Днес се навършват 23 години от може би най-паметната и вълнуваща дата в българския футбол. Тези драматични моменти винаги ще изпълват сърцата ни с радост, а очите ни със сълзи. Героят на 17 ноември 1993 година се казва Емил Костадинов. Без неговите голове България нямаше да изживее онези драматични моменти на Световното първенство във САЩ през 1994 година.


Нека си припомним днес какво се случи на паметната за България дата. Тогава националите бяха в една група с отборите на Франция, Швеция, Финландия, Австрия и Израел. Може би освен героят Костадинов трябва да отдадем почит и на Израел. Швеция тогава бе лидер в нашата група, докато Франция и България спореха за второто място. Французите бяха с огромен шанс за класиране защото трябваше да спечелят само една точка от последните си два мача в групата, като и двата двубоя се играха на „Парк де Пренс".


Изненадващо за всички Израел удари Франция с 3:2 насред Париж с голове в последните 7 минути на мача. Това отвори вратите за „лъвовете", които трябваше да покажат на света за своята безкомпромисност. Така на 17 ноември 1993 Франция и България излизат в последния двубой от квалификациите, който ще реши един от участниците в Мондиал 1994.


Срещата започва добре за французите и те повеждат с гол на звездата на Манчестър Юнайтед Ерик Кантона. Само шест минути по-късно обаче след центриране от корнер Емо Костадинов с глава изравнява резултата. В края на мача французите вече бавят леко играта и при едно нескопосано центриране на Давид Жинола, топката попада в българите и стига до Любо Пенев. Той с перфектен пас извежда Емо Костадинов и вече всички помним удара , гола и репликите на Николай Колев - Мичмана - „Господ е българин".


Дори в своята автобиография тогавашния треньор на францизуте Жерар Улие обвинява Давид Жинола за загубата, а пък бившия френски национал обяви, че ще съди наставника. Изглежда французите още ги боли и няма скоро да забравят тази загуба.