Министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов заяви, че полицията трябва да се намесва само в краен случай в борбата с футболното хулиганство по стадионите. Той участва в широката дискусия по темата.

Според думите му министерството на спорта трябва да бъде най-активно в търсенето на решение на проблема. Цветанов посъветва министър Свилен Нейков и колегите му да бъдат в основата на предложенията за изменения в Закона за футболното хулиганство.

"Не искаме да се правим на новатори и да творим нещо, което не е необходимо, затова и се допитахме до хората, които действително посещават мачове", каза Цветанов.

На срещата бяха още спортният министър Свилен Нейков, председателят на парламентарната комисия за образованието, младежта и спорта Огнян Стоичков, президентът на БФС Борислав Михайлов, заместник-министърът на МВР Веселин Вучков, главният секретар на МВР Калин Георгиев, заместник-кметът по сигурността на Столична община Иван Сотиров, директорите на ГД "Криминална полиция" и "Охранителна полиция" - комисарите Ангел Антонов и Милчо Енев, началникът на група "Охрана на спортни мероприятия и превенция на спортното хулиганство" към СДВР гл. инспектор Антон Златанов кметът на София Йорданка Фандъкова, президентът на ПФЛ Стефан Капралов, председателят на Държавната агенция за закрила на детето Надя Шабани, както и представители на клубовете и фенклубовете на Берое, Ботев (Пд), Левски, Локомотив (Пд), Миньор, Пирин, ЦСКА и Черно море.

Очаква се следващия месец да се проведе нова среща. Дотогава всички направени предложения трябва да бъдат събрани, разгледани и анализирани от работна група, която предстои да бъде създадена.

 

 

Една от идеите е непълнолетните запалянковци да бъдат настанявани в отделен сектор.

"Децата трябва да ходят на спортни събития, тъй като това ги мотивира и е напълно реално след това да решат да се занимават със спорт."

Други предложения са да се направи национален клуб на стюардите, както и да се създаде национална комисия по лицензирането, която да замени общинските, действащи в момента.

Представители на фенклубове поискали да се възстанови националният координационен център в МВР, какъвто имало по-рано. Цветанов се ангажира да поправи пропуска. Една от целите е да се постигне по-добро взаимодействие между фенклубовете и МВР.

Участниците в срещата се съгласили, че трябва да бъдат вложени повече средства за подобряване на видеонаблюдението на стадионите, тъй като това е един от начините да бъдат установявани нарушители. Материалите от камерите пък могат да се използват като доказателство в съда. При лицензирането на стадионите ще има изискване за минимален брой камери.

"Намесата на полицията да бъде крайна мярка и дори да не бъде с физическо присъствие на самата футболна среща, която се провежда. Анализът на ситуацията и българският манталитет показват, че за съжаление за момента полицията не може да стои извън периметъра", каза Цветанов.

Конкретният повод за срещата се превърнаха проблемите с хулиганите на мача "Левски" - ЦСКА (1:3) в края на февруари. Тогава фенове на "червените" вандалстваха по трибуните на стадион "Георги Аспарухов", а полицаите изгониха всички привърженици от сектора за гости.

 

 

Председателят на централния фенклуб на "армейците" Димитър Ангелов - Дучето и този на фракцията на Левски "София-Запад" Антон Калчев споделиха очакванията си и идеите относно бъдещите законопроекти свързани с футболното хулиганство.

"Ние искаме стюардите, които са вътре в стадиона да бъдат избирани от нас. Не може хора, които не са се събличали по физическо, да определят законите. Ние сме готови да съдействаме със стюарди, но само, ако бъдат написани правата и задълженията им в новия закон. Не може общината да иска глоби, а да няма нормални стадиони, на които хората да гледат футбол. Шествията ще изчезнат от самосебе си, когато новите стадиони бъдат готови. Не сме съгласни да се забраняват шествията, и двата отбора сме организирали и не мислим да се отказваме, не виждаме нищо лошо в това", заявиха Ангелов и Калчев.

