Геният му е като винилът и чарлстонът, винаги ще се връща, сигурен е поетът
Поет, драматург и футболен запалянко. Елин Рахнев написа една от най-хубавите си пиеси - "Фенове", вдъхновен и от гения на Йохан Кройф.
- Елин, на кой артист би оприличил Йохан Кройф?
- Кройф винаги съм го оприличавал на рок музикант. Не знам точно на кого! Примерно, на Дейвид Боуи.
- Дейвид Боуи, защо?
- Чисто артистично имат еднакъв трепет към света. Винаги съм ги събирал и приемал като много близки. Не знам дали са се познавали. Но аз понякога правя такива образи в себе си, абстрактни. Те са си мои. Винаги Кройф е бил като музикант. Виж, за актьор не съм се замислил.
- Близки, в смисъл бунтари?
- На тези хора е заложено в анатомията им да бъдат бунтари. Дали ще го изкажат по някакъв начин, дали ще се чуе, дали ще се разбере, това е друга тема. Но естествено, Кройф е бунтарят във футбола. Бунтар - това е да сменяш езици, да прекосяваш по друг начин света. Също и красотата. Защото, когато правиш нещата по-красиви, както той с футбола, това също е бунт.
- Особено на фона на все по-строгите рамки във футбола - тактика, физика, пари, трансфери и обратно?
- Да, една машина. Кройф е като завръщането на винила. Виждаш колко са вечни някои неща. Да, минали са години, мнозина са ги забравили. Но не може да ги изтриеш от съзнанието, не може да ги махнеш от историята. Те отново и отново се връщат. Като чарлстонът. Въобще, ако съм си представял някога артист във футбола, това е Кройф. Почти не си го спомням на терена, гледал съм го повече на клипове. Но като присъствие във футбола - това е той. Затова и вчера (б.а. в четвъртък) като чух за Кройф, от мен се откъсна нещо лично, което съм преживявал.
- Странни дни. Трифон, сега Кройф, като че ли наистина се откъсват парчета от детството, от младостта, отиват надолу някъде по реката, не знаеш какво остава?
- Това е времето. Лично аз съм във възрастта, когато почваш за губиш приятели и хора, с които си бил близък по един или друг начин. Животът е такъв, не може да го спреш по никакъв начин. За мен по-важни (с целия глобален шаблон на този израз) са следите, които оставяш след себе си. Специално Кройф тепърва ще бъде изучаван в книги и учебници. Ако този свят въобще го има, футболът ще влезе в университетите, както вече става на някои места. И с Кройф ще започват учебниците.
- Спомена Дейвид Боуи, но не е ли жалко, че футболът не ражда нищо ново като идеи, както поне според мен и музиката не ражда нищо ново след Бауи, "Бийтълс", "Стоунс", "Металика"?
- Това са пристрастията на поколенията, които са много силни и много безкрайни. Опорни и капитални са в самите нас. Сигурно има някакъв ретро нюанс. Както споменахме в предварителния разговор, сегашните поколения вероятно са чули малко за Кройф. Те си имат нови примери.
- Да, от младите веднага могат да контрират с Меси?
- Да, Меси, Ибрахимович, Роналдо естествено. Но ние говорим за романтичността във футбола. За други трепети. За други баси, които онзи футбол носеше. Без тези баси, без тази музика, нямаше да го има Меси.
- Душата на тази Барселона я даде треньорът Кройф?
- Така излиза. Когато отидеш в Барселона с един друг дух, когато си по-голям и геният стърчи от теб, се усеща И когато сменяш органиката, може да се получи това нещо. А Барселона я направи наистина Кройф. Онзи Дрийм тийм беше изключително добре измислен отбор. И това е благодарение на него. Барса в момента наистина се различава коренно от всички други на света. Капиталът е заложен от един дух, от едно сърце, макар и болно.
- Кройф е като главен актьор, после и режисьор във футбола. Може ли да го сравним с един театрален актьор или режисьор?
- Да, често съм говорил за преплитането между театъра и футбола. Футболът е вид изкуство, поне в нашето съзнание. Но той е изкуство, защото имаше хора като Кройф. Иначе футболът наистина можеше да остане една игра 11 на 11, в която има някаква победа. Докато Йохан Кройф го направи едно от най-великите неща на този свят. А пък театърът? "Фенове" е основен знак. През него минава всичко - любовта, фенството, сълзата. За това много странен беше този четвъртък.
- Защо странен?
- Нещо се отчупи, нещо се скъса. Някак, един век си отиде. И то по много категоричен начин.
- Доколко "Фенове" е вдъхновена от Кройф?
- Много. Това е любовта ми към този тип футбол. Това е омразата ми към модерния футбол или по-скоро несъгласието ми с него.
- Границите сега са ясни, мръднеш ли, изхвърля те системата?
- Изхвърля те, абсолютно. Футболистите сега нямат сърдечност, нямат емблеми върху себе си. Те много често могат да си сменят отбора и въобще не им пука за това. Сърцето ти може да бъде 10 пъти различно в една кариера. Кройф беше един от последните, които даваха наистина онази романтичност на нещата. Дори когато беше извън футбола, знаеш, че го има и можеш да си общуваш с него по някакъв различен начин.
- Не беше ли самият Кройф доста противоречив? Скандалите като футболист, а после холандецът, който стана каталунец?
- Барселона е сред градовете, които са по-световни от другите. Не виждам нищо лошо. И аз съм преживял едни от най-щастливите си моменти в Барселона. Много ми е интересно какво ще се случи там, как ще бъде изпратен. Хората там наистина имат страхотно уважение към подобни личности.
- Защо хората, не само феновете обичат дългокоси бунтари, синове на чистачки, а не добре изглеждащите младежи?
- Винаги съм разказвал неговата история на хора, които не са добре запознати. От детето на чистачката да станеш Йохан Кройф. Това е жестока биография! Тази история може да те просълзи. Майка ти пере екипите и в един момент се появява едно слабо, невзрачно хлапе. И то слага света в ръцете си. Дългите коси сега са демоде. Трябва да си минал през 30 вида визуална епилация. Сега всичко е различно.
- Може би не само визуална епилация?
- Светът просто е друг, но не трябва да го обиждаме. Просто не е моят свят, не е твоят. Макар че сега като си говорим, ето - един Меси. Огромен артист, факт. Казвам, че огромната романтика, която носи Кройф, е създала цели поколения фенове на тази игра. Има и други от неговото време като Бекенбауер, но самото произнасяне на името Йохан Кройф е различно. Някои хора са родени, създадени, измислени да бъдат различни.
- Ако трябва да направиш една петица на романтиците, заради които ни е мъчно за онзи стар свят на футбола, кои ще попаднат в нея?
- След Кройф. Със сигурност Марадона. Гаринча. 100 процента Зидан. Марко Ван Бастен. Те наистина са специални.
- Каква е тази връзка Кройф - Стоичков?
- Няма никакво значение, въпросът е, че тя се е случила. Там взаимността е много силна. Българите трябва да сме ужасно благодарение на Кройф. Ние даваме ли си въобще сметка какво е направил чрез Стоичков за нас? Кройф той има нужда от нашия поклон. И всеки трябва да го направи, както си прецени.
- Може ли Кройф да те вдъхнови за нова пиеса?
- Знаеш ли, искам тези новите хора по стадионите да пуснат тубата (youtube) и да погледат Кройф. Да видят футбола какъв е бил. В крайна сметка това не е ретро. Кройф си е Кройф. В живота не може да си ретро, когато си личност. Толкова. Знаеш ли, колкото и да е тъпо, смъртта понякога носи любопитство. Сигурен съм, че някои хора, които само са чували Кройф, ще направят опит да го видят.
- Не е ли обаче дразнещо, че се скъсваме да гледаме и шерваме в този фейсбук, само когато някой умре. Иначе е забравен?
- Не ме интересува как. Важното е да се обичаме. Да си казваме нещата, докато сме живи.
- Говорихме за гения на Меси, но не се ли доближава повече Златан Ибрахимович до образа на днешния бунтар. Все е недоволен, все търсещ нещо?
- Да, това са артистите. Вечно търсещите. Те не могат да се заковат на едно място. Да имат някакво доволство, изписано върху лицата. Това са хора, които не се съгласяват с нещата. Това е бунтът. Какво друго да бъде! Той не е да ходиш по площадите. Бунтът е и да правиш нещата малко по-красиви, по-елегантни, по-красиви.
- Последно, коя е репликата от "Фенове", която ти изплува, след като научи за смъртта на Кройф?
- "Ако тя не знае Кройф, за какво ти е"! Повтаря се няколко пъти в разговорите между двамата. Уж си говорят за една жена. Вярно, ако не знае кой е Кройф, за какво ти е тази жена!
Ивайло Йолчев, 7 дни спорт