Милен и Ушко: Сините фенове бяха острие срещу комунистите!
Събота, 03 Декември 2011 01:39Милен Панайотов и Владимир Стоев, познат с прякора си Ушко, са стари ултраси на Левски и дългогодишни тартори на „синята” агитка. Двамата написаха и издадоха книгата си „Ние бяхме (в) сектор Б” , в която описват от първо лице преживяното от тях през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век.
Лудите глави, днес мъже на възраст, са преки участници, както в куп сблъсъци с фенове на ЦСКА и други отбори, така и в сериозните политически катаклизми от зората на демокрацията. Репортер на Дартс Нюз се срещна с двамата запалянковци, за да ги разпита не само как се ходи на мач в Перник, но и как се превзема парламент в бурните години на прехода.
- Като хора, които не са писатели, а футболни фенове, какво ви подтикна да напишете книга?
Милен: Трябва да се похвалим, че такова нещо в България досега не е правено. Абсолютно в реда на нещата е подобна книга, писана от футболни запалянковци за футболни запалянковци, да бъде написана от привърженици на Левски. Защото Левски е отборът на народа. В книгата искахме да разкажем неща, които в противен случай няма как да се разберат или биха били забравени. Без минало, няма бъдеще, а историята трябва да се знае!
Ушко: Нашият труд е насочен най-вече към младите читатели, за да не си помислят, че всичко започва и завършва с тях. Нека прочетат какво е било едно време и колко задружни бяхме тогава.
- За какво става дума в тези 376 страници?
Ушко: Книгата е насочена към всякакъв тип читатели. На много хора би им било интересно просто дори как сме се били с чорбарите навремето по улиците на София. Тогава врагът ни беше ЦСКА и това бяха обичайни неща от нашето ежедневие. В книгата сме описали и участието си в значими обществени събития като свалянето на Луканов и общонародните протести през Виденовата зима.
Милен: Освен за случките около чисто спортни мероприятия по зали и стадиони, има какво да се прочете и за начина на живот през едно вече доста далечно минало. Читателят може да види какво правеха младите хора ние по времето на желязната завеса и социализма. Приемете движението ни по мачове тогава като младежка, градска субкултура, белязана от епохата, в която живеехме.
Ушко: Книгата може да припомни с умиление или носталгия на по-старите читатели как например не се продаваше алкохол в магазините, как дори нямаше магазини. Спомням си как от "Младост" ходехме чак до "Плиска" да си купим алкохол, защото това беше най-близкото достъпно място за подобни покупки. Нямаше интернет, имаше две телевизионни програми, в петък имаше съветска телевизия и така. Това може да се стори интересно и на по-младите читатели, които едва ли могат да си представят живота по този начин.
Футболът е глобален феномен по целия свят. Каква роля играят феновете и в частност - тези на Левски, в българското общество?
Милен: Феновете на Левски са играли огромна роля във времената на комунизъм, развит социализъм или както искат да си го наричат другарите. Тогава публиката на Левски беше единствената реална опозиция на режима. Далеч съм от мисълта, че сме вдигали бунтове, но по мачовете на Левски идваха свободолюбиви хора, които рязко се различаваха от сивата маса. Бяхме хора с дълги коси и с дънкови якета, които слушат рок музика и заявяват открио, че не искат да живеят по наложения от властта начин.
- Разкажете за края на комунизма и зората на демокрацията у нас. Как повлия „синята” агитка върху бурните политически събития от края на миналия век?
Ушко: 10 ноември 1989 г. ни свари неподготвени, ние тогава нищо не знаехме. Впоследствие събитията се отключиха и нашата публика изигра важна роля за свалянето на Луканов например, когато се редяхме с часове за кисело мляко. След това дойде хиперинфлацията на Жан Виденов, а цяла България видя нашата позиция на гражданско неподчиенение в т.нар. януарски събития. Заедно с нас бяха и привържениците на ВМРО, както и различни студентски организации, но ако не бяха феновете на Левски, много неща можеше и да не се случат.
Милен: Бяхме навсякъде, като започнеш от т.нар. „Град на истината” и стигнеш до Народното събрание. Нямаше знаков протест в столицата, на който отпред да не бъдат поне 20-30 човека със синьо-бели шалове. Това може да се провери и в архивните кадри на телевизията, както и в тогавашните вестници. Тогава излезнаха слухове, че сме платени, спекулираше се, че някой ни е закарал под строй на протестите. Никой не ни беше организирал обаче, това беше спонтанен израз на волята ни да живеем един по-добър живот, който обаче и до днес още не сме го заживели. Ушко: Това бяха нарочно измислени лъжи. Изкараха ни, че не мразим комунистите, а просто са ни платили да дюдюкаме по площадите.
