Ники Александров: На Острова футболът мирише различно!
Сряда, 28 Януари 2015 19:36Не предполагах, че следващият ни гост ще се окаже чак такъв фен на английския футбол. Страстта му към Ливърпул и хубавата музика е всеизвествен факт. Но това, че е горещ привърженик на пчеличките от Брентфорд, беше истински шок за мен. Уважаеми читатели, главният редактор на gong.bg, Ники Александров. Приятно четене и гледане!
Повечето фенове на Ливърпул в България са и фенове на ЦСКА, така че изборът ти на любим тим в Англия не е изненада. Но, моля те, разкажи ни какво теб те запали по лудостта, наречена английски футбол и в частност по червените от Анфийлд?
Тук няма да изненадам никого – в началото на 80-те години, когато самия Ливърпул бе на два пъти в София за мачове с ЦСКА се случваше всичко това. Това бе достатъчна предпоставка много фенове да се запалят по „мърсисайдци”. Макар да има и някакъв странен комплекс във всичко това. Твоят ЦСКА елиминира във втория сблъсък Големия Ливърпул – но въпреки това, след този мач ти ставаш фен и на Ливърпул! Има много подобни случаи, моя е един от тях. Но през онези години бе така. Когато допира до английския футбол бе едно седмично двустранично подлистниче „Спорт тото”, както и не дотам актуалните материали и сувенири из нелегалните футболни борси, то колко му трябва да се запалиш от един-два мача на живо. Не бива все пак и да забравяме, че именно Ливърпул в онези години бе основния символ на велигието на аглийския клубен футбол!
Винаги съм се чудел как бих се чувствал като фен, ако Арсенал играе с български отбор. В рамките на десетина години Ливърпул игра с Левски, с ЦСКА и с Лудогорец. Какво е усещането да гледаш островните си любимци срещу вечния враг, по-любимите ти червени и настоящия шампион на страната?
Най-напред да ти пожелая и на теб и на останалите фенове на Арсенал да случите и вие на български противник в евротурнирите. Най-малкото това ще ви даде удобна възможност да бъдете близо до отбора си за известно време. Да бъдете и заедно с неговите фенове. Иначе от тези мачове, които изброи бях, при това по работа, единствено на мача с ЦСКА. Този в София обаче е едно от най-големите разочарования за мен. Винаги съм твърдял, че вероятно Ливърпул никога в своята история не е гостувал за мач, на който 2/3 от трибуните са били празни. Дали ще играе на стадион за 5 хиляди, за 50 или за 90 хиляди, но той да бъде 2/3 празен – това просто не бе истина!И в допълнение – три месеца след Истанбул! Това си остана най-големия ми укор към привържениците на ЦСКА. Реваншът на „Анфийлд” пък остана в историята, също така бе професионална гордост, че единствено чрез нашия радио-ефир феновете слушаха този мач, тъй като той нямаше тв-излъчване в България. Години след това чувах как звънят мобилни телефони на червени фенове – не с някаква мелодия, а с мой запис на гола на Вальо Илиев! Колкото до двубоите на Ливърпул срещу Левски и Лудогорец – тях просто ги приемах като поредните мачове за отбора. В интерес на истината, срещу Лудогорец малко се поизложихме, ама... това е, разградчани имаха шанса да хванат един Ливърпул в доста слаба форма.
След изпусната титла миналата година заради подхлъзването на Джерард, трансфера на вечно гладния Суарес и контузията на Стъридж, представянето на отбора в първенството е далеч от очакванията, въпреки привлечените за близо 100 млн. паунда футболисти. В Европа присъдата беше още по-жестока – по-слаб от Базел и малко по-силен от Лудогорец. Брендън Роджърс ли е основният виновник за това?
Тези месеци се шегувам, че сигурно съгледвача, скаута, който е посъветвал Роджърс да вземе играчите от Саутхямптън е объркал листчето в тефтера си. Взел е грешните, а тези които е трябвало, са си останали в Саутхямптън. След като отбора е далеч преди Ливърпул във временното класиране! Колкото до привличането на Балотели – то това да го нарочиш за заместник на Суарес, е все едно да си смениш Мини Купър-а с полско Фиатче. И да искаш пак да си класен на пътя. Няма как да стане. Иначе Роджърс няма как да бъде изцяло винен, тъй като той все още не се доказал като могъщ треньор, неговия рафт е празничък. Разбирам този сезон Юнайтед да не стане първи, след като го води Ван Гаал и разполага с подобни играчи – ето това би било провал, но този Ливърпул с Роджърс има съвсем малко къде нагоре да мръдне и нищо повече.
Трансферът на Джерард би изглеждал нещо нормално (застаряваща звезда отива да осребри последните години от кариерата си в САЩ), ако не ставаше въпрос за Стивън Джерард. Той имаше уникалния шанс да се нареди до икони за клубовете си като Малдини, Тоти, Гигс. Неговите противоречиви изказвания предизвикаха доста полемики наляха вода в мелницата на неговите противници. Не се ли подхлъзна отново Стиви Джи?
Съгласен съм с така зададения ти въпрос. Да, подхлъзна се. Джерард е иконична фигура в историята на клуба, но липсата на шампионска титла винаги ще му тежи във визитката. Аз дори не виждам и какво повече има да осребрява? В САЩ няма да го посипят с долари, плюс това той не притежава допълнителния ентъртеймънт чар, като един Дейвид Бекъм и фамилия да речем, за да развърти някаква индустрия около себе си. Затова също смятам, че този ход е напълно безсмислен. Още повече ако след една година се заговори за някакво завръщане.
Ако допуснем, че новите шампиони (според Нойзи) - Челси и Манчестър Сити са сигурни за топ 4, битката за останалите 2 места се очертава жестока. Шест отбора са в рамките на 7 точки. Ще успее ли Ливърпул да се класира в четворката или тежкият им календар (първенство, ЛЕ, FA Cup, Capital One Cup), непостоянството в играта им и липсата на класа ще ги провалят?
Призовавам Нойзи за малко смирение, особено след гостуването на Тотнъм и мача за купата срещу Брадфорд. Макар че, с основния конкурент Манчестър Сити са един дол дренки. Все пак и аз бих посочил Челси за фаворит. Едно от другите две места няма как да не е за Юнайтед. Така за мен реално остава едно свободно. Колкото до Ливърпул – отговарям ти два дни преди реванша срещу Челси за Купата на лигата, както и два дни след нулевото равенство срещу Болтън за FA Cup. Така че бързо-бързо фронтовете могат да се разредят. Правят ми някаква добра, сравнително дълга серия с победи в шампионата, но хиксират у дома срещу последния Лестър! Така няма да се получи. Хиени като Арсенал и Тотнъм също дебнат за място в четворката. Но в крайна сметка, Ливърпул като завоюва мяст в ШЛ миналия сезон – за какво му беше? Да не може да бие Лудогорец?
Как ще изглежда според теб великолепната четворка в края на сезона? И какви са козовете на Арсенал в тази битка?
Вече започнах отговора на този въпрос. Тук по-скоро е любопитно присъствието на отбор като Саутхямптън и дали той ще успее да вземе една от квотите, което ще доведе до объркването на доста сметки. Така мисля, че и Арсенал ще „изгори”. Ако вземем предвид моментното състояние на отбора, особено след мача срещу Сити то бихме дали шанс на Арсенал за четворката, но дали ще бъда „оригинален” като кажа, че сезона тепърва предстои да се изиграва?
Ролята на Венгер в развитието на Арсенал е безспорна, но вече втори сезон Арсенал не може да осребри 10-те години „лишения“ покрай построяването на новия стадион.Голяма част от феновете на отбора искат смяната на мениджъра. Вярваш ли, че Венгер може да направи Арсенал отново шампион и кой според теб ще го замение на поста, когато реши да се оттегли?
Ох, сложни въпроси. Хвърляш ме в някакви арсеналски терзания, където не съм много подготвен и компетентен. Този сезон, вероятно поне още един-два трудно може да се мисли за окупация на първото място, по-скоро за изместването от там на Челси, Сити и Юнайтед. Така че, ако имате търпение още поне три сезона, може пак да се дискутира. Лошото за Венгер е, че едва ли дотогава ще остане търпелив фен. Единствено печеленето на други трофеи би уталожило нещата. Но мисля, че французина даде вече доста на клуба и е редно да се оттегли. Кой би могъл да го замести? Спокойно, кандидати за Арсенал винаги ще се намерят. Давам ви Брендън Роджърс – не го ли искате? (б.а. Брендън Роджърс начело на Арсенал?!, по-добре да върнем Мойс на Юнайтед).
