Феновете на Амкар събраха около 90 хил. рубли за клуба (малко над 4400 лв.), информираха от пресслужбата на отбора от град Перм. Знаете, там играят трима българи - Георги Пеев, Мартин Кушев и Захари Сираков.

 

Запалянковците на Амкар се амбицираха да помогнат на своя клуб, който изпадна във финансова криза. По този повод президентът Валерий Чупраков подаде оставка на 24 декември.

 

Два дни преди Нова година на сайта на Амкар се появи номер на сметка, на която феновете можеха да превеждат пари за клуба. Само за два дни тогава – на 30 и 31 декември, те събраха 47,5 хил. рубли. В този смисъл общата сума, която вече е преведена е достигнала 90 хил. рубли.

 

В неделя около 500 привърженици на Амкар взеха участие в акция за подкрепа на клуба. В края на 2010-а десетки фенове се събраха на митинг, за да изразят желанието си отборът да съществува и да продължи своето участие в елита на Русия.

Нови промени в Закона за футболното хулиганство предвиждат в Русия - забрана за посещения на футболни мачове до живот, отлъчване от църквата до живот и затвор.

Бившият бразилски национал Роберто Карлуш напусна Коринтианс. Един от футболистите с невероятен шут, изпълни заканата си и се връща в Европа.

Ръководството на Руския футболен съюз има намерение да затегне контрола по трибуните по време на мачовете от местното първенство. Поводът за непрестанните расистки прояви на немалка част от феновете на големите клубове.

 

От футболната централа възнамеряват да въведат правило, според което да се отнемат точки на отборите, чиите ултраси си позволяват подобни действия и скандирания. До момента клубовете заплащаха единствено парични глоби, но от новия сезон при провинение ще им бъдат отнети цели шест точки.

 

Не е тайна за никого, че във всяка една агитка има множество крайнодясно настроени хулигани, които не крият омразата си към другите раси, етноси и култури.

Банан бе хвърлен от трибуните на стадион "Металург" в Самара по бразилската звезда на Анжи Роберто Карлош в последната минута на мача между домакините от Криля Советов и тима от Махачкала.

 

Роберто Карлош демонстративно напусна терена след инцидента, а от Анжи вече бяха извършили трите разрешени смени и никой не влезе в игра на мястото на легендарния ветеран.

 

Това е вторият подобен случай на проява на расизъм срещу 38-годишния Роберто Карлош от началото на сезона в руската Премиер Лига. Преди мача от 2-ия кръг Зенит - Анжи (2:0) бразилецът бе "поздравен" с банан от фен на питерци.

 

Защитникът на Анжи Махачкала Роберто Карлош коментира действието на фена, който го замери с банан по време на двубоя с Крилия Советов, като каза, че това е обида не само към него, а към целия руски футбол, предаде sports.ru.

 

„Потресен съм от отвратителното поведение  на фена, който плю на целия руски футбол. Надявам се футболната асоциация, УЕФА и ФИФА ще реагират адекватно. Подобни действия не трябва да се толерират в цивилизованите държави”, каза бразилецът.

 

„Напуснах терена нарочно, защото много се засегнах и нямах желание да продължа играта. Повярвайте ми, бих постъпил така независимо от резултата”.

 

На въпрос какъв жест е показал с ръка, докато е напускал терена, Карлош отвърна, че е показал два пръста, припомняйки, че това е втория път, в който се случва подобно нещо.

 

„Много се обидих, защото по-голямата част от феновете в Русия уважават и се радват на чуждестранните футболисти. Но, за нещастие, има и такива простаци. В следващия мач ще играя, без съмнение”, допълни той.

Ден преди двубоя от осминафиналите за купата на УЕФА  между Зенит и Твенте, трагедия потресе руския отбор. Почина съпругата на вратаря Вячеслав Малефеев.

FanFace.bg продължава да публикува статиите от прелюбопитната историческа поредица на в. "Новинар". Няма как след Хитлер, Мусолини, Франко и останалите диктатори по света да не стане въпрос и за Йосиф Сталин. Или по-точно за една от най-кошмарните фигури по времето на неговото господство - фенът на Динамо (Москва) и душманин на съветския футбол Лаврентий Берия.

"Футболистите са патетична колекция от безгръбначни креатури". Думите са на Йосиф Висарионович Джугашвили, най-големият диктатор на 20-и век, който като зрител има в актива си приблизително едно полувреме. Разбира се, твърдението му не е коректно, най-малкото защото по негово време футболът в бившия Съветски съюз пише велика страница в историята си.

Типично за генералисимуса и неговото променливо настроение обаче по негово време се стига и до друга крайност - 20-годишното отсъствие на страната от футболния свят (1925-1945). За националния отбор то продължава до 1952 г. Подобно на Хитлер и другарят Сталин не се е интересувал от футбол. Нито е виждал смисъл в това, нито се е впечатлявал, нито може би е имал време. За разлика от злокобния Берия обаче.

Когато през 1923 г. Сталин става генерален секретар на ЦК на комунистическата партия – вторият от общо петте му поста, футболът в страната е слаб, а националният отбор яде постоянен пердах още от първия си мач с Финландия на лятната олимпиада през 1912 г. А футболният съюз, създаден през 1912 г., е изваден от ФИФА след болшевишкия метеж и гражданската война. Едва през 1924 г. и в условията на бойкот от страна на ФИФА националите записват първата си победа – 3:0 срещу Турция. След двата си мача с този съперник съветският футбол изчезва от картата до 1945 г.

Играта, привнесена от англичани през 60-те години на 19-и век, първоначално е била забранявана от царската династия заради страха, че футболните клубове може да се превърнат в центрове на революционни брожения. Парадоксално, но промяната и организирането на футбола започва с възкачването на Сталин на партийния връх.

Разбира се, той е здраво свързан с държавните структури - ЦДКА Москва (сегашен ЦСКА) е на армията, милицията и спецслужбите създават "Динамо", железниците – "Локомотив" и т.н. Единственото изключение е московският "Спартак", основан от Николай Старостин и секретаря на комсомола Александър Косарев, и чиито фенове стават "обикновените" хора и търговската класа. Затова и мачовете между "Динамо" и "Спартак" оттук нататък олицетворяват битката между държавата и личността.

И обратното - фен на "Динамо" е най-кошмарната фигура на сталинския режим - Лаврентий Берия. Той си е позволявал всякакви намеси във футбола и, разбира се, репресии. По негова воля най-добрите играчи от другите клубове просто се отвличат без възможност за контраотпор - от специални групи служители на НКВД, които правят "доставки" по поръчка. Върхът на сладоледа било да се открадне играч на "Динамо" (Киев) и да се изпързаля украинският ЦК.

 

Берия обаче получава и удари. Като този през 1936 г., когато "Спартак" по инициатива на капитана Николай Старостин си урежда демонстративен мач на Червения площад. Въпреки протестите на ръководителя на НКВД, че топката може случайно да излети към Вожда и да го удари, двубоят се провежда, и то върху специално постлан килим от 9000 квадратни метра. Той продължава само 43 минути и е единственият, на който Сталин присъства на живо.

Понякога Берия успява да си го върне тъпкано. През 1939 г. "Спартак" печели купата на страната, но се получава заповед от секретаря на ЦК Жданов да се преиграе... полуфиналът с "Динамо" (Тбилиси) – безпрецедентен случай в световния футбол.

Московското "Динамо" обаче отново побеждава и "тогава - спомня си Николай Старостин – почувствах, че няма да ми простят". Малко след това срещу него и брат му Андрей е изфабрикуван процес. Премиерът Молотов забавя подписването на заповедите за арест, като една от версиите е приятелството между неговата дъщеря и тази на Николай.

През 1942 г. обаче обвиненията са стъкмени и двамата са арестувани заедно с други техни роднини. "Забавянето ни спаси – ако бяхме арестувани през 1939 г., по времето на големите репресии, едва ли щяхме да оживеем", разказва той. Братята излежават пълните си присъди и са освободени 12 години по-късно. Преди това Василий Сталин, който също е запален по спорта, прави опит да реабилитира Николай, но неуспешно. Запознати твърдят, че шефът на НКВД е имал още една причина да мрази играча – в началото на 20-те, на мач в Тбилиси, Никой Старостин няколко пъти лъже младия тогава защитник Берия и след един от персоналните двубои с него вкарва гол.

Междувременно се е появил още един запалянко със световна известност – композиторът Дмитрий Шостакович. Още преди германското настъпление той ходи редовно на стадиона, а по време на блокадата на Ленинград описва известния футболен мач, игран по улиците на града.

След войната редовно пише спортни статии, като симпатиите му са към родния "Зенит" (Санкт Петербург). А Сталин, въпреки неприязънта си към футбола, се опитва да остави наследство. Той разрешава строежа на стадион, който започва през 1932 г. и е бил предвиден за 100 000 зрители. С уточнението, че се е предвиждало на него да се провеждат военни паради със съответната техника. Под него са проектирани множество бункери. Съоръжението обаче е достроено дълги години след войната и с неколкократно по-малък капацитет.

 

През 1945 г. СССР е реабилитиран на футболната карта благодарение на "Динамо". Като част от следвоенните инициативи за скрепяване на дружбата между страните победителки тимът провежда турне във Великобритания. Това са първите мачове между английски и съветски отбори, голяма част от футболистите на "Динамо" за пръв път излизат зад граница, а единствено 35-годишният Семичастни и вратарят Хомич имат международен опит.