- Имате ли интересни истории с видни политици?
Ушко: Да, лично аз щях да набия Ахмед Доган през 1990 г. Въпросното лице се появи в т.нар. „ Град на истината” и аз директно го изгоних. Като ме попита защо, отговорих му директно: „Ти тук не си добре дошъл! Шпионин” . Години по-късно се разбра, че е агент на Държавна сигурност. Още тогава му личеше обаче, ние имахме опит с такива хора по стадионите.
Милен: Когато бяха първите свободни избори през 90-а година, ние с Владо, като лидери на агитката, бяхме извикани в първия предизборен щаб на СДС, ръководен от Петко Симеонов. Бяхме още малки, но се събрахме сред кюпа от сериозни хора там. Човекът ни помоли доколкото може всички балкони в София да бъдат окичени със синьо-бели шалчета и знамена. Това беше молба, която ние абсолютно безкористно и с любов изпълнихме.
Вероятно всички помнят и като какви големи левскари се лансираха Бакърджиев и Софиянски, например. Според мен те се опитаха да яхнат тази „ синя” вълна навремето, което от тяхна гледна точка значи да използват публиката на Левски. Може би леко искаха да злоупотребят с тази народна любов, но в крайна сметка всички имахме еднакви идеали и общи врагове.
- Да говорим за футбол. Откъде идва голямата вражда между Левски и ЦСКА?
Ушко: От това, че ЦСКА е изкуствено създаден отбор след 9 септември 1944 г. Те бяха отборът на комунизма и комунистическата власт. Не може току-що структурирал се отбор да стане първи още същата година. Как се става 9 години поред шампион в най-мрачните времена на комунизма?
Милен: Левски, като отбор на народа, е основан 1914 г. от група ученици. ЦСКА пък са създадени с решение на ЦК, на московски другари. Оттам идва голямата омраза между двата отбора.
Ушко: По това време Партията правеше всичко възможно „ червените” да са на върха. Взимаха играчи от другите отбори, пращаха противникови състезатели по затвори, убиваха ги. Създадоха си мрежа от сателити като Тракия (Пловдив), Черно море (Варна), Сливен и прочие военни отбори. Започваха с плюс 16 точки всеки сезон, останалите отбори как да ги стигнат? Всичко това беше достатъчен мотив да се ходи масово по мачове.
- В книгата ви има разкази за многобройни случки на тогавашното футболно хулиганство. Разкажете ни някоя по-интересна от тях?
Милен: Гостуванията ни в провинцията бяха най-интересни, защото даваха възможност на местните „ бабаити” да се докажат пред столичаните. Въпреки, че бяхме известни като големи биткаджии в малки и големи градчета, случвало се е да търпим поражения.
Ушко: Където играеше Левски, стадионите винаги бяха пълни. Много ни мразеха всички, но най-страшно беше да се ходи в Перник, Благоевград, Петрич. В Перник е емблематично. Там ни целеха с буркани зимнина от балконите, това го няма никъде!
Милен: На един мач в Благоевград някъде през 1989 г., един фен на местния Пирин беше влезнал на стадиона с кирка. Днес това е немислимо, дори с чадър не те пускат на стадиона. Човекът обаче си беше вкарал кирката, омотана в парцал. Когато ни вкараха победен гол за 1:0, целия „ В” сектор се свлече върху нас, та и тоя с кирката. Докато месните си изкарваха агресията върху нас, а ние се отбранявахме, милицията само седеше и гледаше. Когато обаче нахлухме на терена в опит да се спасим от местните въоръжени типове, органите на реда се намесиха. Все пак можеха да ни избият там, ние бяхме едва 30-40 човека.
- Като видни запаляковци, как ще коментирате настоящото състояние на Левски и българския футбол като цяло?
Ушко: Последните няколко години са трагични не само за Левски, но и за целия български футбол. Левски е част от държавата, каквато държавата, такъв и футболът. Всички отбори са зле. Не се ли работи с школите, няма как да стане.
Милен: Постоянната смяна на треньори и ръководители, както и голямото текучество на играчи, може единствено да вреди на отборите. Сигурно има и обективни причини като глобална финансова криза, но не трябва да се оправдаваме с тях. Ако в някой клуб се работи що-годе читаво и качествено, то това е Левски. Изключвам Лудогорец, тъй като са твърде ново явление. Говорим за последното десетилетие. Всички останали са под всяка критика, под кота нула.
Националният отбор е сбор от пияници, секс звезди, татуирани типове и всякакви хора, които нямат нищо общо с футбола. Тези хора мислят коя манекенка ще вкарат в леглото си и не им пука за това дали ще победят Албания, например. - Затова ли стадионите са празни?
