На опашката пред ЦСКА не е скучно
Събота, 08 Януари 2011 10:17Никой не може да отрече, че във футбола всеки си има стил на поведение, а напоследък част от етикета на ЦСКА е да не плаща навреме.
Една футболна събота в Лондон
Вторник, 27 Март 2012 14:32Там, където обичат футбола, както никъде другаде по света
Една събота в Лондон е изключително малък период от време, за да се усети футболната атмосфера в пълния и блясък, защото става дума за мегаполис с много стадиони и клубове от различните дивизии и огромни разстояния.
Предварителната ми програма бе разходка до любимия "Ъптън Парк", въпреки че в същия ден Уест Хям играеше като гост на Бърнли. И все пак няма как да си в Лондон, да имаш малко свободно време и да не отскочиш до мястото, което е дом на любимия ти отбор. Всеки, който обича истински футбола, знае какви чуства предизвиква едно макар и празно съоръжение, когато то е стадион, а на входа му е изписано името на отбора, за който ти стискаш палци всяка седмица, макар и на хиляди километри разстояние.
Толкова за лондонските чукове. От източен Лондон посоката е на югозапад. Първият стадион, свързан със спортно събитие през деня в програмата е "Стамфорд Бридж", където от 12:45 Челси трябваше да се изправи в градско дерби с Тотнъм. Мотрисите на метрото, което извозва запалянковците на тези два тима към спирка "Фулъм Бродуей хвърчат една след друга, а проблемите с футболните хулигани на Острова явно са сведени до минимум, щом фенове на Челси и Тотнъм пътуват заедно към стадиона. Хората са едни такива усмихнати, лъчезарни, приветливи, позитивни, облекли си фланелките на любимия отбор. Безценно! Всеки си скандира каквото му хрумне и изобщо няма предпоставки някой да срита другия, да не говорим за масови схватки, каквито биха се получили в София, ако цели групи привърженици на два отбора се омешат по пътя към стадиона.
Билети за такива мачове не се продават. Сезонната карта е това нещо, което ти дава гаранция за място на стадиона. Ние в случая разчитаме на служебни билети от вратаря на Тотнъм Брад Фридел, който е изпълнил заръката на бившия си съотборник от Астън Вила Стилян Петров да остави на рецепцията на "Стамфорд Бридж" три билета. Иначе отвън закоравели мъжаги над 50-те продаваха на черно с първа цена 150 паунда на парче, като цената вероятно може да претърпи корекция в посока надолу.
Много бързо обаче решаваме, че Челси и Тотнъм пукат топката без никакъв шанс това да се промени и се отправяме към главната ни и основна цел, която е в съвсем друга част на Лондон – стадион "Емирейтс".
Здравко Георгиев е един от онези запалянковци, чийто ден започва с отваряне на клубния сайт на любимия отбор и завършва със същото. Той е от Арсенал. Негов огромен житейски до събота бе, че до този момент не бе гледал любимия си тим наживо. Всъщност това пътуване в Лондон бе заради него. Хората са казали, че винаги има първи път, а сефтето се помни цял живот, като това в огромна степен се отнася за онези човешки индивиди, чието ежедневие е обсебено от магията на футбола. Двайсетина метра след излизане от поредната спирка на метрото виждам покрива на "Емирейтс" и сръчквам Здравко, сочейки с пръст натам. "Видях го", бяха първите му думи, а в следващите секунди той не бе на себе си.
Наоколо всичко е червено и както е около всеки английски стадион, се носи ухание на дюнери и пържени картофи. Доближаваме стадиона, който от няколко години е нов дом на Арсенал и в един момент уникалната постройка се показва в пълния си блясък. Наоколо всичко е стилно и много изпипано, от тротоарите и плочките пред стадиона, до статуята на Тиери Анри и артилерийско топче, всичко носи някакъв белег на великия английски клуб.
Магазинът на "Емирейтс" е пълен като и този на Челси. Цели семейства влизат вътре и общо взето никой не излиза без покупка. Билети за стадиона на Арсенал също са изключително трудна цел и ние отново разчитаме на служебни пропуски от Стилян Петров, а местата са ни при така наречените пътуващи фенове на Астън Вила. На влизане един от стюардите насочва специално обучено куче към торбите ни с покупки от фен-магазините, а след като влизаме, друг стюард деликатно обяснява, че няма как да допуснат човек с тениска "Аз обичам Лондон" като в сърцето е нарисувано оръдието от емблемата на Арсенал. И въпреки, че отгоре имаше яке, Здравко бе принуден да се преоблече преди да се появи на трибуните. Стюардите ни инструктираха също така, че не трябва да реагираме при гол за Арсенал.
Когато си някъде отдалече и не си всеки ден на такъв стадион, първите ти минути минават в ахкане и цъкане с език и всичко това съчетано с много снимки. Един поглед към терена те кара да си мислиш, че поддържането на тревата в Англия не просто е издигнато в култ, това е някакъв вид изкуство. Доближавайки се на два метра от терена си мислиш, че някой цяла вечер е уеднаквявал дължината и структурата на всяко стръкче трева с ножичка за нокти. Струва ти се, че това игрище не е истинско, а нарисувано.
На този мач вече се нагледахме на голове, Арсенал победи Астън Вила с 3:0, наслушахме се и на песните на английските запалянковци. Въпреки че 90 минути си разменяха "храна", отвън феновете на двата тима отново бяха заедно. Всеки си пое към своята посока с поглед към следващия футболен уикенд.
Най-интересното за мен обаче бе в метрото от "Емирейтс" към центъра на Лондон. Едно момче с оранжев шал разглеждаше програмка от мача Лутън – Гримзби и аз му поисках да я разгледам, като му представих да погледне моите две от елитните лондонски мачове. Момчето обясни, че е привърженик на Кристъл Палас, който в същия ден бе гост на Дарби, но е бил на този двубой от конференцията, защото баща му е фен на Лутън. Аз обяснявам че съм бил на един 40-хиляден и после на един 60-хиляден стадион, а бащата с характерен жест споделя, че това е доста скъпо удоволствие, а и за такива мачове не се намират билети. Справка след това показа, че на Лутън – Гримзби е имало 6 419 зрители. Пак по същото време в Лондон, на "Бърлогата" в мач от Чемпиъншип Милуол и Лийдс са играли пред 14 309 зрители.
Ако имаше как всички тези мачове да се състоят от сутрин до вечер с достатъчно време да придвижване между стадионите, сигурно щеше да е изключителен кеф. Ние смогнахме само на два. А в събота в Лондон имаше и други мачове от различните нива на английския футбол. Най-впечатляващо от всичко обаче бяха сутрешните гледки - на много идеални тревни игрища малки деца, екипирани и ентусиазирани, играха футбол. Вероятно следобед бащите им са ги повели към различни стадиони в Лондон. Но така е в цяла Англия, там където обичат отборите си независимо от резултатите и класирането.
Какво са две хиляди километра в нашия случай? Ще разберем по-късно. Важното бе, че на един истински фен от България му се случи първия път да стъпи на любимия си стадион и да гледа любимия си отбор. За Здравко вероятно от днес живота ще тече по малко по-друг начин, с едно наум, че му се е случило нещо твърде лично, но достатъчно значимо, че да го сподели с останалия свят.
