Благоевград осъмна днес с разлепени плакати с надпис "Те погребаха Пирин", информира агенция "E-79". На тях са изобразени лицата, които според авторите са виновни за състоянието, в което се намират "орлетата" в момента.

 

Това са Николай Галчев, хората му Захари Хаджийски, Тодор Наков и Георги Бижев, новият притежател на мажоритарния пакет акции Емил Наков, кметът на Благоевград Костадин Паскалев, бившият президент на ПФЛ Валентин Михов, председателят на Управителния съвет Кирил Ваклинов и членовете Ивайло Червилов и Константин Капчин.

 

Както е известно, в четвъртък Наков стана мажоритарен собственик на клуба и това породи много негативни коментари по негов адрес. Очаква се занапред да има още много такива форми на протест като тази с плакатите, твърди Sportal.bg.

Фракцията на ЦСКА от Благоевград - "Червен Десант'11", призова всички фенове на червените да дойдат утре и да подкрепят любимците си срещу Левски. Двата градна в родния спорт излизат един срещу друг в полуфинален сблъсък от мъжкото волейболно първенство.

 

Ето какво призовават от "Червен Десант'11" (публикуваме без редакторска намеса):

 

 

ВОЛЕЙБОЛ! ВСИЧКИ В ЗАЛАТА!

 

Утре (22.03) от 17:30 ч., ЦСКА играе полуфинална среща срещу лефски - (волей) в зала "Скактопара"(Благоевград), мач за Купата на България!

 

Червен Десант те призовава за пълна мобилизация и пълна подкрепа за истинските АРМЕЙЦИ! Събираме се в 16:30ч. пред бар-ресторант "Паното" (Строител)! Ела и ТИ!

 

ДА СГАЗИМ сините ДЖУДЖЕТА!!!

 

ВСИЧКИ В ЗАЛАТА! ВСИЧКИ НА МАЧА!

Историческият за ВК Арда (Кърджали) първи финал за волейболната Купа на България, в който днес "Терминаторите" ще се изправят срещу отбора на Левски Волей, предизвика огромно оживление в южния град. 

Кметът на Кърджали Хасан Азис направи жест към любителите на волейбола и организира безплатен автобус за феновете, които желаят да подкрепят момчетата на Иван Халачев днес следобед от 17:30 б.в. в Благоевград, където ще се състои големият финал за престижния трофей.  

 

Автобусът ще потегли към югозападния град в 10:30 б.в. от Дома на културата.  Очаква се и огромен брой привърженици на Арда на направят допълнителна организация за придвижване до Благоевград с лични автомобили, за да подкрепят своите любимци в битката им за първи трофей.  

 

Самият кмет Хасан Азис също лично ще присъства в зала "Скаптопара", за да изгледа финала и да подкрепи Невен Нешев и компания.

Рубриката на FanFace.bg „Интервю” продължава с поредният гост, който този път отново е дама. Стиляна Божидарова се занимава с журналистика, както и с ПР. Родена е в Добрич. Определя се като гражданин на света. Неомъжена все още, фенка на ЦСКА, но по обективни причини има симпатии и към Пирин и Калиакра. Запалена е по фотографията. Обожава да пътува (задължително въоръжена с фотоапарат) и да снима всичко, което я впечатли. Участва в различни фотоконкурси... Най-голямата й страст обаче, си остава ходенто по стадионите. Дали играят Малеш Микрево, Велбъжд Кюстендил или Струмска слава (Радомир) – няма значение.

Защо една красива дама като теб се вълнува и интересува от футбол?

Футболът за мен е преди всичко емоция. Колкото и тривиално да звучи, обичам го от малка, още преди да науча правилата и да знам, какво изобщо се случва на терена. С футбола са свързани едни от първите ми детски спомени - как тичахме след топката с момчетата от квартала, как гледах мачовете по телевизията и с категоричност казвах, че един ден ще обикалям стадионите по света и ще взимам интервюта от големите футболисти. Такъв например е Габриел Батистута - един от любимите ми футболисти от съвсем мъничка...

 

Футболът е страст, емоция, той е като живота

 

има правила, стратегии, тактики. Всяко нещо от живота може да се интерпретира с футбола - трябва страст, за да победиш.

 

 

Може би трябваше да започнем с това, че се занимаваш с журналистика... Но кой е любимият ти отбор и защо?

 

ЦСКА то е ясно! И Калиакра, защото този отбор е от моя край. Като цяло съм фен на БГ футбола. Колкото и нелогично да звучи, подкрепям доста български отбори, но Калиакра и ЦСКА са двата ми любими. В световен мащаб харесвам Барселона, но не защото са това, което са сега. Като цяло харесвам испанската култура и испанския футбол.

 

А в родния Добрич как са нещата, следиш ли ги?

 

В Добрич Добруджа се бори да запази мястото си в Б група и като цяло за едно достойно представяне. Съвсем не ги следя нещата. Дори преди няколко години, когато играха Добруджа и Калиакра в Б група, аз подкрепях каварненци. Винаги съм си била за Калиакра. Не знам защо, но не мога да ги почувствам като мой отбор Добруджа, затова и не мога да кажа много по темата. Няма смисъл да разказвам за славното им минало, нито пък за това как Величко Найденов съсипа клуба...

 

Кой те запали по футбола?