Ушко: Да, разбира се. Причините са много комплексни, но най-голямата, е че у нас футбол няма. Едно време също не сме изпъквали кой знае колко като футболна държава, но стадионите бяха пълни. Нещата се променят, днес хората могат да гледат по телевизията футбол от целия свят и просто не им се ходи на мачове тук. Някои нямат и пари и т.н.
Милен: Днес всеки сравнява слабия футбол в България с образите от Висшата лига на Англия, например. Уговорените мачове, корупцията, поръчковите съдии също накараха хората да се отдръпнат.
Ушко: Ами побоищата по мачовете?
Милен: Според мен напълно целенасочено футболните фенове в България се очернят тотално, хората ги е страх да отидат на стадиона. Да, има известна доза истина в това, че не е безопасно да заведеш детето си на мач. Не е чак толкова страшно обаче, както го изкарват медиите. Едва ли не в тая държава изкараха футболните фенове виновни за всичко. Палят се коли – виновни са феновете, пребиват се хора – пак феновете са виновни. Феновете винаги сме били черни овце. Общественото мнение е целенасочено против феновете. Как да са пълни стадионите?
Ушко: В крайна сметка всеки може да заведе семейството си в „А” или „В” сектор и може да си гледа мача на спокойствие, на кого му пречи?
Милен: Ето, виждате ни. Нито сме страшни, нито нищо. Не хвърляме камъни и не взривяваме коли, написали сме книга. За каквито и да ни мислят, хората трябва да знаят, че животът не е черно-бял, а е много пъстър.
Интервю на Милен Желев
Дани Браун: Насилието е като хероин за хулиганите
Понеделник, 11 Юни 2012 18:31Трябва да ни вкарват в клиники, за да ни излекуват, казва бившият тартор в агитката на Астън Вила
Той е бил част от най-страшните английски футболни хулигани. Виждал е най-големите ужаси по стадионите, лежал е в затвора. Дани "Бомбардировача" Браун говори за пристрастеността си към силата и насилието пред немското издание "Цайт".
- Г-н Браун, как влязохте във футболното хулиганство?
- Бях някъде около 18 години, когато влязох в групата "C-Crew" на Астън Вила. По онова време водещ навсякъде беше расизмът, не само във футбола. Фактът, че съм чернокож, ги караше да гледат с още по-зорко око на мен. Но ще бъде грешка да търсите причината за моята агресия в расизма и в омразата на другите фенове към мен.
- А къде да я търсим?
- Много просто – в опасността, в адреналина. Те бяха като магически еликсир за мен.
- Защо "С-Crew" бе водеща група във футболното хулиганство във Великобритания?
- Мисля, че беше първата мултинационална фирма (Браун нарича групировките "фирми" - б.а.) във Великобритания. Събирахме се от различни краища на Бирмингам, имахме различен социален статус. Освен това тогава беше златната епоха на британското футболно хулиганство. Бяхме храбри, бяхме дръзки и ни преследваха за всичко. Но ние можехме да излезем срещу всяка групировка в страната. Били сме се на стадиона и извън него, на жп гари, в барове, в нощни клубове. Където и да отидем в Европа, се страхуваха от нас, дразнехме ги.
- Кас Пенънт, бивш хулиган от агитката на Уест Хем, описа футболното хулиганство като пристрастеност към силата. И вие ли бяхте пристрастен към силата, към насилието?
- Да се биеш за твоя клуб, адреналинът, който ти носи това, беше невероятно. Но не мисля, че някой може да разбере тази страст. В книгата ми "Злодеи" се опитах да го обясня. Силата за мен беше като хероин, станах пристрастен. Лошото в случая е, че футболните хулигани ги вкарват в затвора, а не в клиники, където да се опитат да ги излекуват от това нещо.
- С цялото ни уважение, но това звучи доста лесно.
- Така е. Един алкохолик или наркоман не би приел сравнението с футболен хулиган. Но това също е пристрастеност, от която трябва да те лекуват. Аз бях горд, харесваше ми да съм част от "C-Crew". Планирането и осъществяването на всички наши действия ми даваше удоволствие. Още по-голям кеф беше, ако излезем от бой като победители. Но всичко това продължи само известно време.
- И през 1982 г. свършвате в затвора.
- Точно така. На два пъти ме осъждаха за по три години - и то след най-кървавите сблъсъци във футбола в последните 40 години.
- Кои бяха тези сблъсъци?
- Това бяха най-важните и разтърсващи събития за мен в живота ми като хулиган. Известни са като "Най-дългият ден" - беше нещо като отмъщение срещу Ливърпул през сезон 1980/81. Техните фенове ме обиждаха много лошо заради цвета на кожата ми. Когато за пръв път излязох от затвора, бях известен с прозвището "Негърът Дани - мъртъв или жив". Така беше постоянно. И то не само в Бирмингам.