Желю Станков, "Тема Спорт"
До Сараево и… можеше да няма назад
Вторник, 31 Юли 2012 02:06Футболният туризъм е тръпка, която колкото и да се описва, до зрителя/читателя/слушателя едва ли може да достигне всичко, което си преживял, колкото и да се стараеш да го направиш съпричастен. Друго си е да усетиш, да съпреживееш, да ти настръхне кожата, ако трябва дори да ти се разтреперят мартинките, но да си там. Както се казва, има неща, които не се купуват с пари, нито с време. Едно от тях бяха тези 36 часа, за които Левски трябва да получи своите благодарности, а някои привърженици на сините да получат своите кавички. Вече стана дума за събитията съпътстващи мачовете на сините със Сараево от Лига Европа. В този уж чисто спортен сблъсък бяха примесени история, войни, кръв, вероизповедание, отмъщение и какво ли още не. Но всичко по реда си.
Представете си, че сме били под турско робство не до 1878 година, а съвсем доскоро, да речем допреди десетина години. И отивате някъде на футболен мач в чужбина, където в противниковия сектор издигат плакат, с който ви бъзикат точно за това как еди кой си паша и не знам си кой си ефенди са клали народа ни като животни. И след една седмица същата тази публика трябва да гостува в София. Как ще посрещнете същите тези "майтапчии"?Ето това накратко бе предисторията преди мача реванш между Сараево и Левски в столицата на Босна и Херцеговина. Дни преди тръгването тези, които се стягахме за път, бяхме сравнени с обикновени луди, тъй като напрежението наистина бе ескалирало до размери извън заяждания по форумите в Интернет. Щом премиерите на две страни се заемат да успокоят обстановката преди спортно мероприятие, значи става дума за нещо сериозно и притеснително. Но тъй като футболният туризъм, както вече стана дума, е необяснима и неповторима тръпка, с група колеги счетохме за ненужно да отговаряме на всеки, който малко или много се притесняваше за сигурността ни предвид на създалата се ситуацията.
Като един от малкото журналисти, които между двата мача бяха написала гражданската си позиция за проблема и съответно бяха награбени от водача на сините привърженици заради прекаленото раздухване на "един тапет", нямаше как да откажа планираното пътуване до Сараево с автомобил. Един нищо и никакъв си тапет бе разярил десетки хиляди хора, които още ближат рани от пресните военни събития. Представяте ли си – един тапет. Ама кой да обясни на г-н Владо Владимиров, че разликата от един тапет от "Домко" до оня тапет от сектор "Б" е като разликата от Голф 2 до Ферари Ф12 Берлинета. И едното и другото са автомобили, нали? В резултат на този тапет, не един и двама запалянковци на Левски съвсем резонно се отказаха да пътуват за реванша в Сараево. Не всеки би махнал лековато с ръка и лесно би се абстрахирал от непрекъснатите обаждания от типа на "луд ли си, къде отиваш".
Когато обаче си бил на взривоопасни дербита като Фенербахче – Галатасарай, ПАОК – Арис, десетина пъти Селтик – Рейнджърс, после Ливърпул – Евертън, Тотнъм – Арсенал, Челси – Тотнъм, Ман Юнайтед – Ливърпул и разни от този род, няма как да се изплашиш от Сараево – Левски и то при положение, че два дни преди мача от най-високо държавно ниво гарантираха сигурността на свободно придвижващите се запалянковци и журналисти от България. А и знаехме, че БФС е командировал в Босна Ели Ваташка, която е топ-специалист в работата със запалянковци и контакти с полиция и какви ли не още институции навсякъде по света. Пък и все пак живеем в 21 век и дето се вика егати и развития свят, щом в цивилизована Европа може някой да не иска да отиде на мач заради "един тапет".
Скачаме направо в дълбокото. 26 юли, 2012 година, четвъртък следобед. С колеги сме на границата между Сърбия и Босна в часа, уречен от ръководството на Левски за сбор на всички, които се придвижват със собствен превоз. Ситуацията е меко казано необикновена. Границата и митницата са няколко бараки, бариерите са дървени и се вдигат и спускат на ръка, прашно е, горещо е, а наоколо се извършват смущаващи действия. Тежко въоръжени здравеняци от не знам си кое подразделение на босненската полиция, които са командировани на границата, явно имат за цел да намерят точно определена игла и я търсят в пет автобуса и още толкова български автомобила. Ние се легитимираме като журналисти и нашата кола не я пипат, но всичко останало е изтарашено точно като все едно търсят игла, в която има микрочип или с рецептата на "Кока-Кола" или с парола за съществуването на вечен световен мир – сами си представете за какво претърсване и обиски става въпрос. Дори се преглеждаха надписите на знамената и шаловете, а един запалянко на Левски не бе допуснат да продължи с другите, защото има присъда да не посещава футболни мачове за някакъв период от време. Тоест, полицията на Босна бе подготвена отлично за гостуването на сините. Там имаше и двама български цивилни полицаи, които оказваха съдействие на колегите си от Сараево.
По-късно обаче се оказа, че този тараш на границата е правен през пръсти. Това, което се случи от момента, в който казаха, че колоната от български МПС-та трябва да потегля от границата към вътрешността на страната бе като във филмови снимки. В един момент наистина бяхме забравили, че отиваме на футболен мач и чакахме следващите наставления на режисьора, който имаше гениални хрумвания как по-нататък да се развият действията, макар и някои части от сюжета да не бяха съгласувани със сценариста. Важното бе да има драматични обрати, които да се харесат на зрителя. На границата ни обясниха, че от този момент нататък цялата колона ще е капсулована.Предстоеше ни няколко пъти да настръхваме, дъхът ни да спира, да цъкаме с език, да караме колата точно като във филм, да ни аплодират като руски войници на 9 септември, да ни съпровождат все едно Обама, Путин, папата и Младен Михалев – Маджо пътуват заедно в един автомобил, да повишаваме тон на хора от спецчастите и всичко това преди изобщо да сме се появили на стадиона. Тъкмо бяхме забравили, че все пак отиваме на футболен мач.В един момент си мислехме, че трябва да сме големи късметлии, ако някак си успеем да се измъкнем от Сараево и да си тръгнем назад.
На границата между футбола и киното
В страните от бивша Югославия явно не обичат да информират използващите републиканската пътна мрежа, цяло чудо е, ако някъде има табела с оставащите до следващата дестинация километри. В Сърбия и Босна 8 от 10 автомобила са "Голф 2", рай за истинския перничанин. Тръгваме за Сараево като част от капсулованата колона български МПС-та, а отпред, отзад и по средата има джипки с местни полицаи. И това е в сръбската част на Босна, където изобщо не им пука за мюсюлманите. Знаем, че отиваме в Сараево, обаче нито сме наясно на какво разстояние отстои градът от нас, нито какъв е пътят, нито маршрутът. Движим се с всички. По едно време колоната спира за почивка. Там отново всички са подложени на щателен обиск, защото полицаите не могат да дебнат всеки от 300-те човека дали не е взел от горичката камъни или пък предния ден български ятаци не са оставили хладно оръжие между дърветата на уреченото място. Така че преди връщането по автобусите и колите отново всички са пребъркани. Междувременно тече кратък инструктаж, от който научаваме, че феновете на Сараево, меко казано, са настроени крайно омразно срещу левскарите поради случките от София и всички трябва да бъдем изключително внимателни.
