Стиляна: Сърцето ми тупти в червено!
Сряда, 14 Март 2012 16:51Рубриката на FanFace.bg „Интервю” продължава с поредният гост, който този път отново е дама. Стиляна Божидарова се занимава с журналистика, както и с ПР. Родена е в Добрич. Определя се като гражданин на света. Неомъжена все още, фенка на ЦСКА, но по обективни причини има симпатии и към Пирин и Калиакра. Запалена е по фотографията. Обожава да пътува (задължително въоръжена с фотоапарат) и да снима всичко, което я впечатли. Участва в различни фотоконкурси... Най-голямата й страст обаче, си остава ходенто по стадионите. Дали играят Малеш Микрево, Велбъжд Кюстендил или Струмска слава (Радомир) – няма значение.
Защо една красива дама като теб се вълнува и интересува от футбол?
Футболът за мен е преди всичко емоция. Колкото и тривиално да звучи, обичам го от малка, още преди да науча правилата и да знам, какво изобщо се случва на терена. С футбола са свързани едни от първите ми детски спомени - как тичахме след топката с момчетата от квартала, как гледах мачовете по телевизията и с категоричност казвах, че един ден ще обикалям стадионите по света и ще взимам интервюта от големите футболисти. Такъв например е Габриел Батистута - един от любимите ми футболисти от съвсем мъничка...
Футболът е страст, емоция, той е като живота
има правила, стратегии, тактики. Всяко нещо от живота може да се интерпретира с футбола - трябва страст, за да победиш.
Може би трябваше да започнем с това, че се занимаваш с журналистика... Но кой е любимият ти отбор и защо?
ЦСКА то е ясно! И Калиакра, защото този отбор е от моя край. Като цяло съм фен на БГ футбола. Колкото и нелогично да звучи, подкрепям доста български отбори, но Калиакра и ЦСКА са двата ми любими. В световен мащаб харесвам Барселона, но не защото са това, което са сега. Като цяло харесвам испанската култура и испанския футбол.
А в родния Добрич как са нещата, следиш ли ги?
В Добрич Добруджа се бори да запази мястото си в Б група и като цяло за едно достойно представяне. Съвсем не ги следя нещата. Дори преди няколко години, когато играха Добруджа и Калиакра в Б група, аз подкрепях каварненци. Винаги съм си била за Калиакра. Не знам защо, но не мога да ги почувствам като мой отбор Добруджа, затова и не мога да кажа много по темата. Няма смисъл да разказвам за славното им минало, нито пък за това как Величко Найденов съсипа клуба...
Кой те запали по футбола?
Честно казано детството, което имах. Никой в семейството ми не споделя страстта ми. Баща ми беше луд фен на Формула 1, а аз и сестра ми бяхме тези, които
се намествахме с бира в ръка пред телевизора
когато започнеше някой интересен мач. В квартала ни имаше предимно момчета и съответно игрите бяха в тази насока - футбол и димки. Големите емоции след 94-та, после и паметната 2002-ра и Световното в Япония и Южна Корея. Тогава окончателно реших, че искам да се занимавам с това и с нищо друго. А с годините, колкото и да съм пораснала, и до днес не отказвам да поритам с приятели.
Имаш ли спомени от първия си мач на живо?
Да. Не беше толкова отдавна. Както споменах, като дете никой не споделяше страстта ми и се задоволявах само с мачовете по тв или по полянките... Първият ми мач, слуайно или не, беше именно на Калиакра. Беше на един 8-и април и бяхме отишли в Каварна цяла група приятели, тъй като имаше съпътстващите мероприятия по повод ромския празник. Тогава не бях много запозната с отбора на Калиакра, но емоцията от мача, а и от целия ден, някак си останаха в съзнанието ми. Беше 2006-та. И оттогава станах такъв фен на Калиакра.
Кое е най-вълнуващото нещо в един футболен мач - играта, агитките, атмосферата?
Атмосферата и агитките определено допринасят за тази емоция, но истинската емоция е вътре, на терена. Да виждаш как някой се раздава до последно, как с разбита глава продължава да се хвърля в битката и да преследва победата. Как треньорите викат и си скубят косите край тъч линията - това е безценно. Някои не разбират защо толкова хора по цял свят се вживяват дотам, че да си метнат телевизора през прозореца, или защо
футболистите плачат като малки деца на тревата след някоя катастрофална загуба
Но футболът е начин на живот. За кратко и аз съм била от тази, другата страна и знам, какво е всичко да е заложено на една карта, на един мач.
Предпочиташ по-нестандартните пътувания за гостувания (освен, когато не си служебно), но автостопът не е ли вече отживелица? Разкажи ни някакви интересни случки за самите пътувания или пък такива, свързани със самия футболен мач.
В никакъв случай не е отживелица! Щом е начин на придвижване, при това най-надеждният, удобен и бърз... Да не забравя и емоционален начин. Да, от години си пътувам така по мачове и историите са станали безброй. Пътувала съм с музиканти, ножари, свещеници, срещнах съм много приятели по този начин. Последното лято например, се налагаше през няколко дни да пътувам до Дряново, където отборите бяха на лагер. Така се запознах с едно чудесно семейство – Дармонски. Автентични балканджии, които дори ме поканиха на барбекю в планината. Веднъж пък бързах да се прибера от София, закъснявах за работа. А денят беше... меко казано напрегнат. Някъде след Шумен, когато отчаянието осезаемо ме стисна за шията и бях готова да се разплача, един много мил човечец отложи срещата си, да ме закара по най-бързия начин до Варна. И още една история, така да се каже "топла". Тръгвам от София да се прибирам наскоро, а навън вали и фучи. Спирам едно младо семейство от Плевен, което ходило до София, за да кандидатства за интервю. Големи сладури и двамата. Решиха да си ме откарат до Добрич, като ме оставиха буквално пред нас. Най-забавното беше, че
бяха левскари, тормозеха ме с техните песни и се бъзикаха, че ще ме изхвърлят в движение от колата
Но, както стана ясно - дори врагът има свестни представители! Случките са много, но за повечето от тях си спомням с усмивка.
Някои хора се наричат гражданин на света, но ти със сигурност си на България! Родена си в Добрич, харесваш Благоевград, живяла си в София, била си на работа в Каварна... Къде се чувстваш най-добре и кой е най-футболният град в България?
Нали знаеш, какво казват хората? Човек се чувства най-добре там, където е сърцето му.
Моето сърце понеже е огромно, е разпръснато в различни точки на България
В София например се чувствам прекрасно, там са повечето ми приятели. Липсва ми лудницата, липсват ми футболните емоции и затова може би я слагам на първо място. Благоевград освен, че ми е в Топ 3, честичко ми се налага да го посещавам, тъй като наскоро записах ПР там. Каварна си ми беше слабост, много преди дори да си представя, че някога ще работя там, а последното ми бижу е Свиленград. Уникално топъл град и в прекия, и преносния смисъл, с невероятно топли хора. Отбивам се всеки път, когато имам възможност и всеки път откривам нова и нова причина. Но, като цяло най-добре ми е да съм в движение. Не се виждам много-много да се заседявам на едно място.
След като си била в кухнята на професионален клуб (Калиакра), можеш ли да кажеш, че си чувала, знаеш или пък убедена, че и в България има уговорени мачове, т. нар. "черно тото"?
Чувала съм много истории - не само покрай работата ми, ами и покрай тъй наречените ми странствания на стоп, защото съм попадала на какви ли не хора, а в повечето случаи темата на разговор основно е била футболът... Както и от приятели, които са в тези среди. Но с категоричност нищо не мога да кажа. Как да кажа... не мисля, че съм в правото си да ги коментирам тези неща. Всички знаем, в какво положение е футболът ни - всеки ден се говори за уредени мачове, черно тото, допинг-скандали... Футболни специалисти, медии, фенове – все се изказват. Няма нужда от още негативни коментари.
Кои са най-емблематичните фигури в родните агитки?
Мога да кажа за две емблематични фигури в каварненската агитка - Румяна Щерева и Васил Харизанов. Дучето и Гугутката няма какво да ги споменавам. В Благоевград доста атрактивна фигура е Косьо Капчин. Много колоритни песни научих от тяхната агитка.
Коя агитка е най-впечатляващата у нас и защо?
На ЦСКА, разбира се! Най-впечатяваща не само у нас, но и навън. Това е така, защото е най-голяма, най-атрактивна, най-предана. Защото
отстоява това, в което вярва
Защото понякога е строга, но винаги е с отбора, когато е нужна помощта на феновете. Няма да забравя еуфорията след паметната победа в Москва, август 2009-та. Беше посреднощ, когато отидохме на летището да посрещаме героите от руската столица. То не бяха огньове, факли, то не бяха шалчета... Килимчето на триумфа с жертвите на ЦСКА и прочие. Просто ние сме си НАЙ!
След като не криеш червените си пристрастия, какво е мнието ти за "Титан", управлението на клуба и какво трябва да се промени в бъдеще?
Каквото и да кажа, ще е зле интерпретирано. Предпочитам да запазя мнението си за себе си и да не ги коментирам.
Ти си хубава девойка. Имала ли си предложения от футболисти и имала ли си връзка с такива?
Предложения - съвсем нормално... Всяка спортна репортерка е имала предложения - и прилични, и неприлични. Но връзка с футболист не съм допускала нито тогава, нито пък бих допуснала сега. Особено сега, когато...Как да се изразя без да ги обидя? Нагледала съм се на магариите им. Разбира се, редно е да подчертая, че си има и изключения, но като цяло предпочитам нещо по-стабилно и надеждно.
Всяка репортерка? Това означава, че знаеш тайни и за други твои колежки...
Охооооооооо, знам много! Прекалено много, но няма да тръгна да компрометирам никого. Това е съвсем в реда на нещата. Чувала съм даже, но не знам доколко е вярно, че играчите си водели такива класации
кой колко репортерки е успял да вкара в леглото
Но, разбира се, докато има момичета, при които това е основното, което търсят, и които са спечелили такава слава не само за себе си, но и за цялата гилдия, ще има и такива, които ще ни слагат под общ знаменател. И, разбира се, ще си пробват късмета...
Пристрастията в спорта и в частност във футбола, не пречат ли на професионалните задължения на хората от този бранш (не става дума само за теб в случая)?
Пречат, пречат! Не съм била толкова години в професията, за да си позволя да коментирам колегите, но има случаи, в които пристрастията им се усещат и това дразни. Дразни особено много, когато работиш за голяма, уважавана и водеща медия и гласът ти се чува. В тези случаи е просто задължително да си преглътнеш пристрастията и да бъдеш обективен. Аз лично, когато започнах, много
позволявах на пристрастията да ми пречат, показвах емоция
което от своя страна срещаше остро неодобрение сред началството, за което всъщност съм благодарна! На няколко пъти бях строго санкционирана (на младини) при проява на подобен род пристрастия в работата си, пък било и само повечко ентусиазъм или от факта, че отиваш на Армията (примерно). И се отучих.
Подражаваш ли на някой от спортните журналисти, независимо дали е от България или чубнина? Имаш ли идоли и еталони в професията?
За мен най-добрата сред колежките си е Петя Петрова. Да подражавам чак – не, но се възхищавам на упоритостта й и на това, че не се отказва. Иначе важните неща смея да твърдя, че съм си ги научила сама. Сама съм стигнала до повечето заключения, житейски уроци и прочие. С практика и на принципа проба-грешка.
Почти всички мразят журналистите, има ли защо? Това дразни ли те всъщност?
Не, напротив, сами сме си извоювали тази слава. Хората се дразнят именно на това, че някои колеги влагат прекалено много пристрастия. Наричат ги "продажни", обвиняват ги, че обслужват определени интереси. Разбира се, че има и такива, но е глупаво да се слагат всички под общ знаменател. А ние българите сме ненадминати в това.
Ти как се определяш - повече като фен, или повече като журналист?
Честно казано, не мога да се причисля към нито една от графите. Определено не се определям като журналист, но не съм и класически представител на агитките. Фен съм. Не, няма друг такъв като мен!
Как ти се струва идеята жена да коментира футболен мач и ти лично би ли се нагърбила с такава задача? Вече има съдии от нежния пол, така че...
Съвсем нормално ми се струва... Даже не е нужно и да се коментира. Има жени, които са много по-компетентни от някои мъже. Аз лично съм коментирала няколко пъти, но не мисля, че съм особено добра в това, трябва ми усъвършенстване. Помня първия мач, който ми се наложи да коментирам - последният на Ботев Пд преди да изпадне от елита. Канарчетата гостуваха на „Осогово”, където Пирин си играеше домакинските мачове. Било е 2009-та. Ей тогава за последен път проявих тази т.нар. пристрастност, за която си говорим. Не е тайна, че аз съм си и отявлен фен на "орлетата", които до самия край на мача водеха с 2:1. В последните минути Ботев изравни, при което аз буквално извиках "Нееееееееееее!" Доста неприятности ми костваше това „Не”... Но оттогава съм абсолютно безпристрастна, когато се налага да върша работа. Що се отнася до жените, ние така ударно сме навлезли в т.нар. "мъжки" професии, че в днешно време не е съвсем ясно, кой носи и кой меси. Като коментатори край тъч линията или дори на терена - жените по нищо не отстъпват на мъжете!
Най-футболният град в България?
На прима виста ми идва в съзнанието Благоевград. Жалко, че отборът им е в това положение. Дано по-бързо се върне там, където му е мястото. Благоевградската школа е дала много на футбола, а и ще продължава да дава. Другият такъв град е Пловдив.
Като жена едва ли си участвала в сбивания, продиктувани от най-великата игра. Какво е мнението ти за футболното хулиганство и действията на българката полиция спрямо родните агитки?
