Ясно е, че след мач като вчерашния няма кой знае какво за казване. Но е ясно и че няма как да замълчим и смирено да наведем глави.

Да, плешивият очаквано си свърши работата и отмени напълно редовен наш гол, който правеше резултата 2:1 при 30 минути до края на мача, което навярно повлия на крайния изход. Но дори и да е така, това не променя нищо в моментното положение. Анализите за това кой как е играл оставяме на ръководството - не ние сме хората за това.

Наред с всичко, което видяхме на терена, няма как да подминем ситуацията в 28-мата минута. Фернандо Каранга е един голям мъж. Във всеки смисъл на думата. Нашият голмайстор загуби майка си само няколко часа преди мача и едва ли някой от нас щеше да има моралното право да го съди, ако той беше тръгнал моментално към Бразилия. Само че за онези в синьо "морал" явно е просто дума без смисъл. Каранга превъзмогна огромната болка и остана тук, за да донесе победата и чакания финал... Гнусно е най-лекият епитет, с който можем да характеризираме изявата на онова противно човекоподобно същество, което по указание влезе с краката напред. Със сигурност никой от нас не знае как точно се чувства Каранга в момента. Единственото, което можем да направим, е да се надяваме да бъде силен и да продължим да го подкрепяме - той има нужда от това!

Може да се каже, че случката с Каранга от вчера и отменения гол на Енрике донякъде олицетворяват целия сезон за нас. Колкото и усилия да са положили играчите ни, трудно е човек да се бори с цяла система впрегната срещу него. Класически надупвания от типа "Миньор" и "Марек", пълни куфарчета, чакащи в съблекални, и съдии, които свирят каквото и когато трябва, са само част от целия репертоар от подмолни номера, с които се печели тук. А когато и късметът е срещу теб, в повечето случаи си безпомощен.

До края на сезона остават пет мача. По някаква извратена прищявка на съдбата те няма да окажат влияние върху цялостното ни представяне за сезона. За нас това са мачове на честта.

Предстои и юбилей на 5-ти. Нямаме намерение да се мъчим да убеждаваме някого да идва на стадиона. 

Дали заради славното минало, дали заради Якимов, Пенев, Стоичков, дали заради мъжеството на Каранга, който пренебрегна най-голямата лична трагедия, която човек може да преживее, за да се опита да донесе частица щастие на нас, дали заради децата, които подскачат в "Г" на всеки мач... Ние ще сме там. Който обича ЦСКА, ще е там. Който е преживял всичките злини, през които минахме през последните години и все още подкрепя ЦСКА, ще е там. Хора, живеещи на хиляди километри от дома, ще пропътуват цялото разстояние до тук и също ще са там. За да почетат рождения ден на легендата, донесла ни толкова радост и емоции през годините.

Ако ти не дойдеш тогава, едва ли има смисъл да идваш повече. Ако си готов да зарежеш отбора, в който си се заклел, в момент, когато е повален на земята, то едва ли ЦСКА ще има нужда от теб и когато е на върха.

Пътят към успеха е пълен с възходи и падения. Така казват. И след това ще се изправим, бъдете сигурни. Защото така прави силният!

Само ЦСКА! До края на света!