Някога, във вече добре забравеното минало - 19 август 1972 г. Светът се вълнува от аферата "Уотъргейт" и епичния шахматен сблъсък Спаски - Фишер, олицетворяващ титаничното противоборство между СССР и САЩ за планетарно господство. Броени дни по-късно драмата със заложниците в олимпийското село в Мюнхен ще прикове вниманието на човечеството, след време Стивън Спилбърг ще направи от нея великолепен трилър.Този ден България обаче се вълнува от... футбол.

Започва новото първенство в А група, в което за титлата спорят 18 отбора. На бившата "Народна армия" се събират 25 000, за да видят старта на шампионите от ЦСКА срещу... врачанския Ботев. Публиката сигурно е доволна - 5:3. Пловдивското дерби между канарчетата (тогава под името Тракия) и локомотивци завършва с друг зрелищен резултат - 4:3 за железничарите (тогава никой не е чувал за някакви "смърфове", измислени далеч по-късно от колегата Галов). Стадионът (естествено "9 септември") се пука по шевовете - 30 000.

Левски (още с добавката Спартак след изконното си име) гостува в Ямбол на местния Лъсков пред 25 000 зрители и два пъти догонва, за да стигне до 2:2. Новакът Волов тръгва в Шумен към... изпадането си с 1:2 срещу Етър, а на трибуните са 20 000. Градският стадион в Стара Загора приютява 12 000 на Берое -Дунав (5:1 след като гостите първи повеждат). 15 000 пък дерат гърла на варненския "Юри Гагарин" на мача Черно море - Славия (2:3). Чисто футболният "Спартак" в Плевен събира 10 000 на Спартак - Черноморец (3:1).

На другия ден столичният Локомотив и варненският Спартак (с представката ЖСК) пък правят зрелищно реми 3:3 в "Надежда" пред 7000, дори и отбор без вярна публика като софийския Академик събира 4000 на своето игрище. Всичките 18 тима вкарват голове, които достигат невероятна бройка 45 - средно по 5 попадения на мач. Публиката, дошла да види Жеков, Денев, Бонев, Дерменджиев, Панов? Нейният брой е още по-впечатляващ - 148 000, средно по 16 444 на двубой. Празникът е пълен...

В наши дни това звучи като (не)научна фантастика. Във време, в което на Запад футболът се е превърнал в завършен маркетингов продукт, у нас той се е върнал в пещерната си ера. От 6 до 8 август 2011 г. в първия кръг на поредното първенство в А група на порутените ни (някои направо срутени) стадиони, строени още по социалистическо време, се събират общо 21 900 зрители (средно по 2738 души), които виждат общо... 12 гола. Най-посетеният мач е столичното дерби Локо - ЦСКА, но 5500 по трибуните на Националния стадион "Васил Левски" запълват едва 12 процента от капацитета му. Тъжна, тъжна реалност.

Това нерадостно предколедно четиво, подкрепено от безпристрастния език на цифрите, е за Боби Михайлов и компания...

КАК Е В ЧУЖБИНА

Бундеслигата чупи всички рекорди

Бундеслигата чупи рекордите в света на футбола. Германският шампионат отстъпва по зрителски интерес единствено на мачовете от НФЛ по американски футбол, където средната посещаемост през миналия сезон е била 66 960 зрители. 13 057 899 германци пък видяха на живо срещите от Бундеслигата през сезон 2010/11 г. Като абсолютен сбор това отстъпва на посещаемостта във Висшата английска лига през същия период, но е доста повече като средна посещаемост - 42 673 срещу 35 283.

Безспорно интересен шампионат като италианския обаче е твърде назад в показателите поради няколко простички причини - остарели стадиони, недобър мениджмънт и проблеми с футболното хулиганство. В челната шестица на клубните първенства, предизвикващи най-голям интерес, е и една Б група, но каква - Чемпиъншип, която идва веднага след първенствата на петте големи европейски футболни нации. Там обаче няма "титанични" срещи Симитли - Малеш като в родното второ ниво, а надпреварата дори си има свой официален сайт. Нашенската А група май може само да си мечтае за това дълги години напред...

НАЙ-ПОСЕТЕНИТЕ ШАМПИОНАТИ В СВЕТА

Първенство (държава) Общ брой зрители Зрители средно на мач

1. Бундеслига (Германия) 13 057 899 42 673

2. Висша лига (Англия) 13 407 540 35 283

3. Ла Лига (Испания) 11 039 808 29 128

4. Серия А (Италия) 9 131 780 24 031

5. Лига 1 (Франция) 7 501 953 19 742

6. Чемпиъншип (Англия) 9 598 336 17 388

Две вечни дербита държат рекорда у нас - 70 000 на трибуните

Две вечни дербита държат абсолютния рекорд по зрителска посещаемост у нас. На два пъти родните грандове ЦСКА и Левски запълват докрай местата (дори правостоящите) на Националния стадион "Васил Левски" преди неговата реконструкция, след която капацитетът му падна на малко над 43 000. Естествено тогава, както и сега, зрителите се определят "на око", случайно или не, замря дори похвалната амбиция на Националния стадион отпреди няколко години да обявяват колко зрители са отброили броячите на входовете.

На 11 март 1967 г. 70 000 по трибуните му виждат как сини и червени правят боево 1:1 с два червени картона на Георги Аспарухов и Аспарух Никодимов. Интересен факт е, че тогава вечните съперници далеч не спорят за титлата, а за място в тройката, като Левски в крайна сметка финишира трети, а ЦСКА - пети.

