Присъда: ВИНОВЕН!
Понеделник, 24 Януари 2011 15:26Седиш си удобно пред телевизора, пийваш си от питието и преглеждаш вестника. Вниманието ти е привлечено и от екрана и от една кратка колонка, където се разисква поредната тема, осъждаща българския фен. Станало е бой - сблъсъци, aрести, съд.
"Лумпени, така им се пада! Да ги спукат от бой тези лекенца! Сигурно са наркомани", си казваш ти и ще си налееш още в чашата. После затваряш вестника и превключваш на друг канал. За теб вече всичко е ясно. Съдебния процес разиграл се за няколко минути в главата ти е приключил. Присъда – виновни.
Виновни!!!
Може би никога не си срещал тези момчета в ежедневието. А може и да си ги срещал, но някак си не си разбрал. Защо ли? Защото образът, създаден от медиите, не е такъв в действителност. Голяма част от тези "лумпени" са или студенти, или имат висше образование. Имат професия. Семейства. Освен, че подкрепят до край своя клуб те са и патриоти. Те са нормални хора, приятелю. Със своите добри и лоши черти. Те са хора също като теб.
Сигурно и ти ходиш на мачове. А дали си харесвал хореографите, които оцветяват трибуната? Сигурно си снимал с телефона и после си се фукал пред колегите: "Виж, и аз бях, беше много яко". Замисляш ли се обаче, че това "якото" е в резултат от труда и жертвите на тези, които определяш като лумпени. Ако си толкова заблуден и вярваш на думите на полицаите, спомни си тези редове, когато някой в униформа ти иска 20 лв, за да не ти пише акт.
Виждал съм многократно как се арестуват хора, които имат едно провинение – че просто са били там. Били са там да подкрепят клуба си. Там, където и да е. Те обикалят страната в името на своята кауза, докато за теб футболът е свързан само с телевизора. Няма лошо – цъкай каналите. Обаче едно ще ти кажа, приятелю. Щом не си помирисал аромата на зеления терен и малко пушек, щом знамена не са се веели над главата ти и щом не си губил гласа си, скандирайки и пеейки за твоя клуб... щом не познаваш тези неща, нямаш право да съдиш. Просто нямаш.
Да си ultras не е престъпление. Голяма част от хората в България се водят все още по старата максима: "Преклонена главица сабя я не сече". Ето затова ти е трудно да осмислиш думите ми, защото заставаш на страната на тези, които размахват сабята. За разлика от нас. Ние никога няма да отстъпим...
Александър Миневски, MediaCafe.bg
Професия "хулиган"
Петък, 28 Януари 2011 15:55Той е на около 20 години, прекарва времето си с "момчетата", не го е страх от полицаите, защото като ултрас редовно "тренира" за сблъсъка с тях в улични сбивания. Неговото виждане за света е в черно и в бяло - обича своите и родината и мрази привържениците на другите отбори, както и всички различни - като народност, раса, вяра, сексуална ориентация. Мрази и държавата. Мрази и училището - според него то не може да му донесе никаква полза. Тъй като не е образован, той е и лесен за манипулация. Родителите му не са имали време да го възпитат и да му обръщат внимание, защото са били заети с борба за елементарното оцеляване.
От 249 човека, арестувани по време на погрома на гей парада в Белград на 11 октомври, 54 бяха непълнолетни. Средната възраст на всички задържани е 20 години, а най-малкият беше на 15.
Въпросът е защо тези младежи нападат полицията, знаейки какви са рисковете. В какво вярват? За какво се борят? Каква е ценностната им система? Колко са те всъщност?
Директорката на Института за криминални и социологически изследвания в Белград Лепосава Крон ги нарича "подрастващи - десперадо" ("десперадо" от испански език - "отчаян"). Според нея тези млади хулигани живеят в безпътица, не виждат бъдеще в живота си и затова са много податливи на манипулиране.
"За тях чувството на принадлежност е най-важното. Големият проблем е, че ролята на семейството и на училището за тях е заменена от лидерите на футболно-хулиганските и крайно-десните групировки, които често се припокриват", смята социоложката.
По време на атаката на гей парада бе нападнат и офисът на Демократическата партия на президента Борис Тадич, която в момента е на власт и официално подкрепи събитието.
Само три дни по-късно изстъпленията минаха на международно ниво, когато град Генуа и ст. "Луиджи Ферарис" станаха арена на грозни гледки, след като сръбски хулигани атакуваха националния вратар Стойкович, а след това прекратиха квалификацията Италия - Сърбия с хвърляне на сигнални ракети и камъни и опит за нахлуване на терена.
"Сърбия е земя на спортни герои, а не на вандали", заявява спортната министърка Снежана Маркович-Караджич. Въпреки нейното твърдение агитката на Цървена звезда (и в по-малка степен тази на Партизан) има своята роля в повечето ключови политически събития.
С мача Динамо (Загреб) - Звезда на 13 май 1990 г. на практика неофициално се даде начало на войната, в която Югославия се разделя. По-късно белградските ултраси, водени от Желко Разнатович-Аркан, се превърнаха в Тигрите - една от най-бруталните паравоенни организации във войната, осъществявала етнически чистки в смесените райони.
През 2000 г. отново агитките на Звезда и Партизан бяха най-активни в протестите, довели до свалянето от власт на Слободан Милошевич.
Всичко това накара английския журналист Дейв Фаулър да напише статия в списанието "Front" през 2003 г., наречена "На колене пред сърбите: Как белградските момчета от Цървена звезда и Партизан станаха най-злите футболни хулигани в историята".
"Това, което направихме ние още в края на 70-те години, бе да вземем хореографията от италианския футбол и хулиганството от Англия, смесвайки ги в наш уникален стил", разказва Зоран Тимич-Тима, съратник на вече покойния Аркан, който беше убит през 2000 г.
Най-новата генерация в агитките пък осъществи на практика безредиците през февруари 2008 г., последвали отделянето на Косово от Сърбия, когато бяха трошени и подпалвани ресторанти на "Макдоналдс" като американски символи и бе нападното дори посолството на САЩ.
За ветераните от безмислената гражданска война, съпътствала неизбежното разпадане на изкуствения съюз Югославия през 90-те, и за техните по-малки братя футболът е война и войната е футбол.
Те се нуждаят от враг, от изкупителна жертва, за да имат смисъл на живота си.
Тези изгубени поколения в Сърбия нерядко обаче са извор на вдъхновение и обект на възхищение от страна на футболните ултраси в държава като нашата, която имаше щастието да пропусне кръвопролитията в своя преход.
Доколкото обаче футболната агресия в България е в многократно по-малък мащаб и присъства далеч по-ярко в Интернет форумите, отколкото на практика, засега можем да сме спокойни...
Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg
Островна любов и лудост
Петък, 25 Февруари 2011 11:07Подобно на България, в Кипър винаги очакват с нетърпение най-голямото дерби на Острова на Афродита. Спор не може да има кое е то. Разбира се, че Анортозис - Омония.
Фешън хулигани
Петък, 04 Февруари 2011 01:39Думичката "casual" на английски означава "обикновен, ежедневен" и се използва за обозначаване на неофициалното облекло. Именно от Англия в края на 70-те и началото на 80-те години тръгва и младежката субкултура "Casuals".
В годините на разцвет на футболното хулиганство, когато английските отбори шестват победоносно по европейските терени, техните привърженици като истинска напаст безчинстват навсякъде, откъдето минат.
В отговор на тази агресия и непрекъснатите битки между "фирмите" (така се наричат организираните хулигански групи, подкрепящи даден клуб) на различните отбори английската полиция започва да затяга контрола и да дава здрав отпор на футболното насилие. В тази усложнена ситуация, когато всеки фен, носещ фланелка или шал на любимия тим, е обект на подозрение и евентуална проверка от страна на органите на реда, постепенно хулиганите започват да променят своя облик, захвърляйки "официалната" униформа и заменяйки я с "casual" облекло, защото облеченият в скъпи дизайнерски дрехи не е подозрителен за ченгетата.
За начало на "casual" ерата се приема 1977 г., когато Ливърпул печелят първата си Купа на европейските шампиони, а пътуващите им привърженици се завръщат с маркови дрехи, в повечето случаи просто плячкосани от луксозни магазини в европейски градове, където полицията далеч не е толкова подготвена за хулиганите, колкото английската.
В любими за футболните фенове се превръщат марки като френската "Lacoste", италианската "Sergio Tacchini" и немската "Adidas", които по това време далеч не са така разпространени в консервативната за външни влияния Великобритания. Нещо повече, те са доста по-скъпи в сравнение с местното производство.
