Стиляна: Сърцето ми тупти в червено!
Сряда, 14 Март 2012 15:51Рубриката на FanFace.bg „Интервю” продължава с поредният гост, който този път отново е дама. Стиляна Божидарова се занимава с журналистика, както и с ПР. Родена е в Добрич. Определя се като гражданин на света. Неомъжена все още, фенка на ЦСКА, но по обективни причини има симпатии и към Пирин и Калиакра. Запалена е по фотографията. Обожава да пътува (задължително въоръжена с фотоапарат) и да снима всичко, което я впечатли. Участва в различни фотоконкурси... Най-голямата й страст обаче, си остава ходенто по стадионите. Дали играят Малеш Микрево, Велбъжд Кюстендил или Струмска слава (Радомир) – няма значение.
Защо една красива дама като теб се вълнува и интересува от футбол?
Футболът за мен е преди всичко емоция. Колкото и тривиално да звучи, обичам го от малка, още преди да науча правилата и да знам, какво изобщо се случва на терена. С футбола са свързани едни от първите ми детски спомени - как тичахме след топката с момчетата от квартала, как гледах мачовете по телевизията и с категоричност казвах, че един ден ще обикалям стадионите по света и ще взимам интервюта от големите футболисти. Такъв например е Габриел Батистута - един от любимите ми футболисти от съвсем мъничка...
Футболът е страст, емоция, той е като живота
има правила, стратегии, тактики. Всяко нещо от живота може да се интерпретира с футбола - трябва страст, за да победиш.
Може би трябваше да започнем с това, че се занимаваш с журналистика... Но кой е любимият ти отбор и защо?
ЦСКА то е ясно! И Калиакра, защото този отбор е от моя край. Като цяло съм фен на БГ футбола. Колкото и нелогично да звучи, подкрепям доста български отбори, но Калиакра и ЦСКА са двата ми любими. В световен мащаб харесвам Барселона, но не защото са това, което са сега. Като цяло харесвам испанската култура и испанския футбол.
А в родния Добрич как са нещата, следиш ли ги?
В Добрич Добруджа се бори да запази мястото си в Б група и като цяло за едно достойно представяне. Съвсем не ги следя нещата. Дори преди няколко години, когато играха Добруджа и Калиакра в Б група, аз подкрепях каварненци. Винаги съм си била за Калиакра. Не знам защо, но не мога да ги почувствам като мой отбор Добруджа, затова и не мога да кажа много по темата. Няма смисъл да разказвам за славното им минало, нито пък за това как Величко Найденов съсипа клуба...
Кой те запали по футбола?
Честно казано детството, което имах. Никой в семейството ми не споделя страстта ми. Баща ми беше луд фен на Формула 1, а аз и сестра ми бяхме тези, които
се намествахме с бира в ръка пред телевизора
когато започнеше някой интересен мач. В квартала ни имаше предимно момчета и съответно игрите бяха в тази насока - футбол и димки. Големите емоции след 94-та, после и паметната 2002-ра и Световното в Япония и Южна Корея. Тогава окончателно реших, че искам да се занимавам с това и с нищо друго. А с годините, колкото и да съм пораснала, и до днес не отказвам да поритам с приятели.
Имаш ли спомени от първия си мач на живо?
Да. Не беше толкова отдавна. Както споменах, като дете никой не споделяше страстта ми и се задоволявах само с мачовете по тв или по полянките... Първият ми мач, слуайно или не, беше именно на Калиакра. Беше на един 8-и април и бяхме отишли в Каварна цяла група приятели, тъй като имаше съпътстващите мероприятия по повод ромския празник. Тогава не бях много запозната с отбора на Калиакра, но емоцията от мача, а и от целия ден, някак си останаха в съзнанието ми. Беше 2006-та. И оттогава станах такъв фен на Калиакра.
Кое е най-вълнуващото нещо в един футболен мач - играта, агитките, атмосферата?
Атмосферата и агитките определено допринасят за тази емоция, но истинската емоция е вътре, на терена. Да виждаш как някой се раздава до последно, как с разбита глава продължава да се хвърля в битката и да преследва победата. Как треньорите викат и си скубят косите край тъч линията - това е безценно. Някои не разбират защо толкова хора по цял свят се вживяват дотам, че да си метнат телевизора през прозореца, или защо
футболистите плачат като малки деца на тревата след някоя катастрофална загуба
Но футболът е начин на живот. За кратко и аз съм била от тази, другата страна и знам, какво е всичко да е заложено на една карта, на един мач.
Предпочиташ по-нестандартните пътувания за гостувания (освен, когато не си служебно), но автостопът не е ли вече отживелица? Разкажи ни някакви интересни случки за самите пътувания или пък такива, свързани със самия футболен мач.
В никакъв случай не е отживелица! Щом е начин на придвижване, при това най-надеждният, удобен и бърз... Да не забравя и емоционален начин. Да, от години си пътувам така по мачове и историите са станали безброй. Пътувала съм с музиканти, ножари, свещеници, срещнах съм много приятели по този начин. Последното лято например, се налагаше през няколко дни да пътувам до Дряново, където отборите бяха на лагер. Така се запознах с едно чудесно семейство – Дармонски. Автентични балканджии, които дори ме поканиха на барбекю в планината. Веднъж пък бързах да се прибера от София, закъснявах за работа. А денят беше... меко казано напрегнат. Някъде след Шумен, когато отчаянието осезаемо ме стисна за шията и бях готова да се разплача, един много мил човечец отложи срещата си, да ме закара по най-бързия начин до Варна. И още една история, така да се каже "топла". Тръгвам от София да се прибирам наскоро, а навън вали и фучи. Спирам едно младо семейство от Плевен, което ходило до София, за да кандидатства за интервю. Големи сладури и двамата. Решиха да си ме откарат до Добрич, като ме оставиха буквално пред нас. Най-забавното беше, че
бяха левскари, тормозеха ме с техните песни и се бъзикаха, че ще ме изхвърлят в движение от колата
Но, както стана ясно - дори врагът има свестни представители! Случките са много, но за повечето от тях си спомням с усмивка.
Някои хора се наричат гражданин на света, но ти със сигурност си на България! Родена си в Добрич, харесваш Благоевград, живяла си в София, била си на работа в Каварна... Къде се чувстваш най-добре и кой е най-футболният град в България?
Нали знаеш, какво казват хората? Човек се чувства най-добре там, където е сърцето му.
Моето сърце понеже е огромно, е разпръснато в различни точки на България
В София например се чувствам прекрасно, там са повечето ми приятели. Липсва ми лудницата, липсват ми футболните емоции и затова може би я слагам на първо място. Благоевград освен, че ми е в Топ 3, честичко ми се налага да го посещавам, тъй като наскоро записах ПР там. Каварна си ми беше слабост, много преди дори да си представя, че някога ще работя там, а последното ми бижу е Свиленград. Уникално топъл град и в прекия, и преносния смисъл, с невероятно топли хора. Отбивам се всеки път, когато имам възможност и всеки път откривам нова и нова причина. Но, като цяло най-добре ми е да съм в движение. Не се виждам много-много да се заседявам на едно място.
След като си била в кухнята на професионален клуб (Калиакра), можеш ли да кажеш, че си чувала, знаеш или пък убедена, че и в България има уговорени мачове, т. нар. "черно тото"?
Чувала съм много истории - не само покрай работата ми, ами и покрай тъй наречените ми странствания на стоп, защото съм попадала на какви ли не хора, а в повечето случаи темата на разговор основно е била футболът... Както и от приятели, които са в тези среди. Но с категоричност нищо не мога да кажа. Как да кажа... не мисля, че съм в правото си да ги коментирам тези неща. Всички знаем, в какво положение е футболът ни - всеки ден се говори за уредени мачове, черно тото, допинг-скандали... Футболни специалисти, медии, фенове – все се изказват. Няма нужда от още негативни коментари.
Кои са най-емблематичните фигури в родните агитки?
Мога да кажа за две емблематични фигури в каварненската агитка - Румяна Щерева и Васил Харизанов. Дучето и Гугутката няма какво да ги споменавам. В Благоевград доста атрактивна фигура е Косьо Капчин. Много колоритни песни научих от тяхната агитка.
Коя агитка е най-впечатляващата у нас и защо?
На ЦСКА, разбира се! Най-впечатяваща не само у нас, но и навън. Това е така, защото е най-голяма, най-атрактивна, най-предана. Защото
отстоява това, в което вярва
Защото понякога е строга, но винаги е с отбора, когато е нужна помощта на феновете. Няма да забравя еуфорията след паметната победа в Москва, август 2009-та. Беше посреднощ, когато отидохме на летището да посрещаме героите от руската столица. То не бяха огньове, факли, то не бяха шалчета... Килимчето на триумфа с жертвите на ЦСКА и прочие. Просто ние сме си НАЙ!
След като не криеш червените си пристрастия, какво е мнието ти за "Титан", управлението на клуба и какво трябва да се промени в бъдеще?
Каквото и да кажа, ще е зле интерпретирано. Предпочитам да запазя мнението си за себе си и да не ги коментирам.
Ти си хубава девойка. Имала ли си предложения от футболисти и имала ли си връзка с такива?
Предложения - съвсем нормално... Всяка спортна репортерка е имала предложения - и прилични, и неприлични. Но връзка с футболист не съм допускала нито тогава, нито пък бих допуснала сега. Особено сега, когато...Как да се изразя без да ги обидя? Нагледала съм се на магариите им. Разбира се, редно е да подчертая, че си има и изключения, но като цяло предпочитам нещо по-стабилно и надеждно.
Всяка репортерка? Това означава, че знаеш тайни и за други твои колежки...
Охооооооооо, знам много! Прекалено много, но няма да тръгна да компрометирам никого. Това е съвсем в реда на нещата. Чувала съм даже, но не знам доколко е вярно, че играчите си водели такива класации
кой колко репортерки е успял да вкара в леглото
Но, разбира се, докато има момичета, при които това е основното, което търсят, и които са спечелили такава слава не само за себе си, но и за цялата гилдия, ще има и такива, които ще ни слагат под общ знаменател. И, разбира се, ще си пробват късмета...
Пристрастията в спорта и в частност във футбола, не пречат ли на професионалните задължения на хората от този бранш (не става дума само за теб в случая)?
Пречат, пречат! Не съм била толкова години в професията, за да си позволя да коментирам колегите, но има случаи, в които пристрастията им се усещат и това дразни. Дразни особено много, когато работиш за голяма, уважавана и водеща медия и гласът ти се чува. В тези случаи е просто задължително да си преглътнеш пристрастията и да бъдеш обективен. Аз лично, когато започнах, много
позволявах на пристрастията да ми пречат, показвах емоция
което от своя страна срещаше остро неодобрение сред началството, за което всъщност съм благодарна! На няколко пъти бях строго санкционирана (на младини) при проява на подобен род пристрастия в работата си, пък било и само повечко ентусиазъм или от факта, че отиваш на Армията (примерно). И се отучих.
Подражаваш ли на някой от спортните журналисти, независимо дали е от България или чубнина? Имаш ли идоли и еталони в професията?
За мен най-добрата сред колежките си е Петя Петрова. Да подражавам чак – не, но се възхищавам на упоритостта й и на това, че не се отказва. Иначе важните неща смея да твърдя, че съм си ги научила сама. Сама съм стигнала до повечето заключения, житейски уроци и прочие. С практика и на принципа проба-грешка.
Почти всички мразят журналистите, има ли защо? Това дразни ли те всъщност?
Не, напротив, сами сме си извоювали тази слава. Хората се дразнят именно на това, че някои колеги влагат прекалено много пристрастия. Наричат ги "продажни", обвиняват ги, че обслужват определени интереси. Разбира се, че има и такива, но е глупаво да се слагат всички под общ знаменател. А ние българите сме ненадминати в това.
Ти как се определяш - повече като фен, или повече като журналист?
Честно казано, не мога да се причисля към нито една от графите. Определено не се определям като журналист, но не съм и класически представител на агитките. Фен съм. Не, няма друг такъв като мен!
Как ти се струва идеята жена да коментира футболен мач и ти лично би ли се нагърбила с такава задача? Вече има съдии от нежния пол, така че...