На 31 май 1969 г. картината се повтаря - изпълнени до краен предел трибуни, а ЦСКА бие с 3:1 и си проправя пътя към поредната шампионска титла, спечелена официално месец по-късно.

След демократичните промени през 1989 г. двата тима никога не се приближиха до рекордната посещаемост. Най-много зрители се стичат не на Националния стадион, а в отдалечения от центъра на столицата "Георги Аспарухов" в квартал "Подуяне", в мач от... несъществуващ вече турнир, и то в мразовит ден. На 21 февруари 1996 г., в първия мач на този стадион след 4-годишна пауза за Купата на Професионалната футболна лига трибуните са претъпкани от 40 000 души. За това спомага и друга прозаична причина - домакините пускат свободен вход.

През годините пловдивското дерби Ботев - Локомотив също е магнит за зрителския интерес не само под тепетата. Градският стадион "9 септември" обаче е с по-малък капацитет от столичния "Васил Левски" и естествено цифрите не са така впечатляващи. На три пъти в историята мачът между черно-бели и жълто-черни събира по 50 000 зрители. На 16 март 1969 г. двата тима завършват 0:0, на 17 октомври 1971 г. правят по-резултатно реми - 2:2, а в третия случай на 27 август 1977 г. някогашната Тракия печели с 1:0 градския спор за надмощие с гол на Динко Дерменджиев.

Черно-бялата торсида от Пловдив пък с право се гордее с най-голямото посещение при гостуване. Близо 40 000 привърженици на Локомотив бият път до столицата, за да видят как техните любимци побеждават с 2:1 прототипа на днешния Литекс под името Осъм в бараж за влизане в А група.

Хронологията на един очакван срив

Кога започна голямото пропадане на зрителския интерес към А група, на този въпрос може да отговори само "Тема Спорт". За база приемаме шампионата 1979/80 г., когато общият брой на зрителите е 2 844 250, средно по 11 851 на мач. 590 000 от тях гледат лидера по интерес ЦСКА, а двете издания през сезона на вечното дерби привличат 90 000 на трибуните.

Четири години по-късно, през 1983/84 г. зрителите по нашите стадиони намаляват - общо 2 398 829 и средната посещаемост пада под десет хиляди на среща - 9995. Тогава през есента тя е 10 2007 души, но през пролетта спада на 9461.

Процесът изглежда необратим още през следващия сезон 1984/85 г. - 2 164 871 зрители, средно по 9096 на мач, но кратък проблясък е 1985/86 г. с 2 232 900 и средно по 9304, като най-много публика гледа Левски - 470 000 души. Сезон 1987/88 г. е още по-добър откъм цифри - 2 281 800 и средно по 9508.

Сривът обаче идва още през есента на 1988 г., когато през есенния полусезон общата бройка зрители за първи път пада под милион - 934 072 и естествено се сгромолясва и средната посещаемост - по 7784 на мач.

Процесът продължава с пълна сила в първите години след демократичните реформи. За целия сезон 1994/95 г. на трибуните се събират общо 1 575 215 души, средно по 6563 на мач. През 1995/96 г. те вече са 1 368 120, средно по 5700. Провинциалното чудо Нефтохимик на Христо Порточанов дърпа интереса нагоре в следващото първенство - 1996/97 г., когато стадионът в бургаския квартал "Лазур" постоянно се пълни до откат (средно по 18 233 зрители!) общата средна посещаемост в А група е 6684.

През 1997/98 г. общият брой зрители е 1 521 600, средно по 6340, като тенденцията се запазва през 1998/99 г.- 1 515 716 и средно по 6342. Краят на миналия век бележи последната относително добра посещаемост - през 1999/00 г. публиката е 1 682 640, средно по 7011 на мач главно заради добрата есен със средна посещаемост от 7201 зрители.

Новият век започва с нов срив - за първи път в новата ни футболна история зрителите падат под милион за цял сезон - 998 950 през 2000/01 г., средно по 5489. Есента на 2001 г. е още по-сиромашка - 460 530 зрители и средно по 3870. През пролетния дял обаче публиката, привлечена ефимерно от новата формула с първа шестица и втора осмица се качва до 1 051 632 и средно по 3924.

2002/03 г. започва с нов формат на провеждане и надбягване само с един кон - ЦСКА на Стойчо Младенов. Зрителите през 13-те есенни кръга спадат до 343 258, средно по 3731, за да стигнат в края на сезона мизерните 609 000, средно по 3346. Които обаче далеч не са така мизерни на фона на последвалите събития.

През сезон 2003/04 е премината още една психологическа бариера на антиинтереса към футбола с нашенска марка - под 3000 зрители средно на мач. Вече сме се върнали към изпитаната в практиката А група от 16 тима (което означава повече срещи), а общият брой на зрителите е 696 000, средно по 2900. Нивото се запазва през 2005/06 г. с близо 614 000 зрители (278 030 през есента и 335 866 през пролетта и средно по 2923. Въпреки ефекта от "приказките" на Мъри в Европа, през 2006/07 г. спадът е неудържим - 638 000 и средно по 2750.

2007/08 г. ЦСКА марширува по родните терени, устремена към...отнемането на лиценза, а публиката в А група е 613 330, средно по 2556 на двубой. Цифрите на 2009/10 г. не са по-обнадеждаващи - общо 567 900 в 225 срещи (пловдивският Ботев е изваден от групата след първия дял) и средно по 2524.

През миналия сезон падна още една кота. Есента на 2010 г. общият брой на публиката бе 336 000, средно по 2804, за да се стигне до нерадостните 257 000 след подновяването на шампионата и средно по 2142. Общият баланс за публиката през 2010/11 г. е 593 164 зрители, средно по 2472. Ако тази тенденция на пролетен дял при фактически зрителски бойкот се запази, ще последва нов антирекорд, след като есенната база сега е 307 715 зрители и средно по 2608.

Любомир Серафимов, "Тема Спорт"

Искам от тази трибуна да се обърна към всички вас - фенове, ръководство и футболисти. Мисля, че доста хора ще прочетат това спонтанно пост-че.

Реших да драсна 2 реда от името на най-големия фен на Етър, който познавам. Човекът, закърмил ме с виолетовата идея, човекът, който за първи път ми показа пътя към "Ивайло" и от когото съм попивал всичко, свързано с Етър.

С него сме обикаляли стадионите из България, той ми подари първия виолетов шал и ме научи да обичам безрезервно отбора на Велико Търново!

В началото бяхме заедно, в студ и пек, зиме и лете, понякога 2-3 часа преди мача, с 10-тина пакетчета семки, туба с вода и няколко вестника - винаги в централния сектор под козирката.

Понякога беше страшен в яда си, ставаше и крещеше, а хората покрай него се увличаха и започваха да скандират, докато той доволно запалваше поредната си цигара и наблюдаваше ентусиазма на всички боляри....

Гледах го в очите и запомнях.

Не мина много време, започнах да ходя с приятелите ми на мачовете. Без него. А той си беше винаги там, скандираше, викаше и повеждаше централния сектор след скандиранията на агитката.

Оттам нататък всичко е ясно - направихме си фенклуб и започнахме да болеем активно за "виолетовата" идея.

Човекът от централния сектор остаря и спря да ходи по мачове. Но винаги ме е изпращал натам, към "Ивайло", с оня трепет в очите, с който заедно в продължение на всичките тези години сме тръгвали на мач."Хайде и дано бием"... "Звънни ми след мача"...

Утре той няма да е там, на мястото, на което му се полага. Просто се наложи да бъде приет по спешност в болница - дори и на корави копелета, като болярите се случва понякога.

Но ми поръча да поздравя всички, с които ще бъдем заедно, да пожелая успех и да ви предам, че винаги ще бъде част от онези луди глави, за които ЕТЪР си остава начин на живот.

Тате, благодаря ти от името на всички!!!

ЗА ЕТЪР СМЕ РОДЕНИ, ЗА ЕТЪР ЩЕ УМРЕМ!!!

Фен на Етър!

От началото на тази година вече ви срещнахме с две симпатични и верни фенки на ЦСКА и Левски, а след това ви представихме и единия от основоположниците на беройската фракция "Zara Boys". Следващ гост на FanFace.bg решихме да бъде фен на отбор от втория ни футболен ешелон. 33-годишният Деян е врял и кипял покрай своята огромна и вече над 25-годишна любов Етър. Той е сред основателите и лидери на групировката "Hells Ultras", а от чуждите тимове подкрепя Ливърпул.

 

- Как възникна страстта ти към футбола и помниш ли кога стана това и на кой мач?

 

- Дядо ми ме водеше от много малък на стадиона, но съзнателно се запалих през 1986 г. Оттогава съм почти на всеки мач на Етър. В агитката започна да ме води братовчед ми. От 1990 г. съм в нея, а впоследствие и като активен член.

 

- Етър - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

 

- Страст и гордост.

 

- Кой е най-паметният ти мач на "виолетовите"?

 

- Паметните мачове са много. В спомените ми обаче ще останат два –

 

единият с Левски от 1991 г., когато ни наградиха като шампиони,

 

а вторият е миналогодишният бараж със Светкавица за влизане в "А" група в Сливен. Бихме Левски с 1:0 с гол на Байчев. Тогава отборът беше съвършен. В него бяха събрани доста добри играчи като Николай Донев, Ангел Червенков, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Бончо Генчев, Краси Балъков. Сам виждаш, че отборът даде и 5 футболисти за последвалия успех на Световното в САЩ. На стадиона в този мач бяхме около 300 души, но смея да твърдя, че левскарската публика ни подкрепяше като свои. Тогава на "Васил Левски" имаше четири агитки. Нашата, на Левски, на Славия и на ЦСКА. И нашата с Левски бе обединена срещу другите две (по онова време имаше традиция първите три отбора в крайното класиране на "А" група да бъдат събирани на Националния стадион "Васил Левски" и да бъдат награждавани вкупом. През онази година Етър завърши на първо място, втори бе ЦСКА, а трети – Славия. Точно това бе причината на стадиона да има фенове на цели четири тима – бел. авт.). В шампионския състав имаше и един украинец – Кислов. Олег Моргун пък дойде на следващата година. Тогава Велико Търново поддържаше тесни връзки с град Полтава от Украйна. Всички играчи идваха по тази линия и смятам, че доста от тях оставиха своята следа в историята на Етър. Такива бяха още Шелист, който игра и в Локомотив (София), Иван Шарий, Доренченко и Золотницки. По същата линия в отбора от Полтава играха нашите Кефалов, Даил и Йордан Петков. Етър – Светкавица откъм резултат не пазя добри спомени, но от друга страна показахме, че

 

публиката във Велико Търново е готова за завръщане сред големите.