- Как решихте да напуснете бандата?
- Залогът беше прекалено голям. Колкото повече стоях в групата, толкова по-голям ставаше залогът, въвличах се. Когато вече имах мое семейство, разбрах, че има и други неща в живота освен футбола.
- Някога разкайвали ли сте се за нещата, които сте извършили, докато сте били във "Фирмата"?
- Не, макар че това звучи глупаво за всеки, който е лежал в затвора за хулиганство. В действителност ние нападахме само хора като нас, такива, които живееха по същия начин и също бяха пристрастени към силата и насилието. Никога не сме нападали обикновени хора. Не сме атакували хора, които идват с шал или с фланелка на техните отбори.
- Запознат ли сте с това, което се случва в Германия в последно време? Каква е разликата между немските и английските хулигани?
- В Германия и в Източна Европа насилието се върна във футбола в последните години. И нещата са по-лоши от гледна точка на това, че насилието и расизмът са по-големи и по-страшни, отколкото в Англия през 70-те и 80-те. Повечето групи са предвождани от неонацисти, екстремисти и радикални дясно настроени фигури. Но това насилие, този тип хулиганство не е само в Германия, а в цяла Европа.
- А на Острова?
- Във Великобритания полицията установи пълен контрол върху хулиганството - и по стадионите, и извън тях. Все още обаче има групи като Английската лига за защита (EDL - English Defence League - б.а.), Британската национална партия и "Комбат 18", които са свързани тясно с фирмите, с групировките. EDL беше създадена преди няколко години в Лутън и се превърна в най-забележителното дясно насочено движение във Великобритания. Хиляди хора се включиха в протестите им. Там всичко ескалира, имаше насилие, имаше побоища и антиислямистки песни. Много по-лоши неща от Националния фронт през 70-те например. Иронията е там, че неонацистите в Източна Европа и крайно десните групировки като тези в Англия си приличат с радикалните ислямисти. Имат много общи неща, повече отколкото привържениците и войниците им биха искали.
- Колко трудно беше да се измъкнете от хулиганството?
- Беше много трудно да кажа "сбогом" на този начин на живот. Но аз съм единак и си намерих собствено решение на ситуацията. Знам какво съм вършил и затова реших, че е време да намеря изход.
- Как гледаха другите на вас?
- Останах фен на Астън Вила и се радвам, че мога да предам тази страст към клуба и на децата си.
- Заплашвал ли ви е някой, след като се оттеглихте? Преследвали ли са ви след това?
- Никога не е имало враждебни реакции заради моето излизане от групата. В "C-Crew" имахме уважение един към друг и всеки разбираше това решение. Никога не съм се чувствал заплашен от някого. Нито пък е имало заплахи към други хора, които са решили да се измъкнат.
- Каква е ситуацията в английският футбол в момента? Висшата лига мирно място ли е, или пак има хулигани?
- Безредиците и насилието около английските стадиони приключиха още в края на 80-те. Сега стадионите в Англия са много по-сигурно място. По онова време ставаха инциденти почти на всеки мач. Културата на хулиганството беше станала начин на живот - и в модата, и в музиката. Сега няма нищо друго освен футбол.
- Сега има проекти, чиято цел е да спрат младите да влизат в банди и да стават хулигани.
- Аз също се грижа за такива деца в младежки центрове и в училищата. Опитвам се да помогна на хлапета, които са застрашени и са много близо до това да влязат в някоя банда. Ще продължа да го правя, докато не спечелим битката. Чувствам отговорност и имам дълг - да спася тези деца и младежи в региона от насилието, в което могат да се въвлекат сами. Особено на чернокожите и на азиатците. Важно е тези хлапета да обикнат Астън Вила като клуб и да го подкрепят, но като част от обществото, а не като част от някаква групировка.
- Имате ли прогноза за европейското в Полша и Украйна? Хулиганството в Русия, а и в двете страни домакини, се разраства драматично в последно време.
- Във Великобритания участвам с още няколко души в кампании срещу расизма и имам някаква идея какво се случва по другите места. Радвам се, че се полагат усилия да се реши този проблеми. Всяка седмица почти навсякъде в Източна Европа нападат африкански студенти, дали по улиците на Санкт Петербург или някъде другаде. Повече от 15 души са убити в различни инциденти с расистки групировки. Ако човек вярва на бюрото за човешки права в Москва, броят на такива инциденти нараства драматично. Ужасен съм, че европейското сега и световното през 2018 г. ще бъдат в Източна Европа.
- Къде виждате най-големите проблеми?
