Вече се запознахте с Иван и неговата голяма страст – залозите на мачове. Но тя не идва случайно.
Ванката е на „ти“ с всички спортове, но футболът е неговата най-голяма страст. Той тръгва по стадионите от ранна детска възраст. Врял и кипял е по родните трибуни и не случайно всичко му е ясно.
Нашият Иван има четири етапа на развитие като футболен фен.
Първият е „Малък Ванчо“, който чака баща му да се прибире от работа и да го заведе на стадиона.
Гордо облича своите тениска, гащета, шапка, понякога и лента за глава – всичките в цвета и с емблемата на своя любим отбор (този, който баща му е избрал за него).
Няма друго чувство на този свят (освен да ти излезе фиша в 90-та минута), което може да се сравни с усещането да изкачиш последното стъпало на сектора и пред теб да се открие свещения „зелен килим“.
Когато си малък, всичко е по-разлино и по-велико. Мачът се играе вечер… ти си ентусиазиран, че вече не си в леглото – най-после си като големите!
Всеки детайл се запечатва в съзнанието на малкия Ваньо – четирите сенки на играчите, заради прожекторите. Нецензурните реплики от батковците около него (и неизбежното: „Когато стана голям, аз също ще ругая!“)
Публиката на гостите („Защо тате каза, че те всички харесват мъже?“)
Чичкото, който тича с различен екип и свирка в уста („Той също харесвал мъже и всички се надпреварват да го псуват…“)
Вече пламнала, искрата в сърцето на Иван гори цял живот.
Малко по малко той започва да се събира с момчета от квартала или в училище, които също подкрепят неговите любимци – идва етап втори „Ванката Лудака“.
Той вече влиза само на трибуната с крайни привърженици, редом до своите „братчета“.
Понякога се чуди защо по-големите в сектора все му се смеят, но те са глупави хора – Ванката е над всички.
Овладял е най-подлите изрази от улицата и с финес ги прилага срещу всеки полицай.
Дразни се на хората от горните редове, нарича ги семкари и им се присмива, че се вълнуват от случващото се на терена.
„Тия само псуват съдията и люпят семки, не обичат истински отбора като нас!“ – мрънка често сред своето обкръжение.
След известно време Иван започва да се облича предимно в черно и да подбира дрехи само от любимите си марки – „Ванката Непукиста“.
Той е casual.
Смее се на малките на трибуната, защото са твърде „филмирани“. Често се подиграва с футболистите на своя отбор, за него те вече не са герои, а „дървета“ и „манекенчета“. Общо взето, случващото се на терена не го касае пряко, с по-голям кеф следи жребия за Купата –
„Дано гостуваме във Варна през август!“
Това значи – море, плаж и пиене на бира с готина компания.
Отива на всеки мач, за да се види с приятелите си и да изпие няколко халби.
Отдавна е претръпнал и приема загубите на любимия отбор с апатично изражение… освен, ако не са от вечния враг.
Тогава е готов да съблече фланелките на своите играчи, или както той ги нарича – „бездушници“.
Този период продължава дълго време. На моменти той спира „да се занимава“. След това разбира, че „без мачове не може“ и се завръща победоносно. Има мнение за всичко около отбора, но много по-задълбочено е то за трибуната, отколкото за случващото се на терена.
Всичко върви по план до момента, в който Иван вече има свое семейство – четвъртият етап е „Ванката с малкия“.
Всяка скучна работна седмица намира естествения си завършек на стадиона. Иван взима детето си (жената е в кварталното кафе – „не го води по тия стадиони“), пали колата и хайде на мач! Забавните прибирания с автобус след срещите са заменени с „Тати, какво искаш да хапнем после?“
Ванката вече избира да гледа от централните сектори, където често вижда познати лица от миналото (кой с дете подръка, кой с водка).
Видят ли се, сядат един до друг и цял мач обсъждат играта на новите попълнения – „Тоя е страшен играч, взехме го за без пари от Белгия!“, „Виж го как пипа топката, най-после си намерихме плеймейкър.“
Когато не е на стадиона, запива с приятелите си от квартала в местния букмейкърски пункт още от преди обяд. Единственото останало неосквернено от женска ръка място!
Бистрят се тактики, схеми.
След победа в дербито Ванката е пръв, черпи всички, шегува се с противника.
Отдавна е оставил хореографиите и димките за дечурлигата.
Интересно е, че отново се е върнал към първоначалните разбирания, когато се обличаше с тениски и шапки на любимия си отбор.
„Защо да нося черно? Да не отиваме на погребение?“ – казва Ванката докато си слага артикул на своите любимци (понякога само със същия цвят, но на отбор от чужбина). Купува такъв и на детето, разбира се – на малкия Ванчо.
Вече сте разбрали – Иван е интересна личност и да си около него винаги е забавно. Виждате го ежедневно около вас.
С възрастта си се променя, но не и своите навици и любимо хоби. Начинът му на изразяване на подкрепа към любимия му отбор също варира.
Всеки етап от развитието на Ванката притежава своите плюсове и минуси – не бива да му се сърдим. В интерес на истината, той плюе по феновете от различните етапи, въпреки че самият Иван е бил или ще бъде като тях.
Не го забравяйте. И не го съдете – Ванката е просто един от нас.