До известна степен страня от агитките, защото съм се нагледала на много гадости и предпочитам да се насладя на футболната магия. Футболното хулиганство е отражение на всичко, което се случва в държавата ни.
Българинът е недоволен от живота си и отива на стадиона да си излее негативните емоции
Да удави нещастието в алкохола, да повика наволя, да псува - я съдията, я противниковия отбор, я човека до себе си. Затова нерядко се стига до ексцесии. Лошото е, че в такива случаи заради 5-10 човека могат да пострадат много повече. Колкото до полицията - понякога е твърде крайнаи действията й са леко неадекватни. Сигурна съм, че може да се измисли и по-удачно решение на проблема, но пак казвам - когато всичко друго в държавата ни е неразбории, проблеми и глупости, няма как по стадионите да цари мир и любов.
Имаш ли любим футболист от детството или пък от сегашните? Кое те впечатлява(ло) в него?
Дааааааааааа, от детството Габриел Батистута! Емблематична фигура! Много го харесвах, може би именно заради този хъс и тази отдаденост към играта. Като малка дори си слагах като неговата лента на главата. Спомням си последния му мач за националния – 12 юни 2002 срещу Швеция. 1:1, след което Аржентина отпадна и той беше съкрушен! Един такъв, с насълзени очи, проснат на тревата,като в древногръцка трагедия. Мечтата ми е именно един ден да направя интервю с него. Другият ми любимец е Рафаел Маркес. Да си призная, той ме привлича повече като мъж, затова вероятно не се брои. Тук, в България, се възхищавам основно на
по-големи и директни в отношението си фигури като Христо Стоичков и Любо Пенев
Кое е най-готиното интервю, което си правила? Някакъв куриоз около твоята журналистическа кариера.
Интервюто определено стана голям куриоз... Още в началото на журналистическата ми практика, когато смятах, че най-важно е да направиш голяма сензация. Събеседник ми беше бивш футболист на ЦСКА, който в момента играе в чужбина – Павел Виданов. В интервюто изтръгнах признанието, че мечтата му е да прави секс в самолет. Голяма сензация стана тогава, а старши-треньорът, който по онова време отново беше Димитър Пенев, дори го изгони от лагера. И като се почна едно отричане, едни опровержения във вестниците... Разбира се, всичко приключи благополучно, а поуката, която ми остана е, че в някои случаи е по-добре да си запазиш приятелските отношения с даден човек, вместо да търсиш бързи сензации, които отшумяват за ден-два..
Държавата май не обръща много внимание на спорта, няма го за приоритет. Дразниш ли се от това нещо и къде виждаш светлината в тунела?
И да се дразня, и да не се дразня - още дълго време май ще е така. Ние, българите, просто
свикнахме да се примиряваме с всички абсурди
и да казваме: „Ами, такава ни е държавата”. Светлина разбира се, има, но все още е много мъничка, като светулка. Надеждата е в децата, в школите, в това, което се прави за тях. Хубавото е, че лека полека все повече хора си дават сметка за това и рано или късно ще започне да се инвестира в тази насока.
Какво е нещото, за което не би се замислила и би направила за любимия си отбор?
Интересен въпрос... Бих направила много, стига да ми е по силите. Такива дреболии, като да прекосиш страната на стоп, за да гледаш някой мач, не се броят.
А друго?
Имаше един период в София, когато работех като крупие в едно казино. Тогава тръгнах заради един мач на ЦСКА в Стара Загора и не успях да се върна на време за смяната си. Като по чудо не ми показаха вратата. Като по-малка си казвах, че един ден
ще завещая всичко на отбора на Калиакра
Сега ми звучи малко крайно, но доказва, че много съм обичала отбора. Какво друго да кажа? Ако живеехме в онези древни времена, можеше и да принеса агне или друго животно като жертвоприношение, та отборът да бие, но
в наши дни е достатъчно да обичаш и подкрепяш любимия тим
да си готов да се сбиеш за него! Ако един ден имам достатъчно пари, бих ги инвестирала (с ясното съзнание, че това е все едно да струпаш всички пари в една купчина и да ги запалиш), в школата на ЦСКА!
Какво е нивото на българския футбол според теб - организация, агитки, трансфери, инвестиции? Къде ни поставяш сред другите държави във всяка една от горепосочените категории?