"Никой не може да ти забрани да се събираш и да отиваш организирано на мач. Днес беше показана воля от всички институции. Проблемът с базите е огромен и трябва намесата на държавата. Имаме набелязани няколко точки, ще внесем предложенията. Не казвам, че трябва да се слуша само думата на софийските клубове, искаме и хората от провинцията да си кажат мнението. Трябва да се промени законът, защото и двата клуба са имали потърпевши фенове, които са били задържани неправомерно, а грешното в момента е, че нямат право да се жалват, това трябва да се промени. Невинни хора лежат по арестите, а после не могат да се оправдаят по законен път", смятат двамата лидери на най-големите български агитки.

"Според закона за закрила на детето най-малките фенове не могат да присъстват на тези мачове. Много от тях са от 21 часа и е дискриминация, ако запалянковците са лишени да ги наблюдават, защото нямат необходимата възраст. Може да се направи отделно място за тези фенове в самите сектори", предлагат от двата фенклуба.

Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

На 10 март (събота) от 17:30 часа в спортната зала на Двореца на културата и спорта във Варна ще се изиграе поредното дерби от родния шампионат по баскетбол между Черно море и Левски.

 

По този повод организираните фенове на "сините" от "Ultra Varna" приканват всички левскари да посетят събитието. "Елате да се забавляваме!", призоваха от варненската групировка.

 

Всички останали запалянковци, които няма да са на трибуните, ще могат да проследят срещата чрез прякото предаване на БНТ 2 и БНТ Свят.

Топ претендентите за титлата през новия сезон в "А" група - Литекс, Левски и ЦСКА, са безспорни фаворити в мачовете си от I кръг на първенството този уикенд, смятат световните букмейкъри. Съперници на грандовете са съответно Берое, Славия и Локомотив (София).

Коефициентите за успех на шампионите от Ловеч варират между 1,15 и 1,20. Равенството е оценено на 5,70-6,50, а победата за старозагорци в Града на люляците се котира между фантастичните 13,00 и 15,00.

Сходни са ставките и за най-старото столично дерби, което трябва да се изиграе в понеделник на "Герена". "Синята" победа е оценена на 1,20-1,25, а "хиксът" - между 5,00 и 6,00. Ако Славия спечели дербито, всеки който се е доверил на "белите" ще умножи своя залог по 10-12.

Носителят на Купата и Суперкупата на България ЦСКА също не би трябвало да има проблеми в другото столично дерби срещу Локомотив според заложните къщи.

За триумф на "армейците" се приемат залози при коефициенти 1,40-1,45. Ставките за равенство са между 3,75 и 4,00, а за победа на "железничарите" - 7,00-8,00.

 

Вицешампионът на България Левски е фаворит в чаканото с голям интерес дерби с Черно море във Варна тази събота, смята световният букмейкър Bet365. Двубоят на стадион "Тича" е с начален час 18:00, а БНТ 1 ще го излъчи пряко.

Bet365 приема залози за победа на "сините" при коефициент 2,00. Равенството е оценено на 3,25, а успехът за "моряците" се котира при 3,40.

Другите два претендента за титлата Литекс и ЦСКА са посочени като абсолютни фаворити в мачовете си съответно срещу Видима-Раковски като гост и Черноморец като домакин. Британската заложна къща предлага скромния коефициент 1,20 за пълен успех на "оранжеви" и "червени".

Локомотив (Пд) и Берое пък са с най-големи шансове за трите точки в други два възлови сблъсъка - срещу Локомотив (Сф) и Лудогорец.

Всички коефициенти за II кръг

 

 

Залагайте с FanFace.bg и Bet365 на мачовете от българското футболно първенство тук!

Два изключително оспорвани мача ще има в III кръг на "А" група, съдейки по коефициентите на британския букмейкър Bet365.

Във Враца Ботев приема изненадващия лидер на "А" група в момента Черно море, а Черноморец е домакин на пловдивския Локомотив.

От Bet365 дават минимално предимство за двата морски отбора, като оценяват шанса им за победа на 2,40-2,50.

Изненадващо висок коефициент е даден за стартиралия вихрено кампанията в елита Миньор, който играе със Славия в "Овча Купел".

Фаворитите за титлата Литекс, Левски и ЦСКА пък едва ли ще имат проблеми в мачовете си със Светкавица, Монтана и Калиакра, като ставките за техен успех са между 1,10 и 1,35.

Всички коефициенти за III кръг на "А" група

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ БЪЛГАРСКАТА "А" ГРУПА ТУК!

