Легандата за капитана на римските вълци ще ехти във вечността
„Този Тоти е един малък пут*о. Не знам какво толкова му намират“, каза преди време Рон Аткинсън. Явно акълът му е бил на почивка, въпреки че подобни глупости по адрес на Тоти сме слушали от колегите му Тери Венейбълс, Глен Ходъл и Греъм Сунес, докато са се изявявали като телевизионни коментатори.
„Той никога не е бил обвиняван, че е работохолик. Има талант, но знаете мнението ми за него“, каза Сунес. „Не, той не е топиграч. Ако беше, щеше да направи нещо“, добави Ходъл. Британската публика се е наслушала на подобни приказки по адрес на Тоти, обикновено по повод някой негов мач в Шампионската лига или на световно първенство. Може би просто не знаем достатъчно за него, въпреки че той има на сметката си титла в Серия А, две купи на Италия и една световна титла.
Сега Тоти е на 39. В Рома е от 13-годишен (1989) и никога не е напускал клуба. В Шампионската лига никога не е стигал по-далеч от 1/4-финал, а най-доброто му класиране за „Златната топка“ е 5-о място. Може би основната причина за това е, че остана докрай лоялен на клуба на детството си. Тоти е седмо поколение римлянин, а верността му към Рома му печели симпатии на много фенове и дори негови колеги. След контролата с Барселона миналото лято Лионел Меси го помоли за фланелката му и за снимка с него. „Велик! Какъв феномен!“, написа Меси към фотоса в социалните мрежи и бързо събра хиляди харесвания.
Лоялността не е единственото постижение на Тоти. Той е вторият голмайстор в историята на Серия А след Силвио Пиола. Избиран е пет пъти за футболист №1 на Италия и печели „Златната обувка“ за голмайстор на Европа през 2007-а.В края на септември Принца на Рим ще стане на 40, а кариерата му вече клони към залез. Ето защо се опитахме да разберем защо този футболен гладиатор е толкова уважаван на континента и толкова подценяван и неразбран на Острова.
„Едва бях докоснал топката и се изпълних с радост“
„Хайде, пусни момчето“, чува Вуядин Бошков от опитния си халф Синиша Михайлович 5 минути преди края на гостуването в Бреша в края на март 1993-а. Сезонът е разочарование за джалоросите, но в този мач водят с 2:0 и победата е сигурна. Треньорът вдига поглед и вижда русолявото 16-годишно хлапе, което гледа с ококорени очи от пейката.
„Бързо загрявай, влизаш веднага“, командва Бошков.
„Хей, той говори на теб. Ставай“, добавя 22-годишният нападател Роберто Муци, тъй като хлапето се чуди какво става.
„Излязох, загрях за 10 секунди и влязох на терена. Докоснах топката едва няколко пъти, но бях изпълнен с радост. Бях толкова щастлив“, спомня си хлапето, което по-късно ще изиграе 750 мача с фланелката на клуба. Така се сбъдва мечтата му да влезе в игра с екипа на Рома.
Младият Тоти е усъвършенствал дрибъла си по уличките на Виа Ветулония. Наоколо са базиликите, Колизеумът, театрите и центърът на древния Рим. Това е любопитен квартал – смес от червените стени на „тухления Рим“ и жълтеникави апартаменти на работническата класа, в който всички се познават.
Франческо се откроява от малък. Синът на банковия чиновник Лоренцо и домакинята Фиорела прохожда на 9 месеца. На 4 години футболният му талант вече прави впечатление, а в останалото време малкият Франческо гледа мачове в тесния апартамент на родителите си. На една ваканция в крайбрежното градче Торваяника, на час и половина от центъра на Рим, баща му го води на разходка по плажа, когато виждат група 8-годишни деца да играят футбол. Енцо ги моли да включат и сина му. „Много е малък, може да го ударим“, казват децата. Бащата обаче настоява и 4-годишният Франческо тръгва след топката, облечен в бяла фланелка с №4 на гърба. Той танцува около по-големите момчета, които го гледат с отворена уста, но не могат да му вземат топката.По-голямо влияние върху живота му обаче има майка му.
„Душата ти трябва да бъде спокойна и чиста“
казва му мама Фиорела. Тя е красавица, а приятели на семейството я сравняват с тогавашната звезда на италианското кино Анна Маняни. Фиорела възпитава Франческо и по-големия му брат Рикардо в строга католическа етика. Години по-късно дори взима под крилото си младия съотборник на Тоти - Антонио Касано, в опит да го откъсне от живота му на плейбой.„Въпреки това аз бях донякъде хулиган. Крадях футболни топки, а през лятото играехме с тях, докато слънцето залезе. Успехът ми в училище не беше много добър, но винаги внимавах и се стараех заради мама“, спомня си Тоти.Фиорела бързо разбира, че футболът е единственото бъдеще пред сина й. Води го на тренировки във Фортитудо, после в Смит Трастевере и Лодиджани, като през цялото време го държи изкъсо. В неделя пък цялото семейство отива при баба и дядо, където вечерят и играят карти с цялата рода.
„Семейството определяше всичко в живота му – разказва треньорът му в Лодиджани Емидио Нерони. – Енцо и Фиорела го бяха възпитали добре. Беше скромен и сериозен. На 10 беше слаб и бърз, от пръв поглед се виждаше, че има природен талант. Моята работа беше не толкова да подобрявам качествата му, защото се виждаше, че футболът е в кръвта му, а по-скоро да му посоча правилния път. Проблемът беше, че играеше непостоянно – дълго време не правеше нищо и в един момент вкарваше гол.“
Скоро започва да се говори за най-голямата надежда на Рома от десетилетия. Милан проявява интерес, Ювентус също се ослушва и става невероятното –
от Лацио също идват да гледат Тоти
Семейството му обаче от десетилетия е от джалоросите. Налага се мама отново да сложи нещата в ред.
„Лодиджани го бяха обещали на Лацио, но мама Фиорела дойде при мен и настоя да го взема в Рома – спомня си Джилдо Джанини, който по това време отговаря за детско-юношеската школа на Рома. – Нямаше нужда да ме убеждава дълго – вече знаехме всичко за него и отидох да го взема.“
След месец Тоти влиза неправомерно в игра при 15-годишните – две групи над своята. Посвещава живота си на амбицията да стане футболист на Рома. Докосва се и до големия футбол – подава топките на финала за Купата на УЕФА между Рома и Интер през 1991-а. До 15-годишна възраст изкарва на бедняшка диета от хляб, „Нутела“ и пица „Маргарита“, но това не му пречи да помогне на 17-годишните да спечелят скудетото същата година.„Дадоха ми го само за месец и после го пратиха при 20-годишните – спомня си треньорът Ецио Села. – Той веднага привлече вниманието. Никога не бях виждал толкова млад играч да прави такива неща. От първата тренировка разбрах, че пред мен е бъдеща легенда. От нищо правеше нещо. Казвах му никога да не си помисля, че няма нужда от повече работа, защото хората около него не спираха да го хвалят. В годините след това той последва съвета ми и постъпи правилно.“Села помни отлично победата над Милан на финала при 17-годишните. „Той прескачаше всичките им шпагати, колкото и груби да бяха. Пусках го и като център халф, и като нападател, а той вкара и двата гола за победата ни с 2:0. Той беше най-добрият играч, когото съм тренирал. Нямаше нужда да го учиш на техника, само ще си загубиш времето“, казва Села.Същите са впечатленията и на треньора му при 20-годишните Лучано Спинози. Той го пуска в приятелски мач преди сезона и бързо си изгражда мнение за младата звезда.
„След 10 минути казах на спортния директор Джорджо Перинети
никога да не позволяват на този шампион да напусне клуба
Той удряше топката като никой друг. Виждал съм много млади футболисти, но той беше специален. Умееше да вдига целия отбор, само трябваше да го пуснеш на терена. Никога не съм виждал 16-годишен да прави така. Просто не оставяше работа за мен“, разказва Спинози.
Светът на Тоти се променя през 1993-а, когато тимът на 20-годишните играе с Асколи. Той вкарва два гола, но на почивката треньорът неочаквано го сменя. Оказва се, че наставникът на първия тим Бошков няма хора за гостуването в Бреша и иска да вземе 16-годишния Тоти в групата. На следващия ден Михайлович казва на Бошков да пусне момчето и Франческо влиза на мястото на Руджерио Рицители – италиански национал и легенда на Рома, наричан Рицигол от феновете на джалоросите.
„Всички очаквахме дебюта му – спомня си Рицители. – Много хлапета тренираха с първия отбор, но Тоти беше различен. Не виждаш често как някое хлапе прави мрежички на титуляр от първия тим. Освен таланта имаше и страхотен характер. Казах му да запази спокойствие и да се забавлява. Това е само футбол. Може да е смешно, но съм горд, че аз съм човекът, който отстъпи мястото си на Тоти в първия му мач. Хората често говорят с мен именно за този момент от кариерата ми.“
В следващите 18 месеца Тоти трупа опит в първия отбор под ръководството на Карло Мацоне – друг римлянин, който пък е известен с това, че измисля поста „изтеглен плеймейкър“ за Андреа Пирло. Той пуска Тоти ту за 10 минути, ту за половин час.
Отношенията им са като на баща и син. Тоти безкрайно уважава треньора си, а Мацоне ревностно пази безценния талант от коварната слава на млада звезда.„Бях казал на всички в клуба да не говорят колко добър е Тоти. Можеше да си вирне носа, а това щеше да провали развитието му. Всички знаем какъв град е Рим и в какво можеш да се забъркаш, ако не внимаваш – разказва Мацоне. – Признавам, че пазех Францеско като очите си. Може да се каже, че донякъде не исках да блесне, за да не се отнесе. Опитвах се да го предпазя по всякакъв начин.“Отвън изглежда, че Мацоне е прекалено строг с младата си звезда. Дълги години след това се говори, че двамата са в обтегнати отношения и дори през 2010 всички са изненадани, че Тоти се решава да напише предговора към автобиографията на бившия си треньор.
„За пръв път го пуснах като титуляр срещу Сампдория през февруари 1994-а. Беше избран за играч на мача. Когато се прибрахме в съблекалнята, му казах: „Момче, отивай да се изкъпеш, ще говоря с другите“, спомня си Карло.
Шест месеца по-късно Тоти вкарва първия си гол за Рома – с нисък шут с левия крак срещу Фоджа в първия кръг на сезона 1995/96. Другите му радости си остават по-скоро детски – двамата с брат му Рикардо празнуват гола с голяма порция сладолед, но Франческо очаква и по-сериозен подарък. „Чичо ми ми беше обещал да ми купи планински велосипед за първия ми гол. Отдавна исках колело и не спирах да мисля за него. Това ми беше целта тогава. Винаги съм имал цел и това ми е помагало в кариерата“, признава Тоти.
Въпреки семейната традиция и чувствата на принадлежност през януари 1997 отчаяният Тоти обмисля да премине в Сампдория. Той е прекарал три обещаващи сезона в Рома, но не е спечелил нито един трофей. Мацоне е уволнен през лятото на 1996-а, а Джанини е решил да търси спокоен пристан за кариерата си в австрийския Щурм Грац. Все едно баща му и големият му брат във футбола са си отишли. Начело на Рома е аржентинецът Карлос Бианки, когото всички в клуба наричат Смешника. Вече го няма специалното отношение, на което се е радвал от съгражданина си Мацоне. Карло е позволявал по-леки тренировки на любимеца си заради безспорния му талант, но Бианки буквално мрази звездата. Често го оставя извън титулярите и се опитва да му отнеме фланелката с №10. Затова Тоти започна да мисли за напускане. Сампдория го иска под наем, Тотнъм също проявява интерес към 20-годишния играч.
„Бианки не понасяше римляните като цяло и мен в частност. Може би причината беше, че бях много млад. Можете ли да повярвате, че на двустранните игри ни разделяше на римляни и други? Вече мислех за преминаването си в Генуа и ако си бях тръгнал, нямаше да се върна повече“, разказва Тоти. Все пак решава да остане, а кошмарът скоро свършва. Клубът се клатушка на опашката на класирането, а Бианки поставя ултиматум на президента Сенси: „Или Тоти, или аз“. Логично е уволнен, а на неговото място пристига вечно пушещият Зденек Земан. Той веднага връща на звездата фланелката с №10 и статута на несменяем титуляр. След година 22-годишният Тоти вече е и капитан на Рома – най-младият в историята на Серия А.
„Не аз го направих капитан, а съотборниците му. Проведохме гласуване и бразилският ни защитник Алдаир спечели най-много гласове, но се отказа от лентата. Тогава играчите заявиха, че Франческо е техният лидер и трябва да носи лентата – разказва Земан. – Той винаги се държеше спокойно в съблекалнята. Никога не е бил от тези, които крещят, за да се налагат на колегите си, но думата му се чуваше. Той беше перфектният лидер на Рома.“
През 1997 г. Зденек Земан поема Рома, а Тоти получава обратно титулярното място и фланелката с №10, в добавка с капитанската лента. Новата чест е и отговорност, която играчът носи блестящо. В двата сезона под ръководството на Земан вкарва 30 гола и дава 26 асистенции, а джалоросите завършват веднъж на 4-о и веднъж на 5-о място. Едно от попаденията му е великолепен прехвърлящ удар над младия вратар на Парма Джанлуиджи Буфон, когото ще разплаква много пъти през следващите години. „Земан иска от мен да забавлявам публиката, а не само да нося победите. Хората идват на стадиона, за да видят спектакъл и да им го доставиш е голяма чест и отговорност. Затова се опитвам да правя красиви неща на терена“, казва тогава Тоти.Бързо си създава слава на атрактивен играч, което понякога ядосва треньорите му. Такъв момент е дузпата в стил „Паненка“, с която пронизва холандския вратар Едвин ван дер Сар на полуфинала на Евро 2000 и вбесява селекционера на скуадра адзура Дино Дзоф. На финала Италия губи в продълженията от Франция, макар Тоти да е избран за Играч на мача.
При Земан Франческо се научава да играе на различни позиции в атаката. В продължение на две години не е чиста десетка, а ляво крило в схемата на чеха. Земан отнася много критики, че лишава калчото от фантастичен №10, но държи на решението си.
„Отляво той може да влиза навътре много по-лесно, отколкото ако го сложа като централен нападател. В средата непрекъснато го фаулират, което е опасно за кариерата му. Той никога не се е оплаквал от поста, на който го слагам да играе. Пък и е наясно, че на сегашната си позиция има много повече свобода на действие“, обяснява треньорът. Под неговото ръководство Тоти отбелязва и първия си гол в римското дерби – изравнително попадение в 81-ата минута (3:3) през ноември 1998-а. През годините той ще се превърне в реализатор №1 на големия сблъсък на столицата.
„Това беше един от двата най-велики момента, които съм изживявал като джалоросо – разказва фенът на Рома Гулиелмо Казалини. – Поведохме с 1:0, но Лацио обърна до 3:1. Пропуснаха и дузпа, а ние останахме с десет души. Но Тоти изравни, а Марко Делвекио дори можеше да ни донесе победата.“
Другият велик момент в паметта на Казалини и милиони джалороси е през юни 2001-а. В последния кръг Рома приема на „Олимпико“ Парма и след победа с 3:1 печели титлата за пръв път от 18 години. Начело на отбора е Фабио Капело, а на терена блестят защитниците Кафу, Валтер Самуел и Алдаир, халфовете Хидетоши Наката и Емерсон, нападателите Тоти и Винченцо Монтела, наред с голмайстора Габриел Батистута. Няма кой да спре това трио – те вкарват 47 от 68 гола за Рома в Серия А.
„Франческо знае всичко. Той е най-добрият нападател, с когото съм играл в един отбор – спомня си Батигол. – Мисли бързо и знае какво правят съотборниците му. Никой не се наслаждава на асистенциите повече от Франческо. Той може да финтира, да пробива, да се надбягва и да дриблира. Беше напълно непредсказуем за защитниците, а и за мен.“
Не е изненада, че Тоти е избран за футболист на годината в Италия. Той вече е Принца на Рим и талисман на клуба. Само на 24 е и всички очакват светло бъдеще на джалоросите с него и младите надежди Антонио Касано и Даниеле де Роси. Но скоро се стига до проблеми между Тоти и Капело. И двамата имат свое мнение и много държат на него. Всеки от тях смята, че именно той носи главната отговорност да се задържи скудетото. Строгият треньор и свободомислещият капитан дълго отлагат сблъсъка, но веднъж Капело казва:
„Хората трябва да решат дали са фенове на Тоти или фенове на Рома“
Решителната битка между двамата е в средата на сезон 2003/04, който се оказва последен за треньора. Капело се кара на Тоти пред всички играчи и го нарича „скатавка, която никога не е тренирала сериозно“. Медиите бързо научават и двамата си разменят обвинения. Тоти пък смята, че Капело не знае как да построи състава така, че двамата с Касано да играят заедно.През годините успяват да се сдобрят, но вече е ясно, че Тоти е от трудните за управление играчи. Проблеми с капитана има и Луис Енрике по време на единствения си сезон начело на Рома през 2011/12. Но именно на „Олимпико“ той се научава да се справя с характерите в съблекалнята, което показва при минибунта на Меси в съблекалнята на Барселона през януари 2015-а.
Раждането на фалшивата деветка
Някои казват, че наистина великите футболисти еволюират през цялата си кариера. Ако е вярно, Тоти е сред най-великите. С годините той не става по-добър, а просто се научава да използва пълноценно силните страни в играта си, вместо да се опитва да запази качества, които изчезват с времето и няма как да бъдат върнати. Феновете на Рома може да си спомнят с умиление за ерата на Капело и титлата от 2001-а, но най-постоянно ниво капитанът показва под ръководството на Лучано Спалети. През това време става на 30 и печели Купата на Италия, а в Серия А на три пъти Рома остана на второ място. Както и при Земан, Тоти отново показва колко добре умее да се адаптира към различни постове в атаката. Така например контузиите на Касано, Монтела и Шабани Нонда налагат срещу Сампдория през декември 2005-а Тоти да заиграе като централен нападател за пръв път от юношеските си години. Той бързо успява да си измисли нова позиция. Сработва се отлично с останалите в атаката – Мансини, Родриго Тадей и Симоне Перота, и често нахлува между тях, за да наказва вратарите. Ражда се схемата 4-6-0, а Рома прави серия от 11 поредни победи в Серия А.
„Да му дадеш топката е все едно да я депозираш в банка
– казва Спалети. – Франческо беше основна фигура не само в съблекалнята, но и в града. Той заслужава напълно всичко, което е спечелил в кариерата си. Тоти е най-добрият играч в света.“Тоти вкарва 15 гола в 24 мача, преди да се контузи в глезена през февруари 2006-а. Успява да си върне формата благодарение на личния си треньор Вито Скала, чиято заплата е включена в договора на Тоти с Рома. Той се подлага на интензивно възстановяване заради обещанието на селекционера на Италия Марчело Липи, че ще попадне в състава за световното първенство в Германия. Тоти играе във всичките седем мача на адзурите, които за четвърти път вдигат световната купа. Дава четири асистенции (най-много в турнира) и вкарва един гол – от дузпа в инфарктните последни минути на 1/8-финала с Австралия. Избран е и в идеалния отбор на първенството, но в Италия продължават да го засипват с критики.
„Съжалявам, че не бях готов на 100 процента. И все пак след всичко, което се случи с мен, ако някой ми беше казал: „Ще отидеш там на 30 процента, но ще вдигнеш купата“, щях да приема на мига“, казва Тоти.
2006/07 е най-добрият му сезон от гледна точка на лични постижения. Вкарва 32 гола и дава 15 асистенции в 50 мача и печели „Златната обувка“, а Рома взима Купата на Италия и завършва на второ място след Интер в Серия А.„Играчи като него сами избират позицията си. Той ми подсказа какво трябва да направя. Да вкараш Франческо в наказателното поле е все едно да пуснеш вълка при пиленцата. Той просто всяваше ужас“, спомня си Спалети.В този период е и един от най-лошите моменти в кариерата на Тоти – загубата с 1:7 от Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите на Шампионската лига. Унищожителното поражение заличава спомена от добрата игра на Тоти при победата с 2:1 в първия мач, която убеждава сър Алекс Фъргюсън в следващите години да възприеме същата тактика без таран с Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес, които сменят позициите си. Може да се каже, че с идеите си Тоти има пръст в титлите на Юнайтед във Висшата лига и в Шампионската лига.Тоти запазва постоянството си в продължение на години. 149 от неговите 304 гола за Рома са след като навършва 30. За сравнение Алан Шиърър има 84 „ветерански“ гола, а Роберто Баджо - 80. Това е невероятно постижение и предвид факта, че сегашният футбол изисква изключителна физическа подготовка. През 2014-а Тоти стана най-възрастният голмайстор в Шампионската лига, след като прехвърли елегантно Джо Харт навръх 38-ия си рожден ден. Рекордът не спира дотук – скоро след това ЦСКА Москва получава гол от пряк свободен удар от стария майстор.
В продължение на много години великите клубове от Милано и Торино пренебрегват Тоти. За тях той е прекалено горещ и груб, прекалено римски. Огънят продължава да гори у него. През 2002-а лакътят му се стоварва върху Мартин Киоун в Шампионската лига, на финала за Купата на Италия през 2010 Марио Балотели получава ритник, а Кристиан Поулсен е наплют на европейското първенство през 2004-а. Това са знаковите му червени картони, а равенството 0:0 с Дания струва отпадането на Италия още в групата.
Тоти е римлянин до мозъка на костите си. Говори недодялан диалект, който не помага да имиджа му в началото на кариерата. На пресконференция журналист го пита какво означава латинската фраза Carpe Diem. „Не знам, не говоря английски“, изцепва се Тоти. Друг път признава, че „Малкият принц“ е единствената книга, която е прочел в живота си. „Сядам, прочитам първите страници и бързо се отегчавам“, казва Тоти. Той смята, че плаща скъпо за произхода си.
„Подиграваха се на диалекта ми, на маниерите ми, дори на начина, по който ругая. Вероятно не им харесва фактът, че в Рома има голям играч.
Големият футбол вече не е само на север и от това ги боли
Те обичат да казват, че римляните сме разглезени, мързеливи, избухливи и дебели. Това е расизъм и дискриминация. Могат да мислят каквото искат, но аз съм римлянин и ще умра римлянин. Никога няма да напусна отбора си и своя град. Никога няма да им доставя това удоволствие“, казва Тоти.
В опит да разбие мита, че приема прекалено сериозно нападките спрямо себе си, Тоти издава книга с вицове за самия него. Тя става бестселър, а приходите отиват за УНИЦЕФ, чийто посланик е. Снима се и в шоу със скрита камера, в което налива бензин на бензиностанция. Всички успяват да го разпознаят, но той не се дава. „Наистина ли мислите, че щях да съм тук, ако бях Франческо Тоти?“, пита той „клиентите“ си.Заради верността към родния клуб той се отказва от преминаване в Реал Мадрид – почти уредено през 2004-а. С времето превръща подигравките в уважение и успява да придобие статут на национално съкровище. На север обичаха да се подиграват с головете му срещу Лацио – „това момче си умира да е пръв на село“, а сега чакат с нетърпение какво ще направи в „столичното дерби“.
Тоти обича да увековечава подвизите си в дербито. През 1999-а излезе с фланелка с надпис „Пак ви разбих“ след победата с 3:1. През 2004-а хваща телевизионен оператор и го кара да снима целия „Олимпико“, а през януари 2015-а си прави селфи пред „Курва Суд“ след двата си гола при равенството 2:2. Няма друг отбор, на който да вкарва с такова удоволствие.
„Когато спре да играе, ще му пратим каса шампанско – признава Паоло, фен на Лацио. – Мразим го, но и му се възхищаваме. Всеки мечтае да има играч, роден в града. Той даде надежда на всички фенове на Рома и има истинска връзка с тях.“
Признанието, което печели Тоти в цяла Италия, е толкова всеобхватно, че
феновете на Рома вече започват да го ревнуват от другите
Кариерата на този футболен гладиатор вече е към края си - все пак той дебютира през 1993-а.„В момента Франческо е заобиколен от тъга. Не знам дали това е защото не го пускат много в игра, или защото вече разбира, че идва краят“, казва Марчело Липи. Контузията му определено не е добра новина. Тоти се съгласи заплатата му да бъде намалена от 4,5 млн. евро годишно, за да остане още една година, но това означава да играе до 41. След това ще бъде спортен директор на клуба. А когато започваше, той твърдеше, че не се вижда на терена, след като премине 30. Предишният Принц на Рим – Джанини, обаче не иска и да чуе. „Не виждам причина да спира още. Той е най-добрият в отбора и все още иска да играе – това е очевидно. Трябва да остане, защото дори от пейката е истински лидер на отбора“, твърди Джузепе. Но рекордът на Пиола за най-много голове в Серия А вече изглежда недостижим.
„Виждам, че в тренировките той все още си е Тоти, така че очаквам да продължи. Но рекордът на Пиола е прекалено далеч. Може да го счупи само ако играе по 30-34 мача на сезон“, твърди Рицители, който работи в клубната телевизия. Земан, който вероятно е треньорът, допринесъл най-много за играта на Тоти, е съгласен, че Принца едва ли ще вкара още много голове.
„За мен Тоти е футболът. Един ден сегашните фенове на Рома ще разказват: „В продължение на 20 години гледах Тоти“. А аз ще кажа, че съм му бил треньор, и то два пъти“, казва чехът.Тоти има много фенове сред футболистите, но и сам е фен. На Стивън Джерард, който миналата година напусна Ливърпул, където над 10 години беше капитан. „Той е легенда. Прекара толкова години в родния си клуб и винаги се бореше докрай. Заслужава голямо уважение“, каза тогава Тоти. Всъщност той говореше и за себе си. По цял свят го припознават не само като символ на клубна вярност, но и като една от най-големите легенди на футбола. Той е съгласен.
„Коя от всичките легенди от богатата история на италианския футбол бихте сложили над себе си?“, го питат. „Никоя – гласи отговорът. – Цифрите говорят сами за себе си.“
Да, това е римски бог, гладиатор, чийто образ краси безброй стени не само във Вечния град. Не бройте трофеите му, а това, което означава той за феновете, дори тези на Лацио. Гледайте го и му се наслаждавайте, докато можете, защото споменът за Франческо Тоти ще ехти във вечността.
Материал на Андрю Мъри (Four Four Two), публикуван в Тема спорт