Испанските клубове ще бъдат наказвани за ниска посещаемост на домакинските си мачове. Решението беше прието от ръководството на Примера Дивисион във връзка с новият договор на лигата за телевизионни права. Ако стадионът не е запълнен поне на 75% от капацитета си, клубът ще бъде глобен. Сумата на глобата ще бъде удвоена при положение, че посещаемостта е по-малка от 50% от възможната. Изключения ще бъдат правени само при лоши метеорологични условия.

Имало едно време един отбор, който карал хората да бързат към трибуните всяка събота. Една група момчета в бели екипи, които възхищавали 100 000 на "Сантяго Бернабеу", носили усещането за нещо свое, истинско и близко. И освен това - играели футбол, който носил титли, а и все нови и нови запалянковци. Начало като за приказка, а историята си е истинска.


Далеч преди да се роди Галактикос - експанзивната политика на Реал Мадрид да си купува най-силните играчи на планетата, отдавна бе бетонирано мястото в историята на футбола на онези "бели" от 80-те, които Мадрид нарече Петорката на Ястреба, а светът с охота прие званието. Може да се спори дали La Quinta de El Buitre не е концентрирано наименование за нещо като Бандата на Ястреба. Номинално и буквално е "петорка", като в нея попадат имената на петимата, тръгнали от Кастия - дубъла на Реал, за да стигнат до водещи личности в първия тим. Гръбнакът на един отбор, който е мит за всеки със сърце, върху което седи кралската футболна корона на Реал. Петимата дебютират в един период от 21 месеца между 11 май 1982-ра и 5 февруари 1984-а в първия тим на Мадрид.


Имената им са пароли:
Мигел Гонсалес Мичел
Мануел Санчис
Рафаел Мартин Васкес
Мигел Пардеса
Емилио Бутрагеньо, наричан Ястреба.


Той се появява последен на терена в екипа на първия отбор, но дава името на групата.


Малко предистория. Сезон 1980-1981 г. завършва с голямо разочарование за Реал, който е обсебен от фикс идеята да си върне Купата на европейските шампиони, убягваща години наред. Но на финала идва загуба от Ливърпул, когато испанците са сочени за фаворит.
Сезон 1981-82 г. отново е провал, като Реал е трети, а втора поредна титла в Испания вдига Реал Сосиедад. Мадрид уволнява треньора Вуядин Бошков и го замества с клубната емблема Алфредо ди Стефано.


Той гледа не с едно, а с две очи към академията на клуба. Реал Мадрид Кастия е неговият трансферен пазар, откъдето смята да подсили отбора за атака на титла и Европа. Две години по-рано той е видял чудото Кастия да стигне финал за Купата на краля (!), отстранявайки по пътя си Атлетик Билбао и Реал Сосиедад, за да загуби в мача за трофея от ... първия тим на Реал Мадрид с 1:6.
Петима играчи блестят в онзи отбор - лидер е Санчис, чийто баща играе за Реал във финала на Купата на шампионите през 1966-а, а край него Мичел, Пардеса, Васкес и Бутрагеньо играят като отвързани.


Те получават името си още през 1983-а, малко след появата им почти вкупом в първия отбор, макар и временна. Журналистът от в. "Ел Паис" Хулио Иглесиас Сесар пише статия, озаглавена "Амансио и Петорката на Ястреба", играейки си на думи с името на Бутрагеньо - бутре, ястреб. Амансио пък е треньорът на Кастия, който промотира младите асове.
Статията става исторически извор, символ на старта на епоха, документ, дал основата на победите. В първия мач след нея, през ноември 1983-а, Реал смазва Елче с 4:1, а Ястреба Бутрагеньо забива хеттрик.


В същия сезон обаче и петимата не се налагат като титуляри в първия тим. Бутрагеньо записва едва 10 мача, Васкес играе 19, но често като резерва, Санчис - 18, Пардеса влиза в три двубоя, а Мичел едва в един.
Ди Стефано обаче вече е решил - те са бъдещето на Мадрид. Васкес е най-техничният от тях. Санчис е непреклонен и решителен, Пардеса и Бутрагеньо са готови да минат през тухлена стена за отбора, а Мичел - той просто е гениален.
И петимата са скрепени от нещо много силно - вълнението, че носят бялата фланелка. "Не спах в нощта преди дебюта си - разказва Васкес. - Трябваше да вляза в съблекалнята на Реал Мадрид на следващия ден, какъв ти сън?!".


Първата велика нощ на Петорката, вече заедно в първия тим, идва на 12 декември 1984-а, когато след 0:3 в Белгия от Андерлехт, Реал бие с 6:1 на реванша в Купата на УЕФА. Бутрагеньо вкарва хеттрик, а денят е още по-специален, като клубът празнува 60 години от откриването на "Сантяго Бернабеу".
Легендата се ражда. Стадионът пее името на Емилио, а той признава, че това е нощта, в която е разбрал наистина какво е да играеш за Мадрид.

Успехът идва и залива Бандата на Ястреба като водопад. От 1986-а до 1990-а титлата на Испания идва като по абонамент все на адрес "Мадрид, стадион "Сантяго Бернабеу". Пет поредни първи места в Примера. Купата на Краля, както и два трофея в Купата на УЕФА са другите украшения за тази банда местни таланти, като голямото им разочарование остава най-важният трофей - той все убягва на този невероятно талантлив отбор.
Купата на европейските шампиони.