 

Близо 800 души създадоха невероятна атмосфера в Сливен. Това е доста добро постижение за отбор, който 14 години обикаля "Б" и "В" групите.

 

 

 

- Защо Етър не е в "А" група?

 

- Всичко опира до липсата на сериозни пари, които да се наливат в клуба, до самата организация на футболния клуб, която е на аматьорско ниво.

 

- Добре, но последните години, включително и първия полусезон Етър тръгва силно и е винаги в челото. Какво се случва впоследствие? Директно те питам – искат ли шефовете на Етър отборът да заиграе там, където му е мястото?

 

- Както ти казах, няма организация, няма пари. Всичко се прави на мускули и на един гол ентусиазъм. Шеф на Етър е много сложно понятие. Собствениците нееднократно са заявявали, че сами не могат да издържат клуб в елита. Доста хора обаче се извъртяха да стават "шефове" и да предявяват претенции за вкарване на отбора там.

 

Никой обаче не извади достатъчно доводи и умения, за да го направи.

 

И най вече пари, защото една наистина качествена атака на "А" група според мен изисква и немалко средства. Не може да гониш "А" група, да си събрал що-годе качествени играчи, а да не им плащаш заплати, или пък да им спреш премиите.

 

- Т.е. и ти си на мнението на повечето фенове на Етър, които смятат, че собствениците умишлено дават "заден" за А група, защото няма как да го издържат там? Или има и други причини? Защото според мен е видно, че в определени мачове Етър може, но не иска да победи някой от конкурентите. Такива примери имаше много през изминалия сезон, включително и баража със Светкавица.

 

- Както ти казах, в Етър се работи доста аматьорски. Ето, ти говориш за мача със Светкавица - малко хора обаче знаят какво наистина се случи там. Етър завърши сезона трети, без право на бараж, но по едно щастливо стечение на обстоятелствата достигнахме до този мач. Отборът обаче не беше готов спортно-технически за него. Треньорът заминал на море, едни играчи си търсеха вече нови отбори, други също по морето. Както ти казах, липса на организация. Но играчите си бяха прави. Ръководството им дължеше доста пари - по 5-6 заплати, по 7-8 премии…

 

Мачът започна добре, но липсата на мотивация и най вече на хъс във футболистите ни провали.

 

Тази година е същото. Дойде някакъв пич с гуменки и взе да командва отбора, да се изхвърля, че ще влизаме в "А" група, че ще се гради отбор за евротурнири… пълен смях. Отборът няма топки да тренира, няма екипировка, той "А" група ще гони. На тима пречи липсата на качествено управление и визия за бъдещето.

 

 

 

- Къде виждаш Етър през месец май?

 

- Между 3-о и 6-о място. Просто Ботев няма да има конкуренция за първото. За второто ще се борим ние, Нафтата, Любимец и Спартак (Варна).

 

- Членуваш ли в някоя фракция на "виолетовите"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

 

- Членувам във фенклуб "Етър", иначе съм един от основателите на "Hells Ultras". Фенклубът обхваща всички фенове от различните групи – "Hells Ultras", "Сърдитите Старчета", хората от София, Стара Загора и Варна, както и обикновените фенове. "Hells Ultras" е доста стара група. Основана е през 2000 г., като тогава освен Етър ни обедини и музиката, която слушахме. Може би знаеш, че от много години

 

агитката на Етър се слави като една от "най-метълните".

 

От старите членове на групата останахме само четирима-петима.  Другите ги отвя животът по Испания, Бразилия, САЩ... Сега имаме доста свежи попълнения, но като цяло групата се движи около 30-ина души. Фенклубът и ние като група успяхме да направим доста фен артикули като 5-6 вида шалове, 5-6 вида тениски, шапки, флагчета, значки... Всичко е с наши средства и членски внос. Смея да твърдя, че всичко се харчи доста добре и определено има глад за фенски артикули, тъй като и самият футболен клуб от 20 години не е произвел свои собствени. Хореографиите също се плащат от нас, което доста ни затруднява и пречи да правим по-често такива. Говоря за тези с картони, големи знамена, ленти и т.н. Пиротехниката, която използваме, гледаме винаги да е обилна и пушеща. Поради това че обикновено играем през следобедите, използваме много димки. Тук идва моментът, за който мечтаем всички в агитката -

 

да бъде оправено осветлението на "Ивайло" и да вкараме факлите в по сериозна употреба.

 

Това обаче няма да стане скоро понеже на дневен ред е да бъде построен терен за подрастващите, тъй като в скоро време този, на който се готвят, ще бъде унищожен.

 

 

 

- Кой според теб е мачът, на който създадохте най-добра атмосфера и кой с най-добра хореография? Кои са най-масово посетените от фенове на Етър двубои на "Ивайло" и навън?

 

- Най-добра беше подкрепата по време на мача с Кайзерслаутерн 1991 г.,

 

когато играехме в стария турнир на шампионите (КЕШ или Купата на европейските шампиони – бел. авт.). На този двубой имаше много малко хора – около 13-14 хил. Атмосферата обаче беше много добра. Направихме шествие от Царевец. Тогава имаше една кръчма тамм, в която се събираше агитката и през целия град до стадиона.