Историята мълчи кой пръв е измислил термина "casual", за да нарече тази нова младежка мода, но постепенно думичката се превръща в синоним на "хулиган". В интерес на истината, тя не се налага отведнъж, а има свои регионални разновидности. Така например в Ливърпул "кежуълите" предпочитат да се наричат "scallies" - от "scallywag", което е жаргонна дума, означаваща "нехранимайко, пройдоха". В Манчестър пък се наричат "perries" - заради почти униформената марка "Fred Perry", носеща името на прочутия английски тенисист и лого лавров венец.
От марките спортно облекло предпочитани са тенис брандове като споменатите "Lacoste", "Fred Perry", "Sergio Tacchini" (които съвсем не се ограничават в производство на спортна екипировка, ами предлагат и дизайнерски сегмент), а също така и "FILA" и "Slazenger". Култов е още статусът на "Adidas", както и на италианските "Kappa" и "Diadora".
Абсолютен фаворит на кежуълите стават ултраскъпите и качествени италиански якета "Stone Island" с голямото си лого на левия ръкав, изобразяващо компас, като тази марка се превръща почти в задължителна за членовете на агитките. Другите два "униформени" елемента са белите кецове и карето в ризите, шаловете и шапките на родните английски луксозни брандове "Aquascutum" и особено "Burberry".
Още любими марки (без списъкът да е изчерпателен) са "Lyle & Scott", "Paul & Shark", "Berghaus", "Paul Smith", "Lois", "Pringle of Scotland", "Ralph Lauren", "One True Saxon", "Ben Sherman", "Henry Lloyd", "Hackett", "Barbour", "Emporio Armani", "Lambretta", "Prada", "The Duffer of St George". Когато не си с маркови маратонки, прието е да носиш обувки "Timberland" и "Kickers".
Надпреварата между враждуващите агитки, освен в това коя ще надвика и коя ще набие другата, вече се пренася и в това коя изглежда по-добре... "Футболната кежуъл субкултура не е свързана с политическа идеология. Много кежуъли в една и съща фирма имат различни възгледи - по-леви, по-десни, по-либерални. Тя не е непременно свързана и с определен стил музика. Кежуълите имат много разнообразни музикални предпочатания - мод, възроденият мод стил, ска, дъб, инди рок, рейв, ню рейв, мадчестър, пънк, пост пънк, брит поп и т.н.
Футболната кежуъл култура позволи на феновете на всички тези стилове да бъдат заедно. Може би кежуъл е мода? Това е близко, но не е точно. Отначало се отнасяше до начина, по който изглеждаш, а после се превърнахме в роби на марките. Или пък насилието? Да, има нещо вярно. Кежуъл е продукт на съревнованието: да покажеш на другата фирма, че си повече от тях - и в боя, и във визията. Насилието и модата бяха точките на съревнование под флага на отбора, който подкрепяш", пише в анонимна, но много интересна статия, посветена на кежуъл културата в сайта 2UpTop.com.
Друг ветеран на кежуъл сцената пък казва, че дори да си паднал на земята и да плюеш кръв, докато вражеската агитка те рита, важно е да изглеждаш добре...
Минава време, докато полицията и обществото като цяло зацепят каква е конспирацията с марковите дрехи. Преди карето, компаса и лавровия венец да се превърнат в униформи, измамата работи и за хулиганите е много по-лесно да се отърват от вниманието на органите на реда. Когато всички започват да ги носят обаче, дискурсът се обръща и се стига до куриози от рода на това в даден пъб да не пуснат група момчета, облечени с дрехи с дизайнерски емблеми, без те да имат нищо общо с футболното хулиганство.
Куриозно е и как през 1995 г. на мач за КНК между Брюж и Челси полицията в белгийския град арестува и извежда от страната част от феновете на Челси, които носят логото на "Stone Island", решавайки, че това е някакъв медал, който се дава на най-отличилите се хулигани... Какво да се прави, аналитичният и бистър ум много често не е най-отличителната черта на милиционера, меко казано.
Положението се усложнява и от реакцията на самите марки дрехи, повечето от които не са особено щастливи от имиджа, който им носи любовта на хулиганите. Така "Stone Island" за известен период от време премахнаха голямото лого с компаса на ръкава и го оставиха само върху копчетата, но в новата колекция то отново е налице, тъй като явно това не се е отразило добре на продажбите.
Любимата предимно извън Англия марка за боксова екипировка и други спортни дрехи "Lonsdale" (вижте колонката вдясно) също положи усилия да не бъде асоциирана с хулиганите, пускайки гама от своите продукти в розово и други жизнерадостни цветове.
Същевременно кежуъл модата отдавна вече не е само хулиганска, ами е предпочитана от повечето маниаци на футболната култура, идваща от Англия, без те непременно да държат да се пердашат с противниковите фенове.
С Интернет и филми като "Green Street Hooligans", "Football Factory", "It's a Casual Life" и др. този начин на обличане навлезе, както у нас, така и по целия свят и фешън хулиганите са навсякъде. Така че за всеки случай имайте едно наум, когато видите логата на фирмите от списъка...
Ивайло Стоименов, Sportcafe.bg
Футболното хулиганство у нас започва през 1999г.
Събота, 05 Март 2011 12:2126.02.2011 г., повече от 11 години след началото на явното футболно хулиганство у нас изглежда, че нищо не се е променило.
Повече от 11 г. България не може да се справи с насилието по стадионите. Всичко започна на 30 октомври 1999 г., когато покойният журналист Румен Янков-Ухото, който по това време бе изпълнителен директор на ЦСКА, направи революционната промяна и наложи практиката дербито на България да се играе на клубните стадиони с ограничена квота фенове за гостуващата агитка.
Мотивът бе, че само така "червените" могли да имат числено предимство по трибуните в поне единия от общо двата шампионатни мача. Изчезна автентичността вечното дерби да се провежда там, където му е мястото, а именно на националния стадион "Васил Левски".
Ухото го направи за добро, по примера на Англия. Факт е обаче, че от есента на 1999 г. датира същинското футболно хулиганство. Само година по-късно е убит фенът на ЦСКА Младен Младенов. Само преди седмица видяхме, че комай нищо не се е променило и само късметът предотврати втора жертва на футболното хулиганство.
Футболното хулиганство около вечното дерби
2010 година
1 август
Час и половина след края на синьо - червения сблъсък, спечелен от Левски с 1:0, привърженици на двата отбора се срещат на бензиностанция край Долни Богров. Конфликтът, както обикновено, избухва на тема "Левски - ЦСКА". Според групата на пострадалите "сини" фенове преди инцидента не е имало преследване от стадиона. "Ние спираме тука и те стояха тука. Въобще не ги знаехме какви са и що са. Слязохме да си вземем храна, дори не сме пили нищо. И единия вика - „Вие, вика, сте левскари, а?". Ние викаме - „Да, к'ъв е проблемът?".След тази реплика започва боят. Два автобуса цесекари нападат петимата левскари. Най-сериозно е пострадал един от тях, който твърди, че е удрян с чук и боксове. На мястото са открити и счупени при боя бутилки. Според обвинената агитка на ЦСКА истината е друга:
"Те ни нападнаха, да. Даже искаха тука да счупят прозореца пред полицията". Пострадалият беше откаран в болница "Царица Йоанна". Шестима от участниците пък бяха задържани за разпит.
2009 година
20 септември
Група привърженици на Левски са били арестувани от полицията след края на дербито с ЦСКА. Феновете са представители на фракцията "София-Запад" и според очевидци са влезли в саморазправа с органите на реда. Боят е станал в кафенето на запалянковците на улица "Симеон". Голяма част от участниците в мелето са били арестувани и откарани в 5-то РПУ. Разбрал за инцидента с феновете, спортният директор на Левски Георги Иванов - Гонзо се отправи към Районното, за да се опита да ги измъкне. Ултрасите от "София-Запад" създадоха проблеми на полицията още по време на самия мач, загубен от "сините" с 0:2.
2008 година
10 май
ЦСКА и Левски завършват 1:1 в дербито от 29-ия кръг на "А" група.
Велислав Вуцов дебютира като старши-треньор на Левски в този мач, записвайки частичен успех. Феновете на Левски се държаха хулигански и строшиха повечето седалки на трибуните в сектор "Б". Това може да доведе до сериозно наказание за техния отбор от страна на БФС.
