Поредната публикация от поредицата на в. "Новинар", която FanFace.bg публикува, е за най-запалените привърженици на футбола и спорта по света от политическия елит.

Помните ли как след финала на световното първенство през 1998 г. френският посланик обвини българите, че не са се радвали достатъчно на победата на "петлите"? Недипломатичната реакция на човек, който трябва да е стожер на добрите междудържавни отношения, показва колко са силни емоциите у хората, които се вълнуват от спорт. Подвластни на тях, понякога политиците забравят за маската, която трябва да носят и подсъзнанието им лъсва в думи и дела.

Не всички известни политици, които са "фенове", са толкова емоционални и подобни гафове са рядкост. Но сред привържениците на спорта има известни имена, начело със сегашните държавни ръководители на САЩ и Русия. Още преди да бъде избран за президент, Барак Обама вече бе станал известен с похожденията си на баскетболните мачове и бе разкрит като привърженик на "Чикаго Булс" – отборът от града, в който протече почти цялата му досегашна политическа кариера. Вече президент, той се изпусна на пресконференция и изрази фамилиарна съпричастност към "Биковете", коментирайки последния им мач от първо лице множествено число ("вие от "Кливлънд"... но пък ние...").

Впоследствие се оказа, че първият тъмнокож държавен глава на Щатите има симпатии и към футболния "Уест Хем". Сам си го призна, но добави, че като цяло не вдява много-много европейския футбол. Това не попречи на един от клиентите на "Уилям Хил" преди време да пожелае да заложи, че Обама по-скоро ще стане шеф на "Уест Хам", отколкото на САЩ. Ентусиастът бил допуснат до участие от букмейкърската компания "Уилям Хил", която за целта обявила коефициент 10 000/1 и приела залог от 10 лири. Ако това се бе случило, той щеше да спечели 100 000 лири. Въпреки спортните си сипматии обаче Обама не показа особен ентусиазъм към кандидатурата на Чикаго за Летните олимпийски игри през 2016 г. Той потвърди участието си на изборната сесия на МОК в последния момент и остави впечатление, че изпълнява досадно задължение.

 

 

Симпатиите на Владимир Путин също бяха прикрити и станаха известни след първоначални спекулации, че предпочита "Динамо" (Москва) – отбора на вътрешното министерство, в което той бе дългогодишен служител. Оказа се обаче, че в спортните си предпочитания бившият президент и сегашен премиер не се е ориентирал според професията и дори не според родния Санкт Петербург (т.е. "Зенит"), а към ЦСКА. След което се оказа, че в руските политически кръгове е модерно да се изразяват симпатии към московските "армейци". Техни фенове били лидерът на демократичната партия "Яблоко" Григорий Явлински и кметът на столицата Юрий Лужков. Сегашният президент Дмитрий Медведев, също от Питер, е с казионни симпатии - предпочита "Зенит".

Фен на "Спартак" (Москва) пък се оказа един от бившите руски премиери Евгений Примаков. Ексдипломатът №1 на Русия бе разкрит от журналиста Владимир Перетурин, който го забелязал люто да "более" за червено-белите и да освирква съперника. "Спартак" се оказа на сърцето и на Виктор Черномирдин – премиер от началото на 90-те и бивш биг бос на "Газпром", както и на радикалния Владимир Жириновски. Виж, бившият ръководител на страховитата КГБ Юрий Андропов е изповядвал правилната запалянковска линия – симпатизирал е на милиционерския "Динамо". Негови бивши подчинени твърдят, че понякога откривал сутрешните работни срещи с разбор на последния мач на отбора. Истината е, че в Русия футболните клубове нямат нищо против техни почетни членове или просто симпатизанти да са влиятелни хора.

Бившият вътрешен министър и председател на партия "Единна Русия" Борис Гризлов дори е председател на надзорния съвет на "Динамо" (Санкт Петербург). Достолепният политик веднъж се отпуснал и обещал, че ще помогне на клуба "по въпросите със съдийството". Футболистите на "Сатурн – REN TV" пък всячески се опитват да предизвикат чувства у ген. Борис Громов, губернатор на Московска област, и понякога успяват. "Присъствието на генерала на стадиона е като обещана премия за нас", твърдят те. Други губернатори помагат по друг начин. Бившият на Чукотка например – небезизвестният Роман Абрамович, от 6 години си има собствен клуб – "Челси", който под негово ръководство пожъна успехи и спечели няколко трофея. Колкото до руския национален отбор – негови фенове са всички в страната – от патриарх Алексей Втори до полуяпонката Ирина Хакамада, обобщават журналисти.

 

 

Националните отбори са и най-лесни за симпатизиране за политиците. До такава степен, че поводът за това от тяхна страна често е чиста демагогия. Един от най-верните фенове на своя национален отбор е бившият френски президент Жак Ширак. Той бе жив свидетел на световната титла на през 1998 г. – щастие, което малцина държавни глави са преживявали. Както и на европейската две години по-късно. Неговият приемник Никола Саркози харесва "Пари СЖ". В Италия пък най-върлият запалянко сред политиците е самият премиер Силвио Берлускони. На него вече за трети път му се налага да делегира президентските правомощия в "Милан" заради доверието, което доверчивият италиански народ му гласува на изборите. Във Ватикана, който е в съседство, фен бе и покойният папа Йоан Павел Втори.

Той бе почетен член на "Шалке" и изпитваше симпатии към "Барселона", но това не му попречи да благослови "Реал" преди финал в Шампионската лига. В Англия кралица Елизабет Втора също демонстрира симпатии към националния отбор и понякога се интересува за здравето на Дейвид Бекъм. След финала в Шампионската лига през 1992 г. на една ръка разстояние от Нейно величество цъфна самият Христо Стоичков. След победата над "Сампдория" на "Уембли" с 1:0 и получавайки ценния трофей, ниският Ицо дори се покатери и седна на парапета на ложата, току до живия символ на британската монархия. Бъдещият наследник – принц Уилям, пък симпатизира на "Астън Вила" и респективно на Стилиян Петров. Бившият премиер Тони Блеър показва благосклонност към "Нюкасъл" и когато тимът изпадна в криза, се опита да осигури инвеститор за клуба. Сегашният премиер Гордън Браун предпочита шотландския "Рейт Роувърс".

Германският "Борусия" (Дортмунд) също може да се похвали с високопоставен почетен член – експремиера Герхард Шрьодер. Ангела Меркел, която се е ориентирала към Бундестима, пък остави във фолклора коментар за "Шалке 05", бъркайки името на "Шалке 04". Понякога съществува и обратната връзка. Диего Марадона, един от най-великите играчи в историята, си има любим политик и това е Ернесто Че Гевара. На рамото на аржентинеца се мъдри крупна татуировка на революционера и негов сънародник. От друга страна, доскорошният държавен глава на Куба Фидел Кастро признава, че не се интересува от футбол, но е голям почитател на самия Марадона. Когато Божията ръка бе с рухнало здраве и с единия крак в гроба, той го покани в Куба и му осигури лечение срещу наркотичната зависимост и условия за почивка.

 

 

Има и фенове, с които някои отбори не се гордеят особено. Митичният Осама бин Ладен е симпатизант на "Арсенал" и дори е посещавал на живо мачове на "Хайбъри". А историческата омраза между "топчиите" и "Тотнъм" съвпада с неговите чувства към евреите. Покойният военен лидер Желко Ражнятович-Аркан е бил тартор в агитката на "Цървена звезда" и президент на "Обилич". Бенито Мусолини е симпатизирал на "Болоня", Франсиско Франко – на "Реал", а Лаврентий Берия – на "Динамо" (Тбилиси) и на "Динамо" (Москва). За съжаление, те оставят в историята на футбола много по-голяма, и често кървава диря, от сегашните политици.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

 

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

 

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

Поредната статия, която FanFace.bg публикува от поредицата на в. "Новинар", е затова как политиката е влияела пряко върху крайния изход на исторически мачове между различни национални отбори.

Има футболни мачове, в които не само стимулът на футболистите, но и различни политически причини имат дял в крайния резултат на терена. А когато в тези събития бръкне и "Божията ръка", нещата стават повече от интересни. Преди тя да се намеси през 1986 г., Аржентина има само 2 победи над Англия в общо 9 мача. Онзи паметен успех на гаучосите на "Ацтека" ще остане и единственият им срещу този съперник на световно първенство, без да се брои победата с дузпи през 1998 г. Оттогава досега синьо-белите все още чакат втория си успех над Англия.

Още преди Диего Марадона да вкара двата си исторически гола, става ясно, че срещата в Мексико Сити ще е "повече от мач". Аржентина среща Англия само 4 години след войната за Фолклендския архипелаг – инвазия на аржентинците, успешно отблъсната от англичаните. В Буенос Айрес не забравят как британците идват от другия край на света, за да ги изгонят от земя на 500 километра от техния бряг. Самият Марадона със сигурност е бил особено надъхан за мача и готов да използва всички средства. А ударът му с ръка не е бил толкова неочакван.

През предишния сезон като играч на "Наполи" на няколко пъти си е позволявал да "пусне ръка" на топката. Така че, когато в 51-вата минута Глен Ходъл услужливо му центрира, а вратарят Питър Шилтън скача, за да избие топката, той вече участва механично в отработена ситуация. По-късно се реабилитира с Гола на столетието, но неудобството остава. Благодарение най-вече на него аржентинците си връщат за военния провал. Това им е вторият футболен реванш, след като през 1984 г. "Индепендиенте" бие "Ливърпул" за Междуконтиненталната купа с 1:0.

Отказ да излезе на терена коства на бившия СССР очертаващо се участие на световното първенство през 1974 г. След като достигат до бараж с Чили, съветските футболисти завършват 0:0 в първия мач в Москва, но отказват да отпътуват за реванша. Причината - Политбюро в Москва решава, че е кощунство техните играчи да влязат на "Естадио Насионал де Чили" в Сантяго, превърнат в затвор и място за мъчения за политическите опоненти на генерал Пиночет.

Два месеца по-рано той е организирал военен преврат срещу социалистическото правителство на Салвадор Алиенде, което е другата причина СССР да реагира така остро. След като ФИФА отхвърля предложението на Кремъл реваншът да се играе в друга държава, Сборная е дисквалифицирана. Това е първият случай, в който отбор бойкотира световно първенство по политически причини. Появяват се съмнения, че отборите на България, Полша и ГДР може да последват съветския, но това не се сбъдва и те участват на мондиала във ФРГ. А в чилийския дори има футболист-дисидент.

Въпреки левите си убеждения, за които в онези дни се е убивало без предупреждение, Карлос Касели записва името си на световното с косвената благословия на Пиночет. Преди отпътуването си тимът гостува на генерала и той лично уведомява играча, че е наясно с политическите му възгледи. Още в първия мач срещу ФРГ обаче "Кралят на малкото пространство", както е известен, получава спорен червен картон и е първият изгонен играч в историята на световните първенства. Социалистът Касели ще участва и на мондиала през 1982 г., а днес е журналист в чилийския "Канал 13".

 

Един-единствен мач се е изиграл между Източна и Западна Германия по времето на Студената война и точно в него ФРГ губи. Игран на 22 юни 1974 г. в Хамбург, това е един от двата последни мача в груповия етап на мондиала. ГДР побеждава с 1:0 с гол на Юрген Шпарвасер и дава своя принос в спортния кръстоносен поход на ГДР срещу Запада, който няма да секне до падането на Берлинската стена.

Идеологическият ефект е огромен - Източна Германия побеждава отбора, който 2 седмици по-късно ще спечели втората си световна титла. С този успех ГДР удължава невероятната си серия без загуба, продължила 14 месеца. През това време тимът играе 15 мача (преди мондиала го спукват от контроли), от които 13 печели, с Англия завършва 1:1, а в 9 не допуска гол. Следващата загуба на железния тим на ГДР ще е на мондиала от Бразилия (0:1). След време Шпарвасер отрича слуховете, че за попадението си е получил накуп къща, кола и пари на ръка.

На световното първенство през 1982 г. Полша отстранява СССР в борбата за място на полуфиналите 18 дни преди премахването на военното положение в страната, въведено заради влошените отношения между двете държави. Причината е в организираната от синдиката "Солидарност" съпротива на поляците срещу комунистическия режим, подкрепян от Москва.

В резултат, през декември 1981 г. в страната е въведен военен режим, който съвпада с мача в четвъртфиналната група на световното. До този момент всеки от тях вече е победил Белгия – съответно с 3:0 (хеттрик на Збигнев Бонек) и 1:0, което дава предимство на поляците. Те се възползват и запазват благоприятното 0:0, елиминирайки един от най-неудобните си съперници. Класирането обаче е платено с втория жълт картон на Бонек, който гледа от пейката загубата от бъдещия шампион Италия (0:2).

През 2001 г. на световния и европейски шампион Франция е организирана контрола с Алжир – страната, от която са корените на суперзвездата Зинедин Зидан. Двубоят на "Стад дьо Франс" в Париж е поредният опит малцинствата в страната да бъдат сплотени около френския национален отбор. През последните 3 години моделът работи, тъй като синята фланелка с гордия петел се носи от множество тъмнокожи футболисти. Отборът печели световна и европейска титла и се използва като контрапункт на националистическите настроения и лично на Жан-Мари льо Пен, който преди това определя Зидан като колаборационист и като "символ на Алжир - страната, воювала срещу Франция".

Във въпросния приятелски мач обаче се получава обратният ефект. В него един срещу друг се изправят бившите метрополия и колония, т.е. бившите господар и слуга, които 8 години са воювали помежду си. Още в началото "Марсилезата" – химнът на домакините, е бурно освиркан, а когато петлите вкарват поредния си гол за 4:1, зрителите нахлуват на терена и мачът е прекратен. Което показва, че проблемът с кризата с идентичността на малцинствата във Франция, както и на други места в Европа, не може да бъде разрешен толкова лесно.

 

Със сериозна символика е натоварен и двубоят Иран – САЩ на мондиала през 1998 г. Това е първият мач между националните отбори на двете страни, зад които стои сянката на кризата с американските заложници в Техеран след ислямската революция през 1979 г. Според мнозина иранският отбор заминава на турнира единствено с мисълта да победи Щатите, без да се интересува особено от другите си мачове. Така и става. Страшно надъхани, персите бият с 2:1, а в другите два се провалят.

Политиката неприятно белязва и една от световните титли. През 1978 г., когато Аржентина е домакин на мондиала, националният тим е подложен на натиск за победа, подобен на този над италианците през 1938 г. и над германските спортисти на лятната олимпиада в Берлин. Нападателят Леополдо Луке разказва как след трудната победа на старта срещу Унгария (2:1, след обрат от 0:1), играчите са предупредени от представители на военната хунта, че ако не излязат от групата, не ги чака нищо добро.

Гаучосите записват още една трудна победа с 2:1 срещу Франция и губят от Италия с 0:1, но продължават напред. Военните, начело с генерал Хорхе Видела, използваха световното първенство за собствена реклама и за да прикрият престъпленията си, обобщава говорителката на обединението "Майките от Пласа де майо".

Организацията, в която са родителките на изчезналите по времето на хунтата, смело демонстрира по време на мондиала, в опит да покаже какво се случва в страната. Въпреки това националният тим печели световната титла, след като един от мачовете им – 6:0 с Перу, завинаги оставя съмнение за уговорка за сметка на Бразилия. А гаучосите печелят може би "най-мръсната" световна титла във футболната история.

Владислав Стоянов, "Новинар"

 

ОЩЕ ОТ ПОРЕДИЦАТА

 

Как Югославия се разпадна на "Максимир"

Футболната война между Салвадор и Хондурас

Нацизмът - поражения и на фронта, и на терена

Мусолини надминава Хитлер - фашистка Италия покорява света

Гражданската война на генерал Франко срещу Барселона

Чудовищните режими в Северна Корея, Уганда, Заир, Хаити, Иран и Ирак

Лаврентий Берия - душманинът на съветския футбол при Сталин

 

Кои са ВИП–феновете от световния политически елит?

 

Кой и как успя да пробие Желязната завеса?

На 23 януари чикагският университет "Де Пол" официално прие Латаша Байърс в Залата на славата. Известната с прякора Тот баскетболистка е лидер във вечната ранглиста на университета за най-много отбелязани точки и най-много овладени борби по време на двегодишния си престой във Ветровития град.

Ръководството на русенския Дунав 8806 разреши на 37-годишната американка да отлети за САЩ, за да присъства на специално тържество на университета. Бившата звезда от WNBA завършва престижното учебно заведение през 1996 г., достигайки до средни показатели от 22,8 точки и 11,7 борби на мач.

Латаша Байърс е родена в град Мемфис, щата Тенеси. Има сестра и брат. Преди да дойде в България, играе 9 години в Турция. Има две шампионски титли в WNBA.

- Как мина тържеството в Чикаго?

 

- Това беше голяма чест за мен. Имах страхотна кариера в университета "Де Пол" в Чикаго, макар че никога не съм си мислела, че като баскетболистка ще намеря място в Залата на славата. Но това е нещо, за което работих много усилено, докато го постигна. Когато си млад, в колежа, ти никога не мислиш за бъдещето, а само за настоящето. Затова казвам, че това е огромна чест за мен. Не всеки получава този шанс!

 

- Когато се разбра, че идвате в Дунав 8806, някои се съмняваха, че можете да помогнете на тима.

- Знам, много хора казват, че съм възрастна. Особено тези, които са извън баскетбола, нямат представа какво точно мога в тази игра. Аз съм на 37 и все още играя тази игра, защото я чувствам и разбирам. Това съм правила през целия си живот. Тези хора не могат да разберат, че аз съм родена победителка, аз съм шампионка.

 

Имаме и много млади момичета, но трябва да тегля напред отбора, да завършвам атаките, да ги водя към победата. Не бях в добро физическо състояние, но сега наваксвам. Проблемът ни е, че нямаме дълга резервна скамейка, няма дълбочина в отбора. Но момичетата, които са на пейката, тренират здраво всеки ден и ги уважавам много. Затова не се притеснявайте за мен, аз знам какво трябва да правя! Баскетболът е проста игра, но хората я правят трудна.

 

- Какви са амбициите на Дунав 8806 тази година?

- Играем мач за мач, нека да видим какво се случва и продължаваме напред. Но аз смятам, че имаме шансове. Целият ни отбор сега е обединен около първата ни цел - Купата на България. Знаем, че ще ни е трудно, но ще се борим! Лично аз не се интересувам от статистики, класации, в края на краищата аз съм в Залата на славата, човече! Няма по-голяма награда за мен! Затова смятам, че съм готова за следващите трудни мачове, първият от които е с Монтана. Може би трябва да пийна малко повече "Ред Бул"!

 

- Миналата година имахте някакви проблеми с шефовете на Берое, разменихте си нападки по вестниците. Сега всичко това свърши ли?

 

- Не ми се говори за това, но наистина имах проблеми с Берое. Не получих обещаните пари, нито пък билет за САЩ. Сега вече съм пораснала, загърбила съм това. Направих всичко миналата година, защото бях много разгневена, не обичам нелоялни хора за мен. Лоялността е всичко! Защото аз давах сърцето си за града и за този отбор, всеки ден се опитвах да им помогна, но ме предадоха. Затова не уважавам хората, които ми сториха това. Сега виждам, че са взели нови американки, добре, няма проблем. Дълбоко в себе си обаче всеки от Стара Загора знае кой беше прав миналата година. Най-добрият ми реванш бе победата тук, в Русе! Приключила съм с това, нямам повече проблеми!

 

- Какво мислите за българите като цяло?

 

- Борбата на българите за живот, за оцеляване, ми напомня малко на тази, която черните хора в САЩ водят за права и по-добър живот. Вече започнах да ги разбирам повече. Всеки си мисли, че е добре да си от Америка, но понякога борбата, която водим, е същата като на вашия народ. Радвам се, че избрахме черен президент, но той има още да оправя много неща, объркани от Джордж Буш. Иначе тук ми харесва храната - сиренето, кашкавалът, хлябът, доволна съм, че съм тук.

 

- А какво мислите за световната политика?

- Наблюдавам внимателно това, което става в Африка, в Египет. Хората вече не могат да понасят да живеят в корупция и гнет. Смятам, че това е началото на една световна революция, която ще продължи навсякъде и ще помете старите корумпирани режими!

 

Росен Моллов, "7 дни спорт"

Много преди Лос Галактикос, Pep’s Boys и ФК Холивуд, Ню Йорк Космос бе първият футболен супербранд. Вдъхновени от прераждането на култовия клуб, с умиление се връщаме към годините на Пеле, Кисинджър, Мик Джагър и „Студио 54”.

 

Крале от различни епохи, днес Пеле и Ерик Кантона делят един и същ трон. Виновник, по думите на французина, е „невероятен клуб, съчетал в себе си футбол и изкуство”. Става въпрос за Космос (Ню Йорк) – явлението, взривило американския сокър в края на 70-те и началото на 80-те, чиито тленни останки миналата есен бяха възкресени от британски консорциум. В Cosmos Group, воден от бившето вице на Тотнъм Пол Кемсли и някогашния масажист на Челси Тери Бърн, не си поплюват. Първо срещу 2 млн. долара бе купено оригиналното лого на Космос, останало 25 години във владение на Пепе Пинтон – бивш мениджър на Джорджо Киналя. Самият Киналя се завърна в Голямата ябълка като посланик, но Пеле, както и четвърт век по-рано, го засенчи, ставайки почетен президент. Черешката на тортата бе идването на Кантона (или ранния Бербатов, както е по-известен у нас), навил се да бъде футболен директор.

 

Целта на амбициозния проект е място в Мейджър Лийг Сокър, което може да бъде щурмувано най-рано през 2013. Но проблеми не липсват. Клубът все още няма стадион, играчи и зарибена фенска маса, към която да се обърне незабавно, а финансово нещата също не са съвсем подсигурени.

 

Без съмнение, в Космос 2 имат нужда от вдъхновение и няма да е никак лошо, ако си припомнят шеметната история на своя суперкуул предшественик (и си извлекат правилните поуки).

 

Всичко започва през 1971 – доста необещаващо и без никакви индикации, че един ден летоброенето във футбола зад океана ще се дели на B.C. (Before Cosmos) и A.C. (After Cosmos).

 

70-те са крайно неуютен инкубатор за излюпването на истинския сокър в САЩ. Въпреки професионалния статут на Северноамериканската лига, стартирала през 1968, игровата продукция е неадекватна. Стадионите пустеят, докато повечето зрители са фрустрирани от липсата на бухалки по терена и от факта, че само двама от играчите могат да докосват топката (при това — кръгла, бляк) с ръце. Полувреме от 45 минути също идва в повече на янките — те уважават спортове с чести почивки, през които могат да мушнат някакъв джънк фууд.

 

Логично, „щурата” идея за футболен клуб в Ню Йорк навестява главата на чужденец. Турчинът Несухи Ертегюн и неговият брат Ахмед вече са част от антуража на първия медиен магнат Стийв Рос, чиято империя Warner Communications поглъща звукозаписната им компания Atlantic Records през 1967. Един ден Несухи решава да си вдигне чукалата, а Рос го пита какво иска, за да остане. Отговорът гласи: „Професионален сокър клуб”. Съдбата си знае работата, тъй като Рос приема идеята с отворени обятия, тръгвайки по път, който в крайна сметка ще го отведе до званието „кръстник на футбола в Америка”.

 

Стийв успява да придърпа 10 инвеститора, като всеки от тях налива по $35 000 в екзотичното за онова време начинание. Първият трансфер, който съперничи по прозорливост на този на Чичарито, е Клайв Той, избран за генерален мениджър. Бившият спортен журналист веднага е натоварен със задачата да измисли име на отбора. „Предишният клуб на Ню Йорк бяха Метс – от ‘метрополитън’. Замислих се кое е по-мащабно и така ми хрумна ‘космополитън’, а оттам Космос”, разкрива Клайв в документалния филм Once In A Lifetime. Денят, в който е избрано името на клуба, става и негова рождена дата – 4 февруари 1971 година. Екипите на новия тим са жълто-зелени в чест на Бразилия, като ходът цели домъкването на самия Пеле.

 

В ретро годините на Космос обаче Краля е само недостижима мечта. Вместо това назначеният треньор Гордън Брадли е принуден да работи със съмнителни субекти от аматьорските лиги на Ню Йорк. На фона на дърводелците около себе си Ранди Хортън, бачкал преди това в зоопарка на Warner в Ню Джърси, става клубен голмайстор във всеки сезон – до напускането си през 1975. Босът на Хортън в зоокъта – Рафаел де ла Сиера – му се доверява, без да си има идея с какво се захваща. „Мой приятел ме попита колко са играчите в един отбор”, спомня си Рафаел. „Девет? Десет? Не знаех какво да му отговоря. Но все пак виждах, че Космос е грозна картинка”.

 

Мачовете на нюйоркчани, които се играят на 25 мили източно от града в Лонг Айлънд, събират около 50 човека – предимно семействата на играчите. Всяко маркетингово начинание на клуба търпи провал, особено в щат, зомбиран от баскетбола и бейзбола. „Раздавахме фланелки, топки, ключодържатели... Не ставаше. Просто не ставаше”, признава Стийв Маршъл, клубен секретар в онези години.

 

Изнервен от липсата на прогрес в борбата си с американската апатия към футбола, Стийв Рос прави Warner собственик на 100% от акциите на клуба (срещу един-едничък долар). През 1974 премества отбора по-близо до града, спирайки се на „Дауни Стейдиъм”– в доста криминалния район Рандълс Айлънд. Именно там обаче, на нивата, отрупана с неравности и стъкла, съвсем скоро ще стъпи Кралят на футбола.

 

„Трябваше ни голямо име. Глобална звезда. Клайв предложи да вземем Пеле, а аз го попитах кой е тоя”, не крие тогавашното вице на Космос Ла Сиера. Контактът с отказалия се 8 месеца по-рано в Сантос виртуоз е осъществен чрез адвоката на Warner Норман Самник, който лети за Бразилия. Пеле иска космическите 1,4 млн. долара на сезон и Рос кима утвърдително. Правителството на Бразилия обаче прави опит да спре сделката, заставяйки легендата да поиграе още година за национала. Космос са отчаяни и пускат връзките си в Белия дом, за да чуят от вицепрезидента Нелсън Рокфелер култовото: „Не го знам тоя Пеле. Но тук, в кабинета, има един пич, който намира идеята за фантастична. Името му е Хенри Кисинджър. Той ще оправи нещата”.

 

Напук на всички пречки и интереса от Юве и Реал, на 10 юни 1975 Пеле слага подписа си под двегодишен договор, легализирайки Щатите като нов пристан за звездите на футбола (ще го последват Кройф, Герд Мюлер, Хърст и т.н.). Америка вече не може да игнорира Космос. Не и с футболния Кинг Конг. „Рос не виждаше просто Пеле, а глобален футболен бранд”, смята изтъкнатият анализатор Дейвид Хърши. „Виждаше бутонките, анцуга му – неща, които Warner можеха да лицензират по целия свят. Виждаше и още нещо – телевизия”. Дебютът на Пеле срещу Далас, за който сгурията на „Дауни Стейдиъм” е мината със зелена боя, е предаван пряко от CBS в 22 държави и посетен от над 300 журналисти. Рос най-после е в Обетованата земя.

 

Но той само загрява. Година по-късно пачките на Warner изкушават актуалната звезда на Лацио Джорджо Киналя, който ще стане вечен голмайстор на NASL. Италианецът, израсъл в Кардиф, е първа дружка с Рос, ала останалите, включително Пеле, не могат да го дишат. „Джорджо говори английски с уелски акцент, вкарва много голове и... това е единственото хубаво, което мога да кажа за него”, откровен е Клайв Той. Непоправими женкари, Пеле и Киналя стават причина за отпадането на Космос във 2-рия кръг на плейофите. За целта преди мача с Тампа Бей домакините им пробутват лимузина, две (говорещи) кифли и също толкова бутилки Chivas Regal, предопределили кофти махмурлука им при поражението с 1:3.

 

 

Вместо да се отчайва, през 1977 Рос води Космос на огромния „Джайънтс Стейдиъм”, като прави част от шоуто световните шампиони Франц Бекенбауер и Карлос Алберто, събирайки в тима си играчи от 14 различни страни. Медийният магнат пробва да придаде и американски чар на интернационалната си трупа – преди мачовете публиката е забавлявана от мажоретки и новия талисман Бъгс Бъни. Рос използва мощта на Warner и води на срещите купища звезди от шоубизнеса. Кисинджър не пропуска двубой. След един такъв пък треньорът Брадли се взира в тип, нахлул в съблекалнята, и изкрещява: „Разкарайте този наркоман оттук”. Наркоманът се оказва Мик Джагър.

 

„Бяхме интернационални и култови. Хората ни боготворяха”, няма съмнения Месинг. Космос е като Ноевия ковчег – натъпкан с всичко. За всеки вкус. Средната посещаемост направо хвърчи и достига 40 000, след като само преди 3 години е била жалките 3500. Плейофът с Форт Лодърдейл Страйкърс пък събира рекордните 77 691 души. Пътуванията на отбора са съпровождани от цяла армия от асистенти, журналисти и преводачи. И тук-таме някоя палавница. „На връщане от един мач станах свидетел на два сексуални акта в самолета”, признава журналистът Фил Мъшник. „Все едно пътувахме с Ролинг Стоунс,  лудница”, добавя Стийв Маршъл (онзи с ключодържателите). Космос се радва и на запазено сепаре в самия храм на диското и разврата „Студио 54”, където играчите куфеят всеки понеделник. За сметките, плюс лимузините, изсипващи трупата пред култовото заведение, се грижат от Warner. Футбол и шоубизнес за първи път са слети в модел, изпреварил времето си с 20 години.

 

Купонът тече и на терена, където Пеле (заради когото сам Ралф Лорън изработва бели екипи по подобие на тези на Сантос) е изпратен с шампионската титла. Космос запазва короната сезон по-късно, но истинският удар е нанесен през 1979, когато ABC почва да излъчва мачовете от Лигата. Мегатъпотията от следобедна транслация в средата на лятото (съизмерима само с късните мачове в А група) обаче прецаква проекта и ABC се отказват още на следващата година след позорно нисък рейтинг.

 

Рос го приема тежко, а и вече не може да отсвирва факта, че империята му се клати след раздялата с Atari и Global Soccer. Истерията на феновете си е отишла заедно с Пеле, а междувременно Киналя бавно и постепенно е повел опозициционна групичка в клуба. Тимът отново ликува със златото през 1980 и 1982, но Рос вече се е отказал. Трусовете в Космос и пропуснатото домакинство на Мондиал 86 събарят кулата от карти на NASL, чиито останали членове загниват под бруталната конкуренция от Ню Йорк, и Лигата спуска кепенците през 1984. Година по-късно и Космос е разформирован.

 

Станалото с отрочето на Рос би трябвало да е доста поучително за днешните разточителни собственици. Според един от хората, залегнали в основата на новия Космос днес – Тери Бърн, той и екипът му няма да допуснат същата грешка: „И на мен ми се иска да събера отбор, подобен на онзи, но няма как да стане. Освен ако не си Реал Мадрид и нямаш 500 милиона за харчене. Нашата цел е да развием школата, да извадим млади играчи”.

 

Бърн не говори празни приказки. Космос вече закупи две академии в Ню Йорк и Лос Анджелис, инвестирайки в тях цял милион. „Не искаме да вкарваме скъпи звезди. Моделът ни не е Ред Булс, да не говорим за стария Космос”, потвърждава Ерик Кантона. Намерението на Крал Ерик и компания е да следват примера на Барселона, инжектирайки атакуващия футбол и постройката 4-3-3 в ДНК-то на малчуганите.

 

Пол Кемсли все пак обещава, че ако това лято спретне контрола със сборен звезден отбор, ще вдигне купон в „Студио 54”. „Ще се опитаме да уредим и Мик Джагър”.

 

Текст: Playboy

Да трябва да се събудиш в 6 часа сутринта, за да гледаш мач на Челси, може да изглежда кошмарно за мнозина, но това е реалността през Американските сини фенове Бет Уайлд и Дани Кампос.

Ако ставането в толкова ранен час, за да гледат някоя среща по телевизията в пъба не е израз на страстта им, то такова е прелитането на целия Атлантически океан, за да посетят Стамфорд Бридж за Chelsea Pitch Owners Annual Lunch, на който те щедро дариха 5000 $ за Фонда на бившите играчи от името на Американския фенклуб на Челси. Това беше страхотна възможност да им зададем няколко въпроса.

Кога беше първото ви пътуване до Стамфорд Бридж?

Бет: Мога да си спомня точната дата. Беше 10 октомври 1981 срещу Урексхям. Резултатът беше 2-0, Колин Лий и Майк Филъри отбелязаха.

Дани: За мен това беше срещу Уулвс миналия сезон и мисля, че все още мога да си спомня резултата. Спечелихме с 4-0, беше фантастичен мач. Подкрепям Челси от много време, но това беше първата ми възможност да дойда тук да ги гледам. Челси бяха в Америка няколко пъти, така че първият път, в който ги видях на живо, беше през 2006 г. Те играха в ЛА срещу Галакси по случай привличането на Дейвид Бекъм. Но едивствената причина да бъда там беше Челси.

Кой бяхте най-развълнувани да срещнете днес?

Бет: Срещнах Рой Бентли и Клайв Уолкър преди 5 години, а също и голяма част от бившите играчи. Но това е първият път, в който видях Денис Уайз и беше наистина специално.

Дани: Не смятам, че мога да посоча 1 или 2 играчи. Мисля, че е фантастично, тъй като всичщи тези играчи, за които съм чел в книги, от толкова много отбори на Челси, са тук заедно.

Как започна любовта ви към Челси?

Дани: Всичко започна след началото на това хилядолетие. Предполагам беше към 2001г. В САЩ имаме канал Fox Sports, който винаги е искал да излъчва Премиършип. Така за първи път видях Челси. Синият цвят беше много важен, тъй като съм привърженик и на LA Dodgers, чиито екипи са сини. Тук всички знаят Арсенал, Ливърпул, Манчестър Юнайтед, но аз не симпатизирах на нито един от тях. Исках отбор, който да бъде точният за мен и се радвам, че избрах Челси, тъй като не смятам, че има клуб, който да прави толкова много за феновете си.

Бет: За мен отборът беше също важен, но основното бяха феновете. Когато отидох на първия си мач, не знаех нищо за тази игра. Не беше отборът това, което ме привлече към Челси, а стоенето на Шед Енд с всички фенове. Все още обичам всички тях, смятам, че са най-страхотните в света.

Как беше пътуването, изминахте голямо растояние, и събитието като цяло?

Дани: Полетът беше 10 часа и половина и пристигнахме тук в петък. В събота бяхме на мач, после гледахме резервите и сега сме тук. Всичко беше страхотно.

Кой е любимият ви момент като фенове на Челси?

Бет: Колебая се, не смятам, че мога да посоча само един. Имам предвид, че първият ми мач с Урексхям беше страхотен, след 5 години доведох и майка ми на победата ни срещу Нюкасъл. В първия мач през 2008 доведох и братята си. Спомням си и последния мач на Зола. Да видя двата гола на Джон  Тери срещу Чарлтън също беше страхотно. Всъщност всеки един мач е фантастичен.

Дани: Мисля, че просто вървенето по Фулъм Роуд, да видиш стената на Шед Енд за първи път и да влезеш на Стамфорд Бридж – това е спомен, който ще ми остане завинаги в сърцето.

Смятате ли, че има голяма разлика между вас и привържениците на Сините тук, близо до Стамфорд Бридж?

Дани: Всички знаем, че това е специален отбор. Иначе нямаше 50 от нас на Западното крайбрежие да ставаме в 6 часа, да изминаваме няколко мили с колите си до пъба и да стоим, пеем и пием, докато гледаме мачовете.

 

ChelseaFC.bg

ЦСКА в Америка? Да, мисията вече е възможна. На страниците на "Тема Спорт", шефа на пресслужбата на червените Иван Ченчев пресъздава впечатления от Чикаго и неговия български привкус заради близо 200 000 родни емигранти (б.р. - данните са неофициални).

Вижте как и защо Ветровития, както го наричат град от щата Илиноис, кипи от емоции в алени багри. С други думи армейска страст съчетана с американски възможности. А те, както е известно наистина са неограничени. Поне що се отнася до любов. Любов към ЦСКА...

Започвам с идеята. Тя се роди пак зад Океана. Но в Канада. Гледах на живо приятелски мач между Манчестър Юнайтед и Селтик в Торонто. Лятото на 2010-а е. Нашият Бербатов тогава сам съсипа шотландците, но за мен най-впечатляващото бе публиката. На стадион "Роджърс сентър" имаше много българи. Ама хиляди. И вееха наши знамена. За Митко. За себе си. За Родината. "От Благоевград е. Като мен", провикна се някой на излизане.

Няма такова чувство. Хем тъга, хем гордост. Тогава се размечтах да им дадем още от този емоционален миш-маш. Да ги съберем на стадиона за soccer (така наричат футбола там) и за наш отбор. Там – на 10 000 километра зад Голямата вода.

Така бе даден началният сигнал на това един вид мисионерство. Да се покажем на американците, да се покажем пред един по-специфичен свят. Такъв, какъвто не го познаваме. Защото United States е друг за нас свят. Където обаче бият стотици хиляди наши сърца. Които дават мило и драго за малко внимание. Оттук – от тяхната наша България.

След година срещата вече е факт. Чикаго Файър чака ЦСКА. Понеделник, 11 юни. Но за нея, малко по-надолу. Сега хронологията. Кацаме в Америка с изпълнителния директор Венцислав Живков. Още на аерогарата шок! Към нас със сериозно изражение на лицето се приближава мъж в униформа на служител на летището. И с отработен като във филмите за агенти на ФБР жест вади карта, която ни тика в лицата. "Аз съм от ЦСКА. Добре дошли в Америка".

Странно, но приятно за нас е да чуем точно тези думи на тази необятна земя. Картата се оказва членска – на фенклуб "Chicago Reds". А човекът е легендарен емигрант там – бай Петко. Той се е погрижил за всичко – през кое паспортно гише да минем, багажа ни да е свален от лентата, и на кой изход да ни чакат хора от комитета по посрещането. Подредил си е в главата и спомените за големите мачове, с които ни залива докато крачим смаяни от силата му.

Естествено – бай Петко получава от нас фланелка, което моментално го изстрелва обратно към терминалите. "Ще я покажа на нашите и ще дразня левскарите", зарича се на изпроводяк той. Бай Петковата щафета е поета от Любо – един от управата на фенклуба. Той е и постоянната ми допирателна по въпросите около престоя ни, преди заминаването. Любо ни съобщава, че няма да ни остави да преодолеем чрез сън часовата разлика. "Чакат ви в "Механата" (така се казва един от родните ресторанти в Чикаго). Тук ще трябва да спите бързо щом сте за кратко време", изстрелва той.

Качваме се обаче при Добри. Той ще е нашият гид в града. Минаваме покрай грандиозна зала - "Allstate arena". Гордостта на Чикаго. Нещо като "Арена Армеец" за София. Следва "българския" квартал. Той пък си е гордостта на нашенци. От някои къщи се вее трибагреника. Отпускаме се. Това не може да е Америка. Поне не и каквато е във филмите. На нас тази Америка ни харесва от пръв поглед. Идва ред на "Механата". Чакат ни още хора. Жоро – шефът на фенклуба, Иван, Вальо, Ники... Още разкази. Още съдби. Накрая умората надделява. Така приключва ден първи.

Вече сме на гости на фенклуба. Помещението е в един от старите квартали на Чикаго. Там, където някога се е подвизавал емблематичния за града Ал Капоне. На фасадата грее емблема. Вътре – лицата на хората, които са в очакване на дискусията. Минават часове. Неусетно. Разменят се подаръци. После ни водят на обиколка из downtown. Това е същинското Чикаго – езерото Мичиган, плажовете, небостъргачите, "Сиърс Тауър". И "Солджър фийлд". Стадионът станал арена на първата победа на България на световни финали – 4:0 срещу Гърция. Грандиозен като възприятие за нас край на ден втори.

Неделята е за подготовка. Предстои срещата с ръководството на Файър. За да дойде понеделник. Вече стана въпрос - 11 юни, 10 часа. Домът на сокъра в Чикаго "Toyota park". Подраняваме стреснати от трафика по магистралите. Така се озоваваме на тренировка на юношите до 16 години. Станали са шампиони на щата Илиноис. Но за тях почивка няма.

Терените – приказка. Базата – огромна. За екипировка няма смисъл да отделяме място. Ставаме атракцията на заниманието. На домакините им е странно – някакви хора в костюми обсъждат упражненията. Насочваме се към централният вход. Там ни чака вицепрезидентът.

"Казаха ми, че сте дошли. Били сте на тренировката на нашите най-нови шампиони. Ако знаех, щях да дойда при вас. Дойдох за срещата още в 8 сутринта", посреща ни той. "Това е добър знак. Тук не правят така, освен ако не е важно за тях", прошепва ни Добри, постоянния ни водач в Чикаго.

Влизаме в зала за гости и преговорите започват. Домакините са подготвени. Извадили са всичко за историята на ЦСКА. В един момент влиза и спортният директор. "Бях помощник-треньор, когато за нас играеше Стоичков. С него взехме първата си купа. Уникален футболист", реди спомени американеца. Бързо се разбираме, че мач между отборите ни ще има. Догодина, защото графика им е запълнен през тази.

"Сега на 21 юли играем с Астън Вила", хвалят се домакините. "Там капитан е българин – Стилиян Петров. И той игра в ЦСКА", отвръщаме им ние. Предлагаме турнир, отсреща кимат доволно. "Чудесно. Ще напълним стадиона. Има много ваши тук. Спомняме си знамената на България по трибуните по време на контролата ни с Манчестър Юнайтед преди две години", казват те.

След още уточнения си стискаме ръцете. Венци Живков им подарява фланелка на ЦСКА. "Ще я закачим в коридора пред съблекалните", отдават дължимото от Файър. Водят ни на тур из стадиона. Показват ни всичко. Накрая двете страни се разделят доволни. Ще се видим пак.

Остава ни малко време до прибирането обратно. Пак сме при феновете. Пред нас е Цветан Йончев. "Следя нещата. Трябва да намерим правилен път за българския футбол. Идването на ЦСКА тук, ще отвори много врати. Поздрави на всички у нас", са само малка част от думите на червената легенда. Председателят Жоро и асистента му Любо от фенклуба, вече мислят за организацията около гостуването на ЦСКА в Чикаго. Двамата са движещата сила за партито по случай първата годишнина на "Chicago Reds".

Време е да си ходим. Умора отдавна не чувстваме. Само емоции. Положителна енергия, която са ни предали нашите сънародници отатък Океана. Те направиха така, че след година ЦСКА ще е на гости вкъщи дори и на 10 000 километра разстояние. Без значение, че на футбола в Америка му казват сокър. За хората от фенклуба си е начин на живот. Макар и зад граница.

Добри ни кара обратно към аерогарата. Трагваме си, но сме спокойни - ЦСКА живее и в Америка. Друго си е да се види със собствените очи. Няма да е грешка – за нас това пътуване може да мине под мотото "До Чикаго и напред". Нали ще се върнем...

Иван Ченчев (Директор на пресслужбата на ЦСКА), "Тема Спорт"

Огромната мрежа от фенклубове на ЦСКА по света ще бъде разширена с още един в близките дни, разбра FanFace.bg.

Още преди около месец стана ясно, че привърженици на "армейците" в Чикаго възнамеряват да основат такъв. Сега вече е ясна и датата на откриването на фенклуба - 12 юни.

 

Организаторите на новата "червена" фракция са Галин Кунев и Георги Стойков. Те призовават всеки един "армеец", който живее на територията на Чикаго и неговите предградия да заповядат на откриването.

"Благодарим на всички наши приятели от другите градове в САЩ, които ни подкрепиха в начинанието. Благодарим на всички приятели и в нашата родина България за моралната подкрепа! Само ЦСКА!", пишат запалянковците от града с най-голяма родна колония в Щатите.

 

Учредяването на фенклуба на ЦСКА в Чикаго вече е факт, информират с гордост нашите сънародници от града край езерото Мичигън. Десетки българи се събраха на пикник, за да декларират безрезервната си подкрепа към любимия им български клуб.

На учредяването присъстваха живеещото в Чикаго легендарно дясно крило на ЦСКА и националния отбор - врачанинът Цветан Йончев. Сред гостите бе и вратарят на ЦСКА от средата на 90-те години и четвърти в света Димитър Попов.

Инициатори на събитието бяха сърцатите приятели Галин Кунев и Жоро Стойков. На събитието гостуваха и членове на фенклуба в Ню Йорк. В чест на 30-те юбилейни сребърни медали на вечния съперник, учредителите са стреляли с пневматична пушка по 30 сини балона.

Ето и пълен списък на ръководното тяло на фенклуба:

Основатели: Галин Кунев, Георги Стойков
Почетни председатели: Цветан Йончев, Димитър Попов
Председател: Георги (Жоро) Стойков
Секретар: Николай Шопов
Касиер: Любомир Мицев

Техническа информация:

Членски внос: 30 долара
Име: CHICAGO REDS
Общо учредители: 78 души
Торта с логото "Една любов, една борба, един отбор..."
До месец ще са готови членските карти.
Приет е устав на фенклуба с права и задължения.
Украса: 63 червени балона в съответствие с 63-ата годишнина.

Събитието е заснето от професионален оператор, който ще подготви около 30-минутен филм. Освен това е бил нает и професионален фотограф, чиито снимки може да видите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Текст и снимки: Prosport.bg и Facebook

Страхотна мания е обхванала феновете на ЦСКА, които живеят в САЩ. "Армейските" привърженици отвъд Океана масово регистрират своите лъскави автомобили с регистрационни номера, на които е изписано името на любимия им отбор. До момента с такива са се обзавели цесекари от Ню Йорк, Чикаго и щата Тексас.

Както е известно, в първите два града има мощни "червени" фен организации, които независимо от огромното разстояние до България поддържат всячески своята любов към ЦСКА, като освен всичко правят дарения на ДЮШ на "армейците", а наскоро подариха и мегафон на фракцията "Офанзива".

 

 

 

 

 

 

 

 

Източник: Prosport.bg

Страхотна фенска инвазия от привърженици на ЦСКА имаше на една от тренировките на Манчестър Юнайтед в Чикаго вчера, съобщава онлайн изданието EuroChicago.com.

"Червените дяволи" излизат в полунощ на събота срещу неделя в контрола срещу местния Чикаго Файър, където едно време игра мегазвездата на българския футбол Христо Стоичков.

На заниманието в петък на едно от помощните игрища на стадион "Тойота Парк" са присъствали повече от 500 зрители от различни националности по света.

Най-гръмогласна е била българската агитка от сформирания наскоро фенклуб на ЦСКА - "Chicago Reds". Предварително тя се бе снабдила с множество родни трибагреници и червени фланелки с номера на Димитър Бербатов.

Те обаче били неприятно изненадани от цената на билета за тренировката - 100 долара. Повечето от тях току-що си тръгвали от работа и нямали въпросната сума кеш в себе си.

Така се наложило да намерят изход от ситуацията, като заобиколят загражденията. Най-напористият от тях стигнал доста далеч. Валентин Войнов успя да стигне буквално до треньорския щаб на Манчестър Юнайтед и да застане до великия Сър Алекс Фъргюсън.

Температурата на въздуха била около 35 градуса, но заради влажността се усещала като 40, пишат още от сайта на българите в Чикаго.

Въпреки всички неудобства присъстващите останаха доволни, защото след тренировката Митко се спря при тях да поговори, снима се, раздаде автографи и най-важното – обеща да стане почетен член на фенклуба на ЦСКА в Чикаго – първият такъв клуб зад Океана.

Сред феновете на Бербатов най-въодушевени бяха и две усмихнати, мънички, синеоки сестрички. Приятелите на сайта EuroChigaco.com, който се оказа медиен партньор на фондацията на голмайстора на Висшата лига (ВИЖТЕ ТУК!) бяха написали лист с поздравления и пожелания към Митко, за което той им благодари и остави автограф за тях.

Измежду всички футболисти на Манчестър Юнайтед Бербатов бе този, който раздаде най-много автографи и накрая дори бе подканен от своите наставници да побърза. Единствено Нани се оказа още по-бавен в прибирането в автобуса на английския шампион.

След като Митко се настанил и автобусът потеглил, се разбра, че по-дребничкият португалец е останал назад и ще трябва да догонва тима отделно.

Преди да си тръгне българската агитка се спря да послуша гайдата на Петър Алексиев. Той като Нани изпусна автобуса с Бербатов и футболистът не можа да го чуе. Но Петър обеща, че ще бъде на контролата между Юнайтед и Чикаго Файър.

След няколко майсторски изпълнения на гайдаря, след малко повечко бира и още повече викове "България" и "ЦСКА, ЦСКА", "червените" привърженици най-сетне си тръгнаха от опустелия паркинг с пожелания за още много голове на Митко, завършва материалът на българското онлайн издание в Чикаго.

 

ВИЖТЕ КАКВО КАЗА ПРОБИЛИЯТ ЗАГРАЖДЕНИЯТА И СТИГНАЛИЯТ ДО САМИЯ АЛЕКС ФЪРГЮСЪН ВАЛЕНТИН ВОЙНОВ ТУК!