Ивелин: Националният заприлича на жълт вестник
Вторник, 21 Декември 2010 19:08Нападателят на националният ни отбор по футбол Ивелин Попов попадна за пръв път в призовата тройка на „Футболист на годината”. Попето бе избран за №2 за изминалата година.
И класа трябва, и класа...
Вторник, 05 Април 2011 12:32Българският национален отбор по футбол – няколко думи, които произнесени в нашата страна веднага включват във хората от средната възраст, както и при по-големите спомени от онзи легендарен и страховит наш отбор от 1994-та година и годините след това.
Националите избиват комплекси, коментират си кой с кого и с колко е спал
Сряда, 14 Септември 2011 13:22Вместо да мислят как ще защитават родината на терена, футболните национали имат съвсем други мисли в главите си – парите, които печелят в клубните си отбори, и жените. Източници от БФС съобщиха, че на последния лагер сбор за европейските квалификации с Англия и Швейцария една от основните теми на разговор била кой с колко дами е преспал. Първото място обаче не успели да си поделят тримата най-големи кандидати – Благой Георгиев, Николай Михайлов и Ивелин Попов.
"Благо твърди, че понеже е най-голям, е имал най-много жени в леглото си. Ники и Попето обаче му се изсмяха. И като се започна един спор – нямаше спиране. Добре че и Валери Божинов не е тук, защото и той е маниак на тази тема", издадоха информатори на БЛИЦ.
Другите акценти от сексуалната тема били на какво най-нестандартно място са правили любов родните донжуани, в колко държави и с колко чужденки. Тук в спора се намесил Иван Иванов, който също разправял, че не са една и две жените, преминали през кревата му. Защитникът на Партизан разкрил, че преди години е палувал в полунощ до една от вратите на стадион "Българска армия".
Попето, известен с грубото си чувство за хумор, веднага избъзикал Иван с въпроса: "Ама с мъж ли беше или с жена?", при което бранителят се разсърдил.
В разговора се включили и други от отбора. Изключение направили главно "старите пушки" Стилиян Петров и Мартин Петров, които сметнали темата за изключително безсмислена. Стенли даже заявил, че това за разговори, подходящи главно за "мъже с комплекси".
Колко велик и голям е всъщност Бербатов
Неделя, 05 Юни 2011 17:46Димитър Бербатов излезе пред цяла България и се извини. Извини се, че не е участвал във финала и че по този начин е разочаровал целия български народ.
Защо се извинява? Да не би този български народ да му плаща заплатата? Да не би този български народ да му уреди място на Олд Трафорд? С какво е длъжен Бербатов на България? С нищо! Дори и футболната му кариера да спре дотук, Бербатов направи повече да прослави родината ни от поколения политици и външни министри.
С трите си финала за ШЛ, той направи нещо толкова запомнящо се, че едва ли скоро наш сънародник ще успее да го повтори в близкото десетилетие.
С фондацията си той помага на младежта на България. Ето това е патриот – човек, който въпреки всичко милее за своята родина и обича своя народ.
Чест му прави, че се разграничи от частния ни футболен отбор на семейство Михайлови. Чест му прави, че е той.
Кажете не е ли голям човек и професионалист личността Димитър Бербатов?!
Милослав Моллов
Бербатов винаги е бил най-голямата мишка
Понеделник, 06 Юни 2011 13:05Ще ме извинявате г-н Моллов, но това са пълни глупости! Колко голям и велик е всъщност Бербатов ли? Отговорът на този въпрос не е тази постъпка, че се е извинил, затова че не е играл на финала (OK, за това наистина няма за какво и на кого да се извинява, освен може би на феновете на Манчестър Юнайтед, но това не ме интересува, нека си блъскат главите)...
Отговорът на въпроса е даден от куп други негови постъпки... постъпки, с които той е доказал, че най-малко е голям или велик. Смешно е това, което сте написали, та той винаги е бил най-голямата мишка на терена... Никога не е бил лидер в националния, въпреки че имаше качествата на такъв и всички само това чакаха от него, защото на това развалено поколение му беше нужно малко повече вяра в себе си и те виждаха Барби като лидер, а той редовно им показваше, че не иска да е такъв...
Та той е човекът, който се молеше като циганка в някой подлез на шефовете на Тотнъм да го продадат и предаде феновете, които го обичаха и подкрепяха (заради него дори и бяха излезли в подкрепа за сестрите в Либия – нещо, което ме изненада много, имайки предвид колко са студени англичаните към източните народи), и той захвърли това, само като чу за Манчестър Юнайтед...
Tа той е човекът, който се ОТКАЗА от България в най-трудния момент, и моля ви, не се заблуждавайте, че е било заради Лечков или БФС. Беше, защото тогава му беше най-тежко в Манчестър Юнайтед и беше под натиск да се отдаде изцяло на тях, за да си заслужи безумните пари, които се пръснаха за него...
Дори и отказването да е било заради отношение към него, майната ти, Барби! Та това е България, това е националният отбор, това е национален интерес... Ако ще го сравняваме с политици и министри, искам да знам дали има такива, които така безцеремонно и необосновано са се отказали да защитават българския интерес...
Какво като имаш разногласия с някои? Преглътни, бъди мъж, бори се за позицията си, но не се отказвай най-малко, когато има проблеми и си най-нужен! Барби избра лесния изход от ситуацията, защото не му се занимаваше повече, а това изобщо не е постъпка на голям или велик човек... Поне не според моите представи.
И последно - Бербатов не дължи нищо на България??? Това е такава простотия, че дори и той няма да се съгласи с това... само Стоичков може би...
Станислав Едикойси (мнението е публикувано в профила на FanFace.bg във Фейсбук)
Какво да правим на мач на националния отбор?
Вторник, 06 Септември 2011 00:391. Да гледаме мача - това и пред телевизора е възможно, а и отдавна не ходя на мач, за да го гледам.
2. Да подкрепяме отбора - с химна и с "Българи юнаци" ли? За всичките тия години пет песни на кръст ли не можахме да измислим?
3. Да гледам на терена една разпасана команда, тотално демотивирана, която мисли само как да си бие шута към чалготеката възможно по-бързо - ако за вас не е, то за мен това е подигравка с футбола, с феновете, с фланелката на националния отбор.
4. Защото съм патриот ли? - гледах мача в заведение. На нашия химн се изправих само аз, другите продължиха да грухтят над чиниите.
5. За да си викаме с добитъка "турци сте" и подобни стандартни неща - това и на клубно ниво си го правим.
Обобщението не е весело - повечето хора, които ПОДКРЕПЯТ свой отбор в местното първенство, нямат мотивация да подкрепят националния отбор. И това няма да се промени скоро.
Трябват песни, атмосфера, скандирания, трябва шибан манталитет за подкрепа, трябва боклуците в БФС да се разкарат - все неща, които не виждам как и кога ще станат...
UOTW, ofanziva.org/forum
Повратната точка
Четвъртък, 24 Септември 2015 20:37Когато в средата на 80-те години новият директор на метрото в Ню Йорк – Дейвид Гън, предприема нови, иновативни мерки за намаляването на престъпността в града, той посреща вълна от недоволство. Мнозина го критикуват и му предричат чутовен провал. Малцина са тези, които дори и насаме се осмеляват да помислят, че Гън е в състояние да промени нещо.
За Дейвид обаче графитите, с които са „нашарени“ вагоните, са символ на краха в системата и докато ги има тях, според него ще има и високи нива на престъпност в града.
Като човек с власт, новият директор въвежда и нова управленска структура. След като се купуват още вагони, за да се предпазят от съдбата на старите, на всяка последна спирка се откриват помещения за ремонт и почистване. Ако има и един графит, повредена седалка или скъсана тапицерия, вагонът се вади от движение, докато не се приведе в необходимия вид.
В Харлем било депото на метрото и там някои влакове нощували. Гън знаел, че за поставянето на графити върху вагон са необходими три нощи: една за фон, който да изсъхне, втора за контури и трета – за окончателно оцветяване. Той умишлено оставял „творците“ да довършат своето „произведение“ на изкуството, след което нареждал всичко да се заличи. Това било ясно послание, че независимо колко труд и желание влагат, „творбите“ им няма да видят бял свят. По този начин няколко години по-късно са победени мръсотията и графитите в метрото.
Методът на Гън и последвалите резултати американският журналист и автор на редица бестселъри Малкълм Гладуел нарича „повратната точка“. Моментът, в който малките неща могат да доведат до огромни, съществени промени. Промени, които впоследствие могат да се нарекат устойчиво развитие…
Близо три седмици минаха, откакто националният отбор на България прибави още едно фиаско към „колоритната“ си в този аспект статистика. Кой знае какви драми нямаше, защото и предварителните очаквания, да си го кажем направо, не бяха големи. Вял, неподплатен оптимизъм, който и най-лекият морски бриз бе в състояние да отвее надалеч. След гилотинирането на иначе крехките ни мечти за Евро 2016 със загубата от Норвегия у дома ни останаха единствено критиките по адрес на президента на БФС Борислав Михайлов и свитата му и селекционера Ивайло Петев и избраниците му.
Идеята ми обаче в никакъв случай не е да правя дисекция на ръководния ни футболен орган, наричан за кратко БФС, нито пък задълбочен спортно-технически анализ на представянето на отбора. Достатъчно се изписа за селекцията и стратегията на бившия старши треньор на Лудогорец, за повиканите от него футболисти – едни от тях активни, други – не толкова в последните месеци, за организацията, мотивацията и самото представяне на „лъвовете“, които, при цялото ми уважение към тях, грам не си заслужават прозвището в последните седмици.
Аз, подобно на бившия директор на метрото в „Голямата ябълка“, искам да погледна от един друг ъгъл на нещата, да акцентирам върху дребните, уж незначителни на пръв поглед детайли. Защото загуба след загуба, година след година, цикъл след цикъл си хвърляме взаимно едни други пясък в очите, гледаме се и къде нарочно, къде – не, се лъжем, че играем, че правим, че подкрепяме „нещо“ си, някого си, за някаква си там цел…
Първо: Защо билетите за ключов двубой като този с Норвегия са нереално високи за ситуацията, в която се намира националният отбор, и по-важното, продукцията, която ни предлага?
Близо 13 хил. души се „излъгаха“ и отидоха да подкрепят „лъвовете“ в битката им с „викингите“. Веднага държа да отбележа – безплатен обяд няма и не искам да има. Пари за футбол, а и за каквото и да е друго спортно и културно мероприятие трябва да се дават. Но за всичко си има време, място и най-вече маркетингови подходи, трикове и пр. Преди да вземеш, трябва да дадеш. А във връзката „национален отбор – фенове“ на този етап не националният отбор е този, който може да даде нещо на другия.
Така че, вместо 13 хил. души, които по прости сметки са генерирали около 200 хил. лева от билети при цени 40 лв. за „А“, 30 лв. за „В“ и по 10 лв. за „Б“ и „Г“ сектор, защо не един почти пълен стадион, същата сума приходи, че дори и отгоре, но при цена 20 за „А“ и 15 за „В“ (този казус в последните години важи в особено голяма степен за до болка познатите ни крайно „интересни“ сблъсъци с Малта).
Напълно наясно съм, че като казвам приходи, нямам предвид печалба, тъй като БФС има множество харчове покрай повиквателните, лагерите, нощувките, командировъчните, билетите и т.н.
В най-лошия случай обаче от „Иван Асен“ ще се задоволят с една истински футболна атмосфера и сериозна подкрепа от страна на феновете. А като върнат момчетата доверието у привържениците най-малкото с демонстрираното желание за промяна и дойде следващият цикъл мачове, може да се помисли отново за леко завишение на цените.
Второ: Футболът бил за хората?!
Е, добре де, ама за кои? За онези 3300 зрители, които видяха как Ивелин Попов извежда за последен път националния отбор с капитанската лента в „бенефисния“ за Любослав Пенев двубой срещу Малта миналия ноември ли? Или другите 40 хил., които оставиха празни местата си на „Васил Левски“? Можете ли да си представите? 3300 зрители. По една или друга причина, но в момента двубоите на ЦСКА във „В“ група генерират в пъти по-голям интерес от една европейска квалификация на България.
На всички ни е ясно, че гладът в столицата за спортни и културни мероприятия е презадоволен. Сериозен интерес към националния отбор в последните години има само когато в центъра на София излязат величия като Франк Лампард и Андреа Пирло. Добре, съгласявам се. Тези двубои със световните шампиони трябва да се играят в столицата. Факт неоспорим. Самите футболни сили имат редица изисквания, които на този етап, за съжаление, нито един друг град у нас не е в състояние да изпълни.
Но защо с Малта, Армения, че дори и Азербайджан, на когото ни предстои домакинство, трябва да играем в София? Нима феновете в Стара Загора не показаха, че са в състояние да създадат уникална атмосфера по време на Европейското първенство за юноши тази пролет? Дори от най-високите нива на УЕФА останаха поразени от чудесната организация, рекордния интерес и истинската фиеста, която спретнаха привържениците под Аязмото.
Ами стадионът в Разград или пък този в Бургас, помоему – най-хубавият в България. И на двете места „от раз“ ще се стекат хора от Варна, Добрич, Шумен, Търговище и околността. Двубоите по традиция са от 21:45 часа. В 18:00 ч. приключваш работа, качваш се с още трима приятели в колата и след два часа си я на „Лудогорец Арена“, я на „Лазур“ и гледаш България. Подчертавам, България! Без почивни дни, без големи транспортни разходи, без нощувки по хотели или квартири на приятели и познати в столицата. Достъпно за всички.
Че щом самокомпрометиралият се със скандалното си поведение Козмин Моци може да бъде такава звезда и обединителна фигура в Разград, Ивелин Попов или Станислав Манолев ли няма да съберат заедно зажаднелите за европейски футбол фенове? Пълен стадион, пък макар и в рамките от 6-7 до 12-13 хил. зрители, но с празнична атмосфера, доволни фенове, настроение, песни, скандирания.
Да, вероятно ще се наложи да се „пипнат“ тук-там съоръженията, но с желание всичко става. Националният стадион също не бе готов да приеме европейските колоси Реал Мадрид и Ливърпул в двубои от груповата фаза на Шампионската лига миналата година, но с добра организация от страна на ръководството на Лудогорец и инвестиция, неколкократно пъти избита впоследствие, нещата явно могат да се уредят.
За да потвърдя думите си, че в този край на страната ни интерес към футбола има и то не само на клубно ниво, ще се върна към датата 2 септември 2006 година. България гостува на Румъния в европейска квалификация. Двубоят, по една или друга причина, се игра в Костанца, който е буквално на няколко километра от българската граница. Хиляди фенове от Североизточна България изпълниха до краен предел сектора за гости, за да видят отблизо момчетата на Христо Стоичков, които стигнаха до частичен обрат и 2:2 край Черно море.
А, да не забравяме и Пловдив, където строежът на ст. "Христо Ботев" ту почва, ту спира. Кога ще приключи - никой не знае, но със сигурност съоръжението, когато е готово, и обстановката ще предразполагат "трикольорите" да се изявят в най-добрата си светлина под тепетата. Публиката в Пловдив неведнъж е демонстрирала темпераментния си характер и със сигурност би се отзовала на призива за солидна подкрепа към националния отбор.
Трето: Чувството за принадлежност на играчите
За съжаление на софийските грандове Левски и ЦСКА, ядрото ни от национални футболисти в момента са или настоящи, или бивши кадри на Литекс и Лудогорец. Приветствам, с известни резерви, разбира се, модела на развитие и в Ловеч, и в Разград. Не искам да обиждам нито едните, нито другите, но на въпросните играчи им липсва същинското чувство за принадлежност към даден отбор, институция, идея, маса фенове, които от дълги години в добро или лошо са плътно зад любимците си.
Когато въпросното чувство за принадлежност липсва, това неминуемо води до негативни последици. Страдат мотивацията, психическата настройка, влагането в срещата, а това на свой ред рефлектира и върху резултата.
Самите наши футболисти, особено тези, които са натрупали опит по терените в Западна Европа и са се завърнали, неведнъж са признавали, че им е неприятно да играят пред празни трибуни.
Разбира се, на местно ниво чувството за принадлежност трудно може да се коригира и компенсира, но на национално има какво да се иска. И за да се загнезди то в съзнанието на играчите, е добре да срещне сериозна подкрепа от страна на ръководните фактори.
И сега, когато пиша тези редове, си спомням за първия си мач на националния отбор и препълнения „Васил Левски“. Датата е 10 септември 1997 г., а мачът – България – Русия. Близо 60 хиляди зрители драха гърла за националите и видяха как великият Трифон Иванов подпечатва с глава билетите на „трикольорите“ за Мондиала във Франция година по-късно.
Можете ли да си представите? 60 хиляди на „Васил Левски“? Много трудно, навярно.
Представянето на даден отбор, още повече пък национален, е сплав от фактори – технически, тактически, стратегически, но и психически, като за последния огромна отговорност носят феновете. Когато тях ги няма, няма кой да компенсира липсата на допълнителен стимул, допълнителна доза адреналин в точния момент…
Четвърто: Младите да заобичат футбола!
Как обаче да стане това?
Едно, че родителите трудно намират време, а и желание; второ, че на стадиона не е никак безопасно; трето, че рядко има някаква, каквато и да е, организация, касаеща присъствието на най-малките и техните придружители.
Толкова ли е трудно веднъж или два пъти годишно от БФС да синхронизират с няколко училища не само в София, но и в страната като цяло, програма за посещение на футболен двубой на националния отбор – представителен или младежки (там пък още по-лесно може да се случат нещата) вместо час по физическо възпитание или т.нар. „час на класния ръководител“?
Ще се обособи специален сектор за децата („Лъвчетата“ са перфектни за тази цел), ще им се осигури транспорт от съответния град или училище до стадиона, свободен или символичен достъп, за да бъде всичко в рамките на спуснатите от УЕФА изисквания, шапки, шалчета или фланелки на националния отбор и т.н., и т.н. А на тях, малко или много, ако преди това не им е било, ще им стане хем хубаво, хем интересно.
И когато се приберат вкъщи не само ще разкажат с въодушевление на близките си за изживяването си, което в детските очи ще е нещо грандиозно, но много от тях сами ще попитат кога пак ще играят батковците, че да ги гледат? А футболистите, каквито ще да са, са хора, сърца носят. Няма как, като видят малчуганите и чуят гласчетата им, поне малко да не се затичат и запотят заради тях…
Мога още много други точки да изброя, но няма смисъл. Идеята е повече от ясна. Смисъл обаче ще има, ако някой направи първата крачка. Не ни трябват нито милионите на другите федерации и асоциации, нито схемите на Мишел Платини и Сеп Блатер. Не ни трябват и извънземни играчи от калибъра на Меси и Роналдо. На първо време ни е нужен един здрав и отрезвяващ ритник отзад на общинско и национално ниво и последвала мощна реорганизация, гарнирана с голям ентусиазъм и силно желание за промяна!
България с покана за първото световно, не пускат играчите от работа
Събота, 23 Юли 2016 15:08Всеизвестен факт е, че българският национален отбор по футбол дебютира на световни финали в Чили през 1962 г. Трикольорите обаче са могли да участват на шампионат на планетата цели три десетилетия по рано! Тимът получава покана още за първото издание на турнира в Угугвай. Дори е отпечатана картичка за първенството със знамената на всички участници на турнира, включително и българското (долу вляво).
По това време обаче футболът в страната не е професионален и футболистите-работници няма как да бъдат пуснати в отпуск за толкова дълго време. Освен това държавата трябва да покрие всички разходи по далечното пътуване до латиноамериканската страна. Поради тази причина и БНСФ отказва поканата от ФИФА.
Вместо България на турнира е поканен националния отбор Югославия. И макар крал Александър Караджорджевич да е противник на идеята, отборът се завръща в бронзовите медали от шампионата на планетата, което и до днес остава най-големият успех в местната футболна история.
За разлика от Александър, румънският крал Карол е страстен почитател на футбола и лично е молил за отпуски на играчите. Румънците са и първият отбор, отплавал за Уругвай на борда на италианския лайнер “Конте Верде”.
Световното първенство произлиза като алтернатива на олимпийските игри заради нарастващия професионализъм във футбола. В самото начало обаче идеята не е полулярна и покани отказват Англия, Германия, Испания, Холандия. Така на турнира в Уругвай участват само 13 отбора, а домакините триумфират на родна земя.
Дучето: Благодаря на екипа, който ме излекува! Гугутката ме посети в болницата
Неделя, 11 Септември 2011 15:21Председателят на централния фенклуб на ЦСКА Димитър Ангелов-Дучето бе гост на главния редактор на Livesport.bg Крум Савов в предаването "Спортът по Канал 3", където говори надълго и нашироко за себе си, за сектор "Г", за отбора и Милен Радуканов, за отпадането от Стяуа, както и за новия директор в клуба – Драголюб Симонович.
ЗА СЕБЕ СИ И МОМЧЕТАТА ОТ СЕКТОР "Г"
Благодаря на екипа, който ме излекува. Той наистина бе воден от привърженик на Левски, но това няма значение. Лекарската професия е най-ценната и хуманната. Докторът, който ме излекува, направи и трансплантацията на Джони Велинов. Истината е, че се нуждая от почивка. Момчетата от Сектор "Г' си идваха и в болницата при мен, никога не сме се разделяли. Ние сме едно голямо семейство. Дойдоха хора от Ботев на свиждане, имаше и хора от Левски. Гугутката бе там. Хората от цяла България ми се обаждаха. Спазвам това, което ми е предписано, на 19-и имам още едно посещение, ще видим. Това ми бе първото тежко препядствие от катастрофата (през 2007) насам. Възстановявам се, дано на никого да не се случва. Призовавам всички да ходят на доктор на всеки два месеца. Откакто се помня съм в Сектор "Г". Докато съм жив и здрав ще съм там. Не съм се делил от момчетата.
ЗА ОТБОРА
Искам този дух, който видях в Бургас на мача с Литекс за Суперкупата, да го виждам винаги. Това иска всеки един фен, който е на стадиона. В Румъния бяхме над хиляда човека, всички там се държаха добре с нас. Ние искаме уважение към нашия клуб, каквото ние сме показали към Стяуа. Над 25 хиляди дойдоха във втория мач, въпреки че падахме с 0:2 от първия. Трудно е да обърнеш. В Клуж играхме повече, но на нашия стадион не играхме. През 81-ва бяхме паднали с 1:5 от Ливърпул, но тук игра отборът. Нека тези момчета разберат това. Публиката може да прости загуба и отпадане, но не може да прости едно – да липсва духът. Този дух, който е на трибуните, трябва да го има и долу на терена. Ние сме едно цяло, когато не става така, нещата не се получават.
ЗА ОТПАДАНЕТО ОТ СТЯУА
До последно ние, феновете, ще си гоним това, което ни се полага. Ние сме фенове, а не служители на ЦСКА и винаги ще имаме думата. Не мога да кажа, че мачът със Стяуа ми мирише. Отказвам да повярвам, че моят отбор е влязъл в уговорки. Считам, че просто футболистите не си повярваха и не се бориха така, както трябва да се борят армейци. Имаме отбор и треньор, които се доказаха вече. Единственото, което не ни стигна, бе вярата. Имало е такива мачове и преди, лошото е, че този ни беше най-важен за сезона. Решаваше много проблеми, ние искаме Европа, и като пари изпуснахме много. Този клуб е дал най-много на България, другите винаги ще имат комплекса за малоценност в евро-мачовете. Не мога да допусна, че някой от ЦСКА може да е влязъл в уговорки.
