Председателите на Централния фенклуб на ЦСКА и на Националния клуб на привържениците на Левски - Димитър Ангелов и Владимир Владимиров, говориха надълго и нашироко по различни теми 6 дни преди поредното издание на Вечното дерби.

 

Дучето и Гугутката коментираха за ексцесиите покрай най-големия мач в България, стюардите, полицията, "Титан", Тодор Батков, Иво Тонев, Стойчо Младенов, Наско Сираков, Николай Костов, Георги Иванов, БФС, лицензи, директиви, допинг и за други любопитни неща, като не пропуснаха да влязат в открит спор помежду си затова кой е галеникът на БКП.

 

ВИЖТЕ ВИДЕАТА С ИЗКАЗВАНИЯТА НА ДВАМАТА ТУК!

ДОРИ ПО ПЪТЯ КЪМ ЗАТВОРА, ЧЕРВЕНИТЕ АКТИВИСТИ НАМИРАТ ВРЕМЕ И СИЛИ  ДА ОСНОВАВАТ  СПАСИТЕЛНИ КОМИТЕТИ И ОТРЯДИ

 

Най-интересната футболна новина в началото на седмицата се оказа пак свързана с централния клуб. Колко достоверна, колко не, но важното, че се заговори за поредния комитет, който ще спасява четирите букви от славянската азбука.

 

/Навремето учени-граматици са се обединявали да спасяват от руско влияние букви като ер-голям, ер-малък, е-двойно… Сега обаче тревогата на мислещата номенклатура е как да не изчезнат букви като  ц.с.к.а…. След като отидоха, че се невидяха съкращения  като ссср, ткзс, та дори и такива като ЦК на БКП, представяте ли си…/

 

Но на въпроса – Лупи, който най-добре беше усетил каква благодатна мина е „червената общност” за всякакви пусканици, от които може да се печели, по пътя към централния /затвор/ е решил да изпробва  още веднъж градуса на изветрелите  червеноармейци – като им обърне внимание, че има начинчервените боклуци да изгонят благодетелите си-боклукчии от червената боклукчийница. И този начин е: основаването на „комитет за спасяването на цска”.

Това налага да направим един кратък преглед и на други такива комитети в кратката, но славна история на червеноармейския футбол…

 

Първият комитет, разбира се, е свързан със самото начало на централния армейски клуб. И този комитет също се казваше „централен”, само че беше с пет букви – ЦК на БКП.

 

/ На акнетата, които току повтарят – говеда, покажете указа, пак  ще посочим къде те самите да си го търсят – на нас той не ни е необходим. А архивите, особено комитетските, са от живи по живи. Там няма как да липсват документи по създаване на военно поделение към главно политическо управление на МНО. И питайте някой ваш  бивш титуляр от партийния печат – дали е възможно двайсетина млади момчета, повечето не служили войници, да придобият офицерски звания веднага след като са ги одобрили за ритнитопковци през  в далечната 48-ма. Питайте също и дали това е възможно без знанието и препоръката на централния комитет на партията?
А вие – указ, та указ…/.

 

Обаче, по-специално внимание заслужават постсоциалистическите комитети, организирани на доброволни начала. Те целят да се запази целостта на витрината и ако може – тя да се върне от „синия 21 век” отново в червения двайсети век. Където са успехите, където са сигурността, титлите и полуфиналите.

 

С една такава програма се изяви, например, Комитет за спасявване на цска – 2008. Той е съставен от видни интелектуалци, 29 на брой, като само 17 от тях са с доказани досиета за агентуно минало. Интелектуалците, сред които Иван Гарелов, Георги Коритаров, Кр. Патрашкова, Светла Петрова, Явор Дачков… пожелаха да слеят червените си мислещи  сърца с тези на „немислещите” – Димитър Общи – Дучето, Иво Главата, Митю Луканката…

 

„Под звуците на петолъчковия химн, изпълняван от любимката на Фидел Кастро, комитетските хора – мислещи и немислещи , са се заклели над библията на пророк Ставрий във вярност към свещеното четирибуквие. „Цесека илиу смърт „– гласяла паролата. А полумислещите собственици на отбора доволно са потривали бухалки – как хубаво се нареждат работите около тяхната висажийска легитимност… И с радост са дали пернишката си дума девизът – цска или умри, да бъде изписан върху контейнерите за разделно сметосъбиране във всичките български градове…

 
Този пленум на комитетските хора се е състоял в една столова на стадион българска армия, подобна на онази, в която няколко подпухнали бивши партизани са подписали протокола за узаконяване на решението на секретарията на централния комитет от 1948-ма…”

Тази информация в Блога на Драгой, потвърдена от седем независими източника, отново ни връща към настоящето на червената харизма. За да потъврди върху какъв як темел е построена днешната землянка на най-титулуваните в родния футбол. Чест, гордост, слава – цска или умри!

Обаче, яка е армейската душа – гърчене има, но умирачка – не!

Затова ни припомня и инициаторът за създаването на най-новия комитет за спасяването на свещените четири букви.

Александър Томов – Лупи, бивш министерски секретар при Тато, вицепремиер при бесепарите, централна фигура при олигарсите, най-видна фигура при социалдемократите….по най-естесвен път издигнал се до президент на най-успешния ни футболен соцклуб….

 

Този човек, на път към централния затвор, намира време да помисли и за свой комитет за спасяването на своя централен футболен клуб на соцдемократичната партия…

 

Е, как да не му свалиш фуражка на такъв пшредан и безкористен деятел, съумял да закупи от Черепа един европейски гранд срещу едно кремиковско хвостохранилище!

И как да не те облее топлия фал на вдъхновението, ако си писач на библии или на игриви фейлетончета за автобус номер 120? Ами че те темите и сюжетите са изчистени и подредени като в коридорите на бившия партиен дом, откъдето съвсем прибързано свалиха двутонната петолъчка. Греби със шепи и пиши, пиши…

 

Обаче там, където трябва да изпишеш „харизмата”, просто  го заместваш с едно „подуенските говеда” и удряш печата на Комитета. А  десетилетията го доказаха – има ли комитет, има футболно четирибуквие.