 

Честно казано детството, което имах. Никой в семейството ми не споделя страстта ми. Баща ми беше луд фен на Формула 1, а аз и сестра ми бяхме тези, които

 

се намествахме с бира в ръка пред телевизора

 

когато започнеше някой интересен мач. В квартала ни имаше предимно момчета и съответно игрите бяха в тази насока - футбол и димки. Големите емоции след 94-та, после и паметната 2002-ра и Световното в Япония и Южна Корея. Тогава окончателно реших, че искам да се занимавам с това и с нищо друго. А с годините, колкото и да съм пораснала, и до днес не отказвам да поритам с приятели. 

 

 

Имаш ли спомени от първия си мач на живо?

 

Да. Не беше толкова отдавна. Както споменах, като дете никой не споделяше страстта ми и се задоволявах само с мачовете по тв или по полянките... Първият ми мач, слуайно или не, беше именно на Калиакра. Беше на един 8-и април и бяхме отишли в Каварна цяла група приятели, тъй като имаше съпътстващите мероприятия по повод ромския празник. Тогава не бях много запозната с отбора на Калиакра, но емоцията от мача, а и от целия ден, някак си останаха в съзнанието ми. Беше 2006-та. И оттогава станах такъв фен на Калиакра.

 

Кое е най-вълнуващото нещо в един футболен мач - играта, агитките, атмосферата?

 

Атмосферата и агитките определено допринасят за тази емоция, но истинската емоция е вътре, на терена. Да виждаш как някой се раздава до последно, как с разбита глава продължава да се хвърля в битката и да преследва победата. Как треньорите викат и си скубят косите край тъч линията - това е безценно. Някои не разбират защо толкова хора по цял свят се вживяват дотам, че да си метнат телевизора през прозореца, или защо

 

футболистите плачат като малки деца на тревата след някоя катастрофална загуба

 

Но футболът е начин на живот. За кратко и аз съм била от тази, другата страна и знам, какво е всичко да е заложено на една карта, на един мач.

 

Предпочиташ по-нестандартните пътувания за гостувания (освен, когато не си служебно), но автостопът не е ли вече отживелица? Разкажи ни някакви интересни случки за самите пътувания или пък такива, свързани със самия футболен мач.

 

 

В никакъв случай не е отживелица! Щом е начин на придвижване, при това най-надеждният, удобен и бърз... Да не забравя и емоционален начин. Да, от години си пътувам така по мачове и историите са станали безброй. Пътувала съм с музиканти, ножари, свещеници, срещнах съм много приятели по този начин. Последното лято например, се налагаше през няколко дни да пътувам до Дряново, където отборите бяха на лагер. Така се запознах с едно чудесно семейство – Дармонски. Автентични балканджии, които дори ме поканиха на барбекю в планината. Веднъж пък бързах да се прибера от София, закъснявах за работа. А денят беше... меко казано напрегнат. Някъде след Шумен, когато отчаянието осезаемо ме стисна за шията и бях готова да се разплача, един много мил човечец отложи срещата си, да ме закара по най-бързия начин до Варна. И още една история, така да се каже "топла". Тръгвам от София да се прибирам наскоро, а навън вали и фучи. Спирам едно младо семейство от Плевен, което ходило до София, за да кандидатства за интервю. Големи сладури и двамата. Решиха да си ме откарат до Добрич, като ме оставиха буквално пред нас. Най-забавното беше, че

 

бяха левскари, тормозеха ме с техните песни и се бъзикаха, че ще ме изхвърлят в движение от колата

 

Но, както стана ясно - дори врагът има свестни представители! Случките са много, но за повечето от тях си спомням с усмивка.

 

Някои хора се наричат гражданин на света, но ти със сигурност си на България! Родена си в Добрич, харесваш Благоевград, живяла си в София, била си на работа в Каварна... Къде се чувстваш най-добре и кой е най-футболният град в България?

 

Нали знаеш, какво казват хората? Човек се чувства най-добре там, където е сърцето му.

 

Моето сърце понеже е огромно, е разпръснато в различни точки на България

 

В София например се чувствам прекрасно, там са повечето ми приятели. Липсва ми лудницата, липсват ми футболните емоции и затова може би я слагам на първо място. Благоевград освен, че ми е в Топ 3, честичко ми се налага да го посещавам, тъй като наскоро записах ПР там. Каварна си ми беше слабост, много преди дори да си представя, че някога ще работя там, а последното ми бижу е Свиленград. Уникално топъл град и в прекия, и преносния смисъл, с невероятно топли хора. Отбивам се всеки път, когато имам възможност и всеки път откривам нова и нова причина. Но, като цяло най-добре ми е да съм в движение. Не се виждам много-много да се заседявам на едно място.

 

 

След като си била в кухнята на професионален клуб (Калиакра), можеш ли да кажеш, че си чувала, знаеш или пък убедена, че и в България има уговорени мачове, т. нар. "черно тото"?

 

Чувала съм много истории - не само покрай работата ми, ами и покрай тъй наречените ми странствания на стоп, защото съм попадала на какви ли не хора, а в повечето случаи темата на разговор основно е била футболът... Както и от приятели, които са в тези среди. Но с категоричност нищо не мога да кажа. Как да кажа... не мисля, че съм в правото си да ги коментирам тези неща. Всички знаем, в какво положение е футболът ни - всеки ден се говори за уредени мачове, черно тото, допинг-скандали... Футболни специалисти, медии, фенове – все се изказват. Няма нужда от още негативни коментари.