ЗА МИЛЕН РАДУКАНОВ
Никой в ЦСКА не е бил посрещнат така, както не трябва да се посреща. Но има и хора, които не бяха изпратени така, както се изпраща. Аз не съм тактик, подкрепям Милен Радуканов и му вярвам, защото той работи със сърце. Важно е критиката да бъде градивна, не само да си продаваме жълтите вестници. Радуканов със сигурност го боли повече от тези, които са писали против него. Вярвам, че ще станем шампиони и ще влезем в Шампионската лига.
ЗА ДУЦИ СИМОНОВИЧ
Ние, феновете, не коментираме назначенията на различни хора и кадровата политика на клуба, това не е редно. Но си запазваме правото да коментираме плодовете на труда на този господин (Дуци Симонович). Колкото до Емил Костадинов, на него му бяха дадени безкрайно много шансове да даде за ЦСКА, каквото може. Той е играл като футболист, никой не знае като ръководител какво е направил, когато Томов се покри покрай лиценза. Аз лично към Емил Костадинов имам само респект и уважение. Останалите в сектора може да имат друго мнение. От сърце желая успех на новия началник Драголюб Симонович, защото това е моят клуб. Аз няма да тръгна да търся лошото. Дуци и треньорът управляват клуба. Ние сме сигурни, че Милен ще си върши работата, вярваме в него. Остава само Симонович също да си върши своята.
ЗА ЧЕРНОТО ТОТО
Вече 10-15 години си говорим за това "черно тото". Има ли някой хванат у нас за това? Когато хванат някой и го вкарат в затвора, не казвам, че то ще спре, но вече ще се има едно на ум.
ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Аз си обичам родината. За мен има млади момчета, които могат да помогнат. Трябва да се почне от школите, вярвам, че БФС ще задължи клубовете да имат по двама юноши, поне, които да започват мача. Матеус се е доказал като футболист, като треньор не е виновен той. Ние трябва да се променим. Не вярваме на младите. Нови момчета трябва да дойдат. Те ще изядат терена, за сметка на тези, които взимат по 60 хиляди на седмица. Старите също трябва да се уважават. Не виждам кой може да смени Стилиян например. Не вярвам Мартин да е напсувал публиката, преди да стане футболист той бе част от нея.
ЗА ДИМИТЪР БЕРБАТОВ
Вярвам, че Митко ще се пребори за своето място в Юнайтед. Той е голям футболист, ще стане велик, ако успее да се пребори в тази ситуация, в която се намира.
Дучето: Не сме бойкотирали, бяхме два пъти повече от сектор "Б"!
Понеделник, 28 Март 2011 13:44Шефът на Централния фенклуб на ЦСКА Димитър Ангелов–Дучето коментира няколко интересни въпроса в интервю за Livesport.bg. Той даде своето мнение за ръководното място на Георги Илиев – Майкъла в ЦСКА, както и работата на Матеус в националния отбор. Обясни имало ли е бойкот на националите и дали "армейците" ще посрещнат Сливен на 1 април на стадион "Българска Армия".
"Няма как да говорим за бойкотиране на националите, при положение, че в Сектор "Г" имаше два пъти повече хора, отколкото в отсрещната трибуна. В нашия сектор се пееше химна, подкрепяха се футболистите, като дори аплодирахме Николай Михайлов. За другите не мога да коментирам, аз бях на мача и билета ми е при останалите, на пирон на стената", обясни Дучето.
"Що се отнася до националния ни отбор мога да кажа, че наистина останах впечатлен от играта и макар и да не победихме, се видя, че работата на Матеус оказва влияние. Той е човек, които няма да позволи да го водят мениджърски интереси", допълни той.
"За Георги Илиев няма да коментирам нищо преди да бъде обявено официално, че е заел ръководна позиция в клуба. На него ще му пожелая успех, за да върви отбора добре, но трябва да стане официално", каза Ангелов.
"Иначе в момента съм на "Армията", защото съм организирал група, която също да помага, за да стане всичко навреме и да играем в петък със Сливен на нашия стадион. Според мен стадионът ни не е по-лош от "Георги Аспарухов" или "Тича", следователно, ако е един и същ стандартът за всички трябва да получим лиценз", сподели още шефът на "армейския" фенклуб.