Въпреки това те си тръгват от Острова с 2 победи и 2 равенства плюс победа над великия "Арсенал" с 4:3 и с обща голова разлика 19-9. Осем години преди Мача на века Англия – Унгария съветските футболисти разбиват мита за силата на британския футбол.

Този успех по-късно съдейства за разрешението на Сталин националният отбор да прекрати бойкота и да участва на лятната олимпиада в Хелзинки през 1952 г. Там след победа над България с 2:1 в предварителния кръг СССР среща Югославия. По това време държавните ръководители Сталин и Тито са във вражески отношения и двубоят придобива политически оттенък. Това означава, че за съветските играчи победата е въпрос на национална чест.

До 70-ата минута те губят с 1:5, но героично успяват да измъкнат 5:5 с изравнителен гол в последните 30 секунди. (Герой на мача с 3 гола е Всеволод Бобров, един от участниците в британското турне. През 1950 г. се спасява от самолетна катастрофа в Урал, при която загива хокейният отбор на ВВС на Василий Сталин. Оживява, защото е закъснял за полета.)

В реванша югославяните бият с 3:1, използвайки груба игра и психологически атаки. Въпреки че двата мача се играят с един свободен ден между тях, точно на него Сборная провежда по заповед тренировка с големи физически натоварвания. Югославяните, на които е дадена пълна почивка, не вярват на очите си и я определят като безумие.

След завръщането си съветските футболисти са обвинени в пораженство и идеологическа диверсия. ЦСКА е разформирован с решение на Берия, но според някои източници то е било предварително одобрено от Сталин. Отборът е възстановен след смъртта на диктатора, но под друго име. На уволнения селекционер Борис Аркадиев и на няколко играчи са отнети званията "Заслужил майстор на спорта". Кинохрониката и снимките от мачовете са унищожени и запалянковците в СССР виждат с очите си какво се е случило половин век по-късно благодарение на архива на сръбската телевизия.

По времето на Сталин много футболисти умират от насилствена смърт или са репресирани. През войната те са мобилизирани и много от тях загиват. Други преживяват хитлеризма, за да умрат в лагери. Трети строят Беломорканал и други обекти.

Политическият натиск върху футбола ще продължи и след смъртта на Сталин през 1953 г. През 1964 г. Никита Хрушчов ще уволни селекционера на Сборная Константин Бесков за загубата на финала на европейското от Испания с 1:2 – отбора на "онзи фашист Франко". Така футболът в страната ще започва да се развива по западен образец едва през последните години, когато руските милиардери и големите компании вкараха пари в него.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Играещият помощник-треньор на Спартак Москва - Андрей Тихонов, който може да направи повторния си дебют за клуба в четвъртфинала за Купата на Русия срещу Краснодар следващата седмица, призова феновете за подкрепа.

 

Както е известно руският тим приключи в минорно настроение участието си в евротурнирите, а тежката загуба с 2:5 от Порто даде повод в Русия отново да се заговори за оставката на Валерий Карпин.

 

Московчани играха в груповата фаза на Шампионската лига, а след това се включиха в пролетната фаза на Лига Европа, където стигнаха до четвъртфиналите. Общо, московчани заработиха от евроизявите си 10,5 млн. евро.

 

"По десетобалната система си поставям оценка 8 за физическото състояние. С всяка следващата тренировка се чувствам по-подготвен и мисля, че мога да изиграя едно полувреме", сподели 40-годишният халф.

 

В същото време Андрей Тихонов призова феновете на отбора да окажат подкрепа на футболистите в предстоящите мачове независимо от слабия старт на сезона.

 

"Нашите привърженици винаги са ни подкрепяли, когато ни е било най-трудно. Истинските фенове на Спартак никога не се отказват от отбора си", заяви Тихонов пред официалния сайт на руския гранд.

Трима фенове на Спартак (Москва) са били арестувани от португалската полиция заради това, че са предизвикали безредици по трибуните на "Ещадио до Драгао" на мача от Лига Европа между руския тим и Порто.

 

Привърженици на "червено-белите" са влезли в схватка със стюарди, а 30 минути след края на срещата полицаи са приложили сила срещу тях, за да въдворят ред. В резултат от сблъсъците са пострадали около десет руски фенове, включително запалянковци, които мирно и тихо са гледали мача. Между тях е имало и деца.

 

В същото време, в Москва други фенове на Спартак (Москва) са си спретнали масов бой с привърженици на ЦСКА (Москва). Сбиването е било между организирани групи ултраси на двата клуба от руската столица. Боят е станал в бар и в него са взели участие около 200 души. Според предварителните данни някои от пострадалите при сбиването са настанени в болница.