Както вече отбелязах, футболът ни е отражение на случващото се в цялата ни държава... хаос и анархия. Организацията на моменти липсва, тъй като в повечето случаи се работи на парче. Да, има хора, които се опитват да свършат нещо, да правят нещата както трябва... Но, за да се получи, трябва усилията да са насочени в една посока. За трансферната политика - по същия начин. Да вземем за пример ЦСКА - думи нямам. В повечето случаи изглежда, че въобще не се мисли... Гледа се да се продадат едни футболисти, да се налеят едни пари, а какво ще се случи с отбора - ами много важно. Други пък се опитват да правят нещо, но средствата не го позволяват. Къде сме сред другите държави ли? Назад, много назад - дори не искам да си помислям колко. Всеки ден четем как Уганда ни задминала... Буркина Фасо ни задминала... Ако не беше толкова тъжно, щеше да е комично.
Националният отбор?
Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Колкото и да обвиняваме футболисти и треньори, според мен основният проблем е в управлението. Всъщност, толкова се дискутира трагичното състояние на националния, че да седна и аз да анализирам къде се крият проблемите, е излишно. Както казах, трябва да се обърне внимание на младите. Стоим и се молим Бербатов да се върне в националния, а всъщност не може да очакваме, че един човек ще ни реши проблемите. Проблемът е, че няма кой да замести тези футболисти, да наследи това поколение.
Младите футболисти се вълнуват повече от колите си, прическите си и силиконовите мадами до себе си, отколкото от футбол
А без дисциплина не става. В това отношение мисля, че Любо Пенев е най-добрият вариант за националния, тъй като умее да налага дисциплина и да мотивира младите играчи.
Легендите на БГ футбол няма да бъдат забравени, независимо от състоянието му. Кои са твоите легенди?
Първият, за който се сещам е Димитър Пенев. Великан! Въпреки това, в което го въвлякоха, той е дал много на футбола и заслужава уважение и възхищение. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков... Все хора, с които са свързани първите ми футболни спомени.
Мачът, който е оставил най-голяма следа в съзнанието ти и двубоят, за който не искаш да се сещаш никога?
Ох, не искам да се сещам никога, ама никога, за морското дерби между Калиакра и Черно море от 9-ия кръг този сезон. Проливни дъждове, потопи, драми... позорно 0:5 и много мъка след това. След този мач дори си отрязах косата съвсем късо. Мачовете, които са оставили положителна следа у мен са доста повече. Онази паметна победа на ЦСКА над Динамо Москва, която ми се наложи да изгледам в един микробус, защото по същото време отразявах друг мач, влизането на Калиакра в елита след невзрачно, но много напрегнато нулево равенство с Миньор Раднево, първият исторически успех в А група на „Овча купел”. Та дори и победата над Берое през есента - единствената за този сезон досега...
Изпитвала ли си страх на стадион по време на мач?
Да, на един мач между Берое и ЦСКА в Стара загора. Действително се уплаших, че феновете на домакините ще ме набият.
Какво е усещането да си на мач на живо, на трибуните, а не пред телевизора?
Естествено, усещането е неописуемо, много повече се усеща емоцията! Когато си на стадиона, ставаш част от спектакъла, без значение, дали е 10 градуса под нулата и дали трябва да се блъскаш в тълпата. На мен лично любимото ми място за гледане на мач е на пистата, въоръжена с фотоапарат, на една крачка от случващото се на терена.
Посещавала ли си мач в чужбина?
Не, в чужбина не съм била на мач... ВСЕ ОЩЕ!
Какво е най-откаченото нещо, което си правила, свързано със спорта и в частност с футбола?
Чак откачено не бих казала... Но съм правила много щуротии. Спомням си към края на 2010-та, бях с Калиакра на мач в Пловдив, след което решавам, че ще отида до София да гледам ЦСКА - Монтана. Всичко точно. Стигнах навреме, отборът ми победи, след което обаче се оказа, че няма къде да нощувам. По случайност повечето ми приятели бяха извън града, нямах пари за хотел и се наложи да прекарам цялата нощ на една трамвайна спирка.
Случвало ми се е да плача след мач повече отколкото на любовен филм или да бягам от училище да следя световното
през 2002-ра. Но пак казвам - всичко в рамките на нормалното.
Привлича ли те сексът на стадион и би ли праивила на такова място, ако все още не си?
Да, определено ме привлича адреналинът и цялата идея, но бих предпочела да е вечерта, когато няма излишни наблюдатели. Преди време даже имах едно гадже, което навивах (къде на шега, къде наистина), но си останахме с приказките. Не изключвам възможността един ден наистина да се случи.
Какво е мнението ти за fanface.bg и какво би споделила и пожелала на читателите му?
Харесвам fanface.bg защото дава трибуна на феновете, на обикновения човек, защото показва един най-обикновен мач по нов, по-различен начин и представя различна гледна точка. На читателите пожелавам да умеят да се наслаждават на магията на футбола в най-чистата й форма, отборите им да им носят повече радостни мигове и дай Боже, в скоро време мачовете по българските терени да се превърнат в истински спектакъл!
