„Силата не е в това да не падаш, а в това да можеш да се изправиш всеки път”. Не знам кой и кога е казал тази мъдрост, но последните години имаше едни хора, които толкова често я изпитваха на гърба си, че падането и ставането се превърнаха във втора тяхна природа. Хора, които минаха през ада, но не спряха да вървят въпреки, че светлината от другия край на тунела не се виждаше, те вървяха и вярваха в по-добрите дни, защото мотото и девиза, на който се уповават е КРАСОТА, ВЯРА, БОРБА! Да, точно така, това са онези хиляди хора облечени в жълто-черно, които някои наричат хулигани, други лумпени, трети глупаци, а аз ги наричам бултраси и ботевисти! Благодарение на тях, Ботев Пловдив е още жив и то не просто жив, а по-жив от всякога! Благодарение на тях пловдивските канарчета пеят отново своята песен!

Хубаво е за българския футбол, че този отбор съществува, хубаво е и за Пловдив, но най- хубаво е за ботевистите успели да съхранят ботевизма през годините, въпреки всички премеждия през, които минаха те запазиха Ботев и съхраниха романтизма и харизмата, която този отбор носи!

 

Сигурно звучи изтъркано или пък надменно, но на Колежа романтизмът е още жив, когато влезеш на иначе доста овехтелия стадион, и усетиш заряда, които се носи във въздуха, ще можеш и да разбереш за какво точно говоря. Хората минаха през всякакви трудности, за да започнат всичко от начало. В група се оказа прекалено скучна и лесна за Ботев, но това не попречи на интереса на хората, които обикаляха села и паланки със своя любим отбор и пееха, пееха защото бяха свободни и щастливи!

 

Последният мач във В група, беше и перфектния завършек на лудия и един от най-колоритните сезони за Ботев Пловдив! Мачът беше и бенефис, на последния магьосник радвал хилядите жълто-черни сърца и то в най- смътното за тях време- ерата Д.Х ., затова и му се оказа голяма чест, дойдоха доста звезди на родния футбол, много пловдивски общественици и отново онези лудите бяха тук, напълнили своя стар и овехтял стадион, отново пееха и ръкопляскаха на големия артист , който излезе за последен път пред тях ! И се замислих, дали някога дядо ми е предполагал, че неговия любим и велик Ботев , които е смазвал родните грандове и е побеждавал големи европейски отбори, ще се радва така на влизане в Б ГРУПА- едва ли! Но ето че се случва ние ботевистите се радвахме на влизането си в Б група, макар и осъзнавайки колко нормален процес е това и въпреки че го знаех поне 4 месеца по-рано, заради огромната разлика с втория. Замислих се и кое кара всички тези хора да идват на Колежа отново и отново, въпреки че са виждали далеч по-добри времена- отговорът е прост: любовта към Ботев! Замислех се и дали някой ден, когато стана колкото дядо ми и аз ще съм отново тук и гласът ще ми трепери, когато разправям на внуците за великите футболисти които съм гледал, както той разправяше на мен за Чико, за Тумби, за Гунди, за Г. Славков, за П. Зехтински и т.н.т – после погледнах пълния стадион и Магьосника и всички съмнения в мен умряха, определено ще съм там и след 50 години!

 

До тук казах толкова много неща и нищо за романтизма, освен че е жив. А човек, който не е ботевист  дори може би не вижда смисъл в написаното по-горе, смисъла е да въведа не добре запознатия с ботевизма човек в същността на изстрадалите жълто-черни души и съдби. Романтизма и харизмата на Ботев не идват от победите, които отбора е постигнал през 100те си години история, а идват от друго място. Идват от сърцата на хората. За нас няма значение отбора бие или пада ние сме винаги с него, да понякога не доволни, но винаги в най-тежките моменти, въпреки загубите или човекът грабил от най-милото ни, ние сме с клуба и емблемата и институцията Ботев Пловдив. За нас Ботев Пловдив не е просто футболен отбор, за нас Ботев е много повече е от забавление  на края на изморителната седмица. Ботев е част от нас- семействата са ни от Ботев, децата ни са от Ботев, дори жените ни стават от Ботев, дядовци и бащи разказват на децата си за Ботев, те споделят разказаното с  техните приятели, заедно ходят на стадиона, заедно плачат, заедно пеят, заедно празнуват, дори понякога заедно се бият и всичко това за Ботев Пловдив ! Романтизма идва от това да сме на стадиона не заради победите, а заради нас самите и името което браним! Победата е най-важното нещо във футбола, но не е ли по важно да си щастлив и горд от името с което се самоопределяш, дори когато си загубил. Не е ли някак си по- висше да си на стадиона в най – тежките моменти и да пееш, точно когато всички очакват да млъкнеш. Не е ли велико при най-големия позор на отбора ти загуба от кръвния враг с 4:0, ти да пееш така сякаш резултата няма никакво значение- ето това е романтизма Ботев Пловдив! Романтизъм е и да играеш красив и атакуващ футбол винаги и въпреки всичко, както Ботев винаги е правил! Винаги независимо от състоянието на отбора Канарчетата са излизали, за да се надиграват с противника без значение от името и титлите му!

 

В момента в Ботев изглежда се работи правилно – има добър и доказан треньор, чака се започване на стадион, ще има подготвителни лагери, ще се прави зимна селекция, поставят се цели, ще се прави база за школата и се случват още ред неща, които дават първите наченки от много години, че Ботев отново ще стане добре работещ и професионален клуб, в който играчи от цяла България биха играли с гордост. Всички тези неща могат да направят визията на Ботев по- професионална, дори по- европейска, но не заради тях хората ще са за Ботев, а заради безмерната си любов към жълто-черния клуб ! И не тези неща ще подържат Ботевизма жив, а  магията, която се носи около Колежа ! Въздуха, стадиона , феновете, райето,дори песните който пускат преди мач по уредбата вече десетки години (Блю Канари, Тих бял Дунав ), както и разбира се атакуващия и агресивен стил на отбора през всичките тези години са нещата правещи ботевизма толкова магнетичен и романтичен!

 

За това и тук прагматиците трудно виреят, видяхме как един много ерудиран и добър специалист като Хубчев бързо си тръгна, резултатите бяха лоши, но не те го изгониха, а стила на игра, хората не могат да приемат на Колежа да излизаш без ясна идея за атака и това ги вбесяваше, хората искат да виждат своя Ботев дори когато е на земята да се опитва да е агресивен и да диктува играта, а не търпеливо да изчаква в защита и напред каквото стане! И на трибуните е трудно да срещнеш трезво мислещи прагматици, много рядко, почти никога не можеш да чуеш ботевист, който предрича нещо друго освен победа независимо от отбора дошъл на Колежа! Последният пресен пример е с Черноморец Бургас, които въпреки класата си и добрата си селекция бяха смазани, трудно се намираше преди мача човек, койот да каже”Абе няма да можем да ги бием тези”. Това е ботевизма , да вярваш винаги в това, което обичаш и да се бориш за него. Затова и докато се усеща тази магия около Колежа ще може да се твърди, че романтизма в Ботев все още съществува и дай боже в България да има все повече такива магнетични клубове, които да увличат по много фенска маса и придават повече чар на иначе позагубилото блясък първенство!

 

Недялко Шопов (коментарът е публикуван в Гонг)

 

АКО И ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ ВАШАТА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА ВЪВ FANFACE.BG, МОЖЕТЕ ДА ГО СТОРИТЕ ДИРЕКТНО В ЧИТАТЕЛСКАТА ФОРМА НА САЙТА ТУК ИЛИ ПЪК НА Е-МЕЙЛ: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Всичко започва с един-единствен случаен гол – всяка надежда, всеки подем, всяка футболна приказка... И като казвам всичко, имам предвид абсолютно всичко – и пътят към онова незабравимо лято на 1994, и класирането ни на инак нещастното за нас Европейско в Португалия през 2004, и походът на Левски към ¼-финала през сезона 2005-2006, и, за да не давам само български примери..., и, разбира се, оная шестминутна голеада на финала на Шампионска лига през 2005, донесла на Ливърпул един наистина невероятен триумф!...

 

Не вярвате, така ли? Ами припомнете си тогава какво сториха Наско Сираков - в Букурещ на 17 октомври 1990, Зоран Янкович – в Брюксел на 7 септември 2002 и Седрик Бардон – в Оксер на 15 септември 2005...