През сезон 1986-87 г. всичко вървеше добре до полуфиналите, като бе елиминиран и Ювентус с Платини. Но Байерн бе безпощаден - 1:4 в Мюнхен, като 1:0 в реванша не стигна за обрат. Година по-късно Реал направо помете всички в турнира - първо Наполи на Марадона, после носителя на трофея Порто, след това и Байерн... за да отпадне от ПСВ Айндховен на полуфинал.
"Ние бяхме най-добрият отбор в турнира - сигурен е днес Бутрагеньо. - Който е гледал тези мачове, няма съмнение в това. На мача в Холандия ни трябваше един гол (1:1 в Мадрид, 0:0 в Айндховен), но Ханс ван Брьокелен направо ни отчая със спасяванията си."
12 месеца по-късно Реал отново бие наред в турнира, включително носителя на трофея ПСВ. За да спре в Милан на Ариго Саки, новата тактическа сила на континента.


Това е и най-тежката нощ на Петорката, разбита с 0:5 в реванша на "Сан Сиро".
Пак Милан спря Реал и при следващия опит за връщане на трофея в Мадрид, а последната битка на Ястреба и бандата му дойде срещу Спартак в четвъртфиналите през 1990-91 г.
Нататък бе ерата на Барселона и Стоичков, също с пет поредни титли.


Но футболът, който играе този отбор, както и доминацията му по испанските терени, са паметни. И великите нощи в Европа с победи над Наполи, Ювентус, Байерн и Порто. Петорката е само символното му название, както вече бе уточнено. Четирима от петимата местни асове, в сърцето на този отбор, носят екипа на Реал над десетилетие (а Санчис до 2001 г.). Пардеса обаче напуска през 1987-а и отива в Сарагоса, където играе десетилетие.


На първия мач на Реал срещу новия му тим, Петорката се събира за снимка преди началото (долу), като някак странно и неразбираемо Пардеса е с друг екип... Той обаче остава в историята като един от Бандата.
Останалите от онзи паметен отбор също се числят към Петорката, която си става направо единайсеторка.

Уго Санчес, мексиканският нападател - убиец пред гола, е партньорът на Бутрагеньо в атака. Пристига през 1985-а, точно за старта на звездния път на Реал, като играе 7 сезона и забива 208 гола. Зад двамата с Ястреба играе полузащита за историята - Мичел, Васкес, Шустер, а по-късно и появилият се младок Фернадо Йеро, взет през 1989-а от Валядолид като опорен полузащитник. Направил кариера и превърнал се в легенда на Мадрид като бранител.


На вратата е Пако Буйо, заменил след пристигането си през 1986-а от Севиля Хосе Мануел Очоторена, юноша на Реал, тъкмо пробил в първия отбор и спечелил титлата като титуляр в първата от петте победни години на Петорката. В защита личат имената на Антонио Маседа, играл малко заради травми и отказал се едва на 31 години от футбола през 1988-а, десният бек - институция и днес администратор в клуба Чендо, Хосе Камачо с неговите над 500 мача за Реал на левия фланг на отбраната, както и Санчис.


Рикардо Гайего, Рафаел Гордиьо, Васкес, Мичел и великият Хуанито - символът на духа на Реал, са в средата на терена, но последният си тръгва от Мадрид през 1987-а, а пет години по-късно автомобилна катастрофа отнема живота му. Русият ангел - Бернд Шустер, се появява като метеор в сърцето на халфовата линия през 1988-а, като за 2 години става любимец на "Бернабеу", въпреки че идва от Барселона. Или пък... точно затова.


Хорхе Валдано, световен шампион от 1986-а с Аржентина, е друг от тарторите на Реал по това време, пристигнал в клуба през 1984-а и станал част от Петорката - Бандата. Хепатит В го принуди да спре с футбола през 1988-а, когато бе едва на 33. Нещастната съдба на тримата - Маседа, Валдано, както и на трагично загиналия Хуанито, е най-тъжната нотка в одата за Петорката на Ястреба.
Къде са останалите герои днес?


Рафа Гордиьо - който управляваше левия фланг с присъствието си и характера си, днес е PR директор на Бетис, след като за кратко бе и президент на клуба от Севиля. Камачо, този борбен дребосък на левия фланг на отбраната, опита в треньорския занаят в Реал, испанския национален тим, Бенфика... Днес е тв коментатор. Шустер стана шампион и като треньор с Реал, води успешно Бешикташ, Малага, Хетафе... Сега е без отбор, но още е в бизнеса.

Белият рицар - Бутрагеньо, днес е директор в Реал, нещо като посланик на клуба, но и със задължения около гостуванията на отбора и в отношенията с УЕФА. Човекът, който гледа напрегнато на жребиите в очакване кого ще прати съдбата срещу Мадрид. Уго Санчес днес е коментатор и анализатор на ESPN и е не по-малко популярен, отколкото когато нижеше голове и ги празнуваше с неизменните салта и заставания на глава. Васкес е треньор в академията на Реал, играе и за отбора на ветераните, който има поне по 4-5 сериозни шоумача на година. Мичел направи нелоша кариера като треньор в Испания и Европа, но последната му авантюра в Марсилия завърши с уволнение и сега е без отбор.


Пардеса се върна в Реал през 2009-а след дълги години в Сарагоса като играч и директор, за да стане спортен шеф. Но през 2014-а бе уволнен и от тогава е встрани от камерите. Буйо пише за "Ел Паис" - вестникът, който кръсти Петорката преди толкова години, а освен това има собствен бизнес с настилки за спортни игрища. Чендо е човекът, който върши цялата работа зад треньора по време на мачове, администратор. Санчис също работи в клуба, като позицията му е на нещо като "делегат". 30 години след първата от петте им титли, хората от Бандата на Ястреба не са далеч от играта.