Кой от сегашните футболисти на Арсенал има качества за място в групата за мач от сезона на Непобедените?
Ами, затрудняваш ме. Харесвам част от „вноса” ви напоследък – Санчес, Йозил преди това. Футболисти с финес. Може би те?
Ще те помоля за мнение относно един спор между феновете на Арсенал. Жиру или Уелбек е по-добър?
Тук отговорът е много лесен и кратък. Никога не съм харесвал Дани Уелбек. Сигурен съм, че от Юнайтед се прочистиха с неговото напускане. Нещо като непотребна стока. Съжалявам за неговите подържници, но съм „за” Жиру.
Кои футболисти, носили фланелката на Арсенал, са ти носили най-голяма наслада с играта си? Коло Туре не е сред възможните отговори.
Никой друг не би могъл да се сравни с Тиери Анри! Дълги години ми харесваше и Ван Перси. Той и сега ми харесва, но някак така и не мога да го впиша в представите си в Юнайтед. Харесвам и Анелка като играч, ако трябва и него да броим, макар, че освен в Арсенал той мина през много други отбори. Бергкамп, Йън Райт, Фреди Люнгберг... не са малко!
Кой „уби“ българския футболен фен или защо повечето ми приятели предпочитат да си уредят пътуване в Европа, за да гледат Арсенал или Ливърпул, вместо да отидат до Герена или на Армията?
Любим въпрос! Българският футболен фен не е глупав, той лесно може да прецени кое е качествено, кое е истинско. От тук последва този рязък спад в посещаемостта на родните стадиони в последните години. Но трябва да си от онези типове фенове, на които кръвта вътре кипи, които наистина са готови да се дигнат до къде ли не, за да гледат любимия си тим. Аз дори съм от онази категория, които се вдигат дори за мачове, които в очите на мнозина изглеждат странно. Бил съм на какви ли не двубои – от втора дивизия на Тунис, от трета на Турция, на мачове тип „Вестерлоо – Турку” от Лига Европа или да прекосиш цяла Германия за да гледаш Волфсбург в мач от Интертото. Да гледа контролата Го Ахед Ийгълс срещу Аякс или да отидеш в краен лондонски квартал за двубой от 7-ма или 8-ма дивизия. Бил съм и там – на мач на ФК Хорнчърч. Това вече е наистина любопитна категория фенове. Специално в Англия съм бил на може би 100-120 мача. Виж на един от фотосите за какво иде реч – Барнет срещу Челтънъм, Оксфорд срещу Ръшдън енд Даймъндс, Лейтън срещу Торки и разбира се – билет от мач на любимия ми Брентфорд. Бил съм сам или с приятели на „Грифин Парк” поне дузина мача. Преди години дори направихме Фейсбук група за феновете на Брентфорд в България, ама си бяхме само ние. В Лондон освен квартални стадиончета, като това на Хорнчърч, няма стадион на който да не съм бил. При това по много пъти. На мачове на стария и на новия Уембли, на Челси, на Тотнъм, на Уест Хям, на КПР, на Уимбълдън – когато играеха на Селхърст Парк, по-късно и на АФК Уимбълдън – на Кингсмедоу. И още на Милоул, на Лейтън, на Барнет, на Фулъм, на Кристъл Палас. Може би пропускам нещо. А да, на Арсенал – и на „Хайбъри” и на „Емирейтс”. Ето ти част от билетчетата и на мачове на Арсенал. Онзи с Галатасарай не ти е май много приятен спомен. Този с Ланс за ШЛ през 1998 година се игра на Уембли, преди него пяха Спайс Гърлс.Това вече си е футболна страст с която се гордея! Това в България просто не може да го намеря, не мога да задоволя страстта си. Като над 80% от изброените посещения на мачове не са свързани с професията ми. Те са си изцяло лично дело. Желая на всеки футболен фен да опита от онзи футбол, да помирише атмосферата. Не е лъжа – на Острова наистина мирише по-различно. На футбол, на традиции, на честност!
Интервюто на Георги Стоянов, публикувано в arsenal-bulgaria.com
Бока - отборът
Сряда, 03 Октомври 2012 09:40Чудя сe: Как е възможно, отбор, чийто квартал е от сорта на Ла Бока да бъде наистина сериозен тим с трофеи, популярен в цял свят, и дал на света може би най-блестящото футболно творение в лицето на Марадона? Представяте ли си например Монмартър в Париж или Арбат в Москва да произведат дори някакви дребни футболни подобия на Бока Хуниорс? Невъзможно! Нали тези квартали са със съвсем друго предназначение. В тях има изкуство, има часове приятно прекарано време с приятели. Всичко друго, но не и екстремни футболни страсти.
Явно обаче в Буенос Айрес са успели. Кривнете няколко пресечки встрани от „Каминито”, оставете туристите да чакат ред за снимка с фалшивия Диего и елате в неговия истински дом – Ла Бонбонера, емблематичния стадион, приютил един от двата местни гранда. Другият е Ривър Плейт. Сега обаче сме на тема Бока.
Нормално е всичко наоколо да бъде в тези, сякаш единствени цветове – син и жълт. Графити, балкони, накачени артикули пред многото магазини с клубни артикули – всичко сякаш сочи към храма.
Когато вече сме вътре, за пореден път се питам: Защо цял един централен сектор на този стадион е направен единствено и само за нуждите на местните баровци? Съвсем малко места долу ниско за простолюдието и много остъклени етажи, където стоят богатите фенове на Бока. Сред тях често, по привилегия, е и самият Дон Диего. Често сме виждали кадри, на които той е с дъщеря си или с жена си и гневно ръкомаха по съдията или бурно се радва на гол. Да обхождаш с поглед тези места, както и терена, където той е играл години наред, е някак си вълнуващо. Макар и по този дистанционен начин. Затваряш очи и все едно си на мач, заедно с останалите ревящи 50 хиляди гърла по трибуните. Насред стадион, носещ комично името „Ла Бонбонера” (Шоколадовата кутия). Да си там е по-вкусно от шоколад.
Всъщност в нито едно от чаровно мизерните бюфетчета на стадиона не продават кутии с шоколадови бонбони. Продават предимно някакво бледо подобие на хот-дог, всъщност обида за кулинарен рай като Буенос Айрес. Но въпреки това е вкусно, не само защото е небрежно евтино. А защото е част от историята. Защото този бюфет, и онзи на съседния сектор, и онзи на отсрещната страна, съществуват в този си вид от десетилетия. Възможно е и продавачите да са същите. И да са приели това място от своите бащи. Защото Бока Хуниорс – и кварталът, и отборът са носители на твърде голям исторически багаж. Над рафта с няколкото пластмасови туби с кетчуп и горчица е залепен плакат, всъщност снимка от мястото зад вас. С горд надпис: “Добре дошли в най-лудия град на света – Ла Бока, Аржентина!” И после се попитайте, защо ли Диего е тръгнал точно оттук…
Ники Александров, flashspotting.wordpress.com
Как Бойко Борисов подцени феновете на ЦСКА, три пъти
Понеделник, 25 Февруари 2013 19:26Феновете на ЦСКА се оказаха добри познавачи на времето. Прогнозираха го още преди няколко месеца. Но не като Иво Андреев, да познаят дали предстоящата седмица ще вали или ще грее слънце. Те прогнозираха политическото време. Още през ноември в няколко поредни мача от първенството, сектор Г запя с пълен глас против Бойко Борисов. Тогава внимание обърнаха най-вече спортните медии. Останалите маркираха случката. Но реално това бе първият същевременно организиран, но и спонтанен протест срещу тогавашния премиер, все още далеч от помислите си, че скоро ще подаде оставка. Тогава, в рамките на няколко седмици по време на мачовете на ЦСКА дочувах фен след фен да се кълне, че на предстоящите избори той НЯМА да бъде гласоподавател на премиерската партия. Сигурно през целия онзи ноември, ГЕРБ са загубили едно 40-50 000 ревностни фена на ЦСКА. И съвсем както е в реда на нещата, това бе подценено. „Ще викат, ще викат, ще дойде зимата, паузата и ще се кротнат” – това бе обобщението. Така и стана. Феновете се кротнаха, за да дойде ред на обикновените граждани.
Онзи протест бе първата вълна на негативна реакция от страна на червения футболен фен. Чудя се как е възможно един тон анализатори, политолози, всякакви социолози, разбирач до разбирача да не намериха за нужно да обърнат внимание на сигналната лампа идваща от стадиона. А сега можеше да се тупат в гърдите, че първи са предупредили. Не казвам, че феновете на ЦСКА са били реалните пионери на избухналите вълнения тези дни. Далеч по-простичко е – те бяха първите, нищо повече. За разлика от объркването, което цари напоследък, футболните привърженици имаха една-единствена и кристално ясна позиция. А тя бе свързана с измятането от страна на Бойко Борисов по отношение на генералното спонсорство на клуба. Обещал няколко месеца преди това Газпром за „червените“ като отговор на банковия гръб, даден вече на вечния съперник, Борисов небрежно обяви, че всъщност руснаците отиват пак при Левски. И започнаха небрежно да го освиркват. И да губи първите си десетки хиляди гласа. Премиерът подцени ЦСКА така, както може би навремето не го е правил и Байерн Мюнхен в първите 18 минути на мача си в София през пролетта на 1982 година. Редовият червен фен – от София до Дуранкулак се почуства прецакан, изигран. Вместо резултата да стане 1:1, той стана 0:2. Явно бе изразена държавна подкрепа към единия гранд, другия бе захвърлен на огризки в ъгъла. Въпреки, че министър-председателят побърза да даде гръмко изявление, как именно на ЦСКА най-много се е помагало. Грешка, никой привърженик на ЦСКА не му повярва. А те не са малко.
Дойде и втората вълна на отричане от управляващите. Няколко седмици по-късно се разбра, че единият гранд, този който вече води в резултата с 2:0, ще вкара нов гол. Пасът за него бе поднесен на тепсия. Чисто нов стадион бижу, ей така, сякаш с едно щракване на пръстите. А години наред от Божков през Лупи, та чак до Титан всяко ръководство на ЦСКА криво-ляво правеше някакви напъни да направи някакъв проект, нещо да опита, нещо да скове. Всичко бе по-скоро на кокошкарска основа, но дори тези напъни срещаха постоянен отпор. Архитект Диков ли, разни еко-организации ли – всички изреваваха като ранени лъвове, щом някой понечеше дори да мечтае за нов стадион в Борисовата градина. Не можело, как така, щели да се строят и разни търговски обекти, сякаш това не е най-нормалното нещо за всеки чисто нов стадион в света? Не може там да влизат багери, защото това щяло да наруши ритъма на популацията на катеричките в парка! А в началото на февруари от Герена такъв тътен се нададе, че сигурно 100 катерици от околията са оглушали завинаги. Ето ти новите 40-50 хиляди зарекли се пред жена, деца и приятели: „Аз за този, за тези – никога!”. И отново сякаш в ПР-офисите на Министерски съвет си запушиха ушите и си затвориха очите – не усетиха, как в една никак не малка група, в една голяма общност, каквато реално представлява фенската маса на единия от двата големи футболни клуба в България Бойко Борисов става враг №1. Започнаха да припознават в него главния виновник за проблемите си. Естествено, това далеч не е така и проблемите на ЦСКА от години произлизат от собствения двор, но ходи обяснявай на байчето от селцето.
А онзи ден вече дойде финалната поанта, която попари окончателно феновете на ЦСКА и ги накара да изпаднат в клиничен шок. В разгара на народните вълнения, те видяха собственика на своя отбор да изразява гражданската си позиция. До тук нищо лошо, само дето тя бе в подкрепа на премиера в оставка. Също нищо лошо, само дето всички тези десетки хиляди, които вече от месеци пустосват бат`Бойко са си казали: „Лелееее, тоя нашият не стига че ни таковат как ли не, тръгнал да го подкрепя!” Ето това е била най-честата реакция, бъдете сигурни. И хоп – нови 40-50 хиляди вече са категорични във вота си на предсрочните избори. Ами, три пъти по толкова, най-грубо пресметнато не е малко. Премиерът на България не забеляза тази ставаща все по-компактна група. Просто я считаше дълго време за нещо незначително. Самото присъствие на неговия съфамилник в ариегарда, така леко отзад на този митинг пък означава само едно: неговото присъствие в ЦСКА е поставено в ситуация ези или тура. Ако ГЕРБ остане на власт, има реални шансове и позициите на Титан да се бетонират на „Армията“. Обратното – нова власт би означавало бързо прибиране на багажа от там. Димитър Борисов поне бе честен – показа категорична, мъжка позиция. А не като Тодор Батков, който след контролата с Видима се изказа по следния начин: „Гледах цирка в парламента, същите муцуни като преди 23 години, като по време на „танковете”. Айде вече да ги сменяме...” Кои да сменяме г-н Батков? Тези сега ли, онези старите ли, абе ходи дешифрирай какво бе казано. Но хитовото интервю на боса на Титан и ЦСКА пред нищо неподозиращата кой е „този любопитен протестиращ” по думите на Ани Цолова, преля чашата и вбеси много редиците на червената фенска общност. И реално след като е имало месеци наред протести срещу това ръководство на ЦСКА, същите тези фенове да желаят и ново ръководство в държавата, че по този начин да стане и другото. Изобщо – кашата е пълна, но изводът засега един: г-да политолози, социолози и всякакви медийни носорози: не се правете на безгрешни, следващия път не подценявайте това, което се случва по трибуните на футболните мачове. Те са перфектният индикатор, идеалният барометър на случващото се и на това, което предстои.
Ники Александров, Гонг
Червените клетници
Събота, 04 Май 2013 22:19Няколко часа след края на ЦСКА – Ботев Пд, червените ще имат скромен, тих юбилей. 65 години от създаването на клуба. В навечерието на този юбилей настроението е минорно. Самият мач, който в някакво друго измерение би бил жесток, лют сблъсък сега почти губи смисъл. На стадиона ще има вероятно повече привърженици на гостите от Пловдив. На терена срещу летящите към завръщането си в Европа канарчета, ще се изправи отбор, загубил де що има да се губи тази пролет. На няколко пъти бяха изпускани последните влакове за титлата – срещу Литекс, срещу Лудогорец, при това все на собствен терен. Бе изпуснат моралният трофей – да бъде победен на два пъти в рамките на един сезон вечния съперник Левски, а и в същото време да му се попречи той да триумфира с титла накрая. Бе пропиляна и възможността за купа, оттам и опит да бъде спечелена Суперкупата. Отличия, които все пак играят ролята на подсладител.
Часове преди юбилея един срещу друг ще се изправят и двама треньори, които в родните, локални мащаби се водят на светлинни години разстояние един от друг. Всъщност, освен че ги свързва един любопитен показател, а именно фактът, че преди години и Стоилов и Радуканов са играели и в двата гранда, то имат и по-скорошна връзка. Единият сега успя за изправи Ботев в прилична поза, след като Ферарио Спасов не успя с тази задача през есента, а другия бе на път да отложи целият този жълто-черен футболен ренесанс с цяла една година, тъй като в Пловдив рискуваха класирането си в елита, ако дори още една седмица бяха забавили уволнението на Радуканов. И едва ли настоящия треньор на ЦСКА може да очаква джентълменски аплодисменти от сектора на гостите в събота вечер. По скоро оттам ще се чуват ехидни подмятания, че са се отървали сравнително безболезнено.
Всъщност за какво се чудя да търся какви ли не алегории за умрялата обстановка и атмосфера в Борисовата градина на връх 65-та годишнина, след като онзи ден примерът ни се набоде в очите, с жестокостта, с която Граф Дракула е набождал на колове главите на враговете си. Фенове на ЦСКА изкопаха истински гроб в средата на терена на стадиона! Този стадион, който е бил десетилетие наред арена на славни битки, тук са прекланяли глави всички тимове в България, тук са били и част от славните мачове на армейците в Европа. Тук са правили първите си стъпки, след което са показвали голямата си класа имена като Якимов, като Жеков, Колев, Янев, Гаганелов, Д.Пенев, Велинов, Г.Димитров, Джевизов, Марков, Йончев, Младенов, Ицо, Любо и Емо. Техните бутонки са тъпкали именно този терен, тази трева, която бе изкопана и превърната в гроб, с надлежната за целта надгробна плоча. Това бе нещо като хорър-честитка към ръководството, по случай 65 години ЦСКА! Егати юбилея! Това е далеч по-голяма гавра от това Левски да те бие със 7:2 когато ставаш на 20 години, или пък 5:0 когато вече честваш половин век. Или пък да бъдеш сюрпризиран от президента Лупи, като вместо тържества за 60 години ЦСКА, да ти отнемат лиценза за Европа! Всъщност, като се замисля, вече ще следя календара и когато идва по-кръгла годишнина при червените ще се приготвям за някакви негативни неща около тях. Просто по навик и традиция.
Миналата седмица, дни преди вечното дерби в интернет се завъртя едно клипче, на малчугани с червени футболни фланелки, които призоваваха своите батковци да смажат съперника си в предстоящия мач. Така ги смазаха, че не видяхме. ЦСКА изигра мача като един обикновен тим, като отбор, който е в златната среда, не се цели в нищо и не се притеснява от нищо. Тази пролет червените окончателно абдикираха, при това съвсем доброволно от ролята си на водещ фактор в българския футбол. Имам неприятното шесто чувство, че онова от миналата година, когато червените бяха до последния дъх, до последната минута в играта за титлата, няма скоро да се повтори. Дано да бъда опроверган още следващия сезон, когато пък за зла участ съвпада с един друг юбилей. Далеч по-паметен и със сигурност с идеята да бъде почетен какво подобава. Но този облик, който в момента носи ЦСКА върху лицето си не е мимолетна гримаса, която се е получила, само защото отбора е загубил злощастно от Левски в последната минута. До постигането на този безличен облик се стигна след една цялостна политика, която съвсем не започва от настоящето ръководство. Късата памет на мнозина забрави за безумията, неуредиците и абсурдите, съпътствали като цяло няколкото последни ръководства на „Армията”. Просто основната грешка на Титан е, че не направиха нищо, за да бъдат разпознати от историята като босовете, направили нещо по-различно от тези преди тях. Дори успяха да мултиплицират част от негативите. И сега я докараха до там, че да не могат да изпият като бели хора по чаша шампанско, да спретнат едно скромно тържество и да се поздравят, че техния клуб навършва 65 години. Вместо това са звънели спешно телефони в сряда сутрин, за да пращат по първомайски почин няколко трудовака да заравят гроб в центъра на терена на „Българска армия”! Юбилей ли е да го опишеш?
Ясно че при липсата на каквито и да е положителни резултати от официалните мачове, май много, много не е до отбелязването на подобни годишнини. Но все пак – освен онази пощенска марка, чието представяне се превърна в гаф, поради скандалния избор на снимка, какво друго бе спретнато по повод празника? Лупи поне направи някакъв мач, викна бивши звезди. Направи и концерт в НДК, изтупаха се там Зе Руи, Марки, Амунике, Неи в едни лъскави костюми, Първанов го почете, Боби Михайлов и Стоичков бяха заедно в залата. Направи и прословутата Алея на славата, плюс топката пред сектор А. Ще кажете, ама онова бе по кръгла годишнина, тази не е чак толкоз. Така е, но нищо не пречеше и тази да се отчете подобаващо. Без да се целят Томовите творчески висини, той там бе ненадминат, дай му празненства и тържества да прави. По-скромно, ама чак пък една пощенска марка! Но донякъде е разбираемо. Феновете на ЦСКА са уморени от негативизъм, тъжни са, каква годишнина, какви усмивки? Разкатаха им фамилията до такава степен, че да ги е срам да се тупат в гърдите, че са от ЦСКА. Пак без отличия, трепериш за евротурнирите, бие те някакъв безумен Левски. Червеният роден колос в момента е като някакъв съвременен прочит на „Клетниците”. С тази разлика, че героите са много повече от тези на Виктор Юго. И май са с една идея по-клети!
Ники Александров, Gong.bg
Стойчо в ЦСКА – естествения ход на историята
Вторник, 16 Юли 2013 14:56Стойчо Младенов отново е в ЦСКА! Това е толкова естествено, колкото Левски да падне от един от най-слабите тимове в евротурнирите. С поредното си завръщане на „Армията”, Младенов доказа, че каквито и да са обстоятелствата, каквато и да е обстановката, докато той е в треньорската професия, мястото му ще бъде на този стадион. Стойчо е бил помощник на Гочето при Илия Павлов, бе наставник на тима при Васил Божков и при Лупи, сърба попарата и на „Титан”. Сега започва работа в условията на дълбока публична анонимност. Все още ширещата се неизвестност около управляващите фактори в ЦСКА ще бъде изключително нов елемент и за самия треньор. Стойчо Младенов винаги е обичал да работи по една простичка схема – директен контакт с боса, без посредници. Залагал е на взаимното доверие и в голяма степен то съществуваше при първия и втория му престой като главен наставник. Естествено и напълно нормално, когато в схемата е замесен Александър Томов, този подход претърпя любопитна трансформация през първата половина на 2008 година. Знаменитите 16 точки преднина бяха натрупани след
ясно изразен открит
конфликт между
треньор и ръководител.
Стойчо натри носа на екс-политика, като заяви, че не харесва методите на ръководене на клуба, най-вече разпродажбата на част от звездите без съгласието му. Онази зимна пресконференция на Панчарево остава в историята. С типичния си солиден маниер на говорене, Младенов изобщо не се притесни от стоящия до него бос. Конфузната ситуация бе признак, че нещата не са такива, каквито би трябвало да бъдат. Да припомним, че няколко седмици по рано бе и великолепното представление, наречено „ЦСКА тренира с извадени джобове”, състояло се в знак на протест срещу забавени и неполучени заплати и премии. Но след това събитията се развиха със зашеметяваща бързина, включваща титла, отнет лиценз и повече от масирано вмешателство в работата на треньора, довело до неговото напускане.
Периодът на Младенов под ръководството на „Титан” го прескачаме, тъй като за него е писано и говорено, почти колкото за световната финансова криза. Това бе един от най-причудливите периоди изобщо в историята на световния клубен футбол, където в даден тим близо половин година ръководството имаше една едничка цел – да разкара собствения си треньор! Всички други приоритети бяха загърбени. Важното бе Стойчо да го няма в ЦСКА! Това в крайна сметка се оказа май и единствената цел, която от „Титан” успяха победоносно да изпълнят докрай по време на престоя си в Борисовата градина. Сега обаче идва сериозното объркване. Стойчо влиза отново в шамарите, а зад съвсем лекото повдигане на завесите на придобилото правата върху собствеността на ЦСКА сдружение „Червени шампиони” наднича физиономията не на кого да е, а на
същият този Томов.
Пет години след като излезе за последно от кабинета си на „Армията” с леко превита гърбица, за да се пази от народната любов, Томов в ролята си на идеолог на новата власт покани точно Стойчо Младенов за треньора-спасител в този критичен момент. За Лупи в момента важи златното правило от учебниците по криминалистика, където пише, че рано или късно престъпникът се връща на местопрестъплението. Така че, логичния първи въпрос, който е редно да бъде зададен към Младенов днес е: „Стойчо, сигурен ли си в това, което предприемаш?”
Аз от своя страна пък съм сигурен, че треньора не е съвсем сигурен. Но знае защо го прави. Заради ЦСКА! И заради нищо друго. Ето я голямата разлика между него и плеяда други легенди, които съвсем не обичат да го правят заради клуба, който ги е изстрелял на върха на футболния небосклон у нас. Пет години след лятото на 2008 година се сипеха откъслечни обвинения срещу Младенов, че бил дезертирал, заради отнетия евролиценз и съответно факта, че няма да се прави голяма селекция. Глупост, сътворена и натрапвана единствено от неговите врагове. Истината е, за тези, които са позабравили, че на подготвителния лагер в Боровец взеха да се появяват на сутрешната тренировка играчи, за които Стойчо изобщо не бе уведомяван. И този факт преля чашата на търпението. Ако вие започнете ден след ден да заварвате непознати в дома си, ще предприемете един от двата възможни варианта. Или ще набиете някои от тях или този, който ви ги праща или ще си тръгнете. Младенов избра по цивилизования начин. Напусна огорчен, седмици след като бе спечелил последната титла. С онези 16 точки, които не излизат от устата на Томов. Но знаеше, че рано или късно ще с върне в своя футболен дом. Оказа се, че и двата последвали пъти го направи във възможно най-неуютен и дискомфортен момент. Заблуди се, че може да направи добър, печеливш тандем с Димитър Борисов. Вярваше си, че ще зарази боса си с шампионски манталитет. Не се получи. Сега, въпреки началото на новия етап, този след „Титан”,
в ЦСКА е още
по-объркано.
И както се оказа – мераклии за треньорския пост липсват. Няма смелчаци да се хвърлят в дълбокия вир, където не знаеш какво ще набараш – риба ли, рак ли или крастава жаба? Седмица преди началото на първенството по-непредвидим ЦСКА едва ли някога е съществувал. Поради това „смелчаците” се дистанцираха и чакат как ще потръгне цялата тази нова работа. Веднага се заговори, че Младенов искал спешно поне седем нови играчи. И веднага се заговори, че ето как отново щяло да му се пълни канчето. Досадници, предлагам най-сетне да замълчите! Или може би трябва да се задоволи кефа на вечните мрънкалници, като Стойчо дойде и отсече: не искам нови, ще работя с наличния материал! За да са спокойни, че не си пълни гушата с комисионни. Тъпа, плоска и вече досадно изтъркана теория, на която вече и първолаците не се връзват. ЦСКА никога не е бил притискан толкова близо до въжетата на ринга, бе на секунди да хвърли кърпата и да изпадне във вечен нокаут. Предстоят мачове срещу вечно натопорчения Локомотив Пд, гостуване в Стара Загора на пресния носител на Суперкупата и следващо гостуване в Разград. Няма да е учудващо, ако червените повторят старта си от миналия сезон. Това Стойчо Младенов напълно го съзнава. Знае, че нов провал, при това въпреки цялото грамаданско алиби, което съществува в момента ще се отрази негативно и на него. Но тръгва смело напред. Без много да му мисли. И надявам се знаейки, че над него е Сашо Томов, плюс засега разни химерични анонимни бизнесмени. Което може да даде възможност да се обърне пирамидата и да се тръгне с далеч по скромна кошница. Няма значение! ЦСКА не бе убит, мърда, надига глава, жив е, а Стойчо пак запретва ръкави. Това е естествения ход на историята!
Ники Александров, Гонг
Клети, по-клети ЦСКА...
Четвъртък, 15 Август 2013 08:07Червените са без никакви футболни аргументи в момента, а идеолога на новата власт на „Армията” никой не го е чувал и виждал напоследък.
Каква изненада би било да се случи всичко друго, освен Лудогорец да пребие ЦСКА като куче! Дори рекордно ниският коефициент за домакинска победа подсказваше очакваната развръзка.
Все по-ясното разбиране, че двата ни футболни гранда са тежко болни, просто от различен вид болести, би спомогнало за далеч по-лесното и правилно възприемане на ситуацията и бързото разрешаване на проблемите. Конкретно за червените – кое е наред в последните две години и малко, че да се претендира да бъде надигран току-що осигурилия си мачове минимум до Нова година в Европа Лудогорец. При това на негов терен? Нищо, абсолютно нищо! И това 3:0 е най-адекватното отражение на състоянието на двата клуба.
През този период едните са станали два пъти шампиони, спечелиха други отличия, хвърлиха милиони за селекция, работи се правилно, направиха си стадион бижу, преодоляха няколко спортно-технически кризи, но въпреки това доверието към Ивайло Петев бе запазено. Наскоро бе заменен разумно с напълно подобен нему като типаж наставник, без да се изхвърлят с някакви звездни треньорски имена. Това е най-общо казано. А сега чета, че се били прицелили в Милош Красич. Толкова за шампионите, те си мислят за Базел.
Ако тръгна да изреждам колосалните щуротии на ЦСКА от години насам, ще ни заболи главата за пореден път. Лицензи, без стадион за дълго време, някакво номадстване тук и там, база, обрасла като африканска джунгла, липса на картотеки, гонене на по една дузина играчи и след запой, и след отпадане от Мура, война между фенове и ръководство, тупаници, висене пред Първо районно, някакви безумни играчи, някакви още по-безумни заплати, дела, ФИФА, УЕФА, отказ от Лига Европа, Възраждане, Ренесанс, Червени сърца, Гришата иди ми - дойде ми, Камата иди ми - дойди ми, единственият тим вероятно в цял свят без нито ден нормална предсезонна подготовка, Титан, Лупи, Майкъла, забавени заплати, съдебни спорове, десетки треньорски рокади... СТОП! Ама наистина ли си мислите, че когато онези първите срещнат тези, вторите, ще се случи нещо друго освен 3:0? И ако понякога се случва, то е плод на абсолютна случайност, а не на закономерни процеси и здрава логика.
А още ли по-сериозно се навивате, че Стойчо Младенов е единственият виновник, каквито мнения се долавят напоследък? Ха-ха, ако направилият също така грешки наставник е причината за цялата тази картинка, давайте да го махаме и да почваме на чисто. Не бил пуснал Долапчиев. Ами добре, с Долапчиев, Витанов, Юлиянов, Маймунков, Стоичков и останалите юноши бледни, каквато е безумната мечта на част от феновете, ЦСКА пак ще падне. Ама не с три, а с 0:7. И какво от това, че ще се бият в гърдите, че са го били направили с юноши, че на същите тези юноши ще бъде втълпен бързо манталитетът на пълни лузъри. Ще свикнат, че играят в отбор, който редовно пада и ще се бори за оцеляване във втората седмица на настоящото първенство. Голям героизъм, няма що, мерси! Следейки внимателно настроенията на червената футболна общност и прочитайки понякога, че едва ли не липсата на Долапчиев концентрира в себе си цялата гама от проблеми, съпътстваща ЦСКА, то дори смях не ме напушва. Едните имат Домусчиев, дори двама на брой, а другите ще се перчат с Долапчиев!
Втренчването в Стойчо Младенов ще доведе единствено до забатачване на излизането на цялата истина на бял свят. Тя трябва да бъде казана на висок глас, трябва да бъде чута и лека-полека осъзната. Истината боли много, треньорът е прав, като каза след мача: „Ще страдаме!” Добре, маха се Младенов. И какво? Идва Мето Деянов. Или Ангел Червенков. Или кой, че не се сещам? И какво ще промени всичко това, след като онзи набързо скалъпен списък от преживявания, случили се на ЦСКА в последните години, е факт. Списък, който продължава да се развива. Едните през седмицата елиминират с две победи Партизан, другите се джафкат около някакви уволнени ли, напуснали ли адвокати. Пак разни дела, съдилища. Ревизия започва, фенове пък заплашват с мъст, издигат свастика. Ветерани се плюят взаимно, срамна работа, вместо да си гледат старините и да бъдат лицето на отбора.
А къде в цялата схема е Лупи?
Някой да е чувал или виждал идеолога на новата власт в последните седмици? Няма как, тъй като няма пари. Търсят се. Просят се, ако трябва да сме терминологично по-акуратни. Идва септември, чакаме да се появи, пардон, нека се изсмея първо, ха-ха-ха, Мистър Дейвис от Великобритания. И какво като дойде човека с пурите, какво ще промени? ЦСКА ще сгази Лудогорец ли следващия път, само защото маститият британски бизмесмен ще бъде на трибуните. Поне на Армията има ВИП трибуни. Друго няма. Искам само да припомня как работят голяма част от гилдията, пишещите колеги, по време на домакински мач на ЦСКА?! Едва ли предполагате. Държат лаптопите си на колене, ако пък част от техниката е по-старичка и батериите бързо падат, то абсурд е да се надяваш да има около теб контакт, за да ги заредиш. С две думи – на „Българска армия” обособена и пригодена пресложа няма, не съществува! Няма и сектор Г. Но има амбиции да бъде бит двукратният шампион и участник тази година в груповата фаза на евротурнирите Лудогорец. И защо отборът бил безобразно слаб срещу Берое и Черно море? Ами защото няма никаква видима причина да играе добре и да има облик. Защото дори отнякъде изведнъж да притича Томов с торба пари, за да върже положението и да раздаде първите заплати, то това в никакъв случай няма да прилича на план за бъдещето. На някаква изработена стратегия за следващите пет години. Единственото, което от месец насам разбирам относно проекта за новия ЦСКА, е, че трябва феновете да помагат здраво, кой както може. Със смс-и, с купуване на акции, с дарения. Всякакви фенове – бедни, богати, известни.
Всеки трябва да се чувства длъжен да спаси ЦСКА!
Ето това е бизнес планът! Да се смееш ли, да плачеш ли…
Дайте да бъдем честни. Онзи боеви хикс на старта на първенството пред пълни трибуни срещу Локо Пд май малко позаблуди. Взехме пак да мечтаем за силен и могъщ ЦСКА, чист и свободен, някакво футболно Априлско въстание ни се привидя. Абсурд, не и на този етап. Сега се оцелява. Това трябва да е ясно. Първата година е сериозно изпитание. ЦСКА в момента не притежава почти никакви футболни аргументи, за да се хвърля на добрите тимове. ЦСКА е тежко болен организъм, раздиран от проблеми и още по-тревожното – от липсата на ясна перспектива. Какъв Ревсон, какъв Долапчиев? Все едно стар лъв да лежи болен, а ние да се притесняваме, че му се е забила тресчица в единия пръст. И за финал малко реторика. Преди две-три седмици викаме „Ура, браво, супер!” на Лудогорец, че е бил с 3:0 шампиона на Словакия Слован. През нашата призма това изглежда чудесно и справедливо. Хайде да се обзаложим обаче, че нещата в клуба от Братислава са далеч по-нормални и оправени, отколкото в ЦСКА. Сигурен съм, без да съм тесен специалист по словашкия клубен футбол.
Ники Александров, Гонг
ЦСКА #съблече Левски
Понеделник, 21 Октомври 2013 07:20Сценката със събличането на Ивайло Петев на „Герена” продължи около минута-две.
В слънчевия съботен следобед ЦСКА успя да съблече до дибидюс голо своя вечен съперник за горе-долу същото време. Айде, малко повечко, за 6-7 минути.
Всъщност жалко, че на гърба на един напълно невинен в цялата ситуация треньор, трябваше да се правят подобни сравнения по време на мача. Агитката на ЦСКА го изгледа също така съблечена от кръста нагоре. На самия терен разсъбличането бе не по-малко брутално. ЦСКА разпокъса своя противник като гладен хищник, като безпощаден гладиатор, срещу когото е изправено невръстно хлапе. Зъбите на „сините” до такава степен бяха изпотрошени, че за следващия мач ще им трябва изкуствено чене. Толкова за тях, сега към ЦСКА.
Стойчо Младенов изобщо не е прав да легализира използвания злобно срещу него години наред прякор Тройчо. Той го получи за две поредни загуби срещу една страховита генерация на Галатасарай. По-успешна дори от тази, която в момента притежава Дрогба, Снайдер и Йълмаз. Когато „възнаградиш”, с какъвто и да е прякор, треньор на отбор, отпаднал от Галатасарай, то в Левски трябва да има парад на прякорите от дългогодишните им „гастроли” в Европа. Е, Стойчо/Тройчо дочака своя сладък, макар и скромен реванш. И той дори не бе срещу Левски, няма и за какво. Победата с 3:0 бе реванш срещу злостните коментари и анализи на част от червената футболна общност, която го бе съблякла виртуално след първите няколко неуспешни мача в това първенство. Двубои, където от името на ЦСКА не играеше отбор, а някаква набързо скалъпена формация. Някакъв сбор от играчи, които се запознаваха в движение. Сега, след края на първия полусезон, Младенов може спокойно да каже, че целта вече е изпълнена.
ЦСКА има отбор! Другото може да бъде само бонус. За целите, които еуфорично и прибързано поставя Александър Томов топката вече е в неговата зона. Наставник и футболисти свършиха своята работа, сега остава само да поддържат темпото. В събота те победиха с такава лекота своя футболен враг, че наистина е грехота Стойчо да иска да го наричат с този прякор. Всичко бе прекалено лесна задача. Но заслугата за това е изцяло на „червените”. Те си я направиха такава. В момента настроението в съблекалнята е страхотно, в клуба шефове, освен Александър Тодоров – няма, дори почти редовно се плащат заплати и премии. Има и цели два проекта за нов стадион. Какво повече?
След като го сториха спрямо противника си, в ЦСКА могат спокойно да попразнуват, също така съблечени до кръста. Но да не прекаляват, да не вземат да настинат. Че тежките и сериозни мачове тепърва предстоят. Включително и двата пак с Левски за Купата. Този от събота не се брои!
Ники Александров, Гонг
ЦСКА направи пълна обиколка до… нулата
Неделя, 22 Декември 2013 09:48Смях се до припадък на едно сравнение, което чух след края на поредното и последно за годината вечно дерби. Левски били като германците: каквото и да се случвало на терена, накрая все те били победители! Да сравниш този Левски, от 2013 година, с Бундестима е кощунство, все едно да кажеш, че Йоло Денев е политик на нивото на Бил Клинтън. Заради това, че и двамата имат бели коси. Фенът, направил това сравнение, бе от ЦСКА. И логично се ядосваше. За пореден път. Припомни ми куп минали мачове, когато все червените са властвали на терена, но краен победител е бил Левски.
Мачът от четвъртък бе сравнен с онзи отпреди десет години, пак за купата. Тогава ЦСКА създаде поне пет чисти голови положения, докато в последната минута някакъв еквадорски фъндък вкара гола на живота си. И сините си тръгнаха с победа от „Българска армия”. Изслушах тирадата му и накрая простичко го попитах: „И какво от всичко това? Нали Левски ще играе на четвъртфинал...” Това не помогна. Още по-разгневен, той смени темата с тази за съдията. „Добре де, то бива, бива, бива, ама то това вече на нищо не прилича!” Фраза, която ние, българите, много често обичаме да употребяваме. С нея обобщаваме нещо, което наистина ни се струва прекалено. Да, мислено се съгласих с него, че това с неотсъдената дузпа и незнайно защо непоказания при цели две възможности втори жълт картон на Макриев е прекалено и само слага апотеоз на цялата безобразна есен откъм съдийско отношение спрямо ЦСКА, но на глас отново го попитах: „И какво от това?” Тук диалогът ни приключи, сигурен съм, с доста насъбран гняв, който се е излял по моя милост заради това, че не съм споделил възгледите на приятеля фен на ЦСКА.
Но наистина е уморително наново да завъртаме манивелата. Фактите от четвъртък следобед са повече от очевидни: и това с многото срещу нито едно положения в полза на ЦСКА, плюс една греда за червените, плюс якото съдийско рамо в полза на победителите. Проблемът на ЦСКА не е в това. Проблемът е, че на 19 октомври, когато ЦСКА би своя вечен враг с 3:0, идеологът Лупи се изцепи, заговори за някакви титли, зарея поглед към върховете. А за един голям отбор можем да говорим едва когато този същият отбор постигне нещо повече от една мимолетна голяма победа. Когато постигне поредица от победи във вечното дерби. Когато вземе поне един важен мач като гост срещу отбор от първата седмица. И най-вече когато създаде пет-шест чисти голови положения и вземе, че реализира поне едничко от тях. На всеки, гледал дербито, бе напълно ясно, че един гол във вратата на Пламен Илиев приключва мача. Този Левски, ама точно този Левски, който за точно два месеца игра пълни 300 минути срещу ЦСКА и не успя да вкара нито един гол, нямаше да го стори и в следващите 300 минути. Няма как. А защо в крайна сметка този съперник те е преодолял за купата, а също така ще зимува, макар и с точка преднина преди теб, в класирането си е изцяло собствен проблем на ЦСКА. На Лупи Томов, на Стойчо Младенов, на всички играчи. Само не и на боса Лоурънс Дейвис, който си взе шапката и замина на ваканция някъде във Флорида ли, в Маями ли, дреме ми точно къде, толкова, колкото на самия него му дреме за ЦСКА. Само ще помоля въпросния британски господин, ако може да си вземе доведения лично от него и определения лично от него на „футболен звяр” Мама Сидибе и да си го напъха където пожелае.
Това, че Стойчо вече го изгони, нищо не означава. Да си го вземе за продавач в магазина за пури. Защото то това бива, бива, ама вече на нищо не прилича! Извинявам се, че не намирам други, по-оригинални думи. Просто това ми идва отвътре! И тъй като да вкарваме повече от това някакъв търговец на пури в проблемите и анализите за ЦСКА е ненужно, нека пак се върнем на Томов. Който се зачуди след мача защо съдийските тесли срещу ЦСКА продължавали. Ами ще продължават, докато вие, г-н Томов, имате нещо общо с БФС, ще продължават. Защото никой не ви бръсне за нищо, нямате лоби, нямате никакъв авторитет пред силните фигури в родния футбол. До такава степен, че ходите да гледате мача Левски – ЦСКА на топличко в кръчмата на бай Гошо в сектор В, а не седнете където ви е мястото, за да оберете народната любов. Това, че преди мача сте се снимали с няколко фенове пред топката на „Българска армия”, не означава, че феновете ви имат доверие. Защото в момента в ЦСКА пак се стискат зъби. За да не се каже това, което всъщност се случва. Да, става въпрос за пари, тема, която винаги е неудобна. Още преди няколко седмици написах, че Томов е на път да изпусне идеалния момент, за да се отдръпне от ЦСКА. Щеше да остане в историята като истински спасител. Дошъл в летния хаос, изнамерил отнякъде някакви кинти, позакърпил положението, осигурил заплати за многото новопривлечени и толкоз. ЦСКА оцеля. Има го, ще играе през пролетта в първата седмица. Поне ще играе някакви смислени мачове. Макар че за каквито и да е цели на този етап е абсолютно безразсъдно да се говори. Едва ли този ЦСКА ще играе в европейските клубни турнири. Това много трудно ще стане. Но Томов не слуша, инати се. Пресоли манджата. Пресоли престоя си в ЦСКА. Оттегли се, дай клуба на хора, които могат да го ръководят, без да им се налага да правят постоянни воаяжи до Далечния изток, само и само да намерят някакви пари за нещо си друго, та от тях да се отреже и малко за ЦСКА. Така не се прави. Няма ясна концепция. Какъв ще бъде бюджетът за селекция? Изобщо ще има ли такъв? Защото е ясно, че ментетата в състава трябва да бъдат изметени начаса. И не само тези, на които бе посочен изходът вчера. Има и други. И да се пробва с нови и с нови, и нови. До втръсване! Докато се уцелят подходящите. Щом тези не могат да победят два пъти поред този Левски, значи не стават. По-елементарен тест от това здраве му кажи.
Зимата ще бъде тегава за ЦСКА и за неговите фенове. Ще има да ги бъзикат баш за празниците техните познати, които са от другия отбор. После синята еуфория ще поутихне, там ще се сетят за техните си проблеми, които никак не са по-малко от тези в Борисовата градина. Но поне ще имат шанса да се пробват в сблъсък с Ботев Пд и ако пловдивчани и в началото на следващата година изглеждат така, както в края на тази, никак не съм убеден, че те ще продължат напред. А за ЦСКА остават едни здрави битки и съвсем реално съществуващия риск точно армейците да се превърнат в боксовата круша на първата седмица. Което ще развали изцяло донякъде позитивния имидж отпреди няколко седмици. ЦСКА се запъти към изходната си позиция. Онази, от която ни втриса. Щом пак запя хорът „анти-Стойчо”, значи порочният кръг отново се е завъртял. Тъпче се на едно място. А от въртене и тъпчене на едно място може единствено да те заболи главата. Така, както боли след безброй изпълнени дузпи!
Ники Александров, Гонг
ЦСКА с рекорди и туптящи червени сърца
Сряда, 23 Април 2014 13:10Неистовите опити на сините апологети да омаловажат качеството и на последното вечно дерби будят единствено и само смях. Нищо не се било случило, имало и други серии, далеч по-дълги. Има, да, и през 80-те, че и през 90-те години, но миксирани. Току някой мач от турнира за Купата на Съветската армия или пък за Купата на България ще се вреди по средата. Но през призмата на ЦСКА онзи ден се случи нещо историческо, нещо голямо, нещо, което ще се помни поколения напред. Червените сломиха вечния си враг за четвърти пореден път, при това в рамките на един-единствен шампионат!
Знаете какво значи дубъл, какво значи требъл. Все термини, често употребявани в спорта, във футбола. А знаете ли какво значи „куадрупъл”? Следващото след требъл. ЦСКА постигна за първи път от 1987 година дубъл над съперника, постигна за първи път и три победи в рамките на едно първенство. Ще речете – да де, ама сега системата го позволява. Не, подобна система и четири мача между отборите имаше и преди години. И в понеделник се стигна до четвъртата поредна. Рекорди след рекорди се чупят като костите на противопоставен на Шварценегер персонаж в някой екшън. Бум, тряс, отдолу, отгоре, отстрани, между очите, в муцуната. Така Арни млати своите врагове. Така и ЦСКА методично постъпваше срещу съперника юбиляр. Червените разбраха най-сетне нещо изключително значимо като част от спортната философия. Нещо, което в миналото много пъти са пренебрегвали заради аристократизъм и са си патили. Когато си по-добър от другия, просто го победи! Не го оставяй да се измъкне! Това води до много гняв, защото рано или късно ще дойде моментът с обратната страна на монетата. Тя няма как един ден да не падне и на другата страна. Но сега се трупа и уважението, то върви редом с болката и унижението. Въпреки че дори и сега, в промеждутъка на тази серия, ЦСКА успя да стори нещо подобно. В мача реванш за купата – по-добър си, правиш положения, пропускаш ги, съдията ти реже главата, ама накрая Левски те отстраняват. Последвалите три мача през настоящата година обаче възстановиха справедливостта. Видимо по-добрият тим бе краен победител. Хайде сега да чуя бъзиците и подмятанията по адрес на Стойчо Младенов. Той човекът вече се ошашави – Тройчо ли е, че за пореден път спира на три гола във вратата на Левски, четворчо ли е, заради вече споменатия куадрупъл, или пък
да не е станал
петорчо?
Защо пък петорчо ли? Защото това е петата поредна шампионатна победа за Младенов в дербито. Миналото лято, когато Левски би с 2:1 в дербито, ЦСКА бе воден от Милен Радуканов. Преди това бе онзи двубой, с голчето на Нюанджи. Стойчо влезе с гръм и трясък в червения летопис като най-успешния треньор в цялата история на вечните дербита, като процентно съотношение по показателите – победи, равенства, загуби – 7-2-2. Няма друг треньор на ЦСКА, който да е спечелил 64% от шампионатните си сблъсъци със сините. Младенов оформи постижението си по време на сезона, за който специалистите и феновете категорично очакваха разпад и място във втората седмица на класирането. Лятото имаше вицове за ЦСКА. Нищо не предвещаваше подобен развой на събитията.
Въпреки настоящите рекорди
ЦСКА е имал
далеч по-силен
и мощен състав
но не е успявал да причини и малка част на Левски от болката, която сега сините изпитват. Просто така се е случило, футболът не винаги е логичен спорт. Съдбата бе избрала ЦСКА да унижи Левски точно навръх юбилея му. И сигурно има причина за това.
Мнозина се питат каква пък толкова е разликата между двата отбора? Много е простичко и точно в понеделник следобед се наби най-много на очи. В момента в ЦСКА е пълно с играчи, които милеят за този отбор. Които са броели с нетърпение дните в навечерието на дербито, знаят за какво се борят, за какво излизат на терена. Игралият може би последното си дерби Тошко Янчев, Емил Гъргоров, гледалият отстрани капитан Вальо Илиев, Апата, Марто, Иван Стоянов, резервният вратар Стоян Колев. Над половин дузина. Плюс фигура, авторитет и величина като Стойчо Младенов на пейката. От другата страна Топчо го боли, факт, ама освен него нито, нито един не може да попадне в подобна категория! Кой – прехвалените скъпоплатени наемници като Генков, Макриев или Божинов ли? Или онзи бранител, дето ще го запомним само поради трудно произносимото му име и с нищо друго? Или може би юношката на ЦСКА, капитан в дербито, който вероятно тайничко е проклинал съдбата си, че в момента не е от правилната страна на терена. Ето това е простичката разлика. Затова едните много пъти поред бият другите. Затова ще се пише и говори още дълго време как навръх вековния юбилей се е случило всичко това.
Тази серия на ЦСКА
ще се помни и след
100 години
първо, защото тя е първа подобна за червените в шампионатни мачове (б.а. – те имат такава, но и с мач за купата), и второ, защото е навръх стогодишнината на вечния съперник.
И пак прозряха някакви припомки – то сектор Б бил измислил песничката за „Честит юбилей”, то какво се било случило на 50-ата годишнина на ЦСКА и подобни. Ако някой ме убеди, че има по-голямо честване от това, което в момента върви, то няма как да му повярвам. ЦСКА прободе неколкократно Левски в и без това грохналото му тяло като сериен убиец. Безмилостно, безжалостно. По този начин противниковите рани ще кървят още дълго. И неизбежната първа синя победа след серията няма никак да е достатъчна, за да се балансира. Но дотогава никой не знае колко време ще мине. Сега живеем в настоящето – не в миналото чрез припомки, не и в бъдещето чрез хипотези и догадки.
Освен всичко това ЦСКА на Стойчо Младенов направи и доста други положителни неща този сезон. При това
без да се радва на
съдийски комфорт
присъщ за доста от тимовете в първата седмица. Някак не ми се струва нормално точно пък ЦСКА от всичките 14 отбора в А група да продължава да е твърдо на последното място по брой отсъдени дузпи в негова полза. Има-няма двечки. Толкова май има и Любимец. Та един Гари Родригес, настояща звезда в Примера, за един полусезон е вкарал цели пет гола от наказателни удара. За постоянните аванти към шампионите орли какво повече да добавим! А ЦСКА спасява лицензи, плаща неплатени сметки към ФК Урвич и към знайни и незнайни герои, търпи подигравки около акциите, не спира да поема критики уж от „свои”. Какво говорите, както се оказа, ЦСКА и Стойчо са долни хора, които прецакват група приятели да ритат безплатно мачлета на Армията. И покрай всичко това ЦСКА успя да постигне тези резултати, някои от които превърнали се в исторически рекорди. Естествено далеч от финансовата мощ на тимове като Лудогорец, Ботев и Левски, от финансовата стабилност на Литекс и Черно море. Но с отбор, пълен с туптящи червени сърца, които като направят лош мач, и дълго след това им е криво. С треньор, за когото ЦСКА е като собствено дете. Толкова за този сезон. Пъзелът се нареди, ясен е шампионът, също и евроучастниците. На сините – честит юбилей и умната срещу Лацио!
Ники Александров, Gong.bg
ЦСКА – нищо ново, но и нищо фатално
Понеделник, 21 Юли 2014 10:28„Много неприятен отбор!” – така рече и отсече Александър Томов минути след края на мача ЦСКА – Зимбру онази вечер, визирайки противника на червените. Според изказващият се като опитен футболен специалист бос, молдовците са били неприятни, тъй като ритали, накъсвали играта и видите ли, о, скандал, вкарали с едно-единствено положение! Как може! Всъщност, ако теглим чертата, то по-неприятен бе вида на ЦСКА отколкото този на Зимбру.
Логично в ролята на тотален аутсайдер, чиито треньор 24 часа преди мача се моли на пресконференцията за възможно по-почетна загуба, гостите правиха всичко възможно през второто полувреме да задържат този невиждано удобен за тях резултат. В същото време, точно през това второ полувреме, ЦСКА разочарова тотално, изглеждаше твърде безидеен срещу съвсем скромната игра на Зимбру.
За да се стигне до този обобщен рефрен, този сякаш наговорен лайтмотив след мача, всички вкупом да се тюхкат как тима от Молдова вкарал с едно положение гол, някои дори описаха ситуацията и като „гол без положение”. Чудя се как да се изкашлям чрез текста, да направя така, че да се обърне внимание, защото май всички са спали на стадиона. Абе, извинете, в 86-а минута, играча на Зимбру Александру Гросу не тресна ли яко гредата на вратата на ЦСКА? Или нещо съм се разсеял и халюцинирам? Защото при едно евентуално 1:2 то тогава нямаше да е чак толкова бодро в армейския лагер след мача. Зимбру щеше да бъде не неприятен, а много, много по-неприятен отбор за Александър Томов и неговите подчинени!
И нека да сме неясно с фактологията – Зимбру завърши на четвърто място в първенството на Молдова през миналия сезон. А за да сме още по-точни, ще споменем, че изостана на 10 точки от третия в крайното класиране Верис, отстранен само преди седмица от Литекс и то с огромна лекота. И още нещо – съперникът на армейците пристигна в София с автобус! Ето този отбор не можа да победи ЦСКА в София.
Сега директно към реванша – ЦСКА трябва да отстрани своя съперник! Категорично и без колебание. Никакви оправдания няма да важат при провал. Никакви. Тимът на Стойчо Младенов видимо е по-добрия, длъжен е да го покаже в Кишинев следващата седмица. Това с което съм съгласен е, че е абсурдно да се правят каквито и да е прибързани изводи от първия мач. Определено има върху какво да се стъпи, има материал, поне този който видяхме в четвъртък на „Васил Левски”. Нападателят от Люксембург Йоахим не е дърво, каквито определения са се давали на куп други тарани преди него. Има прилична техника, държи изключително добре топката. Второто полувреме обаче се загуби в дълъг период, най-вече заради присъствието на Камбуров.
Бергонси изглежда от най-лесно адаптиралите се, което е нормално, тъй като вече от дълго време е в България. Вратарят Якуб Дивиш изглежда стабилен и всяващ респект на вратата, не бива де бъде винен за допуснатия гол. Кристиян Супусейпа също дава внушение, че има качества. Но най-трудното в изграждането на един отбор е именно отбраната, а холандеца срещу Зимбру бе единствения новак в линията на ариергарда. Маркиньос засега притеснява с възможността да изкара на пълни обороти цели 90 минути, вече е въпрос на треньорска преценка дали той трябва да бъде титуляр. Определено той се затруднява с пресата, която се изисква да упражнява. Липсва му достатъчно запас от сили. Другите от новата селекция не ги видяхме, тези които изпъкваха – Венци Василев, Карачанаков, Галчев си ги знаем.
В края на мача притеснението за реванша минаваше по-скоро и през призмата на предстоящия в неделя мач срещу Литекс. Гостуванията в Ловеч винаги са били тест за всеки отбор у нас. Но паралелният развой на мача на оранжевите срещу „колоса” от град Мишколц – Дьошгьор трябва да разбият всякакви притеснения на пух и прах. Перфектният и изряден като спретнат първолак отбор на Гриша Ганчев и Краси Балъков, отбора където няма драми, където се плаща редовно, където си имат стадионче-бонбонче, където взеха две от тъмнокожите перли на ЦСКА, пуфна с 0:2 от съперник, който едва ли е по-силен от Зимбру. Преди време този унгарски тим е ритал в Интертото и КНК. Отбор, който някой го пишат Диошдьор, абе с две думи – футболни титани!
Поради всичко случило се в четвъртък вечер в София и Ловеч, ЦСКА би трябвало да се абстрахира за шампионатния си мач, да го изиграе и да се впусне с пълни сили за реванша в Молдова. Казано другояче – да не прави връзка между двата двубоя. Дори провал срещу Литекс ще мине и замине – нито ще бъде първи, нито последен. Но отпадане от Зимбру, ще засили още повече ефекта „Мура” върху ЦСКА и в частност върху Стойчо Младенов. Ранен крах в Лига Европа ще обезсмисли до голяма степен мащабната по размери лятна селекция в ЦСКА.
Ясно е, че гоненето на титла трябва да бъде задължителен елемент, но постигането на подобна цел едва ли е в надеждите на голям брой червени фенове. Което автоматично означава, че изкачването на по-високо стъпало от миналогодишното във вътрешен аспект е изключително трудно постижимо. Остава Европа. Абсурд е дори да се мисли за един-единствен противник, при това тим от Молдова. Томов спомена също така, че евентуално отпадане, няма да бъде окачествявано като трагедия. Не, напротив. Трагедия – не, тъй като трагедия е това, което се случва със самолетите, с наводненията или земетресенията. Но ще бъде трагично, ако ЦСКА не бие в реванша. Дори и само поради факта, че не бива с лека ръка да бъдат пропилявани подобни шансове. Такъв съперник трябва да го победиш и в двата мача. Или поне да си вземеш поправителния в реванша. Всичко останало ще е колосален провал.
Ники Александров, Gong.bg