Крум Савов - интригантът от школата на Диков
Четвъртък, 12 Юли 2012 15:35В началото на седмицата Крум Савов удари в земята конкурентите си, като сътвори чудни интрижки на гърба на ФК "Левски". За целта отново бе потърсена залязващата звезда Гошо Петков, когото вече бяхме изслушали да напада Тодор Батков и ни беше донякъде изнтересно. После и адвокатът отговори и би трябвало шумотевицата да заглъхне – над 20 "сайтови" заглавия преброих, някъде с "афишни" букви чак. Посиня виртуалът от срамната вест за черното тото в софийския гранд и предателството сред левскарите... Било каквото било, дай да разкриваме нещо друго...
За всеки това може да е логично, но не и за "разследващ журналист" от школата на Сашо Диков – Помощник Тракториста. Набараш ли някъде някакви двайсетина процента истина, ще въртиш, ще сучиш, няма да изпускаш сензацийката. Особено като има петимни сътрудници като Вратарчето, нищо, че все по-малко му се обръща внимание...
Обаче Крум, седнал на два стола в две студиа – едното на Канал3, другото на Livesport, отново звъни на аутсайдера, акустирал със Славия на лагер в Боровец. Абе Гошо, сега да ти кажа Батков какво пак каза за тебе? Ами каза, това и това, едвам те били изтърпели на края...Сигурно си прочел, де...
Вратарчето пък само това чака – още по-напушен, и все тъй гузен, предлага детектор на лъжата. И хвърля поредната "сензация" ръчна изработка – той не само него набеждавал Батков, ами и Елин Топузаков....
Опалаа! От това подмятане Крумчо прави поредната си сензация, тъй като в черно тото е обвинен не някой друг, ами считаният за най-почтен и правоверен бивш капитан на "Левски". Това ако не е удар в седмицата...Мале, мале...
Хайде пак при Батков- прочете ли какво още каза Гошо Петков? Ами и Топуъзаков се набеждавал за черно тото. Сигурно си прочел...Ами ако е прочел и не е потърсил сам пресата, значи всичко е наред, защо продължаваш...
Как няма да продължава, я виж как успя да възбуди гилдията – всички пишат за "шок, ужас, ексклозивно, нечувано...." , всички цитират помощника на помощник тракториста...
Работата върви на седем, така може да се захранва през цялата ялова за "ексклузивно" пауза. Ами нека се научат левскарите да не участват в черно тото, нека Елин Топузаков да не продава мач, който всъщност отборът му е спечелил...
На помощ на "разкривачите" идва и "сензацията Сержиньо Грийн". Тоя пък, вече далеч от България, от някакво холандско сайтче, бъзика борците за джентълменски футбол с някакво свое разкритие – като играл в "Левски" с Миньор, бегове от перник се навеждали, за да може топката да попадне в нападател на противника и той да вкара гол....
Пак ужас, ексклузивно, скандално, невероятно! Ново доказателство за черно тото и уредени мачове на Герена. Дори Октоподът Атанасов специално си пусна пипалата – от уводна статия в Спорт1, през Червените, Тема спорт, Дон балон, Уикенд...Той на кого разправял, че в Подуене живее едно зло, което трябва да се унищожи...
После се включва самият Топчо, ядосва се, опровергава, кълне се в "Левски"... Чак му се плаче от интрижката, обаче авторът на интервютата доволен и предоволен – иска се и майсторство, не е само до наглост и подлост...
Аз не се съмнявам, че по целия свят футболните медии по такъв начин вредят на климата, при който съществува и се развива тази игра. Но когато това е и бизнес, там правилата по принцип се спазват. Когато уронваш авторитета и достойнството на някого, който се препитава от футбол и трябва да си пази доброто име, нямаш право да разгласяваш, че този е съмнителен, защото някой друг казал, че е съмнителен. Следващия път, нищо чудно, ще бъде изкопчено от вратарчето нещо за Гонзо, за Йовов, Баждеков... Важното е алъш-веришът да върви и Крумчовци да се геченят. Пък че за Топузаков вече тръгна приказка, на кого му дреме...
——————–
Но Крум е само една стотна от бедата. И от вредата, която със сигурност има връзка за общото дередже на футбола ни. Не става въпрос само за мачове и резултати – те обезвериха публиката с опитите си да внушават нечестни игри и нагласени мачове, без обаче да имат и един процент принос това да стигне до прокуратурата. Да давам ли пак пример с ББС-Лондон, които без много приказки изловиха нашето Бате? После същият "помощник тракторист" С.Д. се гърчеше да доказва колко нечестно бил разобличен честният Иван Славков. Щом критериите за честност у нашите дописници са тези, има още да ни занимават кой бег как се навеждал, за да нагласи черното тото.
Всъщност, аз се подразних от евтините хватки на именития журналист, които той ни пробутва като професионализъм. От това страда реномето на любимия ми отбор. При отсъствието на какъвто и да е контрол и съдебна защита на засегнатите от тази долнопробна журналистика, четвъртата власт, която се гечени от футболни теми, вече се е наложила като "прва власт" – коли, беси, гаври се... И лъже, без даже да се опитва да пооблагородява лъжите си с приемливи тълкувания.
Знам, че не са на сто процента всички, пишещи по темата футбол. Но щом асове като Крум Савов въртят евтини интрижки с "бити карти" от бранша, какво да искаме от тружениците, които се блъскат да съчиняват чудовищни заглавия от такива миши "разкрития"...
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com
Прекръстете си предаването на "Пред банката"
Сряда, 07 Ноември 2012 16:26ПРЕД БАНЯТА БЕШЕ СВОБОДОЛЮБИВО МЯСТО ТАМ НАТЯГАНЕТО ПРЕД УПРАВНИЦИ БЕ НЕМИСЛИМО
Празнувахме една година от премиерата на ТВ7 "Пред банята". В студиото присъства лично министър председателят на републиката Бойко Борисов, който се оказа и кръстникът. Още на втората минута студиото взе да ни се привижда на предизборен щаб на ГЕРБ. Както,впрочем, и всички други студиа в тази банкерска телевизия. Тримата водещи – един левскар и двама цесекари изглеждаха предани и смутени, докато а гостът им плуваше в свои води - заразказва за свършеното от неговото правителство не само в спорта, но и в целия спектър на общество-икономическия живот.
Позната атмосфера. А ако можеха да се раждат бойковчета по безполов път, то със сигурност от това студио биха могли да се пръкнат някакви тризнаци. Погледите на тримата журналисти сякаш издаваха готовност да забременеят – вижте от записа, специално, миловидният Иво Райчев. Ники Александров накрая все пак набра кураж и за въпрос, разбира се, касаещ живота и здравето на любимия цска – Газпром ще стане ли спонсор или не?
Отговорът на премиера беше такъв, че отложи "забременяването" за неопределено време... А може да е предизвикал и помятане – газовият гигант не обичал друг цвят, освен синия...
Аз пък за втори път набирам хъс да напиша нещо за заглавието "Пред банята". Ревнив съм към всякакво пародране на футболната история на моя любим клуб, а в случая точно това се получава. В градинката пред централната софийска минерална баня се събираха запалянковците на "Левски" и още много привърженици на футбола – от столицата и провинцията. Нашите привърженици домакинстваха със самочувствието на столичен клуб с най-дълга и богата история, защото славистката публика вече "сдаваше багажа", а и те си имаха свое сборище на пл. "Македония". Другите, които също бяха по-многобройни от сегашните "номер 2", бяха привържениците на "Локомотив", особено след като през 1964 година станаха републикански първенци – след досадната хегемония на военизирания футбол.
По този повод ми мина през ума, че водещият Ники Александров - НА, не би оцелял повече от пет минути, ако тогава бе сред спорещите. Поначало хора от тази "боя" избягваха да се разконспирирахт, но един провинциалист, в района на Халите, нямаше как да се прикрие. Някои цеденевисти се издаваха и от високите подстрижки и зле стоящите им цивилни дрехи – доста дълго време това им бе основната маса от подръжници.
/Знам как ще ми реагират сега "наследниците", но ако някой от тях знае друго, нека ме опровергава със свои спомени и тълкувания. Аз не мога да бъда обективен, колкото и да се старая. Логото на сайтчето ми го доказва.../
Недоволството ми от споменатото предаване не идва от идеята или професионалната му реализация, а защото най-първосигнално се омаловажава едно явление, свързано с разчупването на ледовете от култа на личността. Не просто за по-голяма свобода на запалянковските коментари, но беше признак и на нещо по-духовно и свободно след стагнацията от кървавите унгарски събития.
До скоро беше немислимо по улиците и площадите да се събират групи от по 4-5 човека – ставаше подозрително, приближаваше се милиционер. А пред банята скоро се бе заформил един доста приличен нашенски Хайд парк, в който взеха да се изявяват непознати оратори със завидни качества. Трябваше само да не се споменава за цената на салама или заключените граници, и бърборенето можеше да продължи до късни часове.