 

Кои са най-емблематичните фигури в родните агитки?

 

Мога да кажа за две емблематични фигури в каварненската агитка - Румяна Щерева и Васил Харизанов. Дучето и Гугутката няма какво да ги споменавам. В Благоевград доста атрактивна фигура е Косьо Капчин. Много колоритни песни научих от тяхната агитка.

 

Коя агитка е най-впечатляващата у нас и защо?

 

На ЦСКА, разбира се! Най-впечатяваща не само у нас, но и навън. Това е така, защото е най-голяма, най-атрактивна, най-предана. Защото

 

отстоява това, в което вярва

 

Защото понякога е строга, но винаги е с отбора, когато е нужна помощта на феновете. Няма да забравя еуфорията след паметната победа в Москва, август 2009-та. Беше посреднощ, когато отидохме на летището да посрещаме героите от руската столица. То не бяха огньове, факли, то не бяха шалчета... Килимчето на триумфа с жертвите на ЦСКА и прочие. Просто ние сме си НАЙ!

 

 

След като не криеш червените си пристрастия, какво е мнието ти за "Титан", управлението на клуба и какво трябва да се промени в бъдеще?

 

Каквото и да кажа, ще е зле интерпретирано. Предпочитам да запазя мнението си за себе си и да не ги коментирам.

 

Ти си хубава девойка. Имала ли си предложения от футболисти и имала ли си връзка с такива?

 

Предложения - съвсем нормално... Всяка спортна репортерка е имала предложения - и прилични, и неприлични. Но връзка с футболист не съм допускала нито тогава, нито пък бих допуснала сега. Особено сега, когато...Как да се изразя без да ги обидя? Нагледала съм се на магариите им. Разбира се, редно е да подчертая, че си има и изключения, но като цяло предпочитам нещо по-стабилно и надеждно.

 

Всяка репортерка? Това означава, че знаеш тайни и за други твои колежки...

 

Охооооооооо, знам много! Прекалено много, но няма да тръгна да компрометирам никого. Това е съвсем в реда на нещата. Чувала съм даже, но не знам доколко е вярно, че играчите си водели такива класации

 

кой колко репортерки е успял да вкара в леглото

 

Но, разбира се, докато има момичета, при които това е основното, което търсят, и които са спечелили такава слава не само за себе си, но и за цялата гилдия, ще има и такива, които ще ни слагат под общ знаменател. И, разбира се, ще си пробват късмета...

 

Пристрастията в спорта и в частност във футбола, не пречат ли на професионалните задължения на хората от този бранш (не става дума само за теб в случая)?

 

Пречат, пречат! Не съм била толкова години в професията, за да си позволя да коментирам колегите, но има случаи, в които пристрастията им се усещат и това дразни. Дразни особено много, когато работиш за голяма, уважавана и водеща медия и гласът ти се чува. В тези случаи е просто задължително да си преглътнеш пристрастията и да бъдеш обективен. Аз лично, когато започнах, много

 

позволявах на пристрастията да ми пречат, показвах емоция

 

което от своя страна срещаше остро неодобрение сред началството, за което всъщност съм благодарна! На няколко пъти бях строго санкционирана (на младини) при проява на подобен род пристрастия в работата си, пък било и само повечко ентусиазъм или от факта, че отиваш на Армията (примерно). И се отучих.

 

 

Подражаваш ли на някой от спортните журналисти, независимо дали е от България или чубнина? Имаш ли идоли и еталони в професията?

 

За мен най-добрата сред колежките си е Петя Петрова. Да подражавам чак – не, но се възхищавам на упоритостта й и на това, че не се отказва. Иначе важните неща смея да твърдя, че съм си ги научила сама. Сама съм стигнала до повечето заключения, житейски уроци и прочие. С практика и на принципа проба-грешка.

 

Почти всички мразят журналистите, има ли защо? Това дразни ли те всъщност?

 

Не, напротив, сами сме си извоювали тази слава. Хората се дразнят именно на това, че някои колеги влагат прекалено много пристрастия. Наричат ги "продажни", обвиняват ги, че обслужват определени интереси. Разбира се, че има и такива, но е глупаво да се слагат всички под общ знаменател. А ние българите сме ненадминати в това.

 

Ти как се определяш - повече като фен, или повече като журналист?

 

Честно казано, не мога да се причисля към нито една от графите. Определено не се определям като журналист, но не съм и класически представител на агитките. Фен съм. Не, няма друг такъв като мен!

 

Как ти се струва идеята жена да коментира футболен мач и ти лично би ли се нагърбила с такава задача? Вече има съдии от нежния пол, така че...

 

Съвсем нормално ми се струва... Даже не е нужно и да се коментира. Има жени, които са много по-компетентни от някои мъже. Аз лично съм коментирала няколко пъти, но не мисля, че съм особено добра в това, трябва ми усъвършенстване. Помня първия мач, който ми се наложи да коментирам - последният на Ботев Пд преди да изпадне от елита. Канарчетата гостуваха на „Осогово”, където Пирин си играеше домакинските мачове. Било е 2009-та. Ей тогава за последен път проявих тази т.нар. пристрастност, за която си говорим. Не е тайна, че аз съм си и отявлен фен на "орлетата", които до самия край на мача водеха с 2:1. В последните минути Ботев изравни, при което аз буквално извиках "Нееееееееееее!" Доста неприятности ми костваше това „Не”... Но оттогава съм абсолютно безпристрастна, когато се налага да върша работа. Що се отнася до жените, ние така ударно сме навлезли в т.нар. "мъжки" професии, че в днешно време не е съвсем ясно, кой носи и кой меси. Като коментатори край тъч линията или дори на терена - жените по нищо не отстъпват на мъжете!