Километрите се изнизват един след друг, времето си минава, а табела "Сараево" направо, наляво или надясно липсва, да не говорим за оставащи километри. Чак когато вече ни беше писнало от този автопреход, на едно Т-образно кръстовище видяхме изписано името на търсения от нас град и посока надясно. За учудване на всички обаче първата патрулка хвана наляво и всички я последваха. Цялата колона бе подложена на тест за издръжливост, поемайки по безкрайни баири, хълмове и сокаци, чак свят да ти се завие. И всичко това в продължение на много време, без изобщо никой да знае къде отива, след колко време ще се появи признак на цивилизация и дали изобщо ще се ходи на мач. Минава час, после още половин, след което групата отново спира за почивка. Ченгетата обясняват, че в момента се движим по резервен маршрут, тоест изпълняваме План Б, защото разузнаването им донесло, че по първия път са ни приготвили засада на един завой, състояща се от 40 души фенове на Сараево, оборудвани с камъни и други тежки и евтини предмети. Босненските полицаи явно очакваха да ги аплодираме за проявената гъвкавост, но никой не им обърна внимание. Значи всичко, което бе досега уточнено, пропада. А трябваше да оставим колите си извън града, да се качим да автобуси с босненска регистрация, наети от ФК Левски, и така да ни стоварят на стадиона. При План Б това отпадаше и ние не бяхме наясно нито къде ще паркираме, нито нищо. След като автобусите и колите вече са спрели да пушат от баирите, отново потегляме към Сараево, феновете отново са обискирани да не би да качат нещо в рейсовете, обстановката вече е повече от изнервяща и продължаваме нататък.
Минавайки през някакви селца, вече се чувстваме специални. Хората се струпват по тротоарите, все едно сме от Тур дьо Франс, и ни аплодират, показвайки конфигурация от палец, показалец и среден пръст разтворени, а другите два - свити. Трите пръста означават "Нож, жица, Сребреница". Това е, защото в този град армиите на Ратко Младич и Аркан са клали мюсюлманите с ножове и са ги душили с бодлива тел. Нещо като девиз.
Пътуваме си, а Сараево го няма. Времето отново си минава неумолимо, а ние въпреки всичко сме тръгнали на мач. Завой след завой, наоколо гори и никакви признаци, нищо не подсказва, че наблизо има столица на държава, в която има построен стадион, който е нашата цел. След n-тия завой и почти автоматизираните шофьорски действия на една височина виждаме залеза на слънцето, а под него нещо сиво, личи си, че е град, но все едно, че е посипан с пепел и там няма живи хора. Картинката е повече от отблъскваща, сещаме се, че сме 2012 година и въпреки че до декември има време, гледката ни доближава до края на света.
Започва спускане и влизане в първия квартал на Сараево, където отново ни аплодират като герои, все едно сме дошли да ги освобождаваме от другата, мюсюлманската част на града. Покрай едно кафене в близост до пътя са седнали много хора и ни махат, а ние очакваме всеки момент да видим и мексиканска вълна. Коментираме явно неизлечимата омраза и се чудим как може в 21-ви век да има подобно съжителство в едно населено място без прегради.
С навлизането в града вече патрулките около нашите 5 автобуса и 5 коли стават все повече и повече, което ни намирисва, че вече навлизаме в "лошата" част на Сараево. Вече ни е ясно, че сме изпързаляни с информацията. Няма никакъв План Б. Ние сме част от План А, само че двучасовият преход обратно на правилната посока след онова Т-образно кръстовище е бил замислен за убиване на времето. Тоест идеята на ченгетата е българската група да се появи в града, след като вече стадион "Кошево" е пълен и навън няма да има фенове на Сараево. Което респективно значи, че враждуващите фенове няма да имат никаква близост преди мача.
Изведнъж се озоваваме на един хълм в града, където май вече ще паркираме. Нищо такова. Спираме, но за да бъдем обискирани. Нашата кола явно бе имунизирана заради това, че сме журналисти, но все пак полицаите хвърлиха по едно око и записаха данните от личните ни карти. Автобусите и останалите коли обаче пак бяха обърнати с хастара наопаки. Мачът трябва да започне след 15-20 минути, а ние сме на някаква височина и ни тарашат за кой ли път, сякаш това е хоби на босненските спецчасти. Как не им писна цял следобед да ти претърсват?! Някъде в този момент всички избухват от нищото, но се оказа, че не е нищо, а ЦСКА пуска гол от Мура.
Изведнъж командата е да палим, което означава, че не е имало никакъв нает рейс, който да ни поеме извън града. Все едно идваме от Пловдив и преди да влезем в София, поемаме наляво, качват ни лека-полека на Боровец, после от другата страна на планината по завоите ни свалят към София откъм Драгалевци само и само да минат два часа. А ние през цялото време изобщо не знаем къде сме и колко още ще ни въртят.
Май тръгваме към стадиона. Тук вече сме във финалните сцени на филма. Около 30 (трийсет) полицейски джипки с решетки на стъклата правят ескорт на 5 автобуса и 5 коли с българи. Цялата колона минава явно през опасната част на града, защото по пътя ченгетата по тротоарите бяха наредени през 2 метра, на всяко кръстовище имаше по още 3-4 патрулки с включени светлини, светофарите бяха изключени, за да минем ние, а джипките шареха с какви ли не светлини. Вероятно отдалеч цялото това нещо е приличало на бързо движеща се дискотека. Нямаш право да караш по-бавно или по-бързо, виждаме само две бронирани джипки пред колата, две зад колата и по една встрани. Все едно до мен стои Обама, а отзад са Путин и папата. Гангстерите в зората на демокрацията у нас могат да си мечтаят да бъдат така охранявани.
Изведнъж се оказваме до стадиона, има минута до първия съдийски сигнал. Адреналинът е на световно ниво. Никой не коментира преживяното, защото се оказва, че трябва един по един всичките 300 човека отново да бъдат обискирани, преди да влязат на стадиона. И всеки трябва да е в МПС-тата, докато дойде неговият ред. Някои едва сега научават, че ЦСКА е отпаднал, но видимо на много хора май много не им е до футбол след преживяното, а и не е ясно кога и как ще влязат на стадиона. Полицаите казват, че няма да пуснат нито едно знаме вътре, нито пък транспарант, ако ще на него да пише "Искаме повече сол на слънчогледовите семки". Което е прецедент за сините фенове, тъй като за някои от тях е по-важно знамето на еди коя си фракция е да е опънато на стадиона, отколкото всичко друго на света. Запалянковците излъчват хора, които няма да влизат вътре на трибуните, а ще остават отвън да пазят свещените знамена.
Чува се рев като след гол и виждаме на таблото единица над Сараево и нула над Левски. След минутки същия рев и единицата е заменена с двойка. При което започваме плахо да търсим обяснение защо е всичко това пребъркване за пореден път, а ние все пак сме служебни лица, с журналистически акредитации. Постепенно дори повишаваме тон в лицата на някакви барети, които са готови да ни разкъсат с поглед. През цялото време обаче те изпълняват заповеди и няма да тръгнат да ни се обясняват, като в интерес на истината нито си превишават правомощията, нито обиждат. По радиостанциите викат човек отвътре, който ни поема и ни вкарва в празния сектор А на стадиона над официалната ложа. Едва на полувремето осъзнахме, че все пак сме на футболен мач.
След края на пресконференциите и другите задължения ни откараха до колата, която бе останала единствена на паркинга, но бе зорко охранявана от ченгета, докато не си я вземем. Филмът завърши, след като две патрулки ни ескортираха до българското посолство, оттам наш човек ни изкара на достатъчно разстояние извън града и вече можехме да се усмихнем. В крайна сметка този урок по история ни накара да осъзнаем предимството да живеем в демократичен строй, защото това понятие в Босна явно не съществува. Ние нито бяхме виновни за събитията в Сребреница през 1995 година, нито бяхме издигнали плаката в сектор Б на "Герена". Обаче бяхме там, на мач. Футболът за някои от нас далеч не е само титли, медали и купи. Има неща, които не се купуват с пари и не се измерват с цифри, но е хубаво да бъдат споделени. В 21-ви век, точно по време на олимпийските игри, които се свързват с мир, се оказа, че спортът може и да разделя. Един ден ще оценим, че въпреки всичко България е едно спокойно място за живеене. Има хора, които може би никога няма да разберат това, а те не са избирали мястото, където да се родят. Ако не беше магията футбол, ние може би нямаше да влезем никога в подобен филм.
Завършвам с цитат от Елена Ваташка, която в качеството си на координатор преживя всичко това и помогна всички да си тръгнат от Босна живи и здрави: "За феновете на Левски, които пропътуваха 30 часа без почивка, похарчиха последните си пари, не се уплашиха от заплахите за кръв и отмъщение само и само да не оставят отбора си без подкрепа, остава горестното чувство, че има неща, за които си струва да се биеш и да умреш: това е животът ти, честта ти, достойнството, на теб, на твоите приятели и твоето семейство, домът и твоята родина"."
Желю Станков, "Тема Спорт"
Когато има любов, има и футбол
Неделя, 18 Септември 2011 14:16Четейки репортажа на колегата Васко Колев от Гърция, веднага установих един много важен пропуск и той е, че цените на билетите за мача ПАОК - Тотнъм започваха от 25 и стигаха до 80 евро. Считам това за изключително важно поради няколко причини, които не се свеждат само до футболната игра.
Отношението на клубовете със запалянковците и по-точно с организираните структури е деликатна тема. Това се отнася особено за България, където всичко е доста изкривено, в резултат на което демокрацията произведе не един и двама професионални запалянковци, чиято първа цел е да източат футболните клубове. Ще се постарая да избягвам максимално сравненията с България, но понякога това е неизбежно, защото, когато пиша това, се сещам, че снощното дерби Левски - Литекс бе с най-скъпи билети от 7 лева, което прави 3,5 евро. Ако един грък ме попита за стойността на футболните пропуски у нас, ще си помисли, че или си правя неподходяща шега с него, или съм се заблудил и му отговарям за цените при юношеските мачове.
Това е положението, уважаеми привърженици на футбола. Ако клубът не цени продукта, който ви предлага, то няма как и вие да го приемете на сериозно. Три евро и половина за дербито на А група -
това е неуважение към спорта
А между другото, в Солун всеки пък ни пита как така идваме от София само заради един футболен мач, в който не участва български отбор.
Някой веднага ще контрира, че заплатите в Гърция са еди-какви си и стандартът бил друг. Нали четете и политически вестници, гледате телевизия, слушате радио и знаете каква е ситуацията в южната ни съседка? Гърция е на прага на фалита, тоест банкрутът вече не само чука на вратата, но и нахално наднича без никаква идея да се завърти наобратно и да си тръгне. Тоест комшиите, ако имат поне малко акъл, не би трябвало да отделят и един евроцент за спорт, защото единствената им мисъл днес е как да намажат малко по-дебел слой лютеница на филията си. Нищо подобно - животът в Гърция си тече, на плажа има хора, които си разпускат както обикновено, само цените са паднали до под нивото на Българското Черноморие.
Щом около 25 хиляди души изтумбиха стадион "Тумба", значи няма какво да ги мислим. Гърците обичат спорта и в частност футбола много повече от нас, това е съществената истина и причина те да са няколко обиколки зад нас, а ние всяко лято да подсмърчаме в най-голямата жега и да си задаваме едни и същи въпроси, свързани с отпадането ни от Европа.
След като те си обичат футбола, това означава чисто и просто по-добър оборот на средства и оттам естествено по-добър продукт. Ясно е, че гърците скоро няма да са от нивото на Англия и Испания, но при сегашната ситуация също така е ясно, че ние скоро няма да ги стигнем, вече обяснихме защо.
Оказва се, че съседите ни имат гражданско общество и самосъзнание, което също е на много години пред нашето. Те когато работят - работят, когато почиват - се разцепват, когато стачкуват - палят всичко и блокират държавата, когато дават пари за футбол - не им пука каква е цената на билета и когато изискват - натискат педала до дупка.
След мача ПАОК - Тотнъм няколко епизода могат да потвърдят всичко това. Най-напред виждаме един разпенявен фен, който, минавайки пред централния вход, крещи нещо, което се превежда "купете поне още двама качествени футболисти". Човекът си плаща като пич и си предявява претенции. А тук с пет лева за билет какво влияние да имат феновете, които на всичкото отгоре никога не достигат до цифрата 25 хиляди, колкото има на всеки домакински мач на ПАОК.
Малко по-нататък група запалянковци от легендарния вход 4 на "Тумба" нещо се дърпа с един от тях, който на висок глас спори, а се оказва, че той не си е платил членския внос и нямал право да търси обяснение защо треньорът пуснал този футболист и защо президентът продал еди-кого си, пък купил някого, който още не е разгърнал потенциала си. Интересно каква ли гласност щеше да претърпи проблемът, ако този човек си бе платил таксата. Може би някой щеше да му обърне внимание? Едва ли. Но когато хиляди питат нещо, ще получат и отговор под някаква форма. А тук най-напред не е ясно колко запалянковци плащат членски внос, да не говорим, че в България
е гордост, когато влезеш гратис
на стадиона. В Гърция е обратното - тълпата те отлъчва, ако се правиш на тарикат, защото ти по този начин ограбваш от бюджета на любимия ти клуб.
Съвсем накрая вече става весело. Един от амбулантните търговци пред "Тумба" вдига луд скандал на полицай, който го моли да премести за малко количката си с царевица и кестени, за да може ченгето да си изкара автомобила. Продавачът си защитава правата. Как така ще си мести сергията, какво като пречи на полицая да си тръгне? Ще изчака малко. Сигурно е, че този търговец е платил някаква такса в общината, за да продава там. Човечецът знае срещу тази такса какви са му правата и изобщо не му пука, че си ги отстоява срещу униформен полицай. Това е гражданското общество. В България ченгето в най-добрия случай щеше да обърне количката наопаки и да стовари няколко палки на бунтовника. Нищо подобно не се случва с нашия гръцки човек, той не отстъпва и сантиметър от позицията си, сякаш има някакво усещане, че точно сега ще продаде всичките си кестени, а хората ще се наредят на опашка за печената му царевица.