Някои от тях никога не напуснаха Реал.
Все пак това е целият им живот.

Изминалата 2016 година се оказа малко мрачна и успя сериозно да подкопае вярата, както в човечността на обществата, така и в спорта. Допингът в Русия, треньорите-педофили в Англия, хулиганите на Европейското във Франция, авиокатастрофата в Бразилия – на хората явно са нужни нови доказателства, че спортът, както и преди е бил и си остава нещо готино, интересно и весело. Най-големият руски спортен сайт Sports.ru е подготвил новогодишна поредица с очерци за спортни герои, от които не само не се срамуваме, но с които целият свят се гордее. В новия епизод Владислав Воронин представя Зинедин Зидан.


Зидан стана бос на Реал точно преди една година и по-добре от всичко за неговата работа говорят цифрите. 3 трофея – Шампионска лига, Супекупа на Европа и Световен клубен шампион. За цялото това време само 2 загуби. 38 поредни мача без загуба. 1-во място в класирането на Испания в зимната пауза. Още нещо много важно – Зидан успя да облепи Реал със здрави защитни плочки и клубът вече не скандализира, не истеризира, а изглежда непривично невъзмутимо. Дойде време да разберем как се получи всичко това.


От топ-мениджър към помощник


„Когато завърших кариерата си, не исках да ставам треньор, - неотдавна призна Зидан. Мислех да се занимавам с нещо друго”. Зинедин остана да живее в Мадрид, но практически не седеше у дома си, а постоянно се размотаваше по света. Той посети земята на предците си в Алжир; участва в благотворителни проекти – от Швейцария до Бангладеш; понякога блесваше като експерт в студиото на френския Canal+; беше лице на различни марки: Danone, adidas, даже Lego. Но всичко това се оказа недостатъчно, защото Зидан имаше нужда от нещо далеч по-увлекателно.



След дълги размисли той стигнал до очевидния извод: изминали са по-малко от три години от непоносимото му напускане на футбола. През 2009 г. Зинедин се връща в офиса на Реал и става съветник на президента Флорентино Перес, който някога го беше поканил в Мадрид с послание, надраскано на салфетка по време на вечеря. Зидан беше пълноценен топ-мениджър: помагаше на Перес със стратегията, влияеше на трансферната политика, а понякога и сам водеше преговори. Впоследствие отговорностите се разшириха: той започна да балансира между Перес и своенравния старши треньор Жозе Моуриньо. Това е и преломният момент, доколкото, вече плътно приближен до отбора, Зидан почувства леко притегляне към треньорската работа.


През сезона 2012/2013 той постоянно води индивидуални тренировки с най-талантливите млади играчи – Хесе и Алваро Мората. Вече през лятото на 2013 г. попадна в щаба на Карло Анчелоти. „Точно с това и исках да се занимавам. След като завърши кариерата ми на професионален играч, смених доста позиции, срещнах се с много и различни хора, а след това разбрах, че трябва да се върна към това, което ми дава енергия и ентусиазъм. Трябва да правите това, което обичате. За мен това е футболът”.


Ужасният старт в Кастилия


В желанието си да трупа тактически познания, Зидан се записва на треньорски курсове. В Испания му предлагат съкратена програма, създадена специално за бивши топиграчи, които и без това имат солидни познания за множество тактически постановки. Зидан се отказва от ускореното обучение и започва редовен 3-годишен курс в треньорската школа на Франция. Негов наблюдаващ лектор в школата става Ги Лакомб – треньор, който се запознава с него още в академията на Кан през 80-те години на миналия век. След това Лакомб води Сошо, ПСЖ и Монако. Именно той организира за Зидан кратки стажове при Биелса в Олимпик Марсилия и при Гуардиола в Барселона. Ангажиментите на Лакомб не се ограничавали с треньорски курсове и семинар. През 2014 година, когато Зидан започва самостоятелна работа в младежкия тим на Реал, той става негов съветник в сянка или даже помощник.



Началото за Зидан в Кастилия е търкаляне по нанадолнището: само една победа в шестте първи кръга. Най-неприятно е поражението от младежите на Атлетико: водейки с 1:0, момчетата от Реал се отпускат и се сриват за крайното 1:2. Зидан не може да влияе по никакъв начин на мача, отборът му изглежда живее отделно и не чувства новия си треньор. Разочарован от това начало, Зидан звъни на Лакомб за съвет.


Френският треньор се втурва към Мадрид за кризисна диагностика, за да разбере какво се е объркало. Един месец той гледа всички тренировки и мачове на отбора, седи в кабинета на Зидан и слуша беседите с играчите.



„Зинедин беше твърде срамежлив, колеблив и неуверен по време на тренировките, не държеше целия отбор в ръцете си, - припомня си Лакомб. – Буквално за 15 дни той видимо започна да трупа увереност”.


Агресия. Психологическите промени се оказват най-сложни за Зидан


В детството си той се учи да играе футбол по хулиганските улици на Марсилия, което го прави много избухлив и агресивен. „В Марсилия имаше страховита борба между отделните квартали и ако ти не реагираш на провокициите, на ударите, теб просто няма да те броят за жив”, - пояснява Лакомб. В края на 80-те сам гони Зидан от тренировка, когато младият плеймейкър блъска силно свой съотборник след груб, но безобиден фаул.



