Приятели,

Както заявихме категорично преди известно време, стоим твърдо зад кандидатурата на Любо Пенев за президент на БФС. Надяваме се, че към нас ще се присъединят всички останали, водени от непоколебимото ни желание да избавим българския футбол от най-големите му душмани. Повече от очевидно е, че ситуацията е нетърпима.

Настана време разделно и съвсем скоро предстои решителният Конгрес. Години наред кликата на Борислав Михайлов и придворните ѝ шутове посичат с присъщата си арогантност и последните кълнове надежда, останали в душите ни. Писна ни от псевдо-футбола с марка БФС и корумпираните му кукловоди. От гротеската, в която превърнаха мачовете в първенството ни – унизително постни постановки пред погледа на няколко маршрутки зрители. Само за сравнение на нашите контроли събираме повече публика от по-голямата част от мачовете в Първа Лига.

Писна ни от позора българските клубове да приключват участието си в европейските турнири през юли или август след поражения от отбори, чиито имена чуваме за първи път.

От това, че от редовно класиращ се за финали на големи първенства и неизменен участник в жребия за същите тези турнири, националният ни отбор в момента е в четвърта урна, редом до Фарьорските острови, Естония и родилата се преди десетина години Черна гора. От това, че години наред в чуждите медии българският футбол се споменава само в материали, посветени на уговорени мачове, съдийски наказания и корупция. Разбира се, личи името и на лъскавия проект „Лудогорец”, който се окъпа в милиони евро и успя да се отърка в някои от европейските колоси благодарение на безсрамната политика на налагане на тотална доминация чрез подсигуряване на административен, съдийски и сериозен медиен комфорт, репресии и мачкане на останалите.

Ние, все още милеещите за българския футбол, изразяваме категоричното си несъгласие с намерението на Борислав Михайлов да се кандидатира за нов президентски мандат.

Извършените престъпления от човека с премрежения поглед след мачовете на националния ни тим и неговата кохорта отдавна преминаха допустимата граница, както като бройка, така и от гледна точка на цинизма си. Вън! Искаме си футбола - онзи истинския. Онзи, разпалващ страстите и сближаващ дори най-големите врагове, но който вие, господа, превърнахте в сираче, захвърлено в тъма и безнадеждност...

За първи път след повече от десетилетие в злокобните дебри на авторитарно управление и прегазване на инакомислещите, над българския футбол се спуска озаряващ лъч надежда. За разлика от предишните потресаващо недемократични конгреси на БФС, в които бившият вратар с кофти прическа нямаше никакъв опонент, сега насреща е не друг, а големият Ел Голеадор. Имахме достатъчно време да се запознаем с идеите на някогашния безпощаден стрелец, който години наред не се изморяваше да ни изправя на крака, поставяйки на колене най-добрите вратари на Стария континент. Запознахме се и с екипа му, както и изслушахме експертите в юридическия и финансов сектор, които вече засвидетелстваха своята подкрепа и готовност да работят за възраждането на българския футбол. И след всичко това сме непоколебими в избора си.

Решени сме на съпротива за спасението на онова, което все още пали сърцата ни. Дори ако трябва да прибегнем до методи, които биха всяли смут сред обществото ни. Някои вече изпитаха грубата ни сила. Други тепърва ще я усещат. Но пък сме сигурни, че дядовците, майките и бащите ни ще ни простят липсата на изисканост. Така, както са правели онези, за които България е била нещо свято...

Футболът е за нас, феновете, и ни принадлежи.

от Фен клуб "Сектор Г"