Ивелин: Националният заприлича на жълт вестник
Вторник, 21 Декември 2010 19:08Нападателят на националният ни отбор по футбол Ивелин Попов попадна за пръв път в призовата тройка на „Футболист на годината”. Попето бе избран за №2 за изминалата година.
Националите избиват комплекси, коментират си кой с кого и с колко е спал
Сряда, 14 Септември 2011 13:22Вместо да мислят как ще защитават родината на терена, футболните национали имат съвсем други мисли в главите си – парите, които печелят в клубните си отбори, и жените. Източници от БФС съобщиха, че на последния лагер сбор за европейските квалификации с Англия и Швейцария една от основните теми на разговор била кой с колко дами е преспал. Първото място обаче не успели да си поделят тримата най-големи кандидати – Благой Георгиев, Николай Михайлов и Ивелин Попов.
"Благо твърди, че понеже е най-голям, е имал най-много жени в леглото си. Ники и Попето обаче му се изсмяха. И като се започна един спор – нямаше спиране. Добре че и Валери Божинов не е тук, защото и той е маниак на тази тема", издадоха информатори на БЛИЦ.
Другите акценти от сексуалната тема били на какво най-нестандартно място са правили любов родните донжуани, в колко държави и с колко чужденки. Тук в спора се намесил Иван Иванов, който също разправял, че не са една и две жените, преминали през кревата му. Защитникът на Партизан разкрил, че преди години е палувал в полунощ до една от вратите на стадион "Българска армия".
Попето, известен с грубото си чувство за хумор, веднага избъзикал Иван с въпроса: "Ама с мъж ли беше или с жена?", при което бранителят се разсърдил.
В разговора се включили и други от отбора. Изключение направили главно "старите пушки" Стилиян Петров и Мартин Петров, които сметнали темата за изключително безсмислена. Стенли даже заявил, че това за разговори, подходящи главно за "мъже с комплекси".
Ивелин Попов стана татко!
Събота, 17 Декември 2011 10:03Националът Ивелин Попов и неговата половинка - фолкзвездата Елена Паришева, от тази нощ вече са родители!
Техният първороден син проплака в първите часове на 17 декември в столичната АГ-болница "Св. София"и ще носи името на баща си.
Малкият Ивелин се роди висок е 50 см. и тежи близо 3 килограма.
Екипът на FanFace.bg пожелава на Ивелин Попов и Елена много щастие и радостни мигове с техния наследник!
Главното московско дерби за 181-ви път
Неделя, 06 Март 2016 12:21ЦСКА Москва посреща Спартак в 181-вото издание на най-големия сблъсък в руския футбол - Главното московско дерби. Билетите за дербито на "Арена Химки" вече са разпродадени. Московските армейци са лидери в класирането и ще търсят победа на всяка цена, за да могат момчетета на Леонид Слуцкий да се откъснат от преслевача в класирането Ростов. От своя страна, Спартак ще търси реванш за загубата с 1:2 през есента, като успех срещу вечния съперник ще възвърне доверието на феновете в треньора Дмитрий Аленичев.
ФОРМА
ЦСКА стартира 2016 година с победа над Уфа с 2:0 в турнира за Купата на Русия. "Червено-сините" прекратиха серията от 7 мача без победа във всички турнири и въпреки отпадането от Шампионската лига, могат да гледат уверено към предстоящите битки на двата местни фронта. Новите попъплнения Сергей Ткачов и Аарон Оланаре могат да предложат по-голямо разнообразие в предни позиции на Леонид Слуцкий. За армейците може да дебютира още един футболист, но за него малко по-късно.
Спартак все още не е играл официален мач през 2016 г. "Червено-белите" проведоха противоречив първи полусезон и се намират на шесто място в класирането. През зимата тимът беше напуснат от играчи като Юра Мовсисян, Араз Йозбилиз и Сердар Тасчъ. Единственото ново попълнение е Лоренцо Мегларехо. Направилият силен полусезон в Кубан парагваец играе с еднакъв успех като ляв бек, крило и нападател и ще е изключително полезен в селекцията на Аленичев.
НА ФОКУС
Днешният двубой ще е малко по-специален за новото попълнение на ЦСКА Москва Роман Широков. Халфът се завръща в родния си клуб 15 години по-късно и ще може да дебютира в шампионата срещу...доскорошния си тим. В края на миналата година Широков разтрогна своя договор със Спартак, тъй като така и не намери своето място в "народния" клуб. От това се възползва Евгений Гинер, който привлече със свободен трансфер 34-годишния национал. Роман започна повече от добре втория си период в ЦСКА, отбелязвайки гол срещу Уфа в мача за Купата. Главният въпрос на вечерта е: "Ще накаже ли Широков Спартак, донасяйки радост на феновете на ЦСКА"?
КОМЕНТАРИ
Дмитрий Назаров - актьор от сериала "Кухня" и фен на Спартак: "Въпреки, че ЦСКА почти сигурно ще е шампион, битката не е приключена. За Спартак целите до края на сезона са прости - победа в дербито, а след това още 11 победи. Ако футболистите играят като отбор, ще победят всички. Персионално в Спартак не искам да отличавам никого, наблюдавам играта на всички."
Валерий Карпин - бивш треньор на Спартак: "Мнозина очакват победа за ЦСКА, но аз не съм толкова сигурен в това. Съдейки по края на полусезона, ЦСКА далеч не е непобедим. Спартак може да играе добре в дербита, така че бих заложил на равенство. Никой не иска да губи точки, така че очаквам да паднат много голове. Все пак стадионът ще бъде пълен, което е рядко явление в руския футбол."
Евгений Алдонин - бивш футболист на ЦСКА Москва: "В момента ЦСКА изглежда по-силен от Спартак. Важно е, че армейците вече играха един мач в Купата на Русия. Днес ще видим много борба на терена, така че срещата няма да е много резултатна. Времето влияе на качеството на играта, така че мокрият терен ще попречи на отбора, който е по-добре подготвен физически. Що се отнася до Роман Широков, той има по-особена мотивация срещу тима, който напусна заради неприятна история. Прогнозирам минимална победа за ЦСКА."
Ролан Гусев - бивш футболист на ЦСКА Москва: ""ЦСКА се намира в отлична форма. Отборът на Леонид Слуцкий проведе добра предсезонна подготовка. В дербито винаги е много трудно да се победи, но в момента "армейците" просто са по-добрият отбор. Мисля, че ЦСКА трябва да победи Спартак с 2:1:
ЦСКА Москва - Спартак Москва
Начален час: 18:30 ч.
Стадион: "Арена Химки"
Главен съдия: Алексей Николаев (Москва)
Автор: Дэнис Олегов
Попе, нарочно ли изпусна дузпата?
Вторник, 18 Ноември 2014 13:06На кого я би – на Любо, на националния? Или на себе си?
Вместо да сътворяват декларации, в които да отричат за скандали, националите да бяха потренирали малко повечко. Ама, колкото и да тренират – едно и също. Даже и Ганкиното не играем...
Футболна България преживя най-големия си резил в последните двайсетина години, та и повече. Направихме 1:1 у дома с аутсайдер. Някои сравниха издънката с тази срещу Албания отново в София – 0:0 през март 2007 година. Албанците обаче бяха колоси в сравнение с малтийците, които на всичко отгоре снощи ни поизпотиха без най-голямата си звезда.
А къде бяха нашите „звезди”? Къде беше капитанът, водачът, който трябваше да ги поведе. Да, към чалготеката ще ги поведе, даже първи ще излезе да танцува. Танцът с топката обаче и истинското, голямото, мъжкото повеждане не ги видяхме.
След мача някои все пак намериха сили да застанат пред камерите и микрофоните. Най-важният обаче се скри – капитанът Ивелин Попов.
Попе, трябваше да ни отговориш на най-важния въпрос: Нарочно ли би дузпата? Въпросът можем да го зададем и по-друг начин: В крайна сметка, дузпата на Любо и на националния отбор ли я би, или на себе си...
Този шут на отчаянието (или на бойкота – не знам, нека Попето си каже) изпрати топката нагоре във висините, откъдето и да чакаме, и да се молим, няма да видим ни Евро 2016, ни Евро 66.
Наско Сираков май ще се окаже прав – в следващите 50 години няма да ни има ни на световно, ни на европейско. Причините са много, ама една от тях се крие някъде из тревата на бялата точка. При дузпата. Все някой бие дузпа на някого, все някой залага топката, за да покоси еди кого си. Ама накрая сам си бие дузпата... И коженото кълбо – пльок, в калта. Там, където сме си в момента и откъдето няма излизане.
Михаил Доков, БЛИЦ
Класация на позора
Четвъртък, 17 Декември 2015 21:41Има ли по-голям абсурд в и без това най-скандалната за българския футбол година от това да избираме най-добър сред футболистите?
В годината, в която клубните ни отбори отпаднаха от европейските турнири, още докато хората уреждаха летните си отпуски и едва започваха да разпъват кърпи по плажовете.
Ако сте забравили, съществуват и такива отбори като „Милсами” и „Йелгава”, които се оказаха непосилно препятствие за уж най-силните български тимове.
В годината, в която най-сериозните конкуренти на шампиона „Лудогорец” бяха пратени с административно решение в аматьорските групи, а силните им състави бяха разпилени.
В годината, в която капитанът на втория най-титулуван български клуб и титуляр в националния отбор за пореден път се оказа нежелан от нормален европейски отбор и след неколкомесечна почивка се прибра в родния клуб, където на минутата се превърна в титуляр и го изведе до второ място в класирането.
В годината, в която играчите от националния отбор за пореден път следяха жребий за голямо първенство с бира и чипс в ръка пред телевизорите.
А в този жребий участваха Албания, Северна Ирландия, Исландия, Унгария, Румъния… В тази година ни предлагат да избираме най-добрия футболист? Е, кой да бъде този играч?
Владо Стоянов ли – последният победител в анкетата? Ами неговият „Лудогорец” се сгромоляса тежко в предварителния кръг за Шампионската лига, след това Стоянов изгуби титулярното си място в конкуренцията на сърбо-канадеца Борян, а за капак, изглежда, е прибавил и няколко килограма отгоре върху и без това неособено спортната си фигура.
Другият национален вратар Николай Михайлов може по-скоро да използваме като шега, докато говорим за най-добрия футболист на която и да е година.
Потенциалът сред защитниците е също толкова свит. Играещият на най-високо ниво Иван Иванов всъщност не игра цяла година заради контузия. Бодуров изглежда приключил с голямата игра, Георги Терзиев е на приливи и отливи, Страхил Попов все още не е направил големия си мач, а Бандаловски започна все по-често да играе за „Партизан”, но това (случайно или не) съвпадна с тоталния срив на довчерашния шампион без конкуренция в западната ни съседка, който в момента се лута в средата на класирането.
Време е отново за шега – братя Миневи са другите потенциални футболисти на годината, защото все пак са титуляри в своите клубове и в националния отбор. И с това шегите приключват, защото става още по-тъжно.
Кои са полузащитниците, които биха могли да претендират за титлата „Футболист на годината” за 2015-а? Капитанът на шампиона и твърд титуляр в националния отбор би трябвало да е сред основните заподозрени.
Но нали обещахме, че сме спрели с шегите, затова няма дори да обясняваме защо евентуалното присъствие на Светослав Дяков изобщо сред номинираните ще бъде истинска трагедия.
Да коментираме доскорошните надежди Симеон Славчев и Тодор Неделев е излишно губене на време, а кариерите на Александър Тонев и Михаил Александров – други млади и перспективни играчи, също зациклиха здраво през изминалата година. Ивайло Чочев и Георги Миланов се превърнаха в постоянни фигури, но все още не и във величини в „Палермо” и ЦСКА (Москва).
В „Левски” имат няколко млади играчи (Краев, Деян Иванов и братя Цоневи), които обаче трябва сериозно да поработят, преди да попаднат в полезрението на специалистите за класацията, дори в тази постна футболна година. Същото важи и за талантливите и израстващи през последните месеци Кирил Десподов, Никола Колев и Кристиян Малинов от „Литекс”.
Нападението? Обикновено те са с едни гърди пред изявилите се на другите постове, защото все пак целта на футбола е да се бележат голове и тези, които го правят, имат най-голям принос за успехите. Българските отбори – национален и клубни, обаче нито имат успехи, нито играят атакуващ футбол.
Тазгодишното първенство е най-импотентното в историята, а неумението да се градят атаки и да се бележат голове – най-същностната му характеристика.
Ако има някакъв проблясък, то той почти винаги се дължи на чуждестранните играчи. Не е случаен фактът, че водачите в класирането при голмайсторите са все легионери – Данило Асприля, Клаудио Кешерю, Матиас Куриор и Бьорн Йонсен, а в челната десетка българите са само трима, и то с някакви си 5-6 гола на сметките за изминалите 20 кръга.
Какво правят зад граница някои от родните нападатели, доскоро определяни като големи надежди? Венцислав Христов стигна до резервните скамейки в хърватския „Риека” и албанския „Шкендербеу”, Илиян Мицански постъпи като всеки играч в залеза на кариерата си и пое на изток към Корея, Валери Божинов разтърси „Партизан” не с голове, а с неразбираем сърбо-английски и със скандални снимки след тежки за отбора загуби.
Бербоманията отново се развихри през лятото на 2015-а, но настроението на феновете на ПАОК се преобърна по-скоро от очакваното и неизбежното. Да се чуди човек защо Бербо се спря на варианта с южняшки отбор с огромна маса фенове, след като винаги е предпочитал по-уютните и тихи футболни места. Но това е друга тема…
Накрая да се спрем на сочения като фаворит и почти сигурен „Футболист на 2015 г.” Ивелин Попов. Трансферът му в „Спартак” (Москва) през лятото наистина може да се сочи като крачка напред в кариерата му, а и Попов се възползва от гласуваното му доверие в руския гранд и отбеляза няколко решаващи гола от началото на сезона.
Само че за да си „Футболист на годината”, се изискват и някои други постижения и качества, които не кореспондират нито с футболиста, нито с личността на Ивелин Попов. Вижте само какви футболисти, шампиони и големи мъже са носители на титлата: Георги Найденов (ЦСКА, 1961), Иван Колев (ЦСКА, 1962), Александър Шаламанов (Славия, 1963 и 1966), Никола Котков (Локомотив София, 1964), Георги Аспарухов (Левски, 1965), Димитър Пенев (ЦСКА, 1967 и 1971), Христо Бонев (Локомотив Пловдив, 1969 , 1972 и 1973), Атанас Михайлов (Локомотив София, 1979), Георги Велинов (ЦСКА, 1981), Любослав Пенев (ЦСКА, 1988), Христо Стоичков (ЦСКА, Барселона, 1989, 1990, 1991, 1992 и 1994), Красимир Балъков (Щутгарт, 1995 и 1997).
Някъде там, около последния ни силен национален отбор се къса нишката между големите играчи, шампиони и личности със съвременните, на които неизменно им липсва по някой от тези три компонента.
Изключение, разбира се, прави триото Бербатов, Мартин Петров и Стилиян Петров, които покориха много международни върхове, ставаха шампиони и класираха националния отбор за последно на голям форум.
Деградацията обаче започна през 1999 г. с избирането на Александър Александров (Левски), продължи с Георги Иванов (Левски, 2000 и 2001), за да стигне през последните четири години до дъното – Николай Михайлов (Твенте, 2011), Георги Миланов (Литекс, 2012), Иван Иванов (Базел, 2013), Владислав Стоянов (Лудогорец, 2014).
В тази низходяща тенденция всъщност Ивелин Попов е идеален завършек. Капитанът, който може с лека ръка да пропилява малките останали шансове за националния отбор в името на някакви проблеми от съблекалнята. Играчът, който дави мъката с бутилка уиски и болкоуспокояващи и не се притеснява да го съобщи публично.
А друг път поръчва каса бира за хотелската стая в навечерието на важна квалификация. Човекът, за когото се твърди, че обича да издевателства над по-нискостоящите от него в йерархията в националния отбор.
За честта на хората, които през 60-те, 70-те, 80-те и 90-те са били удостоявани с титлата „Футболист на годината”, е редно да се обяви нулева година. Закъсняла с почти десетилетие, но крайно необходима, за да послужи за отрезвяване. И за да съхрани достойнството на легендите.
Браво, колеги, прекрасна церемония!
Четвъртък, 12 Януари 2017 15:56Тазгодишната анкета за „Футболист на годината” бе като филм на Холивуд, в който загадките те заливат една след друга – особено на финалната права. До последния момент не се знаеше кой е победителят.
Причината за неизвестността се крие не само в малката разлика между първия Ивелин Попов и втория Светослав Дяков или пък в липсата на изявен фаворит.
Енигмата се дължеше на организаторите и техния изключителен професионализъм, за което те заслужават само и единствено поздравления.
Участвам в анкетата вече над 20 години, но никога досега не е било толкова интересно. Никога досега неизвестността не е висяла до последната секунда.
Имало е класация, когато разликата отново е била минимална, макар и не толкова малка, но поне три-четири дни преди церемонията изтичаше информация и някъде се появяваше новината. Веднъж пък „бомбата” беше разкрита от един сайт часове преди награждаването.
Този път обаче тайната остана буквално до самия край, тъй като хората, които организираха анкетата, не допуснаха това да се случи. Няма как да не поздравим Найден Тодоров и останалите от екипа му, които ни показаха как се организира анкета. Браво, колеги, овациите са изцяло за вас! И дано този ви метод на работа се превърне в традиция.
Ивелин Попов – животът му е поп фолк
Събота, 14 Януари 2017 10:18Рекордьор по мачове за националния отбор на България от настоящия състав. Втори капитан на „лъвовете“. Шампион на България, носител на купата и суперкупата (два пъти). Тръгнал за футбола от столичния „Септември“, за да стигне до рекордьора по титли в Русия, а и настоящ лидер в първенството – „Спартак“ (Москва). Той е Ивелин Попов – най-добрият футболист в България за втора поредна година.
„Гот ми е на мен сега, да набием ЦСКА“ - този рефрен изпя Ивелин Попов по време на грандиозен чалга концерт, разтърсил Ловеч след шампионската титла на отбора през 2009 година. Животът на Попето, както всички наричат бившия футболист на „Литекс“, е поп фолк. Така е не само заради тази проява в Ловеч, която го утвърждава и като „перде“. Настоящият играч на „Спартак“ (Москва) е женен за бившата чалга певица Елена Паришева, която бе с него на церемонията „Футболист на годината“ преди дни. Попето триумфира за втори пореден път в анкетата.
„Давам си сметка, че печеля наградата два пъти – коментира футболистът в типичния си стил. – Такова е поколението, такъв е материалът. Малко е несправедливо такива легенди само по един път – като Георги Аспарухов и Никола Котков, а аз два пъти. Но съм се родил в друго време.“
Футболистът изпраща добра година. С неговия „Спартак“ (Москва) е лидер в шестото най-силно първенство в света. Отгледаният в „Септември“ и „Левски“ нападател има общо 6 гола за националния на България и клубния си тим през 2016 г. Той рядко бележи, но го прави красиво. През август наказа „Рубин“ (Казан), а руските медии сравниха попадението му с това на Марко ван Бастен срещу СССР на Евро’88. Малко по-късно се нацупи на треньорското ръководство, след като бе сменен по време на мач от първенството срещу „Урал“, но Попето си е такъв. Това, че беше кисел и го показа на всички, бе най-малкото, което можеше да направи. Историята помни провокации срещу публиката с неприлични жестове, скарване с треньори от калибъра на Люпко Петрович, заточение при юношите на „Литекс“ и наказание да тренира деца в ловешко училище за назидание.
На скоро се заговори, че Попов карал масажист в националния отбор да прави лицеви опори. Английската версия на електронната енциклопедия „Уикипедия“ е отредила цял раздел за скандалите, в които се е забърквал футболистът през годините. Там обаче не пише за бойкотираната от Попов церемония „Футболист на годината“ през 2013 г. – тогава спечели Иван Иванов, а Попето в последния момент си намери причина да не отиде, въпреки че бе в София.
Сега обаче изглежда улегнал мъж, осъзнал грешките си. Умерен в интервютата си и ценен за националите. Двата му гола през 2016 г. за „лъвовете“ бяха с решаващо значение. Те донесоха 6 точки, а България има… точно толкова в групата за световните квалификации.
Попов сега е на кръстопът. Искат го в Турция. Нападателят показа, че не му пука за мераците на „Трабзонспор“. Стигна се дотам, че собственикът на клуба Мухарем Уста пътува до Москва, за да каже на Попов, че ще му удовлетвори всички финансови изисквания. Българинът отново каза „не“. Предпочита да остане в Москва и да спечели титлата, а заплата от 3,5 млн. евро годишно, която предлагат турците, не го блазни. Турция явно не блазни и съпругата му.
Успехите му по футболните терени нанесоха сериозен удар върху… чалга индустрията. След като се ожени за Елена Паришева, тя сложи край на кариерата си, въпреки че бе сред най-актуалните фурии в бранша. Двамата се запознават през 2005 г., но цели пет години Попов напира да излезе с нея на среща. Националът я „забива“ с… „Нокиа“ с фенерче. По това време няма луксозни телефони, а „античните“, от които пише есемеси на Паришева. Футболистът е напорист не само в атаката, но и към сърцето на певицата. Преди началото на тяхната любов се стига дотам, че изпълнителката моли охраната на заведенията да гони Попов, който прави всичко възможно да се добере до нея. В крайна сметка Попето печели „мача“ на домашна сцена – в Ловеч. Елена Паришева е на участие там, а футболистът моли собственик на заведението, в което пее блондинката, да вземе от нея автограф с неин плакат. Певицата се видяла в чудо, но в крайна сметка се подписала, като дори добавила „С предложение за брак“. След това двамата заживяват в любовна балада.
Фаталната дузпа с Малта
Името на Ивелин Попов винаги ще бъде свързано с онази пропусната дузпа срещу Малта (1:1) в евроквалификациите през 2014 година. След този двубой Любослав Пенев бе уволнен, а част от Изпълкома към БФС поискаха Попето да бъде изхвърлен до живот от националния.
Футболистът бе заподозрян, че нарочно бил над вратата, но малко хора знаят, че точно тогава играчът минава през семейна трагедия. Съпругата му Елена Паришева трябва да направи аборт в четвъртия месец, тъй като фолиевата киселина не се усвоява от организма на бебето. Случай, който се среща веднъж на милион. В крайна сметка се стига до аборт, който съвпада именно със злополучния мач срещу Малта. Животът обаче се отплаща на младите влюбени – Паришева ражда Емма, второ бебе на Попов. Двамата имат и момченце – Ивелин.
ВИДЕО: Малка БГ агитка пощуря на Рицарския остров след уникален гол на Попето
Събота, 13 Юни 2015 09:37Националният отбор на България постигна много важна победа с 1:0 в европейската квалификация от група "Н" на стадион "Та Кали" срещу Малта и се върна в борбата за трето място. Антигероят от първата среща Ивелин Попов, този път бе герой, след като с прекрасен гол в 56-та минута и донесе ценната втора победа за "лъвовете", които имат вече осем точки преди домакинството на Норвегия.
Скандинавците пък завършиха у дома 0:0 с Азербайджан и вече имат само две точки преднина преди сблъсъка на "Васил Левски" за третото място.
В даденото продължение на първата част Илиян Мицански изпусна дузпа, след като прати топката в аут, а Станислав Манолев удари горната греда в 92-ата минута.
ВИДЕО: Уникален гол на Ивелин Попов хвърли в екстаз феновете на Спартак (М)
Събота, 26 Септември 2015 20:27Българският национал Ивелин Попов изигра най-силния си мач за Спартак (Москва). Той увенча добрата си игра при домакинското равенство 2:2 със Зенит в среща от руската Супер лига.
Попето отбеляза и дебютния си гол в първенството с екипа на "червено-белите" (с гола на българина Спартак поведе с 2:1), но бившият футболист на Спартак Москва Артьом Дзюба развали празника на "Откритие Арена" с изравнително попадение за 2:2.
Сблъскът на двете столици предложи невероятни емоции и много драма. Груба грешка на вратаря на Зенит Юрий Лодигин позволи на Спартак да поведе в началото с гол на Зе Луиш, но Хълк изравни със зверски шут от фаул в 27-ата минута.