Сър Алекс Фъргюсън е безспорно най-успешният мениджър в историята на британския футбол. И абсолютен №1 в историята на Манчестър Юнайтед. 75-годишният шотландец приключи знаменитата си кариера през лятото на 2013 година, правейки го по възможно най-добрия начин – с шампионската титла във Висшата лига. За да подчертаем мащабите на неговото величие, достатъчно е да упоменем, че за него това бе титла №13 с „червените дяволи“ в едно от най-силните първенства на планетата. Звучи повече от впечатляващо, нали?


Освен с 13 титли във Висшата лига, сър Алекс може да се похвали още с два триумфа в Шампионската лига, пет златни медала във ФА Къп, четири спечелени издания на Купата на Лигата, както и по един триумф за Купата на носителите на купи, Суперкупата на Европа, Междуконтиненталната купа и Световното клубно първенство. За малко цвят можете да добавите и десет спечелени издания на традиционния предсезонен сблъсък за трофея Комюнити шийлд. Фъргюсън е и трикратен шампион на Шотландия с Абърдийн, с който също печели КНК и Суперкупата на Европа. Общо 11 пъти е бил избиран за мениджър №1 на Висшата лига. Приет е като член на Залата на славата на Европа, Англия и Шотландия.



Напълно заслужено, само преди няколко години една от трибуните на „Олд Трафорд“ бе кръстена на сър Алекс. За работата на шотландеца е показателно, че откакто той се оттегли от мениджърския пост, Манчестър Юнайтед все още не може да намери себе си. Дейвид Мойс и Луис ван Гаал така и не успяха да поемат щафетата по очаквания начин, като трудно можем да наречем и дебютния сезон на Жозе Моуриньо особено успешен. Макар и да е съвсем близо до спечелването на Лига Европа, португалецът успя да изведе Юнайтед едва до шестото място във Висшата лига в своята първа кампания. Крайно, крайно незадоволително за стандартите на този клуб.


Изводът? Фигурата на сър Алекс в Манчестър Юнайтед бе толкова колосална по мащаби, че клубът все още не може да се отърси от нейната липса. Подобни прогнози се прокрадваха още при самото му оттегляне, но малцина вярваха, че кризата в „Театъра на мечтите“ може да бъде толкова сериозна. Е, остава да видим, дали въпросното „преболедуване“ все пак ще бъде превъзмогнато.



Няма спор, че освен брилянтен мениджър, Алекс Фъргюсън винаги е бил и интересен събеседник. Шотландецът не е от хората, които имат навика да говорят скучновато или с клишета. Напротив, верен на гордия си произход, сър Алекс винаги е бил привърженик на комуникацията тип „право куме, в очи!“ Или поне както е шотландската й разновидност.


Предлагаме ви някои от най-паметните цитати и изявления на сър Алекс Фъргюсън. Шотландецът определено е фигура, която винаги ще липсва в обаятелния свят на английския футбол. Не че той вече не е част от него, но не и по онзи активен начин, по който бяхме свикнали да го гледаме.


За Гари Невил: „Ако беше само с два сантиметра по-висок, той щеше да е най-добрият централен полузащитник в цяла Великобритания. Баща му е 188 см. Вероятно млекарят има вина за това.“


За Арсен Венгер: „Казват, че е интелигентен човек, нали? Говори пет езика. При мен има 15-годишно момче от Кот д’Ивоар, което говори пет езика!“


За Филипо Индзаги: „Това момче сигурно е родено от засада.“


За Жозе Моуриньо: „Той определено бе щедър на похвали, докато пиехме по питие след първия мач. Щеше да помогне, ако поздравленията му бяха придружени от чаша хубаво вино. Вместо това той ми даде някаква шльокавица.“


За Пол Инс: „Когато някой играч е достигнал своя връх, той се чувства сякаш може да изкачи Еверест по чехли. Точно това е Пол.“



За италианците: „Когато някой италианец ми каже, че това в чинията ми е паста, поглеждам под соса, за да се уверя сам. Италианците са измислили шмекериите.“


За Райън Гигс: „Помня първия път, когато го видях. Той беше на 13 и приличаше на кокер шпаньол, гонещ носен от вятъра станиол.“


За изританата бутонка в лицето на Дейвид Бекъм: „Странен инцидент. Ако бях опитал сто или милион пъти, нямаше да го направя отново. Ако можех, все още щях да съм футболист!“


За теглото на рефера Алън Уайли: „Темпото на игра изисква съдия, който е във форма. Това е като закон във футбола. В чужбина виждаме рефери, които са подвижни като кучето на месаря. Разполагаме със съдии във форма. Този не е сред тях. Трябваха му 30 секунди, за да извади картон. Има нужда от почивка. Нелепо е!“



Относно аржентинския национал Хуан Себастиан Верон: „Не говоря с вас. Той е страхотен играч, а вие сте шибани идиоти.“


Критикувайки липсата на подкрепа на „Олд Трафорд“: „Публиката бе като мъртва. Сякаш на трибуните имаше погребение.“


Фъргюсън обяснява по странен начин молбата за трансфер на Уейн Рууни: „Понякога поглеждаш към полето и виждаш крава, за която мислиш, че е по-добра от тази в твоето поле. Това факт. Нали? Но никога не се получава точно така.“



Сър Алекс за градските съперници Манчестър Сити: „Понякога просто имаш шумни съседи и няма какво да направиш по въпроса. Те винаги ще бъдат такива. Остава ти просто да продължиш с живота си, да включиш телевизора и да го увеличиш.“


Относно бившия капитан на Челси Денис Уайз: „Той може да стартира меле в празна къща“.


Коментирайки първите си впечатления от Жозе Моуриньо: „Помня първата му пресконференция в Челси. Тогава си помислих – „Боже, това е едно самовлюбено копеле.“


Фъргюсън отново коментира любимите си италианци: „Те винаги започват с това „англичаните са толкова силни, ние сме ужасни във въздуха, не можем да го направим, нямаме шанс“. Накрая просто те бият с 3:0.“


Относно спречкване в съблекалнята с легендарния Петер Шмайхел: „Той се извисяваше над мен, а останалите футболисти бяха покрили очите си с ръце. Тогава погледнах нагоре и си помислих – „ако ме удари, мъртъв съм.“