията в полза на "червено-белите" се приемат с прастарата песничка: "Винаги мамите, Арсенал си е същият".

Насреща тотнъмци чуват "ийдос", което е пренебрежително и леко обидно название на евреите в Лондон от началото на миналия век.  Феновете на Арсенал са готови да се обзаложат, че всъщност привилигирования тим от квартала е Тотнъм, защото богатите евреи са го поддържали винаги. Изобщо - тук нещата са на съвсем друга основа от Мърсисайд, където важна е само страстта и битката. Лондон е далеч по-натоварен с политически окраски и победата на терена е като изборите. Всъщност - виж по-горе. Естествено, че и това дерби е по-важно от тях!

Дидро, sport.webcafe.bg

В най-голямото събитие на 2011 г. ще участват само двама значими играчи и е гарантирано, че ще завърши наравно. Докато състезания като олимпийските игри или финалът по американски футбол Супербоул са най-гледаемите събития, тази година кралската сватба на британския принц Уилям и Кейт Мидълтън ще надмине всички по интерес и тв рейтинг. И макар че няма да има ритане на топка, единоборства и медали, дори тези фенове, които малко се интересуват от дворцовите въпроси, могат да открият доста любопитни връзки между спорта и кралските особи, които да възбудят интереса им на 29 април.

 

Британското кралско семейство отдавна е свързано със спорта - като участници, патрони или дори в администрацията. Принц Уилям например е президент на английската футболна асоциация, която е най-старият и влиятелен ръководен орган в този спорт в света. Той е запален фен на Астън Вила, в който играе българският национал Стилиян Петров, и често посещава мачове на отбора. Миналата година принцът хвърли цялата си тежест зад кандидатурата на Англия за домакин на световното първенство през 2018 г. Той работеше заедно с бившия капитан на националния отбор Дейвид Бекъм в опита си да привлече на своя страна членовете на изпълкома на ФИФА. За съжаление на англичаните Световната футболна федерация избра Русия за домакин на мондиала.

 

Съвместната работа обаче създаде връзка между двамата мъже, които много си допаднаха и вече са добри приятели. Бекъм и съпругата му Виктория получиха покана за сватбата и в петък ще заемат местата си в Уестминстърското абатство пред очите на милиардите тв зрители по света. "Освен че е член на кралското семейство, работата, която Уилям върши, е впечатляваща - сподели Бекъм наскоро. - Той е много земен човек. Личи си, че е загрижен за английския футбол и приема ролята си невероятно сериозно."

 

Връзката между кралското семейство и спорта обаче не свършва с Уилям. Братовчедка му Зара Филипс е една от звездите в конния спорт. През 2006 г. тя спечели световното първенство и същата година бе обявена от Би Би Си за спортна личност на годината във Великобритания. Филипс се надява да тръгне по стъпките на своята майка - принцеса Ан, която участва на Олимпийските игри в Монреал през 1976 г. в същия спорт. Зара пропусна олимпиадите през 2004 и 2008 г., след като конят й Тойтаун получи тежки контузии и преди двете събития. Зара обаче е пълна с оптимизъм, че ще участва на следващите олимпийски игри, които са в Лондон догодина. Филипс е сред най-популярните членове на кралското семейство и е много близка с принц Уилям и брат му Хари. Тя продължи страстта си към спорта и в личния си живот. След като дълги години излизаше с жокея Ричард Джонсън, сега Зара е сгодена за капитана на английския национален отбор по ръгби Майк Тиндал, който е страхотен веселяк, харесван от всички. Носът му има толкова неправилна форма заради ударите, които Майк понесе в кариерата си, че принцеса Ан го умоляваше да си направи пластична операция, преди да се ожени за дъщеря й. Явно обаче Тиндал изпусна срока за това, защото паметното събитие е насрочена за 30 юли тази година в Шотландия.

 

Като се има предвид семейното им наследство, напълно нормално е Уилям и Хари да имат силен интерес към спорта. Техният чичо принц Ендрю бе избран за капитан на Royal and Ancient Golf Club - древна институция, която все още отговаря за правилата в голфа, по случай 250-годишнината от създаването му. Непокорният принц Хари, който се превърна в най-обичания калпазанин във Великобритания, често посещава спортни събития. Преди година той бе сред огромна пияна и псуваща тълпа в лондонския Alexandra Palace, където наблюдаваше световното първенство по дартс. Феновете на този спорт редовно издигат импровизирани плакати, за да привлекат вниманието на телевизионните камери. Хари с удоволствие се присъедини към тях и дори насърчи тълпата да пее прочута ръгби песен. Пияните запалянковци с радост го сториха. Иначе Хари е привърженик на футболния "Арсенал". Твърди се, че бащата на принцовете - престолонаследникът Чарлз, е фен на Бърнли.

 

Исторически погледнато, кралската връзка със спорта има доста по-собственическа и интелектуална насоченост - най-вече с конете, чак от XVI век. Тогава крал Хенри VIII си взимал почивка от женитбите и обезглавяването на две от шестте си жени, за да организира състезания с коне, на които сам участвал и дори залагал. Двеста години напред - твърди се, че кралица Виктория била толкова развълнувана по време на конни надбягвания в Аскът, че от бързане да види финиша на една от гонките счупила прозорец. Сегашният монарх - кралица Елизабет II, притежава много конюшни, а конете й постоянно печелят големи състезания. Освен това също като Хари Нейно величество подкрепя Арсенал. Според сайта на кралското семейство кралицата "често може да бъде забелязана на конни сбирки в качеството си на собственик и коневъд, както и на събития, които се радват на кралски патронаж".

 

Няма никакво съмнение, че силната връзка със спорта е помогнала в огромна степен за популярността на кралското семейство дори в по-скептичната съвременна ера. Интересът му невинаги може да съвпада с вашия, но това все пак не е едно типично семейство. И ако този петък заради жената ви се наложи да пренебрегнете плейофите в НБА и НХЛ например, за да гледате едно събитие без тройки и хоумрънове, не се ядосвайте. Скоро след това кралското внимание пак ще се насочи към спорта.

 

Цветан ИЛКОВ, "Стандарт"

Месец декември миналата година бе белязан от новината, че членовете на фенклуба на Арсенал–България ще имат възможността да посетят „Сан Сиро” и да се насладят на още едно страхотно изживяване с любимия отбор – мачът между Милан и Ареснал.

 

Всичко изглеждаше като приказка до момента, в който играчите на Венгер излязоха на терена без идея, без настроение и без желание за победа. Дори майсторът на трагедиите Софокъл нямаше да може да опише настроението, което бе обзело трибуните с гостуващите фенове.

 

Привържениците бяха принудени да изгледат истинска наказателна акция, която Милан нанесе на отбора, който само преди няколко години успя да постигне забележителните 49 мача без загуба в английската Висша лига. Но не всичко бе мрачно на онзи мач.

 

 

За мен пътуването започна рано сутринта в деня на срещата, когато с още 30-ина членове на фенклуба поехме към летището, стискащи в ръце ценните хартийки, които щяха да ни осигурят пропуск до мача същата вечер.

 

В 09:30 ч. по-голямата част от групата се бе събрала на летището, а полетът ни беше за 11:45. След кратка суматоха около натоварването ни на самолетаизлетяхме в посока Бергамо. Полетът бе около 2 часа и бе изпълнен с разкази за знайни и незнайни подвизи на любимия отбор от близкото и далечното минало.

 

От Бергамо взехме автобус, който за 30 мин. ни откара до Милано. От автогара се снабдихме с билети за метрото, което се превърна в основното ни превозно средство за следващите 2 дни.

 

 

Половин час по-късно вече се намирахме в хостела, където щяхме да нощуваме, и със завидна бързина успяхме да се разпределим по стаите и да се отправимкъм точката, където се събираха английските фенове, а именно Дуомо.

 

В целия град се забелязваха запалянковци от всички краища на света, които бяха дошли да подкрепят Арсенал в един мач, който впоследствие се превърна в повратна точка в сезона на „артилеристите”.

 

В 18:30 вече бяхме на Дуомо и се заехме със задачата да закачим знамената на фенклуба по стените на подлеза на метрото. Това се оказа доста сполучливо място, защото всички фенове, които излизаха от станцията, сеспираха да разпитат за нашия фенклуб и да се снимат със знамената.

 

Безспорно това бе една добра реклама за нас.

 

 

Малко по-късно се срещнахме с наши приятели от фенклуба на Арсенал в Словения и не след дълго вече бяхме започнали обичайната тема за това, кой е най-добрият футболист, играл за Арсенал през годините. Това е един традиционен спор, който започва да витае из въздуха всеки път, когато на едно място се съберат повече от 10-Ина фенове.

 

Предложенията минаха през играчи като Лиъм Брейди, Тони Адамс, Денис Бергкамп, Роки Рокасъл, Иън Райт и, разбира се, Тиери Анри. Както винаги до единодушно решение не се стигна, но това бе един добър повод да си спомним за едни от най-големите легендина Арсенал през годините.

 

В песни и разговори изминаха часовете до мача и дойде време да се запътим към стадиона. За тази цел използвахме автобус. А първият път, когато видях„Сан Сиро”, определено бях впечатлен. Организацията около влизането на стадиона бе отлична и за нула време заехме местата си в сектора с гостуващите фенове.

 

 

Не смятам за нужно да разказвам за събитията на терена през 90 мин. ходене по мъките, но интересното за мен бе реакцията на публиката след влизането на Анри през второто полувреме. От стъпването на голмайстора на терена до самия край на мача публиката скандираше основно неговото име, независимо от негативния резултат.

 

Емоциите по трибуните бяха в двете крайности - от сълзи в очите на някои привърженици до думи като „Очакваше се да се случи нещо подобно”. Истината е, че този резултат бе напълно закономерен. Не защото Милан изигра феноменален мач, а по-скоро защото Арсенал не показа нищо от това, с което се славеше отборът на Арсен Венгер в близкото минало. Мачът свърши, ние сеприбрахме в хостела и без много настроение легнахме да спим след уморителния ден.