Площадчето пред банята си остана символ на някаква опозиционност. Може да не е имало откровени протести срещу нещо или някого, но пък немислимо би било там да се провежда среща с някакъв управник, да се спре да общува партиен секретар или костюмиран директор. За сметка на това с бай Илия Огняра или Сандо Щуката от Банишора често разговаряха писателят Банчо Банов, режисьорът Рихард Езра, киникритикът Атанас Свиленов...
Ние нямахме някакви комитети от мислители и възрожденци по подобие на днешните "червени сърца" и червени мозъци, но пък клубът се радваше на солидна гражданска подкрепа, част от която беше и общността пред банята.
Гъсто наредените пейки пред централна баня за някои пък бяха лентяйска находка, убиване на времето в градската самота на индивида. Имаше и ориенталски тръпки, когато от централния вход излизаха прясно изкъпани булки. Овации и пезевенгски подмятания, освежваха темите около съдбата на поредния "футболен курбан" на наши момчета по поска на казармата.
Бих нарекъл това ново за действителността ни явлениеприближаване към някаква българска мечта за "софийска пролет", защото дъхът на на пражката силно се долавяше в целия източен лагер.
Запалянковските сборища бяха най-легалната проява за солидарност и съпричастност,но това се е следяло и преценявало от които трябва. С наближцаването на световния младежки фестивал групичките пред банята ставаха все по-рехави, докато накрая се получи едно неуловимо прочистване. Как са го постигнаха службите , сигурно не им е било чак толкова трудно. Просто са им казали, че това вече е наложително.
А скандиранията "Левски" – Дубчек – Свобода" едва ли са някакъв дисиденствки актив на сини привърженици – на фестивала имаше голяма група чехословашки младежи, а към тяхната делегация са гравитирали и няколко български смелчаци. Колкото да засилят светлината на лампичката, която засвети с пълна сила след историческия мач на 17 ноември 1968 година. След неочаквания резултат 7:2 в София се случи една неволна репетиция за някакви политически безредици, след което не дните пред банята са били преброени, но и дните на единственият необвързан с властта футболен клуб с най-много привърженици...
——————————
Заглавието на телевизионното предаване очевидно е замислено като пародийно, по-скоро да се подиграе на едновремешните запалянковци от висотата на днешните “вируални технологии". Както и от гледна точка на " цивилизованата фенщина" половин век по-късно. Но то по-скоро е предаване "ала Сашо Диков", само дето не е натурално, а сценарно, с опити за доста изкуствен баланс между двете "враждуващи" общности.
"Двуполюсният модел" тук се официализира под формата на гротеска. Другото са поканени гости, които наакрая също се въвличат в лумпениадата, в която безспорен лидер е НА.
Но моята тема е за наложителното разделение на част от левскарската история – до 1969 година и след това. За противниците ни е голям дюшеш обединението с МВР, да ни броят от "Левски-Спартак" нататък, да бъдем властовия отбор, даже по-властови от техния.
Загърбва се не просто най-романтичната част от "синята" история, но се губи и характерът на едно народно движение, защото ние нямахме дисидентство. Вкусът от едва сдържани, по български, пориви за някаква улична роля в народната съдба, изчезна заедно с публиката пред банята, която отказа да приеме Левски-Спартак и престана да ходи на мачове и на запалянковски форуми.
А левскарят Бойко Борисов несъмнено се е забавлявал"пред банята", когато мястото вече се бе превърнало в казионно. Където можеха да ораторстват и Дучето и НА и който се сетите. Също както сега в студиото на този претенциозен фалшификат, щедро финансиран от най-щедрата към правителствто банка. Нямам нищо против да има всякакви предавания за спорта, замисълът и на това предаване си заслужава, но има традиции, които трябва да се опазят от днескашното чалгаджийството. Пък че по ТВ7 в понеделник вечер тече чалгаджийство, личи и по насилвания хумор,с който Иво Райчев и Ники Александров се опитват да ни впечатлят.
Аз най-заядливо предлагам предаването да се прекръсти на "ПРЕД БАНКАТА", и без това всичко се върти около дейностите на банки, на свързани не само с телевизии, футболни клубове и политика. Традициите ние не ги признаваме, сякаш сме македонци.
Но и македонците добре ни налагат с нашите камъни по нашите глави. Докато ние говорим и пишем за футболната си история само от 1948 година нататък, те манипулират света с лъжи и полуистини от клубния ни футбол и футболната история.
Това пак се дължи на "интернационала" – онзи, който в една и съща година призна македонците за отделна нация, също и наложи тоталната съветизация у нас. Тогава стана и отричането на всичко българско и в спорта, случвало се през "фашистко време".
Но това няма как и защо да се смесва с жизнерадостни предавания и други подбни фалшификати.
Драго Драгоев, dragoi2010.wordpress.com