13-ти е, но не е фатален. Не е петък, а Велики четвъртък. Един от любимите футболисти на Сектор „Г“ в последните години – Велизар Димитров, празнува своя рожден ден – 38-ми.

В момента той е на работа в любимия си клуб ЦСКА – главен скаут.

Футболната му кариера преминава през Миньор Перник, Локомотив София и Марек, за да се озове на „Армията“, а след това в украинския Металург Донецк.

С ЦСКА е трикратен шампион на България през – 2003, 2005 и 2008 години, а също така е носетел и на Купата и Суперкупата на страната. С националния отбор на България е участник на последния голям форум, на който са се класирали Лъвовете – Европейското първенство през 2004 година.

На своя 38-ми рожден ден Велизар Димитров отдели време и за Sportnamasa.com.

Равносметките
Започна с най-трудния въпрос, ей! Трудно човек може да си прави каквато и да било раносметка, все пак не празнувам някакъв юбилей. И в спорта, и в живота, постигнах много, щастлив съм. Имам и много приятели, което също е важно. Създадох здраво и сплотено семейство – мечта за всеки човек. В кариерата постигнах доста, макар и не всичко, което исках, но станах шампион с ЦСКА, което е сбъдната мечта за мен. Още от първи клас тренирах футбол, не съм се занимавал с друг спорт. Тогава имаше спортни училища, много треньори обикаляха, за да гледат децата. За съжаление не успях да играя в силен европейски отбор, но няма кой да виня за това. Така е трябвало да стане, приел съм съдбата си. Няма от какво да съм недоволен.

Спомените
Най-сладка ми е първата титла с ЦСКА през 2003 година, естествено! Тя беше много специална за клуба, тъй като дойде след много голяма „суша“. Отборът не беше ставал шампион от 1997-ма. Събрахме изцяло нов отбор и много хора не вярваха, че можем да направим нещо. Треньор беше Стойчо Младенов, на който честитя вчерашния 60-ти рожден ден. Той е институция на „Армията“, името и успехите му говорят сами по себе си. На един пиедестал е със Стоичков, Джеки, Джони и т.н. С негова помощ, както и на футболистите, направихме рекорд – 13 от 13 възможни победи през първия полусезон. Събрахме в състава доста чужденци и българи, направихме хомогенна смес. Нещата се получаваха по инерция в повечето случаи, тъй като действахме като добре смазана машина.

Работата в ЦСКА

Понатрупах малко опит вече. Целта ми е да намирам футболисти, които да отговарят на името на ЦСКА. Не е лесно, тъй като пазарът се наводни с чужденци, които не са толкова качествени, дори са слаби. И сега в ЦСКА, както и преди в Металург Донецк, работата ми е една – да търся таланти и футболисти, които да отговарят на изискванията и класата на ЦСКА. А това не е лесно, повярвай ми. Засега схемата работи безотказно, но за съжаление у нас няма толкова много качествени играчи. Разбира се, в Украйна скаутското звено беше много по-голямо, на „Армията“ е по-малко, но работата е доста. Всичко става на базата на анализи, на договорка между страните, чак тогава се взима решение кой да бъде привлечен.

Украйна – втора родина
Със сигурност мога да кажа, че Украйна ми е втора родина. Там изкарах близо 8 години от живота си като футболист. Бил си там, знаеш каква държава е, как беше организирано Европейското първенство през 2012 година – всичко на ниво. Имам много приятели там, много контакти, което говори добре за мен. В добри отношения съм с много хора. За съжаление много неща се промениха след политическите събития в Украйна. Боли ме, тъгувам с местните жители. Малцина знаят какво са преживели хората там и не е коректно да говоря и да коментирам каквото и да било. Условията на работа се промениха драстично – някои отбори ги закриха, други фалираха, зле е положението. Щом чувам, че и Динамо Киев имат финансови проблеми, значи ситуацията наистина е сериозна. Динамо и Шахтьор Донецк останаха едни от малкото, които нямат проблеми. Тъжна история. Много ми се искаше да има вариант за обмяна на опит на играчи, но няма как да стане на този етап. Трябва да се нормализират нещата, иначе няма смисъл украински играчи да идват в ЦСКА и обратното. Преди имаше чудесни бази, след военните действия всичко е различно. Преди време ЦСКА игра контрола с Металург Донецк. На „Българска армия“ проверката завърши 3:2 за Армейците, а преди двубоя бях награден за цялостен принос в историята на ЦСКА, получих червена фланелка с №8, както и екип на Металург с №18. Много емоционално беше. Но сега не му е времето за нова контрола. Ще дойде и този момент, но никой не знае кога.

Металург Донецк
Клубът разполагаше с голям ресурс. Равняваше се с големите Динамо Киев, Шахтьор Донецк и Днепър. В Металург можехме да си позволим всичко, тънехме в лукс. Разполагахме с база, с финанси, можехме да си позволим всеки един чужденец, който поискахме. При нас дойде и Жуниор Мораеш, който премина от ЦСКА. Направи добра кариера там, изигра три сезона. След това беше трансфериран в гранда Динамо Киев. Уви, нещата се промениха. Надявам се скоро на улицата в Украйна отново да изгрее слънце, не само футболно.

Кариерата
На този етап не мисля за кариерата, просто искам да работя и да се развивам, колкото и клиширано да звучи. От около 3 години съм в бранша и изглеждам като някой 18-годишен хлапак, който сега е сключил първия си професионален договор. Тепърва прохождам, а дали ще стана мениджър, скаут или треньор, времето ще покаже. Имам още много да уча в занаята. Не мога да кажа точно как ще се развият нещата при мен. Мотивиран съм от футбола, искам в тази насока да се развивам. От престоя ми в Украйна имам доста контакти, на тяхната база стартира всичко. Президентът на Металург Донецк ме попита към края на кариерата ми как искам да продължа и аз му казах, че искам работа в клуба. Избрах скаутското звено, интересно ми беше. За мое щастие не съм имал някакви трудни срещи в живота, а само на терена. Имало е победи, загуби, но те са част от играта.

ЦСКА
ЦСКА е всичко за мен! Любов най-вече. Още от дете съм влюбен в този отбор. Помня как баща ми ме водеше по мачовете. Бях 7-8-годишен, когато с баща ми бяхме на „Армията“ да гледаме мача с Рода за КНК. Сега настръхвам, като говоря за тази среща – атмосферата, играта, победата с 2:1… Велико изживяване. За мен беше удоволствие да съм част от този велик клуб. Феновете ме обичат, уважават ме, което е много важно за всеки един спортист. Аз също съм им признателен за всичко, което са направили за мен.