Четвъртък, 01 Декември 2011 15:12
Оценете статията
(7 гласа)

Ултрас есен 2011

Декември е време за равносметка. Естествено, че не ми се говори за спортно-техническите щабове на клубовете в пошлото ни първенство и до болка познатите "имаме шансове за титлата", "ще се борим за оставане", "селекцията е в ход", "ще се подсилим с няколко класни чужденци", "ще изглеждаме по друг начин през пролетта". Далеч по-интересно и истинско е на трибуните. А там равносметката е категорична: организациите на привърженици на двата гранда са изправени пред важни решения за бъдещето на секторите "Б" и "Г".


Само преди няколко дни "София-Запад" понесе тежък полицейски удар, който сложи нов престъпен етикет върху фракцията лидер в сектор "Б". Връзките на хора от "София-Запад" с наркобарони отдавна не са тайна за широката общественост, но притеснителното в случая бе писмото до медиите, от което стана ясно, че лидерите в сектор "Б" нямат намерение да се разграничат от престъпните елементи. Или поне да разграничат престъпната дейност от дейността в сектора. Има хиляди елегантни начини това да се направи, за да се запази добрият имидж на агитката. И това трябва да е първостепенната задача за хората, които пред обществеността са лицата на синия ултрас сектор. Защото ултра имидж се поддържа с крайни прояви на трибуните и извън тях в отношенията с противникови фракции, но в никакъв случай с престъпна дейност.


Оправданието тип "леля Сийка от 43-ти блок прескача оградата и крие наркотици в двора на нашия клуб" предизвиква не просто усмивки, а искрено съжаление.


Що се отнася до представянето на "сините" на трибуните през изминалата есен, там също нещата за изчистване не са малко. По време на дербито с ЦСКА отново лъсна старата слабост с липса на синхрон при издигането на лозунгови тапети, посланията отново бяха лишени от актуалност. За сметка на това хореографията по време на вечното дерби бе отлична като идея, но и тя попадна в графата "трудна за изпълнение". Едва шепата верни поддръжници зад знамето "Ултра София" на повечето домакински мачове пък бе друга комична картина. Със същия успех можеше да разпънат знаме "Ултра Търговище" и никой нямаше да се усъмни в истинността на гледката. Безспорно числеността за маловажните мачове е един от факторите, върху които сините трябва да поработят сериозно. Тези, които са винаги в сектор "Б", знаят: често купонът на трибуните става по време на непретенциозни мачове. Това послание обаче трябва да стигне до повече хора.


Именно поради тази причина бе пуснат агитационен плакат и стикери "Левски докрай", които да мобилизират пределно сините поддръжници и да им внушат, че подкрепата за клуба не трябва да се обвързва с резултатите на играчите, нито с името на съперника. Обогатяването на репертоара с нови скандирания и подобреният синхрон в пеенето определено се забелязаха през последните месеци. Наложени бяха скачането и т.нар. море с прегръщане по време на някои песни – елементи, които вдигат ултрас имиджа на сектор "Б". Всъщност именно това е добрата новина - сините ултраси изглеждат сплотени на трибуните, тази есен липсваха станалите традиционни за тях сблъсъци, което се дължи на факта, че фракциите преглътнаха различията в името на спокойствието в сектора. "Единство в делата – с Левски в сърцата" гласеше лозунгът, издигнат по време на домакинството със "Спартак" (Търнава), с който феновете декларираха, че са постигнали примирие в сектора и че ще подкрепят ръководството. Акции като тази с намерените наркотици обаче отново може да разбунят духовете и да повдигнат болните въпроси за приноса към имиджа на сектор "Б", за лидерството в сектора и т.н.


Именно такива проблеми избуяха в противоположната северна трибуна на ЦСКА. Още през есента на 2010-а се появиха първите признаци на разминаване в позициите и светогледа сред червените фракции. Крайните обявиха бойкот – не посещаваха домакинствата, но правеха безредици извън стадиона, двигателите на креативността от USF пък бяха на стадиона, за да подкрепят играчите, но и за да пеят "Вън боклуците". Хората около Дучето застанаха зад ръководството и стояха така дълго време (после отпечатаха картони "Протест", но май никой не повярва). А след назидателната реч на Дучето по време на домакинството на "Литекс" за купата през април, в която от уредбата прозвучаха директни пожелания за смърт на червени привърженици, разривът между фракциите в Северната трибуна беше неизбежен.


Много скоро след това USF, 14, Office Boys, Boys Vidin, Legion, повечето пловдивчани и врачани се отделиха в сектора. И бяха последвани от масата червени привърженици. Ясно беше – те дадоха своята подкрепа за хората, които през 2009-а и 2010-а превърнаха сектор "Г" в еталон за ултрас трибуна не само на българската, но и на европейската сцена. Създаването на нова организация беше въпрос на време.


Кръщенето на "Офанзива" в Бургас на финала за Суперкупата показа, че сектор "Г", макар и неофициално, има нови лидери. Всъщност добре познатите и замесени във всичко хубаво, случвало се на Северната трибуна през последните няколко години. Борбата между тях и старите (предвождани от Дучето и Главата) се премести с пълна сила на тихия фронт – неуредици около уредбата, организирането на хореографии, вкарването на пиротехника. Принципите на "Офанзива" безспорно печелят симпатии – самоиздръжка без пари от ръководството и прозрачен отчет за изразходването на парите от сметката, контакт с полицията само за допускане на хореографии, пиротехниката се вкарва без съдействието на униформените.


Момчетата не хабят сили в своята мисия – да върнат ултра облика на сектор "Г". Издадоха списание Offenzine с правила за поведение в сектора и с много полезни съвети (сред тях са правата при задържане от полицията и др.), разпродадена беше серията фланелки и суитчъри, скоро тръгва продажба на серия шалове тип зебра – все продукти със страхотен облик. Въобще хората в "Офанзива" знаят какво да направят и определено не пестят от личното си време и сили в осъществяването на мисията. Задачата им обаче е изключително сложна – групата от около 200-300 души, които следват отбора навсякъде, са вечно на ниво, но "пълнежът" в сектора, който присъства там само за важните мачове, дърпа ръчна на развитието. Какво да се прави – бг манталитет.


Така или иначе сектор "Г" ще върви нагоре само ако нещата се запазят както в края на есенния полусезон – "Офанзива" да организира хореографиите и да контролира разпяването на сектора, а хората на Дучето да се радват на почит и слава за заслугите за сектора през годините. Дано двата лагера спазват добрия тон в името на просперитета на Северната трибуна.


Протестите – запазена марка на есен 2011


Есенният дял на първенството ще остане в историята с няколко сериозни пререкания между привърженици и ръководства. И ако това не е новина за отношенията между Boys Sofia и президента на "Славия" Венцеслав Стефанов (макар и тази есен да обогати "любовта" между тях с нови възгласи и епитети), то скандали неочаквано възникнаха при новака в елита "Ботев" (Враца). Лидерите в агитката, предвождани от колоритния Жоро Павето, скочиха на изпълнителния директор Пламен Николов заради новото цветнокожо попълнение Ненем. Стигна се до бойкот на домакинства от част от агитката, както и до неколкоминутно скандиране за сексуалната ориентация на Пацо Николов, което попадна звучно в национален ефир, докато старши треньорът Сашо Ангелов даваше интервю след мача на "Герена". Силната политическа окраска на общинския клуб "Ботев" (Враца) и предстоящите тогава избори за местна власт обаче оставиха дебела сянка на съмнение върху искреността на протестите на част от "зелената" агитка.


"Железните бригади" също застанаха контра на ръководството на "Локо" (Сф). "Червено-черните" ултраси с право продължиха да настояват за решаване на казуса със стадиона в "Надежда" и състоянието на школата. "Локо" стигна дъното не само в класирането, но по отношение на "домакинствата", които бяха ту на "Васил Левски", ту на "Герена", ту на "Армията". И съвсем логично "железните бригади" обявиха бойкот на "домакинствата" на "Гигомотив". За сметка на това обаче пуснаха свое радиопредаване, в което да "заобиколят синьо-червено-оранжевата информационна мъгла" (цитат от първото предаване) и да имат свободата да казват истината такава, каквато я виждат – без удобни журналисти, без страх.


За разлика от софийските пловдивските "железничари" бяха по-умерени в протеста към ръководството. В общи линии още от ерата на Георги Илиев и Наков "черно-белите" се славят с особено добро отношение към президентите, може би с изключение на недоразумението Галя Топалова. Затова и сега острите приказки към Коко Динев, ръководството и някои играчи определено изненадаха. Така едва няколко месеца след кръщенето си трибуна "Бесика" трябваше да промени облика си – знамената и песните на Napoletani, Gott Mit Uns и The usual suspects ги нямаше. За разлика от гостуването в София на ЦСКА и юбилейния приятелския мач с "Цървена звезда", в които "черно-белите" ултраси защитиха реномето си.


"Бултрасите" стреснаха новото ръководство на "Ботев", което си мислеше, че си е подсигурило подкрепата им за дълги години напред с едно класиране от "В" в "Б" група. Дано влиянието на "жълто-черните" ултраси върху новите собственици се запази така силно и те да се вслушват по-често в желанията им. Ако са научили урока от времето на Христолов, би трябвало да го направят. Иначе представянето на момчетата от стадион "Христо Ботев" през есента на 2011-а не беше така ефектно, както бе през пролетта, когато изправяха косите на домакините от всевъзможни екзотични дестинации. Където е текло, пак ще тече, но дано скоро да е с марка "А" група, защото имаме нужда от жълтия цвят в сивия ни шампионат.


Изключително тежка битка водиха ултрасите на "Спартак" (Варна), които продължават да се борят за автентичността на своя клуб. Дано имат сили да я продължат, защото само и единствено благодарение на техните усилия автентичният "Спартак" все още е жив. Една от инициативите, които ще следим и през пролетта и която искрено се надявам да завърши един ден с успех за привържениците на "соколите".


Най-масови бяха протестите след убийството на 19-годишния Ангел в Катуница, които обединиха националистите от всички агитки. Защото на първо място те са българи. Родните медии очевидно не искат да разберат това и квалифицираха излезлите на протест като "футболни хулигани". Само че те бяха на улиците в качеството си на граждани. За съжаление останаха сами там. Както се каза в един транспарант: "Българските ултраси – единствените пазители на българщината днес". Май така излезе, а?


Стоян Генов, "Новинар"

Последна промяна на Петък, 02 Декември 2011 14:52

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото