Доктор Стоичков: Здравейте, цървули, алма ви матерна!
Понеделник, 14 Ноември 2011 14:17“Здравейте, цървули. Аз съм доктор Христо Стоичков! Който ни учи, няма да спичели, който учи – ши спичели”. Така Камата ще се обръща към студентите, след като получи почетното звание “доктор хонорис кауза” от Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”.
А тези, които го ядосват, вече няма да чуват каруцарската псувня: “На майка ти…”. Тя ще бъде заменена с далеч по-интелигентната: “Алма ви матерна!”. Тъй де! Стоичков вече е доктор, интелектуалец, народен будител.
И това доживяхме, да окичат Камата със звание, присъждащо се за развитието на културата, науката и образованието. Каква наука при Ицата? Какво образование и каква култура? Какви пет лева? Неговият чар е друг – да замахва с левачката, да кърти вратите, да ниже голове, да псува, да ръкомаха. Да вкарва голове, да печели титли и медали – златни обувки и топки. Това е амплоато му. Така той покори света и светът му се поклони. Така влезе в сърцата на българи, испанци, американци, араби и японци. В Пловдив обаче някои решиха не само да се поклонят, а и да се надупят на Камата. Изключение направи един истински интелектуалец – Цветозар Томов, който се възпротиви на щурата идея.
Христо Стоичков, облечен в тога? Божичко! В дамски чорапогащник да се беше пременил, като че ли повече щеше да му ходи. Такова облекло не подхожда нито на визията му, нито на бедния му и просташки речник, нито на възпитанието му. Човек, който продължава да употребява нараняващи слуха епитети от сорта на “цървул” и “тюфлек”, изведнъж стана доктор! Доктор на какво обаче – на човешката идиотия ли?!
Помня, беше през пролетта на 1990 година. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу Берое. В деня преди мача, завършил 3:3, отскочихме до хотела на “червените”, за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: “Кви сте, вие, бе?”. “Студенти”, отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: “Студени ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та накрая пукнала!”, а след него и култовият съвет: “Повичи ибети, по-малко учети!”
Не е луд обаче този, който яде баницата, а този, който му я дава. Със сигурност Пловдивският университет си лепна огромно петно, услужвайки на Стоичков. Чудя се какви са критериите, за да получиш титлата “доктор хонорис кауза”. Едва ли сред тях е ниската култура, цинизмът и неграмотността. Със същата титла са били окичвани и други легенди на футбола – Христо Бонев, Карло Анчелоти и Франц Бекенбауер. IQ-то на Кайзер Франц обаче е на светлинни години пред това на Ицо. Даже Зума има по-голям интелектуален капацитет от този на Стоичков. Но дали не нарушаваме ценностната система, връчвайки наляво и надясно въпросното отличие, чиято стойност по този начин олеква неимоверно…
РУМЕН ИЛИЕВ, БЛИЦ
ЦСКА да го духа, да живее Левски!
Четвъртък, 15 Ноември 2012 21:54Червените забравени от всички, да се оправят сами
Стана тя, каквато стана. “Газпром” в ЦСКА днес, утре, вдругиден, следващия месец. То бяха обещания, то бяха клетви. Накрая – хоп! “Газпром” в “Левски”! Тия от “Армията” да го духат, с извинение, днес “сините” са на дневен ред. “Левски” е закъсал, грам купа не е виждал от 2009 година. Приятел в нужда се познава. А приятелят не е един, а много. И не какви да са, а важни особи. ЦСКА също е закъсал, даже се е забил здравата в тинята. Ама няма толкова приятели. Не е сред силните на деня. Щом не си, ще чакаш. Днес “Левски” трябва да живее, а ЦСКА – да кучетата го яли...
Да се оправят сами. Нали обаче не сте забравили, че тези, които обещаваха, имаха едно важно условие - руският газ ще стопли "Армията", ако там боклукът бъде изчистен. Но той си стои... Разни фантасмагории се чуват напоследък... “Титаните” си осигурили живота в Либия. Оттам пари щели да потекат. Нали грабнаха сметопочистването на Триполи и Бенгази. И от дебелия пай щяло да има голямо процентче и за ЦСКА.
Да вярваме или да не вярваме на ушите си? Ето туй се питат “червените” фенове. Те, завалиите, напоследък само се питат, ама идват едни отговори и те си задават пак същия въпрос: Да вярваме или да не вярваме на ушите си. И така се въртят в гадния и ужасяващ кръг. В омагьосания кръг. Димитър Борисов размаха някакво писмо от УЕФА и успокои “червения” народ. Лицензът на ЦСКА бил спасен. Само че се чува и една друга фантасмагория – че това се отнасяло за този сезон, а какво ще се случи за следващия, щяло да стане ясно напролет.
Ха, сега! Шах с пешката!
Румен Илиев, БЛИЦ
Спасителят на червената ръж
Сряда, 05 Юни 2013 17:03Бракът между ЦСКА и “Титан” е изчерпан. Добри, лоши, кадърни, некадърни, “кралете на боклука” я карат на доизживяване в Борисовата градина. ЦСКА с тях няма бъдеще. Клубът дълбае ли дълбае в ямата, опитвайки се да се измъкне от нея. Ама колкото повече дълбае, все по-надълбоко потъва.
“Титаните” направиха, каквото можаха. През тяхното управление ЦСКА не стана нито веднъж шампион и поизтъни още повече връзката с бляскавото си минало. Да, беше спечелена една Купа на България и една Суперкупа. Но толкоз. Летвата падна надолу, но най-лошото е, че падаха заплатите. Какво ти падаха, направо си липсваха. Падаше целият жизнен тонус. Поне от година насам “Титан” и ЦСКА дишат със спасителна маска, а напоследък дълбоките резерви от кислород взеха да попривършват. И всеки фен, обичащ “червените”, започна ежедневно да си задава въпросите: “А сега накъде? Има ли спасение? Няма ли някой да купи клуба и да го спаси?”.
Миналата година се прокрадна малка светлинка в тунела. Появи се Инициативен комитет, но всичко приключи с фалшиви фанфари и обещания. Идването на “Газпром” се оказа поредният кьорфишек. Поредният, защото кьорфишеците не спираха да се изсипват над “Армията”, водейки до излишна вяра и надежда. Вярата и надеждата обаче се трансформираха в химера и ЦСКА продължи да се гъне в омагьосания кръг. Докато най-накрая не се появи новата светлина. Не мъничка, не мъждукаща и стояща на огромно разстояние от илюзията.
Няма защо да си кривим душата и сърцето. Гриша Ганчев е единственото спасение на червената ръж, която вече не ражда нито хляб, нито зрелища. Хем е богат, хем е врял и кипял във футбола, хем е цесекар, нищо че през ноември 1998 година нанесе най-голямото поражение на “червените” с 8:0. А “армейският” клуб има нужда от такъв човек. От такъв и от никой друг! Защо ти е някакъв богат чужденец. Хубаво, ще дойде такъв, ще извади многото пари, ама ЦСКА има нужда не само от собственик с огромен портфейл, но и с огромно червено сърце.
Миналата година Гриша Ганчев бе на крачка от купуването на ЦСКА, но го спряха. Направо го препънаха. Притиснаха го до стената, посегнаха на бизнеса му, принуждавайки го не само да се откаже от “червените”, но и да слезе от футболната сцена. Вярно, Ганчев продължи да издържа Литекс, но действаше по периферията, очаквайки отново да настъпи неговият час.
И часът дойде. С политическите промени в страна Гришата е на път да изплува отново на хоризонта. Да се завърне на някой от своите коне, които отглежда. Не обаче в Ловеч, а на друго място. Ловеч вече е затворена страница. Там Ганчев се е изчерпал и оставил Литекс в историята на българския футбол с четири шампионски титли и редица други трофеи и успехи. Мястото е ЦСКА. Там, където самият той неведнъж е признавал, че иска да стъпи.
Като изпипан играч, Гришата винаги мисли с няколко хода напред. Именно това е основният му коз – не само във футбола, но и в бизнеса въобще. Ганчев много добре си дава сметка, че ако поеме юздите на необуздания “армейски” клуб, ще трябва да постави под себе си не просто някакви си управници, а маркови имена от марката “ЦСКА”. Треньорът не трябва да е случаен, спортният директор – също. И между тях и него не трябва да има други индивиди, превръщащи в актуална поговорката “Много баби, хилаво бебе”.
Затова неслучайно под сурдинка се говори, че Ганчев най-вероятно ще даде спортно-техническата власт на най-доказалия се и най-обичан треньор от феновете в последните петнайсетина години. Този, който два пъти е извеждал като наставник ЦСКА до титлата и който бе изгонен през януари по ужасяващ начин от все още настоящите собственици.
Говори се и друго. Между Гришата и въпросният треньор ще бъде една друга “червена” легенда. Шеф, който заедно с наставника донесе последната шампионска титла на ЦСКА. Шеф, благодарение на когото ЦСКА спаси лиценза само преди няколко дни. Не, шега няма, наистина го спаси, защото тимът бе на косът от изгубване не само на европейския си, но и на професионалния си статус.
Гришага ги разбира тези неща, защото има нюх и далновидност. А на всичко отгоре мрази да губи и иска, когато се появи на ново поприще, да започне не с трето, не с второ място, нито пък с Лига Европа. Иска титлата, титлата и само титлата. Иска това, за което мечтае “червената” България – ръжта на “Армията” пак да ражда хляб и победи.
Румен Илиев, БЛИЦ
Магьосникът от пъкъла
Вторник, 17 Юни 2014 21:58Преди никой не искаше с ЦСКА, днес никой не ще в ЦСКА
365 дни по-късно адът в ЦСКА се завърна. Точно преди една година клубът беше пред фалит. „Титан“ превърна „червените“ във вонящ контейнер, от който стърчаха милиони задължения. Нямаше пари. Даже и стотинки. И задуха вятърът на бягството. За отрицателно време от ЦСКА изчезнаха десетки играчи. Сребролюбците се изпариха, останаха червенолюбците.
Днес картината е същата. Пак няма пари, футболистите пак забегнаха. Първи бе Гъргоров, втори бе Менди. Ще има трети, четвърти, пети…
6 години по-късно адът в ЦСКА се завърна. През 2008 година заради финансовите трусове играчите обърнаха джобовете си по време на тренировка. Малко по-късно клелият се в „армейска“ вярност Емил Гъргоров първи си би камшика. Преди 365 дни Бадема се завърна, пак го удари на клетви, любов, обич. Но вчера пак избяга. През въпросната 2008 година в ЦСКА отново нямаше пари. Томов отново бе президент. Тогава евролицензът изгоря. Днес е полужив, но не и мъртъв. Днес обаче е на път ЦСКА отново да се изпепели, след като Томов пак е тук.
Клубът се върти в прокобна центрофуга, от която няма излизане. През декември 2006 Томов се превърна в спасител на „червените“, през 2008 в убиец, през 2013 пак в спасител с главно С (безспорен факт) и през 2014 отново в убиец. Ужасяващ сценарий…
Преди много, много години Европа се страхуваше от ЦСКА. Днес пак се страхува. Някога страхът, съчетан с респект, бе на терена. Сега страхът е с гаден оттенък. Просто никой не иска да идва в ЦСКА. Ако през 60-те, 70-те и 80-те на миналия век ЦСКА бе символ на сила, в момента е символ на безпаричие. Ако някога, някога, много отдавна бе „гробница за еврошампиони“, сега е гробница за… собствените си футболисти и треньори.
В един частен разговор, който проведох с Александър Томов, той се нарече магьосник. Магьосник, помогнал за възкръсването на ЦСКА. Да, трябва да признаем - такъв е, след като играчите взеха да изчезват. И след като ЦСКА е на път да изчезне.
Дали Томов е магьосник, е илюзорен въпрос, но със сигурност не е мъж. Мъжете на „Армията“ са Стойчо, всичките от екипа му, включително и Кирчо Костов. Мъже са Иво Котев, Тошко Янчев, Вальо Илиев, Тяната Колев, големият бай Добри домакина. Най-важното е, че те са цесекари. Истински. Докато магьосникът си прави магиите, Младенов можеше вече да му е спретнал един фокус. Чакаха го в Турция, в Египет, даже и в Бразилия. Но той избра ЦСКА, защото е дал мъжката си дума на феновете. Защото иска да изпълни мисията си. Как обаче да го стори, след като над него няма мъже, няма сигурност, няма торба с пари. Има фокусник, несигурност и торба с… лъжи.
В таз прословута торба, някъде из дъното й, мъждука една азиатска искрица, наречена Стивън Ло. Милиардерът от Хонконг е спасителната сламка, след като онази с публичната продажба на акциите се сгромоляса страховито. Ама вместо да се хване за сламката, ЦСКА се хвана за едно друго място…
Според магьосника Томов аверът му Ло ще построи уникален комплекс в софийското село Равно поле, където за 11 милиона евро купи бляскавото голф игрище на Красимир Гергов. И после ще построи светлото бъдеще в ЦСКА, ставайки спонсор. Звучи като в приказка. От ония за „Лека нощ, деца“, разказана от добрия вълк Лупи… Да, ама Стивън Ло все още не е получил тъй желаната зелена светлина от държавата, за да се захване със строежа. Никой не знае дали някога ще я получи. И дали ще спази обещанието си и ще подаде ръка на ЦСКА. Или Томов ще подаде нещо друго на ултрасите…
Докато запалянкото чака, да изпуши една пура от Човека с пурите, който се появи от цилиндъра на магьосника, пусна ни малко в дим в очите, замая ни душите и се изпари. Надявайки се на нови порция акции, негово величество фенът да хапне по едно бадемче с горчив вкус и да пие по едно.
През това време магьосникът ще продължи да ни хипнотизира в очакване на светлото бъдеще. Ха днес, ха утре, ха вдругиден, та така не цяла неделя, а цяла година. Като завалят тия ми ти лъжи, край нямат. Никакво бъдеще не идва. Ни розово, ни бяло, ни червено. Идва адът. Всъщност, той напускал ли е някога ЦСКА?
Румен Илиев, БЛИЦ
Г-н Домусчиев, ще обезглавите ли "родоотстъпника"?
Вторник, 12 Август 2014 08:53Човек с вашия ранг не може да падне толкова ниско и низко
Г-н Домусчиев, ще си позволя да споделя някои неща с вас чрез медийната трибуна, тъй като ние, простосмъртните, трудно можем да достигнем до богопомазаните.
Че сте богат, богат сте. Че направихте чудо в Лудогорец, направихте. Че и вие имате право на мнение, имате. Но се питам, ако живеехте в Средновековието, щяхте ли хванете меча и да посечете “виновника”, “предателя” и “родоотстъпника”. Признавам си, доста се замислям, но и силно се надявам отговорът да бъде отрицателен.
Пиша всичко това, защото съм в правото си да защитя моя колега. Още повече, че познавам Димитър Тренев от първите му стъпки в журналистиката. Коментарът му на въпросния мач бе абсолютно обективен, без влагане на излишни емоции, камо ли да е вземал страна в полза на сърбите и да е показвал каквито и да е било намеци, че е настроен срещу Лудогорец.
Това, вашето, ще прощавате, звучи безумно и стряскащо. Никога не ми е минавало през ума, че човек с вашия ранг и рейтинг може да падне толкова ниско и низко. Някакъв деспотизъм, някаква мания за власт навсякъде и над всякого се крие зад думите ви. Ваш цитат: "Най-малкото заслужавам Съюзът на журналистите да ме критикува, при положение, че българското първенство се излъчва благодарение на това, че извадих 2 милиона от джоба си, за да може да има нормално излъчване по телевизията."
Този пасаж няма как да не притесни хората на свободното слово. Какво излиза, че коментаторът е трябвало да ви се кланя и да си затваря очите при грешките, които понякога иначе прекрасният ви отбор допуска? Или през пет минути да крещи в ефир: "Лудогорец, оле!".
Тренев никога не е показвал клубни пристрастия, защото е преди всичко професионалист. А, пардон, май трябва да ви припомня, че всеки коментатор, също като вас, има право на собствено мнение, което да изкаже. Друг е въпросът, че тази просръбска ориентация и национално предателство, са го чули само вашите уши.
За вас Тренев е изменник на родината и трябва да си получи заслуженото. Какво означава “заслуженото” – глоба или уволнение от Нова телевизия?! Г-н Домусчиев, пак ще ви попитам: Вие в Средновековието ли живеете? Хайде, признайте си, че постъпихте прекалено емоционално и че цялата тази патардия нямаше да я има, ако не бе вашето необмислено изказване. Да, всеки има право на критика, да и ние критикуваме вашия отбор, но днес вашето не беше критика - от една страна, защото нямате и ей толкова основание да го правите (пуснете си пак записа от мача и чуйте внимателно целия коментар). От друга - реакцията ви бе мощно удряне по масата. Това го правят не в демократичния свят, а в онзи другия, в който живяхме 45 години.
Румен Илиев, БЛИЦ
Скромността краси човека, г-н Домусчиев
Неделя, 26 Октомври 2014 03:42Босът е в пълното си право да се тупа в гърдите, но...
Сега. Да уточня. Браво на Лудогорец. Първа победа в Шампионската лига. Браво на Домусчиев. Проектът е изцяло негов. След като не се разбра с “титаните” за ЦСКА преди време, той отиде в тъмната провинция. Избра да стане пръв на село, отколкото последен в града. Днес Домусчиев вече е пръв в България, а силата му се простира даже из Европа.
Дали заради емоцията, дали заради огромната радост, която изпита, 45-годишният бизнесмен снощи ни показа част от тъмната си страна. В студиото след историческия мач Домусчиев се държа високомерно, надменно. Гледаше ни отгоре, ама много отгоре и вероятно не ни виждаше. Или ни виждаше като джуджета, които щъкат из грешната земя.
Хърватинът Тончи Кукоч, който си отваря устата насам и натам за това или онова, този път уцели в десетката. Бекът на ЦСКА атакува Домусчиев с прословутата си лява тупалка някъде от тъчлинията: “Успокой се, човече, не си спечелил Шампионската лига!”.
Част от изказванията на лудогорския бос бяха странни и стряскащи. Особено изпъкна начинът, по който коментира героя Йордан Минев. Данчо нямал други голове досега. Имал един, при който топката го ударила в главата. После обяви, че разликата между тима му и първия ЦСКА в “А” група не е проблем и ще бъде стопена. Само дето не добави: “С цената на всичко.” На няколко пъти прекъсваше Иван Иванов. Подсече го, когато момчето изказа мнение, че червеният картон за Базел е бил пресилен. Днес Домусчиев продължи с изявите си: “Ако не бяха изгонили техен играч, щяхме да ги бием с повече. Момчетата се точат на Реал (Мадрид).”
Че Домусчиев има право да се бие в гърдите, има. Че самочувствието му е покрито, покрито с оглед резултатите на Лудогорец. Ама всъщност, не съвсем. Идва му малко в повече.
Не помня, когато “Левски” влезе в Шампионската лига, Батков или някой от “синьото” ръководство да е литнал из облаците. Не помня и когато ЦСКА прегази Ливърпул и се класира на полуфинал за КЕШ, генерал Добри Джуров и Милко Балев да са ходили по водата.
Скромността краси човека, г-н Домусчиев. Убеден съм, че знаете прекрасно поговорката. И ми се иска силно да вярвам, че поведението ви наистина е плод на делириума.
Нищо лично против вас и вашия проект. Напротив, пожелавам ви походът да продължи.
Нека от огъня на вашата мощ (на Лудогорец, имам предвид) да не остане един ден само пепелта. Поддържайте го, за да се превърне във вечен. За да може след години Лудогорец да бъде еквивалент на най-големите, а не на ЧФР Клуж и Петражалка, та даже и на Аустрия (Виена), например...
Румен Илиев, БЛИЦ
Срам ме е!
Събота, 08 Ноември 2014 07:32Срам ме е! Срам ме е, че в един спортен вестник атакуваха по гнусен и идиотски начин един от истинските левскари - Васил Колев. Познавам автора на този пасквил на първа страница, от който лъха на комплексарщина. Познавам и Васко. 9 години бяхме колеги, цял месец отразявахме заедно един до друг Мондиала във Франция през 1998 година. Да, аз съм цесекар, а Васко е левскар.
Но аз знам как обича своя клуб, как милее за него. Затова го уважавам. Не само заради прекрасните му човешки качества, но и за начина, по който обича отбора си - независимо, че това е отборът, който аз никак не харесвам.
Но, божичко, не мога да не се преклоня пред такива като Васил, който в трудните години на Левски се нагърби да създаде Тръста. Да сложи сам на гърба си Кръста - синия кръст, и да търси спасението. Колев ми прилича на един от онези идеолози, които точно преди век са поставили основите на ФК Левски.
И понеже знам колко е чиста е душата му, колко чиста е съвестта му, му пожелавам от сърце успех. А ония, които зададоха въпроса: "Кои сте вие?", бих ги попитал: "Той е Васко Колев, а, всъщност, вие кои сте?". Не може да му се опрете нито по футболни познания, нито по обща култура, нито по интелект, нито по изказ, нито по перо.
Може да го надминете само по интригантство, подмолни игрички и жажда, ама неутолима жажда за трупане на пачки по онзи, по гнусния начин.
Румен Илиев, главен редактор на БЛИЦ (мнението е публикувано в личния профил на Румен Илиев във Фейсбук)
Грешни сме, Ивайло...
Неделя, 07 Декември 2014 07:15След събличането последва и „преобличане”
Ивайло Петев още не се е върнал в родната действителност, а ние го набутахме в нея. В най-гнусната й част. В света на интригата. Вчера БЛИЦ сбърка, предавайки неверни думи от устата на младия специалист.
Грешно е да сгрешиш, но още по-грешно е, когато не си признаеш грешката. А нашeто си беше гаф отвсякъде...
Поставихме на дръвника Иво, опитвайки се без да искаме да го изпокараме с хората, с които е работил – при Гриша Ганчев като футболист и при Кирил Домусчиев като треньор. Не изпратихме репортер на пресконференцията, доверихме се на другите. Преписахме от тях и – айде, в кюпа. Акт, който не подхожда на сериозна медия.
Петев е видял само добро от Гриша Ганчев, когато стана двукратен шампион на България с Литекс, а Домусчиев му даде път към треньорския занаят, където отново ликува два пъти с титлата. Е, наистина, трябва да си луд, за да се озъбиш на бившите си шефове, с които в най-скоро време пак ще работиш заедно. Иво не е. Лудостта понякога е при нас, идваща от онова глуповато старание и бързане да не изпуснеш „сензационната” новина.
Вчера се чух с Петев. Извиних му се. Беше шокиран. И с право. Преди година на „Герена” го съблякоха и го изгониха. Сега ние го „преоблякохме” с фалшиви думи...
Румен Илиев, БЛИЦ
Двамата братя, пръстенът и дрогата
Петък, 30 Януари 2015 17:44Опиатът на Асен няма как да задуши рейтинга на Бербо
Тоз, който е роден да пълзи, никога няма да полети… А тоз, който е роден да полети, ще пребъде в друга орбита.
Димитър Бербатов е уникат. Над 15 години той е под светлините на прожекторите, но не се изцапа нито веднъж, макар че луксът и комфортът дяволито го подтикваха към кривата пътека. Там пък го примамваха десетки нощни пеперуди, готови да изсмучат кръвчицата и парите му. Примамваха го и от подземния свят. Но Димитър не се поддаде на изкушенията.
Е, имаше леки криввания встрани – еротични снимки на някаква си маса за билярд, ама това бе реакция на младостта. Пък в крайна сметка Бербатов не е ангел, а човек. Имаше и лягане-ставане с тази и онази хубавица, ама дотук. После се осъзна и избяга от сянката на плътските удоволствия и шума на банкнотите.
Затова е уникат. Не прахоса парите си на вятъра, не хукна да наднича под всяка пола на манекенките, макар че те направиха и невъзможното, за да посегнат към и около джоба му – и в прекия, и в преносния смисъл.
Не затъна в дългове към банки като някои мегазвезди на българския футбол. Няма запорирани сметки. Създаде си прекрасно семейство – с улегнала съпруга и с две дъщери. Създаде академия за таланти, подавайки ръка на много деца.
Светският живот му е чужд. Бербатов бяга от публичните изяви за разлика от някои духовни инвалиди. Той умолява медиите да не го търсят, а другите ги преследват и сами си изпращат интервюта със себе си. Димитър има над 2 милиона почитатели във Фейсбук, а останалите „звезди”, като ги докарат до 5 хиляди, си мислят че са хванали Господ за шлифера. Хванали са, ама дявола за опашката… Там май се държи и Джизъса. Това недоразумение се кълне във Всевишния, но изглежда е ортак на Сатаната. Безкрайните татуировки по неговото тяло сякаш издават безкрайните му изневери.
Ето това е разликата с останалите…
По форумите ще познаете човек що за стока е. Колкото си повече оплюван, значи си толкова по-известен и по-преуспял. Ясно е защо – орките на анонимността непрестанно сипят огън и жупел по адрес на властелините, защото са твари на злобата и завистта. А Бербатов е властелин, стиснал здраво своя пръстен.
Към пръстена обаче понякога посягат и близките му. Брат му е най-пресният пример. Както е написал днес колегата Иво Тасев в коментара си в „Меридиан Мач”: „Не, това не е братът на Бербо, а субектът Асен”.
Асен е противоположният образ и толкова, толкова различен. Провалил се тотално и на терена, и в живота. Неуравновесен, инфантилен, продал отдавна душата си на мрака. На пръв поглед наркозният му лик влияе негативно върху рейтинга на Димитър. Особено след присъдата, която му лепнаха преди няколко дни. Но всичко е само привидно, въпреки че Митко го боли. Няма как. Брат е това…
Бербатов продължава да стиска пръстена в ръката си. И няма да го изпусне, защото тоз (разбирай брат му), който е роден да пълзи, никога няма да полети. А тоз (разбирай Димитър), който е роден да полети, ще пребъде в друга орбита.
Бербо винаги се е надявал брат му поне да проходи, макар и куцукайки, но Асен е от друга мая. В жилите на двамата тече една и съща кръв, ала душите и мирогледът им ги правят съвсем, съвсем различни. И това, че по-малкият е минал на страната на мрака, не означава, че мракът е надвиснал и над по-големия. Дрогата на Асен няма как да задуши и опетни Димитър, колкото и орките из форумите да го сочат с пръст, съскайки: „Виж само какъв брат имаш!”.
Накрая от огъня на тяхната омраза ще остане само пепелта…
Румен Илиев, БЛИЦ
Сребролюбец ли е Стойчо Димитров Младенов?
Сряда, 18 Февруари 2015 09:53Чакалите вият. След като оглозгаха ЦСКА, захвърляйки го полумъртъв из храстите на Борисовата градина, те пак нададоха вой. И захапаха пак Стойчо Младенов. Всъщност, винаги са го хапали. И не само тези, които надничат от контейнерите, не само техните слуги, а и разни псевдоцесекари и разни кандидати за слава. Храчат, плюят, кълнат, плетат интриги.
Тъй е в България. Тъй е в ЦСКА. Силния гледат да го заврат в миша дупка. А силният е Стойчо. Ще припомня аз тука из тези редове малко истини, които ония се мъчат да натикат в казана на забравата.
Днес ЦСКА нямаше да го има. Щеше да рита с Драгалевци и Казичене из окръжните групи, ако не беше „омразният сребролюбец“ Стойчо Димитров Младенов. Някои не знаят, някои не помнят, ама аз помня. В онова горещо лято на 2013 година, когато адът се бе пренесъл на „Армията“, същият този „алчен лапач на комисионни“, хукна да дири спасението. Не своето, а на ЦСКА.
Той се беше спасил. На вратата му звъняха египтяни и кувейтци. Оставиха му два договора. На единия пишеше годишна заплата от 800 000 долара, а на другия – 1 милион долара. „Лакомникът“ трябваше само да сложи парафа си. Да се качи на самолета и да се пренесе в света на парите и футболния уют. Там, в арабския свят, където освен петрол блика и спокойствието.
Но „егоистът“ избра ЦСКА. Той отиде при Томов, той му предложи да се върне на „Армията“, където батакът бе безкраен. Той се захвана с екипа си да прави от нищото нещо. Докато Томов само обещаваше, Младенов действаше. Събра от кол и въже футболисти, сглоби отбор.
Но кръговратът на „червения“ ужас не спираше. Бягство, безпаричие. И Стойчо, иска, не иска, тръгна почти отново от нулата. Хайде пак селекция, хайде пак незнайни играчи оттук и оттам. И отново от разни хайдуци сътвори състав. Боеспособен, който в момента е на върха, макар че отдолу вият чакалите – не само тия от контейнерите, но едни по-опасни. Със зелен цвят на кожата. Готови да хапят, за да захапят отново кокала. И, бъдете сигурни, ще вият и ще нападат още по-силно и мощно цяла пролет.
Точно преди три месеца на рамото на Младенов кацна още една оферта. По-примамлива. Но „алчният паралия“ за сетен път избра ЦСКА. Въпреки воя на чакалите. Защото е лъв. Червен лъв. А лъвът никога не се предава.
Да, Стойчо не е светец. Допускал е и допуска грешки. Едната от тях е големият подбор на чужденци и загърбването на юношите. Питам обаче – какво щеше да се случи с ЦСКА, ако Младенов бе заложил само на голобради момчета. Нямаше да е на първото място. Ако пък го нямаше Стойчо, славният някога армейски тим щеше да е някъде надолу, надолу – я девети, я десети.
Чакалите реват и за друго – липсвали българи. Хайде, да не са юноши на ЦСКА, но да са българи. Как да стане, уважаеми разбирачи, след като на „Армията“ се привличат само свободни агенти. А всички добри футболисти у нас имат договори с клубовете. Просто и ясно…
Другият грях му бил голямата заплата. Значи Любо Пенев можеше да лапа по 35 хиляди лева на месец (плюс бонусите – общо 45 хиляди) при пълен комфорт в националния отбор, където нито има бунтове за пари, нито има забавяне на премии? За един може, срещу него няма вой за заплатата му, а за друг – не може.
Чакайте малко. Първо, Младенов е име и авторитет в българското треньорство, което вдига цената му. Второ, той работи в пъкъл и в тежка атмосфера. Ако някой отиде на неговото място и свърши неговата работа – да изведе ЦСКА на първото място без познатия комфорт (финансов, съдийски и всякакъв), няма ли да си заслужи парите? Трето, Младенов намали ли заплатата си, намали я. Четвърто, само припомням упоменатите по-горе факти – ако Стойчо бе наистина сребролюбец, нямаше да е в „армейския“ ад, а в арабския рай. И край!
Аз, признавам си, съм избрал в таз зловеща битка Младенов, без да ми пука какво ще напише анонимникът под коментара – не защото ми е пръв приятел, напротив, а защото е мъжкар, с лъвско сърце, който заведе ЦСКА от гробницата в подножието на победите. Съживи един труп. Такива хора заслужават уважение, макар че и те си имат своите кусури. Те, обаче, все пак са човеци. В случая с главно Ч. Лошото е, че не всичко на „Армията“ зависи от него, но това е друга тема…
Така че, уважаеми чакали, нека виенето продължи – в пресата, из форумите. Ревът на лъва обаче е по-силен.
Румен Илиев, БЛИЦ