 

 

Най-футболният град в България?

 

На прима виста ми идва в съзнанието Благоевград. Жалко, че отборът им е в това положение. Дано по-бързо се върне там, където му е мястото. Благоевградската школа е дала много на футбола, а и ще продължава да дава. Другият такъв град е Пловдив.

 

Като жена едва ли си участвала в сбивания, продиктувани от най-великата игра. Какво е мнението ти за футболното хулиганство и действията на българката полиция спрямо родните агитки?

 

До известна степен страня от агитките, защото съм се нагледала на много гадости и предпочитам да се насладя на футболната магия. Футболното хулиганство е отражение на всичко, което се случва в държавата ни.

 

Българинът е недоволен от живота си и отива на стадиона да си излее негативните емоции

 

Да удави нещастието в алкохола, да повика наволя, да псува - я съдията, я противниковия отбор, я човека до себе си. Затова нерядко се стига до ексцесии. Лошото е, че в такива случаи заради 5-10 човека могат да пострадат много повече. Колкото до полицията - понякога е твърде крайнаи действията й са леко неадекватни. Сигурна съм, че може да се измисли и по-удачно решение на проблема, но пак казвам - когато всичко друго в държавата ни е неразбории, проблеми и глупости, няма как по стадионите да цари мир и любов.

 

Имаш ли любим футболист от детството или пък от сегашните? Кое те впечатлява(ло) в него?

 

Дааааааааааа, от детството Габриел Батистута! Емблематична фигура! Много го харесвах, може би именно заради този хъс и тази отдаденост към играта. Като малка дори си слагах като неговата лента на главата. Спомням си последния му мач за националния – 12 юни 2002 срещу Швеция. 1:1, след което Аржентина отпадна и той беше съкрушен! Един такъв, с насълзени очи, проснат на тревата,като в древногръцка трагедия. Мечтата ми е именно един ден да направя интервю с него. Другият ми любимец е Рафаел Маркес. Да си призная, той ме привлича повече като мъж, затова вероятно не се брои. Тук, в България, се възхищавам основно на

 

по-големи и директни в отношението си фигури като Христо Стоичков и Любо Пенев

 

Кое е най-готиното интервю, което си правила? Някакъв куриоз около твоята журналистическа кариера. 

 

Интервюто определено стана голям куриоз... Още в началото на журналистическата ми практика, когато смятах, че най-важно е да направиш голяма сензация. Събеседник ми беше бивш футболист на ЦСКА, който в момента играе в чужбина – Павел Виданов. В интервюто изтръгнах признанието, че мечтата му е да прави секс в самолет. Голяма сензация стана тогава, а старши-треньорът, който по онова време отново беше Димитър Пенев, дори го изгони от лагера. И като се почна едно отричане, едни опровержения във вестниците... Разбира се, всичко приключи благополучно, а поуката, която ми остана е, че в някои случаи е по-добре да си запазиш приятелските отношения с даден човек, вместо да търсиш бързи сензации, които отшумяват за ден-два..

 

Държавата май не обръща много внимание на спорта, няма го за приоритет. Дразниш ли се от това нещо и къде виждаш светлината в тунела?

 

И да се дразня, и да не се дразня - още дълго време май ще е така. Ние, българите, просто

 

свикнахме да се примиряваме с всички абсурди

 

и да казваме: „Ами, такава ни е държавата”. Светлина разбира се, има, но все още е много мъничка, като светулка. Надеждата е в децата, в школите, в това, което се прави за тях. Хубавото е, че лека полека все повече хора си дават сметка за това и рано или късно ще започне да се инвестира в тази насока.

 

Какво е нещото, за което не би се замислила и би направила за любимия си отбор?

 

Интересен въпрос... Бих направила много, стига да ми е по силите. Такива дреболии, като да прекосиш страната на стоп, за да гледаш някой мач, не се броят.

 

 

А друго?

 

Имаше един период в София, когато работех като крупие в едно казино. Тогава тръгнах заради един мач на ЦСКА в Стара Загора и не успях да се върна на време за смяната си. Като по чудо не ми показаха вратата. Като по-малка си казвах, че един ден

 

ще завещая всичко на отбора на Калиакра

 

Сега ми звучи малко крайно, но доказва, че много съм обичала отбора. Какво друго да кажа? Ако живеехме в онези древни времена, можеше и да принеса агне или друго животно като жертвоприношение, та отборът да бие, но

 

в наши дни е достатъчно да обичаш и подкрепяш любимия тим

 

да си готов да се сбиеш за него! Ако един ден имам достатъчно пари, бих ги инвестирала (с ясното съзнание, че това е все едно да струпаш всички пари в една купчина и да ги запалиш), в школата на ЦСКА!

 

Какво е нивото на българския футбол според теб - организация, агитки, трансфери, инвестиции? Къде ни поставяш сред другите държави във всяка една от горепосочените категории?