- УЕФА подценява този проблем и всички инциденти, свързани с расизъм в Източна Европа. Някои коментари от така наречените образовани хора в Източна Европа, в интернет страници и във форуми са просто невероятни. Възмутително е, че те говорят за черни, азиатци и други етнически малцинства и даже пишат за това. Тогава си помислих: "Какво си е мислил Мишел Платини, когато даде европейско първенство на Източна Европа?" Помислете само за нигериеца с руски корени Питър Одемвинге. Той играеше за Локомотив Москва и често бе обиждан от феновете, разпъваха плакати срещу него...
- Какви са причините за подобно държание от страна на феновете?
- Най-вече абсолютното незнание и невежеството на хората в Източна Европа, най-вече в Русия. То е насочено срещу всякаква логика и заради това държавите там са благодатна среда за развитие на неонацистки групировки. Екстремният национализъм и неонацизъм вече завладя голяма част от Русия и съседните държави.
- Последно - един поглед към европейското?
- Освен всички други проблеми с феновете, които ще отидат в държавите домакини, най-голямата опасност за мен е, че тъмнокожите играчи ще бъдат обиждани и заплашвани. УЕФА не трябва да омаловажава тези неща.
Обвиняват го, че дава информация на полицията
Дани Браун може вече да е напуснал хулиганските банди, но още не може да се измъкне напълно от този свят. Преди време той бе обвинен от агитка на Бирмингам, че издава информация на полицията. По време на градско дерби феновете на Бирмингам вдигнаха плакат "Дани е порта", а полицаите веднага ги накараха да го свалят.
В Бирмингам и двата отбора имат банди. Хора от фирмите редовно се бият по улиците на града, за да покажат кой командва. Най-опасните групировки на Астън Вила са "C-Crew" и "Villa Youth", а срещу тях са ултрасите на Бирмингам, нарекли себе си "The Zulus". Най-известният сблъсък между двете групировки е през септември 2006 г., когато голяма част от членовете на бандите са вкарани в затвора.
Браун обаче бе обвинен, че дава информация на полицията след друг инцидент, в който умира млад фен на Вила - Кристофър Прийст, който е сгазен от кола. Заподозрян е фен на Бирмингам - Лий Мокбъл, който видял "фена на врага" и засилил колата към него.
Мокбъл е осъден на доживотен затвор, като минималната присъда, която трябва да излежи, е 12 години. Според феновете на Бирмингам, естествено, той не е виновен за убийството и срещу него няма доказателства. Лий обаче е вкаран зад решетките след показания именно на Браун.
"Дани загуби голяма част от доверието на момчетата, след като излезе в съда и подкрепи държавата. След това се опита да се измъкне, като каза, че полицаите са го принудили да свидетелства срещу Мокбъл. Дори феновете на Вила го загърбиха, макар че свидетелства срещу човек на врага. Той не трябваше да ходи там. Но отиде, защото е порта. Всичко е много просто", заяви запознат с бандите в Бирмингам.
Самият Браун казва, че никога не иска да влиза отново в затвора, защото през годините вижда как много членове на "C-Crew" влизат зад решетките, след това излизат, а след това отново влизат.
"Да вляза в затвора определено не е нещо, с което се гордея. Това ми коства свободата. А тя е нещо, което не осъзнавах, че имам, докато не ми го отнеха", коментира Браун.
Според медиите в Англия информаторите са много важни за полицията. Само през 2009 г. Скотланд Ярд плаща 1,86 млн. паунда като награди за хора, които разкриват извършители на различни престъпления. Което прави по 5000 паунда на ден, които се дават на хора, разкриващи престъпници и хулигани.
Фенове написаха истинската история на Нефтохимик
Вторник, 12 Юни 2012 02:28До факта, променящ из основи хрониките на легендарния бургаски клуб, са се добрали група фенове, които пишат историята на своя любим отбор, написа онлайн изданието "Бургаски репортер".
Материалите са събирани в продължение на осем години от библиотечни и лични архиви, както и от спомени на участници в създаването на Нефтохимик.
Ръководители и дейни участници в написването на "Зелената библия" са Живко Бъклев, Слави Жеков и Галин Петков. Хронистите категорично отхвърлят твърдението, че Нефтохимик е основан през 1986 год., като твърдят, че през въпросната година просто е била извършена регистрация на клуба по тогава действащ закон.
Тримата са си поставили за цел да приключат своя труд до края на годината, за да поднесат "историята" на феновете като подарък по случай 50 год. от основаването на Нефтохимик Бургас.
Това е отборът, който поставя началото на "зелената" история. Авторите гарантират, че не са пропуснали нито един период от съществуването на отбора, т.е описали са еднакво точно и периодите на възход и моментите на упадък на бургаските "шейхове".
Авторите на историята на Нефтохимик: Искаме да покажем истината
Живко Бъклев, Слави Жеков, Галин Петков и членовете на фенклуба на Нефтохимик Бургас предизвикаха истински трус във футболната история. Оказа се, че запалянковците в продължение на осем години са събирали ден и нощ информация за своя любим отбор, за да напишат истинската му история. Най-голямото откритие, което променя всичко, е това, че Нефтохимик Бургас е създаден през 1962 год. под името "Строител", а две години по-късно приема сегашното си име. Тримата разказаха как са тръгнали по трудния път на създаване на тази "Зелена библия" за почитателите на бургаските "шейхове".
Момчета, защо решихте да пишете история на Нефтохимик. Толкова ли много бели петна има в хрониките?
ЖБ: На нас като фенове винаги ни е било голям проблем това, че нашият клуб макар и изявен, сериозен отбор в България няма написана история. Няма къде да погледнеш и да видиш кои са легендите, на коя дата какво се е случило…В крайна сметка се хванахме да направим нещо, да открием историята и да я покажем на останалите. За нас любовта към отбора е …при нея няма въпроси. Дали ще изкараме факти, с които феновете ще се гордеем или не…ние искаме да изкараме истината, за да знаем откъде е тръгнал нашият клуб. Слабите моменти и те са част от историята. За нас е изключително важно да знаем. Затова след като нямаше източник, където всичко да е на едно място, решихме да я съберем на части.Как събирате информацията?
Сл.Ж.: Първоначално идеята беше освен да се покаже историята и да се изясни нещо друго. Дълго време се лансираше тезата, че клубът е създаден през 1986 год., на клубната емблема стоеше тази година…а реално това не е така.
А какво е? Нали се говори, че сте приемници на Локомотив Бургас?
Сл. Ж.: Не, не е така. През 1986 год. Нефтохимик е бил регистриран по Закона за семейството. Затова стои тази година на емблемата. Клубът всъщност съществува под това име от 1964 год. Иначе отборът е създаден с името Строител пред 1962 год., защото тогава са строили нефтозавода. Отборът си съществува от тогава. Играл е в първенства., в Б"" група през сезон 1965-1966 год. Има история, която датира много преди 1986 год. както се лансира от медиите. Едва ли не се налагаше мнението, че историята е започнала с 80-те години, с идването на Порточанов, с влизането в "А" група и изобщо се губеше един период от време. За много хора, които са били част от този отбор, фактически животът им се губеше някъде.
Значи вие поправяте една историческа несправедливост?
Ж.Б: Да, така е, но по-скоро поправяме историческа неосведоменост на всички, на цялата общественост.
Съгласете се, че за това незнание обаче вина носи и клубът, който не е запълвал тези празноти в историята на Нефтохимик.
Така е. Ние като фенове виждаме грешките, които допуска нашият клуб и ръководството му. Ние безрезервно подкрепяме, но критиките ни са адекватни. Имаше един период през 90- те години, когато отборът беше много силен, тогава това не чак толкова бляскаво минало едва ли не се криеше под килима, но то съществува и за нас е ценно.
Срещате ли се с ветерани от онези непознати времена, които да ви разкажат истината?
Г.П: Да, срещаме се. Живко се среща с хора, които са били в отбора през 60-те години. Те ежегодно си правят около Нова година среща, на която си припомнят доброто старо време. Срещали сме се с хора, които тогава са били в ръководството и са движили организацията. За съжаление тези хора са малко известни на обществеността в Бургас. Едва ли не всичко е започнало през 90-те години. Оказа се, че има една написана книжка и хората твърдят, че обхваща периода от основаването до написването на книгата. Не сме упели да я намерим. Сигурно прашасва в някоя мазе. Името и е май "На крилете на мечтите". Няма я никъде.
Когато се заехте с тази апостолска дейност, бяхте ли изненадани от обема информация?
Ж.Б: Имаше изненади. Бяхме група привърженици, които искахме да разкрием истината, какво се е случило преди. Първата стъпка беше библиотеката, читалните. Огромната част от материалите са от вестник Нефтохимик. Така научихме за личностите, имената им. Направихме среща с някои от тях, имаме видоматериали и интервюта. За съжаление един от тях, човекът, който е бил в началото нещо като отговорник за кадрите, видяхме се с него, но той почина.
Ще правите ли малък филм или диск към книгата?
Ж.Б: Не смятам, че качеството на материалите е на такова ниво, че да го правим на филм.
Г.П: Има и такава идея, но книгата е основна цел.
Ж.Б: Много фенове помагат…всички работят за тази кауза, фен клубът е сериозно ангажиран.
...значи това ще бъде книгата с най-много автори, така ли?
Г.П: Аз се присъединих после към екипа.
