Вторник, 15 Май 2018 10:39
Оценете статията
(0 гласа)

Петте месеца, които едва не убиха футбола в Англия

Ако 1984 г. е лоша за Англия, следващата 1985-а се оказва направо катастрофална, особено за футбола. Има едни пет месеца, които направо са можели да убият най-популярната игра.

 

Обстановката във Великобритания тогава е тежка. Правителството на Маргарет Тачър трябва да се справи с миньорските бунтове, които заплашват да сринат индустрията. Но когато тази битка почти е спечелена, Желязната лейди се изправя пред още по-голям проблем: Футболът.

 

Първите пет месеца на 1985 г. са най-тежките в цялата история на английския футбол. Всичко почва от побоищата на стадион „Кенилуърд Роуд" в Лутън, минава през изпепеляващия пожар на „Валей Парейд" в Брадфорд, за да завърши с трагедията на „Хейзел".

 

Бъдещето на футбола в Англия се оказва под сериозен въпрос, а най-вълшебната игра на света се набива като трън в очите на управниците.

 

„В онези години имаше две Великобритании. Богатите ставаха още по-богати, а прагът на бедността в страната падна още повече", пише Ендрю Мар в книгата си „История на модерната Великобритания".

 

Тази мрачна тенденция се отразява и на футбола.

 

В края на сезон 1983/84 средната посещаемост в елитната Първа дивизия спада до 18 834, с цели 8000 по-малко от началото на десетилетието.

 

Астън Вила, европейският шампион за 1982 г., събира едва по 21 371 зрители на „Вила Парк". А Уулвърхемптън има по 12 478 фенове на „Молиню". И докато публиката на стадионите намалява, опашките пред бюрата за безработни растат, за да се стигне до 12% увеличение на хората без работа в началото на 1985 г.

 

В по-долните дивизии положението става още по-трагично, отколкото в елита.

 

„Нямаше пукната пара, а гостуващите запалянковци бяха третирани като животни. Слагаха ги в порутен сектор, където - ако въобще имаше тоалетни - цареше страшна мизерия", разказва Пол Дейвисън, привърженик на Брадфорд Сити, оцелял в големия пожар на стадион „Валей Парейд" в мача с Линкълн.

 

Покрай битката си с миньорските бунтове Маргарет Тачър натъртва, че футболното хулиганство е най-лошата черта на английската нация. Само два месеца, след като вижда как миньорите отново влизат в забоите, Желязната Лейди решава да се захване с футбола и хулиганството.

 

„Правителстово прецени, че трябва да вземе мерки. Но от тях пострадаха обикновените запалянковци. Действително, имаше проблем с хулиганите. Но доста от инцидентите бяха преувеличени в медиите", казва Питър Гарет, един от създателите на Федерацията на футболните запалянковци.

 

Идеята на Тачър да удари по футбола се засилва след безредиците на стадион „Кенилуърд Роуд" една сряда вечер.

 

За четвъртфинала от турнира за Купата на Англия между Лутън и Милуол пристигат два пъти повече гостуващи привърженици, отколкото може да побере отредената за тях трибуна. Но домакините им взимат парите за билети и ги пускат на стадиона. Хулиганите от Милуол нахлуват на терена, а всичко завършва с 81 ранени и над 30 арестувани фенове.

 

За президента на Лутън Дейвид Евънс, човек от обкръжението на Тачър, инцидентите са добре дошли. В търсене на политически актив Евънс публично предлага на английския премиер да забрани гостуващите агитки.

 

„Евънс беше играчка в ръцете на Тачър. Искаше да направи кариера в политиката, и да заеме висок пост. Той предложи това, без дори да има проведен дебат...", разказва 30 години по-късно Дейвид Плийт, тогавашният мениджър на Лутън.

 

И, наистина, Тачър прегръща предложението му за радикални мерки. А в замяна на това Евънс е избран за депутат.

 

Два дни след инцидента на „Кенилуърд Роуд" тимът на Брентфорд отказва да играе срещу Милуол с мотив за проблеми в сигурността. Това е използвано от вътрешния министър Лео Бритън, който започва да говори за доживотен затвор в случаи на тежко футболно хулиганство. „Размириците във футбола не са просто дивашки изблици. Те замърсяват имиджа на Англия пред света", нарежда министърът.

 

През април Маргарет Тачър организира среща с Футболната федерация на Англия и Футболната лига, в която се разработва боен план срещу хулиганството с шест точки. Въвежда се задължително показване на лични документи от запалянковците, огради между секторите, както и заснемане с камера на всичко живо по трибуните.

 

Клубовете разполагат с шест седмици, за да въведат ред на стадионите си. Но никой от присъстващите на срещата на „Даунинг Стрийт" не подозира какво се е задало.

 

На 11 май английският футбол преживява поредната трагедия, този път заради немарливост при спазване на противопожарните изисквания, а не от хулиганство. Брадфорд приема Линкълн на своя стадион „Валей Парейд", но в хода на мача избухва пожар. В пламъците загиват 56 зрители. Същия следобед на „Сейнт Ендрюс" стават сблъсъци между привържениците на Бирмингам и Лийдс, в резултат на които се срутва една от стените. В купищата отломки загива 15-годишният Йън Хембридж, дошъл за пръв път на мач с баща си, който дълго време е отказвал да го води на стадиона заради насилието и безконтролното поведение на тълпите. После идва и „Хейзел"...

 

След трагедията Маргарет Тачър подема голямата атака срещу привържениците на Ливърпул.

 

Не й прави впечатление, че финалът за Купата на европейските шампиони е програмиран да се играе на стадиона в Брюксел, разбит и овехтял, който въобще не става за такъв мач. Именно Желязната лейди много бързо лансира предложението, според което английските клубове трябва да бъдат веднага извадени от турнирите на УЕФА. И за да бъде по-приемливо всичко, се пуска и слух, че драмата на „Хейзел" е била режисирана от крайни леви групировки.

 

„Тези факти не се потвърдиха, но всички трябваше да мислят, че агресията - явно организирана от привърженици на Ливърпул - е имала финансова и идеологическа поддръжка от леви групи извън Великобритания", коментира Дейвид Милър от „Таймс".

 

В тази параноична обстановка, за правителството борбата с футбола се оказва много добър коз.

 

Още повече, че намира пълна подкрепа сред депутатите, две трети от които са консерватори. Сред тях Тачър успява да прокара идеите си, че футболът трябва да бъде поставен на мястото си, а феновете да влизат само срещу представена лична карта.

 

„Изглежда, че тя не беше информирана добре какво точно се е случило на „Хейзел". Секретарят на лигата Греъм Кели се противопостави най-категорично на идеята за изваждане на английските отбори от турнирите в Европа. Той ясно съзнаваше какава катастрофа ще настъпи от това", казва още Питър Гарет.

 

Именно заради това решение Гарет и останалите основават Федерацията на футболните запалянковци.

 

Тяхната версия е, че властите нарочно изтикват футбола на преден план, за да прикрият останалите проблеми в държавата. Но клубовете от Англия са извадени от европейските турнири по предложение на правителството в Лондон, светкавично подкрепено и от УЕФА. Само че точно това решение кара отборите в Англия да се обединят в името на каузата си.

 

„Именно „Хейзел" роди Висшата лига, тя е резултат от онази трагедия", казва по-късно Роугън Тейлър, първият президент на Федерацията на футболните запалянковци.

 

Разбира се, Желязната лейди може да се перчи на гърба на футбола пред вратата на „Даунинг Стрийт". През 1989 г. тя казва, че властите са на път да изкоренят футболното хулиганство. Само 16 дни по-късно дойде трагедията на „Хилзбъро", в която заради полицейска и организацинна некадърност загинаха 96 души. Но поне едно е ясно - Тачър разбра, че е по-лесно да се справи с миньорската кирка, околкото с футболната топка.

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото