Неделя, 08 Юли 2018 11:23
Оценете статията
(0 гласа)

По следите на бомбите и лукса - или тъжната история на двама хървати

Хърватия има много футболни герои през годините, а днес ще ви запознаем с двама такива, чиито животи въобще не олицетворяват лицата им в професионалния живот в наши дни. Двамата са вкусили от ада на войната, от стотиците убити, от сраженията пред техните домове. Все неща, които са много далеч и от Мадрид, и от Ливърпул...

 

"Щастливия" Лука Модрич е роден в семейство на бежанци, които са част от сръбската страна при войната в Босна. Майка му, Радойка Модрич, е работила като текстилен работник, докато баща му Стипе Модрич е бил военен механик, който е поправял автомобилите на хърватските военни по време на войната.

 

Детството на полузащитника е много тежко. Той изпитва на собствения си гръб кошмарните сцени от сраженията на държавите, между които е разделен.

 

„Там беше онова момче, което риташе топката по цял ден топката на паркинга”, са част от думите на собственика на Задар Йосип Байло, който коментира изявите на Лука като дете. „Той беше много бял и наистина малък за своята възраст. Но въпреки това, всеки можеше да види специалното в него”.

 

Модрич е бил подиграван многократно, след като е бил по-дребен от своите съотборници. Никога не е бил считан за бъдещ професионален футболист, на каквото и да било ниво.

 

Едно е сигурно. Топката е стояла в краката му, още в ранна детска възраст, по начина, по който го прави и сега – повече от невероятно. Лука бил толкова обсебен от възможността да стане професионален футболист, че не е спирал да рита пред хотелската стая на родителите си, която те помещавали, докато са текли сраженията на Балканите.

 

Първоначално Лука преминава през проби в Хайдук Сплит като юноша. Како стана ясно, той е бил извергнат от отбора от Сплит заради липса на акуратна физика.

 

Все още не е ясно, какво се е случило в гена на Модрич, за да му се промени историята по коренно различен начин, Младият Лука се е концентрирал изцяло върху физическата дейност, след като е било ясно, че има нужната техническа такава. Работата му върху мускулатурата трае… едно ваканционно лято, след което през есента последва обаждане от Динамо Загреб, които желаят да пробват младежа.

 

Още с навлизането си в юношеските групи на столичани той показва своето неимоверно желание и качество в играта. Загребската школа се слави с това, че обвързва юношите си от крехка възраст, а това се случва и с Модрич, който парафира за 10 години с Динамо. За да добие допълнителен опит е отпратен да играе под наем в Зрински Мостар, което е повратна точка в неговата кариера, тъй като там се налага като неизменен титуляр и се завръща на „Максимир”. Все пак от Динамо преценяват, че Лука може да натрупа още опит другаде и следва нов наем в босненския Интер Запрешич.

 

Последва дебюта с фланелката на Динамо през 2005. Той печели 3 поредни пъти титлата в Хърватия, за да ги гарнира с толкова купи на страната. През 2007 той е избран за играч на годината в Хърватия.

 

Последва трансфер в Тотнъм, където прави феноменални игри, за да премине в Реал, но останалото е история…

 

По-рано през живота му неговото семейство е било част от междуличностия конфликт на територията на Босна и Херцеговина. Семейството е страдало от липса на дрехи. Тези, които са били носени от фамилията са били ръчно направени от майката с минимални инвестиции за плат и тъкани. Семейството е било на ръба на нищетата, допреди бащата на Лука – Стипе да получи реномирана работа в хърватската армия като механик. В този момент бащата на Лука, който е наричан…Лука (бел.авт: по незнайни причини) е бил войник в хърватската армия на контролните кули, които са осъществявали телефонна връзка със своите. Неговият живот е бил в непрестанна опасност от сръбската армия, както и от краинската сръбска армия. Известно е, че Сръбска Крайна е непризната република, съществувала на територията на Хърватия  между 1991 и 1995 година. Дядото на Лука е бил убит от врагове.

 

След смъртта на дядото на Модрич, семейството се премества в Задар. Малко след преместването къщата им е била запалена, по незнайни причини. Постфактум, наемат евтин хотел, благодарение на спестените пари на бащата на Лука, който продължава да се изявява като експертен механик в своята служба. Благодарението на бляскавото ранно бъдеще на Лука, животът на фамилията, който страда много по време на военните действия, се променя бързо.

 

 

Има една жена в живота на Лука – Ваня Бошнич. Започват да се срещат през 2006 година, докато той играе в Динамо Загреб. „Щастливият” решава да я направи свой агент в близкото бъдеще, след като се доверява напълно за всички негови действия. Доверието между двамата е огромно. Те се женят през 2010 година, а техен кум е близкият приятел на Лука от хърватския национален отбор Ведран Чорлука. Семейството живее спокоен начин на живот, а това се отдава на на израстването на Лука. Фамилията има три деца. Един син – Ивано и две дъщери – София и Ема.

 

Лука е част от от екипа на „Такса”. Група, която събира всички известни спортисти, били част от бежанските части, които били изтезавани по време на израстването си. Част от групата са Гранит Джака, Кристиан Бентеке и Нани. Ежегодно групата се събира, за да почете деня на бежанците.

 

Преминаваме, не толкова плавно, към съотборника на Лука в националния отбор – Деян Ловрен. Историята на бранителя с номер шест на гърба за Ливърпул е не по-вълнуваща от тази на полузащитника на Реал Мадрид.

 

„Дий” е прозвището на бранителя, който е дете на хърватски родители – Силва и Саша Ловрен. Деян пораства в Зеница, Югославия, който се намира на територията на днешна Босна и Херцеговина. Неговото семейство лети от Югославия за Мюнхен, когато Деян е бил на три годинки, след като предусещат докъде ще стигнат параметрите на войната. В Германия те изкарват седем години. С няколко думи, Ловрен е наполовина босненец и наполовина германец, футболист, който играе за Хърватия.

 

„Бях щастливо дете. Проговорих перфектен немски език и играех футбол. В малък клуб, но правех това, което обичам”, споделя Ловрен.

 

Семейството на Ловрен има желание да остане да живее в Германия, но властите не продължават визата на фамилията и те са принудени да заживеят в хърватския град Карловац. Градът се намира на 50 километра югозападно от столицата Загреб. Ловрен веднага се сблъсква със суровата действителност в Хърватия и изпитва проблеми в образованието си, след като не умее да говори добре езика. Израства с по-малкия си брат Давор, който също е футболист.

 

Защитникът започва да играе за Иловац, а после се премества в отбора на Карловац. През 2004 следва трансфер в Динамо Загреб, който е издействан лично от собственика на отбора Мамич.

 

Любовният живот на Ловрен е много по-различен от този на Модрич. Футболистът на Ливърпул се влюбва на 16 в приятелката си Анита, а двамата непрестанно учат нещо един от друг.  Двамата се женят през 2013 година и имат две деца – Елена и Йосип.

 

Животът на Ловрен се преобръща, след като в живота на приятелката му се завръща Дарио Торбич. Престъпник, излежаващ тригодишна присъда, който веднага след напускането на зандана се втурва да я затрупва с мобилни съобщения.

 

Торбич работи като лесничей и е ранната любов на Анита. Историята между двамата се заражда, след като двамата се срещат през декември 2016 година в родния им град Загреб. Анита кани Дарио да лети за Англия и преспиват в хотел в Ливърпул, а после си разменят десетки любовни съобщения.

 

През 2016 Анита напуска дома на Деян в Англия и му заявява, че иска да се разведе с него. Анита е снимана как показва среден пръст на фотографи, които я следват, излитайки с Дарио от летището в Ливърпул към Хърватия, където ги очаква подписване на брак. Личният живот на Ловрен рухва, а игрите му за Ливърпул търпят негативи след негативи, след като е дори премахнат от състава от мениджъра Юрген Клоп. Германецът твърдо застава зад него с подкрепа, но принудително го вади от титулярите на мърсисайдци. Всичко става ясно, след като Анита праща любовни съобщения на Торбич в WhatsApp, но Ловрен е твърдо решен да спаси своя брак. Той дори информира селекционера на Хърватия Анте Чачич, че желае да бъде отстранен от отбора на „шахматистите”, за да се опита да спаси брака си.

 

Медиите в Хърватия заклеймяват Ловрен, смятайки го за непукист, който не го интересува за родината, а напротив – готов е да се отдаде на „ваканция” със семейството си за сметка на участие на европейските финали във Франция.

 

Дотук с любовния му живот.

 

Болката от това, че е бежанец и е извергнат от своите хора в Хърватия тежи на Ловрен до ден днешен. Защитникът избягва първия геноцид в Европа от Втората световна война, но гледа на походите си към Германия като нещо, което не трябва да се случва на никой.

 

Семейството оставя всичко – бизнесът, приятелите си, ежедневието си. Говорят само помежду си, носейки багаж пълен с дрехи, местейки се в Зеница.

 

„Иска ми се да разкажа всичко, което се случи. Чували сте много истории, но никой не казва истината. Случи се. Всичко се променя за секунди – войни посред нощ между всички, между три различни култури (мюсюлманските босненци, ортодоксалните сърби и католическите хървати). Помня, когато сирените зазвучаваха. Бях много изплашен, че предстои бомбено нападение”, споделя Ловрен.

 

Въпреки тътените през годините, двамата защитават гордо цветовете на Хърватия на Мондиал 2018. А „шахматистите” са амбицирани за нещо велико. Нещо, което ще заздрави още повече нацията, по начин, който само спорта определя. Хърватия, с Ловрен и Модрич, е вече на финалите на Световното, но докъде ще стигнат амбициите на футболистите на Златко Далич?

Последна промяна на Неделя, 08 Юли 2018 11:28

Подобни статии (по етикети)

Напишете коментар

Екипът на FanFace.bg не носи отговорност за мненията на читателите, изказани под публикациите в сайта. Въпреки че сме изключително плуралистични и демократични, си запазваме правото да заличаваме коментари, които са в разрез със законите на Република България. Призоваваме ви да ПИШЕТЕ НА КИРИЛИЦА! Имаме прекрасна азбука, използвайте я!

Защитен код Обнови

Обратно в началото