На всичкото отгоре съвсем накрая отчетохме, че когато има организация, посещението на един мач при 25 хиляди зрители може да е много по-лесно и приятно, отколкото у нас при два, три или пет пъти по-малко фенове. В Солун нямаше затворени улици, нямаше нервни полицаи, липсваха и така наречените предварителни пропускателни пунктове. Много по-лесно е да паркираш буквално на 10 метра от "Тумба", отколкото в радиус 1 километър около "Герена".
Всичко е ясно, всеки знае правата и задълженията си, а който има нещо против, ще трябва да чете внимателно закона, ако иска да спести пари за адвокат. Така футболът става много лесен за харесване от всички. А всъщност нещата, изглежда, опират дотам, до каква степен хората обичат футбола. Ако има любов, нещата се получават, така е навсякъде в живота. Един ден и ние ще го разберем, няма как да не стане. Щом се научихме да си слагаме предпазните колани в автомобилите, щом строим нови пътища и сгради, щом си подреждаме къщата, един ден ще си върнем и обичта към футбола и ще пълним стадионите. Няма как все да сме встрани и да цъкаме с език къде са те, а къде сме ние.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Ало, БФС, вие добре ли сте? Не погребвайте зрителите!
Сряда, 22 Февруари 2012 17:48В денят, в който хората от БФС си посипаха главите с пепел, че е време да разкрият поне един уговорен мач, те направиха поредната си меко казано глупава постъпка. Някак си леко встрани от медийното внимание остана информацията, че столичния стадион "Локомотив" ще бъде отворен отново и то не само в частта сектор "А". Сега е моментът да се извиним на останалите стадиони в България, защото това в квартал "Надежда" в София не е точно стадион, а някакво жалко подобие.
Явно му е писано на този строеж да бъде вечно недовършен, миналата година му писахме надгробни слова, но ето че мъртвецът възкръсна. Минаваме направо към основното ни притеснение. Реална и голяма е опасността този стадион да произведе истински мъртвец или дори повече от един труп и то по време на футболен мач. Само тотално несъстоятелни хора с ангажирана съвест може да допуснат това, опасността е реална. Ако не вярвате, направете си една туристическа разходка в промишления квартал и вижте дали това, което наричаме място за провеждане на футболни мачове е в нормален вид.
Веднъж обявен за обществено опасен, стадион "Локомотив" в София сега вече е отворен за спортни прояви?! Как стават тия работи?! Чакайте малко, това не е да функционираш като търговско дружество като не си плащаш осигуровките на футболистите. Това не е като да им бавиш заплатите с месеци. Тук говорим за здравето и живота на зрители, които утре ще отидат на мач и близките им ще са на тръни дали няма да се случи нещо.
Без инвестиция от нито една стотинка, съоръжението в "Надежда" бе отворено. БФС прави услуга на някого и това е под натиск от някого. Дълго време Николай Гигов извиваше ръце, че видите ли, няма да налива пари в клуба, защото не му дават стадиона. И Бойко Борисов понеже намери спонсори и купувачи на други клубове, си затвори очите и за Локомотив София. Само, че премиерът трябва да се изпъне и да каже: Аз поемем отговорност, ако на стадиона в Илиянци стане инцидент!
След няколко дни, навръх националния ни празник 3 март, вероятно около хиляда пловдивчани ще застана под опасната козирка, защото техния Локомотив гостува на столичния си съименник. И кажете, с каква смелост тези хора ще стоят там 90 и повече минути. А как майките на тези запалянковци ще дишат в деня, в който знаят, че децата им ще са на стадион, който до вчера е бил опасен, а днес вече не е, защото се намерили някакви документи, според които не знам си какво. Недейте да го увъртате и да шикалкавите, въжетата които държат козирката на сектор В няма как да са станали здрави от само себе си. Това е като онази язовирна стена, за която се е знаело, че е потенциален убиец и се превърна в такъв заради чиновническо бездействие. Сега какво, трябва ли пак да гледаме разплакани хора и безкрайни дискусии на тема "кой е виновен и можеше ли да се предотврати трагедията?"
Човешкият живот не може да бъде заменен нито от любовта към футбола, нито от сантиментите по връщането на столичните железничари в собствения им дом. Локо София не е случаен клуб, но това, че ще играе на опасен за живота не е стадиона не го прави по-симпатичен. Напротив, сега цяла България ще намрази червено-черните затова, че някой се е навел и е направил услуга на другиго, само и само Локомотив да го има.
От Пловдив трябва да реагират навреме и да не позволят черно-белите фенове да бъдат подлагани на опасност. Компромиси с човешкия живот и здраве няма как да има и мача между железничарските отбори да бъде преместен на друг стадион.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Стига смешни декларации!
Сряда, 29 Февруари 2012 14:10Началото на фенклубовете съвпадна с отлива на публика от стадионите. Това вече е писано. Ясно е, че на който му се ходи на мач, си вдига чукалата, облича си фланелката, слага си шала и отива на стадиона без изобщо да членува в каквито и да е организации.
Интересно е обаче, че така наречените сдружения на привържениците взимат отношение към клубната политика. Вчера абревиатурата НКП (национален клуб на привържениците) на Левски си показа рогата за това, че синия клуб подписа договор за спонсорство с турска болница.Олеле, мале, голям проблем. Владо Гугутката и хората, които стоят зад декларацията вече преиграват. Стилян Шишков като малък тренирал 2 седмици в ЦСКА и сега от фенклуба видяха нещо много позорно в назначението на вероятно кадърния и талантлив човек за член на Управителния съвет. Същият човек вероятно е много талантлив за работата, за която е нает, но въпроса е да има интрига.
Гугутката и Мугутката защо мълчат за присъствието в ръководството на хора, доказано съпричастни към ДС. Същата Държавна сигурност, която преди години не само, че не ни разрешаваше да пием Кока-Кола, защото имаше лимонада и боза, ами не ни даваше да дишаме, да мислим и да се придвижваме свободно.
Нали Левски значи свобода? Как така феновете допускат агенти, доносници и обикновени ченгета в топлите кресла на клубните канцеларии? А сега им виновен Шишков. Като сме толкова докачливи на червена тема, защо допускаме минали през ЦСКА играчи да обличат синята фланелка? Хайде да не се правим на интересни и да се огледаме малко, да се ослушаме, да осъзнаем в коя година и в какви времена живеем.
Много лошо от историческа гледна точка било играчите на клуба, носещ името на Васил Левски да се преглеждат във филиал на турска болница. Край! Историята на България отиде по дяволите. ФК Левски не трябва да има нищо общо с Турция.
Някои така наречени фенове явно не искат да разберат в коя година и в какво време живеем или втората им професия е да се правят на интересни. Тръгнали да пишат декларации, чиято цел май е да се предизвика дипломатически скандал.
А защо въпросните запалянковци не се противиха на сделката между ФК Левски и ФК Касъмпаша за Георги Сърмов и Николай Димитров. Нима е редно турски капитали да се вливат в клуба с името на Апостола? А колко футболисти през годините продадоха сините в южната ни съседка. Оказва се, че Левски се издържа с турски пари. По стечение на обстоятелствата част от тези средства постъпват в НПК, откъдето вчера написаха антитурската декларация. Ами да вземе Гугутката утре да върне парите на Баждеков или на Батков. Да излезнат от кафенето на булевард „Тодор Александров“, защото и за това помещение са харчени турски пари. Милион евро от Късъмпаша кой знае още за какво са похарчени, ами сега Батков да върне тези срамни пари. Това е логиката на феновете, които за радост са една шепа и не са представителна извадка на всички, които обичат Левски.
Желю Станков, "Тема Спорт"
Желю Станков: 7 е синьо число, бях бунтар и затова станах от Левски
Петък, 07 Ноември 2014 08:54Вторият гост в рубриката на FanFace.bg - "Гилдията - преди и сега", е Желю Станков. Той е заместник главен редактор на вестник "Тема спорт", като цялата му журналистическа карера в спортната гилдия преминава в печатните медии. Преди това е работил във вестниците "Меридиан мач" и "Дерби мач", както и в списание "Дон Балон". Никога не е крил пристрастията си към Левски. Другите му футболни страсти са насочени към английския Уест Хем и гръцкия ПАОК.
Защо се насочи към журналистиката и по-специално спортната?
Беше си ми мечта от ранна детска възраст. Едно време децата имаха такива мечти – лекар, летец, космонавт. Сега май са певица, банкер, охранител, източвач на ДДС, политик…
Мнозина твърдят, че за да си спортен журналист, трябва да си тренирал доста време даден вид спорт, за да разбираш от материята най-малкото. Съгласен ли си с това твърдение? Всъщност, кое е достатъчно, за да бъдеш част от журналистическата гилдия?
Мнозина твърдят, че трябва да си бил и що-годе някакъв футболист, за да станеш треньор, но Жозе Моуриньо и Димитър Димитров – Херо опровергават това. Брендън Роджърс е приключил с футбола едва на 20 години. Аз не съм чул някой успял треньор или футболист да упрекват журналист, че не се е събличал по физическо. Правят го такива "майстори и специалисти", които нямат какво да противопоставят на тезата на журналиста. "Ама, ти що си писал, че съм играл слабо бе, ти кога си играл?" Тъпо е.
В България май е не само срамно вече да си журналист (мнозина гледат с лошо око на хората от медиите), но май е срамно и да демонстрираш пристрастията си. На Запад от Калотина нещата не изглеждат по същия начин...
Защо пък да е срамно? Аз нямам такова впечатление. Има колеги, от които наистина може да те е срам, че сте от една гилдия. Особено това се отнася за спортните журналисти. Но и в политиката го има, защото
независимите медии май не виреят и рано или късно се обвързват със структури, които имат интерес
от това. Някои достойни колеги пък от доста време са на свободна практика и работят само на хонорар. Винаги ще има търсене на хора, които имат смелост да назоват истината и да я докажат.
Ти си фен на Левски и никога не си го крил. Как и защо стана привърженик на сините, и пречело ли ти е това в професионален план?
Някои млади читатели трудно ще го разберат, но при онази система, когато се родиш и растеш в мини-общество, което е зависимо от партията-държава-армия, те засмукват и с идеята ЦСКА. Такъв беше и моят случай. Не помня коя година точно беше, но в мен се бяха натрупали много негативни моменти от този строй – как така не можеш да излизаш в чужбина, защо българските маратонки и дрехи са скапани, а нямаш право да си купиш други… А музиката?… А защо целият жилищен блок е на военни и трябва да са от ЦСКА. По едно време заради такива неща намразих всичко навързано с държавата-армията-отбора и изобщо системата. И колко му трябва на едно дете да си смени футболния цвят заради несправедливостите на онази система. В началото
другарчетата и съучениците ме отбягваха и ме сочеха с пръст, но бунтарското в мен надделя. Не съм като Тити Папазов, който доста късно е сменил убежденията си
и то не по политически причини. Ама виж, сега как се обърна плочата. Хората свързват властта с Левски, защото Тодор Батков плонжира пред всяко следващо правителство. Помним как от екрана агитираше феновете на Левски да гласуват за НДСВ. После се изпъна първи да целува Бойко Борисов. А всъщност си е червен по убеждение.
Разочарова ли те Левски напоследък?
По-добре е да се попита "Кога напоследък Левски те е очаровал?" Според мен хиляди левскари са непрекъснато разочаровани от години насам, с изключение на моментите около юбилея и първото полувреме срещу Лудогорец, когато наистина хората по трибуните се кефеха и се прегръщаха, както преди години.
Може ли да се каже, че Левски разви някакъв комплекс от ЦСКА след 6-те поредни загуби?
Гаранция, че публиката не е развила комплекс. Виж, в клуба вероятно има такива хора. Не знам примерно как се чувства временният треньор Георги Иванов, който с изказването си, че ЦСКА 15 години му е носил радост, показа именно това. Сигурно сега ще стои, докато направи така, че той да носи радост на ЦСКА. Дано не са 15 години.
Въпрос номер 7 - седем добро число ли е?
Със сигурност вече има някакъв ореол, това число е част от историята, от магията на футбола в България. Сега ако ще ЦСКА да направи 17 поредни загуби (виж, това 17 ми дойде случайно и няма нищо общо с 1:17 в Шампионска лига), няма да компенсира числото 7. Едно е да говорим за серия, друго е за брой голове в един мач. Различно е. "Седмицата" е част от харизмата на синия футболен цвят. Много левскари имат номера на колите или 1727 или 7271 или четири цифри 7. В телефонните номера също. Седмицата е вечното число на Левски. Дори един ден,
ако Левски бие ЦСКА с 8 гола, няма да има същото отражение и значение
за историята. Ето виж, първото 7 е по-легендарно от второто. Въпреки, че 7:1 е по-изразително от 7:2. Публиката на Левски брои от 1 до 7, има и други песни и скандирания. И никой не може да съпостави това с други 7-ци, като поредни победи и др. Защото Левски май трябва да отговори с 9. Но това са някакви дребни заяждания по Интернет. Бих заършил с това – 7 е синьо число.
Да се върнем отново на журналистиката. Много млади хора искат да станат спортни журналисти, ти какво би ги посъветвал?
Първо, още отсега да започнат да се събличат по физическо, за да не се сблъскват после с криворазбрани треньори и футболисти. Това в кръга на шегата. Бих посъветвал младите колеги да бъдат обективни. Нека не крият пристрастията си, но дотук. И да знаят къде е границата между шегата и злобата. Това е много важно. И да пишат и говорят така, че да бъдат разбрани от аудиторията, а не да вмъкват разни скрити послания, които да бъдат разбрани от трима човека.
Доходоносна професия ли е спортната журналистика?
С чиста съвест споделям, че гладен не съм останал (което си личи отдалеч), но и не съм ходил на почивка през зимата на екзотични острови. Обаче не съм взел и една стотинка извън заплатата от работодателя ми, вече 18-19 години не знам какво е комисиона от реклама.
Имаш ли (или дали си имал в миналото) идол в професията? Модерно е всеки да тръби наляво и надясно от кой се е учил, на кой е подражавал, кой е отборът на сърцето му (при теб може да е медия) и т.н. Не се ли злоупотребява малко с тези твърдения?
Фен съм на британската школа в журналистиката. Колегите на Острова имат особен стил и неповторимо чувство за хумор. А там няма типично спортен вестник. Обаче ми харесват заглавията с големи думи. В България е друго. Смята се, че най-важно е в едно заглавие да се съобщи, че отборът на МОЛ-1 е разбил отбора на МОЛ-2. Преди да започна, много ме радваше колегата Евгений Георгиев, който вече от над 10 години живее в САЩ. Сега, ако съм страничен читател, бих си купувал "Тема Спорт", защото знам, че вестникът се прави без никакви обвързаности. Това вече е важно за читателите, които знаят, че когато една медия не се съобразява със спортни организации и клубове и не зависи от тях, значи е обективна. Всеки журналист може да покаже някакви тънки залитания, но когато това е продиктувано "отгоре", вече читателят усеща това. От пишещите журналистите съм фен на Сид Лоу.
Аз съм научил доста от Жаклин Михайлов и Георги Атанасов. Вторият, ако не залита към червения цвят и ако не повтаря стотици пъти едно и също нещо в текстовете си, е блестящ автор
с уникален стил. Жаклин пък си има свой почерк, има невероятно много знания и поглед към наглед незначителни факти и събития.
Какво трябваше да бъде наказанието на Левски след последните деяния на феновете на отбора?
Ясно е като бял ден, че БФС се смилява над Левски като не спазва собствените си наредби. Не ми се рови точка по точка и разни алинеи, но Левски трябваше да претърпи жестоки санкции. Ако трябва да бъде изваден в "Б" група дори! Ама без да ми правят после съпоставки – ама и ЦСКА еди кога си, не знам си какво направиха, или пък пловдивските отбори и те минаха метър. Другите не ме интересуват! Когато фенове на Левски през три кръга нарушават законите, нека бъдат третирани като нарушители. Темата е дълга, опираме до държава, до съдебна система…
Трябва ли клубът да страда заради феновете и какви ще са адекватните мерки, които биха свършили работа в такива моменти?
Такива са правилата по цял свят. Феновете рушат и се бият - клубът плаща. Само че тук държавата видимо няма воля и механизми, с които да озапти 500-600 хулигани. Или нека са малко повече. Левски и ЦСКА по 200, Локо Пловдив и Ботев по стотина, Берое 20-30 човека и колкото и да ги броиш проблемните ултраси, повече от хиляда няма да ги докараш. Само
не ми казвайте, че МВР не ги знае кои са, къде са и как се организират. Ако държавата иска, точно за един месец ще реши проблема с футболните хулигани
Така на стадиона ще се върнат много хора, които вече изпитват страх, както да се придвижат до стадиона, така и да си тръгнат, а и на трибуните не е безопасно. Наскоро Гугутката се изпъна, че ако те решили да нахлуят на терена, нищо не може да ги спре?! А държавата си трае. Тоест, на Гугутката 200 съмишленици са по-силни от МВР, по-силни са от държавата. Не съм против по-темпераментните фенове, но когато има насилие и заплаха за останалите зрители, това вече не е ОК.
Все повече битува мнението, че в България има много футболни хулигани, които подражават на тези зад граница. Въобще, има ли такова животно в БГ футбола като хулиганство и расизъм, и какво е твоето отношение по темата?
За хулиганството казах. Расизъм? Някак си не разбирам това – когато един негър е в нашия отбор, той не е негър и е добре дошъл, но когато е от другия отбор, той вече заслужава маймунски звуци и подхвърлени банани.
Много хора не водят децата си на стадионите, други пък са се отказали въобще да посещават футболни мачове, заради нещата, които се случват - корупция и уредени мачове, хулигански прояви, окаяно състояние на съоръженията. Къде е истинската причина според теб и медиите имат ли вина?
Хората водят децата си на мач на Лудогорец, или на по-спокойните и непосетени мачове. Говорим обаче за пълния стадион. Като отидеш на мач на Лудогорец в София, ти си спокоен, че няма да те обстрелват с камъни, факли или сигнални ракети. Няма да чуеш обидни и нецензурни скандирания и песни. Аз съм "за" Левски и ЦСКА да играят помежду си на клубните стадиони без публика. Като няма условия за агитката на другия отбор, ще е затворен сектора и това е. Как да отидат 3-4 хиляди червени на "Герена". Там е тъмно, могат да станат големи бели преди или след мача. Отделно от това, часове преди и след вечното дерби затварят улици, цели квартали, транспортът се променя – пречи се на гражданите да си живеят нормалния живот. Като се оправят стадионите и когато държавата покаже воля за борба с хулиганите, тогава може да има промяна. Ама сега на стадионите има много от тези, които имат в сила присъда да не стъпват на спортни мероприятия. За какво изобщо се занимават с такива случаи, като нямат начин, с който да ги спрат.
От колко години ходиш на мачове и кое би те спряло да ги посещаваш?
Откакто се помня съм на стадиона. Не бих намерил спирачка, която да ме откаже. Но нашите стадиони са отблъскващи като услови за зрителите. Футболът ясно, че е ниско качество.
Бил съм на супер уредени мачове. Един от тях бе Левски – Локо Мездра 3:1
Тръгнах към стадиона, като знаех точно този резултат. И на колегите около мен казах, че гледаме постановка. Те не вярваха докато Локо Мездра не поведе. После казах, че до полувремето могат да отидат навън за пуканки, защото така ще свършат първите 45 минути. При 1:1 вече размахвах банкнота и търсех опонент за облог, че ще стане 3:1. И след третия гол за Левски вече обяснявах, че ми е чудно как сега ще спрат да вкарват. А един играч на Левски от изгодна позиция стреля в тъч. Комедия страхотна. Куриозното е, че в правния мир в България не съществува понятие "уреден мач". Аз сега като казвам, че това е "уреден мач" това не е подсъдно, защото ще докажа, че двата отбора са уредили мача си. Уредили са го да се играе от еди колко си часа. Уредили са го да не се ритат като магарета. Уредили са го да не се играе с ръце. И разни такива. Затова и в цял свят арестуват хора за "черно тото", а тук само ги набеждават, без да има последствия. За нашата прокуратура и правосъдна система има само съмнения и никога доказателства.
Един въпрос, който е обект на дискусия от доста време - полицаи или стюарди на стадионите?
Зрителите искат да са спокойни, ако ще охраната да е от балерини. Когато няма заплаха, няма ексцесии, какво значение има кой отговаря за сигурността.
Полицията има ли вина за това, което се случва не само на футболни мачове у нас, а и на спортни събития?
Полицията – това е много общо понятие. Тези хора изпълняват заповеди. Системата не е като хората. Иначе полицаите, ако им кажат да почнат да танцуват степ на пистата пред агитката, ще го направят и всички ще се смеем. Ако им кажат да изгонят цял сектор "Г" на "Герена", както стана последния път при 1:3 (б.р. - става дума за Левски - ЦСКА на ст. "Георги Аспарухов"), те хващат палките и не подбират. Само, че тогава не се смеем.