 

 

В заключение бих казал, че тази екскурзия бе белязана от един незабравим за мен факт, а именно, че успях да гледам Анри с екипа на Арсенал. Досега не бях имал тази възможност, тъй като когато тръгнах по мачове на Арсенал, Анри вече бе преминал в Барселона.

 

За мен лично това изживяване бе страхотно и пагубният резултат не може да помрачи радостта ми, че успях да изгледам 45 мин. футбол от френския рицар.

 

Облечен в доспехи, може би малко овехтели от времето, но свидетелстващи, че пред нас бе една легенда, част от историята както на Арсенал, така и на целия английски футбол. И ако цената да видя една футболна икона бе даизгледам 4 гола в мрежата на любимия отбор, не съжалявам, че съм я платил.

 

CHEERS.

 

Разказ на един от българските фенове на Арсенал, пожелал обаче да остане анонимен. Снимките и видеоматериалите са специално за FanFace.bg и от други членове на Арсенал - България

 

 

 

 

 

 

 

Ето предложенията за тази седмица! Успех!

Блекбърн - Арсенал
Прогноза: 2

Победата над Сунзи и точката, която бе завоювана срещу Борусия Дортмунд в Шампионска лига сякаш възвърнаха леко самочувствието на възпитаниците на Арсен Венгер. От лагера на артилеристите вече на няколко пъти през седмицата обявиха, че са забравили шамара, който получиха от Манчестър Юнайтед. Добрата новина за феновете на лондончани е, че Артета се вписа чудесно в състава и заедно с Ван Перси е готов да дърпа колесницата. Бенаюн и Жервиньо все още са длъжници, но сега имат идеалната възможност да оправдаят гласуваното им доверие. Блекбърн безспорно е един от най-слабите отбори в Премиер лийг и единствената цел пред тима през настоящата кампания ще е оцеляването. Едва ли обаче домакините имат сили за чудо срещу Арсенал.

Астън Вила - Нюкясъл
Прогноза: 1

Двата отбора започнаха добре кампанията, като не познават вкуса на поражението до момента. Факт, който е доста учудващ, когато става въпрос за Нюкясъл. За разлика от настоящите си домакини, северняците не успяха да затегнат особено стабилно редиците си и успешната им серия до момента отдаваме единствено на леката им програма. В предишния мач свраките гостуваха на КПР и успяха да измъкнат една точка, но сега срещат по-класен противник и според нас е време стомната да се счупи. Агбонлахор и компания са в отлична форма и им гласуваме доверие.

Интер - Рома
Прогноза: Х

На "Джузепе Меаца" се срещат два от претендентите за титлата в Италия, които стартираха сезона отчайващо. Само за седмица нерадзурите претърпяха поражение като гост от палермо с 3:4, а след това бяха унижени на собствения си стадион от Трабзонспор в Шампионска лига. Рома отпадна безславно от турнира Лига Европа, след като бе отстранен от Слован Братислава, а след това загуби и от каляри на "Олимпико". В Интер се усеща липсата на продадения в Анжи Махачкала Самуел Ето'о, а Майкон е контузен. Луис Енрике гради нов отбор, а през седмицата Тоти сплоти колектива с вечеря... Едва ли някой от двата тима ще си позвили да загуби. Точката е добро начало.

Атлетико М - Сантандер
Прогноза: 1

В Mадрид все още не са преболедували раздялата с Форлан, но Фалкао и Диего обещаха победи. Дюшекчиите стартираха почти отчайващо, но сега имат изключително удобен противник и едва ли ще сгрешат.

Лацио - Дженоа
Прогноза: 1

Орлите грабнаха точка на старта като гост на шампиона Милан, а Клозе се отпуши. Звездната селекция, с която разполага наставникът Еди Рея дава предпоставки за нещо сериозно през настоящата кампания и едва ли Дженоа ще има сили да спре устрема на столичани.

Сиена - Ювентус
Прогноза: 2

В първия кръг Юве разби с 4:1 Парма и напомни за добрите стари времена, когато бианконерите доминираха не само в Италия, а и в Европа. Любопитното е, че новият наставник Антонио Конте залага на схема 4-2-4. Дали ще я предпочете и при гостуванията? Сигурното е едно - Старата госпожа разполага с изключителна мощ в предни позиции в лицето на Вучинич, Матри, Красич, Тони и едва ли тосканци ще успеят да им се противопоставят.

Евиан - ПСЖ
Прогноза: 2

От началото на сезона новаците показват зъби, но сега срещу себе си имат звездната селекция на столичани. При такава разлика в класите не можем да не уважим ставката, която при повечето букмейкъри надвишава "2".

За любителите на силни усещания препоръчвам да потърсят победи като гости за КПР и УБА съответно на Уулвс и Суонзи.

 

passportbg.blogspot.com

 

ЗАЛАГАЙТЕ И ПЕЧЕЛЕТЕ С FANFACE.BG И BET365 ТУК!