 

Както вече отбелязах, футболът ни е отражение на случващото се в цялата ни държава... хаос и анархия. Организацията на моменти липсва, тъй като в повечето случаи се работи на парче. Да, има хора, които се опитват да свършат нещо, да правят нещата както трябва... Но, за да се получи, трябва усилията да са насочени в една посока. За трансферната политика - по същия начин. Да вземем за пример ЦСКА - думи нямам. В повечето случаи изглежда, че въобще не се мисли... Гледа се да се продадат едни футболисти, да се налеят едни пари, а какво ще се случи с отбора - ами много важно. Други пък се опитват да правят нещо, но средствата не го позволяват. Къде сме сред другите държави ли? Назад, много назад - дори не искам да си помислям колко. Всеки ден четем как Уганда ни задминала... Буркина Фасо ни задминала... Ако не беше толкова тъжно, щеше да е комично.

 

 

Националният отбор?

 

Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Колкото и да обвиняваме футболисти и треньори, според мен основният проблем е в управлението. Всъщност, толкова се дискутира трагичното състояние на националния, че да седна и аз да анализирам къде се крият проблемите, е излишно. Както казах, трябва да се обърне внимание на младите. Стоим и се молим Бербатов да се върне в националния, а всъщност не може да очакваме, че един човек ще ни реши проблемите. Проблемът е, че няма кой да замести тези футболисти, да наследи това поколение.

 

Младите футболисти се вълнуват повече от колите си, прическите си и силиконовите мадами до себе си, отколкото от футбол

 

А без дисциплина не става. В това отношение мисля, че Любо Пенев е най-добрият вариант за националния, тъй като умее да налага дисциплина и да мотивира младите играчи.

 

Легендите на БГ футбол няма да бъдат забравени, независимо от състоянието му. Кои са твоите легенди?

 

Първият, за който се сещам е Димитър Пенев. Великан! Въпреки това, в което го въвлякоха, той е дал много на футбола и заслужава уважение и възхищение. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков... Все хора, с които са свързани първите ми футболни спомени.

 

 

Мачът, който е оставил най-голяма следа в съзнанието ти и двубоят, за който не искаш да се сещаш никога?

 

Ох, не искам да се сещам никога, ама никога, за морското дерби между Калиакра и Черно море от 9-ия кръг този сезон. Проливни дъждове, потопи, драми... позорно 0:5 и много мъка след това. След този мач дори си отрязах косата съвсем късо. Мачовете, които са оставили положителна следа у мен са доста повече. Онази паметна победа на ЦСКА над Динамо Москва, която ми се наложи да изгледам в един микробус, защото по същото време отразявах друг мач, влизането на Калиакра в елита след невзрачно, но много напрегнато нулево равенство с Миньор Раднево, първият исторически успех в А група на „Овча купел”. Та дори и победата над Берое през есента - единствената за този сезон досега...

 

Изпитвала ли си страх на стадион по време на мач? 

 

Да, на един мач между Берое и ЦСКА в Стара загора. Действително се уплаших, че феновете на домакините ще ме набият.

 

Какво е усещането да си на мач на живо, на трибуните, а не пред телевизора?

Естествено, усещането е неописуемо, много повече се усеща емоцията! Когато си на стадиона, ставаш част от спектакъла, без значение, дали е 10 градуса под нулата и дали трябва да се блъскаш в тълпата. На мен лично любимото ми място за гледане на мач е на пистата, въоръжена с фотоапарат, на една крачка от случващото се на терена.

 

Посещавала ли си мач в чужбина? 

 

Не, в чужбина не съм била на мач... ВСЕ ОЩЕ!

 

 

Какво е най-откаченото нещо, което си правила, свързано със спорта и в частност с футбола?

 

Чак откачено не бих казала... Но съм правила много щуротии. Спомням си към края на 2010-та, бях с Калиакра на мач в Пловдив, след което решавам, че ще отида до София да гледам ЦСКА - Монтана. Всичко точно. Стигнах навреме, отборът ми победи, след което обаче се оказа, че няма къде да нощувам. По случайност повечето ми приятели бяха извън града, нямах пари за хотел и се наложи да прекарам цялата нощ на една трамвайна спирка.

 

Случвало ми се е да плача след мач повече отколкото на любовен филм или да бягам от училище да следя световното

 

през 2002-ра. Но пак казвам - всичко в рамките на нормалното.

 

Привлича ли те сексът на стадион и би ли праивила на такова място, ако все още не си?

 

Да, определено ме привлича адреналинът и цялата идея, но бих предпочела да е вечерта, когато няма излишни наблюдатели. Преди време даже имах едно гадже, което навивах (къде на шега, къде наистина), но си останахме с приказките. Не изключвам възможността един ден наистина да се случи.

 

Какво е мнението ти за fanface.bg и какво би споделила и пожелала на читателите му?

 

Харесвам fanface.bg защото дава трибуна на феновете, на обикновения човек, защото показва един най-обикновен мач по нов, по-различен начин и представя различна гледна точка. На читателите пожелавам да умеят да се наслаждават на магията на футбола в най-чистата й форма, отборите им да им носят повече радостни мигове и дай Боже, в скоро време мачовете по българските терени да се превърнат в истински спектакъл!

 

"След като завърших се водя безработен, но се занимавам с онлайн покер, от където си докарвам по някой лев, доколкто е възможно. Откакто се помня съм фен на Пирин, за мен друг отбор не съществува", казва Капчин

 

Константин Капчин е един от големите фенове на Пирин. Всъщност, такива има много из цяла България. Роден е на 24 май 1988 в Благоевград. Висшист - завършил образованието си миналата година в ЮЗУ - "Неофит Рилски". Той е човек, който не се "смазва" от живота.  Единственият фенклуб, на който е член, е Пирин СС и това ще е така, докато е жив.

