От началото на тази година вече ви срещнахме с две симпатични и верни фенки на ЦСКА и Левски, а след това ви представихме и единия от основоположниците на беройската фракция "Zara Boys". Следващ гост на FanFace.bg решихме да бъде фен на отбор от втория ни футболен ешелон. 33-годишният Деян е врял и кипял покрай своята огромна и вече над 25-годишна любов Етър. Той е сред основателите и лидери на групировката "Hells Ultras", а от чуждите тимове подкрепя Ливърпул.

- Как възникна страстта ти към футбола и помниш ли кога стана това и на кой мач?

- Дядо ми ме водеше от много малък на стадиона, но съзнателно се запалих през 1986 г. Оттогава съм почти на всеки мач на Етър. В агитката започна да ме води братовчед ми. От 1990 г. съм в нея, а впоследствие и като активен член.

- Етър - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Страст и гордост.

- Кой е най-паметният ти мач на "виолетовите"?

- Паметните мачове са много. В спомените ми обаче ще останат два –

единият с Левски от 1991 г., когато ни наградиха като шампиони,

а вторият е миналогодишният бараж със Светкавица за влизане в "А" група в Сливен. Бихме Левски с 1:0 с гол на Байчев. Тогава отборът беше съвършен. В него бяха събрани доста добри играчи като Николай Донев, Ангел Червенков, Цанко Цветанов, Илиян Киряков, Бончо Генчев, Краси Балъков. Сам виждаш, че отборът даде и 5 футболисти за последвалия успех на Световното в САЩ. На стадиона в този мач бяхме около 300 души, но смея да твърдя, че левскарската публика ни подкрепяше като свои. Тогава на "Васил Левски" имаше четири агитки. Нашата, на Левски, на Славия и на ЦСКА. И нашата с Левски бе обединена срещу другите две (по онова време имаше традиция първите три отбора в крайното класиране на "А" група да бъдат събирани на Националния стадион "Васил Левски" и да бъдат награждавани вкупом. През онази година Етър завърши на първо място, втори бе ЦСКА, а трети – Славия. Точно това бе причината на стадиона да има фенове на цели четири тима – бел. авт.). В шампионския състав имаше и един украинец – Кислов. Олег Моргун пък дойде на следващата година. Тогава Велико Търново поддържаше тесни връзки с град Полтава от Украйна. Всички играчи идваха по тази линия и смятам, че доста от тях оставиха своята следа в историята на Етър. Такива бяха още Шелист, който игра и в Локомотив (София), Иван Шарий, Доренченко и Золотницки. По същата линия в отбора от Полтава играха нашите Кефалов, Даил и Йордан Петков. Етър – Светкавица откъм резултат не пазя добри спомени, но от друга страна показахме, че

публиката във Велико Търново е готова за завръщане сред големите.

Близо 800 души създадоха невероятна атмосфера в Сливен. Това е доста добро постижение за отбор, който 14 години обикаля "Б" и "В" групите.

- Защо Етър не е в "А" група?

- Всичко опира до липсата на сериозни пари, които да се наливат в клуба, до самата организация на футболния клуб, която е на аматьорско ниво.

- Добре, но последните години, включително и първия полусезон Етър тръгва силно и е винаги в челото. Какво се случва впоследствие? Директно те питам – искат ли шефовете на Етър отборът да заиграе там, където му е мястото?

- Както ти казах, няма организация, няма пари. Всичко се прави на мускули и на един гол ентусиазъм. Шеф на Етър е много сложно понятие. Собствениците нееднократно са заявявали, че сами не могат да издържат клуб в елита. Доста хора обаче се извъртяха да стават "шефове" и да предявяват претенции за вкарване на отбора там.

Никой обаче не извади достатъчно доводи и умения, за да го направи.

И най вече пари, защото една наистина качествена атака на "А" група според мен изисква и немалко средства. Не може да гониш "А" група, да си събрал що-годе качествени играчи, а да не им плащаш заплати, или пък да им спреш премиите.

- Т.е. и ти си на мнението на повечето фенове на Етър, които смятат, че собствениците умишлено дават "заден" за А група, защото няма как да го издържат там? Или има и други причини? Защото според мен е видно, че в определени мачове Етър може, но не иска да победи някой от конкурентите. Такива примери имаше много през изминалия сезон, включително и баража със Светкавица.

- Както ти казах, в Етър се работи доста аматьорски. Ето, ти говориш за мача със Светкавица - малко хора обаче знаят какво наистина се случи там. Етър завърши сезона трети, без право на бараж, но по едно щастливо стечение на обстоятелствата достигнахме до този мач. Отборът обаче не беше готов спортно-технически за него. Треньорът заминал на море, едни играчи си търсеха вече нови отбори, други също по морето. Както ти казах, липса на организация. Но играчите си бяха прави. Ръководството им дължеше доста пари - по 5-6 заплати, по 7-8 премии…

Мачът започна добре, но липсата на мотивация и най вече на хъс във футболистите ни провали.

Тази година е същото. Дойде някакъв пич с гуменки и взе да командва отбора, да се изхвърля, че ще влизаме в "А" група, че ще се гради отбор за евротурнири… пълен смях. Отборът няма топки да тренира, няма екипировка, той "А" група ще гони. На тима пречи липсата на качествено управление и визия за бъдещето.

- Къде виждаш Етър през месец май?

- Между 3-о и 6-о място. Просто Ботев няма да има конкуренция за първото. За второто ще се борим ние, Нафтата, Любимец и Спартак (Варна).

- Членуваш ли в някоя фракция на "виолетовите"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Членувам във фенклуб "Етър", иначе съм един от основателите на "Hells Ultras". Фенклубът обхваща всички фенове от различните групи – "Hells Ultras", "Сърдитите Старчета", хората от София, Стара Загора и Варна, както и обикновените фенове. "Hells Ultras" е доста стара група. Основана е през 2000 г., като тогава освен Етър ни обедини и музиката, която слушахме. Може би знаеш, че от много години

агитката на Етър се слави като една от "най-метълните".

От старите членове на групата останахме само четирима-петима.  Другите ги отвя животът по Испания, Бразилия, САЩ... Сега имаме доста свежи попълнения, но като цяло групата се движи около 30-ина души. Фенклубът и ние като група успяхме да направим доста фен артикули като 5-6 вида шалове, 5-6 вида тениски, шапки, флагчета, значки... Всичко е с наши средства и членски внос. Смея да твърдя, че всичко се харчи доста добре и определено има глад за фенски артикули, тъй като и самият футболен клуб от 20 години не е произвел свои собствени. Хореографиите също се плащат от нас, което доста ни затруднява и пречи да правим по-често такива. Говоря за тези с картони, големи знамена, ленти и т.н. Пиротехниката, която използваме, гледаме винаги да е обилна и пушеща. Поради това че обикновено играем през следобедите, използваме много димки. Тук идва моментът, за който мечтаем всички в агитката -

да бъде оправено осветлението на "Ивайло" и да вкараме факлите в по сериозна употреба.

Това обаче няма да стане скоро понеже на дневен ред е да бъде построен терен за подрастващите, тъй като в скоро време този, на който се готвят, ще бъде унищожен.

- Кой според теб е мачът, на който създадохте най-добра атмосфера и кой с най-добра хореография? Кои са най-масово посетените от фенове на Етър двубои на "Ивайло" и навън?

- Най-добра беше подкрепата по време на мача с Кайзерслаутерн 1991 г.,

когато играехме в стария турнир на шампионите (КЕШ или Купата на европейските шампиони – бел. авт.). На този двубой имаше много малко хора – около 13-14 хил. Атмосферата обаче беше много добра. Направихме шествие от Царевец. Тогава имаше една кръчма тамм, в която се събираше агитката и през целия град до стадиона.

При гола целият стадион избухна, хората бяха като обезумели,

но за жалост не успяхме да вкараме втори гол и немците ни отстраниха. После мисля, че Барса доста се измъчи с тях (Кайзерслаутерн отстранява Етър след победа с 2:0 в първия мач и 1:1 на на ответния във Велико Търново. Впоследствие "лаутерите" се изправят срещу Барселона с Христо Стоичков в състава си. Губят 0:2 на "Камп Ноу", но на реванша повеждат с 3:0 и гол в последната минута спасява каталунците от отстраняване. Накрая Стоичков и компания печелят КЕШ за първи път в своята история след победа с 1:0 над Сампдория на "Уембли" – бел. ред.).

Най-добрата хореография бе на последния мач миналата година срещу Левски за Купата на България. 

Тогава успяхме да направим нещо рядко срещано по нашите трибуни – първо с картони ги оцветихме във виолетово, а после по сигнал всички фенове ги обърнаха и трибуните се обагриха в българското знаме. Най-посетеният мач на "Ивайло" е една контрола с Дунав – 20 000, като тогава посрещахме играчите от САЩ’94. Най-масово посетените ни гостувания винаги са били в Горна Оряховица поради близостта на двата града.

През 90-те години съм виждал по 5-6 хил. търновци на трибуните там.

Сега, поради по-слабия интерес към отбора тази година на гостуванията сме по 50-60 души. Миналата година беше много добре за "Б" група - в доста от мачовете бяхме по стотина, но тогава нагласата на хората беше друга, нямаше го факторът "баражът в Сливен". Много хора не са се завърнали още на стадиона заради тази гавра с нас.

- На кое място поставяш агитката на Етър спрямо останалите в България?

- В момента доста назад. Имаме много да поработим. Верността я имаме, но откъм хореографии и пеене ни предстои работа. Това е обяснимо, тъй като на всеки мач сме в доста различен състав.

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Разкажи как е възникнало приятелството с едните и враждата с другите. И ти специално кои отбори най-много уважаваш и кой най-мразиш?

- Приятели сме само с феновете на Берое. С тях се имаме от много-много години, може би от шампионската година на Берое (1986 – бел. ред.). Тогава те идват да ни подкрепят срещу Левски и оттам тръгва приятелството. Имаме и общи музикални предпочитания и така до ден-днешен. Ние сме ходили на техни мачове, те на наши. Миналата година голяма тяхна група дойде на Годишния ни събор, после ние им върнахме жеста.

Дори на няколко мача помежду ни сме били заедно на трибуните без да се разделяме.

За враговете – освен тези от Горна нямаме други такива, или поне не са толкова ярко изразени. Симпатични отбори са ми естествено Берое, както и Пирин. Не мразя определени такива. Въпреки че Янтра е от региона, с тях няма съперничество. Дори аз лично се имах доста с техни фенове, гостувахме си често по купони.

- Ти лично участвал ли си в боеве с фенове? Ако да - срещу кои? Разкажи ни нещо интересно.

През 90-те боевете покрай мачовете бяха почти ежедневие. Почти нямаше такъв, преди или след който да не стане меле. Бил съм се със жепейци, със соколите, плевенчани, Локо (Пд). Даже след един бой с плодвивчани тук в Търново ме арестуваха. Причакахме ги на един светофар и почнахме да ги замеряме с бомби и камъни. Те винаги са били готови за битка и си слязоха да се бием, но ченгетата бързо се организираха и ни разтърваха. Естествено, арестуваха само наши хора, при това най-малките. В мен намериха две миниумки.

Но винаги най-големите боеве са били с фенове на ЦСКА. Имаше мачове, на които имахме по 20-30 шала свалени от техни фенове и с тях украсявахме дърветата около стадиона.

С цесекарите се биехме често. Преди много от нашите "стари" се имаха с левскарите и от ЦСКА ни скачаха яко, особено в София. През 90-те години на Арианата имаше едно заведение с много яки джаги. Там се събираха чорбарите и там най-често се сбивахме с тях. Имам и една случка след един мач за Купата - набарахме с един мой приятел 4-5 червени на една от спирките в Търново. И двамата бяхме в униформи - аз във войнишка, той на курсант. И ги почваме без предупреждение. Захвърлиха шалове, всичко и се изнесоха с подвити опашки.

С Горна отначало нямаше такава омраза. Дори доста от нашите се имаха с тях.

Все пак съседни градове, събираха се заедно на купони ,по концерти... После нещо се обърка и почнахме да се гоним яко. Ние ги причакваме, като дойдат за мач, после те нас… яко се шамарехме. Откакто не са се срещали двата отбора, всичко е спокойно, като само в Интернет хвърчат глави. Различни са версиите за възникването на тази омраза – те казват, че един от нашите тартори навремето е извадил нож на техен тартор. Нашите пък твърдят, че ония отвъд баира пък са почнали да правят пакости на наши… определено е тръгнало от нещо на личностна основа, което впоследствие е придобило в съвсем друга насока.

- Какво мислиш за предварително организираните боеве тип "10 на 10", "50 на 50" и т.н. Трябва ли да ги има и в България с цел да не пострадат невинни или чуждо имущество, така както е в други държави? Виждаме докъде може да избие хулиганството по света, визирайки трагедията в Египет онази вечер…

- Определено съм "за" организираните боеве, но не сме готови за такива в България.

Ще ти дам пример. Уговаряме се ние с Горна да се сбием и казваме: "10 на 10". Ония се изсипват 60 души… или пък ние събираме момчета от бойните клубове в града. Да, в Полша и в Русия нещата се получават, но там масата е голяма. Избират се 50 от примерно 5000, които са най-подготвени. Докато тук е много сериозна разликата между първите 4-5 и останалите. Как можеш например да сравниш феновете от "Лаута" с тези от Ловеч да речем?

- Какво ти е мнението за българската ултрас сцена като цяло? Къде поставяш българските фенове и ултраси спрямо тези от другите страни в Европа и света?

- Определено сме доста назад. Просто Желязната завеса, която беше спусната до 1989 г. ни поставя на доста задно място. Виж един пример със Сърбия - там палят факли, правят хореота още от 70-80-те. За по- на Запад няма да говорим.

Тук до 1995-1996 г. не знаехме що е факла.

Правехме самоделки димки и бомби.

- Феновете от кои държави би посочил за пример, от които можем да черпим идеи и опит?

- Звучи клиширано но гърците и сърбите са добри за пример. Немците също се развиват с добри темпове, в Швейцария също вървят с големи крачки. За мое съжаление в Италия нещата отиват на зле. Особено сега с новите им закони.

- Имат ли място жените на трибуните и по-специално в агитките?

- Ами зависи с каква цел са там. В България е все още модерно да отидеш и да се снимаш в агитката, докато

на Запад отдавна има доста жени, които знаят как да се държат в една агитка, помагат доста в хореграфиите и други организационни неща.

Ето - наскоро излезе и как се вкарват пиротехниките на някои мачове. Едно е тук да те карат да си свалиш кубинките, друго е да те накарат да се надупиш…

- Какво ти е мнението за българските полицаи?

- Абсолютно неподготвени, с остарели разбирания.

По-скоро създават напрежение, отколкото да го намаляват.

Ние имаме честта толкова години да обикаляме по малките градове, където идея си нямаш какви полицаи има. Сега имаме достъп до по-големите градове и разликата е голяма. Но нямаш си представа какво е да отидеш на мач в Берковица. Там се държат с теб като с убиец. Какво облекчение е да отидеш после на мач в Пловдив примерно.

- Да, но дори в София се случват безумия като изкарване на агитка от стадион на полувремето...

- Това ти казвам и аз - тия хора не са подготвени за такива мероприятия.

- Мнението ти за националния отбор и въобще за българския футбол.

- Не отиваме на добре. Има някакви наченки сега в Литекс и Лудогорец, но като цяло сме зле. Няма нищо в школите, няма стратегии за развитието им, няма дори качествени терени. Ето един пример от Търново –

всички успехи на Етър в миналото се дължат на играчи, минали през школата.

Тръгнали са заедно от деца, юноши, юноши старша… били са заедно всеки ден, учили са в спортно училище, мислели са само за футбол. А сега как е? Събират се за по два часа да поритат, да поговорят за прически и курви. Сега е модерно да си напишеш на профила "футболист", нищо че не знаеш откъде се рита топката. Въобще с това безхаберие към школите и базите няма как да искаме някакви успехи. Да, може да се постигнат с купуване на готови играчи, но тогава идва другият проблем – няма пари за тях. Нито пък те като чуят България, не приритват от щастие…

- На кой чужд отбор си фен? Посещавал ли си негови мачове?

- На Ливърпул. Имал съм дори честта да стъпя на "Анфийлд" и да гледам мач там. Беше през 1996 г. срещу Евертън. Бях на спортен лагер в града на разменни начала. Бащата на момчето, при което бях, беше някакъв от фенмагазина на Ливърпул и успя да ни уреди билети. Мача почти не го помня. Отрязахме се здраво цялата българска група…

- Каква ти е най-голямата мечта за Етър?

- Да се превърне в онзи отбор, който помня от детските си години. Със същите успехи и със същата публика.

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. "Ивайло"?

- Моят втори дом.

- Велико Търново?

- Най-красивият град.

- България?

- Славно минало и тъжно настояще.

- За финал какво би казал на всеки един фен на Етър, както и на всеки запален фен в България?

- На нашите фенове: Да подкрепяш Етър е привилегия! Всеки може да е фен на по-голям и по-успешен отбор, но да подкрепяш своя независимо от класиране и моментно състояние, е нещо велико!

За останалите: Подкрепяйте своите отбори на трибуните, не пред телевизора или компютъра!