„Който позволява да го бият, в Марсилия не се смята за мъж”. Неизвестният Зинедин Зидан


По-късно Зидан се променя и започва да владее емоциите си. В живота си той често е наричан интроверт. Популярният френски композитор Жан-Луи Мюра веднъж беше казал: "Когато кажа на Зидан, че играе като солист на отбора, той обича да отговоря, че щеше да е по-добре да свири на маракасите."


Разбира се, това е преувеличение, но за да стане треньор от класа, на Зидан му се наложило да добави агресия.


„Ако бъдеш прекалено мек с играчите, нищо няма да се получи, - потвърждава и Зидан. – Постепенно разбрах, както казват момчетата за това, че те не са готови или не искат да слушат. Това е необходимо за общия успех. При всичко това аз викам много рядко. Ако крещях много, то вече нямаше да съм аз”.


За едно от основните предимства на Зидан се смята неговото умение да слуша – и то без значение дали ръководството за проблем около някой трансфер или футболист, който иска да играе на друга позиция. „Ние винаги подкрепяме Зидан, защото той е спокоен човек и умее да изслушва събеседника”, - разкрива Кристиано Роналдо.


Според Лакомб, Зидан е типичен работохолик: „Той влиза в кабинета си в 8:30 ч. и работи до късна вечер. Чете, води си бележки или говори с асистентите си как по-добре да се подготви отборът за следващия мач”


Приятелят, който обикаля със Зидан из Европа



Главен асистент на Зидан е неговият дългогодишен приятел Давид Бетони. Те се срещат през 1988 г. в академията на Кан, когато Бетони е настанен в стаята на Зидан и оттогава са неразделни. Заедно се возят на първите си коли Ford Fiesta и Renault Clio от Кан до Марсилия, а когато Зидан е купен от Ювентус през 1996 г. той толкова не искал да изоставя верния си приятел, че моли босовете на Старата госпожа да му намерят приличен отбор наоколо и така той се озовава в няколко тима от Серия Б и Серия C.


Честно казано слабичката му визитка по никакъв начин не е попречила на Бетони да попадне в Реал. Всички, които са работили с Давид, казват че е прекрасен тактик. „Той не оставя нищо на случайността – всичко пресмята", - разказва спортния директор на Кан Ерик Гоаран. "Футболът е неговата страст, като че ли яде и пие футбол. Той е много старателен в тактиката и изключително внимателен стратег”.


Ако Зидан продължава да покорява върхове с Реал, този история за истинско приятелство може да се превърне в една от най-красивите, силните и успешните в съвременния футбол.

„Валенсия се нуждае от лидер – казва Анил Мурти. – И междувременно Питър ми каза аз да поема товара.”


Питър е Питър Лим – сингапурският собственик от китайски произход на Валенсия, който ръководи делата в клуба през мобилния си телефон. Мурти е човекът, който вдига телефона от другата страна. Било в апартамента си на улица „Колон”, било в ложата на „Местайя”, този спокоен мъж изслушва и прилага с полагащата му се легитимност своята власт на изпълнителен съветник. На своите 43 години открива един нов свят. Защото за него – инженер и дипломат – футболният свят е енигма, която всеки ден разкрива по малко от своето лице. Закъсня с няколко месеца в частта с испанския език, с опознаването на особеностите на града и със спечелването на приятели и врагове в най-оживения град на Испания.


„Допуснахме две грешки – връща се Мурти към покупката на клуба от страна на Лим през 2014 година. – Объркахме се, като приравнихме Валенсия с обичайна компания и не поставихме ударението върху чисто спортния аспект.” Мурти признава, че е открил, че футболът е бизнес на „елементарно” ниво. В крайна сметка, твърди той, „всичко се обобщава с направляването на амбициите на една много млада група хора, каквато е тази на играчите. Нашият проблем е, че Чезаре Прандели атакува състава, а това породи голяма несигурност. Сега, за да се спасим, трябва да възстановим самочувствието и духа на футболистите”.



На ръба от елиминиране от турнира за Купата на краля и на едно място над зоната на изпадащите в Сегунда в таблицата на Ла Лига, Валенсия представлява тъжна картинка след подаването на оставките на старши треньора Прандели и спортния директор Хесус Гарсия Питарч, обвинили управниците в създаване на хаос, в безчестие и безскрупулност. Феновете се люшкат между бунтуването и обезсърчението. „Местайя” е вулкан, готов да изригне всеки момент, ала Мурти приема нещата спокойно.


Съветникът настоява, че в епицентъра на бурята не е нужно да се губи хладнокръвие и да се привличат нито нов спортен директор, който би бил третият в ерата „Лим”, нито нов старши треньор, който би бил петият. Има далеч по-належащи за вършене неща. Например това, че отборът влиза тази вечер в осминафиналния реванш за Купата на краля срещу Селта без дори и един централен защитник: Емен Абденур е на Купата на африканските нации, Есекиел Гарай и Сантос са контузени, а Еляким Мангала е наказан. Временният наставник Салвадор Гонсалес – Воро, ще води отбора до края на сезона. „Искаме той да продължи – казва Мурти. – Да се търси треньор точно сега би донесло рискове, които бихме предпочели да не поемаме.”



„НЕ УЦЕЛИ”



Марио Кемпес – митична фигура за валенсианистите – дава болезнена диагноза: „И на най-големия си враг не пожелавам да попадне в положението на Валенсия! Много е трудно да правиш отбор и да възложиш постове на приятелите си, защото ти е мъчно да ги упрекваш. Питър Лим е учил икономика, ала не уцели с избора на хора. Неговият бизнес план бе да доведе млади играчи, за да ги развие и после продаде, но му излезе през носа. Купиха футболисти, които не знаеха къде идват, момчета, които никога не бяха изпадали в подобна кризисна ситуация, та в крайна сметка стойността им падна, защото фланелката на Валенсия много тежи. Онези, на които цената не им се понижи, например Пако Алкасер и Андре Гомеш, пък ги продадоха, ала това излезе още по-лошо, защото оставиха съотборниците си като сирачета да се лутат в безпътицата. Накараха Алкасер да заявява публично, че той е поискал да си тръгне, за да не скочи публиката на ръководителите!”


Мурти защитава тезата, че Лим е решил да продава свои футболисти едва когато миналото лято клубът остана извън Шампионската лига и съответно е били лишен от сигурните огромни приходи от турнира. Нетният баланс от трансферното лято донесе плюс от почти 80 млн. евро в касата на „Меритон” – компанията, държаща акциите на клуба. „Меритон” е 100% собственост на Лим”, казва Мурти в отговор на инсинуациите, че Жорже Мендеш, агент и приятел на боса, може да държи част от капитала на дружеството. Съветникът твърди, че съставът е 4-тият най-скъп в Испания, а харчовете на сезон са 150 млн. евро. Предупреждава, че е нужно да се съкратят разходи и да се минимизират загуби с още продажби.



Той се радва заедно с президента Лайхоон Чан на уважението на голямата част от служителите на клуба. Всички обаче знаят, че те не вземат решение, докато не са получили обаждане от Лим. А последният – единственият по-разпознаваем лидер на тази така нуждаеща се от стабилност Валенсия, продължава да си остава една далечна мистерия.


„ТАЙНИЯТ АГЕНТ” В ДЪНОТО НА КРИЗАТА



Разглеждани от далечината на времето, двете спечелени от Валенсия титли през 2002 и 2004 година добиват все повече и повече измеренията на гигантско чудо. Президентът в онези славни дни бе Хайме Орти – монолит на валенсианизма и привилегирован свидетел отблизо на поредицата конфликти, чийто генезис може ясно да посочи:


„Кризата се получава, когато Амадео Салво ръководи спортната част на клуба в екип с президента Лайхоон Чан, която представлява интересите на собственика Питър Лим, който пък от своя страна еднолично си решава да сложи за старши треньор своя човек Нуну Ешпириту Санту. След малко време Нуну придобива самочувствие, започва да ревнува и иска да бъде нещо повече. Усеща се подкрепен от ръководителите и смята, че треньорският пост му е тесен. Започва да се главозамайва и да се противопоставя на Аяла и Руфете – съветниците на Салво. Те бяха уцелили всичките си трансфери. Салво застава зад своите хора и поставя ултиматум: „Ако те си тръгнат, аз съм следващият!”. А Нуну толкова си вярва, че казва на Лим: „Питър, ако си тръгнат, няма никакъв проблем, аз съм достатъчно способен.” Така се стигна до бедствието, защото си тръгна първият директор по спортните въпроси заедно с Руфете и Аяла, а на негово място автоматично се настани тайният агент, който е приятел на Лим, и започна той да прави всички трансфери. Какви трансфери ли? Много млади и много скъпи – ето такива. Аяла и Руфете доведоха Николас Отаменди и Шкодран Мустафи на разумна цена и ги продадоха за цяло състояние, а онези, които бяха доведени от тайния агент, струваха цяло състояние и сега е трудно да им се избият и половината от парите: Родриго, Енцо Перес, Санти Мина и т.н. Купуват ги за огромни пари много млади, а те първо, че не струват това, и второ, че тук на „Местайя” винаги сме имали отлична школа и сме налагали свои кадри.”


С ирония Орти се отнася към португалеца Жорже Мендеш – най-могъщия футболен агент в света и представляващ Нуну Ешпириту Санту, като го нарича „тайния агент”. И завършва: „Тайният агент и Лим може би споделят общи интереси, защото си играят на бизнесмени и агенти на играчи. Това не е лошо само по себе си. Но поне, ако са съдружници, нека тайният агент да помага, а не да ни вкарва

Президентът на Реал Мадрид Флорентино Перес празнува днес 70-ия си рожден ден. Един от най-могъщите босове в историята на световния футбол е роден на 8 март 1947 година в испанската столица. Той е строителен магнат и президент на Кралския клуб в два периода. Най-напред бе начело на Белия балет от 2000-а до 2006-а, а след това и от 2009-а до ден-днешен.


За първи път се Перес кандидатира за президент на Реал още през 1994 година, но тогава изборите са спечелени от Рамон Мендоса. Перес все пак не се отказва и постига целта си на 16 юни 2000 година, побеждавайки действащия бос Лоренцо Санс. Успехът на Флорентино тогава е изключително впечатляващ, тъй като съперникът му на вота е спечелил 2 пъти Шампионската лига (1998 и 2000) и е уверен в победата си. Перес обаче взима надмощие, след като изкарва на показ финансовите проблеми в клуба и обещава да отмъкне Луиш Фиго от големия враг Барселона. Португалецът има клауза в договора си, която е платена (рекордните за времето си 60 млн. евро). И именно това се оказва решаващо по пътя към изборната победа (16 469 на 13 302 гласа).


През 2004 година дон Флорентино е преизбран с категоричните 94,2%, но на 27 февруари 2006-а подава оставка. През неговото първо управление клубът претърпява мащабни промени. За този период Реал е наричан „галактикос“, тъй като всяко лято тенденцията е една и съща - неизменно се купува поне по един звезден футболист. Най-напред Луиш Фиго (2000), а след него Зинедин Зидан (2001) с нов световен рекорд, Феномена Роналдо (2002), Дейвид Бекъм (2003), Майкъл Оуен (2004) и Робиньо (2005) - това са само част от футболистите, купени през първия му престой начело на клуба. Повечето от тях са носители на "Златната топка", като точно това е голямата мания на Перес -  да захранва Реал с величие, да събира на "Бернабеу" най-добрите и най-големи футболисти в света. При това плащайки за тях спиращи дъха суми. Под негово ръководство и с звезди като Зидан, Фиго, Роберто Карлос, Гути, Икер Касияс и Раул отборът печели Шампионската лига за рекордния 9-и път (2002). Поне първоначално политиката на Перес работи успешно, има добър баланс между атака и защита, съставът се гради около мегазвездите, а столичани вдигат две титли на Испания (2001, 2003). Перес се хвали надлъж и нашир, че е изчистил дълговете, но това е отречено от директора и бъдещ президент Рамон Калдерон.


Един от повратните моменти настъпва през сезон 2002/03, когато въпреки спечелването на титлата в Примера договорът на треньора Висенте дел Боске не е подновен. С него си тръгват още Йеро, Мориентес, Макманаман и Макелеле. Търсенето на заместник на последния удря на камък, тъй като Флорентино отказва да плаща големи заплати на "дефанзивни играчи". Перес се изцепва, че "Макелеле е посредствен и бавен играч, който подава само настрани или назад", но след раздялата с него и Дел Боске Реал Мадрид така и не успява да спечели трофей.
Все пак политиката на Перес води до добри финансови резултати, тъй като босът развива потенциала на марката по света, най-вече на азиатскя пазар. Дори получава критики, че акцентира прекалено много върху маркетинга, а не върху футбола.


Обявява оставката си на 27 февруари 2006-а, тъй като признава, че тимът и клубът като цяло имат нужда от нова посока. Това е така, тъй като по онова време на хоризонта се задава трета поредна кампания без нито един спечелен трофей.


През 2009 година се завръща отново на президентското място, като идването му е с „гръм и трясък“


Още през лятото на 2009 година привлича в състава звезди като Кристиано Роналдо, Кака, Карим Бензема, Шаби Алонсо, Алваро Арбелоа. За тях той плаща повече от 215 млн. евро, а Кристиано Роналдо се превръща в най-скъпият трансфер в историята на футбола. За него са пръснати около 94 млн. евро. За треньор назначава Мануел Пелегрини, а за спортно-технически директор – Хорхе Валдано. Година по-късно Жозе Мауриньо е привлечен за наставник, след като неговият предшественик записва шесто поредно отпадане на осминафинал в ШЛ и позорна загуба от Алкоркон за Купата на краля. Вече със Специалния начело към състава са добавени още бляскави имена - Месут Йозил и Анхел ди Мария. Под ръководството на Жозе Реал печели титлата на рекордите в Испания през 2012- 100 точки и 121 отбелязани гола. С Гарет Бейл пък още веднъж е счупен рекордът за най-скъп трансфер в историята на футбола.


През 2013 г. се провеждат нови избори и Перес ги печели отново. Това става без гласуване, защото за президентският пост няма друг кандидат и така той като единствен такъв печели изборите. Под негово ръководството Реал Мадрид печели 3 шампионски купи на Испания (2001, 2003, 2012), 2 Купи на Испания (2011, 2014), 3 купи на Шампионска лига (2002, 2014, 2016), 1 Междуконтинентална купа (2002), 2 световни клубни първенства (2014, 2016), 3 Суперкупи на Европа (2002, 2014, 2016) и 3 Суперкупи на Испания (2001, 2003, 2014). На въпрос на испански журналист защо клубът в момента няма спортен директор, Перес отвърна пак с огромно самочувствие: „Реал Мадрид купува най-добрите в света. Аз  направих революция в света с моите покупки на звезди. Играчите са един финансов инструмент. Проектът ни е да продължим да имаме най-добрите футболисти. За мнозина по света образът на Испания е този на Реал Мадрид. Имаме най-богатата витрина”.


През 2012 година Перес преживя и лична трагедия. Тогава почина неговата съпруга Мария Анхелес Сандовал.

По-голямата част от не­утралните фенове на фут­бола в Испания харесва неповторимия стил на Бар­селона пред хулиганското поведение на вечния й враг Реал М, показа проучване на каталунския в. „Спорт" сред феновете на остана­лите отбори в Примера. И се оказа, че именно Барса е най-популярният и обичан отбор в страната, а Кристиано Роналдо и компания са най-мразените, пише "7 дни спорт".

Ако обаче фенските пристрастия се обединят по отбори, се оказва, че симпатиите и антипатиите в Примера са поравно. За­палянковци на 9 неутрални отбора харесват повече Реал М - 4-те от Андалусия (Севиля, Бетис, Малага и Гранада), столичните Хетафе и Райо Валекано, плюс Сантандер, Леванте и Еспаньол. А другите не­утрални 9 са на страната на Барса - Валенсия, Виляреал, Майорка, Сарагоса, Осасуна, Реал Сосиедад, Атлетик Б, Спортинг X и Атлетико М.

В същото време мад­ридският в. „Ас" лансира анкета за най-популярния треньор според неутрал­ните фенове. Треньорът на Барса Пеп Гуардиола пе­чели категорично с 38% от вота, Жозе Моуриньо (Реал М) е втори с едва 14% под­крепа, а третото място е за националния селекционер Висенте дел Боске - 11 %. В класацията на „Ас" за най-добър треньор в историята Гуардиола и Дел Боске си поделят лидерството с по 25%, третото място е за Йохан Кройф с 12%.

Футболните качества вървят ръка за ръка с популярността и обичта на хората. Логично най-много футболни фланелки продават най-добрите, най-известните и най-обичаните. Кристиано Роналдо и Лионел Меси резонно оглавяват класацията за най-много продадени фланелки в испанската Ла Лига. Двамата са лидери на Реал Мадрид и Барселона не само на терена, но и на пазара.

Месут Йозил и Кака допълват "стълбичката" на "белия тезгях". Давид Вийя, Андрес Иниеста и Чави Ернандес следват Лео в подреждането. Любопитна статистика извади marca.com, публикувайки най-продаваните имена във всеки един клуб от Примера.

Радамел Фалкао и Диего събират заедно 60 процента от всички продадени фланелки на Атлетико Мадрид този сезон. Следват Хосе Антонио Рейес и Арда Туран с общо десет на сто. Във Валенсия привържениците се радват най-много на голаджията Роберто Солдадо, следван от младите таланти Пабло Пиати и Серхио Каналес.

Фернандо Йоренте и Хавиер Мартинес са най-популярни сред феновете на Атлетик Билбао. Антоан Гризман е истински феномен на пазара на Реал Сосиедад. Едва 49 процента от фланелките на Виляреал са персонализирани. От тях половината закупени са на Джузепе Роси. Рубен Калмаче - Кани и Нилмар са в тройката.

В Севиля най-обичани са двамата титулярни нападатели - Фредерик Кануте и Алваро Негредо. Дуото продава десет пъти повече от всички други "бяло-червени" имена. Лидер при новобогаташите от Малага е Сантиаго Касорла. Рууд ван Нистелрой остава на втора позиция пред Жулио Баптища.

Много интересен факт, е че най-продаваната фланелка на Еспаньол е тази с номер "21" на починалия преди две години Даниел Харке. И този сезон каталунският бранител е най-обичан от всички "папагалчета". Куриозно е, че най-купуваната тениска на Майорка е с името на Михаел Лаудруп, който преди седмица подаде оставка като старши треньор.

В Бетис има двама футболисти, които си поделят обичта на "вердибланкос" - Хавиер Матийя и Роке Санта Крус. Добрите изяви на Рубен Кастро го изкачиха до третата позиция. Лидерът в Ла Лига (заедно с Барселона) Леванте има за свое лице опитния централен защитник Серхио Байестерос.

Символът на Хетафе за феновете е завърналият се от Реал Мадрид Педро Леон с 40 процента дял от продажбите, следван от Мику (20%) и Даниел Гуиса (10%). Мичу и Пити са героите на Райо Валекано. По-голямата част от фланелките на "пчеличките" обаче са безименни. Ръководството на Сарагоса е пуснало на пазара 75% от екипите с надпис на играч. Леонардо Понсио е лидер, а зад него остават Анхел Лафита и Луис Гарсия.

Енрике Сола и Раул Гарсия имат "мажоритарен дял" от тениските на Осасуна - 55 процента. Педро Мунитис очаквано е най-вижданото име на фланелка на Расинг Сантандер (35%). Вратарят Тоньо е втори с 30 на сто, а трети е Мануел Арана (25%).

Два клуба все още не са пуснали на пазара своите нови екипи - Спортинг Хихон и Гранада. Ако съдим по миналия сезон, Мигел де лас Куевас продава най-добре. Андалуският Гранада е нов играч в маркетинговата сфера и още не е зарадвал феновете си с персонализирани имена на фланелките.

Текст: Спортал

Как се разви и израсна испанската Примера за 90 години - 24 895 мача, 71 149 гола и 63 различни клуба

Неделя, 10 февруари 1929 година - това е началото, в което е направен първият удар по топката в испанската Примера дивисион. До момента (без срещите в петък и събота) са изиграни 24 895 мача, в които са отбелязани 71 149 гола. В Ла Лига за този период от 90 години са участвали 63 различни клуба, а шампионите на Испания са били... 9.

В 22-ия кръг на Ла Лига този уикенд е юбилейният 90-ти рожден ден на Ла Лига. В неделя, 10 февруари 2019-та, от 17:15 часа българско време Валенсия посреща Реал Сосиедад на своя "Местая". 22-та на терена ще станат част от историята, част от празника. Това ще е 24 902-ия мач от Примера - точно 90 години, след като футболистите на Еспаньол и Реал Унион Ирун са положили основите с първия удар по топката. 

Надпреварата в Испания се смята вече за една от най-силните не само в Европа, но и в света. Стартът е даден с малко вълнение в пресата, тъй като първият двубоя е само 4 дни, след като умира кралица Мария Кристина. 

Седмица, след като Еспаньол излиза срещу Реал Унион, каталунците, водени от Джак Грийнуел се изправят срещу Реал Мадрид във финал за Купата на Краля и печелят с 2:1, макар и с известни ротации в състава. До този момент турнирът за Купата на Испания е предимно за престиж и се провежда от 1902 година.

