Сряда, 22 Август 2018 14:16
Оценете статията
(0 гласа)

Те по нас с танкове, ние по тях с шайби

Този месец се навършват 50 години от нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия и потапянето в кръв на „Пражката пролет". Малцина обаче знаят, че обтегнатите отношения между Прага и Кремъл през 1968 г. се нагнетяват допълнително от един футболен мач, игран само малко повече от два месеца преди съветската инвазия.

 

А след потушаването на чехословашкия опит за „социализъм с човешко лице", двете страни се оказват една срещу друга във вероятно най-лудото Световно първенство по хокей на лед.

 

„Те по нас с танкове, ние по тях с хокейни шайби!" - това е девизът, издигнат в Прага срещу съветския агресор. Макар и да не е редно, политиката влиза на спортното поле...

 

През 1968 г. антисъветските настроения в Чехословакия взимат връх. Точно тогава двете страни трябва да играят футболен мач помежду си, за да определят участника на Олимпийските игри в Мексико. По програма двубоят на 1 юни трябва да се състои в Прага. Но от съображения за сигурност го преместват в миньорския град Острава. „Пражката пролет набираше сили и за чехите ние бяхме представители на ненавистния режим. Чехословашките футболисти бяха озверели, плюеха в лицата ни... Публиката също беше враждебно настроена", разказва Генадий Еврюжихин, бивш национал на СССР и участник в мача.

 

Двама съветски футболисти са тежко контузени още в началото - Аничкин и Численко, но по тогавашния регламент може да направят само една смяна. „Четири дни по-късно трябваше да играем полуфинал за Европейското първенство срещу Италия. Но всичко се случи в разгара на „чехословашките събития" и не можеше да откажем мача. Още в началото Хагар ме удари тежко в крака, буквално бях изнесен от игрището. Не можеше и да става въпрос за футбол...", разказва Игор Численко. Травмата фактически слага край на кариерата му.

 

В крайна сметка Чехословакия бие СССР с 3:0. Ярослав Полак и Ян Пиварник вкарват два гола през първото полувреме, а след това Ян Чапкович забива третия пирон. Съветският съюз, олимпийски шампион по футбол за 1956 г., не успява да се класира за трети пореден път на игрите.

 

Въпросният мач се оказва предмет на дебати в Кремъл точно в навечерието на нахлуването на съветските войски в Прага. Отчетено е, че населението на Чехословакия проявява враждебно отношение към побратимите от Москва.

 

80 дни по-късно армиите на Варшавския договор по заповед на Леонид Брежнев ще стъпят на територията на суверенната държава.
Малко след съветската инвазия в Прага въпросът от политически става и спортен. По план столицата на Чехословакия трябва да организира в началото на 1969 г. Световното първенство по хокей на лед. Народът издига лозунг: „Те по нас с танкове, ние по тях - с шайби!". Заради изострените взаимоотношения между двете страни е взето соломоновско решение - шампионатът вместо в Прага да се проведе в Стокхолм.

 

„Сборная команда" от СССР е считана за фаворит за титлата. Организаторите правят всичко възможно, за да направят турнира по-интересен. По предложение на шведската федерация променят регламента така, че и по-малките отбори да имат шанс за златните медали, като въвеждат и втори кръг. „За нас това е изгодна система", опонира съветският треньор Анатоли Тарасов.

 

За Чехословакия Световното първенство в Стокхолм се явява отличен шанс да си върне на агресора, ако не на бойното, то поне на хокейното поле.

 

Още повече, че Кремъл не признава друг метал в хокея, освен златото. Дали пък титлата не може да замине към Прага?

 

В онези години САЩ и Канада нямат право да използват своите професионалисти от НХЛ. Американците са разгромени от СССР със 17:2, подобна е съдбата на канадските аматьори - 7:1, 4:2. „Сборная" се справя и срещу шведските домакини с 4:2 и 3:2, макар че в единия от мачовете треньорът Тарасов е откаран в болница заради проблеми със сърцето. Взривоопасният шампионат не щади никого!

 

Но срещу Чехословакия съветският отбор претърпява пълен крах. Губи и двата си мача с 0:2 и 3:4. За пръв път СССР пада два пъти поред от един и същ съперник. Това е и главната цел на чехите - да бият агресорите от Съветския съюз. След гола си Вацлав Недомански удря със стика си съветската врата. Ярослав Голик посяга към вратаря Виктор Зингер, аплодиран от шведската публика. А след втората победа капитанът на чехите Йозеф Голонка заявява публично: „По-добре да бях умрял, отколкото да паднем от руснаците!"

 

Всичко завършва по твърде драматичен начин в последния ден.

 

За да станат световни шампиони, на чехите им трябва равен мач срещу скандинавските домакини. Само че, ако бият с два гола, шведите стават първи и ще грабнат купата. Голът на Рогер Улсон се оказва единствен в съдбоносния мач, който Швеция печели с 1:0. Но това е достатъчно за СССР да триумфира с титлата!

 

Загубили по голова разлика, чехите плачат на леда. А съветският отбор се пъчи като световен шампион за седми път поред.

 

Но посрещането в двете столици е съвсем различно. Хокеистите на Чехословакия получават потупване по рамото, че са победили два пъти агресорите от Москва. А за двете загуби „Сборная" яде калай в Кремъл...

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото