Дядовата ръкавичка
Четвъртък, 01 Ноември 2012 13:27С последното си интервю Георги Илиев – Майкъла шокира “червената” общност. За първи път в своята история, много преди края на шампионата, пред ЦСКА не стои задачата да се бори за шампионската титла. Стои задачата да възроди школата и да се върне на своя стадион. Подобни цели, още повече ако са подкрепени с дела, могат да бъдат само адмирирани, но тук логичният въпрос е за какво тогава съществува формацията на Стойчо Младенов? За какво, след като е освободена от нещо, което го е имало винаги, от първия ден на историческата поява на армейския отбор и без което той престава да бъде ЦСКА? Престава да има нещо общо със славното минало, с големите, несвършващи с шампионската титла амбиции и с примера на безброй достойни футболисти, носили червената фланелка не заради заплатата, а заради величието.
Парадоксът в абсурдната за Парка на свободата констатация на Майкъла е, че всъщност той е прав. С отказа от шампионски амбиции Майкъла индиректно потвърждава констатацията на компетентните “червени” привърженици, които отдавна определиха позицията си спрямо настоящото спортно-техническо ръководство на “червения” отбор. След мача с Ботев и на Майкъла му е просветнало, че Стойчо е в състояние да изгуби за 5 кръга 8 точки преднина, но не е в състояние за 20 да компенсира 7.
Връщането на Армията и възраждането на ДЮШ е безусловно важно, но то няма нищо общо с представителния отбор и на практика легитимира отказа на Майкъла да изпълнява своята програма по отношение и на Стойчо Младенов. Тази абдикация може да означава само едно. Процесът на трансформиране на “червения” отбор в образ и подобие на “вечния враг” е приключил, а процесът на маргинализация на имащите нещо общо с армейския морал и ценностна система продължава с пълна сила.
Това, което никога не е било присъщо на ЦСКА, вече е факт. Без амбиции за шампионска титла, но със спасен сезон след измъчено 1:0 над най-слабия “син” отбор. С точни констатации за възможностите на Стойчо Младенов, но с отказ да се влиза във война със Статуквото и с доброволно присъствие в измисления свят на приказни герои и продадени титли. По този път, по пътя на загубата на идентичността, бе нормално и знакови фигури от Борисовата градина да се опитат да превърнат ЦСКА в държавен отбор, в част от Директивата, нормално е да стане ежедневие и нещо, което го нямаше преди. И ЦСКА да почне да отпада в Европа от отбори като Мура.
Без всякакво съмнение “кочината” на четвъртите е едно от най-слабите първенства в Европа, а Армията разполага с достатъчно качествени за нашите стандарти футболисти, които не успяват да разгърнат потенциала си. От момента, в който Стойчо Младенов за пореден път се появи в Борисовата градина, най-силните играчи са все тези, които по една или друга причина не играят, а когато играят всички, тези, които мениджърите на Стойчо се готвят да доведат. Неспособността на някога големия футболист да прави играчи и отбор ясно пролича в поредица от мачове, в които по-трудно бе да се изгубят точки, отколкото да се победи противника. В подобна ситуация естественото решение е да бъде назначен способен, доказан треньор, а не 20 кръга преди края на шампионата, след срещата на Майкъла с Боби Михайлов и картотекирането на Платини, да се вдига бялото знаме в интерес на Директивата, стойчовата заплата и безпроблемната служба на щатовете в Борисовата градина. Неспособността и на “червената” управа, и на “червената” общност да избира разумното и необходимото, да отстоява клубните интереси, е продиктувана от две очевидни причини. Доминиране на финансовите апетити у т.нар. легенди и отсъствие на компетентност в преобладаващата част от активната фенска маса.
В една от последните си статии Жоро Атанасов се извини на компетентните заради дейното си участие при подмяната на Батето с Михайлов и Сираков с аргумента, че не бил очаквал “червените” идоли Ицо, Любо и Емо да се окажат неспособни да изметат “синята” мафия от БФС. Не е очаквал, защото продължава да забравя, че “червените” легенди са супер-мега-архи големи цесекари единствено като са на работа в ЦСКА с подобаваща заплата, а при изгодна оферта от друг отбор – професионалисти. Всеки един от настоящите “последни мохикани” е заставал срещу ЦСКА в кариерата си или на мига си е тръгвал, когато парите са свършили. Жоро Атанасов от една страна се оправдава с подвелите го Ицо, Любо и Емо, а от друга помага наивните да бъдат подвеждани отново. По този начин, благодарение на Стойчо Младенов, който е един от най-големите манипулатори на тема великата червена фланелка, свещените четири букви и Армията се превърна в Дядовата ръкавичка от беззаветно предани един на друг, на мирното съвместно съществувание и на заплатата величия. Последните – Паро Никодимов, награден заради проявената готовност да раздава шамари на дръзналите да критикуват Екзекутора и Георги Илиев – Майкъла – набързо осъзнал възможностите на Стойчо и освободил го от задължението да бъде като всеки един треньор на Армията от 1948г. до днес. От задължението да бъде пръв у нас, да побеждава и в Европа.
Петко Суровянски
Трети силен ход на Титан
Вторник, 08 Януари 2013 16:23След назначаването на Георги Илиев – Майкъла за изпълнителен директор, след отдаването на баскетболната зала за безвъзмездно ползване на възстановилите баскетболния отбор Александър Чакмаков и Роберт Гергов, Иво Иванов и Димитър Борисов предприеха трети силен ход. Назначиха Миодраг Йешич – Генерала за треньор на футболния ЦСКА.
Може би е излишно да споменавам, че в продължение на години бях от онези, които последователно и аргументирано настояваха именно Йешич да се върне на Армията. Отделих доста време да събера старите си статии и анализи в един сайт Red Academy (http://redacademy.alle.bg/), за да могат и най-предубедените и подведените да осъзнаят, че съществува концепция, модел, път, по който ЦСКА да върне старата слава. Че противодействието срещу отбора на оперативизма е възможно, но само и единствено от позициите на разума и безусловната отдаденост на каузата, естествено, не за да бъде изпреварен някакъв отбор в някакъв шампионат, а за да може ЦСКА отново да заблести там, където блестя преди. Назначаването на Миодраг Йешич – Генерала разглеждам като стъпка именно в тази посока.
Естествено в този момент “червената” общност се вълнува най-вече от въпроса какво ще се случи и какво трябва да се прави?
Първото, което следва да бъде споменато, е, че Йешич в настоящия момент е може би най-неудобният вариант и перспектива за всички недоброжелатели на армейския отбор. Че това неминуемо ще доведе до определени действия, благодарение на които на мига ще проличи кой от коя страна на барикадата е застанал.
Оръжието на откровените противници на “червения” отбор, с което ще открият кампанията, е добре известно. Пролетта на 2006г. и загубата на 7 точки в първите кръгове на шампионат 2005/2006г. За разлика от тезата, че титаните са продали последната титла, а и шампионатите преди него, теза неподкрепена с нито един факт и разумен довод, в анализа “Последният генерал” (http://donbalon.eu/exclusive5084.html) си позволих да дам достатъчно сериозни аргументи, за да стане ясно на 101%, че абдикацията от титлата през пролетта на 2006г. не следва да бъде приписвана на Йешич. Че за нея съществуваха много по-сериозни причини, предпоставки и изпълнители, достатъчно подготвени откъм липса на морал и достойнство, за да успеят да набедят невинния.
Следващият момент, който няма да закъснее да се прояви, ще бъде основан върху една от най-древните йезуитски тактики, тактиката “Разделяй и владей”. Изпълнителите на намерението да бъде вбит клин в “червеното” тяло са също известни. Фенове и журналисти неспособни на самостоятелно и критично мислене и ветерани-легенди, отбити към момента от хранилката.
Какво трябва да се прави?
1. Ситуацията в настоящия шампионат е такава, че няма да бъде разумно Йешич да бъде натоварван с очаквания откъм шампионска титла. Загубеното през есента е сериозно, организацията на “сините” по отношение на останалите родни отбори завършена. Това, което следва да се очаква от Йешич, е друг модел на поведение на футболния терен, друга игра, друго отношение към поверените футболисти, в крайна сметка, безусловно и очевидно развитие – на състезатели и отбор. При наличието на подобен подход реално изпълнимите цели към момента са две – участие в евротурнирите и купа на страната.
2. В ЦСКА следва да бъде осъзнато, че пасивността и отказът от борба срещу това ръководство на БФС е пагубна, а негативните последици от евентуалното бездействие ще се проявяват винаги, когато е възможно и най-малко желано. Ще пораждат събития, предизвикващи негативизъм по отношение на ръководители и резултати предопределящи треньорските смени.
3. Развитието на ДЮШ, категорично заявено от Георги Илиев – Майкъла като приоритет на неговото управление, следва да продължи да бъде утвърждавано и затвърждавано. Успехът на подобна ангажираност може да бъде отчетен по само един начин – като в представителния отбор попадат все повече и все по-способни кадри на “червените” юношески гарнитури.
4. В настоящия момент развитието и успехът са невъзможни без разбирателство и разумни компромиси в “червената” управа. В тази връзка прави добро впечатление, че кондиционният треньор Роко Перота остава в щаба на Йешич като не бива да бъде забравяно и че слабият пункт в работата на сърбина, при предишния му престой на Армията, бяха някои несъмнено неуспешни трансфери.
Петко Суровянски, специално за FanFace.bg
Троянските коне на Директивата
Петък, 11 Януари 2013 20:31Да се опитаме да отговорим на следния елементарен и логичен въпрос. Ако собствениците на ЦСКА Иво Иванов и Димитър Борисов бяха подставени лица в ЦСКА, както твърдят някои, ако бяха в ЦСКА, за да продават мачове и титли, за да създават предимство и комфорт на конкурентите на “червения” отбор, как щяха да се отнасят към тях онези, които са облагодетелствани от постъпките им? Как щеше да се отнася към тях пропагандната машина на “сините” и техните журналисти? За мен този въпрос е реторичен. Алтернативата на Титан в момента не са крупните европейски фирми, европейската организация и големите европейски победи на Любо Пенев от лятото на 1999-а година, нито реките от мед и масло, идещи по естествен начин след Титан на Жоро Атанасов. Алтернативата е случващото се във волейбола. Защото то е реално и такава е реалността. Останалото е имагинерно и съчинено, заради причини очевидни и работещи покрай личните амбиции и домогвания на големи цесекари ама само на думи.
Ако някой си мисли, че Директивата е някакво циркулярно, което се предава на институциите от горе надолу, греши. Директивата, както посочих в “На война като на война” http://donbalon.eu/exclusive4718.html, е “трайна житейска философия и мирогледна система на всеки “син” запалянко, докопал се до някаква власт – по-голяма или по-малка.” Т.е. докато някой си мисли, че се бори с Директивата, громейки автогола на Легендата от 13 май 2000г., громейки Атанас Узунов и Иван Леков, Директивата може да мине покрай него, да го потупа по дупенцето и да го засили по нанадолнището, гледайки отстрани как върши нейната работа. Как работи за нея. И през 1999г., когато Любо Пенев се появи на Армията, не за да развива играта, не за предаде акциите на Гриша Ганчев, а на Васил Божков, и през 2005г., когато пак големи цесекари и самоотвержени бойци срещу Директивата помагаха на Боби Михайлов и Насо Сираков да овладеят футбола у нас.
Още не е изсъхнало мастилото от последната ми статия, в която предупредих какво следва да очакваме. Операция “Клин” и “Разделяй и владей” и всичко това не закъсня. Троянският кон на Директивата в момента се нарича Стойчо Младенов, а покрай него са се подредили всички, на които Директивата говори, нашепва, надъхва и побутва натам, откъдето няма да произлезе нищо добро за ЦСКА. Защото алтернативата на Титан, както може би и на най-заблудените е станало ясно, не е Възраждане, а е баскетболният и волейболният ЦСКА.
В някакъв момент, пред лавината от неопровержими факти, дори и Жоро Атанасов беше принуден да признае, че Екзекутора обича парите и е слаб тактик, но не влизал в схеми и договорки. Имам сериозни основания да не се съглася дори и с последното.
През пролетта на 2003г. Стойчо Младенов инкасира две равенства като гост, срещу Спартак Варна и Рилски спортист, а на хоризонта се очертаваше мач с жороилиевия Локомотив Пловдив. Какво щеше да стане, ако имаше подобен мач и какво стана след като мач нямаше?
Какво щеше да стане видяхме тази пролет, а какво стана видяхме през следващия шампионат, когато Локо Пд стана шампион. На 7 декември 2003г., след като Стойчо Младенов вече бе уволнен заради слаби резултати в Европа, наследилият го на треньорския пост Сашо Станков трябваше да изведе армейците на Лаута. Атмосферата на стадиона бе като за голямо дерби, голяма агитка от София, традиционно вдъхновена публика на смърфовете и ... изведнъж ... заради един сантиметър сняг мачът, заради желанието на столичните армейци, бе отложен за следващия ден. Защо, при положение, че следващият ден, 8 декември, бе понеделник и както се получи и на практика ЦСКА игра без подкрепа от трибуните?
Защо е ясно. Защото като искаш да победиш, като силно желаеш някакъв трофей, като имаш позиции и възможности, и като треньорът и отборът не са в състояние да го постигнат чрез убедителни игри на футболния терен, тогава можеш да печелиш трофеи по само един начин. Чрез схеми и договорки.
Естествено, през онази 2003г. не бе само онзи мач, онова нежелание да губиш заради договорка пред собствената агитка. На 16 април 2003г., в първи полуфинал за купата на България, ЦСКА загуби от ПФК 1914 на Българска армия по най-левашкия начин, т.е. само така както Стойчо Младенов може да загуби. В 93-тата минута след гол с глава на високия 1.65 еквадорец Мендоса. В реванша на 3 май ЦСКА игра откровено за 0:0, мач, за който и Дучето сподели: “ЦСКА винаги е имал велики футболисти. За съжаление не видяхме такива в мача за купата. Затова и не скандирахме името на никой. Вярвам, че ще си вземат бележка за следващия мач.”
Следващият мач, отново с Левски, бе на Герена за шампионата и най-случайно завърши 1:1. За него Ники Кънчев каза: “Левски игра три минути, а ЦСКА пет.”. Най-точен в оценката и прогнозите за бъдещето обаче се оказа тогавашният депутат Влахов: “ЦСКА е тръгнал да става шампион, а не може да бие този отбор на Левски. Лично аз не съм виждал по-слаб тим на сините, откакто се интересувам от футбол. Армейците ще бъдат шампиони, но с подобна игра мечтаният пробив в Шампионската лига ще остане мираж.”
Добре е да се познават фактите, защото като се познават и възможността да работиш за Директивата ще бъде несравнимо по-малка. Добре е също така да се знае, че капацитетът и таванът на всеки един треньор в Борисовата градина личи в Европа. У нас е възможно всичко, включително и несъстоятелни треньори да печелят трофеи. С уговорки и договорки дори и срещу посредствени противници.
Петко Суровянски, redacademy.alle.bg (специално за FanFace.bg)
Въпросите, които никой не задава
Сряда, 16 Януари 2013 18:17Въпросите, които никой не задава, са незададени не защото отговорите им са чак толкова трудни. Не са зададени, защото болшинството от хората изхождат от “отговорите”, които някой им е подал, за да ги води за носа.
Не се съмнявам, че на аудиторията е много добре познато оправданието: “Треньорът Х се провали, защото не е водил подготовка и не е правил селекция”. През пролетта на 2005г., без да е водил подготовка и без да е правил селекция, Йешич стана шампион. Естествено веднага някой изобрети и “отговора” на въпроса защо: “Защото взе готов отбор.” Готов отбор с “петима здрави и половин нападател”.
Защо толкова много хора се доверяват така лесно на готовите отговори? По две причини. Първо, познавателният процес е трудоемък. Не е лесно да стигнеш до фактите, да ги селектираш, да ги анализираш. Второ, твърде често подадените отговори са удобни за някои и тази субективност създава концентрични кръгове от дедуктивни заключения, при които всеки следващ кръг все повече се отдалечава от центъра, от истината. Има обаче и трето. Обществото е болно от липса на морал. Със сигурност на т.нар. елит, но и на прекалено много хора, които му помагат със своята индиферентност по отношение на истината и със своята неспособност да познаят хората.
От 1999-а до 2012-а година Димитър Пенев – Стратега е провеждал 4 пъти зимна подготовка с ЦСКА като при 3 от тези 4 пъти е уволняван още след първия официален мач. През 2000-та година след загуба на Армията от Нефтохимик с 1:4, през 2009г. след отпадане от Пирин за купата и през 2012г. след загуба от Черноморец Бургас с 0:2. Единственият път, когато Стратега не е уволняван през март в периода на криминалния преход, е през 1999-а година, независимо, че пак тръгна зле. 1:1 с Нефтохимик в София и загуба от ПФК 1914 с 2:3.
Защо, коя е причината Димитър Пенев да почва по този начин всеки пролетен полусезон като треньор в ЦСКА? Случайно ли е, че в случаите, в които е бил уволняван, отборът стига до възможност да стане и шампион? Защо единственият, който не уволни Стратега, е Илия Павлов и защо през лятото Стратега много бързо забрави това, включително забрави заради кого и през 1996-а и през 2000-та духна супата?
Това, което се случи през тази пролет, когато Стойчо Младенов за последните 5 кръга загуби 3 мача, не е нещо, което не се е случвало преди и то скоро. Случи се и през 2009-а година, когато Чичовото наследи Чичо Митко. След блестящ старт и 10 поредни победи последва загуба от ПФК 1914 с 0:2, загуба от Черно море и Литекс. Независимо от това Любо Пенев бе треньор и през есента. След класиране за групите на Лига Европа, в есенния дял записа 9 победи, 4 равни и 2 поражения, в ЛЕ 5 загуби и 1 равен. Показателите на Екзекутора са несравнимо по-лоши. Отпадане в Европа от Мура, в шампионата 8 победи, 5 равни и 2 загуби. За разлика от тях през есента на 2005г. Йешич победи в 13 мача за шампионата при само 1 равен, би Ливърпул на Ейнфийлд, отстрани Леверкузен за ЛЕ, а в групите записа 1 победа и 3 загуби.
Защо този, който се е провалил през пролетта, се проваля и през есента? Кой ще ни каже на какво се дължат сериите от победи на наследилите Стратега, завършили с разочарования в най-важните мачове? Какво значи да “тръгнеш нагоре” при положение, че в последния мач правиш 1:1 с Локомотив София и губиш 2 ценни точки? Сериозни ли бяха “трудностите” пред Стойчо Младенов и колко от тях си ги създаде или пък измисли сам? Как се познава добрият треньор и кой е такъв – който побеждава или който губи в решителните мачове? Може ли добрият треньор да отпадне от Мура и Симитли?
Епохата “Божков” в ЦСКА може да бъде разделена на три периода. Първи период – сателит на отбора на “сините” вицепремиери на Иван Костов. Самостоятелен период след появата на “Червените рицари”. Трети период – 2006г., периодът на изтъргуваната-подарена титла. За характера на всеки един от тези периоди говорят резултатите с ПФК 1914. Първи период: 0 победи, 2 равни, 5 загуби. Втори период: 4 победи, 4 равни, 3 загуби. Трети период: 0 победи, 1 равен, 2 загуби. На този фон е добре да се припомнят и резултатите на ЦСКА с ПФК 1914 в епохата “Титан”: 4 победи, 2 равни, 3 загуби. В този случай дори не е необходимо и да се задават въпроси. Въпроси могат да се задават за друго.
Защо БФС е във война с Титан и след като Титан е във война с БФС за кого работят Димитър Борисов и Иво Иванов? Каква е работата на Титан – да дава пари или да знае как се прави успешен футболен отбор? Има ли някой специалист или пък журналист в БГ, който да излезе от шаблона на дежурните отговори и наистина да обясни и абсурдите, и проблемите, и ситуациите? Защо и Любо Пенев през 2009-а и Стойчо Младенов през 2012-а, се оказаха копи-пейст на Ферарио Спасов през 2004-а в самостоятелния период на Васил Божков? Защо точно в момента, когато в ЦСКА наистина започна да се върши нещо смислено и конят да се слага преди каруцата, атаката срещу Титан се оказа най-яростна? С какво легендите-ветерани-професионалисти помогнаха на ЦСКА в епохата на криминалния преход?
Естествено въпросите не свършват дотук. Който отговори на футболните, той ще постигне повече от останалите. Когато пък хората започнат да различават истинските от измислените, подвеждащите отговори, тогава и епохата на криминалния преход ще свърши. Ще започне епохата на демокрацията.
Петко Суровянски, redacademy.alle.bg (специално за FanFace.bg)
Милиционери завинаги
Петък, 01 Февруари 2013 15:30Всеки опит фенове или спортни журналисти да съпоставят създадения на 5 май 1948г. “Септември” при ЦДВ с появилия се на 11 май 1914г. СК “Левски” не е нищо повече от манипулация и спекулация. “Септември” при ЦДВ може да бъде сравняван с ПСК “Левски” (20 октомври 1944г.) дори и с “Левски – Спартак” (22 януари 1969г.) не и със СК “Левски”, защото всеки един от тези отбори се е появил в различна епоха, в която спортът, в частност футболът, е имал своята специфика, своите герои и своите движещи сили.
Естествено опитът да се насилва и съчинява историята не е случаен. В Подуяне въпросът за обвивката, за фалшивия PR винаги е бил първостепенен, заради което е важно отборът да продължава да носи името на Апостола, а също така отборът на милицията, “Левски – Спартак”, по-късно ПФК “Левски” 1914, да твърди, че е същият, който се е появил през 1914г. Агент Николай, агент Тара и агент Борил да се изживяват като наследници на Владиса и Боркиша.
Европейската практика и традиция при определяне на рождената дата на спортните дружества е еднозначна. Когато два равностойни отбора се обединят, датата на тяхното обединение е рождена дата на новосформирания клуб. По този начин УК Сампдория (Унионе Калчо Сампдория) възниква на 12 август 1946г. след сливането на генуезките „Андреа Дория“ (основан през 1895г.) и „Сампиердаренезе“ (1891г.). По същата тази логика, следвайки европейската традиция и ЦСКА възприема за рождена дата 5 май 1948г., когато два равностойни отбора – Спортен клуб “Чавдар” на служителите при Министерството на войната и “Септември” се обединяват. Появата на милиционерския отбор “Левски – Спартак” на 22 януари 1969г. дори не бележи края на СК “Левски”, а на пощенския ПСК “Левски” (20 октомври 1944г.). И ПСК “Левски” и “Левски – Спартак” имат своите доминанти, които са известни на запознатите с историята на футбола у нас и които не могат да бъдат прикрити с историческата неистина, че “Левски – Спартак”, отборът “Левски - Спартак” е създаден през 1914. Не, създаден е през 1969г. и неговото създаване, появата на един нов отбор по най-естествен начин води до отлив на една част от “синята” публика през пролетта на 1969г.
Два пъти след 1969г. “сините” фенове се разминават с възможността да прекъснат връзката с ДС и партийните кадри. Вторият път покрай Петър Петров – Кучето, който още през 1988г., т.е. преди края на комунизма, регистрира ПФК Левски и емблемата на клуба. Неговата съдба е показателна за процесите в милиционерския ПФК “Левски” 1914, за заблудите и лъжите, които продължават да функционират сред подведените, лековерни негови фенове.
Преди обединението на “Левски” и “Спартак” през 1969г. Петър Петров – Кучето работи в клуба и се противопоставя открито срещу появата на “Левски – Спартак”, т.е. срещу ликвидирането на “Левски” и появата на милиционерски отбор на негово място. Заради открито изразената позиция е привикан от Ангел Солаков и “посъветван” да се изсели от София. 6 години Кучето прекарва в Родопите.
“ – Можеше да ме изпратят в лагер. Преди това убиха един от председателите на спортния клуб “Левски“- Иван Карадочев. Това е бащата на Богдана Карадочева.”
Интересен е разказът на Петър Петров – Кучето и за това как Тодор Батков, агент Тара, взима емблемата на клуба:
“ – Изпълнителният директор на “Левски” по финансовите въпроси Константин Баждеков дойде до къщата заедно с пресаташето на клуба, спомня си Петров. - Поканих ги. Настаних ги на масата. Предложиха 200 000 долара. Без да се замислям, отказах. Накрая Баждеков попита жена ми: Госпожо, толкова ли сте богати, че не искате 200 000 долара? Тя му отговори, че това е моят живот и аз никога няма да се продам. След това Батков казал, че ще я вземе без пари. Така и стана. Когато отказах, той изпрати хора да ме бият. Дойдоха до къщата пет човека. Бях предупреден, че ще ми вземат насила значката. Поканих ги и им казах: "Знам за какво сте дошли. Но докато ме убиете, ще убия двама от вас. С такива методи си служи Батков". (http://www.sportline.bg/news/80556)
Петър Петров – Кучето е категоричен и по отношение на характера на настоящия ПФК “Левски” 1914, на неразрушимата връзка с ДС: "Сегашният “Левски “бе създаден от Държавна сигурност. Татяна Дончева го узакони, тъй като тогава тя беше прокурор в Софийски градски съд. Този отбор, който играе сега, е подмененият “Левски”. Това е нелегитимен клуб. Истинският “Левски” не играе никъде".
“Левски” е бил в състояние да се върне към “правия” път и по-рано, през септември 1981г., но това не се случило, защото тогавашният председател на “Левски-Спартак”, Борислав Лазаров, “повече от година не дава и косъм да падне от любимия клуб, камо ли пък да го разделят на две - на “Левски” и на “Спартак”. в-к “Труд”, Мариела Балева.
Разбира се биографията на Борислав Лазаров не се различава съществено от биографията на “сините” деятели, управляващи и днес милиционерския отбор: “На 15 години станах печатарски работник. След уволнението си от казармата през 1947 г. станах младежки политически деятел. Тогава такава беше модата - работници да се издигат на ръководни длъжности. Младежката ми дейност беше свързана основно с физическо възпитание и спорт. През 1958 г. започнах работа в туристическия съюз, а през 1968 г. станах началник на управление "Спортни имоти" в БСФС. През 1970 отидох в системата на МВР. А през 1974 г. по решение на градския комитет на БКП станах председател на ДФС "Левски-Спартак".
“Шеф на “Левски-Спартак” ме направиха насила, аз не исках, защото смятах, че не съм достатъчно подготвен за такъв голям пост. Ама и когато оглавих автомобилизма у нас, пак отидох след партийно поръчение”. Виновник за назначението му в автомобилизма като служител на МВР, издигнат на обществени начала, бил вътрешният министър Ангел Солаков.
“Ти заповед изпълняваш ли? Там трябва да има наш човек!” - на висок глас му изкомандавал МВР шефът. “Тъй вярно”, отговорил Лазаров и се обърнал кръгом.” За назначението като председател на “Левски – Спартак” основна роля изиграл Борис Велчев. “Направих всичко възможно да не постъпвам на работа в спортното дружество. Така се стигна до Борис Велчев - дядото на главния прокурор Борис Велчев. Оттогава помня сегашния прокурор - беше едно хилаво момче, което винаги пътуваше с отбора. Та тогава казах на дядото Борис Велчев, че не ставам за работа в дружеството. Но той ми каза:"Съжалявам, не мога да ти помогна, защото вече дадох съгласието си да приемеш новата работа".
Да пропуснем дребния детайл за Борис Велчев – внук, който като главен прокурор покри всичко, което не трябваше да се покрива покрай ПФК “Левски” 1914 и БФС и да се съсредоточим върху основната тема на настоящия материал – кармичната връзка на “синия” отбор с народната милиция. През 1978г., според Борислав Лазаров, излиза разпореждане на Държавния съвет на Народна република България, в което черно на бяло било записано, че всички клубове, носещи имената на революционери и партизани, трябва да бъдат сменени. “Левски – Спартак” си останал “Левски – Спартак”, но след 3 години, пак според Борислав Лазаров, Милко Балев измислил хитър план, подобен на Хитрия Капан на Мечо Пух, с който замислял да хване един Муслон. А именно, да изкопаят с Прасчо една Много Голяма Дупка, за да може Муслона като мине тананикайки си някоя песничка и като погледне към небето, за да види дали ще вали, да падне в нея. ХИТРИЯТ ПЛАН-КАПАН НА МИЛКО БАЛЕВ БИЛ “ЛЕВСКИ” И “СПАРТАК” ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ. Милиционерът Борислав Лазаров повежда епична битка това, разделението, да не се случи и “Левски-Спартак” да си остане милиционерски отбор. От 1981г. та чак до днес.
Първата високопоставена врата, на която Борислав Лазаров почукал, била тази на другарката Цола Драгойчева – Соня:
“Другарко Драгойчева, вие като почетен председател на “Левски”... започнал той, но веднага бил прекъснат с рязък глас. “Моля? Не почетен, бях истински председател, та аз ходех на мачове и слизах на полувремето да ентусиазирам футболистите. Всяка година от пощите отпусках средства и платове за костюми и фланелки, аз си бях действащ председател...”По думите на Лазаров тя почти му се обидила. Драгойчева обещала да вземе нещата в свои ръце, но с половин уста признала, че не е сигурна дали ще успее да убеди “другарите от Политбюро - вече не я тачели много”. Мариела Балева, Труд
След като “другарите от Политбюро” не обърнали внимание на другарката Цола Драгойчева – Соня, Борислав Лазаров се сетил за друг “син” фен, който изиграл съдбовна роля в това “Левски” да продължи да бъде милиционерски отбор – Пенчо Кубадински.
“Пенчо Кубадински “се свързал по петолъчката с Чудомир Александров, председател на ГК на компартията тогава. “Абе, Чудомире, какви ги правите вие? Бутате къща, за да направите колиба и то без да ме питате. Въпросът веднага да се снеме от дневния ред на пленума!” - това казал Пенчо Кубадински на Александров и му тръшнал телефона...След това Лазаров спокоен отива на заседанието на Градския комитет - в залата вече има 80 души. На всички е раздаден дневния ред - вътре се мъдри и точката за разделянето на “Левски”. Покрай него минават вносителите й - дори не го поглеждат, уверени в победата си. Председателят Александров открива форума с думите: “Другари, дневният ред е пред вас, предлагам точката за дружество “Левски-Спартак” да отпадне.” “Хвръкнах в небесата - това беше победа за моя отбор. А неин автор бе Пенчо Кубадински. Отдъхнах си”, завършва разказа си 86-годишният левскар.” Мариела Балева, Труд
Епилог
Не бих се занимавал с тези истории на “синия” отбор, ако срещу фактите, срещу откровенията на строителите на “синьото” житие-битие не стоеше лъжата. Лъжата, че някой друг, а не те самите и през 1969г., и през 1981г., и през 1991г. са били избрали да бъдат милиционерски отбор, отбор на ДС, на първия, втория и последния партиен ешалон. Защо? Защото същите са в състояние да им подсигурят успеха – с техните хора в БФС, в Политбюро, в Министерски съвет и в Главна прокуратура, с техните хора “командировани” в “Левски-Спартак” и в ПФК “Левски” 1914 като Борислав Лазаров и Иво Тонев, с техните контрагенти като Чорни и “Газпром”. За успеха те са готови на всичко. И “Левски” да бъде милиционерски отбор, и опасният за националната сигурност Чорни да бъде върнат като герой в страната, и стадион “Георги Аспарухов” да стане “Газпром арена”. Г-да, “сини” фенове и “сини” журналисти, вие сте последните, които имате право да съчинявате небивалици за другите. Имахте право на избор и го направихте. Избрахте да бъдете милиционери с изключение на един – Петър Петров – Кучето.
Петко Суровянски, redacademy.alle.bg (специално за FanFace.bg)
Родилни петна I
Четвъртък, 07 Февруари 2013 11:04Ако някой си мисли, че е лесно да бъде утвърдена истината, греши. Процесът е трудоемък, сложен и продължителен, защото антиподът на истината е лъжата. Защото всички онези, които съществуват покрай лъжата и се хранят от нея, не се интересуват от фактите и не изхождат от тях. Те се интересуват от последиците. Общественото съзнание е лениво и лековерно и докато черноработниците на истината търсят фактите, анализират ги и очертават бавно постройката на отминалите събития, демагозите и лъжците вече са успели да заблудят обществото, да му внушат лансираните от тях неистини, започнали са да облагодетелстват и да репресират.
В историята на родния футбол до 44-а година, впоследствие до 90-а година, безпроблемно може да бъде констатирано следното: до 1944-а година “Славия”, с шестте си титли, е далеко пред останалите, същата е ситуацията и през следващия период, в който доминира отборът на столичните армейци, на ЦСКА. След смяната на политическия режим “Славия” се оказва по-фашистка от другите, а ЦСКА по-комунистически. Истина или лъжа? Справедливост или репресия?
Футболистът Панайот Велев – Нотко описва по следния начин какво се случва със “Славия” непосредствено след 9 септември 1944г.: "Настъпи голям спад. Бяхме онеправдани. Минавахме едва ли не за фашистки отбор, а в “Славия” никога не е имало фашисти и богаташи. Ръководеха ни хора като заместник-кмета на София Любен Сокеров, шефа на библиотеката в Съдебната палата Христо Максимов, адвоката Аго Лотев, касиера ни Анев, който беше пенсионер.".
Утвърждаването на неистината, на лъжата, е още по-фрапантно на фона на това, че първият председател на “Славия” е Димитър Д. Благоев – Пальо, малкият син на Димитър Благоев – Дядото. На фона на това, че първият устав на “Славия” е написан от основателя на социалистическото движение у нас Димитър Благоев и че Георги Григоров, един от основателите на отбора, споделя следното: "В лицето на Дядо Благоев ние намерихме незаменим покровител и другар. И още на първото общо събрание го провъзгласихме за почетен член на клуба." На всичко отгоре в “Славия” са играли и братята Георги и Генади Никифорови, убити като партизани през 1944г.
Веднага след 10 ноември 1989г. “синята” пропагандна машина масирано наложи в общественото съзнание друга теза. В епохата на комунизма отборите ПСК “Левски” и “Левски-Спартак” са били “репресирани”, а ЦСКА е бил държавен отбор, създаден с партиен указ. Доказателства на тезите естествено не бяха посочени, стигна това, че армейците са най-успешния отбор в предишния период. В продължение на две десетилетия плочата бе въртяна от уличните и медийните бардове на лъжата, покрай темата бяха съчинени множество митове и легенди, а крайният резултат отбеляза тоталния крах на казионната “червена” журналистика. Нейната неспособност да се противопостави на лъжата е една от най-съществените причини армейските спортни центрове да продължават да гаснат един след друг, защото покрай утвърдената в общественото съзнание невярна представа всеки левскар на отговорен пост в държавата се чувстваше задължен да помага, а всеки цесекар да бяга от подобна ангажираност, за да не бъде обвинен в реставрация на комунизма.
До този провал с фатални последици не само за ЦСКА, но и за българския спорт се стигна, ЗАЩОТО КАЗИОННИТЕ, НАСЛЕДЕНИ ОТ ЕПОХАТА НА КОМУНИЗМА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ КАДРИ НЕ ПРИТЕЖАВАХА МОРАЛА ДА ЗАЛОЖАТ НА ДРУГА ОТДАДЕНОСТ НА КАУЗАТА И ЗАЩОТО НЕ ПРИТЕЖАВАХА ИНТЕЛЕКТА ДА ПРОТИВОПОСТАВЯТ ЗНАЧИМИ И СПОСОБНИ ДА БЪДАТ ВЪЗПРИЕТИ ОТ ОБЩЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ АРГУМЕНТИ.
Противопоставянето на лъжата във всички случаи е възможно единствено на базата на неопровержимите факти – трудоемък и не добре заплатен процес, на който “червените” гурута в журналистиката не бяха готови. Не само това, те не видяха причина да дадат път на по-способните и по-подготвените от тях. 20 години бориха лъжата, че ПСК “Левски” и “Левски-Спартак” са противостоели на комунистическата система, с лъжата, че левскарите преди 1944г. са били фашисти. По същество не реплика, а потвърждение на несъстоятелните аргументи в епоха, в която всичко съществувало преди 9 септември 1944г. бе представяно като положително.
Истината, разбира се, е съвсем друга. СК “Левски”, футболистите и спортистите на СК “Левски” никога не са били фашисти. Не само това,
ТЕ БЯХА ХРАНИТЕЛНАТА СРЕДА НА СТАЛИНИСТКАТА СИСТЕМА В СПОРТА, ЗАРАДИ КОЕТО ПЕРИОДЪТ 1944-1953г. СЕ ПРЕВЪРНА В ЗЛАТНИЯ ВЕК НА ПОДУЕНСКИЯ ОТБОР
“Доказателствата”, чрез които казионната “червена” журналистика стигна до тезата, че “сините” футболисти са фашисти, са елементарни и по същество не се различават по нищо от методиката на “синята” лъжа. Една снимка с хитлеристкия поздрав бе достатъчна на кадрите на “Работническо дело”, за да поставят “клеймото” фашист. Твърдение нямащо нищо общо с истината. Всички отбори от онова време имат подобни снимки, включително и АС 23 и изпънатата дясна ръка не е продукт на политически пристрастия, а задължение, произтичащо от едно решение на БНСФ - футболната организация от онова време. Не само това, “Левски” е единственият отбор, който първоначално демонстративно отказва да изпълни нареждането, заради което е наказан с “мъмрене” и глоба от 5000 лева (“С името на “Левски”, Стефан Нойков). През 1942г. БНСФ излиза с ново нареждане - всички спортни клубове да станат колективни членове на профашистката организация “Бранник”. Председателят на “Левски” Стоян Реджов и членовете на УС вместо да изпълнят нареждането правят клуба колективен член на младежкия Червен кръст, на чиято спортна секция отпускат стая в сградата на игрище “Левски”, а връзката с “Бранник” е отказана (С “Левски” по дългия път през времето, Стефан Нойков).
Какъв е бил социалният състав на публиката на “сините” ясно личи от спомените на един от деятелите от онова време Методи Величков: “В онези години спортните клубове ангажираха понякога салона на Военния клуб за свои вечеринки. На “Левски” този салон не беше отпуснат нито веднъж. Много пъти сме го искали и винаги ни беше отказвано. "Кого ще ни доведете – питаха ни. – Обущарите, шивачите, зарзаватчиите – количкари и други като тях?" (С “Левски” по дългия път през времето, Стефан Нойков, стр.87).
В унисон с този многозначителен факт, че на "сините" преди победата на социализма у нас в социален план се е гледало като на отбор втора ръка, не е без значение да бъде изяснено и общественото положение на “благодетелите”, които са отделяли някакви средства, за да го финансират. Това са Стоян Реджов, мандраджия от Нови Пазар, Иван Карадочев, търговец на кожени изделия, притежаващ магазин на ул. “Алабин” и един колбасар – Докузанов, продавал продукцията си в софийските хали. Ясната идентификация на масите, подкрепящи “Левски” преди победата на социализма у нас, е карала ръководителите на отбора да търсят симпатизанти там, където другите софийски отбори, утвърждаващи и следващи по-различни амбиции не са се сещали да търсят.
В спомените на инж. Георги Младжов, играл и в австрийския “Вин” преди пак да се завърне в “Левски”, може да прочетем следното: "Равномерно играх и във Виена, и в София. Само че в Австрия срещнах по-голяма признателност – от публика, от ръководители. Не се оплаквам и от "Левски". С Гого Петров, собственик на кино “Балкан” и член на клубното ръководство, сме пръскали листовки из циганската махала преди наши мачове." Такова е становището и на проф. Д-р Драгомир Матеев: “В отборите на клуба влизаха предимно ученици, студенти и чиновници, т.е. хора от средните слоеве. Членската маса на “Левски”, както и многобройните му привърженици бяха хора от народа.” (Стефан Нойков, С “Левски” по дългия път през времето.)
Когато през 1935г. в ръководството на клуба влизат хора с фашистки убеждения, в знак на протест демонстративно си подават оставките секретарят Борис Голов, завеждащият спорта Георги Караиванов и завеждащият футбола и кръстник на “Левски” Борис Василев – Боркиша. Казано с други думи метафората “отбор на народа” изобщо не е случайна, а има своите проекции, както в епохата на царска България, така и в епохата непосредствено след 9 септември 1944г. През 1964г., в словото си по случай 50-ет годишнината на клуба, един от председателите на “отбора на народа”, Ангел Бързашки, патетично ще заяви следното: “Ръководството на дружеството се оглавява от фашизирани елементи, но масите са хора от НАРОДА и си остават при НАРОДА...Никола Крушовенски и Стойчо Стойчев за антифашистката си дейност получават смъртни присъди. Ремсистите правят събранията си по пейките на трибуните. Между тях е и Ганчо Ганев – министър на народната просвета сега, Христо Ганев – режисьор в кинематографията, Георги Чепилев, Мария Поликарева и др. За фашистките главатари това не е било неизвестно. Тях ги дразнел “Левски” като СВЪРТАЛИЩЕ НА ПРОГРЕСИВНИ ЕЛЕМЕНТИ.”
Петко Суровянски, redacademy.alle.bg (специално за FanFace.bg)