Интервюто с един от най-видните живи левскари, и от най-уаважаваните спортни деятели на Бургас е взето от Кирил Евтимов през април 2010 г. Четири години по-късно, каквото е казал Юрука за състоянието на „Левски” и управлението на собственика – че вредите му за клуба са по-големи от тези на Балев и Джуров, важи с четири пъти по-голяма сила...
- Господин Юруков, откога и по-важно защо сте син по душа?
- Потомствен левскар съм. Започнах да слушам по радиото мачовете на „Левски” от 1948 година. През същата година беше създаден и футболен клуб ЦДНВ, по късно ЦДНА, който стана и главният съперник за шампионската титла и за Купата на Съветската армия. Този изкуствено създаден клуб беше плод на желанието на управляващата комунистическа партия да покаже, че е най силна и в спорта. Битуваше максимата, че не всички левскари са фашисти, но всички фашисти са левскари. На това ние противопоставихме идеята, че не всички комунисти са ЦеСеКари, но всички ЦеСеКари са комунисти. Освен, че баща ми беше стар Левскар, в семейството ми винаги съм бил възпитаван в дух на честност, толерантност и свобода на духа. Съвсем естествено чувствах симпатии към отбор като Левски, който беше носител именно на тези добродетели. С течение на времето Левски утвърди в мене убеждението, че съм избрал правилния отбор със своята интелигентна игра, коректност и силна воля за победа.
- За толкова дълъг период през който вие подкрепяте „Левски”, бил ли е някога този велик клуб в такава безизходица и тежко положение както в момента? Само собственика Батков ли е проблема?
– В момента това е най слабата формация на синия отбор в последните 60 години. Това, което Милко Балев и Добри Джуров не успяха да направят с Левски, да го обезличат и унизят, го постигна Батков. Причините според мен са, че след оттеглянето на Майкъл Чорни и спирането на паричния поток към Левски, отборът тръгна назад. Като втора причина би трябвало да се изтъкне фактът, че личност като Тодор Батков, човек далече от футбола, арогантен и некомпетентен, имаше решаваща дума при определяне на кадровата политика. Участието на Левски в Шампионската лига, беше факт въпреки Батков. Основна заслуга имат Наско Сираков и Мъри Стоилов. Това явно подразни маститият адвокат и двамата популярни левскари бяха отстранени от отбора. От този момент Левски рязко потегли надолу. Стига се до куриозни мачове, в които отборът не отправя дори и един удар към противниковата врата. За първи път в историята на клуба няма изявени централни нападатели. Ние сме били горди с най добрите нападатели като Божин Лазков, Димитър Йорданов – Кукуша, Георги Аспарухов – Гунди – най великия, Киро Миланов, Павел Панов, Наско Сираков и не на последно място Георги Иванов – Гонзо.
- Според вас, как може „Левски” да се изправи на крака и отново да бъде познатия хегемон на родна сцена, както и да има прилични участия в Европа?
- Левски е институция. Незабавно е необходимо да се промени формулата и структурата на цялото управление на футболния клуб. Считам, че трябва да се обнародва акционерно дружество Левски, като всички левскари, които желаят, да си закупят акции. В Общото събрание, което ще е висш орган на управление да вземат участие и акционерите. Управителният съвет да се избира от делегатите на Общото събрание. Така ще е изключено случайни хора да попадат в управлението на нашият любим отбор. Освен това контролът ще е много по ефективен. Левски винаги е имал силна юношеска школа, от която са излизали едни от най добрите футболисти на България. Например – Гунди, Жоро Соколов, Теко Абаджиев, Христо Илиев, Сашо Костов, Гибона и много много други. Тази традиция трябва да се развива, а не да се събират от плажовете на Бразилия случайни момчета. Така съвсем естествено ще започнат да идват и успехите. Нормално е да участваме и в европейските турнири. Това са изпитани методи в най класните клубове на Европа като Барселона, Реал, Манчестер Юнайтед, Байерн – Мюнхен и др. Време е и ние да тръгнем по този път.
- Старите бургазлии още разказват за приятелството ви с легендарния Георги Аспарухов и как синята девятка ви е гостувал, когато е идвал в Бургас. Кажете нещо повече за тези истории около вас и Гунди?
– В периода между 1960 – 1970 година са най-щастливите за мен като левскар. Запознах се с Георги Аспарухов и за голяма моя радост той ме прие като свой приятел. Като студент в София по често посещавах тренировките на Левски, отколкото лекциите в университета. Това не ми попречи да завърша успешно образованието си. Обикновено на стадиона имаше над 5 000 привърженици, които наблюдаваха учебните занятия. Пътувах с Левски за мачовете му в страната. Може да се каже, че живеех с радостите и неволите на отбора. По мое убеждение в този период Левски имаше най силния си отбор. Постигнахме успехи срещу европейски колоси като Милан – неколкократен носител на европейската купа. Победихме Бенфика в неговите най силни години. Седем души от отбора на Бенфика – Еузебио, Торес, Симоес, Жермано, Колуна и др. играеха в националния отбор на Португалия, които станаха трети в Световното първенство в Англия – 1966 година. В тези мачове Европа за първи път видя Георги Аспарухов и му отдаде дължимото като го класира на 7 място в ранглистата за златната топка на стария континент. След мача с Милан в София, на пресконференцията треньорът - Нелио Рокко възкликна: „Това е център нападателят на моите мечти.” Малко по късно Гунди беше поканен да играе в Интер Милано срещу сумата от 300 000 щат.дол. Сегашните фенове може би ще се усмихнат скептично на тази сума, но за онова време най скъпият футболист на Европа – Сормани, център нападател на Италия струваше 600 000 щат.дол. След влизането на Ботев Бургас в „А” РФГ през 1965 година, отборът на Левски започна своите гостувания в нашия град. Първият мач е незабравим за бургазлии. Той завърши 5:2 за Левски с три гола на Гунди. Впоследствие разбрах, че моят приятел Димитър Божидаров – Урожая, мир на праха му, е изявил желание да пази Аспарухов. Неговият коментар след мача беше: „Как да го опазя, след като не го срещнах на игрището.” След срещите в Бургас, Гунди, Сашо Костов и Иван Вуцов гостуваха в моя дом. Под терасата на моята къща се събираха фенове на Левски, които скандираха имената им и се молеха за автографи. Гунди беше изключително възпитано и етично момче, и винаги с усмивка слизаше долу и раздаваше своя подпис. Майка ми подготвяше лека вечеря, като Гунди правеше салатите. Славни и незабравими времена. Когато научих за нелепата смърт на Георги Аспарухов и Никола Котков, който също беше любимец на България, не можех да повярвам. Това беше страшен удар за мене. Посетих неговия дом и бях един от малкото, които видяха снимките от катастрофата. На погребението беше истинско стълпотворение. Над 300 000 души искаха да изразят своята и на България обич към славните футболисти. От Герена до Централните софийски гробища шествието се проточи цели 5 часа. Целият път беше покрит с цветя. Подобни погребения народът помни само при изпращането към вечният им дом на Цар Борис ІІІ и Георги Димитров. Заради това погребение беше отстранен Министъра на вътрешните работи Ангел Солаков.
коментари
на пръс ми мирише миризливата свинска разработена слива на свине майкати уродливо комунистическо копеле
RSS на коментарите по тази тема