Фенове на ЦСКА счупват с камък стъклото на клубния автобус на Левски след мача на стадион "Българска армия", завършил 1:1. Същото направиха и привърженици на Ботев (Пд) с автобуса на Литекс след двубоя в Пловдив, завършил при резултат 1:2. В Дисциплинарния правилник на БФС е записано, че "при опити за побой или малтретиране противникови състезатели, служебни или длъжностни лица, или увреждане на МПС на гостуващия отбор и длъжностните лица в “района на стадиона”, се налага наказание с лишаване от домакинство до 2 мача и глоба от 10 000 лева".
На 28 февруари 2007 г. в столичния комплекс “Царско село” се провежда най-мащабната дискусия по темата за футболното хулиганство и превантивните мерки срещу насилието. Кампанията е организирана от сп.”Дон Балон” и “Професионална футболна лига” с официален партньор БФС, както и с подкрепата на всички спортни медии у нас. Участие в дискусията вземат столичният кмет Бойко Борисов, министърът на вътрешните работи Румен Петков и заместникът му Камен Пенков, президентът на БФС Борислав Михайлов, председателят на ДАМС Весела Лечева, президенти на клубове и лидери на фенклубове. Специално от Англия пристига журналистът от английския вестник “Индипендънт” Алън Хъбърт, и специалистът по темата от Германия – Инго Роге , старши експерт по футболно хулиганство на полицията в Берлин.
07.04.2007 г. – Дерби от 21-ия кръг в "А" група между отборите на “Левски” и ЦСКА. Отборът на Левски побеждава ЦСКА с (1:0) като гост. Хулигани от агитките на ЦСКА и Левски отново предизвикват безредици. Още преди началото на срещата са задържани 11 вандали, потрошили трамвай, тролейбус и автобуси на градския транспорт. На ул. "Иван Асен II" двете агитки се срещат и влизат в юмручна саморазправа. “Сините" запалянковци търсят отмъщение за разбития фенклуб през есента на 2006 г.
На стадиона са арестувани четирима хулигани на самия стадион, издигали плакати с нецензурно съдържание. Бясна от загубата, агитката на ЦСКА се опитва да нахлуе на терена , но е спряна от полицията. Сектор "Б" пък отговоря с канонади от бомби, димки, както и транспаранти срещу Димитър Ангелов-Дучето. В резултат на побоищата 21 хулигани са вкарани в ареста. Срещу един е заведена преписка за дребно хулиганство, а останалите са заплашени да не гледат мачове една година.
На 2.12.2007 г. се играе среща между отборите на “Левски” и ЦСКА, която завършва с 1:0 за ЦСКА. След срещата са арестувани общо 16 нарушители.
Срещу трима от тях е образувано бързо производство за хулигански действия. Те са задържани под стража за 72 часа.
На други осем от извършителите на противообществени прояви са съставени актове за нарушаване на Закона за опазване на обществения ред по време на спортни мероприятия.
Материалите по образувана преписка срещу 15-годишен нарушител, участвал в побой между агитки на двата отбора, са докладвани в СРП за вземане на отношение от Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
Предупредителен протокол и акт по Указа за борба с дребното хулиганство е съставен на 20-годишен запалянко, който е обръщал кофи за смет върху трамвайната линия на ул.”Граф Игнатиев”.
Досъдебни производства за хулигански прояви са образувани срещу 22-годишен, счупил прозорец на мотриса и срещу 20-годишен, хвърлял бирени бутилки и нарушавал обществения ред.
2006 година
02.04.2006 г. – "Левски" побеждава ЦСКА в голямото дерби на българския футбол с (1:0). Нападателят Георги Иванов отбелязва единствения гол от дузпа. След мача необузданите страсти на запалянковците прерастват във вандалщина. Афектирани фенове атакуват и разбиват 20 автобуса на столичния градски транспорт по линиите 204, 305, 213 и 280. Рейсовете са с изпочупени и надраскани седалки, изкъртени врати и унищожени тавани. Щетите са оценени на минимум 30 000 лева.
18.09.2006 г. – На националния стадион се играе дербито между “Левски” и ЦСКА в шестия кръг от първенството на България по футбол в "А" група. Часове преди началото на мача десетки фенове на ЦСКА, въоръжени със стъклени бутилки, железни пръти и камъни, нападат Националния фенклуб на “Левски” на бул. "Черни връх" 8, където 70-80 привърженици на синия отбор очакват началото на футболната среща. След сбиването двама мъже са приети във ВМА, още трима пострадали са закарани в “Пирогов”. Счупени са стъклата на фен клуба и на патрулна кола на полицията, пристигнала на мястото на инцидента. Полицията задържа 73-ма души. Сред тях има 18 непълнолетни, а 23-ма са криминално проявени.
08.04.2005 г. – Вътрешният министър Георги Петканов обявява, че е създаден Национален информационен център за футболните хулигани. Имената на провинилите се ще бъдат включени в регистър, който ще се разпространи и в чужбина. На хулиганите ще се налага забрана да посещават спортни мероприятия за 2 години, както в България, така и в чужбина. Първите имена, включени в регистъра, са на провинилите се по време на дербито между “Ботев” и “Локомотив”.
11.09.2005 г. – На националния стадион „Васил Левски” се играе дербито „Левски – ЦСКА”, което завършва (1:1). Сблъсъците между футболните запалянковци и полицията избухват след изравнителния гол на сините. Част от феновете се струпват в първите редове на сектора до металната ограда, а на пистата са възпламенени три бомбички. Тогава в сектора със запалянковци на "Левски" навлизат полицаи, за да предотвратят срутване на оградата и нахлуване на зрители на пистата. Феновете влизат в схватка с униформените, а от телевизионните кадри се вижда как някои от хулиганите държат метални тръби, други чупят седалки и замерят с тях органите на реда. В резултат на това са ранени седем полицаи, 74 запалянковци са арестувани.
Министърът на вътрешните работи Румен Петков наблюдава схватката от трибуните. По-късно той заявява: "Ние трябва да сме наясно, че всичко това, което става по терените, го гледат нашите деца и ако държавата не реагира адекватно, ако не се даде един категоричен отпор, ние на нашите деца ще показваме всяка събота, че престъпността е ненаказуема и се радва на аплодисменти".
Председателят на ФК „Левски” адв.Тодор Батков заявява на пресконференция след срещата, че не одобрява действията на полицията по време и след мача с ЦСКА и настоява за разследване на случая и адекватни наказания на всички виновни запалянковци и полицаи. Според него полицията е предприела безпричинни и произволни арести след мача, а и самото навлизане на униформени в сектора също не е било целесъобразно.
14.10.2004 г. - Парламентът приема Закон за опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия. Законът забранява на посетителите на спортни мероприятия да водят със себе си животни на състезанията. Забранено е да се внасят оръжия и предмети, които могат да се използват като оръжие, както и бутилки, включително и пластмасови над 500 милилитра. Забраната се отнася и за внасянето на предмети от чуплив или много твърд материал, за обемисти предмети, например куфари, за сигнални ракети, светещи тела или пиротехнически изделия, както и за "механично задвижвани предмети и съоръжения, които предизвикват шум". Предвижда се също забрана за внасяне на алкохол и наркотици, както и на спрейове със защитен газ, с разяждащи или оцветяващи вещества. На запалянковците е забранено да носят знамена и плакати с дръжки, по-дълги от един метър и с диаметър по-голям от един сантиметър. При непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато не могат да се предприемат действия по предотвратяването или отстраняването й, организаторите трябва да отложат спортното мероприятие.
Бурен дебат в пленарната зала, а и в медиите, предизвикват текстовете, които квалифицират ругатните и неприличните жестове по стадионите като футболно хулиганство. От 200 до 500 лева глоба е предвидена за футболни запалянковци, треньори и организатори на спортни прояви, които използват неприлични изрази и жестове по време на спортни мероприятия.
Национален информационен център ще оказва съдействие на органи и лица, чиято дейност е свързана с организирането и провеждането на спортни мероприятия, с опазването на обществения ред и с обезпечаването на сигурността на спортните обекти. Центърът ще изготвя справочна, аналитична и прогностична информация и ще я предоставя на заинтересованите лица. Той ще осъществява взаимодействие с чуждестранни или международни органи, които имат правомощия по организиране и провеждане на спортни мероприятия, както и за борба с противообществени прояви при спортни мероприятия. В МВР ще се изгради единен автоматизиран регистър, в който ще има данни за лица, на които са наложени санкции по закона, както и за лица, срещу които е започнало наказателно преследване или са осъдени за умишлени престъпления
ЗАКОН за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия
25.10.2004 г. - Президентът Георги Първанов подписва указа за обнародване на Закона за футболното хулиганство, но настоява част от текстовете му да бъдат променени. В мотивите си към указа за обнародване на документа той иска да отпаднат санкциите за ругатни, псувни и неприлични жестове по стадионите.
2003 година
16.04.2003 г. – Среща “Левски” – ЦСКА (1:0) в първия полуфинален мач от турнира за Купата на България. В началото на второто полувреме съдията отменя гол на ЦСКА заради засада. Побеснели от решението червени запалянковци се опитват да нахлуят на терена. Охраната на фенклуба наЦСКА спира “ултрасите”, в резултат на което се заформя меле между запалянковците. Полицаите се опитват да влязат в сектора, но са обстрелвани със седалки. Вследствие на сблъсъка трима униформени са ранени и откарани в “Пирогов”.
Равносметката - 43 арестувани, от които 33-ма са феновете на червените и 10 на сините. Повечето запалянковци от “Левски” са задържани заради хвърлени бомбички. В Първо РПУ са прибрани 7 души, трима от тях са проследени как излизат от стадиона, а задържането им става навън, за да не се предизвикват инциденти с агитките. След разпити и бързо разследване са хванати още 4-ма техни съучастници.
03.05.2003 г. - Среща реванш от турнира за купата на България по футбол между "Левски" и ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов" (0:0) Първо нулево равенство между двата отбора след повече от 20 години. "Левски" се класира за финала с общ резултат (1:0). Това е един от най-слабите мачове в историята на вечното дерби.
По време на мача озверели фенове на "Левски" замерят с бутилки осем годишната дъщеря на капитана на ЦСКА Георги Антонов. Те са предизвикани от фланелка на ЦСКА, с която е облечено детето. Антонов незабавно извежда семейството си. Скандални скандирания по време на мача допълнително нажежават обстановката. Най-фрапантни са "Христос воскресе, Гунди - не" – от червения сектор и "Вън негрите от Левски" , дело на расисти от синята агитка. Южноафриканецът от ЦСКА Макдоналд Мукаси е обиждан от сини фенове с епитата "маймуна".
След края на мача с бутилка е ударен помощник-треньорът на ЦСКА Методи Томанов. Вандали оскверняват бюста на Васил Левски в Борисовата градина. На постамента са надраскани свастика и надпис "пумияр" . Полицията арестува 17 младежи , 15 от тях са задържани заради прекомерна употреба на алкохол, един е хванат с наркотици, а друг влязал в пререкание с полицията
10.05.2003 г. – Дерби-среща от 23-ия кръг във Висшата лига между отборите на "Левски" и ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов" завършва (1:1). 22-ма запалянковци, от които 9 непълнолетни, са задържани за хулигански прояви и нарушаване на обществения ред. Задържаните са предадени на съд по бързото производство, а непълнолетните - на родителите им след снемане на обяснения. След мача привържниците на ЦСКА чупят стъкло на автобус в района на гара Подуяне, в който се возят запалянковци на Левски. Фенове на сините правят погроми на стадиона - чупят 30 седалки в сектор "В", замерят с бутилки футболисти на ЦСКА. Ударени са мажоритарният собственик на ЦСКА- Васил Божков и помощник-треньорът Стоян Йорданов.
31.07.2003 г. – Министерският съвет приема Законопроект за опазване на обществения ред и мерките срещу противообществените прояви извършени преди, по време и след провеждане на спортни меропрятия. Три са основните санкции, предвидени в законопроекта – арест от 10 до 15 дни, безвъзмезден труд в полза на обществото или глоба от 200 до 500 лева.Предвидени са и два вида принудителни административни мерки, които съпътстват тези санкции и могат да се налагат едновременно с тях – забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина и спиране използването на спортни обекти за провеждане на спортни мероприятия. Предвидено е и създаването на Национален информационен център и единен автоматизиран регистър към МВР, където ще бъдат събирани всички данни на вече провинили се лица. Според вътрешния министър Георги Петканов ,анализът на практиката показва необходимостта от приемането на такъв закон.
02.09.2003 г. - Директорът на националната полиция ген. Васил Василев се среща с министъра на младежда и спорта Васил Иванов и с представители на фенклубовете на водещи фотболни клубове. Обсъдени са мерките за противодействие на насилието по стадионите. Офицери от МВР ще отговарят за фенклубовете на футболните отбори, ще пътуват навсякъде с тях и ще се срещат с представители на фенклубовете. Другата мярка е фенклубовете да излъчват свои представители, които да присъстват на инструктажа на полицията преди мачовете. Отправена е молба към журналистите да не нажежават обстановката преди важни мачове със заглавия за "кървави дербита" .
01.11.2003 г. – Мач между "Левски" и ЦСКА на стадион "Георги Аспарухов" (1:1). Три дни преди поредното дерби вестник "24 часа" подема инициативата "Големият мач без омраза". Идеята е на един от фоторепортерите на вестника Пиер Петров. Той прави специална серия снимки на двама влюбени тинейджъри със запалянковски атрибути на двата отбора. В деня на срещата двата фенклуба участват в шествие срещу футболното насилие. Преди мача запалянковците на двата отбора спазват призива на в. "24 часа" за липса на омраза и столицата е спокойна. Само дребни инциденти съпътстват срещата - счупени са две стъкла на журалистическата ложа на стадиона при изравнителния гол. Шествието на червените преди мача преминава без никакви проблеми, не е хвърлена нито една пиратка. Феновете не спират да пеят от Орлов мост до "Герена" и не създават никакви проблеми на охраняващите ги полицаи.
2002 година
02.03.2002 г. - Дерби ЦСКА – “Левски” завършва с резултат (2:2). 20 000 наблюдават мача на стадион “Българска армия” . Малко преди изравняване на резултата започва хвърляне на бомбички . 16 запалянковци са задържани за хулиганство преди и след мача . Срещу един от най-известните сини запалянковци – Кънчо, е образувано дознание , защото хвърля най-голямата бомбичка по време на дербито. Петима от прибраните прекарват нощта в районното управление, на един от хулиганите е наложена полицейска мярка “задържане под стража”. Полицията арестува и младежа, който преди дербито чупи задното стъкло на автобус № 204 на бул.”България” в района на националния стадион “Васил Левски”. Преди мача ръководството на “Левски” застрахова в ЗК “Левски Спартак” седалките в сектор “Б” на стадион “Българска армия” на стойност 40 000 лв.
24.04.2002 г. – Мач на стадион “Георги Аспарухов” между “Левски” и ЦСКА завършва с резултат (2:0). Още преди началото на срещата фенове на ЦСКА започват да трошат пластмасовите столчета в сектор “Г, но бързо са озаптени от полицията. Малко преди края на първото полувреме на терена едва не се стига до масово меле. Футболистът от ЦСКА Ибрахим Гай е нападнат от трима футболисти на Левски. За кратко в средата на полето се събират почти всички играчи, които едва са разтървани. След края на първото полувреме Ибрахима Гай отправя неприлични жестове към феновете на Левски и към Далибор Драгич. 1200 полицаи от пет града охраняват дербито
2001 година
23.04.2001 г. - На стадион “Георги Аспарухов” в София се играе последният мач от от 21 кръг на Висшата лига “Левски” – ЦСКА, завършил (2:1). Още при настаняването си в сектор “Г” привържениците на ЦСКА започват да чупят седалките на стадиона. Равносметката в края на мача са 1157 строшени седалки. 18 000 лева са щетите, нанесени на синия стадион от червените фенове. 45 души са арестувани, петима са прибрани още преди срещата заради нарушаване на обществения ред.
30.09.2001 г. – На стадион „Георги Аспарухов” се играе футболна среща между “Левски” и ЦСКА, която завършва с (2:0). Над 2000 полицаи са мобилизирани да охраняват реда около и на стадиона, но въпреки това се стига до сблъсъци между запалянковците от двата отбора. Преди мача привърженици на ЦСКА атакуват с камъни автобус по линията 120 , в който пътуват фенове на “Левски”. По време на мача червени феновете изпочупват 2000 седалки и подпалват отломките. Леко е ранена фоторепортерката на БТА Емануела Захариева. Няколко камери на полицията успяват да заснемат инцидента. Установено е, че екцесиите са от агитката на ЦСКА в сектор “Г”, която излива гнева си от загубата върху стадиона.
Равносметката е 50 арестувани, по-голяма част непълнолетни, и щети за над 30 хил.лв. Ранени са двама полицаи – единият с бомбичка в гръдния кош, а другият с разрязана ръка. Техен колега с щит успява да спре шише с вода, което летяло право към главата на съдия.
2000 година
22.03.2000 г. – Преди и след футболното дерби между “Левски” и ЦСКА София прилича на бойно поле. Привържениците на двата отбора се сбиват още около 16 часа в автобус №76 на път от “Младост” към Орлов мост. След намесата на полицията са задържани 23 побойници. Около 19 часа на стадион “Българска армия” започва чупене на седалки. Най-тежкият инцидент с фенове става по време на мача. Сред публиката е взривена самоделна бомба, от която е ранен 15-годишен младеж. Общо 45 сини фенове са отведени в Първо РПУ. Футболните вандали са продължават изстъпленията и след мача. 24 годишен мъж е пребит в автобус на градския транспорт. Изпотрошени са автобуси и са нанесени щети за 12 000 лв. Равносметката след мача е – 73-ма запалянковци са арестувани, 12 автобуса са повредени. Вследствие на този акт на вандализъм и хулиганство вътрешният министър Емануил Йорданов предлага на БФС следващият мач да бъде без публика. Той признава, че е левскар, но насилието и вандалщината по стадионите го плаши и смята такава санция за наложителна.
05.04.2000 – Среща реванш от четвъртфинален мач на турнира за Купата на България между отборите на “Левски” и ЦСКА . На стадион “Георги Аспарухов” сините печелят реванша за купата (3:1) и елиминират армейците от турнира.
Полицията се намесва час преди мача, за да предотврати масово сбиване между привържениците на двата отбора. Сблъсъкът става на пресечката на улица “Владимир Вазов” и алеята за централния сектор на стадиона. Лютите закани между запалянковците на двата отбора прераства в свирепо замеряне с бомби и бутилки. В последвалия екшън феновете на ЦСКА пробиват плътния полицейски кордон и тръгват на юмручна саморазправа. Светкавичната намеса на униформените спира евентуалния побой.
Малко по-късно червени фенове нападат кафене близо до блок № 12 , което е обстрелвано с бомби и шишета заради намиращите се в него хора със сини знамена и шалове.
Органите на реда не успяват да се справят с търговците в квартал “Хаджи Димитър”, които продават алкохол до самото начало на очаквания двубой. Полицаите, охраняващи агитката на армейците, изземват бутилки от джобовете и ръцете на запалянковците.
10.05.2000 г. – “Левски” подписва исторически договор със застрахователна компания “Левски-Спартак”. За първи път в България футболни фенове са застраховани. Контрактът важи за времето от 30 минути преди началото на мача до 30 след неговия край. Включени са обезщетения за почти всички инциденти, включително и смърт. Специално наети от фирмата гардове следят за реда на трибуните, а видеокамери фиксират образа на нарушителите.
13.05.2000 г. – Футболният мач “Левски” – ЦСКА завършва (1:0) след попадение на Георги Иванов в последната минута. Преди мача около 3000 червени фенове потеглят от сборния пункт в Борисовата градина към “Герена” след подгряваща реч на шефа на фенклуба Димитър Ангелов – Дучето. На стадиона в сектор ”Г” армейците развяват огромно червено знаме 15–20 метра. Фашистки лозунги десетки бомбички, сигнални ракети, ленти и транспаранти помрачават празничната обстановка.
В края на мача играчите на “Левски" провокират публиката на ЦСКА и предизвикват дивия гняв на “червените” ултраси. Следва водопад от счупени седалки на пистата и ексцесии по трибуните. Полицията реагира светкавично и инцидентът е предотвратен.
15.10.2000 г. – Поредното дерби между “Левски” и ЦСКА взема жертва. След мача двете враждуващи агитки се засичат и след размяна на ругатни и юмручни схватки хулиган хвърля бомбичка, която се взривява върху гърба на 30-годишния Младен Младенов, седнал в кафене на бул.”Патриарх Евтимий” . Той не е участвал в спор между двете агитки.
За смъртта на Младенов на подсъдимата скамейка са изправени Християн Петков –Чочо и Ивелин Николаев – Черупката. На 9 февруари 2004 г. Софийският градски съд обявява за невинен Чочо, въпреки че в дома му са открити самоделни бомбички. Година по-късно Софийският апелативен съд също приема, че липсват доказателства за вина на Християн, както за смъртта на Младенов, така и по обвинението в хулиганство.
На 21 март 2007 г. Върховният касационен съд оправдава окончателно Християн Петков - Чочо по обвинението за убийство с бомбичка на Младен Младенов. ВКС оставя без уважение протеста на Прокуратурата срещу решението Софийския апелативен съд, с което е потвърдена оправдателната присъда на градските магистрати.
1999 година
06.03.1999 г. - „Левски” побеждава ЦСКА в мач от “А” група на стадион “Славия”. Срещата преминава спокойно под погледите на над 1000 полицаи, арестувани са профилактично няколко буйни фенове. Инцидентите възникват след мача. Четири трамвая са изпочупени на бул.”Цар Борис III”. Привърженици на ЦСКА атакуват с камъни и дървени колове мотрисите, защото вътре има запалянковци на “Левски”. На спирка “Красно село” група запалянковци замерят с камъни преминаващи трамваи по линия номер 5. Изпотрошени са стъклата на две мотриси, задържани са четирима младежи. Ремонтът на всяко возило е за около 1 млн. лв.
30.10.1999 г. – ЦСКА бие (1:0) своя вечен съперник “Левски” на стадион “Българска армия”. Десетки са арестувани преди и след сблъсъка. Битките между запалянковците започват преди срещата и продължават дълго след мача, въпреки невероятните мерки за сигурност, взети от полицията. Над 1000 полицаи са вдигнати на крак, мотоциклети придружават тролеи със запалянковци. Обстановката е утежнена допълнително от щателна проверка на малкото отворени входове на игрището. Целият тим на “Левски” влиза с полицейски кордон на стадиона, след като автобусът на отбора не е допуснат до съблекалните на стадион “Българска армия”. Петнадесет минути преди началото на мача агитката на “Левски” изтръгва седалките на сектор “Б”. Главният мениджър на “сините” Николай Илиев слиза от официалните трибуни, за да успокои страстите.
Равносметката след мача – 13 арестувани, на 17 души е направена “профилактика”, която според феновете и на двата отбора се свежда до як бой. 5 автобуса от градския транспорт са пострадали – две от возилата са по линия 102, две - по линия 204 и едно - по линия 76 и един тролей. Според шефове от градския транспорт не е имало такива сериозни поражения от Световното първенство в САЩ. Над 300 кг взривове и димки са конфискувани от агитките. Щетите от счупените седалки са на стойност 40 000 DM. ЦСКА е застраховал предварително синия сектор и е овъзмезден.
Какво се случи в Аксаково?
Неделя, 06 Февруари 2011 13:47Вчера (събота, 5.02. – бел. ред.) преди началото на контролната футболна среща между Спартак и Нефтохимик имаше масов бой. Около 5 минути преди началото на мача, група фенове на гостите влезе на стадиона и нападна останалите привърженици. Беше хвърлена бомба, която за щастие не уцели никого и се взриви в земята. Последва размяна на юмруци, ритници, шамари и всичко това пред погледа на няколко полицаи. Униформените просто гледаха и не направиха нищо, дори не арестуваха някого. Малко след това пристигнаха няколко патрулки и мачът започна.
Как се стигна до това меле? Според участващи в боя бургазлии всичко е било организирано в интернет. Фенове на Нафтата и на фенския отбор от Тополи са се разбрали и уговорили във форумите да се бият. И са се разбрали по всички класически правила от Западна Европа. Точната бройка на едните и другите, без странични предмети. Трябвало е да се срещнат, да се понатупат и да си ходят. Да, ама едните не идват. И то точно тези, които са от Варна. Другите пристигат и като няма кого да набият, го отнасят страничните.
Враждата между Спартак и Нефтохимик е пословична. Трудно е дори да се каже дали с Черно море е по-голяма. Миналата година двата отбора играха контрола на игрището на ТУ. След нея стана масов бой и около 10 фена от Бургас пренощуваха от другата страна на улицата, в болницата. Сега трябваше да има реванш, но...
Задава се и един друг въпрос. А, може ли просто някой да е провокирал боя в интернет? Просто ужким да е организирал среща на феновете. Тези от фенския отбор дори и да не знаят за нещо подобно. Напълно е възможно и даже е най-вероятно.
И накрая няколко думи за "родната полиция която ни пази". Господа милиционери, вчера стана масов бой с взривена бомба и доста кръв. На мястото на инцидента имаше 4 ваши служители, след това пристигнаха още 20. Колко са арестуваните, какви обвинения са повдигнати и какви са наказанията? Очакваме отговора Ви и с най-голямо удоволствие ще го публикуваме. Ама май вие само стояхте и гледахте сеир.
brigadasport.eu
12 часа от живота на 10 хулигани
Четвъртък, 07 Април 2011 23:53На 30 март вечерта 27-годишният К.З. си легна спокоен. Но в ранната сутрин на следващия ден се събуди от тропане по вратата на апартамента му в София. К.З. е един от десетината фенове на ЦСКА, които МВР арестува между 3 и 6 ч. сутринта на 31 март.
Част от тях са задържани по домовете им, а други се явиха сами в Пето РПУ. Един е от Сливница, другите от София. Всички бяха обвинени, че са хвърляли камъни по полицаите на мача между Левски и ЦСКА на Герена в края на февруари, че са потрошили оградата на сектор "Г", че не са изпълнили полицейски разпореждания и други по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни прояви.
В 12 ч. на обед в Софийския районен съд е пълно с хора. От обвиняемите няма и следа, дори дежурният началник на конвоя не знае, че ще им водят фенове. Или поне така казват. На една от пейките, на няколко метра от статуята на богинята на правосъдието Темида седят пет циганки – проститутки или крадли. До тях има мургав мъж, той се явява сводник или бос на апашите.
В 12,40 ч. водят първите трима задържани. Те сядат на два метра от циганките и почват да ръфат сандвичи. На ръцете им няма белезници. Пазят ги трима полицаи от конвоя – двама мъже и жена. До тях е адвокатът на едно от момчетата – светла коса, с дънки и обица. Полицайката се дразни от операторите и мести момчетата на друга пейка, на 15 метра оттам. Журналистите тръгват по тях и едно от момчетата моли да му дадат стотинки за чай. Един оператор направо му купува от машината.
Скоро почват да идват притеснени родители и още адвокати. Предлагат си услугите и някои от момчетата приемат. В 12:50 ч. от полицията информират, че всички фенове са задържани благодарение на видео и снимкови материали. Според органите на реда доказателствата са неоспорими и всеки привърженик ще получи присъда.
През няколко минути на два метра от пейката, където са седнали феновете, съдебната охрана конвоира задържани за убийства и други тежки престъпления. Закопчани са с белезници, някои имат и пранги. Не бихте искали да ги срещнете на улицата, така наречените хулигани също не биха искали.
В 14,40 ч. четири съдебни състава, разпръснати от първия до петия етаж, почват да гледат делата. Избираме си зала № 7 на първия етаж. На една дълга пейка близо до изхода са събрани 6 момчета. Полицайката води двама от по-рано докараните, последният е качен на горния етаж. Феновете на пейката са закопчани с белезници, пазят ги десетина униформени. Когато се появяват фотографите, си скриват лицата в качулките и якетата и се развикват да не ги снимат. Един от приятелите им дори скача на бой.
Първи в залата влиза 27-годишният В. Николов. Безработен е, казва, че майка му и приятелката му го издържат. Обвинен е, че откъртил и хвърлил метална решетка от оградата пред сектор "Г". На съдийката не й прави добро впечатление, че на снимките той е гол до кръста и със свастика на гърдите. Полицейският служител, призован за свидетел, е убеден, че задържаният е виновен, но след като гледа видеоматериала, съдът го оправдава. Делото продължава повече от час.
Следващият задържан – И.И., влиза след 20 минути. Адвокатът му, скъп костюм и вратовръзка, говори 10 минути и след това съдът се оттегля на заседание. Феновете отвън са разпалени – обясняват на полицаите, че всички са невинни и "сега ще видите, като спечелим всички дела”. Обвиняемият Иван признава на полицая от групата за борба с футболното хулиганство, че учи висше в Ботевград и тренира смесени бойни изкуства. Това не му помага и съдията го осъжда на 200 лв. глоба и една година да не ходи на мачове. Излита бесен и крещи – "една година без мачове”. 200 лв. глоба явно не му правят впечатление.
Последното дело е на петия етаж. Вече минава 17 ч. Съдията явно е много по-строг. Момчето е с патерица, твърди, че го боли коляното, но той му налага 15 денонощия в поделенията на МВР и една година без мачове.
Равносметката е петима наказани – двама в тухларната за 20 дни и 15 дни, трима с глоби и четирима оправдани. Около 18 ч. полицаите повеждат наказаните към бусовете отвън. Коридорът зад тях е празен – няма жива душа, само Темида от статуята в съда.
Цветан Ламбрев, Football24.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Нови 9 ареста покрай "вечното дерби"
Осъдиха петима цесекари, четирима се отърваха
Футболното хулиганство е война между приятели
Понеделник, 11 Април 2011 23:58Футболното хулиганство вероятно трябва да ангажира отделен раздел в психологията, но дори тогава едва ли ще намери своето логично обяснение. Борбата срещу него пък тормози сънищата на всяка полиция от София до Буенос Айрес и обратно. Само преди няколко дни софийските органи на реда нахлуха в домовете и арестуваха 9-има запалянковци, уличени в престъпления покрай поредното дерби между "Левски" и ЦСКА.
В опит да намери поне частичен отговор на въпроса кой и защо стои под маската и качулката на футболния ултрас "Сега" покани за разговор представител на една от крайните фракции на столична агитка. Първоначално той отказа, но впоследствие склони при единственото условие да остане анонимен. От уважение към неговата позиция, оставяме в тайна не само името му, но и неговата клубна принадлежност.
- Вие футболен хулиган ли сте?
- Аз съм краен привърженик, макар че то е почти същото.
- Откога ходите на мачове и откога се възприемате като ултрас?
- Ходя на стадиона от 20 години, а съм крайно настроен в последните 5. Полека-лека започна да ми харесва да съм част от организирана група, а не просто посетител с билет.
- Откога не сте пропускали мач на любимия си отбор?
- В последните 5 години със сигурност. Преди това съм пътувал хиляди километри, дори на стоп, само и само да отида на мач. Постепенно нещата станаха крайни.
- Какво е да сте краен привърженик? Това каква част от живота е?
- Всичко след работата. Извън нея се интересувам предимно от любимия си отбор.
- Къде стоят приятелите, семейството?
- Повечето ми приятели са свързани с футбола в момента. Иначе семейството и приятелите винаги са на първо място.
- Това не е ли противоречие - хем футболът е на първо място, хем семейството и приятелите?
- Футболът се играе веднъж в седмицата. През останалото време съм напълно нормален човек. Ходещ на работа, с добро образование, с добро семейство. Твърдението, че хулиганите са прости и необразовани, е абсурдно.
- Каква е средната възраст на футболния ултрас?
- Между 18 и 40.
- А какви са отношенията между противниковите агитки?
- Вражески. Макар че много от хората се познаваме и извън стадиона сме и приятели.
- Къде минава границата между враждата и приятелството?
- Приятелството свършва, щом си уредим среща и се засечем на улицата. Когато няма мач, сме приятели. Може да е много странно, но не мисля, че само в България е така. Навсякъде по света крайните привърженици на едните познават крайните привърженици на другите. Знаят се местата, където ходят. Когато няма мачове, едните търсят другите и обратното.
- С каква цел?
- Да се пребиваме, разбира се!
- А кога се търсите да пиете бира, да речем?
- Когато сме поединично.
- Колко често се организират побоища? Само "вечното дерби" ли е повод?
- Самото дерби няма нищо общо. По принцип се търсим на всеки две седмици.
- Вие в колко организирани боя сте участвал?
- Над 10.
- Какви поражения сте претърпявал?
- Най-тежкото беше счупен нос. Иначе най-различни леки и по-сериозни охлузвания.
- А какво сте причинявал?
- Няма как да знам с точност.
- С колко от "враговете" сте в близки отношения?
- Не повече от 5-6-има.
- Колко често се виждате?
- Доста. Всяка седмица поне по веднъж. Събираме се, ходим си взаимно на гости.
- Вие какво сте готов да причините на тези хора?
- Не знам. Ако ми е добър познат, просто ще гледам да го подмина в тълпата и да се захвана с друг. Но ако все пак се случи, ще го пребия, както бих пребил всеки друг противник.
- Докъде сте готов да стигнете? Бихте ли убил?