 

„Сега е друго – ще кажете и ще продължите с протяжната куха упоритост на мъдреца, изръсил торбата си с мъдрости някъде по пътя от спокойната ведрост на трезвия поглед към завладяващата обсесия на голото отрицание. – Сега няма как да стане, просто защото сегашните ни футболисти са покъртително слаби, а отдолу не идва нищо...”

 

Клишета, клишета, клишета...

 

Знаете ли кое е истински вълнуващото във футбола... – и в живота?

 

Разбира се! – ще възкликнете с насмешка, посмекчена от снизходителността към питащия. – Какво друго, ако не качеството на играта/преживяването!”

 

Не, не познахте. Най-поразителното и във футбола, и в живота – защото футболът, вярвам ще се съгласите, е живот в миниатюра – е непредвидимостта дори на най-близкото бъдеще!

 

Какво? Пак не вярвате?!

 

Добре тогава:

 

Колцина от вас само до преди месец са допускали, че Манчестър Юнайтед няма да преодолее групите на Шампионска лига?

 

Колцина от вас само броени дни преди финала на Европейското в Португалия са предполагали, че Гърция може да стане европейски шампион по футбол?

 

Колцина от вас на старта на току-що отминалите евроквалификации изобщо са си представяли, че след приключването им българският национален отбор по футбол не просто ще завърши на последно място в групата си, а и във всичките 8 мача ще вкара само 3 гола, при това всичките на чужд терен, ще завърши с приравняващите ни с футболни „джуджета” като Люксембург, Лихтенщайн и Фарьорските острови 5 точки и, което може би е най-поразителното – че ще загуби три от четирите си домакински мача, а в останалия ще се добере едва до нулево равенство?!...

 

Да, 2011 бе една от най-тежките години в цялата история на българския футбол както на клубно, така и (най-вече) на национално ниво.

 

Да, именно през 2011, в черния четвъртък на четвърти август, два наши клубни тима – Левски и Локомотив София – почти в един и същи час отпаднаха от Лига Европа след изпълнение на дузпи!

 

Да, точно 2011 е годината, в която националният ни отбор се срина в ранглистата на ФИФА до съвсем доскоро изглеждащото ни невероятно осемдесет и пето място!!!

 

Всичко това, разбира се, са факти – при това неопровержими. Всеки факт обаче крие в себе си и своето „обаче”, защото всеки факт – и по-специално всеки футболен факт - наред с натрапчивата си очевидност, съдържа в себе си и условията за собствената си промяна...

 

Как ли?

 

Ето как.

 

Да си представим най-вероятното. Да си представим, че в обозримо бъдеще нищо в българския футбол няма да се промени съществено. Да си представим, че водещите клубове в т. нар. наша „елитна дивизия” ще си останат все така относително „бедни” откъм млади футболни таланти, както и досега. Да си представим дори, че финансовите проблеми на клубовете ни ще продължават да се задълбочават. Нека даже да си представим, че най-добрите футболисти от националния ни отбор ще продължават да играят в не кой знае колко реномирани клубове и че подвизаващите се в по-силни отбори ще гледат на него само като на досадна муха, която с дразнещото си жужене ги разконцентрира, пречейки им да покоряват необезпокоявани нови и нови върхове в – то се знае - шеметната си футболна кариера...

 

И в живота, и във футбола обаче е налице нещо, което бихме могли да наречем „инерцията на миналото” и именно то, точно тази инерция, или, ако щете, традицията, е онова, което прави успехите ни мимолетни, спорадични и някак не съвсем логични, но в същото време и ни предпазва от трайно пропадане в бездната по подобие, напр., на унгарския национален отбор през последния четвърт век.

 

Отново не вярвате, нали? Вероятно сте убедени, че само парите и/или наличието на някакви особено уникални родни футболни таланти могат да възкресят футбола ни...

 

Добре тогава. Спомняте ли си кой е единственият футболист, отбелязал гол в противниковата врата за български отбор в групите на Шампионска лига? Точно така – Мариян Огнянов. Голът, разбира се, можеше да отбележи и някой друг, но с голяма степен на вероятност пак футболист от същия тип, пак някое „перде” – човек, който поне за миг е забравил, че играе с Челси и точно по тази, а не по някоя друга причина поне за миг, за частица от секундата, е повярвал, че може да го стори!

 

Онова, което истински пречи на българските футболисти, когато влязат в пряк сблъсък с тимове от средноевропейска или по-висока класа, е единствено и само страхът – страх, че срещу тях излиза някой, който на всяка цена държи да ги победи. Следователно, най-важното, което футболистите ни трябва да коригират, е в главите, а не в краката им. Просто трябва да излязат на терена със същата мисъл, с мисълта на всяка цена да победят... - нищо повече!

 

Как да се постигне ли? Много лесно. Мистерията е в онзи един-едничък случаен гол срещу силен (или поне средноевропейски) тим, който ни „чака” някъде в бъдещето и благодарение на който футболистите ни просто ще „забравят” срещу кого са се изправили, пък било това и собствените им кумири...

 

Ключът към успеха е – и винаги е бил - в нещо много простичко, в един (почти) гениален принцип, формулиран от съвременния икономист Алекс Ровира, който, между другото, определя себе си като „психо-номист”:

 

„Тъй като не знаеха, че е невъзможно, те го направиха.”

 

Иван Бозуков (коментарът е публикуван в Гонг)

 

 

АКО И ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ ВАШАТА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА ВЪВ FANFACE.BG, МОЖЕТЕ ДА ГО СТОРИТЕ ДИРЕКТНО В ЧИТАТЕЛСКАТА ФОРМА НА САЙТА ТУК ИЛИ ПЪК НА Е-МЕЙЛ: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Молба 

До Г-н Борислав Михайлов!
от Боян Бонев

 

Здравейте Г-н Михайлов,

 

Аз съм Боян Бонев, обикновен вече мъж от Варна, който израстна с вашия образ по телевизора, как побеждавахте и искрено се радвахте на победите и скърбяхте за загубите на българския национален отбор.

 

Поради тази причина, аз не мога да си позволя да Ви критикувам, и най-вече защото не разбирам от вашата работа, затова искам да ви помоля най-учтиво.

 

Моля Ви, огледайте се хубаво и вижте как българският футбол почти изчезна, за мен това е много тъжно, тъй като аз се запалих по футбола от вашето поколение и след това гледам само падение, това много ми тежи и немога да се примиря с това нещо, убеден съм че и Вие не можете.

 

Миналата година на 04.09.2010 год. аз кацнах на летище София около 11.00 ч., за мое голямо учудване на паспортната проверка, преди зоната за вземане на багаж, аз срещнах поглед с човека, който винаги съм искал да се запозная (Христо Стоичков), като се огледах видях че всъщност самолетите ни са кацнали заедно, там бяхте и вие на връщане след мача с Англия в Лондон.

 

Близо 15 минути чакахме да се покажат багажите и аз наблюдавах отблизо какво представлява националният отбор от пръв поглед, след такава тежка загуба, това, което видях не ми хареса, или по точно хвана ме срам. (Ако искате подробности ще ви пиша допълнително, но не това ми е целта, само да кажа, че единствено Мартин Петров гледаше виновно надолу, когато мина покрай мен).
Оттогава си мисля да Ви пиша това писмо, но реших първо да изчакам тотално да изгубим шансове за каквото и да е класиране, където и да е, за да има повече смисъл и тежест това писмо.

 

След всички тези думи ви моля:

 

Започнете всичко отначало, създайте школите наново, по учебник, със спецеиалисти откъдето трябва, вие знаете най-добре как и по какъв начин, но започнете всичко отначало, ако трябва спрете това подобие на първенство, докато се стартира всичко, никой не го гледа, никой не го интерсува и най-лошото е че в тези "никой" влизат децата, дори децата избягват българското, а това е пагубно.

 

Мога да Ви кажа една основна причина, поради която футболът ни е в такова състояние, причината се олицетворява с мен. Когато бях малък на 10 години, това беше 1994 г., аз исках да отида и да тренирам футбол, играех добре, но средняшки (и сега е така), поради липса на пари баща ми не можа да ме запише, аз не можах да се класирам в опредлена школа и тотално отписах футбола, вследствие на това българският футбол загуби един среден по класа футболист, който мился, че ще се съгласите с мен, не е от изключително значение за развитие на футбола.

 

Това, че аз не съм успял да стана футболист, не е страшно, страшно е, че това се е случило с още хиляди деца, като някои от тях сега можеха да са в националния отбор и да са лидерите и героите на последния мач с Англия, но не, аз и всички като мене, които бяхме пред телевизора до първото полувреме, после го включих на Холандия-Сан Марино, за да видя, че има и по зле.

 

Вие най-добре знаете, че за да изпъкне един футболист, той трябва да има конкуренция и да се бори с всички сили и ако заслужава и може, той доказва, че е добър и изпъква, а в среда като тази в момента изпъкват разни лекета от дискотеките, и се примесват със истинските таланти без да са се доказали, стават големите звезди, и като излязат на терена, срещу Англия, като им напълнят кошницата (в тренировъчно темпо!!!), разбират чак тогава, че са никой. Иначе бият Монтана с резултат после.

 

Писна ми да гледам най-добрия футболист на България сърдит и неиграещ за националния отбор, това е жалко и тъжно. Това е все едно да не играеше Христо Стоичков, по ваше време, но тогава беше лесно, защото нищо, че е Стоичков, винаги имаше поне един, “някакъв” си Бербатов дето се появи, че и той настигна Батко си Ицо.

 

Стига толкова негативизъм, аз продължавам с молбите.

 

Моля Ви умолявам ви, не допускайте сегашните деца да се чудят след 15 години накъде да заминат, като мен сега, уловете ги чрез спорта, било то футбол или който и да е друг спорт, защото след още 20 години, сигурно ще четем заглавия от типа............40 години от Парк де Пренс, деня, в който българският фурбол започна да умира.

 

Искам след 10 години да видя мач България – Англия, да губим с 3:0, но да изринем чимовете на НОВИЯ ни национален стадион, и отстрани да подскачат още единайсет момчета на резервната скамейка, готови да влязат и да се борят за невъзможното да обърнат Англия в името на националната фланелка, въпреки че знаят, че ще паднат.

 

Това е моята футболна мечта, искам да видя ФУТБОЛ в България, не ми се гледа Англия, ама ги гледам, защото играят футбол от друго измерение, поне за нас.

 

Моля Ви, време е за действие, стига приказки!

 

Аз съм на разположение да помогна за каузата с каквото мога!

Надявам се, това писмо да достигне лично до Г-н Михайлов!

С огромно уважение и респект!

 

Боян Бонев

 

(материалът е публикуван в Гонг)

 

 

АКО И ВИЕ ИСКАТЕ ДА ИЗРАЗИТЕ ВАШАТА ЛИЧНА ПОЗИЦИЯ, КОЯТО ДА БЪДЕ ПОМЕСТЕНА ВЪВ FANFACE.BG, МОЖЕТЕ ДА ГО СТОРИТЕ ДИРЕКТНО В ЧИТАТЕЛСКАТА ФОРМА НА САЙТА ТУК ИЛИ ПЪК НА Е-МЕЙЛ: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.

Агитката на Локомотив (Пловдив) зададе чрез фен сайта си tribuna-bessica.com въпроси към ръвокодството на клуба по наболели теми.

 

Публикуваме ги едно към едно:

 

Публиката на Локомотив Пловдив винаги е била елитът на обществото в града ни. Като такъв, за нас не е нормално да обиждаме собствените си играчи и ръководство или да се месим излишно в клубните дела. За нас е важно да има дистанция между клуб и фенове.

 

В противен случай ролите се сливат и се получават недоразумения, като някои, които направиха компромис срещу определена надница и светеща жилетка с надпис "СТЮАРД" на нея или пък други, които направо минаха на заплата от 500лв към собствения си клуб.

 

За всичките тези години, ние не се продадохме на нито едно ръководство, управлявало любимия ни отбор. Именно това ни дава право да зададем следните въпроси, на които настояваме да получим отговор:

 

- Защо при положение, че 1/4 от стадион "Локомотив" е буквално срутена, с държавната субсидия от 900 000лв се взе решение да се сложи осветление на стадион Локомотив, вместо да се ремонтира падналата трибуна? Ако причините са финансови, бихте ли ни разяснили за колко години ще се върне тази инвестиция по финансови разчети (каквито сме сигурни, че професионалистът Роман Георгиев е направил) от разлика в парите, които получаваме от телевизионни права? Също така ако може и да споделите дали нямаше да е по-евтино ако се беше направила козирка на трибуна "Спортклуб" и осветителните тела бяха закачени на нея, а не на пилони извън стадиона, както не се строи от десетилетия?