 

За жалост, продължава да има и „червен тумор”.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

В ОЧАКВАНЕ НА ЩУРМА НА ЗИМНИЯ ДВОРЕЦ В ПЕРНИК

За да не излезе, че блогът ми си няма друга работа, освен да пресреща фъфлещи автори от гарнизонният сайт Спорт1, ще поясня, че като автор-любител наистина нямам други ангажименти, нито амбиции, освен да се противопоставям на гадориите по адрес на “Левски”, които се леят изпод фуражките на такива като Георги Атанасов и Кольо Колелото.

 

За първия е ясно, че като баща на фъфлеща България, е заложил да се препитава 90 процента от омразата си, срещу десет процента симпатии към своите. А покрай това е постигнал лично благоденствие, равно на нищетата под кепетата на донаборбиците-почитатели.

 

По интересен е другият случай – един претенциозен писач, от малкото червени фъфлеци, които могат да вържат две приказки на кръст, всяка седмица се изявява със спуснати му от работодателя нелепи теми. Но това може и да е било условието, когато се е явявал на кастинг за длъжността „ротен фейлетонист”. И печениятрабкор ГА-га е усетил в средниста дарбата да върти двайсетината думи, нужни му да въодушевява  една маса, лишена от нормална история и клубна идентичност. А творческите несполуки на Колята идват от неговата мекушавост да изпълнява дребни и тъпи форумни поръчки.

 

Като тази последната. Под заглавие „Интернационално село”, Келеша се е заел да усмива очакваното спонсорство за „Левски” от руска външнотърговска банка. Гара Подуене, като една от двайсетината думи от кастинга при Га, върши работа. Няма проблеми и при описание на топографията и топонимията на квартала.

 

В миналото е бил сред изостаналите, населен с унизени и оскърбени, не случайно царвуланковците от отряда Чавдар стъпват най-напред в този район, не случайно първият им клуб „Спартак” е основан точно в Подуене. Няма как да е в „Лозенец”, близо до могилката на левскарите. Там интернационалистите стъпват по-късно, за да се настанят в къщите на по-богатите, а тях да запратят по своите селски краища.

 

Но на Коля не му трябва истинската история, работодателят иска да блесне несправедливостта от една държавна помощ за говедата. И наемникът  вкарва още някои нови думи в своя „говеждия списък”, преписан от ГА-га. В случая това са думите „рубла”, Маркс и Енгелс, помашко-еврейски”…О, и какъв кеф, каква творческа инвенция за насиления от конюнктурата автор – унизените и оскърбени посрещачи щели да танцуват казачок под звуците на „Калинка мая”, „Падмасковские вечеря”…. /Може би и „варшавянка”, за която Коля не се е сетил, но дучетата ще му я припомнят, когато тръгнат да превземат зимния дворец в Перник/.

————————-

 

Ех, Коля, какой тъй бляд!

 

А че Колята е „бляд”, това той доказва в края на всяка седмица. Но само той ли е виновен? Унижават и оскърбяват с такива поръчки един безпорен талант, един от малкото среднисти в червената общност, спечелил сърцата на стотици фъфлеци в гарнизонния сайт…

 

А ако и аз, подобно на работодателя ГА, /бивш труженик на лъжата във фирмата „Пролетарии от всички страни…”/, се позамогна покрайомразата си към тумора в българския футбол, може би ще направя от блога си разкошен сайт. Също ще наема и измекяри, които да пишат срещу аризмата. Познайте, читатели, кой ще е първият автор, когото ще поканя, за да громи панчаревската кочина и пернишко-мутренската червена мафия?

 

——————–

 

Така е, Коля ще поканя. И за него това ще бъде едно творческо облекчение, един ренесанс, от какъвто момчето явно има нужда. Защото аз няма да му поръчвам лъжи и клевети, а само истини.

 

Например, как щяха да изглеждат фактите, изложени в анализирания тук пасквил „Интернационално село”…

 

Първо, за споменатия пролетарски вожд и основател на Интернационала Карл Маркс трябва да каже, че е роден на датата5 май – тогава, когато е учреден и централния /и интернационален/ футболен клуб на България. Възроденият автор сам щеше да се сети да напише под звуците на кой химн на международната раборническа солидарност партизаните са подписали обединението с унищожения вече царски клуб АС-23. /Тук той може да вмъкне и кратко интервю с Прекия Наследник на този унищожен по политчески причини клуб. Разбира се, ако на интервюирания Говедоебач му разрешат свиждане…/

——————-

 

По повод свастиката на интернационала, която е пентаграм, и всеки един от лъчите символизира солидарността на унизените и оскърбените от петте континента, бих препоръчал на своя дописник Кольо да посети музея на тоталитарното изкуство. Там още от входа ще се натъкне на двутонната петолъчка, свалена от върха на Партийния дом.

 

/Не под звуците не на „О, парии, презрени”, беше свалена, а под натиска  на тълпата, която радостно скандираше по площадите – „Червени боклуци!”/

 

За Коля ще бъде голяма изненада, че този тоталитарен музей се намира не в село Драганово, нито в село Подуене, а в квартал „Изгрев”, община „Червена звезда” и е известен като „номенклатурния квартал”. Построиха го за цървуланковците, дошли в София „унижени и оскърбени”, за да създават червена буржоазия.

 

На моя любим автор Коля няма как да не му хрумне, че същите цървуланковци само за две-три десетилетия, успяха да построят неедин, а цели два кремиковски гиганта – единият металургичен, другият футболен…

 

/Кремиковци и цесека,

два колоса на глинени крака

както се пее в една  постчастушка/

 

—————

 

Абе, имам си идеи и проекти как да ползвам таланта на затъналия в гаговщина гарнизонен хуморист. А щом толкова има слабост да пише за „парии презрени”, нали казах, още дълго време под ръка ще му бъдат „червените фъфлеци презрени”. Те са под ръка и за всеки автор, който е следил как се развива пасмината от две десетилетия насам. Сега призивът е да се съединяват от всички страни, за да гонят боклуците от „армията” Пак си дават кураж с мощните призиви Кур за Леффски, КЗЛ, гувяда мрете…Това за тях има смисъла на „Вся власт советам”.

——————-

 

Като роден сатирик, Коля не бива да изпуска поредният  залп срещу Зимния дворец в Перник. Комисарите на Дучето призовават фъфлеците да се влеят в червените ескадрони и да полетят към утрото на светла ера, с факела на нова вера…. /Така, както го направиха срещу игото на мултигруп, черепгруп, митал груп, лупи груп…Сега е ред за Вис-груп, дано успеят/

 

Без достъпа до такива велики за историята теми, с наложеното му от гарнизона дребнотемие, талантливият измекярин Коля проспива епохалните събития - докато дращи за гара Подуене. Вместо да увековечава новият Броненосец Патьомкин, Келеша описва движението на автобус 120.

 

Налегнат от неизбежната криза в жанра, тази хиена на армейския пасквил нищо чудно да свърши на Четвърти километър. И в съседство с Прекия Наследник на ас-23, да бистрят края на подуенското зло.

 

Да сложим и за капак на цялото гърне кавърверсията „На крак, о фъфлеци презрени, на крак, повредени от  га-га ”, Тя ще се лее от радиоточката, поставена над главата на Прекия Наследник. Другите, не преките  наследници,  ще очакват друг Кольо, за да им дава кураж.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Животът, който живеем, е някакъв сън, някакъв кошмар, от който събуждане няма. Родихме се в рая на света и го превърнахме в ад, защото, първо, българинът никога не е вярвал в Господ, във възмездието и в Страшния съд и второ, защото като най-хитрите и най-умните продължаваме да поверяваме съдбата си на най-неподходящите. На тези, за които не сме нищо повече от матриал.

20 години тъпчат главите на простия народ с глупости. 20 години му размахват някакви плашила и той не може да осъзнае, че не е страшно миналото, страшно е настоящето и в това настояще все повече хора живеят от кофите, а България е изправена до стената. От мутри, милиционери и физкултурници. От някакви недоразумения, които ще се поупражняват с нас, след което ще си дигнат капите, а ние пак ще сме тук да сърбаме каквото са ни надробили.

Не мога да спра да се удивлявам как тези, които очевидно не могат да мислят, които не са в състояние да разбират и тълкуват елементарни неща, са със самочувствието, че много знаят. Че знаят всичко. С каква лекота определят и квалифицират. От дълго време разсъждавам върху един от най-трудните за разбиране стихове от евангелието на Матея: "Блажени нищите духом, защото е тяхно царството небесно", а животът не спира да произвежда събития, за да бъде това послание правилно разбрано. Не само от мен, не само днес, през всички тези векове, в които Словото ни е било подарено.

"Нищите духом" е  не толкова точен  превод на армейското "Miskinu б Ruh", езикът, на който е говорил Исус. В арабския език на Сирия тези думи означават простосърдечните, непретенциозните и смирените пред Волята Божия хора. Пак Матея довършва посланието с още един стих: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие." (Мат. 19:24) Защо? Ами защото богатият, богатството е по природа несъвместимо с непретенциозността. То не само че е повече от необходимото, но то, както убедително забелязваме понастоящем, твърде често е и завзето, заграбено, откраднато.

Това е, което най-много липсва и заради което сме наказани и продължаваме да се самонаказваме. Липсват простосърдечните хора, липсват тези, които не си мислят, че знаят, а които наблюдават, които разсъждават, които не обобщават. Които не могат да бъдат заблудени, защото се съобразяват с фактите и защото изхождат от тях.

И в това също има парадокс. От едната страна са "богатите", които отказват да забелязват предупрежденията, които им се дават и които финансират манипулирането на простия народ, за да умножават неговите страдания. Които могат да пострадат от всичко друго, не и от заблудите на народа, който манипулират. От другата страна са тези, които не са богати, но които произвеждат манипулации и с това са потърпевши. Защото участват във формирането на хора неспособни на критична мисъл, а впоследствие същите тези хора формират и техния живот. С неспособността си да разберат за какво да се борят, срещу какво да противопостоят и на кого да поверяват бъдещето на своите деца. На своите деца, защото те, със своите решения и действия напълно заслужават съдбата си.

Що се отнася до манипулациите няма малко и няма голямо. Няма значимо и няма безобидно. Всяка успешна манипулация формира типологията на ЗАБЛУДЕНИЯ ЧОВЕК, чиито дела впоследствие се връщат стократно умножени при нас. Няма по-голяма идиотия от идиотията да твърдиш, че някакъв футболен отбор може да бъде създаден с партиен указ или че БКП си е имала отбор. Това може да бъде застъпвано единствено от завършени идиоти, а самият факт, че толкова много хора убедено го преповтарят, красноречиво доказва защо съдбата на България за двайсетина години бе поставена на карта. Защото подобни няма как да знаят нито какво се случва, нито защо им се случва.

Тезата, че ЦСКА е създаден с партиен указ, не само не се доказва от нито един конкретен факт, от някакво свидетелство на миналото или от някой съвременник на онези събития. Тя противоречи на всяка елементарна логика. През 1948г., когато преминалото към спортния комитет на военното министерство дружество Чавдар се обединява с кварталния Септември, вече съществува отборът Спартак. В който почетен председател е неговият кръстник и министър на вътрешните работи Антон Югов. Вече ПСК "Левски" е успял да си избере за почетен председател члена на ЦК на БКП и Политбюро другарката Цола Драгойчева – Соня, една от най-верните съратнички на Георги Димитров, за която един по-истински левскар от настоящите сини милиционери, Стефан Нойков, е написал следното в книгата си "С Левски по дългия път през времето": "В трудни за Левски години много ценна подкрепа ще му дадат министрите Атанас Димитров и Руси Христозов, за Левски – по думите на Иван Аладжов – ще се застъпи енергично и Цола Драгойчева, която по това време е министър на пощите.". Е кому е необходимо при положение, че имащите отношение към спорта и футбола партийни фактори са вече обвързани с конкретни отбори, БКП да си измисля такъв? И след като евентуално го създава какво ще стане със същите партийни другари, които според логиката на абсурда хем го създават, хем нямат нищо общо с него? Защото Антон Югов си е в милиционерския Спартак и според футболистите от онова време много обичал да се храни с тях във ведомствения стол. Соня в пощенския Левски, където кадрувала за футбола и подарявала телефонни постове след спечелена титла и всеки един останал министър във ведомствения си отбор, ако ведомството е имало такъв.

Да оставим това. Да зададем въпроса кому е било нужно да се прави така, че БКП да си има отбор? Ако някой от преповтарящите тази малоумна хипотеза си мисли, че през 1948г. е имало европейски клубни турнири и КЕШ много греши. Нямало е. Нямало е дори телевизори. Те се появяват по-късно. И тогава обаче е имало запалянковци. На Славия, на Локомотив, на ПСК Левски, на Спортист и т.н. И БКП си създава отбор, за да настрои всички тези хора срещу себе си и без да пуска циркулярно, задължаващо всеки един комунист да става цесекар?!? Тогава и по-късно.

За разлика от отбора на Подуяне в ЦСКА се знае всичко, защото ЦСКА има история. В това отношение при сините цари гъст и непрогледен мрак, заменен от видения и миражи, митове, легенди и откровени измислици. Заради което не съществува нито един подуенец, който да знае как и защо се появява ПСК Левски през 1944г. и заради което сините и понастоящем не знаят кога са се появили. През 11-та или през 14-та година на миналия век.

Три години след като АС 23 и Шипка създават Чавдар (най-вече те) той изпада във Втора софийска дивизия. Тогава деятелите на отбора осъзнават, че няма как да се борят с ведомствените отбори, които един по един привличат техните играчи и че е нужно и те да станат такъв. Колко елементарно и колко простичко като всяка истина. Знае се и по чие предложение се е случило това. По предложение на стария и уважаван деятел на Шипка Михаил Михайлов (бай Михо), работил като счетоводител във военното министерство. След като Чавдар преминава към спортния колектив към Централния дом на войската, на историческата сцена се появява друга активна личност. Майор Мирски, първият началник на ЦСКА. По негова инициатива и благодарение на приятелството му с  Петър Михайлов, Чавдар се обединява със Септември, за което и деятелите на двете дружества подписват обединителен протокол. Целта е да се придобие по-висока класа, но първо предложението е отправено към отбора на квартал Хаджи Димитър – Спортист. Защо първо към него? Защото по това време благодарение на сталинизма най-добрият отбор е вече ПСК Левски, но за сметка на това Спортист ги е биел редовно и сините са имали комплекс от него. Спортист обаче отказва. Е дали щеше да откаже, ако ЦСКА бе създаден с "партиен указ"?

В цялата тази история има един любопитен момент, с който съдбата и днес се надсмива над подуенските измислици. Една година по-късно, през лятото на 1949г., БКП, след като е решила по-важните задачи, вече се обръща и към спорта. Излиза с едно решение озаглавено "Решение на ЦК на БКП за състоянието на физическата култура в спорта и задачите на партията в тази област." Тогава именно се създават ДСО-тата и всички отбори стават ведомствени. Ако ЦСКА не се беше появил през 1948г. в резултат на обединение на равнопоставени отбори като ведомствен отбор, той най-вероятно щеше да се появи през 1949г. в резултат на партийно решение. Както през 1949г. се появява Академик, пак по ирония на съдбата един от най-симпатичните отбори, обединяващ студентите-спортисти, нямащ свой предшественик и аналог преди това. Естествено и тогава Академик не се появява, защото БКП е имала причини да иска да си има отбор.

В заключение, както отдавна се знае, всеки един народ и всеки един човек сам определя съдбата си. Г-да, сини журналисти, спрете да манипулирате и спрете да заблуждавате! Положете усилия да напишете собствената си история и не фабрикувайте нелепици за чуждите! Не формирайте възможности и не създавайте ЗАБЛУДЕНИ ХОРА, способни да вярват на откровена малоумщина! Помнете, че делата на заблудените и на способните да бъдат заблуждавани в крайна сметка се обръщат срещу всички нас! По начина, по който съществуваме понастоящем.

Петко Суровянски, специално за FanFace.bg

КАК ЕДИН ФЪФЛЕЩ ИСТОРИК ХВАЩА ПОДУЕНСКИЯ БИК ЗА РОГАТА

 

Малко след десанта „Пустинен финал”, донесъл мъченическа купа в отрупания с джунджурии соц музей, в щаба на Sport1.bg се завърна и бащата на фъфлещата общност – Петко Суровянски . За него се бяха понесли тревожни слухове, че е загинал от ръката на ДС, докато е гонел подуенското зло в района между Сухата река и Моста Чавдар. По разпределение, този район се пада на Кольо Колелото, който изследва народопсихологията на пътниците от автобус номер 120, както и размера на бананите на по-видни левскари. Обаче нарушение на конвенцията няма, и децата на лейтенант Га-Га са си в приоритетите. А за своето дълго отсъствие от антилевскарския щаб, фъфлещият историк даде доста странно обяснение пред нискочелите почитатели – бил се посветил на четене в някаква библиотека!

 

Това е вторият виден армейски интелектуалец, който се решава на такава стъпка в рамките на една година. Първият е писателят Димитър Пенев, който е имал среща със свои читатели в библиотеката на село Мрамор…

 

Обаче, защо този плодовит автор на „обективна журналистика” чак сега прибягва до книжно хранилище? Ами не е имал потребност, сигурно, той си пишеше мантрите по принцип, пък и в Гугъла има повече от нещата, които му вършат работа срещу подуенското зло и сините комунисти. Но ето, че с оглед на измененията в статуквото на вражеския лагер, на антиговеждите автори се налага да дадат своя принос за един идеологически „Пустинен финал”, на този фронт мъчениците не са по-малко. В този смисъл посещението на Суровянски в библиотеки може да се приеме за плодотворна акция по старата армейска програма „Бегом до хоризонта”.

 

——————-

 

Да цитираме нещо от публикацията, с която пореден дебют направи фъфлещият фелдфебел-историк, стреснат от хубавите неща, които се задават в омразното Подуене:

 

„Днес пропагандният апарат на отбора на ДС отново надига глава. Отново напира да лансира лъжите и измислиците на подуенския фолклор. Отново онеправдава виновните и клейми невинните. Отсъствието на адекватност всред цесекарската част на журналистическата гилдия не е от днес и не е от вчера. С действия и бездействия червената журналистика помогна ЦСКА да не бъде в състояние да изпълнява историческата си мисия. И е време някой да каже нещо и за това. Защото големите и заслужилите няма как да пострадат от истината. И защото е задължително истината да се знае. Тя е Чистилището. Тя е вратата, през която може да излезем. На светло и на чисто”

 

———————-

 

Това се казва да хванеш подуенския бик направо за рогата – той, лефскарят, още съществувал, защото цска не изпълнявал историческата си мисия по вина на червената журналистика…

 

Какво да му кажеш – освен че за „историческата мисия” времето е минало както на стария тръбач, който приканваше полка със сигнала „чорба каша, чорба каша….”.

 

/Няма ли днес някой заможен тръбач с червено куфарче да изсвири –чорба каша, чорба каша…/

 

При шапкарите има една особеност, и тя е валидна от Чингиз хан до генерал Марин –все някаква войнишка заетост, докато Господ раздавал акъл. Или се случват някакви маневра из пустинята, както бе в последния случай. Суровянски, обаче действително е бил в библиотека, и за доказателство дори цитира пасажи от вестници срещу „Левски”, както и срещу журналиста Асен Спиридонов. Него пък оборва с тълкувания между редовете. Но си служи и с „безспорни научни факти”, като тези, че лефскарите са милиционери, и в споровете се придържали предимно към подуенския фоклор…

 

—————————

 

Дотук добре, но защо възпитаникът на Гугъл не е пожелал библиотекарката да му донесе не само цитираният отгоре-отгоре стар вестникъ „Спортъ”, но и нещо фумдаментално за общественото устройство във времена, през които възникват военизирани спортни организации, ползвани като витрина на властовите успехи? Например книгата „Фашизмът” на Желю Желев е можело да му донесат в читалнята. Та дано прозре що за „историческа мисия” е възлагана на неговият българо-съветски отбор, в условията на сто процента тоталитарна държава.

 

Друг пропуск на читателя новобранец е, че не е пожелал справочна литература, от която да набере знания за еднаквото значение и еднаквия смисъл на милиционери и армейци, под ръководството на единствената партия. Не на всички партии, какъвто е всеобщия любимец „Левски”, а само на една.

 

Можел е, Петко, да попадне на конкретния пример с един известен генерал, дългогодишен началник на футболен клуб „Спартак”, а после дългогодишен началник на футболен клуб цдна. И в Гугъл да напишеш „генерал Здравко Георгиев”, пак може би го има премерът – как едно спартаклийско „говедо” десет години управлява милиционерския клуб, а после цели 15 – армейско прасе и заместник на Добри Джуров.

 

/Да вметна, че от шест десетилетия насам – съотношението МВР- министър – от цска и „Левски”, е 80:20./ В първата цифра не влизат втори цигулки като Мирчо Спасов и Григор Шопов – най-зловещите комуняги, убили и спонсора ни Иван Карадочев и невероятният музикант, бохем и левскар Сашо Сладура/

 

———————–

 

Да не преразказваме на Петко повече онова, което той сам би могъл да прочете, ако пак се реши да влезе в библиотека. Но  едно списъче с препоръчителни заглавия, непременно трябва да съдържа и книги за тайните служби и репресивният апарат. Както виждате, Суровянски много ни бори с това ДС, а библотекарките явно крият от него такива мемоарни книги, като „От Девети до Десети” и „От Шесто за Шесто”. Ако си ги поиска на регистрацията, фатмака може да получи и кратка консултация– че авторът им Димитър Иванов-Гестапото е последният началник на държавна сугурност, основател на Шести отдел, после първият вицепрезидент на Мултигруп, член на управителния съвет на цска, активист за спечелването на първата демократична титла на червените…

 

Също и издател на в. „Земя”, където бе публикувано неговото култово последно интервю с ген. Джуров, озаглавено „Защо създадохме нашият ЦСКА”

 

—————-

 

И представете си, че такъв човек имаше някаква връзка с „Левски”!!!! От едни мижави Тара, Бара, Николай … бившият партиен секретар в Работническо дело, Жорко Атанасов, направи истински бизнес. Че и ехидни хвалби – как от темата за доносниците е нанесъл „най-голямото поражение на подуенци извън терена”. И сигурно е прав, като виждам как се притесняват младите левскари, че двама-трима от управителния съвет имат картончета.

 

А Митьо Гестапото няма картонче. Което прави колегата му Ставрий горд армеец…

 

—————–

 

И една идея за разследващия фатмак, който пише за „простия аргумент, че няма как ЦСКА да бъде създаден с партиен указ, най-малкото защото БКП никога не е издавало укази. Издавало е решения”

 

Нека да се отклони малко от библиотечния си проект и да посети държавния военен архив и останките от централния партиен архив. И ако там има Решение на секретарията на ЦК на БКП за създаване на военно спортно поделение, /а такова сто процентово има/, какво значение дали това се нарича Указ, Решение или Заповед? При всички случаи не е гражданска воля на ентусиазирани юноши, както е било край Могилката.

 

————-

 

Въобще, щом вече се е отдал на науката, да не му пречим, може пък и да стигне до своето Чистилище.Лошото е, че докато бяга „до хоризонта и обратно” запаленият по футболни дискусии червен фатмак, насреща му няма професионалисти, които да го направят на седем стотинки заради гаврата му с нашата левскарска история. Аз си губя времето, защото се дразня от невероятните гадории,които всеки ден се изливат изпод фиражките на трима-четирима „спиртаци”. Но нито имам призванието, нито по-широка трибуна да пиша реплики срещу македонстващите интернационалисти с марка „цска”. Професионалистите, симпатизиращи на „Левски” пък, с основание си гледат медийният бизнес.

 

Другото, което излиза извън рамките на футболните дискусии и помии е, че по отношение на футболен клуб „Левски” македонските националисти и българските антилевскари са на един акъл. Филмът “Второ полувреме” го показва. И като нищо могат да се съюзят в претенциите, че и Васил Левски е македонски герой.

 

Впрочем, ще следим какво още ще изрови историкът Суровянски-Македонски от своето ново увлечение по биублиотечното дело.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

Разбира се, че ЦСКА е създаден по съветски модел. Както и всяка друга организация, просъществувала през този период, в т. ч. и ДФС Левски. Или е създадена, или е реорганизирана основно в социалистическо спортно дружество по съветски образец, което е пак същото. Комунистическата власт е реорганизирала по свой образ и вкус абсолютно всеки елемент от обществения живот.

 

Ако компартията е имала нещо против "синия" клуб, просто би го закрила, както е постъпила с хиляди други организации, които не са се вписвали в нейната концепция. Но тя е решила друго. Не само да го запази, но и да го доразвие и вземе под крилото си, при това под егидата не на друга структура, а на репресивния си апарат в лицето на МВР и Държавна сигурност.

 

И точно тук е морално-етичният проблем. "Сините" деятели не само, че не отхвърлят, а напротив, започват да се ползват с пълни шепи от изобилието на привилегиите, произтичащи от милиционерската шапка. Пагони, заплати, премии, придобивки, почивни бази, спортни съоръжения и разбира се и селекция по ведомствени направления.

 

Да, ЦСКА е бил казионен клуб на министерство на отбраната, безспорно. Бил е подпомаган по тази линия. И това е безспорно. Но клубът от Герена също се ползва от облаги, дали в по-малка степен, или по-голяма - въпросът е количествен, но моралните измерения са същите.

 

Не може джебчията да претендира да бъде морален съдник на банковия обирджия, нали? Само, защото онзи е заграбил по-голяма плячка от него.

 

Колкото до това, точно типичният за онова време комсомолски натегач и доносник Т. Батков да отправя нападки откъм "класово-партийни" позиции, то по-добре да замълчим отвратени, защото наистина лицемерието е това, което ни отблъсква най-много в отбора на всички власти.

 

В заключение: Да, ЦСКА е просъветски (или проруски) модел - това е вярно. Но подуенските динамовци доносници-милиционери са последните, от които ще вземаме уроци по морал и достойнство. Поне не и преди да върнат обратно всички заплати, премии, придобивки и бази, получени по системата на МВР.

 

Всъщност, като жест на добра воля ще бъде да се откажат от парите на банка КГБ , която ги спасява от гладна смърт в момента. Но едва ли ще го направят. По форумите често ще прочетете мнения на техните фенове как "Парите не миришат". Да, те не миришат, но мирише лицемерието и псевдоморалът. 

 

SUNLOUNGER, от форумите на Проспорт.бг

Тази неделя феновете на Локомотив Пловдив станахме свидетели на поредното пътуване назад във времето от страна на органите на реда. Този път господата в униформи се опитаха да върнат хората, желаещи да подкрепят любимия си футболен отбор някъде в 60те години на дивия комунизъм, лагерите и подстригването под строй.

 

За тези от вас, които още не са разбрали за какво става въпрос, говорим за поредния брутален случай на полицейски произвол по българските стадиони и извън тях. За съжаление, промяната в България явно не е засегнала родната полиция, която продължава да действа…като милиция.

 

Конкретния повод за тази статия е екскурзията за Каварна. Както знаете разстоянието между Пловдив и Каварна е около 500км. Преди тръгването на напълно законно организираната екскурзия, внушителна група полицаи пристигна на ст. Локомотив. Униформените господа забраниха без да се позовават на която и да е било нормативна уредба, носенето на алкохол (дори и бира) в автобуса на екскурзията. Въпреки нарушението на личностните права, това беше нещо, което може да се преглътне.

 

След като униформените господа разбраха, че не сме алкохолици и любители на чашката и предпочитаме да тръгнем дори и без напитките, които сме купили дойде ред на следващото издивателство - заявиха, че трябва да пътуват с нас и, че до Каварна ще има само три спирания. Три спирания за 500км. Това вече преля чашата на търпение на феновете и предпочетохме да отменим екскурзията, вместо да се поддаваме на милиционерските методи на родната полиция.

 

Въпросите, които изникват след тази ситуация са много. Първия от тях е по кой закон един български полицай има право да се движи безплатно в екскурзия на група хора? По кой закон група хора, тръгнали на екскурзия не могат да консумират бира и друг алкохол легално закупен от пълнолетни лица при положение, че превозвача няма нищо против? По кой закон един униформен ще пречи на граждани на Република България да спират точно определен брой пъти независимо от физиологичните им потребности?

 

С комунизма (уж) се разделихме през 1989г. Сега сме 2012г. За 23 години промяна при униформените служители няма!

 

Трибуна Бесика

Новата мантра на червените гьобелси е да свързват "Левски" с някаква директива. В същото време държавата продължава да дундурка партизанското отроче, да му подарява елитни държавни имоти, да признава фалшиви споразумения за уж погасени задължения, да подсигурява лиценз в разрез с изискванията на европейската централа. И да бута боклукчийската фирма към шампионска титла, въпреки жалкият антифутбол.

 

Нашият сайт (dragoi2010.wordpress.com - бел. ред.) дава идеята за един конкурс, в който участниците трябва да представят писмени данни и факти, както и илюстрации, от които да се вижда кой от двата клуба е свързан с "държавната директива". Отправяме покана и към левскари с репортерски карти, да използват достъпа си до някои от важните държавни архиви – на МНО, например, където се пази документацията за създаване на военното поделение с решениет на секретариата на ЦК на БКП.

 

 

Достъпен е централния партиен архив, където със сигурност са и стенограми от заседанията, на които се е вземало решението за обединението на "Левски" с клуба на милицията, както и обсъжданията за причините това да се извърши. Крайно време е мрежата да получи тези акценти, които да кажат цялата истина за "двете футболни българии". Та дано понамалее и вонята, която разнасят посткомунистически идеолози като Га-га и Суровянски.

 

Откриваме конкурса с две стари фотографии, взети от сайтовете на червените ултраси. За да ги съхраняват там, те очевидно се гордеят с тези моменти от своята история. Но защо в сайтовете на сините ултраси няма подобен архив? Къде са снимките на Цола Драгойчева сред футболистите на пощенското министерство, къде са милиционерите-футболисти по време на "командирско занятие", къде са юбилейните тържества, къде е президиумът с членове на ЦК на БКП…

 

Къде са лозунгите, че ДФС "Левски" се бори "ЗА ЯРКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ"?

 

Разкриват се къде-къде по-секретни документи и досиета, нека левскарите–журналисти и деятели да започнат една кампания по изчистване на нашето скъпо име. Паметта на основателите, деятелите и жертвите ни задължават да го сторим преди стогодишния юбилей.

 

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ГЕЛОСАНОТО АДВОКАТЧЕ МОЖЕ ДА ОСЪДИ ВСЕКИ, КОЙТО СПОМЕНЕ ДУМАТА МОРАЛ

НОСТАЛГИЯТА Е ПО ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯНИ НА ЛЕВСКАРЯ ТОМ ДЖОУНЗ

Кремиковци в голяма степен е обяснението защо първите седем петилетки за централния клуб за фатални за невъзможната ни европизация. Партията издигаше своите комини така, че пушека им да се виждат из свободния свят. Не вярваха, че можем да имаме голяма индустрия, също и голям футбол. Е, отзеха си – чрез българосъветската дружба им показахме и българско доменно производство и голям социалистически футбол...

Но минаха петилетките, спряха дотациите към пагона, опстана ни само да празнуваме 50 години български прокат и 30 години от победата над Ливерпул. Седесарите предприеха такъв геноцид над униформената харизма, че чак от групировката ВИС-2 днеска се възмущават.

А съдбите на социалистическо Кремиковци и "капиталистическо" цска се получи отново сходство – и клубът и комбинатът, все с петолъчки върху знамената си, най-нелепо попаднаха в железните лапи на пазарното стопанство, където според природни и икономически закони нищо изкуствено не може да вирее.

Не може, ама може, казаха преките наследници на похитителите на мандри. И дори официално им връчиха ключовете на две от завзетите на девети – в парка и в Панчарево.

Заслугата футболният ни комин да продължава да пуши най-жизнерадостно се пада пак на предния отряд на работническата класа, насъбрана край София тъкмо за тази цел. Този отряд сложи темелите на червената общност, прерастнала днес в паравоенното формирование “сектор Г". Бащите са строителите и на двата комина, хлябът и зрелището, срещу скотския живот в общежития и квартири, които хазяите-левскари им даваха срещу половинмесечна заплата.

Как да не мразиш левскарите, как да не пееш за Победа, и само за Победа!!!

Това галеше ухото на Партията, другото бяха лигавщини -Левски, значело Свобода...Айде бе, на червените комини ли ще вярва народът, или на някакви изпаднали под западно влияние?

Не подценявам днешната червяена публика,нито отричам голямата разлика с онази, която постави началото, омесена с войничета, дошли на стадиона заради градската отпуска. Но няма как дучетата да не носят нрава и манталитета на славните провинциалисти, които бяха намразили до смърт всичко левскарско и го наричаха фашистко:.Това се нравеше на секретарите, а публиката им се множеше според накъдето пълзи тежкия пушек от отровните комини. Титла до титла, купа до купа, кой, пък и защо, да се замисля дали някой ден някой ще промени посоката на вятъра, който движи червения пушек...

Оттам и тази безпаметност и необразованост - наследниците не знаят и една десета за неправдите, които са извършени, докато се изгради високото червено съоръжение.

В други "братски страни" тези "варшавски проекти" отдавна са забравени и дори бившата червена аристокрация може да се е извинила за своите Форферц, Хонвед, Легия, Дукла... Все пак техните "комини" бълваха пушеци по- близо до границите с нормалните държави, и дълго преди нас са усещали колко неевропейско е това – армията да има футболен отбор в националното първенство. Навсякъде това е игра и забавление, а не агитация и пропаганда. Пак се чудя – от какво ли се препитават там отрепки като Георги Атанасов?

—————–

ПАК БИЯТ ПАНИКОВСКИ

Отново дочуваме воя на готвещи се за война дучета– онези безданадеждно зомбирани нискочели симпатяги, достойни за кремиковското си потекло, готови на всеки първи май и девети септември да се покатерят до върха на своя "българосъветски комин" да изкрящят срещу вятъра своето победно К-р за Леффскии, да забият на върха двете си знамена – на четирибуквието със сърпа и чука, и на партизанското четирибуквие, върху което нопсталгично е изписано ЧЛЕН ПЪРВИ.

На двама големи идеолози се дължи сегашният революционен плам под перчемите на днешните акнета – Това са вождовете Голям Червен Боклук Ставрий и Голям Червен Боклук Дучо. Без тяхната вродена любов към всички, които ненавиждат до смърт всичко левскарско-фашистко. Без тези обичливи личности, растнали под благотворното влияние на червените пушеци, червената общност да се е разпаднала както театралния колектив на Кремиковци.

А ако такъв колектив съществува, давам заявка за един комичен текст, под заглавие "Пак бият Паниковски".

Героят е достатъчно познат и симпатичен, щом е от безсмъртното творчество на Илф и Петров. Преди революционните промени той ходи с чисти маншети и нагръдник, пие си кефира и подкача дамички. Които не знаят, че е дребен мошеник, крадец на гъски из селата или на портмонета по кръстовищата. Революцията / в нашия случай прехода/, го поставя в ситуации, при които често се случва потърпевшите да го млатятда го побийват. Което пък предизвиква млечния му брат Балаганов да надава вой – бият Паниковски!" Хем няма връзка със синьото бфс, но когато бият някого, всички трябва да се тревожим...

Човекът без паспорт /без лиценз/, за когото Остап Бендер беше прогнозирал, че ще умре в страшни мъки в мизерна стая на околийски хотел, при нас пак е зачервил гребена и се готви за нови гъски и нови портмонета. Пък ако пред същия долнопробен крадец и мошеник споменеш думата морал, то адвокатчето му Радо Василев ще си облице гела по косата, но ще намери вратичка да те осъди...

Впрочем, ето съвсем малко от изказване на въпросното юристконсултче, което е сред клошарите, подготвящи щурма към 32-та:"Относно Спас Делев...Ние го накарахме да прекрати за малко своя договр с Пирин и после да сключи наново с ЦСКА, за да не плащаме процентът от договора с отбора на Пирин. Нали и ние трябва да живеем..."

И още "относно" – откраднати седем момчета за около два милиона от същата школа, фалираха клуба, а дучетата и градевчетата пак реват – биели Паниковски!

Кремиковският работнически отряд няма потенциала да се съпротивлява на новото време, но “преките наследници" ще се борят за привилегиите на своя “висок червен комин" до последен дъх. Никакъв европеизъм няма значение – те си искат комина, Който бълваше отровен черевен пушек, но пък ги правеше г"орди армейци". Сега пак са горди, но качени върху контейнери. А къде е танка, къде е контейнера, дори и пълен със спомени...

Левскарите не си падаме по никакви символи. На носталгията по високите червени и вредящи комини, можем да отвърнем с друга носталгия – за опушените и отровени “зелени поляни на моя роден край" Ние сме по природа по-малко войнствени и повече поети като Том Джоуз. Но ще се налага още дълго да обясняваме...

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com

ГОЛЪТ НА ГОНЗО СТАВА ОЩЕ ПО-ИСТОРИЧЕСКИ, А НЕЗАКОННОТО УЧАСТИЕ В А ГРУПА КОЙ ЩЕ РАЗРОВИ

Доста преди да се появи публиката, подкрепяща футболния клуб на народната армиия , се появиха титлите им. Първата дойде, след като бащата "Чавдар", от отпадащ от втора дивизия, бе назначен за епубликански шампион с името на Септември. На следващата година пък, останал само с трите букви ДНВ, отпада в по-долна група. Та се е наложило софийският гарнизон да се обедини с пловдивския гарнизон, и на гърба на Ботев, столичните военни потеглят към своите сияйни футболни върхове.

Всички знаем комунарските номера, тя тази "червена общност" е набирана сред по-неграмотното население, което винаги се присъединява натам, накъдето духа вятъра. И откъдето идват титлите.

И тъй – титли, купи, пагони...Еничери обират мъжките рожби, от тях се иска само да пеят за победа. От двайсетина години нещата се промениха и титлите секнаха. Ако не им бяха толкова промити мозъците, поне от там щяха да проумеят кое как е дошло и защо си е отишло...

А в последните дни амбицията е да се отнеме на "Левски" титла отпреди 6 години, за да се закичат и с нея като свинче-звънче. Идеята е разровена от юридическия клошар Градев. Като доказан несретник в правото, той сега се е занил при боклукчиите – да изравя от контейнера преписки, с които преди плашеше пандизчията Дражев. Все такива са им хората, чисти червени сърца като Сашо Апашо, като Дражев, като Дуци...Сега и като изрусеният сътрудник на гелосаните адвокатчета...

Ами да им я дават титлата. Заедно с постигнатия тогава от "Левски" европейски коефициент от 38.9, заедно с пролетните мачове четвърфинала от Лига Европа, после да ги удостоят със званието "Първи и единствен български участник в груповата фаза на Шампионската лига". Да им раздадат и записи на химна, който се ля насред София, докато те гърмяха с тапалии из шубраците... /И гола на екзекутора Мариан Огнянов нека да отнемат, и да го дарят на Спас Делев, че така и не й видяха хаира на тази ракета.../

Жалки са, но това е положението. Считат, че по-малко ще ги боли от великия гол на великия Гонзо XV. Цели 12 /почти/ поредни титли им донесе Партията, при шест нецентрални военизирани отбора в групата. Всичко това е за връщане – нали отричат да са комунистически отбор, нека се откажат и от подаръците. Колкото ще се откажат от своите 34 поредни от ЦСКА-Пхенян...

"Левски" бил служебният шампион, пък при тях всичко се решавало на терена? Може, колкото ще различиш партизанското от мутренското...

Искат официално титлата от 2006-та – ами хубаво. Ами кървавият гол как ще го върнете? Ами ще ни задраскате ли от постижението четвърт финал през 21 век? А 14 –те пролетни мача? Може би ще искате да ви бъде присъдено и званието "Първи и единствен български участник в Шампионската лига? Може би и голът на Мариан Огнянов ще трябва да се присъди на Спас Делев....

А нелигетимните участия след 2008-ма, когато беше задължително отнемането на лиценза и за вътрешното първенство? Това е в официалните документи на ФИФА и УЕФА, призна го неведнъж и самият президент на федерацията. За нередовния Георги Иванов още няма изявление, а вашето незаконно участие е безспорно.

Жалки сте, боклукчии сте. Най-добре е да не ви се обръща внимание, но вие непрекъснато крещите и досаждате. За вас никога не е имало празници като Рождество и Възкресение Христово. Празнувате само революции и всякакви аларми. Европа не е за вас, и дано началниците на Боби вече са го осъзнали, защото този пъзльо само ви крие, като същински ятак.

Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com