Сл.Ж.: Реално всичко започна преди 8 години. От самото начало шест седем души работиха за това.
Как ще се казва книгата, кога ще се появи и има ли спонсори за издаването й?
Сл.Ж: Трудно е с името.
Ж.Б: Средства все още събираме, не е лесно. Нашата идея е да успеем тази година да я издадем заради 50 год. юбилей на Нефтохимик.
Много е впечатляващо това, което правите и заслужава уважение.
Ж.Б: Ние продължаваме да търсим информация, всеки с информация, снимки, спомени винаги може да ни потърси на официалния сайт, там може лесно и бързо да се свърже с нас, да се обърне към нас и ние ще го потърсим.
Г.П: Сайтът е www.neftohimic.eu
Феновете на Милан ще се радват на нова книга за клуба
Сряда, 19 Октомври 2011 19:23На италианският пазар излезе нова книга за шампиона Милан, която се казва "Легендата Милан".
Изданието е насочено към историята на "росонерите" от последните 25 години, в които клубът е управляван от Силвио Берлускони.
Страниците разказват за края на 80-те и началото на 90-те години, в които в Милан блестя холандското трио Ван Бастен - Гулит - Рийкард, паметната победа над Барселона във финала на Шампионската лига и всички титли на Италия спечелени под ръководството на Ариго Саки, Фабио Капело, Алберто Дзакерони, Карло Анчелоти и Масимилиано Алегри.
Феновете на Нефтохимик събират пари, за да издадат книга
Събота, 17 Март 2012 11:08Тази година се навършват 50 години от създаването на ФК Нефтохимик Бургас. Екип от 5 момчета вече над 7 години работи усърдно и събира всякакви исторически материали и информации, касаещи клуба.
Провели са многобройни срещи с бивши футболисти, ръководители, съвременници на отбора.
В тази връзка фенклубът стартира инициатива за събиране на дарения за издаване на първата книга за историята на ФК Нефтохимик.
За тази цел на всеки домакински мач на Нафтата до края на първенството ще бъде изложена специална кутия, в която дарителите да могат да оставят суми по тяхно желание. След края на мача кутията ще бъде отваряна, а сумата в нея ще бъде публикувана на фенсайта.
СНИМКИ: Представиха "Ние бяхме (в) Сектор Б" и в Босилеград
Сряда, 07 Март 2012 11:00Навръх националния празник Трети март фенове на Левски посетиха Западните покрайнини и гостуваха на българите от Босилеград. Кулминация на това посещение бе полагането на венец на паметника на Васил Левски в центъра на града.
Привържениците от „Източен фронт”, както и бившия шеф на Националния фен клуб на Левски Златин Тепсиев, бяха посрещнати радушно от домакините, които бяха организирали програма за скъпите им гости.
Първо гостите отидоха до близкото село Извор, което е на 3.5 км от Босилеград, където има уникална българска черква, която в днешно време се руши и е наглеждана от възрастна жена. Феновете от „Източен фронт” обмислят възможността да предизвикат общественото мнение в България и да бъдат събрани пари за реставриране на църквата в село Извор.
След завръщането си в Босилеград феновете поднесоха специално изработен от тях венец, който положиха на паметника на Васил Левски. За изграждането на този монумент пари са дадени и от феновете на Левски. На венеца надписа гласи : „Босилеград винаги част от Майка България!” На полагането на венеца присъстваха и много българи от местната организация Демократичен съюз на българите от Западните покрайнини.
Последва среща в Културно-информационния център на българите от Западните покрайнини, където историци от България говориха за отношението на държавата ни към проблемите на българите от този район.
Златин Тепсиев пък изнесе реч, в която припомни как през 2000 година е бил създаден фен клуб на Левски в Босилеград, на което основаване е присъствал Илиян Стоянов, тогава действащ футболист на Левски. Тепсиев е разяснил и за ролята на ФК Левски, не само като футболен клуб, но и като социално явление за прокарване на българската идея извън пределите на родината ни.
Златин Тепсиев представи и един от авторите на книгата „Ние бяхме (в) Сектор Б” Владимир Ушев, който говори за съпричастността на феновете на Левски към братята им от Западните покрайнини и представи написаната от него и Милен Панайотов книга.
Националният празник събра в края на деня всички желаещи на трапеза, където имаше много наздравици за благоденствието на всички българи.
Текст и снимки: Гонг
Известен фен на Левски е поредният, който си купи книгата "Ние бяхме (в) Сектор Б"
Четвъртък, 05 Януари 2012 17:34Известният фен на Левски Толи Сардарев съчета първата тренировка на отбора със закупуването на нашумялата сред привържениците книга "Ние бяхме (в) Сектор Б", съобщи "Гонг".