 

Здрасти, Косьо! Да започнем първо с убийството на председателя на Green Eagles - Димитър Сукалински. Какво е твоето мнение, твоята версия. Що за човек беше той, познаваше ли го?

 

Моите съболезнования на близките на Банскалията. Нямам идея какво се е случило и не е коректно да коменитрам. 

 

Защо стана разцеплението на фенклуба на Пирин и се образуваха Пирин СС и Green Eagles?

 

Разцеплението на фенклуба има дълга предистория и ще е доста объркващо за другите фенове да обяснявам с подробности. Най-общо - Пирин СС е с 12-годишна история, фенклубът е основан през 2000 г. като крайно радикална мярка срещу тогавашното ръководство на Иван Кочев-Чомбе. През годините членската маса на фенклуба ни се увеличаваше непрекъснато. Когато през 2010 година отборът ни беше заплашен от фалит, ние, от Пирин СС, както и други редови фенове на отбора, създадохме сдружението "Бъдеще за Пирин" с цел да придобие контролния пакет от акции, които след това да бъдат прехвърлени на община Благоевград, която в лицето на бившия кмет Паскалев, беше изявила готовността да ги поеме. Окей, направихме всичко това и чакахме общината да влезе в ролята на спасител на Пирин, защото на всички им е ясно, че ние няма как да издържаме отбора. След като не се случи това нещо,

хората в града почнаха да ни оплюват и някои леки елементи, гравитиращи около Пирин СС, най-тактично решиха да се изнижат като тънки коремни газове

 

и да направят нов фенклуб.

 

 

Феновете се делят, а Пирин продължава да страда. Кой е виновен за всичко това?

 

Аз не съм се делил от никого, а и е смешно агитка от 50 души да се дели. Но пак казвам - не ние отидохме в друг сектор. Това е все едно "Офанзива" на ЦСКА да загърби сектор "Г" и да отиде под козирката в "А" сектор.

 

Кажи с няколко изречения - кои са всъщност Green Eagles и Пирин СС. Разкажи повече неща от кухнята на фенклубовете.

 

Аз не знам кои са първите, а дори и да се досещам, нека те да си се коментират с изключение на Банскалията, Бог да го прости! Всички други от този фенклуб по един или друг начин са били на хранилката на Пирин СС, сами се сещате какви са.

 

В ултрас средите един от най-големите  грехове е да предадеш фракцията си

 

Повечето от тях ми викаха допреди 2-3 години "батко Косьо". Аз съм този, който е закарал голяма част от тях на първото им гостуване, но в един момент от батко Косьо, аз станах най-омразният човек за тях. А за Пирин СС няма какво да коментирам - това е най-великото формирование в галактиката.

 

Ти как стана привърженик на Пирин, кой те запали по идеята? Кой е първият мач на живо, който си гледал на Пирин и този, който е бил въобще първият ти спомен?

 

Това е все едно да ме питаш защо обичам майка си и баща си. Това чувство е неописуемо! Естествено, че помня първия си мач - беше на рождения ден на баща ми, който ме заведе тогава на 28.02.1998 г., тоест бил съм на 9 годинки. Мачът беше срещу Черноморец Бс в "Б" група и завърши с победа за Пирин с 2:0. Много добре си спомням, че ние бяхме водачи в групата, а Черноморец - втори. Интересното е, че мачът беше с вход свободен и стадионът беще пълен. Помня как хората се радваха като луди на първия гол и баща ми ми направи забележка защо не се радвам и аз. От тогава на всеки гол на Пирин се радвам, както хората на този мач.

 

 

Най-ярките ти спомени и моменти с орлетата? Мачът, който няма да забравиш и този, за който не искаш да се сещаш?

 

Всички мачове на Пирин, на които съм присъствал, ги помня до най-малкия детайл. Няма да забравя мачовете във "В" група след първото ни изхвърляне през сезон 2005/2006. Няма да забравя двубоя с Черноморец от септември 2007 г. - 1:4 в Бургас. Няма да забравя финалът за купата с Литекс, не мога да забравя дори и контролите на подготвителните лагери. Дори помня и някои двустранни игри на отбора. Мога да разказвам и за мачове на най-малките орлета на базата в с. Рилци. Общо взето,

 

уникално преживяване е да съм фен на най-великия отбор на света - Пирин Благоевград!

 

Отборът, дал най-добрите футболисти на България през последните 30 години, отборът, който е

 

мачкан и сриван до неузнаваемост безброй пъти, но винаги възкръсва

 

и продължава своята мисия да радва сърцата на такива като мен.

 

Как виждаш бъдещето на Пирин?

 

За съжаление не виждам нищо добро за напред. Футболът се комерсиализира тотално. Ако искам да имаме голям отбор, ще трябват и големи пари, а не виждам Кирил Домусчиев или Гриша Ганчев в Благоевград.

 

 

Кой е виновен за състоянието на Пирин, след като доста хора се извъртяха през клуба - люпилня на много таланти, играли в последствие в най-големите отбори у нас?

 

Всички сме виновни. Най-лесно е да се хвърлят камъни по някого. Ако искаме Пирин да възкръсне, трябва да бъдем обединени. И без туй сме малко болните на тази тема.

 

Много се дискутира все още в Благоевград пребиваването на Емил Наков в Пирин. Какво направи той за своя престой, какво не направи и каква е неговата вина за съсипването на клуба?

 

Няма да крия, че

 

53 процента от акциите на Пирин бяха прехвърлени на Емил Наков

 

от сдружението "Бъдеще за Пирин", чийто председател бях аз. Но държа да подчертая "Бъдеще за Пирин" не е еквивалент на "Пирин СС". Във въпросното сдружение членуваха фенове от различните сектори на стадиона, включително и от другия фенклуб, а защо те не дойдоха на събранието, на което се решаваше дали да се дадат акциите на Наков, питайте тях. Преди Емил Наков да стане собственик на Пирин, той беше изп. директор на клуба, назначен с подписите на членовете на надзорния съвет тогава - Николай Галчев и Петър Байкушев, и мисля, че тук трябва да се спре със спекулациите кой го докара в Пирин. Наков спаси отбора от изпадане, а защо не прехвърли акциите на общината, мисля, че бившите кмет и председател на ОБС - Благоевград най-добре знаят. След като обещаваш нещо, трябва да го изпълниш.

 

 

За последно Пирин игра на финал за Купата на България с Литекс. Това бе един от последните успехи на зелено-белите. Скоро може ли да се повтори?

 

Не искам да се повтарям, но Пирин ще възкръсне рано или късно. Не съм гадател да знам кога ще стане.

 

Имахте здрава агитка на стадион "Георги Аспарухов" - хореография, факли, песни... Разкажи нещо повече около атмосферата на този двубой, за организацията от страна на феновете.

 

Да, уникално преживяване. Бяхме поне 5000 фена на Пирин.

 

Хореографията някои хора искат да си я припишат като тяхно дело, но всички знаят как аз тичах като луд един месец да прося пари

 

за нея, как слагах 840 знамена за веене на прътовете, как говорих с всяка една транспортна фирма за автобусите. Дучето ще каже и кой купи от него факлите за този мач. Питайте и Тони Златанов от МВР - София на кого се обади на следващия ден да благодари за перфектната организация и за европейското поведение на агитката на Пирин. С две думи - благодарение на Пирин СС агитката ни изглеждаше по този красив начин.

 

 

Коя агитка ти се струва най-мощна и най-здрава в България?

 

Много се кефя на

 

Миньор Перник - най-големите мъжкари и откаченяци

 

Другите не искам да коментирам, защото имам много приятели и може да ми се разсърдят.

 

 

Твоето лично мнение и отношение към организираните боеве между агитките.

 

Нека си се бият хората, щом им доставя удоволствие. Това обаче не бива да се пренася на стадиона, където може да пострада някой, който няма отношение към това.

Протестите срещу извършителите на убийството в село Катуница продължават и в неделя.

"Очаква се от 14:30 часа до 22:30 в Пловдив да има протестно шествие срещу цар Киро и беззаконието в Катунци", съобщиха фенове за Novsport.com.

Мястото на събранието носи символика - площад "Съединение" в града под тепетата.

Примерът им последваха и софиянци. В социална мрежа се появиха призиви за протест пред сградата на НДК от 15 часа. Посланието отново е същото: "Носете знамена, плакати и свещи. Да се съберем в знак на подкрепа към роднините на загиналите".

Феновете се обединяват по форуми и социални мрежи. Въпреки, че призивът е за мирен протест не липсват и закани за саморазправа с ромски граждани и ескалиране на напрежението.

Оказа се, че и фенове на Берое и Пирин са участвали в снощните палежи на къщите на циганския клан, което прави безпрецедентното обединение между всички най-големи агитки в България още по-внушително.

Днес рокери от цялата страна се събраха пред изгорелите царкирови къщи в Катуница на мълчалив протест. В района има засилено полицейско присъствие. Рокерите, които вече са над 500 на брой, а според други данни - около 1000, припалват отвреме навреме моторите и стоят мирно до тях, те не предприемат никакви други действия.

Рокерите пристигнаха в Катуница на няколко лъча. Периодично те напускат района на къщата и пак в лъчове обикалят селото, след което се завръщат.

Участници в рокерското шествие казаха, че се очаква да пристигнат още техни колеги. В 15.00 часа те имат намерение да присъстват на погребението на 19-годишния Ангел Петров.

В 12:00 часа пък имаше мирен протест на майки в Катуница. Те, както и всички останали жители на селото и региона искат Кирил Рашков и родата му да се изселят.

Междувременно стана ясно, че къщите, в които живее цар Киро, са непокътнати от снощните палежи в Катуница. Това заявиха голяма част от местните жители на селото.

Те твърдят, че цар Киро е изкупил цялата махала и същинските му домове са навътре, по-далеч от мястото, където снощи бяха запалени три празни къщи и разрушени входните арки и оградите.

Там стоят непокътнати и лично неговите автомобили. На място има полиция и жандармерия. Не се допускат медии до самите къщи на фамилията. На входовете и изходите на селото също има жандармерия и полиция. Проверяват се документи.

Пред bTV Кирил Рашков заяви, че е в дома си в Катуница, но полицията не позволява да се показва навън. Според него държавата е длъжна да го защитава.

По думите му всички роми от Катуница са напуснали селото, но той самият е там. До момента 127 души са задържани и разпитани след снощния погром в Катуница, при който бяха подпалени три къщи на Кирил Рашков, известен като цар Киро. Това съобщи в Пловдив главният секретар на МВР главен комисар Калин Георгиев.

101 от арестуваните вече са разпитани и са им снети обяснения. Образувани са 28 преписки по указа за борба с дребното хулиганство.

В пресконференцията участваха и заместник-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков и окръжният прокурор на Пловдив Иван Даскалов.

Главен комисар Георгиев съобщи още, че в 10.30 часа вече е започнало и първото дело срещу участник в снощните събития. Има образувани досъдебни производства срещу други трима души.

Коментирайки действията на органите на реда снощи, Калин Георгиев заяви, че те са действали адекватно спрямо ситуацията и че оттук нататък няма да се толерира по никакъв начин нарушаване на обществения ред.

Задържаният късно снощи навлизане в Турция шофьор на буса, прегазил 19-годишното момче, предстои да бъде транспортиран до Пловдив.

Окръжният прокурор Иван Даскалов каза, че срещу него ще бъде повдигнато обвинение за умишлено причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие. Законът предвижда в този случай от 10 до 20 години затвор.

Стара Загора е най-футболният град у нас, сочат данните от анкетата на FanFace.bg, която стартира преди 10 дни и която предизвика страхотен интерес.

Победата за Града на липите, поетите и правите улици в допитването е повече от категорична - от общо 1723 подадени гласа 650 са в негова полза, което прави 37,7 % от вота.

Любопитен факт е, че Стара Загора слага в малкия си джоб следващите три града в класацията - София, Пловдив и Враца, които събрани общо имат по-малък резултат.

За столицата на България са гласували близо 14 на сто от феновете, докато за Града под тепетата своя вот са дали малко над 13 %.

Враца и Благоевград са останалите два града, преминали кота "100", съответно с по 171 (9,9 %) и 125 (7,3 %) гласа.

По-нататък се нареждат Велико Търново, Перник, Варна, Бургас, Ловеч и Плевен, а отговор "Друг" е получил 75 гласа, като става въпрос за привърженици на футбола от градове като Русе, Сливен, Монтана и други.

 

КРАЙНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ОТ АНКЕТАТА МOЖЕ ДА ВИДИТЕ ТУК!

Председателят на единствения реално действащ в момента в Благоевград фенклуб "Пирин-реален" Димитър Сукалински-Банскалията отрече категорично плъзналите вчера в областния център слухове за край на разкола във футболната агитка в града, информира онлайн изданието на югозападния в. "Струма".

Три формирования претендират да са водачи на зелено-бялата торсида - "Пирин SS", "Клуб на привържениците на "Пирин", учреден преди време от Борислав Сукалински, и "реалните" на съфамилника му, с когото нямат никаква роднинска връзка.

Във Фейсбук в сутрешните часове се пръкна информация от неназован източник, според която запалянковците от фракциите на двамата Сукалински се сливат и приемат името "Green Eagles" /"Зелени орли"/, стоящо на видно място в новата емблема. Обединението обаче се оказа невярно по думите на тартора на "Пирин-Реален".

"Никога няма да влезем в съглашение с "есесовците", нито с някой друг. Ние си оставаме самостоятелна структура и все още аз съм неин ръководител. Сбирка наистина имаше, но само с наши членове и с цел да начертаем стратегията и организацията за пролетния полусезон, независимо в коя група ще играе любимият ни отбор. Обсъждахме идеята да поръчаме шалове и шапки, както и емблемата, но за нея до крайно решение не се стигна. Всичко различно от казаното от мен по този въпрос е измишльотина", отсече Сукалински.

И фен-фракцията Червен Десант'11 от Благоевград не закъсня с протестите срещу Титан АС.

 

Феновете изпратиха снимки на електронната поща на FanFace.bg, които ние публикуваме.

 

 

Гръдът осъмна с няколко транспаранта "ВЪН БОКЛУЦИТЕ ОТ ЦСКА", които бяха разположени на възлови места в Благоевград.

 

Известният привърженик на Пирин - Димитър Сукалински, е бил открит мъртъв в апартамента му в ЖК "Еленово" в Благоевград, предаде БГНЕС. На мястото веднага е бил изпратен екип на Гражданска защита и линейка, а вратата на апартамента в блок 201 е била разбита.

 

41-годишният мъж, известен сред всички запалянковци на "орлетата" като Банскалията, е открит в коридора с разбита глава, като помещението е било изцапано с кръв. Към 21:30 часа самият Сукалински се е обадил на майка си с думите: "Убиха ме, убиха ме!".

 

На мястото на инцидента е пристигнал лекар от ССМТ Благоевград, който е констатирал смъртта на мъжа. Очаква се полицията да извърши обстоен оглед на местопрестъплението. Според първоначалните информации обаче се предполага, че убийството не е станало в апартамента.

 

Димитър Сукалински-Банскалията бе лидер на фен групировката на Пирин "Green Eagles".

 

Отправяме най-искрени съболезнования на близките и приятелите на загиналия фен на благоевградския клуб. Мир на праха му!

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА ТУК!

 

ВИЖТЕ КОЙ БЕШЕ БАНСКАЛИЯТА ТУК! ЕДИН ЧОВЕК, ЕДИН ИСТИНСКИ ФЕН, КОЙТО БОЛЕЕШЕ И СИ ДАВАШЕ ЗДРАВЕТО ЗА ПИРИН...