 

- Кой е човекът в клуба, който отговаря за връзката с Община Пловдив и обществената поръчка за изграждане на осветлението на стадиона? Независимо дали избора да се прави осветление по този начин е правилен или не, защо се допусна вече 7 месеца да не започнат строителните работи по осветлението? Господин Атанас Узунов обеща, че за първия мач ще имаме осветление? В момента след разговори с кмета на Пловдив, ни става ясно, че на Лаута може да има работещо осветление не по-рано от пролетта на 2013 година.

 

- Защо без да е променено нищо по стадион Локомотив, се увеличава цената на билетите на трибуна "Спортклуб"? Защо се допуска из медиите да циркулират слухове, че това се прави, защото ще се строи козирка над трибуната?

 

- Ако на трибуна "Спортклуб" възнамерявате да строите козирка, по кой план по-точно ще бъде изградена тя? При положение, че феновете сме финансирали идеен проект за реконструкция на целия комплекс, а се очаква в най-кратки срокове община Пловдив да финансира и строителния такъв, защо се допуска изтичането на подобна информация за нещо, което няма как да стане факт през следващия сезон?

 

- До кога футболисти, които си позволяват след загуба на Локомотив да танцуват по дискотеките, няма да бъдат глобявани дисциплинарно? Защо нямаше глобени след загубения финал в Бургас?

 

- Защо още не сме видяли среща на осветление на помощните игрища? Защо не се направи представяне на това осветление, защо клубът не иска да печели от изградената база?

 

- Защо се допусна "Локомотив" да бъде осъден на няколко пъти за неизплатени задължения?

 

- Защо се допусна концесията на подлеза на Централна гара да се превърне в източник на проблеми, вместо в един лесен обект от който да се храни цялата ДЮШ на клуба?

 

- Кой е отговорен за ужасния начин по който се поддържа спортния комплекс "Локомотив"? Защо трябваше да дойде Бойко Борисов за да се избутат боклуците от ремонта на трибуна "Спортклуб" под входовете и да се скрият от журналистите с бял винил?

 

- Защо продължаваме да научаваме новини за селекцията в клуба от "Гонг" и Валентин Грънчаров, а официалният клубен сайт мълчи по въпроса?

 

- Защо в клуба няма човек, който да работи за името Локомотив, за емблемата и лицето на отбора пред обществеността? Защо не се мисли за дребните неща, които обаче имат огромно влияние върху хората?

 

- Защо няма представена ясна и точна стратегия за развитието на клуба в следващите 5 години примерно? Защо няма такава стратегия за развитието на ДЮШ на "Локомотив"?

 

Г-н Динев, знаем, че ще прочетете тези редове. Надяваме се и да намерите начин да отговорите на въпросите ни, както и да вземете отношение по тези проблеми, които притесняват локомотивското сърце и душа. Ние не искаме мултимилионни трансфери, купи, титли, безплатни кебабчета и пепси, ние искаме едно европейско, прозрачно управление с поглед в бъдещето, а не хаос и ежедневно отбиване на номера!

 

Трибуна Бесика

 

НЕПОДВЛАСТНИ НИКОМУ, НИКОГА!

Читателите на Gong.bg определиха националният вратар на България Николай Михайлов за най-добър играч в евроквалификацията с Швейцария. Стражът на Твенте е получил високата оценка от 5,51 по шестобалната система.

 

Стилиян Петров и Ивелин Попов са другите двама футболисти от националния отбор, които получават оценка над 5. Капитанът на "трикольорите" е оценен с 5,06, а бившият играч на Литекс и Левски получава 5,09.

 

Най-слаба оценка от българския национален отбор има Здравко Лазаров - 3,34, който влезе като резерва. Вратарят на швейцарския национален отбор Вьофли получава най-висока оценка от състава на Отмар Хицфелд - 4,62.

 

Националният селекционер Лотар Матеус също получава по-висока оценка (4,79) от своя колега Отмар Хицфелд (4,25). Усреднената оценка на националния отбор на България е 4,44, а на Швейцария е 3,91.