Шампионът Литекс е определен като сериозен фаворит в дербито от предстоящия IV кръг на "А" група със Славия.

Въпреки че двубоят ще се играе в София, от британският букмейкър Bet365 дават доста висок процент за "оранжева" победа. "Двойката" е оценена на 1,70, докато успех за "белите" - на 4,50. Равенство между двата тима пък е със ставка 3,40.

ЦСКА и Левски пък няма да имат сериозни проблеми срещу Монтана и Ботев (Враца), твърди британската заложна къща. Коефициентът за победа на "армейците" в северозападния град е 1,60, а за такъв на "сините" на "Герена" - 1,20.

Най-завързано изглежда ще бъде в Стара Загора, където Берое ще гони първите си точки срещу Черноморец.

 

 

ЗАЛАГАЙТЕ С FANFACE.BG И BET365 НА МАЧОВЕТЕ ОТ "А" ГРУПА ТУК!

Женският процент на стадиона се увеличава и у нас, но въпреки това няма как да кажем, че дамското присъствие по трибуните има кой знае каква традиция във фенската ни култура.

 

Момичета в агитките има, това е очевидно, но те не са толкова много. Рядко играят някаква съществена роля, а още по-малко пък се срещат организирани групи от нежния пол.

 

 

"CSKA Girls" е един от малкото примери за фракция, създадена и съставена само от жени - всъщност тя е и първата изобщо по рода си в България. Появи се преди няколко години и дори за няколко месеца беше хит в Сектор "Г", като имаха дори и свое собствено знаме.

 

Напоследък дамите от тази група, макар и все така да ходят по мачове, вече са предимно в по-централните трибуни. Някои от тях са с по-сериозни професии, има и семейни.

 

На "Армията" в момента са активни още две организирани фракции, съставени от момичета. Едната е "Northic" (познати и като "CSKA Girls Union"), която има и собствен дрес код и наброява 15-20 дами между 20 и 30 години.

 

 

Другата група е съставена предимно от фенки в ученическа възраст и носи названието "Urban Terror Girls".

 

"Армейките" със сигурност са с едни гърди пред "сините" си съпернички. Левскарската агитка общо-взето е една от най-мачовските в страната - на "Герена" изобщо не може да става дума за дамска фракция.

 

Разбира се, има и момичета, които са отдадени на "синята" кауза", като те членуват почти изключително в Националния клуб на привържениците. В "София-Запад" и "South Division" например дами на практика няма.

 

 

Преди и по време на мачове на Левски човек може да забележи как нежни създания обикалят с касата на "Фонд Сектор Б", за да събират средства за агитката. Сериозните левскарки обаче са малко - повечето ходят на стадиона, защото е модерно.

 

Организираните групи от фенки по нашите стадиони като цяло се броят на пръстите на ръцете - може би дори само на едната. Своя фракция имат дамите, които подкрепят пловдивския Ботев. Във Варна по трибуните могат да бъдат забелязани "Green Girls", които викат за Черно море.

 

 

Общо взето, примерите се поизчерпват дотук, но това не значи, че няма момичета, които да ходят и да викат за другите отбори, просто не са в отделни организации. Една четвърт от хилядното множество, което подкрепяше Локо (Пд) във финала за Купата на България в Бургас например, беше от нежния пол.

 

Жените на Стара Загора - вероятно не всички запалени фенки на футбола, преди време организираха инициативи, за да спасят закъсалия финансово тим на Берое.

 

 

Дори и в Перник, за където сме чували, че бумеранг е да си хвърлиш обувката по жената, а тя да се върне с ракия и салата, имат своите "Minyorki", които участваха в конкурс за красота.

 

Източник: "Меридиан Мач"

 

Заб. Заглавието е на FanFace.bg

 

ПРИПОМНЕТЕ СИ "УЛТРАС ПО ЖЕНСКИ" НА СТАРИЯ КОНТИНЕНТ ТУК!

Мина повече от месец от онази събота на 12 май, в която загубихме от Германия, и след която всичко във волейбола отиде по дяволите благодарение на една шайка, барикадирала се от години във федерацията като комунист в парламент при народен щурм като този от 1997-а.