- Не!
- Как може да сте сигурен в едно меле, подтикван от омраза и свръхдоза адреналин, докъде може да се стигне?
- Разбира се, всичко може да се случи, но никой не излиза с такава нагласа. Крайната цел е едната агитка просто да надделее над другата.
- Това как проличава?
- Или когато едните си подвият опашката и се ометат, или като ги видим да лежат на земята, а ние им се присмиваме.
- Запознати ли са най-близките ви приятели и семейството ви с хулиганската страна на вашата същност? Как го приемат?
- Повечето ми приятели знаят, но най-близките ми роднини нямат представа какъв човек съм на стадиона.
- Има ли жена до вас?
- В момента - не.
- Оказва се, че времето между мачовете също е посветено на футболните емоции. Тогава семейството и приятелите не се ли оказват отново на заден план? И кога изобщо те са на първо място?
- Имах предвид, че мачовете не са целогодишно. Има пауза в шампионата, има лятна почивка.
- Има ли значение представянето на отбора за това колко сте му отдаден?
- Не. И във "В" група да играем, аз пак ще съм на стадиона.
- Значи няма значение какво се случва на терена? Само омразата към противника ли е движещата сила на ултраса?
- Винаги ще мразя и ще атакувам агитката на противника. Ненавиждам историята им.
- Само вечният съперник ли предизвиква омраза? С привържениците на другите отбори в какви отношения сте?
- Има някои тимове, с които сме в чудесни отношения. С някои отбори ни обединява омразата срещу други. Може да се каже, че извън София всеки от отборите си има приятелски и вражески агитки. Всъщност аз смятам, че в България има само 4 агитки със силни фракции - две софийски и две пловдивски. Всеизвестно е, че феновете на ЦСКА са в дружески отношения с тези на "Ботев", а публиката на "Левски" - с тази на "Локомотив". И съответно крайната вражда е по обратните оси, включително и между ботевисти и локомотивци.
- Организирате ли някакви мероприятия с чуждестранни агитки. Има ли вражда или приятелство на международно ниво?
- Имаме близки отношения с феновете на един сръбски и на един италиански гранд. Същото се отнася и за враговете ни от София, които поддържат връзка с местните им противници.
- Там докъде се разпростира подкрепата ви?
- Част от нашата агитка ходи винаги на дерби срещите "Лацио" - "Рома" в Рим и "Партизан" - "Цървена звезда" в Белград. Ако има организирани нападения, участваме в атаките срещу чуждата агитка.
- През годините на т. нар. преход имаше не една ситуация, в която футболни фенове бяха обвинени в политическа провокация. Първият такъв случай бе по време на историческите събития пред парламента през януари 1997-а (б. а. - като основни участници в щурма на Народното събрания бяха разпознати редица от тарторите на агитката на "Левски"), а най-пресният пример бе през януари 2009-а, когато отново футболни хулигани бяха уличени за умишленото проваляне на граждански протест пред Народното събрание. Каква е истината?
- Всичко беше платено. И двата пъти ултрасите бяха събрани там с една-единствена цел - провокация. Не мога да кажа откъде идват парите, но сумите се разпределят поравно между всички агитки.
- Не знаете ли, или не искате да кажете?
- Не знам.
- Вие лично получавал ли сте пари?
- Не. И не бих участвал в подобно нещо.
- Какви са политическите ви възгледи?
- Нямам конкретни. По-скоро десни.
- Всеки политически протест ли бихте подкрепил?
- Никога не бих подкрепил червено правителство.
- Политическите провокации ли са единствените случаи, когато вражеските агитки имат обща кауза?
- Да. Също и на 3 март ходим заедно на Шипка.
- Може ли мач на националния отбор да обедини враждуващите агитки?
- Очевидно не може.
- Защо платена политическа кауза може, а националният отбор - не?
- Националният отбор отдавна не е това, което беше. Различни мениджъри се опитват да лансират играчи и от едните, и от другите, а това не се харесва на никого.
- Има ли разлика между футболен ултрас и скинхед?
- Всъщност, няма нищо общо между едните и другите. Аз дори мисля, че скинхед движението умря. Тези, които останаха, вече дори не ходят на мачове. Половината скинове са наркомани. А футболният ултрас се облича добре, носи скъпи дрехи и се опитва да не бие на очи. Така че едното няма нищо общо с другото.
- Футболните скинхед също имат славата на крайни привърженици. Защо ги отричате?
- Мисля, че това движение просто загасна. Навремето, преди десет години, скиновете бяха в ядрото и на двете агитки. В момента ги няма.
- Казахте, че скиновете са наркомани. Сред останалите фенове има ли такива, които употребяват наркотици?
- Има ги навсякъде.
- Вие употребявате ли?
- Не. По-скоро рядко.
- Продава ли се дрога по футболните стадиони?
- Поне аз не знам.
- Какви са вашите лични амбиции в живота?
- Кариера, семейство, деца. Като всеки нормален човек.
- Ако имате дете, бихте ли го завел на стадиона в момента? В сектора с агитката?
- Не. За нищо на света.
- Защо?
- Защото е опасно.
- Вие сам създавате опасността, а мечтаете за дете, което не бихте завел на стадиона. Това не е ли парадокс?
- Така е. Но на този етап това не може да се промени.
- Кога смятате, че ще сте готов да създадете семейство?
- Не мога да отговоря на този въпрос. Ако ме питате дали ще се откажа заради семейството, моментът просто не е дошъл.
- Какъв е днешният ви съвет към хората с деца, които искат да отидат на стадиона?
- Да отидат в сектор "А".
- А по пътя към стадиона? Как да се опазят от обезумели крайни фенове на чуждия отбор?
- Тук явно има нещо много объркано в схващанията. Гарантирам, че обикновен гражданин, дете или момиче никога няма да бъдат закачени.
- Тогава защо се нападат автобуси на градския транспорт, които са пълни с невинни граждани, деца, жени?
- Това се извършва от една друга група хора, наречени малоумници. Ние, ултрасите, осъждаме тези гамени. Крайният футболен фен спазва своеобразен кодекс. Абсолютно се забраняват ножове, бухалки и каквито и да било оръжия. Дори когато се срещаме за уговорен бой помежду ни, всичко се решава с голи ръце.
- Колко души в агитката са обединени в крайните си пристрастия и колко сред тях са тарторите?
- Между 200 и 300 са ултрасите, от които десетима са откроени лидери.
- Вие къде в йерархията се намирате?
- Малко под върха. Съобразяват се с мен.
- Има ли значение етническата принадлежност на фена?
- Естествено, че има! Ако не е българин, не може да бъде част от агитката.
- Вие расист ли сте?
- Да. Мразя циганите. Мразя хора, небългари, които успяват в тази държава само защото им се помага. И постигат своя успех за сметка на българите. Примерите са хиляди.
- Вероизповеданието от значение ли е?
- Разбира се. Аз съм православен християнин. Ходя редовно на църква.
- Хора, които изповядват друга религия, имат ли място близо до вас - в живота или на стадиона?
- Не. Не може един мюсюлманин да е част от агитката. Това няма как да стане.
- По цял свят ли е така?
- В Англия не е. От крайните привърженици на "Уест Хем" и "Милуол" половината са турци. Сред тарторите им пък има албанци. Също и в Германия, където е най-голямата турска колония, половината, че и повече на стадионите са мюсюлмани.
- Според вас каква е причината стадионите в България да са празни?
- Слабата игра на терена и агресията по трибуните.
- Как смятате, че може да се върнат хората? След като нивото на играта очевидно не върви във възходяща посока, една приятелска атмосфера по трибуните няма ли да е по-вероятната причина обикновеният запалянко да се върне?
- Абсолютно! Аз пак казвам, че ние с невинни хора не се закачаме. Няма и да се закачаме. Колкото до ексцесиите, които се получиха на последното дерби, искам аз да задам един въпрос! Къде са законите? Кой ги спазва? Полицията знае кои са и едните, и другите лумпени. Дават ги във всеки репортаж, а казват, че не могат да се справят. Точно за пет минути могат да ги вкарат в затвора с едни строги присъди.
- Защо беше изгонена агитката на ЦСКА от стадиона?
- Моето мнение е, че полицията сгреши. Тези, които правеха провокациите, се виждаха много добре най-отпред. Трябваше те да бъдат арестувани и всичко щеше да приключи. Независимо от кой отбор си, когато едната агитка я няма на стадиона, не е същото. Аз, например, не мога да живея без вечния съперник. Сигурен съм, че това важи и за отсрещната страна.