 

При гола целият стадион избухна, хората бяха като обезумели,

 

но за жалост не успяхме да вкараме втори гол и немците ни отстраниха. После мисля, че Барса доста се измъчи с тях (Кайзерслаутерн отстранява Етър след победа с 2:0 в първия мач и 1:1 на на ответния във Велико Търново. Впоследствие "лаутерите" се изправят срещу Барселона с Христо Стоичков в състава си. Губят 0:2 на "Камп Ноу", но на реванша повеждат с 3:0 и гол в последната минута спасява каталунците от отстраняване. Накрая Стоичков и компания печелят КЕШ за първи път в своята история след победа с 1:0 над Сампдория на "Уембли" – бел. ред.).

 

Най-добрата хореография бе на последния мач миналата година срещу Левски за Купата на България. 

 

Тогава успяхме да направим нещо рядко срещано по нашите трибуни – първо с картони ги оцветихме във виолетово, а после по сигнал всички фенове ги обърнаха и трибуните се обагриха в българското знаме. Най-посетеният мач на "Ивайло" е една контрола с Дунав – 20 000, като тогава посрещахме играчите от САЩ’94. Най-масово посетените ни гостувания винаги са били в Горна Оряховица поради близостта на двата града.

 

През 90-те години съм виждал по 5-6 хил. търновци на трибуните там.

 

Сега, поради по-слабия интерес към отбора тази година на гостуванията сме по 50-60 души. Миналата година беше много добре за "Б" група - в доста от мачовете бяхме по стотина, но тогава нагласата на хората беше друга, нямаше го факторът "баражът в Сливен". Много хора не са се завърнали още на стадиона заради тази гавра с нас.

 

- На кое място поставяш агитката на Етър спрямо останалите в България?

 

- В момента доста назад. Имаме много да поработим. Верността я имаме, но откъм хореографии и пеене ни предстои работа. Това е обяснимо, тъй като на всеки мач сме в доста различен състав.

 

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Разкажи как е възникнало приятелството с едните и враждата с другите. И ти специално кои отбори най-много уважаваш и кой най-мразиш?

 

- Приятели сме само с феновете на Берое. С тях се имаме от много-много години, може би от шампионската година на Берое (1986 – бел. ред.). Тогава те идват да ни подкрепят срещу Левски и оттам тръгва приятелството. Имаме и общи музикални предпочитания и така до ден-днешен. Ние сме ходили на техни мачове, те на наши. Миналата година голяма тяхна група дойде на Годишния ни събор, после ние им върнахме жеста.

 

Дори на няколко мача помежду ни сме били заедно на трибуните без да се разделяме.

 

За враговете – освен тези от Горна нямаме други такива, или поне не са толкова ярко изразени. Симпатични отбори са ми естествено Берое, както и Пирин. Не мразя определени такива. Въпреки че Янтра е от региона, с тях няма съперничество. Дори аз лично се имах доста с техни фенове, гостувахме си често по купони.

 

 

 

- Ти лично участвал ли си в боеве с фенове? Ако да - срещу кои? Разкажи ни нещо интересно.

 

През 90-те боевете покрай мачовете бяха почти ежедневие. Почти нямаше такъв, преди или след който да не стане меле. Бил съм се със жепейци, със соколите, плевенчани, Локо (Пд). Даже след един бой с плодвивчани тук в Търново ме арестуваха. Причакахме ги на един светофар и почнахме да ги замеряме с бомби и камъни. Те винаги са били готови за битка и си слязоха да се бием, но ченгетата бързо се организираха и ни разтърваха. Естествено, арестуваха само наши хора, при това най-малките. В мен намериха две миниумки.

 

Но винаги най-големите боеве са били с фенове на ЦСКА. Имаше мачове, на които имахме по 20-30 шала свалени от техни фенове и с тях украсявахме дърветата около стадиона.

 

С цесекарите се биехме често. Преди много от нашите "стари" се имаха с левскарите и от ЦСКА ни скачаха яко, особено в София. През 90-те години на Арианата имаше едно заведение с много яки джаги. Там се събираха чорбарите и там най-често се сбивахме с тях. Имам и една случка след един мач за Купата - набарахме с един мой приятел 4-5 червени на една от спирките в Търново. И двамата бяхме в униформи - аз във войнишка, той на курсант. И ги почваме без предупреждение. Захвърлиха шалове, всичко и се изнесоха с подвити опашки.

 

С Горна отначало нямаше такава омраза. Дори доста от нашите се имаха с тях.

 

Все пак съседни градове, събираха се заедно на купони ,по концерти... После нещо се обърка и почнахме да се гоним яко. Ние ги причакваме, като дойдат за мач, после те нас… яко се шамарехме. Откакто не са се срещали двата отбора, всичко е спокойно, като само в Интернет хвърчат глави. Различни са версиите за възникването на тази омраза – те казват, че един от нашите тартори навремето е извадил нож на техен тартор. Нашите пък твърдят, че ония отвъд баира пък са почнали да правят пакости на наши… определено е тръгнало от нещо на личностна основа, което впоследствие е придобило в съвсем друга насока.

 

- Какво мислиш за предварително организираните боеве тип "10 на 10", "50 на 50" и т.н. Трябва ли да ги има и в България с цел да не пострадат невинни или чуждо имущество, така както е в други държави? Виждаме докъде може да избие хулиганството по света, визирайки трагедията в Египет онази вечер…

 

- Определено съм "за" организираните боеве, но не сме готови за такива в България.

