Вторник, 09 Април 2019 18:07
Оценете статията
(1 vote)

Една контузия, 22 операции и един променен живот

Бившият ас на Ковънтри - Дейвид Буст, си спомня за зловещата контузия, която прекрати кариерата му през 96-та

 

Неговата футболна кариера приключи на 8 април 1996 година. Преди 23 години Дейвид Буст стана част от сблъсък заедно с играчите на Манчестър Юнайтед Денис Ъруин и Брайън Маклеър - кракът му беше счупен и обърнат почти на 180 градуса! Повече приличаше на буквата L.

 

След онзи 8 април Буст претърпя 22 операции. Една от най-ужасяващите контузии във футбола донесе слава на бившия защитник, но не такава, каквато той искаше. Той прокарва пръст по белезите и останките от мускулатурата на прасеца му и си спомня отново за случката.

 

Буст е един щастливец, който сега се радва, че може да ходи и не загуби крака си след счупването.

 

"Не, това не ме прави известен. Известна е долната половина на крака ми. Когато участвам в благотворителен мач или съм някъде навън, хората често искат да видят това или поне да им покажа снимка", споделя 51-годишният Буст.

 

"Промених се много - сега вече нямам и коса. А когато съм някъде почивка на плажа, фенове идват и искат да се снимат с мен. А след това добавят: "Аз бях на този мач".

 

Що се отнася до онзи двубой от Премиършип на "Олд Трафорд", игран на 8 април 1996-та, Буст беше вкаран в болница, а подаващата се от чорапа кост на крака, принуди железен човек като вратаря на Червените дяволи Петер Шмайхел да повръща край терена.

 

Дейвид Буст, който го оприличаваха като гигант, сега ходи с леко накуцване. Претърпя мъчително възстановяване с 10 операции за 12 дни. А след това нова порция операции - още 12.

 

Седейки час в съблекалнята на "Рико Арина", той не показва никакво съжаление или горчивина. Вместо това разказва как тази контузия му е помогнала да продължи да работи в Ковънтри Сити и по-специално в благотворителния отдел на клуба.

 

Когато Буст започна да се занимава с тази дейност при небесносините, екипът наброяваше четирима души. А сега са 71 и бяха включени в списъка за общински клуб за 2018 година.

 

"Реализираме различни проекти и дейности в Ковънтри и околностите на Уоруикшър - от часове по футбол за 3-4-годишни хлапета, та се стигне до най-възрастния футболист, който е на 85", разказва Буст.

 

"Имаме различни програми, а заедно с тръста Джими Хил събираме пари от събития, които организираме. Те са за най-различни каузи, подпомагаме и съдействаме за закупуването на футболни комплекти. Сега съм от тази страна на нещата - лицето на благотворителността. Възможностите, които възникнаха от такава контузия, ми помогнаха много, както и да съм това, което съм сега", допълва бившият защитник на Ковънтри.

 

"Не бих променил нищо. Имах възможността да бъда във футбола 24 часа в денонощието, да тренирам всеки ден, да играя в най-добрата лига в света и да завърша кариерата си до Ерик Кантона", говори разпалено Буст.

 

Докато е в болницата "Хоуп", сър Алекс Фъргюсън му подарява книгата на Кантона.

 

"В нея той разказа истории за пътя си до "Олд Трафорд" и знаеше за мен", спомня си с усмивка Буст.

 

"Фърги седеше там с майка ми и тя не знаеше кой е той" - усмихва се Буст. - "Тя попита кой е той, защо ме познава и защо тя не го познава. Очевидно баща ми знаеше. Големият Рон Аткинсън също дойде да ме види. Подкрепата, която имах, беше невероятна", спомня си Дейвид.

 

Буст се нуждаеше от това.

 

През първата година раната на пищяла остава отворена. Връщането към футбола е последното нещо, за което мисли Буст.

 

"След три седмици ми казаха, че може да се наложи да ампутират крака под коляното, заради всички инфекции! Тогава просто забравих за футбола. Мислех си дали изобщо ще мога да ходя отново, ще мога ли да се справя в живота, какви са перспективите пред мен", спомня си 51-годишният бивш футболист.

 

"През първата година не правех нищо. Семейството ми беше около мен, жена ми, както и всички от Асоциацията на професионалните футболисти в Англия. Те ми помогнаха да премина през това. А аз осъзнах, че никога повече няма да играя футбол. Това беше голям шок за мен", твърди Буст.

 

Четири години след контузията, той започва да играе безконтактен футбол за по пет човека в първенство за играчи над 35 години.
"Изиграх още много мачове, спрях преди две години, на 50", разкавва още той.

 

Буст е израснал в Бирмингам, подкрепя Лийдс, но описва себе си като голям фен на Ковънтри след 1991 година.

 

Тъжно му е, че от последния му мач Ковънтри е изпаднал от Висшата лига до третото ниво на английския футбол, а перспективите не са добри - небесносините могат да останат без дом от следващия сезон.

 

Собствениците Сису не успяха да подновят сделката за "Рико Арина", която е собственост на ръгби клуба Лондон Уаспс, и са изправени пред възможността да бъдат изхвърлени от футболната лига.

 

"Не мисля, че това ще се случи някога", казва Буст. - "Идеално би било футболният и ръгби клубът, и който и да е друг, който притежава част от това, да има взаимна подялба 50:50. Това би било идеално според мен", заявява Буст.

 

Каквото и да се случи, Буст и благотворителната организация ще останат на "Рико", както и през 2013-та, когато Ковънтри се премести в Нортхемптън.

 

"Уверяваме се, че чрез нашите дейности не губим поколение от фенове. Бяхме в различни училища и това с наше присъствие им напомняме, че все още сме тук", завършва Дейвид Буст.

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото