Здравейте, приятели и най-вече фенове! Днес FanFace.bg става на една годинка! Не е нито много, нито малко, но пък за този период от време успяхме да създадем сайт, който да бъде от полза на всички привърженици не само на футбола, а и на останалите спортове.

Всичко, което се прави в спорта, е най-вече за феновете, или поне нашият екип мисли, че така трябва да бъде. Опитахме се и ще продължаваме да дерзаем, защото сме убедени, че вие, ФЕНОВЕТЕ, трябва да имате вашата трибуна и да се чува и вашият глас!

Дано за тази една година сме успели да стигнем до голяма част от вас с нещо наистина хубаво и стойностно. Е, получавахме и упреци, но ние приемаме всичко като градивна критика и си взимаме бележки. Хубавите отзиви като цяло обаче бяха в повече, което не може да не ни радва.

В страницата ни във Фейсбук вече натрупахме едно сериозно количество приятели, които постоянно се увеличават. 

Ще продължаваме да правим така, че да сме във ваша полза! Ще продължаваме да се стараем да бъдем още по-изчерпателни и актуални! Ще продължаваме да бъдем зад вас, защото феновете, агитките и тези, които обичат спорта, го заслужават! Защото спортът не може без тези, които създават атмосферата!

Няма да сме като УЕФА да "мислим за футбола", а в същото време да мислим за парите...

Е, честит празник и на вас, ФЕНОВЕ! Бъдете живи и здрави! Подкрепяйте любимите си отбори, бъдете винаги зад тях, както в добрите, така и в трудните моменти! 

Наздраве! Пийнете поне една бира за рождения ден на FanFace.bg! Ние пък ще пийнем по едно за всеки от вас :)

Ако някой ден измислят Машина на времето, едно от желанията ми ще бъде да ме върнат поне 40-50 години назад. За да мога да гледам наживо поне един мач на Гунди…

 

Всъщност, може би това е егоистично и би трябвало да поискам да ме върнат на една точна дата - 30 юни 1971 г. За да се опитам  да убедя Гунди и Котков да не тръгват за Враца…

 

(Бих се опитал да убедя в същото и Ботев. Той също намира края си във Врачанския балкан. И - също като Гунди - е бил само на 28…)

 

Ако на този ден не беше се качил в прословутата Alfa Romeo, днес Гунди щеше да празнува своя 68 рожден ден. И може би щеше да споделя съдбата и на останалите спортни легенди -- тъжни и безпарични старини, забвение и самота…

 

Съдбата обаче е милостива - не позволява това да му се случи. И той изгаря - за да свети десетилетия след това в паметта на милиони българи. (Пък и това си е стара наша традиция - още от прабългарски времена - да пращаме най-достойните си люде директно при Тангра).

 

 

Може и да бъркам, но в най-новата ни история българския народ излиза масово на улицата само два пъти: през незабравимото американско лято на 1994 и близо четвърт век по-рано - на погребението на Гунди. (Що за народ сме щом само коженото кълбо може да ни вдигне задниците от диваните… това е съвсем друга тема).

 

През онзи юнски ден над половин милион българи идват, за да се сбогуват с двете непрежалими футболни легенди. Доброволно, без строй и партийна повеля. Даже напук на Партията, която толкова се стряска от всенародната обич, че взима крути (и от днешна гледна точка - малоумни и жалки) мерки. Питам се какво ли им е било на онези агентчета на Държавна сигурност, които са били натоварени с отговорната мисия… да късат некролозите н Гунди?! И да следят, че в следващите некролози няма да се споменава час и дата на панахидата -- за да няма пак народни вълнения. Жалка история!

 

Още по-жалки са днешните (всъщност те не са от вчера) напъни на част от "червената" България да очерни паметта на Гунди и да омаловажи футболните му или чисто човешки достойнства.

 

Върхът беше Фейсбук групата с красноречивото заглавие "Гунди е разложен труп" (вече изтрита - бел. ред.). Публикувам линк към въпросната страница не за да правя реклама на психопатите, които са я създали - а да помоля всеки здравомислещ човек да докладва тази група, заради отвратителното й съдържание. А на авторите й ще кажа само това: Всеки един от нас - включително и вие, душици дребни - ще се превърне в разложен труп. Но в легенда като Гунди - едва ли!

 

 

И за да не ме обвинят в клубна пристрастност (никога не съм крил, че сърцето ми е синьо), ето оценката за Гунди на една от "червените" легенди:

 

"Приятел в живота. Съперник на игрището. За един футболист е трудно да бъде на върха в период от шест, осем или десет години. В този период нашият футбол имаше и други големи таланти, но това, което Аспарухов носеше със себе си, го отличаваше. Той слагаше завършека на това, което правеха другите -- головете, фигурата му, финесът, с които играеше, го правеха любимец на всички зрители, независимо дали са привърженици на Левски, или на другите отбори. Не трябва да го сравняваме с никого. Той си беше Георги Аспарухов, такъв го знаят футболна Европа и светът."

 

Димитър ПЕНЕВ (защитник на ЦСКА и България)

 

Ако и това не стига - гледайте който и да е от архивните записи с интервю на Георги Аспарухов! Ще видите един усмихнат и невероятно скромен човек. Човек с качества, които сега отчайващо липсват - не само в  днешните футболисти, но и в повечето съвременни българи…

 

Аз не си спомням Гунди. Бил съм само на годинка и нещо когато е изгорял, недалеч от родния ми град.

 

Но помня, че виждах усмихнатото му лице - от снимките по стените на десетки магазинчета, дюкянчета, работилнички, канцеларии (тогава не им викаха "офиси") и дори домове. По онова време по стените имаше и много портрети на един мустакат грузинец… но смея да твърдя, че снимките на Гунди бяха повече. А и той гледаше много по-усмихнато…

 

Да си спомним за легендата!

 

Наричаха го Гунди…

 

Пламен Петров

В истински празник на футбола се превърна шоу-мачът по случай 100 години от основаването на Аустрия (Виена). Домакините се изправиха срещу отбор, селектиран от легендата Луиш Фиго и спечелиха със 7:4.

 

Резултатът обаче бе от най-малко значение в този мач. Далеч по-важно бе щастието на 18 000 щастливци про трибуните, които отново успяха да се насладят на майсторството на някои от най-емблематичните фигури от близкото минало.

 

 

В отбора на Фиго Олстарс личаха имената на титани като Роналдо, Георге Хаджи, Деян Станкович, Яя Тиуре, Сержиьно, Пиер ван Хойдонк, Сантяго Солари, Роке Жуниор, Кафу, Джоване Елбер, Владимир Шмицер, Педро Паулета, Луиш Боа Морте, Оливие Дакур, Димаш, Иван Елгера, Лукас Радебе, Джика Попеску, Фернандо Коуто, Патрик Виера и Роналд де Бур.

 

На вратата пък бяха Рикардо, Витор Бая и Тафарел. Особено впечатление направи именно бразилецът, световен шампион от 1994г който въпреки напредналата си възраст, показа невероятни намеси. Странкович вкара един гол за Олстарс, Фиго наниза два (един от дузпа), Димаш също се разписа.

 

С оглушителен вой от трибуните бе посрещнато и влизането в игра на две истински легенди на австрийския футбол - Тони Полстер и Херберт Прохазка.

 

Полстер доказа, че все още спокойно може да играе по 20-30 минути на професионално ниво. Белокосият нападател бе много активен и вкара последния гол в мача, оформайки крайното 7:4 за кеф на феновете.

На 12 Март преди 99 години група младежи, запалени по футбола от възпитаниците на френския колеж "Св. Августин", основават най-стария футболен клуб в България - "БОТЕВ ПЛОВДИВ".

Едва ли тези мечтатели са предполагали, че тяхното дело ще се превърне в начин на живот за поколения българи. На този ден преди 99 години се ражда една легенда. 99 години тази легенда гордо продължава своя път по пътеката на безсмъртието.

Поколения след поколения футболисти неуморно се трудят на зеления килим за славата на "БОТЕВ". Поколения след поколения фенове ги подкрепят - и в успехите, и в трудните моменти.

99 години гордост, 99 години величие, 99 години слава, 99 години любов и всеотдайност към жълто-черната идея.

Днес ние - феновете, футболистите, ръководството и ветераните на "БОТЕВ ПЛОВДИВ" - си спомняме с една особена радост делото на основателите на футболния клуб.

Днес се радваме, че сме горди последователи на нашия патрон - безсмъртния поет революционер ХРИСТО БОТЕВ!

 

12 март 1912 година ще остане завинаги в историята на България като рождения ден на "БОТЕВ ПЛОВДИВ".

12 март 1912 година се превърна и в рожден ден на всички, които носят с гордост тази идея в сърцата си.

Датата 12 март 1912 г. е оставила и ще оставя и занапред светла диря в съзнанието на всички жълто-черни фенове.

Събираме се точно в 18:00 часа на клубния паметник и ще развеем гордо знамената донесли толкова слава на града ни. Ще отпразнуваме подобаващо един символ и една емблема, една година преди заветните три цифри (100). Елате, да бъдем заедно в деня на Ботев!

12 март 2011 година -  99 години КРАСОТА, ВЯРА, БОРБА!!!

Честит празник, Ботевисти!

Bultras.com

На 12 април 2011 година се навършват 25 години от най-знаменития момент в историята на любимия ми отбор, а именно спечелването на шампионската титла на България. Старозагорци помнят, радват се и се надяват този звезден миг да се повтори.

 

Всяка година Града на липите осъмва с беройските песни и радости. Тази година част от "зелената" идея ще стане и група "Сигнал"  с празничен концерт на 15 април под наслов "Зелен сигнал".

 

 

Всъщност, всеки път когато Берое победи в Стара Загора, е празник. Заралии са обединени около "зелената" идея - има ли мач, всички се стичат към стадиона. Дори тогава, когато отборът ни не е бил на нужните върхове, пак сме водили класациите по посещаемост.

 

Много хора се чудят какво е да си фен на "провинциален отбор без постигнати върхове". Въпреки че не помня славната 86 година и не съм виждала онези 40 000 на стадиона, аз живея с каузата Берое, проповядвам религията на моя отбор и за мен "Всички на Храма" означава да сме на стадиона под Аязмото.

 

Из билбордовете на града ни все по-често взе да се вижда емблемата на клуба. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как любимият отбор побеждава и нищо по-горчиво от това да гледаме загуби, но дори когато и това се случва, ние пак сме до отбора, подкрепяме го и гледаме напред.

 

 

С този отбор съм, откакто татко ме водеше за ръка на стадиона, а вече 10 години не е нужно никой да ме придружава. Виждала съм какво ли не - от изпаданията ни от "А" група до спечелването на Купата на България, но винаги любовта ми е една й съща. Казвам любов, защото за беройци няма друга любов освен тази към отбора.

 

Обединени около "зелената" идея, феновете на Берое са изключително единни и всеки дръзнал да посегне по някакъв начин на мечтите ни ще бъде изгонен, както се случи с Банев. Когато имаше нужда от финансова инжекция, пак обикновените фенове направиха нещо грандиозно за спасяването на отбора, а именно благотворителен концерт (21 ноември 2009).

 

 

Специално тогава помня как хората си купуваха билети без дори да присъстват на концерта, а самият Митко Пайнера спомена, че дори на концерт без вход нямаше да успее да събере толкова хора, колкото на благотворителния за БЕРОЕ.

 

Това са малка част от събитията през тези години, които ме карат да се чувствам горда от това, че съм фен именно на този отбор. Гледала съм уникални срещи като онова 4:4 с Левски и грандиозни загуби като онази с ЦСКА при Банев, но винаги ще остана Горда, че съм от Берое, че съм на стадиона, пея и се раздавам за отбора си 90 минути.

 

Горда съм че съм част от един от най-футболните градове в България, горда съм, че подкрепям местния си тим, горда съм, че това е отбор, който не се продава и не се предава. 

 

От една фенка на Берое специално за FanFace.bg

 

ШАМПИОНСКИЯТ ГОЛ НА ДРАГОЛОВ СРЕЩУ СЛАВИЯ

 

 

ПОСЛЕДЕН СЪДИЙСКИ СИГНАЛ И ЕУФОРИЯ В ЗЕЛЕНО

 

Отпразнуването на титлата започна още на 12 април, когато всички заралии се готвеха за предстоящите събития по честването. Празненствата бяха 3 дни, като начало положи концерта на група "Сигнал" под наслов: "Зелен сигнал".

Групата, заедно с "Кота нула" пяха в почти препълнена зала от въодушевени фенове. Концертът зареди присъстващите с изключително положителна емоция и направи великолепен старт на 3-дневния маратон.

Очакванията за втория ден, мачът на ветераните срещу ветераните от Левски и победата над "орките" продължиха да държат беройци в еуфория. От сутринта на 16 април в Зарата се виждаха само зелени екипи и шалове. Всички скандираха така познатия рефрен: "Няма мое, няма твое, светът е БЕРОЕ".

 

Тълпи се стичаха към Храма. Срещата на знаменития тим от 1986 г. започна в 12:30 часа и още тогава стадионът се пълнеше. Мачът завърши 4:4, което не попречи на "зелените" да вярват в победата на своя тим срещу миньорци.

Преди началото на официалната среща от "А" футболна група на терена беше вдигнат трофея придобит от футболните герой преди 25 години. Деня завърши с изключително интересна футболна среща и невероятна победа над "жълтите" от Перник.

Феновете ликуваха по трибуните. Честването на победата за някои продължи чак до сутринта и отново Града на липите осъмна с песни, възхваляващи нашия тим.

Третият ден събра феновете на тима не на друго място, а на терена. Едни срещу други се изправиха отбори на привържениците, на община Стара Загора, на ръководството на Берое и на сайта Beroe.eu.

 

За настроението на всички извън терена организаторите бяха подготвили малко ресторантче предлагащо скара, мезе и бира. Така от сутринта до вечерта всички отново бяха заедно, обединени около "зелената" кауза.

Турнирът беше спечелен от отбора на СНЦ "Берое Завинаги", който беше награден от самия Кънчо Кашеров. Въпреки че празнeнствата завършиха с неделния ден, в сърцата на заралии никога няма да угасне беройският дух и стадионът им ще бъде винаги пълен.

Предстои още едно събитие, което не е част от програмата по честването на 25-ата годишнина, но е достатъчно показателно какво е да си от Зарата. Освен около стадиона, феновете са се обединили около популяризирането и провеждането на благотворителен концерт, който ще се състои на 20.04.2011 г. от 20:00 часа и е под наслов: "Талантите на Стара Загора".

Входът ще е 1 лев, а събраните средства ще отидат за закупуване на литература за всички домове за сираци в областта. Призовавам всички да напълним читалище "Св. Климент Охридски" и да подарим усмивки на децата на града!

Beroe_fenka

Старозагорската общинска фирма "Хлебопроизводство" пусна на пазара хляб с марката "Берое", информира сайтът StZagora.net. Пет стотинки от цената на насъщния ще се отделят за любимия на старозагорци футболен отбор.

"Спортният" хляб е от марката "Добруджа", тежи 700 грама и е опакован в специален прозрачен пакет. В клубните зелено-бели цветове са щамповани логото на ПФК "Берое" и надписът "От хлебозавода на града за отбора на града". "Специалният беройски хляб е нашият жест на съпричастност към каузата "Берое". Тимът на Илиан Илиев е емблема и символ на града, а актуалното менажиране и успешното му финансиране от старозагорския бизнес ни провокира да дадем своя дял в това", коментират от ръководството на "Хлебопроизводство" ООД.

Беройският хляб бе пуснат на пазара около празниците, свързани с честването на славния 25-годишен юбилей от шампионската титла на "Берое". Производителят е готов да изпълни и най-мащабните поръчки за хляба с марката на любимия за старозагорци отбор, гарантират от фирмата.

Най-великият южноамерикански клуб - Пенярол, стана на 120 години. Уругвайският тим снощи отпразнува юбилея, а на легендария стадион "Сентенарио" се събраха повече от 30 хиляди души, които празнуваха събитието.

 

Преди това по улиците на уругвайската столица фенове на Пенярол направиха шествие, гарнирано с много знамена, песни и барабанни звуци.

 

Многохилядната тълпа се стече до "Сентенарио", където малко по-късно след официалната част, се изигра приятелски мач между Пенярол и Сан Лоренсо, завършил 2:0 в полза на празнуващите жълто-черни.

 

Преди две години ФИФА избра клуба от Монтевидео за Най-добрия клуб на 20-и век за Южна Америка. Пенярол е рекордьор по титли в Уругвай - 47. Във витрината на клуба има и пет трофея от Копа Либертадорес.

С днешния празник може да се чувстват поздравени всички фенове на футбола в България. Това е празник, не само на Пловдив, но и на всички вас, които знаят какво е традиция и любов, помнят и уважават противника си и го ценят. Защото спортменството е най-важната част в спорта, а добрите съперници се почитат и поздравяват за годишнините им. Това се нарича Уважение!

А това, което ние празнуваме днес (12.03), никой не може да ни го отнеме. Никой не може да ни отнеме самоуважението, традициите и любовта към отбора на Пловдив. Това, което изпитваме днес е несравнимо чувство на емоциии и на приятелство. Ние всички ще се съберем на площада, за да кажем в един глас ЧРД МОЙ БОТЕВ. ЧРД НА ФУТБОЛА В БЪЛГАРИЯ.

Днес, нито един намацан билборд в града няма да мe сломи или да ми развали настроението, нито един скъсан плакат няма да ми попречи днес да се усмихна и да ви кажа "Честит юбилей горди канари. Бъдете винаги с Ботев." Защото обичта е по-силна от омразата, защото това, което ние градим днес ще се помни с години и ще се предава от поколение на поколение. Много сме, защото нашите деца растат с идеята на нашите бащи, растат със Зико, Чико и Тумби. Децата ни попиват всеки един красив миг от Колежа.

 

А омразата, онази омраза стаена дълбоко във вас ще погуби вашата любов към любимите ви цветове, тя ще се пренесе там, където вие не очаквате. Странно и гнусно е, как ненавистта към победителите може да надделее над това, да обичаш своя отбор.

Точно тези постъпки на фенове от един друг отбор ме карат да се гордея, че съм избрал правилния отбор, че думите на баща ми не са били случайни, кой е отбора на Пловдив. Това ще го кажа и на моето дете. Гордея се, защото силните не ги обичат, а Ботев определено е доста силени, могъщ 100 годишен отбор.

ВИДЕО - ПОЗДРАВ ДО ВСИЧКИ ЖЪЛТО-ЧЕРНИ СЪРЦА ОТ ВАСИЛЕНА ПЕТКОВА!

 

СНИМКИ И ВИДЕО ОТ ПРАЗНЕНСТВАТА В ПЛОВДИВ - ТУК!

"Трибуна Изток", bultras.com

Богата, противоречива, странна и същевременно велика е историята на ПФК "Левски". История, събрала ведно болката и радостта на поколения българи.

 

"Левски" е един от най-старите отбори в България и със сигурност най-популярният. Галено е наричан "сините" или "лавината". Той е единственият клуб, останал неизменна част от елита на футбола в страната от създаването му. Има положителен баланс срещу всички съществуващи до момента отбори. "Левски" е номер едно в родината си по общ брой спечелени трофеи - 26 титли, 26 купи, 3 суперкупи. "Сините" държат и още куп индивидуални рекорди. Един от тях - 6 гола в един мач от евротурнирите на Киро Миланов, е ненадминат и до днес.

 

Идеята за създаването на "Левски" датира от 1911 година, когато група ученици от София се събират да играят футбол за удоволствие. Името на клуба е взето от една от най-големите личности в историята на България - Васил Иванов Кунчев, символ на борбата за независимост от османско робство. Плановете за регистрация на клуба обаче се провалят заради започналата по това време Балканска война, а след това и Междусъюзническата. Все пак на 24 май 1914 г. мечтата е осъществена. Затова и тази дата се смята и до днес за рождена на ПФК "Левски", въпреки че на едно от най-старите му знамена стои другата година - 1911. Учредителното събрание се състои в местността Могилката в центъра на столицата София. Там днес има паметник, който напомня за бележитото събитие. Първите цветове на клуба са жълто и червено. Екипите се внасят от чужбина. През 1921 г. поради невъзможност да се доставят такива "Левски" се облича в синьо, което си остава негов цвят и до днес, въпреки че в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век на няколко пъти клубът се връща към традицията от годините на създаването. През 1922 г. е изработена емблемата, две години по-късно "сините" се сдобиват и със собствен химн, а от 1938 г. - и със знаме. Дебютният мач е през лятото на 1914 г. - 0:1 срещу резервите на ФК 13. Данните за срещите по това време са оскъдни и информация за тях се черпи предимно от дневника, който водят ръководителите на отбора. Година по-късно там фигурира първият мач със "Славия" - 0:1. Той бележи началото на съперничеството между двата тима, което днес е известно като най-старото столично дерби. Днес то обаче остава в сянка на това с ЦСКА. Битката между "сините" и "армейския" клуб е оценена в цял свят като една от най-свирепите и непримиримите. "Левски" може да се похвали с разгроми - 7:1, 7:2, 6:3, 5:0 и 5:2 над вечния си съперник.

 

През 1921 г. започва славата на "Левски" по футболните терени. Тогава стартира първенството на София, което "сините" печелят редовно, а по-късно и това на България. Титлата обаче дълго време убягва на "сините". Нещата се променят през сезон 1932/1933 г., когато "Левски" става шампион за първи път. Ще последват още 25 триумфа. През 2006 г. "сините" стават първият български клуб, влязъл в групите на най-комерсиалния и известен футболен турнир в света - Шампионската лига. Година по-рано отборът записва невероятните за български отбор 14 мача поред в евротурнирите, когато достига 1/4 финал за Купата на УЕФА срещу "Шалке 04". В Европа "сините" могат да се похвалят още с отстраняването на "Аякс", "Щутгарт" на два пъти, "Рейнджърс", "Боависта", "Динамо" (Киев), "Олимпиакос", победата с 5:4 над "Барселона" с Йохан Кройф, над "Марсилия". През декември 2009 г. "Левски" става първият български отбор, завърнал се с победа от Италия - 1:0 над "Лацио" в двубой от груповата фаза на Лига Европа.

 

В годините на Втората световна война - през 1942 г., "Левски" взема и първия си дубъл, шампионска титла и купа на страната, от общо 13. През 1984 г. отборът печели безпрецедентен дотогава требъл - шампионската титла, Купата на България и тази на Съветската армия. "Левски" обаче невинаги е участвал в турнирите под оригиналното си име. По образец от СССР през 1949 г. той е преименуван на "Динамо", но през 1957 г. връща истинското си име. Дванайсет години по-късно към него е прибавено това на "Спартак" след обединение между двата клуба. През 1985 г. по решение на властите клубът е прекръстен на "Витоша" след скандален мач с ЦСКА за купата и е известен с това име до 1989 г. Две години по-късно "Левски" връща истинското си име, което с гордост брани и до днес.

 

Футболистите на "Левски" играят основна роля и в националния отбор, чиято първа поява на международната сцена е на Олимпиадата в Париж през 1924 г. По-късно те ще бъдат сред героите, донесли първия голям успех на България - Балканската купа от 1932 г. и дебюта на световните първенства през 1962 година. Играч на "Левски" - Никола Мутафчиев, вкарва и първия гол за националния отбор, през 1924 г. срещу Турция.И ако днешните тийнейджъри идолизират Георги Иванов -  Гонзо, Митко Иванков, Елин Топузаков, Христо Йовов, то техните дядовци все още живеят с времето на Георги Аспарухов - Гунди, Христо Илиев - Патрата, Жоро Соколов, Сашо Костов. Още по-възрастните непременно ще споменат с почит Васил Спасов (Валяка), Борислав Цветков - Жук, Любомир Алдев, Димитър Дойчинов, Божин Ласков, Ради Мазников.

 

Последните са неотменна част от славния отбор от 40-те години, който буквално мачка конкуренцията. После идва генерацията на Гунди, Патрата, Соколето и Сашо Костов, властвала победоносно през 60-те години, за да бъде достойно заменена през 70-те от тази на Павел Панов, Кирил Ивков, Стефан Павлов - Фифи, Стефан Аладжов, Кирил Миланов, Тодор Барзов. Идва и ред на незабравимия отбор начело с Васил Методиев, в който през средата на 80-те блестяха Божидар Искренов, Наско Сираков, Боби Михайлов, Емил Спасов, Ники Илиев, Руси Гочев. Следващият период бе не по-малко вълнуващ - с лидер Сираков и изпълнители от ранга на Илиан Илиев, Даниел Боримиров, Цанко Цветанов, Петър Хубчев, Златко Янков. Въпросното поколение остави също така ярка следа на световния шампионат в САЩ през 1994 г., когато България завоюва бронзовите медали.

 

Източник: Levski.bg