 

Данчо Лазаров и кликата му, част от която преди време дори се бунтуваше срещу самия него, но в крайна сметка влезе в т.нар. Управителен съвет, използваха една смяна на Стойчев с Казийски като повод да уволнят най-добрия клубен треньор в света. Повод, защото те така или иначе от доста време искаха да го уволнят... Точно от този момент нататък тръгна скандалът и това трябва постоянно да се отбелязва и подчертава като отправна точка за всичко последвало.

 

Най-искрените и неподправени фенове на българския волейбол скочиха спонтанно срещу комунистическата шайка и в подкрепа на Радо, Матей и националния отбор. Организираха се набързо през Интернет и още по-бързо събраха хиляди съмишленици, също толкова искрени българи и патриоти, решени да ударят рамо на своите герои в борбата за промяна на статуквото.

 

Това нямаше как да не изнерви и Лазаров, и лица като Любо Ганев, Иван Сеферимов, Илия Илиев, Владимир Симеонов, Тодор Дапев и още няколко по-безгласни букви, но вегетиращи на хубавия си държавен пост във волейболната власт, които опънаха вени на челата и дори не правиха минимални усилия да прикрият отблъскващата си злоба и омраза, съскайки по адрес на Стойчев. Единствен Ивайло Константинов от цялата сбирщина имаше доблестта да си подаде оставката, което му прави чест. И след тази вълна на бурно недоволство, се пръкна прословутата реплика на инженера за "шепата негодници", визирайки всички нас, които под една или друга форма му казахме "Ти беше дотук!".

 

Следващото голямо падение бе очевидното приобщаване на своя страна на някои медии, оцветени във фекално жълто-кафяво (да ни прощават за деликатния и изискан израз). Под определена форма бяха впрегнати сайтовете на т.нар. "Alternative Media Group", чийто собственик е небезизвестният Красен Кралев - бивш шеф на футболния Черно море, а сега занимаващ се с реклама и медии.

 

Въпросната му медийна група в момента държи 7 сайта (sofiautre.bg, arnautre.bg, plovdivutre.bg, burgasutre.bg, sportline.bg, bookmakers.bg, promomax.bg). Чрез тях бе осъществена рядко срещано изливане на помия върху Радо и всички "негодници", които сме зад него и против . Беше впрегнат и всеобщият любимец на много фенове (най-вече футболни) и дори негови колеги-журналисти драскачът Владимир Зарков, главен редактор на sportline.bg, но списващ и в bookmakers.bg, и в sofiautro.bg, и в отдавна забравения от нормалните читатели вестник "7 дни спорт", и кой знае още къде, и срещу когото са се водили и се водят не едно и две дела за клевети.

 

Преди години шефът на футболния Славия Венцеслав Стефанов го бе определил като "помияр, който седи на масата на Гришата (Гриша Ганчев – бел. ред.), на Пловдив (Локомотив), на Черно море", както и че "мястото му е в кочината". Думите на Пламен Константинов пък са най-красноречиви: "За него имам информация, че срещу 500 лв. ще напише статия и срещу роднините си".

 

Същият този Зарков, който години наред обичаше да се подписва и с псевдонима Агоп Вартанян (но не само с него!), заедно и с още други драскачи от въпросните сайтове стоят и зад Фейсбук групата в подкрепа на "бъдещия селекционер... Мартин Стоев" (?!?). Група, която спамеше наред и добавяше всякакви хора, за да изглежда по-внушителна и, видите ли, че "негодниците" имат сериозен противник. В тази връзка много от тях разпознаха почерка на Агоп и скоропостижно му теглиха една виртуална майна, а други насила добавени я напуснаха.

 

Ако я отворите, ще видите не повече от 10 (бройката е завишена) озверели индивида, които пламенно се надпреварват кой по-голяма и пълноводна слюнка да изхрачи към Радо Стойчев и феновете зад него. Специално направени профили като "FIVB Guards", "Против Радо Стойчев" (забележете само...) и още 3-4 бълват змии и гущери денонощно, особено срещу всеки, който дръзнал да им пише.

 

Не знаем колко профила използва Агоп и другите продажни гъзоблизци във въпросната група (не е лесно да проследиш раздвояването и разтрояването на няколко (без)личности), но знаем, че никога няма да се появяват на бял свят, за да излязат срещу тези, по които храчат. Просто такава им е природата…

 

Не им стигна това на инженера, "членовете" му в УС и медийните клакьори, ами и опряха до неграмотните цигани, които бяха пратени в събота пред федерацията, за да направят от поредния протест тотален цирк.