- Смятате ли, че ако се докаже, че "Левски" или ЦСКА е неизряден клуб, той трябва да бъде изваден от "А" група?
- Категорично - да!
- Тогава какво ще прави агитката на другия отбор?
- Най-добре ще е и двата да отидат във "В" група. Това на шега. А, сериозно - просто тогава ще си организираме срещи извън стадиона.
- Или и малкото останала публика на стадиона ще се отдръпне, защото вече няма да има съвсем никакъв дразнител?
- Моето лично мнение е, че ако "Левски" или ЦСКА бъдат пратени във "В" група, на мач ще ходят, образно казано, по трима души. Аз винаги ще бъда там, сигурно и останалите 300 ултраси ще са там. Но просто ако един мач в момента има 3000 души посещаемост, тогава ще останат тези 300. Много хора сега ходят на стадиона, защото е модерно.
- А колко са тези, които ходят на стадиона само за да се бият? Които не се интересуват толкова от самата игра, колкото от провокацията и сблъсъците?
- Според мен няма такива хора.
- Само в България ли смятате, че е така?
- Не, навсякъде е така.
- Как ще коментирате поведението на сръбската агитка, която с действията си в Генуа миналата есен провали европейската квалификация срещу домакина Италия?
- Това беше предварително планирано. Платен политически ход.
- Кой е поръчителят?
- Сръбската мафия. Не знам конкретни причини, но имам вътрешна информация, че е трябвало да бъдат уредени сметки с италианската мафия.
- Сръбският подстрекател Иван Богданов ли беше необходимата жертва?
- Не го познавам лично, но от обкръжението му знам, че той е взел най-много пари. И изобщо не го мислете, той в момента живее като цар в затвора.
Явор Евтимов, в. "Сега"
Футболните хулигани отвъд "кръглите маси"
Понеделник, 25 Април 2011 01:50С похвално упорство МВР се занимава всяка година с т. нар. футболно хулиганство. За мен винаги е било чудно - как се дели то на футболно или баскетболно (например). Ако тези, които се сбиват, носят клубни шалчета на врата - ясно. Но ако това се случи в ден, в който няма мач - тогава какво следва? Но - това е друга тема.
Tа и онзи ден пак имаше "кръгла маса" по този въпрос. Поредната... То не бяха дискусии, не бяха предложения, не бяха доклади, статистики, публични клетви. Все елементи, които трябва докажат голямата институционална ангажираност за решаването на проблема.
Преди години висш футболен функционер попита по друг повод: "Какво е наред в нашата държава, та съдийската комисия да е наред?" Ако погледнем футбола ни през тази призма - стадионите ни са чудесни, успехите - сериозни, школите - продуктивни.
Ако погледнем реално - ще се види, че няма държава в света, която да се е справила изцяло с този въпрос. Нито богати и уредени страни като Германия, Холандия или Австрия, нито авторитарни - като Русия. Да не говорим, че по нашите географски ширини "закачките" между феновете на "Цървена звезда" и "Партизан", на "Панатинайкос" и "Олимпиакос", на "Стяуа" и "Динамо", на "Фенербахче" и "Галатасарай" вече са влезли в националния фолклор.
На този фон положението в България не е чак толкова лошо. Естествено имаме си и проблемите. Като цяло - положението у нас е следното:
- Стадионите ни са стари, лошо поддържани и неприветливи. По правило няма тоалетни (много дразни) и вратите на входовете не се отварят (много пречи). Има някои изключения, които потвърждават правилото.
- Никой не контролира района на стадиона часове преди срещата. Всеки може да си внесе от предния ден не бомбичка, а базука. Билетите се продават "на кило", никой не следи за ред и място. Домакините носят отговорността за реда.
- Ситуацията в българския клубен футбол е такава, че за цяла година има само 5-6 срещи, заредени с високо напрежение и със сериозни "агитки" от двата отбора.
- Публиката намалява (статистически доказано). Математическият извод - по-малкият брой зрители води до по-малък шанс от конфликти.
- Повечето от запалянковците са читави хора, които отиват да гледат мач, а не да се бият. Има и "бойни отряди", но те са много по-малко. Атмосферата на анонимност и безнаказаност помага на агресивността им. Алкохолът и наркотиците - също. Имената им се знаят, но сякаш няма доказателства.
Тези констатации водят до следните заключения:
- Органите на МВР нямат доверието на запалянковците. Те не знаят или не могат да се оправят с повече от 100 човека едновременно. Изгонването на всички привърженици на ЦСКА от сектора им на "Герена" през февруари говори само за управленска немощ и изпълнителско безсилие.
- Очевидно е, че превантивната работа с т. нар. тартори на агитките не е достатъчна.
- Клубните президенти също имат вина за случаите на насилие. Изявленията им по адрес на съперници или съдии често пъти активират агресията. Те най-добре познават хората си. Могат (заедно със състезателите) да направят много за контролиране и насочване на запалянковската енергия и клубна вярност. В редица водещи тимове има специални програми, които изискват от спортистите да създават "модели за поведение". Участието им в тези програми е не по малко важно от изявите им на терена. Аз не съм чул, да съществува подобно нещо у нас.
- Фактът, че има осъдени доказва, че законовата база за подобни деяния не е чак толкова лоша или остаряла. Но е явно, че трябва да се решат някои чисто практически проблеми. От правомощията на "стюардите" до недопускането на някои фенове на стадиона. Поне у нас - не знам как се изтърпява подобно наказание. На запад от Виена е ясно - провинилият се фен се вика в съответното полицейско управление, където пише обяснения по време на мача и един час по-късно го пускат. Упражнението се повтаря всяка седмица, докато наказанието му е в сила.
- Историята показва, че някои политици се изкушават да "флиртуват" с феновете, защото ги разглеждат не само като електорален потенциал, а и като бъдещи "щурмоваци". Които могат да направят бърз митинг или да провалят друг с някой здрав бой. Примерът с "агитката" на "Цървена звезда" и ролята и във войната в бивша Югославия е показателен и плашещ. Прекалено сме си близки по манталитет. Но се надявам, че у нас няма нагласа за подобни експерименти.
В заключение - ако не се случи нещо (не дай си Боже), което да ескалира уличното насилие и в частност - по стадиони и спортни зали, то и догодина по същото време пак ще си имаме редовната "кръгла маса" по проблемите на футболното хулиганство. В което няма нищо лошо и нищо продуктивно.
Доц. д-р Ефрем Ефремов, "Труд"
Раз-раз-раз, это хард басс!
Понеделник, 06 Юни 2011 18:18Чували ли сте за танца на ултрасите? Да, има и такъв! Тръгнал от Русия и Украйна, преминал през държави като Унгария, Сърбия, Хърватия, Чехия, Словакия и много други, за да акостира и в България.
Прощъпулникът на родна територия бе направен от ултраси на Левски в центъра на София през февруари тази година. Още тогава клипът с техните изяви придоби широка популярност и предизвика големи вълни от коментари в сайтовете за видеосподеляне.
Какъв е този танц, който подлуди феновете в Източна Европа и вече набира скорост тук? Така нареченият "тежък бас" е адски опростен и всеки може да го "играе" стига да е достатъчно луда глава, да не му пука от никого и да иска да се забавлява.
Необходимо е просто да се съберат няколко души от една или няколко различни агитки, да си пуснат хита да дъни и да танцуват под неговите звуци на всякакви публични места. Даже не е задължително да има музика... А в комбинация с факли и димки емоцията се качва до небесата!
Ето и текстът на песента:
Хард Басс - Это школа колбасы
Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Это школа колбасы,
Веселее, пацаны!
Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы мы под квас
Отожгём для вас хард басс!
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Басс, басс, хард басс.
Отожгём для вас хард басс!
С вами школа колбасы, ребятки!
Это школа хард басса, пацаны!
Спортивочки найк
Это школа колбасы...
Это школа колбасы...
Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.
Хард басс!
Это школа колбасы.
Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы мы под квас
Отожгём для вас хард басс!
Раз-раз-раз, это хард басс!
Все в спортивках адидас.
И на найке пацаны
Слушают хард басс басы.
Этот стайл любим мы,
Жгём все в ритме колбасы,
150 ударов тут,
Пацаны в спортивках жгут!
Школа танцев учит вас
Правильно плясать хард басс.
В клубе до утра топтать,
И ничё не принимать.
Бутераты и спиды
Наши злейшие враги!
На площадках мы под квас
Отожгём для вас хард басс!