 

Ще ти дам пример. Уговаряме се ние с Горна да се сбием и казваме: "10 на 10". Ония се изсипват 60 души… или пък ние събираме момчета от бойните клубове в града. Да, в Полша и в Русия нещата се получават, но там масата е голяма. Избират се 50 от примерно 5000, които са най-подготвени. Докато тук е много сериозна разликата между първите 4-5 и останалите. Как можеш например да сравниш феновете от "Лаута" с тези от Ловеч да речем?

 

 

 

- Какво ти е мнението за българската ултрас сцена като цяло? Къде поставяш българските фенове и ултраси спрямо тези от другите страни в Европа и света?

 

- Определено сме доста назад. Просто Желязната завеса, която беше спусната до 1989 г. ни поставя на доста задно място. Виж един пример със Сърбия - там палят факли, правят хореота още от 70-80-те. За по- на Запад няма да говорим.

 

Тук до 1995-1996 г. не знаехме що е факла.

 

Правехме самоделки димки и бомби.

 

- Феновете от кои държави би посочил за пример, от които можем да черпим идеи и опит?

 

- Звучи клиширано но гърците и сърбите са добри за пример. Немците също се развиват с добри темпове, в Швейцария също вървят с големи крачки. За мое съжаление в Италия нещата отиват на зле. Особено сега с новите им закони.

 

- Имат ли място жените на трибуните и по-специално в агитките?

 

- Ами зависи с каква цел са там. В България е все още модерно да отидеш и да се снимаш в агитката, докато

 

на Запад отдавна има доста жени, които знаят как да се държат в една агитка, помагат доста в хореграфиите и други организационни неща.

 

Ето - наскоро излезе и как се вкарват пиротехниките на някои мачове. Едно е тук да те карат да си свалиш кубинките, друго е да те накарат да се надупиш…

 

- Какво ти е мнението за българските полицаи?

 

- Абсолютно неподготвени, с остарели разбирания.

 

По-скоро създават напрежение, отколкото да го намаляват.

 

Ние имаме честта толкова години да обикаляме по малките градове, където идея си нямаш какви полицаи има. Сега имаме достъп до по-големите градове и разликата е голяма. Но нямаш си представа какво е да отидеш на мач в Берковица. Там се държат с теб като с убиец. Какво облекчение е да отидеш после на мач в Пловдив примерно.

 

- Да, но дори в София се случват безумия като изкарване на агитка от стадион на полувремето...

 

- Това ти казвам и аз - тия хора не са подготвени за такива мероприятия.

 

- Мнението ти за националния отбор и въобще за българския футбол.

 

- Не отиваме на добре. Има някакви наченки сега в Литекс и Лудогорец, но като цяло сме зле. Няма нищо в школите, няма стратегии за развитието им, няма дори качествени терени. Ето един пример от Търново –

 

всички успехи на Етър в миналото се дължат на играчи, минали през школата.

 

Тръгнали са заедно от деца, юноши, юноши старша… били са заедно всеки ден, учили са в спортно училище, мислели са само за футбол. А сега как е? Събират се за по два часа да поритат, да поговорят за прически и курви. Сега е модерно да си напишеш на профила "футболист", нищо че не знаеш откъде се рита топката. Въобще с това безхаберие към школите и базите няма как да искаме някакви успехи. Да, може да се постигнат с купуване на готови играчи, но тогава идва другият проблем – няма пари за тях. Нито пък те като чуят България, не приритват от щастие…

 

 

 

- На кой чужд отбор си фен? Посещавал ли си негови мачове?

 

- На Ливърпул. Имал съм дори честта да стъпя на "Анфийлд" и да гледам мач там. Беше през 1996 г. срещу Евертън. Бях на спортен лагер в града на разменни начала. Бащата на момчето, при което бях, беше някакъв от фенмагазина на Ливърпул и успя да ни уреди билети. Мача почти не го помня. Отрязахме се здраво цялата българска група…

 

- Каква ти е най-голямата мечта за Етър?

 

- Да се превърне в онзи отбор, който помня от детските си години. Със същите успехи и със същата публика.

 

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. "Ивайло"?

 

- Моят втори дом.

 

- Велико Търново?

 

- Най-красивият град.

 

- България?

 

- Славно минало и тъжно настояще.

 

- За финал какво би казал на всеки един фен на Етър, както и на всеки запален фен в България?

 

- На нашите фенове: Да подкрепяш Етър е привилегия! Всеки може да е фен на по-голям и по-успешен отбор, но да подкрепяш своя независимо от класиране и моментно състояние, е нещо велико!

 

За останалите: Подкрепяйте своите отбори на трибуните, не пред телевизора или компютъра!

Етър спечели с 3:1 голямото дерби на Източната "Б" група срещу Нефтохимик на своя стадион "Ивайло" и е на само две точки от директно класиране в елита. На трибуните в Старопрестолния град имаше около 3000 души, като 200-250 от тях бяха дошли от Бургас.

 

Агитката на домакините се бе подготвила за празника при евентуална победа и използва голямо количество ленти, виолетови димки и факли. В чест на своя "любим" противник в зелено ултрасите бяха опънали транспарант, на който се четеше: "Да изчистим мазута за един ден!"

 

Към местните запалянковци се бяха присъединили и такива от Берое. По наша информация 1 автобус и няколко коли са отишли от Стара Загора, за да ударят едно рамо на приятелите си от Велико Търново в битката срещу общия враг. Видео с представянето на етърци може да видите ТУК!

 

 

Тези на Нефтохимик също се бяха постарали за колорита по трибуните. От Бургас пристигнаха три пълни автобуса с фенове и двайсетина коли. От групировката "Green Fighters" бяха направили банер с надпис: "Заедно към победата", а в началото на мача се развяха зелени знамена.

 

Великотърновската полиция обаче не допуснала пиротехниката на момчетата от морския град, което попречило за по-доброто изпълнение на хореографията, разкри пред FanFace.bg фен на Нафтата.

 

Очевидно органите на реда са били взели сериозни мерки за сигурност поради високото напрежение между двете агитки, тъй като привържениците на "шейховете" са били проверявани по три пъти преди да влязат на стадиона.

Феновете на Етър разпространиха до медиите декларация срещу футболистите, които загубиха баража за влизане в елита срещу Светкавица, информира "Велико Търново спорт". Привържениците настояват за освобождаването на виновните играчи от отбора.

Както е известно, ръководството на Етър сезира прокуратурата за въпросния мач, а днес новият старши треньор Георги Тодоров обяви, че освободени играчи със сигурност ще има в събота.

Пълният текст на декларацията:

Декларация от Фен Клуб Етър

След изиграния контролен футболен мач вчера (вторник, 12.07.2011 г.), Фен клубът и поддръжници излязоха със следното решение:

Господа собственици, инвеститори, спортно-технически ръководители,

Ние, феновете на отбора, видяхме в игра хората, донесли огромен срам на града ни и позор за футболния клуб. Смятаме че е нередно и възмутително тези играчи да сквернят виолетовата фланелка, терена на стадион "Ивайло" и респективно град В.Търново.

Ние ПОМНИМ как определени футболисти предадоха нашите мечти и надежди няколко пъти в един полусезон и накрая не се посвениха да се погаврят с доверието ни и на баража в град Сливен. Ние не можем да забравим това им поведение и няма да го простим НИКОГА.

Фен клуб ЕТЪР смята, че тези хора трябва да бъдат освободени ВЕДНАГА от ПФК Етър 1924, без оглед на техните "качества" и евентуалните последствия от тяхното напускане на отбора. За нас е недопустимо футболисти, срещу които дори самият футболен клуб е сезирал прокуратурата, да продължават да тренират и играят за Етър, напук на всичко, което му причиниха със своето действие/бездействие в решителните срещи през изминалия сезон. При положение, че тези играчи останат в клуба и по този начин се асоциират с него, то ние сваляме своята подкрепа от ПФК Етър 1924 и не желаем да имаме нищо общо с него. Ние няма да подкрепяме отбора по никакъв начин по време на неговите срещи като домакин или гост – било чрез скандирания, хореографии, пиротехника и др.

В град Велико Търново предателства като тези от 17.07.1393 г. и 17.06.2011 г. не се толерират!

Ние категорично не желаем да имаме нищо общо с предатели – футболисти, които са добре известни на ръководството на футболния клуб.

Ние можем да подкрепим отбора само и единствено след освобождаването на всички тези "футболисти".

Отбор без фенове е дърво без корени!

 

Фен Клуб Етър

Феновете на Етър подеха кампания за защита на Детско-юношеската школа на клуба. Община Велико Търново предвижда да унищожи терена на бившето военно училище, на който в момента тренират децата и юношите на "виолетовите".

В тази връзка феновете излязоха със специално обръщение:

Драги великотърновци, приятели на футбола,

Както вече повечето от вас са научили, в началото на октомври тази година (2011) стартира първият етап на проект "Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води на територията на община Велико Търново". По този проект се предвижда изграждане и реконструкция на водопроводни и канализационни мрежи на територията на град Велико Търново. Строителството ще обхване три подпроекта.

Предвидените строителни работи по подпроект 3 – район "Старо военно училище" ще унищожат единствения в града футболен терен, на който в момента могат да се провеждат пълноценни тренировки на деца и юноши. Към днешна дата на базата на "Старо военно училище" работят 8 треньори с повече от 200 търновски деца в школата на ПФК "Етър 1924" и броят им постоянно нараства.

От лятото на 2011 г. футболният клуб назначи нов директор в детско-юношеската школа – Калоян Чакъров, единственият футболист, ставал шампион на България и като юноша, и с мъжкия тим на "виолетовите” . Чакъров си поставя амбициозните цели да постави основите на една школа, която ще има собствен облик, стил на работа, която ще бъде различима от останалите, следвайки инструкциите на ФИФА и УЕФА за развитие на младите футболисти.

Желанието му е в школата да се работи активно в посоката на уважение и респект – към съотборниците, към клуба, към родителите, към треньорите, към противника и съдиите, а възпитанието и моралът да бъдат водещи, за да може във времето да се изградят качествени кадри. Проектът е дългосрочен и ако е успешен, може да върне футболните успехи на Велико Търново с наши собствени таланти.

Унищожаването на спортната база би било съкрушителен удар върху тези амбиции, би сринало изграденото с много труд и усилия. За да подкрепим труда на тези младежи и техните треньори, за да дадем шанс за по-добро бъдеще на нашите деца и за да спрем практиката спортните бази в града само да се рушат, ви призоваваме да застанете зад каузата ни:

Община Велико Търново да се ангажира да не разрушава стадиона на старото военно училище, преди да е осигурила алтернативен терен (терени), които да поемат работата с децата. Това не е кауза на Калоян Чакъров или на футболен клуб Етър 1924! Това е кауза на всички нас, гражданите на община Велико Търново, кауза за бъдещето на нашите деца. Повече спортни бази ще дадат възможност на повече деца, повече треньори и повече клубове да работят и да се развиват.

Към момента най-реалистичният вариант за реализирането на идеята е изграждане на изкуствен терен от последно поколение на територията на спортното училище, където има нужните условия и теренът е общински. В бъдеще очакваме и възстановяване на старият тренировъчен терен до стадион "Ивайло", както и възстановяване и развитие на базите в Леденик, Самоводене, Дебелец и др. Ако и вие сте загрижени като нас, моля присъединете се към тази идея!

Готови сме да организираме и реална подписка, която да внесем в Общинския съвет в подкрепа на каузата.

Повече от 120 великотърновски фенове вече са се записали за екскурзия до Пловдив, където в неделя от 16:00 часа Етър ще гостува на Ботев в дербито на IX кръг на Източната "Б" група. Мачът е директна битка за първото място, което сега се заема от "виолетовите". Отборът на Георги Тодоров има с 2 точки повече от "канарчетата".

Очаква се бройката запалянковци на гостите да стигне 200 души. Половината записали се за пътуването са от Фенклуб "Етър", който си организира отделно пътуване. Другите са в организираното безплатно пътуване от футболния клуб.

Записването продължава до сряда включително на тел. 0877 77 41 31 - Севин Мустунов, 0876 530820 - Георги Висарионов, 0876 16 37 08 - Павлин Петров и 0878 82 69 53 - Светослав Стефанов, или на място в канцеларията на клуба, като се необходими само трите имена. Тръгването за мача е в неделя в 11:00 часа от стадион "Ивайло". Билетът за фенове на Етър е с цена 4 лв.

Феновете на Етър предприеха интересна инициатива преди местните избори в неделя, като призовават новия кмет на Велико Търново, който и да е той, да помогне за решаването на проблемите на любимия им отбор.

 

За целта привържениците на болярите са облепили града с виолетови плакати, на които пише какви са изискванията им към новия градоначалник.

 

 

Ето и какво пишат феновете на Етър (текстът е без редакторска намеса):

 

За пореден път феновете на ЕТЪР показаха своята гражданска позиция. В монент, в който много хора очакват промяна, свързана с предстоящите избори, от Фен Клуб „ЕТЪР” организираха кампания за търсенето на „Своя Кмет”.

 

Този регион е дал на България много именити спортисти и в частност футболисти, прославили името ѝ по целия свят. За съжаление тежките времена, в които живеем, и безотговорността на местната власт спрямо спортните бази в последното десетилетие, неминуемо дадоха отражение и на развитието на спорта. Следвайки максимата, че „Няма нищо по–силно от една идея, на която и е дошло времето”, великотърновските фенове организираха нестандартна позитивна кампания. Градът е украсен с виолетови плакати, които задават критериите за „ДОБРИЯ” кандидат-кмет :

 

- Koйто да помогне на ФК Етър да се завърне сред най-добрите.

- Koйто да поведе възраждането на детско-юношеската школа на клуба.

- Koйто да възстанови разрушеното и да придаде европейски облик на общинските спортни бази.

- Koйто е готов да работи упорито за развитието на спорта в нашата община, за да имат здраво бъдеще децата ни!

 

Феновете на Етър не тръгват по пътя на омразата и противопоставянето, а търсят и предлагат решения. Те вярват, че само обединението на обществеността във Велико Търново за каузата на спорта дава гаранция за едно по-добро и здраво бъдеще.

Популисткото изказване на Бойко Борисов, че ще направи пет национални стадиона в София, взриви феновете в останалата част от страната, твърди Sportline.bg.

Запалянковските форуми на Ботев (Пловдив), Черно море, Локомотив (Пловдив), Пирин, Етър, Ботев (Враца) и още десетки други тимове се напълниха за нула време с мнения на възмутени привърженици. Те се обединяват около идеята, че е недопустимо държавата да дава пари само за стадиони, където и без това не стъпват столичаните вповече.

"На Локомотив и Славия ходят пет пъти по-малко зрители, отколкото на тренировка на Ботев или Пирин. Не може 50 милиона за софийските стадиони, а другите - кучета ги яли. Сега шопите от ЦСКА и Левски да си преизбират Бойко. Той доказа, че е премиер на София, а не на страната", бесни са ултрасите.

Стара Загора е най-футболният град у нас, сочат данните от анкетата на FanFace.bg, която стартира преди 10 дни и която предизвика страхотен интерес.

Победата за Града на липите, поетите и правите улици в допитването е повече от категорична - от общо 1723 подадени гласа 650 са в негова полза, което прави 37,7 % от вота.

Любопитен факт е, че Стара Загора слага в малкия си джоб следващите три града в класацията - София, Пловдив и Враца, които събрани общо имат по-малък резултат.

За столицата на България са гласували близо 14 на сто от феновете, докато за Града под тепетата своя вот са дали малко над 13 %.

Враца и Благоевград са останалите два града, преминали кота "100", съответно с по 171 (9,9 %) и 125 (7,3 %) гласа.

По-нататък се нареждат Велико Търново, Перник, Варна, Бургас, Ловеч и Плевен, а отговор "Друг" е получил 75 гласа, като става въпрос за привърженици на футбола от градове като Русе, Сливен, Монтана и други.

 

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МOЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!