Вторник, 05 Март 2019 17:58
Оценете статията
(2 гласа)

ВИДЕО: Обичайте си дербитата!

На 400 километра на запад от София играят по-лош футбол от нас, но пред 40 хиляди зрители

 


24 февруари 2019 година, централната част на София. Още в 9:00 часа сутринта десетки полицаи са завардили пространството около националния стадион. Причината е, че 4 часа по-късно ще се играе вечното дерби между Левски и ЦСКА. Положението е почти военно, а гражданите, които няма да посетят въпросния мач, просто избягват тази част на града, страхувайки се от хулигански прояви. На двубоя се изсипват около 15 хиляди запалянковци, което си е успех, имайки предвид студеното време. След края на срещата футболистите са критикувани заради слабата игра, а и до днес се говори за съдията, който вдигнал червен картон на едните, но забравил да го направи за другите.3 март, 2019 година, централната част на София. В деня, в който честваме 141 години от Освобождението на България, настроението на всеки българин трябва да е приповдигнато. Празникът си е празник, а за обичащите футбола, има и десерт.

 

От 17:30 часа на националния стадион се играе най-старото столично дерби между Славия и Левски. Половин час преди началото на мача, на 100 метра от единия край на „Васил Левски“ обаче по нищо не личи, че ще има мач, при това оцелял повече от 100 години. Зрители – около 4 хиляди. След двубоя от единия отбор реват като магарета от съдийската свирка, въпреки че са далеч по-слаби на терена. Това е и централната тема, а не учудващо добрите отигравания, показани от отборите.Ден преди това, 2 март, около 12:00 часа, Белград – на около 400 километра западно от София. В центъра на бившата югостолица кипи живот. Кафетата и ресторантите са пълни. По пътя към задължителната туристическа дестинация Калемегдан навалицата е голяма.

 

Част от павилионите за сувенири този път са само с футболни атрибути – фланелки и шалове на националния отбор на Сърбия, както и на Цървена звезда и на Партизан. Цените са завишени с поне 30 процента, просто защото след 6 часа предстои сръбското вечно (вечити) дерби, между столичните съперници. С напредване на времето въздухът сякаш започва да се сгъстява. А движението на хората видимо се обръща – от Калемегдан, през центъра, катедралата „Свети Сава“, та към хълмчето, което е подслонило стадионите „Партизан“, познат и като ЮНА (б.а. – Югославска народна армия), и „Райко Митич“ – известен повече като „Мала Маракана“.

 

До 16:00 часа, 120 минути преди сблъсъка, полицейското присъствие е ненатрапчиво. След това обаче на ключови места сякаш изпод земята започват да излизат хора с каски и щитове, повече приличащи на „Костенурките нинджа“. Да зърнеш блюстител на реда, висок под 190 сантиметра си е истинско събитие (а хората от жандармерията са още по-респектиращи). Казваш си, че тези „пипат здраво“, затова и никъде не се е зародило напрежение… Малко по-късно обаче разбираш, защо за този мач местните казват – „Няма мама, няма тате! Ако не си от нашите, до края на мача просто не се познаваме, можем да се сбием или най-малкото напсуваме!“...

 

Около час преди двубоя спокойствието е нарушено. Мостът, отвеждащ към „Мала Маракана“, изведнъж е блокиран. И не само той, а цялото движение от центъра до него. Часовникът обаче тиктака, а каските се увеличават. Оказва се, че на няма и километър от стадиона е имало уговорен бой между навиячи и сега се извозват арестуваните. Но затварянето на моста трае по-дълго от очакваното – минавало шествие на фенове на Партизан. То отнема доста, въпреки че от единия до другия стадион няма и километър – едва на трибуните разбираме защо. Хилядите блокирани започват да нервничат и част от тях решават да щурмуват намиращата се под него магистрала. Остават около 30 минути до мача и изведнъж се чува радостен рев –тълпата хуква по склона, за да щурмува арената. А ревът, идващ от нея е оглушителен, множеството няма търпение да излязат гладиаторите. Малко над 40 хиляди зрители са изпълнили стадиона, който е с капацитет за близо 52 хиляди. Празни са само буферните зони.

 

Настанявайки се на централната трибуна веднага разбираш, че сектор А на „Герена“ е петзвезден лукс. Седнеш ли на „Райко Митич“, то колената започват да ти гъделичкат сливиците, толкова са ниски редовете. Чудиш се как е възможно този стадион да има лиценз. Поглеждайки наляво виждаш червено море и едно „туптящо сърце“– северната трибуна, на която са делиите – най-върлите навиячи на Звезда. Хвърляйки поглед на дясно се хващаш за главата. Ако си мислите, че разделението между ултрасите на Левски е страшно, то какво да кажем за тези Партизан. На стадиона има 4 обособени групи. Първата е „пробила“ с билети от интернет, и е заела места в сектор В. На южната трибуна, където са ултрасите, пък има цели три агитки, при това пазени помежду им жандармерия. Първите се наричат „Забранени“, най-голяма е фракцията „Гробари“, а третата е най-активна и издига плакат „Това не е стадион, вече е септична яма, в която е цялото зло и срам на Сърбия“.  Звезда влиза в дербито като лидер, а Партизан трети на 15 точки. Домакините са играли в групите на Шампионската лига, победили са Ливърпул. След хореографията по трибуните очакваш и качествен футбол, но получаваш… безцелно ритане на горката топка, кюсакане, блъскане и едва две подредени атаки за 45 минути – само за 4 минути на Славия – Левски се случиха повече футболни неща (до края на срещат са в пъти повече от тези на сръбското дерби).

 

Тактиката остава неразбрана, а събитията са наречени от навиячите „велика борба по терена“. Голът на Партизан пък бе повече от куриозен и дойде след левашка изява на Милан Борян (бивш вратар на Лудогорец).

 

До края на срещата общо добрите нападения са не повече от пет. От далеч си личи, че най-добър е №17 от домакините – Марко Марин. Той все пак е бивш германски национал и е нормално от действията му да мирише на футбол, а негов пробив и чудесен изстрел е спасен от национала и бивш страж на Звезда Владимир Стойкович. Джонатан Кафу, който бе водещ играч на Лудогорец – тим, направил смешни и Звезда, и Партизан, пък дори не е в групата. Призивите от трибуните към звездата Боачи - „Айде, Бочко“ (така го наричат на галено, но той не може да стъпи на малкия пръст на показаното от Гара Дембеле в Левски), не вършат работа. От Партизан хваща окото… десният бек.

 

Оживление настава в началото на второто полувреме, когато на терена се появява мощният таран Милан Павков. Трибуните веднага подхващат с пълно гърло песен „Ей, Павков! Скочи и вкарай гол с глава“, измислена при победата с 2:0 над Ливърпул с 2 негови гола. Сега вкарва веднъж и носи равенството 1:1. Бележи с диагонален шут по земята, който се отбива в гредата и влиза в мрежата, а попадението е описано, като „само един маестро, може да направи нещо такова“. Въпреки че например изпълнението на Мариани срещу Славия е доста по-сложно, а и красиво.

 

Като цяло – 15 минути сносен футбол, 2 гола, 2 виртуозни спасявания на Стойкович. Постно откъм игра, на пък богато на зрелища – на два пъти отборите се бият както си трябва за по пет минути. Съдията, който е извършил един куп дивотии, включително пускайки гол от засада на Партизан и незачитайки чисто попадение на домакините, е на принципа „ако няма кръв, няма и картон“. Едва след второто меле, се осмелява да покаже по един жълт, въпреки че половината играчи са за гонене. При него футболист на гостите се налага с наставника на звездашите. А ситуацията е описана на следващия ден от „Курир“ като: „Млатиха се на почивки. Не се знаеше кой кого бие!“

 

Треньорът на Партизан Зоран Миркович пък 30 метра разнася страничния рефер като пръскачка из лозе, докато четвъртият съдия, се прави че не го вижда и се кара на загряващите играчи.

 

На този фон не е учудващо, че призивите на диктора „Моля не ползвайте пиротехнически средства“, никой не ги чува – няма и секунда от двубоя, в който да не гори запалена факла. А накрая ултрасите на Партизан запалиха и седалките в сектора...

 

Да, фенското на „вечити дерби“ го има. Футболът не е качествен, но си го обичат, защото си е тяхно. Наясно са, че никога няма да е Реал – Барса. Но си го харесват с всичките кусури.

 

Така трябва да е и при нас. Защото качеството на футбола ни не е по-лошо. Просто трябва да се върнем към корените си и отново да започваме да харесваме нашето. Сини, червени, бели – обичайте си дербитата, не са за подценяване! Ходете на стадионите!

Подобни статии (по етикети)

Свързано видео









Обратно в началото