Йенс Леман е от футболистите, които са защитавали честта на кръвните врагове Шалке 04 и Борусия Дортмунд. 10 години играе за кралскосините, с които печели Купата на УЕФА, има и четири сезона при жълто-черните, с които става шампион на Германия, ставал е шампион с Милан в Италия и с Арсенал в Англия. Два пъти е избиран за най-добър вратар в света, а през 2006 г. попадна в идеалния отбор на Мондиал 2006 в Германия. На тази надпревара Леман бе запомнен не само с изявите си на терена, но и с куриозния случай, при който четеше от едно листче преди всяко изпълнение на дузпите срещу Аржентина. И Бундестимът спечели, а прословутото листче бе продадено на търг. На Евро 2016 Йенс Леман е коментатор за английското радио ВВС.
Хер Леман, харесва ли ви до момента Евро 2016 и качеството на мачовете?
- Твърде рано е да се каже дали на някого му харесва или не. Нека не пропускаме факта, че тук става въпрос за друга емоция и пристрастия от страна на феновете, за тях това е най-важното. За специалистите - да анализират играта на отборите, а за самите отбори най-важното е да играят печелившо и да преследват целта си, а тя е купата.
И кой ще я спечели?
- Надявам се да е Германия.
Казвате това само защото сте германец ли?
- И заради това, но най-вече заради силата на отбора, заради прагматизма, заради историята и заради спечелената световна титла през 2014 година.
Хареса ли ви Германия срещу Украйна и какво се е променило в състава за това европейско в сравнение със световното в Бразилия преди две години?
- Харесва ми, щом тимът побеждава. Бил съм доста време част от Бундестима, имам над 60 мача с националната фланелка и много добре знам за какво става дума. Момчетата на Йоаким Льов спечелиха първата среща, което е много важно за психиката на футболистите, за самочувствието, тъй като идват още по-трудните мачове. Важното е да се преследва целта, а тя е купата. Такива са били винаги амбициите на Германия. Сега надеждите и очакванията са още по-големи, тъй като титлата в Бразилия бе спечелена с класа, а феновете и специалистите очакват тази тенденция да продължи и във Франция.
Но Германия прояви отпускане и слабости, особено при статичните положения, а в контролите преди Евро 2016 тимът не беше убедителен.
- Резултатите преди това не са важни, важни са тези сега. Да, имаше известни колебания в играта, но това не ми изглежда да е голям проблем, тъй като има време тези неща да се коригират.
Един от най-големите козове на Бундестима е вратарят Мануел Нойер. Вие като играч на този пост какво мислите за него?
- Великолепен! Той е един от най-добрите, които съм гледал, напомня ми много на играта на Оливер Кан - стабилен както психически, така и игрово, не трепва и не се притеснява пред противника, своевременни намеси, с които дава увереност и сигурност на целия отбор. Той изнесе голяма част от мачовете на Мондиал 2014, което е неоспорим факт.
Да ви върна и към един друг Мондиал, този в Германия през 2006-а...
- И какво за него?
За онези прословути дузпи и за листчето, което използвахте като пищов по време на изпълнението на наказателните удари на 1/4-финала срещу Аржентина.
- Нима мислите, че листчето е спасило ударите на аржентинците?!
За един германски вратар е нормално да може да спасява дузпи, това не е нещо изключително. Тогава го казах - не се чувствам герой, просто си свърших работата, а заслугата е на целия отбор. Ами, ако моите съотборници не бяха вкарали своите удари? Тогава никой нямаше да говори за това листче, нали?
Какво точно пишеше на това листче, доста информации се публикуваха за него?
- Само ще ви кажа, че то е плод на 2-годишна работа и разузнаване и ми беше дадено от треньора на вратарите Андреас Кьопке, но с този отговор едва ли ще ви изненадам (смее се). Разузнах всички аржентинци и бях сигурен в кой ъгъл ще бият дузпите (б.а. - Леман спаси дузпите на Роберто Аяла и Естебан Камбиасо). По-важното е, че победихме, а след това листчето беше продадено на търг, а немалката сума (б.а. - според немската преса става дума за около милион евро) беше дадена за благотворителност, с която обичам да се занимавам. Средствата бяха дарени на фондация "Сърце за децата". Няма по-хубаво нещо на този свят от децата и трябва да ги обичаме и пазим, защото те са бъдещето.
Да поговорим и за Бундеслигата и по-точно за вашата кариера там. Преминахте през два от култовите отбори – Шалке 04 и Борусия Дортмунд, чиито агитки никак не се харесват. Как феновете приеха вашето преминаване от единия в другия лагер?
- Тежко, разбира се. Не е лесно да направиш тази крачка, но аз не преминах директно от Шалке 04 в Дортмунд, а от Милан. Иначе сигурно щеше да е още по-тежко, най-вече за мен. Но аз не се притеснявах, защото съм силен характер и съм уверен в силите си. С Шалке 04 вдигнах Купата на УЕФА, а с Борусия станах шампион на Германия.
Сблъсъкът на Рур го наричат "Майката на всички дербита". Защо?
- Самото определение казва всичко. Това е много важно за феновете на двата отбора, а зарядът е огромен, просто този мач не е за всеки футболист, не е за хора със слаби сърца. Ако не си играл в подобно дерби, все едно не си играл футбол!
А според вас как са реагирали хората със слаби сърца при онзи ваш гол за Шалке 04 срещу Дортмунд като гост?
- Ох, не знам, но и сега като се сещам, настръхвам! Беше през 1997 година. Велико е усещането, завършихме 2:2 при гостуването на тогавашния "Вестфаленщадион", а аз вкарах с глава. Невероятно усещане, това е един от най-хубавите ми спомени.
Какво можете да кажете за агитките на двата отбора, те наистина са много впечатляващи?
- Каквото и да се каже, все ще е малко. Велики, всеотдайни, искрени, изобретателни.
Такива ли са и феновете в Италия и Англия, където също играхте?
- Трудно бих сравнил феновете на Шалке 04 и Дортмунд с тези на Милан и Арсенал. Не е хубаво да се правят сравнения от такъв род, както и не харесвам да ми задават въпроса: "Кой е най-добрият футболист, с който сте играл?" Не е коректно.
А следите ли какво се случва с Арсенал, от доста години отборът не може да спечели титлата в Премиършип, феновете искат собственикът Стан Кронке да се махне, както и мениджърът Арсен Венгер, който вече 20 години е начело на артилеристите. Какво е вашето мнение?
- Феновете си имат мнение, собствениците на клуба - също. Едните влагат средства, а другите дават сърцето си. Тези неща са трудно съпоставими. Едни искат успехи и трофеи, други победи над съперниците, участия в последната фаза на Шампионската лига, но реалностите са съвсем други, конкуренцията е вече жестока. Арсен Венгер е много добър специалист, доказал го е с резултатите си и с факта, че се е задържал толкова време на едно място. Та той вече е институция в Арсенал. Кога ще си тръгне от "Емирейтс" едва ли ще решат феновете, но натискът върху него е наистина много голям. Желая успех на отбора, защото Венгер има нюх за работата, а и нека не забравяме, че е откривател на доста млади таланти, работи добре с тях.
И последно – къде е по-трудно: на терена или на коментаторския пулт на трибуните?
- Еднакво трудно е. На терена внимаваш за действията на противника, а и твоите съотборници, а като коментатор трябва да познаваш и да следиш играта, да внимаваш какво говориш, за да не изръсиш някаква глупост. Но със сигурност е еднакво интересно и забавно. Важното е да се наслаждаваме на живота!