Толята, който е известен с фирмата си за продажба на птици и храни за тях, уцели момента да си вземе четивото директно от единия от авторите Владимир Стоев.
Ушко откликна на молбата на Толи и изнамери една бройка от търсената книга и дори написа на капака на една кола и пожелания към поредния читател.
Стоев, който членува във фенклуба "Източен фронт", изненада близки и познати с писателските си умения. Той написа книгата в екип с друг привърженик на Левски – Милен Панайотов.
ПОВЕЧЕ ПОДРОБНОСТИ ЗА КНИГАТА, КАКТО И КАК МОЖЕ ДА БЪДЕ ЗАКУПЕНА - ТУК!
"НИЕ БЯХМЕ (В) СЕКТОР Б!" излезе от печат
Четвъртък, 10 Ноември 2011 10:31Излезе от печат новата книга "Ние бяхме (в) Сектор Б!"
Уникалното издание, единствено за момента в България, описва над тридесет годишната история на фенския сектор на Левски София през погледа на двама от най-дейните участници в нея.
Книгата ще бъде пусната в продажба в края на месеца и ще може да бъде закупена единствено в магазини "ULTRA BLUE" или онлайн.
Ето и съдържанието:
-Кога се появяват първите шалове, тип „зебра”?
-На кой мач е първата канонада от бомбички на български стадион?
-Три дами повеждат агитката на „Левски” в бой с тази на ЦСКА? Градска легенда или факт?
-Коя публика и кога за пръв път скандира познатото до болка днес „Мафия, мафия….”?
-Бутилка гроздова ли попречи на „Левски” да отстрани „Уотфорд” през 1983г?
-Финалът през 1985 г. – просто удобен повод за разправа с „Левски” или старателно подготвен пъклен сценарий за унищожаване на отбора на народа?
-Как по време на дерби се преминава през пълния сектор Г със син шал?
-Обсъждано ли е изпращането на предложение до БАН видът „софийско прасе” официално да бъде включен в Червената книга на изчезващите видове?
-Възможно ли е полицай да даде на запалянко палката си за да може фенът да го удари с нея?
-В кой град 10 (десет!) левскаря скочиха да се бият с цял сектор домакинска публика?
-Как се минава съвсем спокойно през „Царевец” час преди вечното дерби?
-Стрелба с бойни патрони по „Графа” след мач „Левски”- ЦСКА? Какво реално се случи?
-Какво е общото между Кръстьо Никифоров, Мишо Мустака и едно обикновено Дружбенско изчадие с прякор на южен плод?
-За кого е страшен Истанбулския ад?
-В кой български град замерваха агитката на „Левски” с пружина от легло и бързовари?
-Защо и как в „Мис Каприз” сервираха вместо пица специалитета „Чорбар в собствен сос”?
-Кога и на кой мач е първата успешно реализирана от българска публика хореография?
-Как „Изгрев Бойз” залязоха в Несебър?
-Какво може да изплаши до смърт един обикновен австрийски градинар?
-Кой е кръстника на Тройчо?
-Имаше ли троянски кон в агитката на „Левски” през месец март 2004 година?
-Защо се разпадна НФК?
Книгата вече има и страница във Фейсбук - "Ние бяхме (в) Сектор Б"
"Сини" фенове издават уникална книга за Сектор "Б"
Сряда, 19 Октомври 2011 12:43Първата книга в България, която ще бъде написана от фенове за фенове, ще се появи в най-скоро време на пазара. Заглавието й е "Ние бяхме (в) Сектор Б" и ще представлява 30-годишната история на Южната трибуна. Издатели на това уникално четиво са двама от най-дейните участници в "синия" сектор през годините Владимир Стоев и Милен Панайотов.
"Реалната, нецензурирана история на Сектор "Б"! Има много легенди за Сектор "Б", но ние знаем истината! И ще ви я разкажем в над 300 страници! Колко време чакахте да научите истинската история на Сектор "Б", а не да се залъгвате с фолклор, митове и легенди? Е, скоро чакането ви ще свърши...", казват авторите на книгата, която трябва да види бял свят през декември.
"Оттук започва любовта" - фенската библия на Локо Пд
Понеделник, 10 Декември 2012 15:14Феновете на Локомотив Пловдив ще могат да се радват на нова книга, която е посветена на историята на клуба. „Оттук започва любовта” с автори Ангел Ангелов и Владимир Владимиров вече е на пазара.
Луксозното четиво може да бъде намерено във фен-магазина на стадиона в парк Лаута, както и в книжарниците на издателска къща „Хермес”, която е партньор на авторите и издателя „Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив”.
Цената е 26 лв., като освен книгата, феновете ще получат и луксозен фен-календар.
Официалното представяне на книгата „Оттук започва любовта” предстои.