В началото идеята е Лигата да е създадена от 6-те водещи клуба - Атлетик Клуб, Реал Мадрид, Реал Сосиедад, Барселона, Реал Унион Ирун и Аренас Клуб Гечо. Но участниците трябва да са 10. Така, след горепосочените шест, към тях се прибавят Атлетико Мадрид, Еспаньол, Европа, а четвъртият участник е определен от квалификации. Расинг Сантандер е отборът, който печели с 2:1 финала срещу Севиля, като преди това двата тима завършват два пъти наравно - 1:1 и 2:2.

В първия кръг има четири мача: Еспаньол - Реал Униор Ирун, Реал Сосиедад - Атлетик Клуб, Аренас Клуб Гечо - Атлетико Мадрид и Реал Мадрид - Европа. Първият двубой е на естадио "Сария" в Барселона, на който присъстват около 7000 души, а билетите струват по-малко от 2 песети. Еспаньол имаше възможността да се радва и на първото попадение в Ла Лига - след 5 минути игра Хосе Прат наказва вратаря Антонио Емери, който е дядо на настоящия мениджър на Арсенал - Унай. В крайна сметка Реал Унион прави обрат до 2:1, но домакините не се предават и стигат до успеха с 3:2, който е първият в историята на Примера.

В следващия кръг е първото издание на Ел Класико - Реал Мадрид печели с 2:1 срещу Барселона. Каталунците са първият шампион на Испания с 25 точки, изпреварвайки с две Реал Мадрид.

През 1934 година Ла Лига се разширява до 12 отбора, което в последствие продължава да расте. В два сезона първенството стига до 22 клуба - през 1995/96 и 1996/97. През 1987-ма отборите са 20, какъвто е и сегашният формат.

Рекордьор по титли е Реал Мадрид - 33, а Барселона е с 25. Останалите шампиони на Испания са Атлетико Мадрид (10), Атлетик Билбао (8), Валенсия (6), Реал Сосиедад (2), а Депортиво Ла Коруня, Севиля и Бетис по един.

Честит рожден ден, Ла Лига!

От 20-ти до 22-ри септември ще се проведе междинен кръг в Примера Дивисион, сезон 2011/2012.

Безспорно една от най-зрелищните срещи ще бъде гостуването на Барселона във Валенсия. Във временното класиране тимът на Унай Емери води с две точки пред каталунците. От 2008-ма досега, двата отбора са се срещали общо шест пъти, като Валенсия има само три вкарани гола и нито една победа. От своя страна отборът на Хосеп Гуардиола има четири успеха. Валенсия вече зарадва феновете си с две победи над Сантандер и Атлетико Мадрид, които изстреляха отборът на трето място в класирането.

Барселона пък продължава да страда от многото си контузени футболисти. Липсата им се усеща най-вече в защита, като в последните си два мача (срещу Реал Сосиедад и Милан) каталунците допуснаха 4 гола. 
Дербито е на 21-ви септември, сряда, в 23:00 часа българско времето и се предава от TV+ и Film+ HD.

Преди мача с Валенсия, Барселона играе срещу Осасуна на 17-ти септември, също по TV+.

Програма на мачовете от 20-ти до 22-ри септември:

Вторник (20.09)

21:00 Осасуна – Севиля TV+ (Film+ HD)

21:00 Реал Сосиедад – Гранада Film+

23:00 Виляреал – Майорка TV+ (Film+ HD)

Сряда (21.09)

21:00 Атлетико Мадрид - Спортинг Хихон (Film+)

21:00 Расинг Сантандер – Реал М TV+ (Film+ HD)

23:00 Валенсия – Барселона TV+ (Film+ HD)

Четвъртък (22.09)

21:00 Еспаньол – Хетафе TV+ (Film+ HD)

23:00 Реал Бетис – Реал Сарагоса TV+ (Film+ HD)

Депортиво (Ла Коруня) и Атлетико (Мадрид) извъртяха 1:1 на "Риасор" в завързан мач от Ла Лига. Галисийците поведоха в началото на срещата след безумна грешка в отбраната на мадридчани, а "дюшекчиите" се докопаха до равен чрез чудесен гол на звездата Антоан Гризман.


Никой на стадиона обаче не мислеше за резултата след края на мача. Всички - от зрителите, през играчите, до служебните лица се интересуваха за състоянието на Фернандо Торес. Ветеранът и легенда на испанския и световен футбол бе потърпевш от брутално нарушение в 88-ата минута. Ел Ниньо (в превод Хлапето) скочи за една висока топка, а в това време в гръб му връхлетя защитник на Супер Депор. Сблъсъкът бе толкова жесток, че Торес полетя безпомощно към земята и си удари силно главата.


Торес си глътна езика и изпадна в безсъзнание. Футболистите на двата тима моментално се струпаха около него, хващайки се за главите от гледката на безжизненото тяло на Хлапето. Медицинските лица се изстреляха на спринт към мястото и оказаха бърза помощ на Фернандо Торес.


Играта бе спряна за доста време, докато пострадалият тежко играч на Атлетико М бъде качен на линейка. Торес бе откаран в болница в Ла Коруня, където медиците са се погрижили той да бъде стабилизиран.


Малко по-късно стана ясно, че нападателят е контактен, но му предстоят ред изследвания. Той ще остане в болница докато лекарите се уверят, че в безопасност, съобщиха от Атлетико (Мадрид).


От ръководството на клуба изказаха своите благодарности за множеството съобщения и подкрепата към Фернандо Торес от различни точки на земното кълбо.