FanFace.bg продължава офанзивата си от интервюта преди старта на пролетния дял от първенството в "А" група. След като при нас гостуваха две нежни създания от агитките на ЦСКА и Левски с името Виктория, време е малко да разнообразим с представител от силния пол.
Днес ни гостува Нейко Енев от Стара Загора – върл фен на Берое от 1990 г., като три години по-късно започва да го подкрепя активно както на домакинските срещи, така и при гостуванията.
Той е един от основателите на фракцията "Zara Boys". На 33 години е, с жена и две деца (момченце и момиченце), които няма как да не споделят с него голямата обич към гордостта на Града под Аязмото. Малкият Красимир е на 9 години, а момиченцето на 8 (на последната снимка).
Дъщеричката на Нейко не е случаен човек! Това е прочутата Галя или Галка, както на галено й викат в Зарата. Тя стана известна из цяла България преди време, когато на един от мачовете на Берое с ЦСКА бе качена на вишката пред трибуната с най-запалени ултраси и с песни по мегафона вдигна духа на всички, в момент в който отборът губеше на терена, а настроението сред феновете бе понижено (ПРИПОМНЕТЕ СИ ЗА НЕЯ ТУК!).
"Преживял съм изпадания, много смени на президенти, треньори, футболисти и фенове", споделя като за начало Нейко.
- Кой те запали по футбола?
- Баща ми. Не си спомням срещу кого играхме, май беше отбор с червени екипи. Бях и на мача, когато ставаме шампиони, но спомените ми от него са бегли. Първото ми гостуване е на Сторгозия на 11 август 1995 г., след като изпадаме от "А" група. Ходихме с влака, а на връщане се прибрахме с отбора, защото нямахме пари. Бяхме 11 души.
- Какво е за теб Берое?
- Някои хора няма да ме разберат, но Берое е любов, която трябва да се изпита.
Тя е като детето – когато има неуспехи, плачеш. Когато всичко е наред, се радваш.
Това е преживяване, което пожелавам на всеки.
- В тази връзка - кой е мачът, от който пазиш най-страхотен спомен и си се радвал и плакал от щастие? И респективно кой е мачът, на който си плакал от болка, и за който не искаш да си спомняш?
- Най-радостен е моментът, когато взимаме Купата на България в Ловеч срещу Черноморец (Поморие).
Да ти кажа честно бях сигурен, че ще спечелим в този мач и нещо не можах да му се порадвам след него. Не знаех какво става. А мачът, за който не искам да си спомням, е срещу Локомотив (София) през 2008 г., когато падаме с 0:3 на "Армията" и изпадаме от "А" група. Тогава Марек и Беласица влязоха в схемата с играча без картотека. След това имаше драми със собствениците. Банев тогава ни изоставя и с помощта на Ковачки и бюджет от 2 млн. лв. се връщаме обратно в елита. После и той ни изоставя и благодарение на Дамян Георгиев, който намира спонсори, взимаме Купата.
- Като стана въпрос за собствениците и хората, минали през Берое, какво ти е мнението за Станислав Танев, Николай Банев, Дамян Георгиев...?
- Камилата ни връща в "А" група през 1998 г. след обединение с тогавашния Олимпик (Галата), за което сме му благодарни и той го знае. Банев не искам да си го спомням, но и тогава сме имали хубави моменти - играем полуфинал в Ловеч с Литекс и падаме 1:0, а финалът е в Стара Загора. Хора като него вредят на спорта, както го доказа самият той. Беше собственик и на Пирин, и там мъки, дългове и т.н. За Дамян Георгиев - аз съм му много благодарен и се радвам, че е бил част от Берое. Помогнал е с каквото може и може би още можеше да помага, но не му се даде шанс. И все пак благодарности.
- Срещу Банев бяхте обединени, но спрямо Дамян – разделени. Изгладиха ли се различията покрай него между отделните фенове, тъй като едните бяхте изцяло зад него, а другите – твърдо против?
- Няма как да се изгладят.
Само времето и отборът, ако се представя добре, може да заличи думите, изказани помежду ни.
Засега всичко е наред, помагаме си всички, ходим заедно на гостувания, събираме се заедно преди и след мачове. Общо взето спокойствие. Винаги ще има сърдити, но все пак сме големи хора и мисля, че ще се разберем и разбираме.
- Какво мислиш за сегашния отбор на Берое и за Илиан Илиев? И къде ще завършите в края на това първенство?
- Берое винаги ще го има със или без Илиян Илиев. Засега съм доволен от селекцията на отбора, а за представянето - ще гледаме и се надявам да се борим за евротурнирите.
- Членуваш ли в някоя фракция на "зелените" и ако да - коя е тя? Разкажи ни повече за нея.
- През 1996 г. аз и още 3 момчета, от които едното не идва вече на мачове, създаваме "Zara Boys". Tова беше нарицателно за фен на Берое до момента, в който не почнаха разделения и фракции. Който иска сега, пак си е "зара". За разлика от други фракции
ние не сме затворени и сме на разположение на всеки, който има свежи идеи.
Издържаме се чрез дарения. Между другото и други фракции се припознават в нас. Те са хора, които помагат за хореография, пътувания, инициативи и всичко свързано за протичането на един мач без проблеми и с много приятни емоции, за което искам да им благодаря. Според мен докато не се обединим, ще има различия. Всички в "Zara Boys"!
- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой организирахте най-красивата хореография?
- Всеки мач за нас е от значение и за всеки се готвим от сърце и с много емоции. Сещам се за мачове като Берое – Рапид (Виена), Черноморец – Берое, Берое – ЦСКА, Берое – Левски. Тогава не сме спали. За финала за Купата на България беше голяма емоция. Мачът е в Ловеч, все едно гостуваме, но отиваме над 5000 души...
дотогава не бях изпитал по-приятни чувства.
Градът беше "зелен" навсякъде от наши фенове, песни, скандирания, и всичко това за Берое. Това е рядкост! Хореографията е трудно нещо. Не всеки път се получава, но винаги носи удоволствие след мач, като гледаме какво сме направили. Една от най-добрите ни бе на финала за Купата. Другата бе срещу Рапид (Виена) на "Герена". Там направихме нещо, което не бяхме правили, но се получи, особено като се има предвид, че бяхме на чужд стадион.
- Ти лично какво място би отредил на агитката на Берое в една своеобразна класация с останалите български агитки от гледна точка на вярност, подкрепа, темперамент, колорит...?
- Трето след тези на Локомотив (Пловдив) и Ботев (Пловдив). Те са си местни момчета. Атмосферата на столичани не е лоша, но само на дербитата помежду си и в мачовете от евротурнирите. И не без помощта на провинцията. Превъзхождаме с публика.
Ние сме футболен град,
помня една контрола България – Словакия на 3 март 1998 г. в Стара Загора – имаше над 30 000 души на стадиона. Нямаме мач под 2000 души. Кои други ходят толкова? Някои дербита събират по толкова фенове, като визирам такива дербита в София и между отбори, които може без тях – Славия и Локомотив (София). Извинявам се на привържениците им, обаче е така.
- Участвал ли си в боеве? Ако да, срещу фенове на кои отбори?
- Аз лично не и съм против насилието.
Според мен трябва да се мерим на стадиона с хореография, песни, пиротехника, знамена, присъствие и всичко друго, което е свързано с добрия тон и добрата подкрепа на любимия отбор.
- Какво мислиш за организираните боеве тип "10 на 10", "50 на 50" и т.н., каквито традиционно се уреждат в страни като Русия и Полша? Трябва ли да има и тук такива с оглед на това да не страдат невинни, както и да не се руши нечие имущество?
- Когато са добре организирани, с медицински екип, с правила, съм съгласен. Но
ние не влизаме в уговорки и сме против.
Ако има нещо да се случва, то ще се случи.
- С кои агитки сте приятели и с кои върли противници? Как са се зародили приятелството с първите и враждата с вторите?
- Врагове са всички, които не ни харесват. Имаме някакви разногласия с Ботев (Пловди), Нафтата, Левски и ЦСКА, но всичко ще се нареди. Може да се каже, че сме приятели с Локо (Пловдив). Просто не си пречим, не се обиждаме и когато може, се съобразяваме. А с Етър сме другари от време оно. Още старите фенове са създали контакти и ги уважаваме.
- Каква е твоята лична тройка на отборите/феновете, които най-уважаваш, и тази тройка с тези, които ненавиждаш?
- Уважавам Локо (Пловдив) и Етър. Другите не. Без Ботев (Пловдив), защото те ходят по много и това трябва да се уважава в тези особено за феновете кризи и трудни времена.
- Какво е мнението ти като цяло за българската ултрас сцена? Къде я поставяш спрямо останалите страни в Европа и света?
- Накрая сме.
Като българи сме велика нация.
Като ултраси сме доста назад дори спрямо нашите близки балкански народи и има много да се учим. Въпреки че сме доста назад в класирането, правим неща, за които се пише и говори дълго.
- Какво мислиш за цялостното състояние на българския футбол?
- Рано или късно
българският футбол ще се оправи
благодарение на хора като Гриша Ганчев и Кирил Домусчиев, които милеят за спорта и футбола в частност. И когато започне да се обръща повече внимание на школите и качествата на децата.
- На кой чужд отбор си фен?
- Фен съм само на Берое!
- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. "Храма"?
- ... е вечен и Берое е най-великият!
- Стара Загора?
- Най-добрият град за живеене!
- България?
- Най-велика на света!
- Накрая какво би казал на всеки един фен на Берое, както и на всеки един запален фен в България?
- Берое го има и винаги ще го има, както и всички негови фенове.
Да са живи и здрави и да го подкрепят безрезервно! А за феновете на другите отбори - благодарим ви, че ви има!
коментари
ЦСКА ИЛИ УМРИ!
НЕ ГО ЗАБРАВЯЙТЕ!
RSS на коментарите по тази тема