 

В неделя Пламен Константинов гостуваше в Канал 3. Човекът за сетен път се показа мъжкар, говореше принципно, искаше да обясни проблема и как точно стоят нещата чисто процедурно по исканата от масата привърженици на волейбола оставка от Лазаров и сие. Той също е сърбал попарата от това ръководство, всички помним Олимпиадата в Пекин, но въпреки това не го изби на реваншизъм и комплекси… макар и също да иска оставката на монументите в БФВ…

 

С едно не беше прав - той каза, че голямата грешка на Радо бе да изостави отбора преди Олимпиадата. Думите му бяха от типа на: "След Олимпиадата може, казваш, че не искаш да работиш с това ръководство, и т.н., и т.н., но не сега".

 

Напротив, Пламене! За тези карикатури няма точен момент. Както и за спорт, зад който стоят промити от времето преди 89-а година мозъци. За тях никога няма да е подходящ моментът, защото те ще стискат кокала, докато е възможно. Така са научени, такава им е закалката. И в тази връзка никъде не се поставя най-точният въпрос: Защо те, тези от БФВ, точно сега решиха да уволнят Радо Стойчев, а не изчакаха след Олимпиадата, т.е. след завършването на олимпийския цикъл?

 

Пак се връщаме към увода на статията, който нарочно бе с припомнянето на този факт, а именно че всичко тръгна от тях. Те трябва да оберат пешкира като първоизточник на напрежението, а не "предателят" Радо, не другият "предател" Матей (и двамата все пак преглътнаха гордостта и егото си и помогнаха да се класираме на Олимпиадата, макар че още преди последната квалификация искаха да напуснат – бел. ред.), не отборът, не и феновете. Но не тези "фенове" като Агоп Въртигъзеца, а истинските. Тези, които сме чисти и винаги ще бъдем такива, точно защото сме фенове. Горди фенове!

 

От група привърженици на волейбола, припознали се като "Негодници"

Че футболът ни е корумпиран и мръсен е ясно, но не е оправдание за свинята. Венци е най-най-най-гадният и лошият от всички мутри, които са начело на БГ отборите.

Двете животни и микренското джудже няма дори да ги споменаваме и да се сравняваме, я да видим другите в последните 7-8 години, уж от нашата черга:

- Локо (Сф) на Гигов - 4 участия в УЕФА, победа над Рен и 2 хикса с Фейенорд, 8 мача без загуба в Европа, дори този сезон не загубиха, колкото и да бяха слаби; 5 поредни победи над "Левски", 3-4 хикса с ЦСКА

- Локо (Пд) - шампиони 2004 г., на следващата година отново участваха в евротурнири, редица победа над "Левски" и ЦСКА

- Черно море на ТИМ - 2 участия в евротурнирите, повече от прилично представяне срещу Щутгарт, ПСВ Айндховен и Сампдория за Интертото; на Тича не помня някой да ги e бил с повече от гол разлика, редовно удрят животните

- Берое - спечелена купа на България и участие в евротурнири, здрави мачове с "Левски" и ЦСКА, победа на Герена, елиминираха чорбата за Купата няколко пъти

- Пирин - 2 загубени финала за Купата, немалко победи над "Левски" и ЦСКА, като се завърнат пак ще ги бият

Ние какво имаме - загубен финал за Купата и 1 победа над ЦСКА при Кокала, е това е ... Загубен финал за Купата има и Черноморец Поморие също.

Кой от гореизброените отбори има супер школа и база (изключвам Пирин и тяхната школа)? Е как така всички други могат да играят в евротурнири и да бият книжните грандове, дори смешните Локо (Сф), които нямат дори стадион, а юношите им се преобличат във фургони?

Как все на свинята някой друг му е виновен? За какво е тая школа, като вземаме изританите от "Левски" и всякаква друга сган? Какво ме грее, че малките чорбари тренират на сгурия, а нашите малки на изкуствен терен, след като имахме доскоро 16 поредни загуби от тях при мъжете? Еми смърт бе!

Viktor4o_Rs, slaviasofia.com/forum