Съвсем нормално ми се струва... Даже не е нужно и да се коментира. Има жени, които са много по-компетентни от някои мъже. Аз лично съм коментирала няколко пъти, но не мисля, че съм особено добра в това, трябва ми усъвършенстване. Помня първия мач, който ми се наложи да коментирам - последният на Ботев Пд преди да изпадне от елита. Канарчетата гостуваха на „Осогово”, където Пирин си играеше домакинските мачове. Било е 2009-та. Ей тогава за последен път проявих тази т.нар. пристрастност, за която си говорим. Не е тайна, че аз съм си и отявлен фен на "орлетата", които до самия край на мача водеха с 2:1. В последните минути Ботев изравни, при което аз буквално извиках "Нееееееееееее!" Доста неприятности ми костваше това „Не”... Но оттогава съм абсолютно безпристрастна, когато се налага да върша работа. Що се отнася до жените, ние така ударно сме навлезли в т.нар. "мъжки" професии, че в днешно време не е съвсем ясно, кой носи и кой меси. Като коментатори край тъч линията или дори на терена - жените по нищо не отстъпват на мъжете!
Най-футболният град в България?
На прима виста ми идва в съзнанието Благоевград. Жалко, че отборът им е в това положение. Дано по-бързо се върне там, където му е мястото. Благоевградската школа е дала много на футбола, а и ще продължава да дава. Другият такъв град е Пловдив.
Като жена едва ли си участвала в сбивания, продиктувани от най-великата игра. Какво е мнението ти за футболното хулиганство и действията на българката полиция спрямо родните агитки?
До известна степен страня от агитките, защото съм се нагледала на много гадости и предпочитам да се насладя на футболната магия. Футболното хулиганство е отражение на всичко, което се случва в държавата ни.
Българинът е недоволен от живота си и отива на стадиона да си излее негативните емоции
Да удави нещастието в алкохола, да повика наволя, да псува - я съдията, я противниковия отбор, я човека до себе си. Затова нерядко се стига до ексцесии. Лошото е, че в такива случаи заради 5-10 човека могат да пострадат много повече. Колкото до полицията - понякога е твърде крайнаи действията й са леко неадекватни. Сигурна съм, че може да се измисли и по-удачно решение на проблема, но пак казвам - когато всичко друго в държавата ни е неразбории, проблеми и глупости, няма как по стадионите да цари мир и любов.
Имаш ли любим футболист от детството или пък от сегашните? Кое те впечатлява(ло) в него?
Дааааааааааа, от детството Габриел Батистута! Емблематична фигура! Много го харесвах, може би именно заради този хъс и тази отдаденост към играта. Като малка дори си слагах като неговата лента на главата. Спомням си последния му мач за националния – 12 юни 2002 срещу Швеция. 1:1, след което Аржентина отпадна и той беше съкрушен! Един такъв, с насълзени очи, проснат на тревата,като в древногръцка трагедия. Мечтата ми е именно един ден да направя интервю с него. Другият ми любимец е Рафаел Маркес. Да си призная, той ме привлича повече като мъж, затова вероятно не се брои. Тук, в България, се възхищавам основно на
по-големи и директни в отношението си фигури като Христо Стоичков и Любо Пенев
Кое е най-готиното интервю, което си правила? Някакъв куриоз около твоята журналистическа кариера.
Интервюто определено стана голям куриоз... Още в началото на журналистическата ми практика, когато смятах, че най-важно е да направиш голяма сензация. Събеседник ми беше бивш футболист на ЦСКА, който в момента играе в чужбина – Павел Виданов. В интервюто изтръгнах признанието, че мечтата му е да прави секс в самолет. Голяма сензация стана тогава, а старши-треньорът, който по онова време отново беше Димитър Пенев, дори го изгони от лагера. И като се почна едно отричане, едни опровержения във вестниците... Разбира се, всичко приключи благополучно, а поуката, която ми остана е, че в някои случаи е по-добре да си запазиш приятелските отношения с даден човек, вместо да търсиш бързи сензации, които отшумяват за ден-два..
Държавата май не обръща много внимание на спорта, няма го за приоритет. Дразниш ли се от това нещо и къде виждаш светлината в тунела?
И да се дразня, и да не се дразня - още дълго време май ще е така. Ние, българите, просто
свикнахме да се примиряваме с всички абсурди
и да казваме: „Ами, такава ни е държавата”. Светлина разбира се, има, но все още е много мъничка, като светулка. Надеждата е в децата, в школите, в това, което се прави за тях. Хубавото е, че лека полека все повече хора си дават сметка за това и рано или късно ще започне да се инвестира в тази насока.
Какво е нещото, за което не би се замислила и би направила за любимия си отбор?
Интересен въпрос... Бих направила много, стига да ми е по силите. Такива дреболии, като да прекосиш страната на стоп, за да гледаш някой мач, не се броят.
А друго?
Имаше един период в София, когато работех като крупие в едно казино. Тогава тръгнах заради един мач на ЦСКА в Стара Загора и не успях да се върна на време за смяната си. Като по чудо не ми показаха вратата. Като по-малка си казвах, че един ден
ще завещая всичко на отбора на Калиакра
Сега ми звучи малко крайно, но доказва, че много съм обичала отбора. Какво друго да кажа? Ако живеехме в онези древни времена, можеше и да принеса агне или друго животно като жертвоприношение, та отборът да бие, но
в наши дни е достатъчно да обичаш и подкрепяш любимия тим
да си готов да се сбиеш за него! Ако един ден имам достатъчно пари, бих ги инвестирала (с ясното съзнание, че това е все едно да струпаш всички пари в една купчина и да ги запалиш), в школата на ЦСКА!
Какво е нивото на българския футбол според теб - организация, агитки, трансфери, инвестиции? Къде ни поставяш сред другите държави във всяка една от горепосочените категории?
Както вече отбелязах, футболът ни е отражение на случващото се в цялата ни държава... хаос и анархия. Организацията на моменти липсва, тъй като в повечето случаи се работи на парче. Да, има хора, които се опитват да свършат нещо, да правят нещата както трябва... Но, за да се получи, трябва усилията да са насочени в една посока. За трансферната политика - по същия начин. Да вземем за пример ЦСКА - думи нямам. В повечето случаи изглежда, че въобще не се мисли... Гледа се да се продадат едни футболисти, да се налеят едни пари, а какво ще се случи с отбора - ами много важно. Други пък се опитват да правят нещо, но средствата не го позволяват. Къде сме сред другите държави ли? Назад, много назад - дори не искам да си помислям колко. Всеки ден четем как Уганда ни задминала... Буркина Фасо ни задминала... Ако не беше толкова тъжно, щеше да е комично.
Националният отбор?
Казват, че рибата се вмирисва откъм главата. Колкото и да обвиняваме футболисти и треньори, според мен основният проблем е в управлението. Всъщност, толкова се дискутира трагичното състояние на националния, че да седна и аз да анализирам къде се крият проблемите, е излишно. Както казах, трябва да се обърне внимание на младите. Стоим и се молим Бербатов да се върне в националния, а всъщност не може да очакваме, че един човек ще ни реши проблемите. Проблемът е, че няма кой да замести тези футболисти, да наследи това поколение.
Младите футболисти се вълнуват повече от колите си, прическите си и силиконовите мадами до себе си, отколкото от футбол
А без дисциплина не става. В това отношение мисля, че Любо Пенев е най-добрият вариант за националния, тъй като умее да налага дисциплина и да мотивира младите играчи.
Легендите на БГ футбол няма да бъдат забравени, независимо от състоянието му. Кои са твоите легенди?
Първият, за който се сещам е Димитър Пенев. Великан! Въпреки това, в което го въвлякоха, той е дал много на футбола и заслужава уважение и възхищение. Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков... Все хора, с които са свързани първите ми футболни спомени.
Мачът, който е оставил най-голяма следа в съзнанието ти и двубоят, за който не искаш да се сещаш никога?
Ох, не искам да се сещам никога, ама никога, за морското дерби между Калиакра и Черно море от 9-ия кръг този сезон. Проливни дъждове, потопи, драми... позорно 0:5 и много мъка след това. След този мач дори си отрязах косата съвсем късо. Мачовете, които са оставили положителна следа у мен са доста повече. Онази паметна победа на ЦСКА над Динамо Москва, която ми се наложи да изгледам в един микробус, защото по същото време отразявах друг мач, влизането на Калиакра в елита след невзрачно, но много напрегнато нулево равенство с Миньор Раднево, първият исторически успех в А група на „Овча купел”. Та дори и победата над Берое през есента - единствената за този сезон досега...
Изпитвала ли си страх на стадион по време на мач?
Да, на един мач между Берое и ЦСКА в Стара загора. Действително се уплаших, че феновете на домакините ще ме набият.
Какво е усещането да си на мач на живо, на трибуните, а не пред телевизора?
Естествено, усещането е неописуемо, много повече се усеща емоцията! Когато си на стадиона, ставаш част от спектакъла, без значение, дали е 10 градуса под нулата и дали трябва да се блъскаш в тълпата. На мен лично любимото ми място за гледане на мач е на пистата, въоръжена с фотоапарат, на една крачка от случващото се на терена.
Посещавала ли си мач в чужбина?
Не, в чужбина не съм била на мач... ВСЕ ОЩЕ!
Какво е най-откаченото нещо, което си правила, свързано със спорта и в частност с футбола?
Чак откачено не бих казала... Но съм правила много щуротии. Спомням си към края на 2010-та, бях с Калиакра на мач в Пловдив, след което решавам, че ще отида до София да гледам ЦСКА - Монтана. Всичко точно. Стигнах навреме, отборът ми победи, след което обаче се оказа, че няма къде да нощувам. По случайност повечето ми приятели бяха извън града, нямах пари за хотел и се наложи да прекарам цялата нощ на една трамвайна спирка.
Случвало ми се е да плача след мач повече отколкото на любовен филм или да бягам от училище да следя световното
през 2002-ра. Но пак казвам - всичко в рамките на нормалното.
Привлича ли те сексът на стадион и би ли праивила на такова място, ако все още не си?
Да, определено ме привлича адреналинът и цялата идея, но бих предпочела да е вечерта, когато няма излишни наблюдатели. Преди време даже имах едно гадже, което навивах (къде на шега, къде наистина), но си останахме с приказките. Не изключвам възможността един ден наистина да се случи.
Какво е мнението ти за fanface.bg и какво би споделила и пожелала на читателите му?
Харесвам fanface.bg защото дава трибуна на феновете, на обикновения човек, защото показва един най-обикновен мач по нов, по-различен начин и представя различна гледна точка. На читателите пожелавам да умеят да се наслаждават на магията на футбола в най-чистата й форма, отборите им да им носят повече радостни мигове и дай Боже, в скоро време мачовете по българските терени да се превърнат в истински спектакъл!
Манол Петров: Набих Стиляна, за да запазя достойнството си!
Понеделник, 12 Септември 2016 18:33"В това, което разказва Стиляна Божидарова, има съвсем малка истина. Тя ме ядоса, хвърли цигарата си по мен, затова я ритнах през хората. Това заяви за "Събуди се" по Нова тв фенът на "Нефтохимик", който нападна репортер на Burgas24.bg с ритници в корема.
"3-годишният ми син ми беше до мен. Тогава я ритнах през хората, за да защитя честта си пред него. Това е истина", разказа Манол Петров.
Ситуацията се разиграла посред бял ден пред очите на десетки свидетели на стадион "Лазур" в Бургас. По думите на Божидарова, 120-килограмовият мъж я съборил на земята и започнал да я рита в корема заради неин репортаж в Burgas24.bg.
Във въпросната статия тя пише за футболист на "Нефтохимик", който е причакан и бит от фенове веднага след загубата на отбора от "Ботев " (Гълъбово).
"Стана най-немислимото. Бях съборена на земята и ритана с всичка сила в корема", разказва Стиляна Божидарова. Тя сподели, че пие успокоителни.
"Не може да ме унижаваш пред сина ми. Всеки има достойнство", обърна се Манол към нея.
Мъжът се казва Манол и е един от тарторите в агитката на отбора. Работи като охранител в бургаски мол и е стар познайник на полицията. Основно с хулиганските си прояви по време на футболни срещи.
Той е бил задържан за 24 часа. Срещу него е образувано досъдебно производство за нанасяне на лека телесна повреда. Законът предвижда лишаване от свобода до 3 години.
Къде са феновете?
Понеделник, 03 Ноември 2014 11:14Къде са футболните фенове в Бургас? Защо стадионите в най-добрия град за живеене пустеят, а трибуните са обрасли с бурени и треволяци? Това са въпроси, които вече никой не си задава. Защото феновете са там, където е големият футбол… а такъв в Бургас отдавна няма. Затриха го задкулисните игри, сбърканата политика и липсата на финансиране.
Някога, в славните си години Нефтохимик можеше да се похвали с една от най-зрелищните агитки в цяла България.
Пред отбора трепереха грандове като Левски и ЦСКА, а стадионът се пукаше по шевовете. Със своята вярност и изобретателност ултрасите всяваха страх и възхищение у всеки противник. В онези времена, в средата на 90-те за Нафтата беше обидно да събере под 15 хиляди на мач, толкова ходеха и на гостуванията, а митични остават дербитата с Ботев и Берое.
Големият отлив започна след 2002-а година, когато отборът бе преименуван на Нафтекс. Феновете категорично отказват да приемат експериментите на Митко Събев и Пламен Киряков и редиците им по трибуните малко по малко започват да оредяват. През 2009-а година по настояване на Красимир Балъков Събев разформирова Нефтохимик и отборът тръгва от нулата. Тогава благодарение на Станчо Цонев „шейховете” вземат лиценза на спечелилия промоция за В група Атлетик Бургас и започват на тяхно място. И за да докажат, че Нефтохимик е институция, с която всеки трябва да се съобразява още на първия мач срещу Хасково на трибуните в стадион „Червено знаме” в „Долно Езерово” идват над 3 хил.зрители – нечувана цифра за аматьорския футбол.
След много перипетии, след унизително обикаляне по села и паланки, Нефтохимик преживява своя катарзис през лятото на 2013-а година, когато тържествено се завръща в елита. Това сякаш пробужда летаргично заспалите фенове, които тръпнат от нетърпение за поредното титаничното бургаско дерби. На първия мач с градския съперник, спечелен от Нафтата с 3:2, стадион „Лазур” ври и кипи, а зрелищната хореография на зелените ултраси напомня за най-величествените години на отбора. Постепенно обаче еуфорията умира, а скандалите и финансовите проблеми с клуба тресат цялата футболна общественост в Бургас. „Шейховете” са прогонени от родния си стадион и са принудени да обикалят околностите, а на домакинските им мачове в Сливен и Несебър се събират все по-малко привърженици. На 27-и юни тази година поради тежки финансови задължения Нефтохимик е разформирован, а всички футболисти на тима са освободени.
На 16-и юли група фенове създават СНЦ „Футболен клуб Нефтохимик Бургас 1962”, като основната цел е да се запази марката Нефтохимик и да се продължи съществуването на детско-юношеската школа. Постигната е договорка със собствениците на Нафтата новият клуб да получи нематериалните активи на стария и така да се запази приемствеността между тях. Така Нефтохимик официално преминава в ръцете на своите привърженици.
На мачовете в Долно Езерово идват едва шепа хора, но е факт, че днес отборът съществува благодарение на феновете си.
Другият бургаски отбор Черноморец не може д се похвали и с толкова. В последните години мачовете на тима събираха по едва 200-300 души и се налагаше момчетата от школата да бъдат водени под строй като публика. Днес, когато „акулите” едва кретат в Б група и са без победа от началото на първенството, седалките на „Лазур” са призрачно опустели.
Бургазлии останаха без емблематичния Божо-Акулата, в чието лице ръководството на „акулите” намери отличен спийкър, но загуби единствения си фен. Сизифовският труд на Божо-Акулата до миналата година все пак се опитваше да поддържа някаква агитка в сектор „В”, но днес от нея няма и следа.
А някога мачовете на Черноморец събираха по 20-30, историята дори помни невероятната бройка от 40 хиляди зрители на бившия стадион „9 септември”. През далечната 1965-а година, когато „акулите” се завръщат в А група след 20-годишно отсъствие трибуните в „Акациите” се оказва тесни, за да поберат всички привърженици. При следващото завръщане на тима в елита през 1974-а година мачовете се посещават от 20 хиляди, ултрасите се катерят дори по близките тополи и наблюдават дербитата с Левски и ЦСКА от покрива на рибнта фабрика „Славянка”. Архивите пазят паметна снимка от мача с „Левски” през 1978 година, когато на „9 септември” няма къде пиле да кацне и има над 40 хиляди зрители. През 80-те посещаемостта спада на скромните 5-6 хиляди на мач. Това е и максимума по времето на Ивайло Дражев в края на 90-те и началото на новия век, когато започва пропадането на акулите.
След скандалите през 2005-2006 година, когато „Вихър” Айтос еволюира първо в ОФК „Черноморец 919”, а после и в ПСФК Черноморец Бургас АД, сякаш никой не иска да припознае новия клуб. Отборът се мести на стадион „Лазур”, а негов президент става Митко Събев. Две години по-късно е обявен амбициозен план за развитие, според който до пет години „акулите” трябва да станат шампион на България. За треньор е назначен Красимир Балъков, а ръководството прави всичко възможно да върне публиката. Обявява се свободен вход на мачовете, произвеждат се всевъзможни фен артикули, правят се срещи с футболисти. По това време Черноморец запоследно играе пред пълен стадион. Цялата истерия около тима обаче е създадена изкуствено, а хората ходят не да се порадват на успехите на „акулите”, а да погледат мажоретките и Шарки, както и да уважат кетъринга. След разпадането на грандиозния проект, феновете се разбягаха като пилци.
На фона на всички катаклизми, съсипали Черноморец и Нефтохимик, не е никак чудно, че шепата зажаднели за местен футбол фенове се насочиха към мачовете на Созопол и ПФК Бургас.
***
Само Бургаското дерби ще върне публиката на стадиона
Фактът, че измиха идентичността на отборите отблъсна феновете от футбола. Това заяви председателят на УС на Нефтохимик Николай Тодоров, който до скоро беше и председател на „зеления” фенклуб”. Според него единственият шанс публиката да се върне на стадиона е пак да има дерби с градския съперник Черноморец.
„Хората се объркаха, на кой стадион, къде и кой играе. Много добре видяхте, че миналата година в А група по-голяма част от феновете на Нефтохимик си бяха там, където им е мястото – в сектора. Идеята е, че няма заряд, няма качествени мачове. Още повече, че сега нашият отбор играе в Б Окръжна. Градският съперник е в Б група, разстоянието е голямо и това демотивира хората да гледат футбол”, заяви Тодоров. Според него ядрото на агитката е постоянно на стадиона, без значение, дали тимът се подвизава в Б Окръжна или някъде другаде.
„Голямата тълпа, масата хора, които подкрепят Нефтохимик не идват на мачове, защото няма качествени футболни срещи. За да има огромна публика на стадиона, ти трябва да предлагаш някакъв качествен футбол. Сега може би единственият шанс да съберем отново толкова много публика е да има отново дерби с Черноморец. Там ви гарантирам, че пак ще си дойдат всичките фенове. Но за да има постоянно присъствие на стадиона, просто отборите трябва да показват хубава игра. да има качество, да има футболисти, школа и условия. В Долно Езерово как да събираме по 2-3 хиляди на мач, няма как да стане”, каза още гласът на феновете.
***
Феновете не идват, защото отборът е много слаб
Нашите фенове не идват на стадиона, защото сме в Б група и отборът е много слаб. Така обясни слабата посещаемост на мачовете единственият фен на Черноморец Божо-Акулата.
„Поне аз така си го обяснявам. Като цяло Бургас не е футболен град и малко трудно е да накараш феновете да отидат на стадиона. Хайде, Нефтохимик имат традиции, събират се фенове, но като цяло с нашия отбор не се получава. Няма какво да се заблуждаваме, те са повече. Знам, че едно време и мачовете на Черноморец са събирали хиляди, но не мога да говоря за това време, защото не съм бил роден”, каза още Божо-Акулата.
Стиляна Божидарова, faragency.bg
Това ли е истинското лице на Нефтохимик?
Понеделник, 26 Септември 2016 12:38Нефтохимик винаги е имал една от най-възхитителните агитки в цяла България. Винаги колоритни, винаги предани, винаги отдадени на отбора. Пред великата публика на Нафтата глава свеждаха грандовете Левски и ЦСКА, феновете следваха отбора навсякъде и бяха неговият най-верен 12-играч.
Истината е, че тези привърженици ги има и днес. Гласът им обаче е заглушен от шепа хулигани, които могат да се изброят поименно на пръстите на едната ръка. Тяхната единствена радост в живота е да рушат, да хвърлят седалки, да чупят и да палят. Може би това е техният начин да разтоварят от ударите на нелеката си съдба. Това е група хора, която отчаяно се опитва да наложи собствените си правила. Която бие футболистите, защото не играят според техните очаквания... която налага журналистите, защото си позволяват да изрекат на глас грозната истина. Група, която гони треньори, назначава спонсори, която си въобразява, че е лицето на Нефтохимик. Не! Това озъбено, уродливо лице, с блеснали от омраза очи, не е лицето на Нефтохимик.
Лицето на клуба са всички онези, за които емблемата означава много повече от нечие его. Същото това его, което в мача срещу Локомотив Пловдив, се опита да срине Нефтохимик със земята.
Вместо да обединят агитката и да подкрепят отбора срещу един корав съперник, вместо да вдъхнат нужния кураж на току-що пристигналия треньор Христо Янев, тази шепа хора разигра долнопробен театър, който този път може да струва твърде скъпо за истинските фенове на Нефтохимик.
В събота вечерта, в шампионатния дебют на Ицо Янев, няколко души обърнаха знамето на Нефтохимик като за война - случай без аналог в клубната история. След това издигнаха лозунг, който явно бе в подкрепа на лицето Манол Петров - арестуван за побой на журналистка. Нещо повече - тези няколко човека с ултимативен тон са принудили нормалните фенове да освободят централните места на трибуната, за да покажат патетичната си хореография. За финал те скочиха на единствените хора, заради които Нефтохимик не само съществува, но и в момента се намира там, където му е мястото - сред най-добрите.
Тези, които в събота обявиха война на ръководство и отбор, трябва да се молят Бошнакови да не се уморят от циркаджийските им номера и да не хвърлят кърпата, защото кметът Димитър Николов ще ги последва на секундата. А стане ли това, всички знаем къде отива Нефтохимик... Едва ли обаче само случаят с Манол е в основата на целия шум, който се вдигна на мача с Локомотив. Ако беше така, неговите авери щяха да го защитят още по време на срещата с Левски - ден след бруталната изцепка. Но не го направиха. Във футболните среди все по-упорито се говори, че някой умело дирижира събитията в агитката и се опитва да използва няколко души като бухалки срещу ръководството на клуба. Лице, което е било позорно изгонено от Нефтохимик, в момента се опитва да буни духовете и да разчиства стари сметки. Говори се още, че именно този човек е наел адвоката, който ще брани бияча на жени в съда. Дал е и пари на ръка на няколко човека, за да настройват феновете и да сеят раздори. Кои са тези хора - в агитката сами могат да ги разпознаят.
Време е да го направят, за да се обединят и да застанат зад каузата Нефтохимик, защото клубът има нужда от привържениците си повече от всякога. Сега, когато всичко в клуба се нарежда, когато начело на "шейховете" стои най-перспективният български треньор Христо Янев, а в отбора бяха привлечени изключително качествени попълнения, когато има сериозни хора, готови да гарантират финансовата стабилност на Нефтохимик, позитивните резултати няма да закъснеят. Единственото, от което се нуждае отборът, са неговите истински фенове!
Стиляна Божидарова, sport.burgas24.bg
СНИМКИ: Бургаски фирми строят свръхмодерни стадиони за Световното по футбол в Катар
Вторник, 01 Септември 2015 16:38Четири бургаски фирми са ангажирани със строителството на свръхмодерни стадиони в Катар за предстоящото световно първенство по футбол. Това разкри за Burgasdream.com председателят на Българо-арабската бизнес асоциация Зияд Ел Масри.
Общо десет български компании участват в строителството на спортната и туристическа инфраструктура за Мондиал 2022, който обещава да бъде най-внушителният форум, провеждан досега. В него ще бъдат инвестирани 186 млрд.долара.
„Досега българска фирма трудно можеше да пробие в Катар и да вземе самостоятелен обект. Знаете, там мащабите на строителството и инвестициите са огромни, а ние все още нямаме чак толкова голям опит на световните терени. Затова нашите фирми са подизпълниетли. Те подписаха договори в сферата на строителството, вентилацията, пътната инфраструктура и т.н.", разясни Ел Масри. Той посочи, че в Катар има много общи работници от Индия, Пакистан и Шри Ланка, но се усеща недостиг на добри специалисти, инженери и архитекти. Според него българите имат сериозен шанс да покрият тази ниша, което ще донесе сериозни приходи и на бизнеса им.
Председателят на Българо-арабската бизнес асоциация загатна, че сред десетте български фирми има много сериозно бургаско участие, но не пожела да разкрие детайли заради фирмена тайна. Отбеляза само, че две от компаниите са с дългогодишен опит на строителния пазар и са обхванали вече различни обекти.
„Ние не сме търговско дружество, нашата функция като асоциация е основно да помагаме. Ние сме само мост между двете страни, всичко останало те сами уреждат помежду си", подчерта Ел Масри. Той припомни, че гурбетчиите в Катар са над 90%, а страната се нарежда на второ място след САЩ по чуждестранна работна ръка.
„Катар е малка държава, но има оборот за 50 милиона жители, при население само около два милиона. Бургазлии се ангажират не само в сферата на строителството, но и в медиите, в менажирането на хотели и в много други области", завърши Зияд Ел Масри.
Burgasdream.com, Стиляна Божидарова
Бой и екшън в Бургас, феновете бесни
Понеделник, 28 Септември 2015 06:49Луд скандал се разрази минути след победата на Нефтохимик над Септември (Симитли), информира Burgas24.bg. "Шейховете" биха с измъченото 2:1, но безобразната игра на футболистите буквално вбеси "зелената" агитка, която нахлу на терена секунди след последния съдийски сигнал. Те се нахвърлиха върху играчите да искат сметка за поредния резил, след което се стигна и до физическа саморазправа.
"Липсва бургаското, затова сме в това положение. Ей тези деца да влязат да играят, пак ще е по-добре", избухна капитанът на тима Станислав Жеков.Треньорът Атанас Атанасов също не издържа и хвърли оставка веднага след мача.
"Не издържам, махам се! Няма да понеса и едно унижение повече", безсилно кресна Орела и напусна бесен стадион "Лазур". Ръководството на Нафтата отказа коментар след мача, но е на 100% сигурно, че няма да приемат подадената оставка.
Нефтохимик поведе в 18-ата минута с гол на Стефан Неделчев. Даниел Младенов изравни в 55-ата минута, а крайното 2:1 оформи Любчо Любенов десет минути преди края на срещата. В последните 20 минути "шейховете" играха с човек по-малко, след като Гочев напусна терена с червен картон.
Червени фенове нашариха стадион "Черноморец" със "Справедливост за ЦСКА"
Събота, 05 Декември 2015 16:00Уродлив надпис нашари излъскания стадион „Черноморец”, забеляза репортер на Burgasdream.com. Драсканицата се шири точно на стената от към улица „Спортна”, която бе боядисана това лято заради престижното Европейско първенство за юноши до 17 години. Фасадата грееше като слънце и създаваше илюзорното усещане, че зад нея се простира модерно спортно съоръжение, а не джунглата на бившия стадион „Девети септември”.
От няколко дни тя е надраскана с призив на футболни фенове, които настояват за справедливост. По ирония на съдбата, това не са привърженици на бургаските отбори Черноморец и Нефтохимик, а на столичния ЦСКА, който има силен фенклуб в града.
Очевидно по този начин червените ултраси изразяват своята позиция относно всичко случващо с любимия им клуб, фактът, че тимът играе при аматьорите, както и предстоящото сливане с Литекс.
Текст: Стиляна Божидарова, Burgasdream.com
Потресаващият разказ на пребитата на стадиона журналистка
Събота, 10 Септември 2016 13:26Изключително неприятна и грозна сцена се разигра по време на вчерашната тренировка на отбора на Нефтохимик. Заниманието на "шейховете" бе помрачено от скандалните действия на фанатизиран лумпен, който преби журналистката от "Бургас 24" Стиляна Божидарова, само заради това, че си върши работата. Въпреки че не се чувства добре, Стиляна намери сили и разказа пред Sportal.bg какво точно се е случило на стадиона.
"Бях на стадиона, за да отразя тренировката на Нефтохимик преди мача с Левски. Аз бях единственият журналист. По едно време към мен се приближиха фенове на тима. Преди няколко месеца бях написала, че същата тази група от привърженици, е нападнала футболисти на Нефтохимик и са им удряли шамари. Същите тези хора дойдоха при мен и почнаха да ме ругаят и ме питаха кой футболист се е оплакал, тъй като бях цитирала играча, но без да му споменавам името. Наричаха го мишка и с какви ли не други грозни епитети.
Отговорих им, че няма значение, тъй като той вече не е в отбора. Не съм ги провокирала с нищо. Просто им казах, че не е правилно да издигат свастики, тъй като по този начин клубът понася сериозни санкции. Тогава един от феновете побесня и ме ритна в корема. Хората от ръководството на клуба, които бяха на стадиона видяха какво се случва, и веднага реагираха. Докато успеят да го спрат, този мъж ме ритна втори път в корема и паднах на земята. Имам синини по корема. Боли ме, не съм спала и съм на успокоителни.
Ако не бяха хората от ръковдството, този фен сигурно щеше да ме смаже. Не го интересуваше, че срещу него стои жена. Той сигурно е 120 кила. Всички знаем коя и тази група. Това не им и за първи път. Те ходят и се разправят и с други хора по този начин. Този, който ме преби, е много агресивен, работи като охрана в един МОЛ в Бургас. Утре ще видят някое дете с шал на Черноморец. И него ли ще го набият? Няма да оставя нещата по този начин. Ще го съдя. Няма да има футбол в България докато феновете бият журналисти, избират собственици и назначават треньори. Получих подкрепа от цяла България и това ме държи", заяви Стиляна пред Sportal.bg.
Фенът, който е пребил Божидарова, вече е задържан. Срещу него е образувано досъдебно производство за нанасяне на средна телесна повреда, по който го грози лишаване от свобода до 5 години. Скандалната случка потресе цяла България и множество колеги и приятели са подкрепили нашата колежка. Тук големият въпрос е дали компетентните органи ще си свършат съвестно работата. Всички се надяват това да се случи и агресорът да понесе наказанието, предвидено от закона.
Докога подобни лица ще се разхождат свободно по улиците и ще раздават правосъдие? Нали сме в ЕС, хайде стига толкова. Още ли живеем в мутренска държава? Представете си какво се случва по тъмните улици, щом посред бял ден някакъв си ултрас си позволява да пребие журналист и то на стадиона, пред множество хора?! И какво от това, всяко чудо за три дни?! Сигурно ще му се размине за пореден път. Дано този път бъде различно.
Извергът от Нефтохимик - до 3 години затвор
Неделя, 11 Септември 2016 08:05Под надзора и ръководството на Районна прокуратура-Бургас е започнало бързо досъдебно производство срещу футболния привърженик Манол Петров. Той си позволи да нападне журналистката от Burgas24.bg Стиляна Божидарова преди дни на стадион "Лазур".
За престъплението е предвидено наказание "лишаване от свобода" до 3 години.
По делото е назначена съдебно - медицинска експертиза, извършват се и разпити. Районна прокуратура-Бургас призовава гражданите, станали свидетели на случилото се, да се свържат с разследващите органи от Пето РПУ-Бургас, за да дадат показания по случая.
Спортните журналисти: Законът да защити Стиляна Божидарова!
Неделя, 11 Септември 2016 08:14Българската асоциация на спортните журналисти призовава прокуратурата да се отнесе с цялата строгост на закона при разглеждането на случая с посегателството срещу журналистката Стиляна Божидарова, извършено от 27-годишния Манол Петров.
Той си позволи да нападне Божидарова преди дни на стадион "Лазур". Стиляна, която беше пресаташе на Калиакра Каварна и през 2012 година даде първото си интервю специално за FanFace.bg, е един от хората, които много обичат професията си. Хулиганът събори репортерката на земята с два ритника без да се съобразява, че на метри от него бе цялото ръководство на клуба, както и невръстният му син.
Ето и официалната позиция на БАСЖ:
"Призоваваме да се даде ясен сигнал за крайна нетърпимост към въпросното деяние, което категорично трябва да бъде разгледано като деяние с по-висока обществена опасност, тъй като е посегнато на журналист, изпълняващ служебните си ангажименти. А при посегателство над длъжностно лице, изпълняващо служебни задължения, Наказателният кодекс предполага точна това.
Настояваме за бързи и адекватни действия. Настояваме за нулев толеранс към чувството за безнаказаност.
"Ще приключим досъдебното производство максимално бързо", заяви директорът на ОДМВР-Бургас старши комисар Калоян Калоянов.
Призоваваме за пълно съдействие от страна на ПФК "Нефтохимик Бургас 1962", служители на който са видели как журналистката е повалена и ритана, а впоследствие са предотвратили и ново нанасяне на удари от страна на Манол Петров.
Призоваваме всички присъстващи на грозното деяние и цялата общественост за общи действия срещу подобни прояви, застрашаващи здравето и живота на български граждани. В конкретния случай - посегателство срещу жена, срещу български гражданин по време на работа. Посегателство, извършено посред бял ден, на футболен стадион в присъствието на други хора, с явното чувство за безнаказаност.
Призоваваме и самите привърженици на българските клубове за изкореняване на уродливото лице на фенщината. Изкореняване на всички елементи, които са заплаха за всеки човек от обществото.
Конкретният случай хвърля петно и върху футболния клуб от Бургас, в момент, в който се е върнал в професионалния футбол. Но това не е изолиран случай. Затова изисква борба от всички. И смазване чрез законови норми на всяка подобна проява, а не замазване до следващ инцидент - извършен от същото лице, от негови приближени или в друга точка на страната, на друг стадион, в зала, на улицата. Защото чувството за безнаказаност може да доведе и до смъртен случай. Нека не го чакаме!
Затова настояваме и за генерални действия от страна на МВР и прокуратурата срещу всяка проява на деяние с висока обществена опасност, идващо от футболни хулигани или други лица, живеещи с мисълта за безнаказаност.
Към ръководството на МВР - настояваме за среща с представители на полицията и футболните клубове - едни и същи са хората, които безчинстват по време на спортни мероприятия и на спортни съоръжения. А от друга страна е крайно време клубовете да ограничат достъпа до тренировки на "случайни хора", да има регламентиране на открити занимания за привърженици, които да се провеждат със съответната охрана на служебните лица.
Писна ни от обещания за "справяне с футболното хулиганство". Писна ни от неглижирането или забравянето на подобни прояви. Очакваме реални действия - сега и по принцип.
В конкретния случай журналистката Стиляна Божидарова е повалена на земята и ритана в корема пред тунела на стадион "Лазур" по време на тренировката на "Нефтохимик" преди мача срещу "Левски" от Първа професионална лига. Впоследствие нападателят й продължава да я гони да я бие, но е спрян от притеклите се на помощ. Причина за бруталната саморазправа е, че през месец май журналистката е написала как ултраси са удряли шамари на футболисти на "Нефтохимик" заради загубата от "Ботев" (Гълъбово) в мач от тогавашната "Б" група.
Битата 4 месеца по-късно журналистка Стиляна Божидарова е със синини по корема и кръвонасядания. Това доказва изваденото медицинско свидетелство. В момента е на успокоителни.
27-годишният Манол Петров е задържан за 24 часа. Той ще бъде пуснат от районното точно преди мача между "Нефтохимик" и "Левски" тази вечер.
Междувременно журналистката е заплашвана във форуми, че ще бъде намерена и ще има нови действия срещу нея.
А ние, българските спортни журналисти, очакваме споменатите бързи, адекватни и най-строги законови действия!"