Не страда ли футболът и продуктът у нас, като се предават мачове пряко по телевизията, но в часове и дни, които никак не са удобни за феновете, нали играта е създадена за тях?
Това не трябва да пречи на истинския запалянко. Я вижте в Англия в часовия пояс на Шампионска лига колко много публика има на стадионите на Донкастър, Лутън, Шефийлд и изобщо на долните дивизии. Всичко е въпрос на футболна култура. Когато си обичам отбора, нищо не може да ме спре да отида на стадиона, ако ще по същото време телевизията да излъчва финала на финалите в Европа. На 4-ти ноември, когато цяла футболна Европа гледа Шампионска лига, от същия час имаше мач в Шотландия между Каудънбийт и Рейнджърс. И на стадиона е имало 4 хиляди зрители. Добре ли е? На тия хора дали им е пукало за мачовете на европейските колоси?
Не смяташ ли, че сме пренаситени от много мачове от различни първенства, предавани по телевизията?
Има нещо такова. Аз лично съм си създал импровизиран филтър. Трябва да има някаква "хигиена". Но пък дълго време без мачове не се издържа.
Край на І част
* На редакционния ни мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. и страницата ни във Фейсбук ТУК можете да давате предложения кои да са следващите спортни журналисти, които да участват в рубриката "Гилдията - преди и сега", както и да задавате въпросите си към тях.
Станков: Навремето избрах свободата, а ЦСКА не беше част от нея! (ІІ част)
Вторник, 11 Ноември 2014 09:52Продължаваме с втората част от интервюто с Желю Станков - заместник главният редактор на "Тема спорт". Сега ще разберете другите му големи страсти, освен Левски, за приятелството му със Стилиян Петров, за големите дербита и мачове, на които е присъствал, както мнението му за българския футбол.
И отново към страстта - освен фен на Левски, ти си такъв и на Уест Хем и ПАОК. Как, защо, от кога и... докога?
Уест Хем са мои хора от повече от 30 години. Следях резултатите във вестник "Спорт" и веднъж чуковете бяха направили някаква сериозна серия без загуба. Чел съм доста по онова време - за Боби Мур, за всички от Уест Хем в националния на Англия, спечелил първата и засега единствена титла. Беше си влюбване от пръв поглед. Повечето ми приятелчета си избраха грандове поради различни причини. Преди 1989 изобщо не съм си представял, че някога ще стъпя на стадиона на Уест Хям. Но ето, че стана. Много са ми любими чуковете, въпреки че не са се славили с някакъв красив футбол. Я си представете какво ми е било когато един от най-добрите ми приятели - Светльо Тодоров, една сутрин ми се обади от Англия, че хваща влака от Престън за Лондон, защото го викат на проби в Уест Хем. Леле, докато не минат пробите и не подпише, не съм спал като хората и съм правил какви ли не неща от суеверие. Под възглавницата си държах една хавлиена кърпа на Уест Хем, ходих само с такива чорапи, бельо, облекло, шал, шапка, всичко каквото се сетите, само и само Светльо да подпише. И когато Хари Реднап най-после се реши, черпих като за световно. А как ли съм се чувствал, когато един ден телефонът ми звънна и отсреща беше Паоло Ди Канио. Крещеше "Аз обичам Чомаков, аз обичам България". А отстрани Светльо се смееше яко. След това се запознах с лудия италианец на базата на Уест Хем, както и с Майкъл Карик, Джо Коул, Дейвид Джеймс и други големи фигури от онзи отбор на Уест Хем. А ПАОК са ми симпатични, но не в такава степен.
Как би оприличил с една дума Левски, Уест Хем и ПАОК?
Левски - борба. Уест Хям - тръпка. ПАОК – пичове.
Довърши изречението: "Сектор "Б" е..."
...Място, където би трябвало да има повече хора само с чиста съвест и намерения за любимия отбор.
Най-емблематичният ти спомен от мач на Левски и любимите футболисти от сините.
Този спомен е малко особен и е свързан с втората половина на въпроса. Любимият ми футболист на Левски от тези, които съм гледал на живо е Илиан Илиев. А емблематичният спомен е от мача 7:1, когато за около една минута същият Илиан Илиев навърза половината отбор на ЦСКА и то два пъти. Взе топката в средата на терена и ги почна финт след финт, обръща се и пак лъже някой, хайде на другата страна и счупи още един кръст. Стадионът избухна в смях и Илиан реши да ги повтори същите хора и ги мина по още един път и аха да почне да ги потретва, един се ядоса, защото трибуните нито пееха, нито скандираха, а се смееха, и го фаулира. Тази една минута бе извън мача, извън седемте гола, извън цялата емоция. Ама Илиан Илиев ми е любим не само заради този момент, а за „цялостно творчество“.
Имал ли си някога проблеми с фенове - на стадиона, или пък извън него - по улиците или в магазин, примерно?
Подмятания е имало, да. И то от всички цветове. Както вече споменах, у нас все повече хора не обичат истината във всичките и аспекти.
В исторически план какво е за теб ЦСКА и таиш ли някаква омраза, колкото и силна да е думата, към червените?
Омразата ми беше към системата, която по стечение на обстоятелствата е родила ЦСКА. Сегашното поколение трудно би разбрало това. Палачинката обаче често се обръща. Сега в Левски е пълно с ченгета и доносници, а голяма част от публиката не знае защо се скандира "Левски значи свобода". Едно време аз избрах свободата, защото такава нямаше и ЦСКА беше част от всичко това, което спускаше забрани на обикновените хора да мислят свободно и да се чувстват оковани в мисленето. Да, ти ще отидеш на гости на леля си в Германия, ама друг път.
Бил си на много мачове и в чужбина. С кое дерби би сравнил Левски - ЦСКА и кой е най-вълнуващият двубой, на който си присъствал в чужбина?
Сегашният вариант на българското дерби е доста бледо копие на това, което сме гледали преди години и не е удачно да се сравнява. Стадион, който е пълен едва на 25 процента - какво дерби е това?! А в чужбина, кой каквото ще да ми разправя, Селтик – Рейнджърс е над останалите, на които съм бил. А на Острова съм бил на Тотнъм – Арсенал, Ливърпул – Евертън, Ман Юнайтед – Ливърпул и други, но шотландското бие по точки. Над 10 пъти съм го гледал на живо и всеки път съм изпитвал онова чувство, сякаш не знам къде се намирам.
Икономическото положение и трудният живот, не ни ли накараха повече да мразим, отколкото да обичаме в последните 25 години?
Ако човек е позитивен и готин, дори мизерното заплащане и всички трудности не могат да му променят характера.
Използвани ли са футболните агитки от политически парти, както и за техните цели?
Гласувайте за Единна Република България. Нещо такова пуснаха от сектор Б на предпоследните избори. Това какво е? Ами Димитър Ангелов - Дучето го бяха заснели да участва в някакви гербаджийски срещи пак по този повод. Не говоря за цели агитки обаче. Всеки си има отговорност като гласоподавател.
Ако трябва да сравниш спортната журналистика и футбола в България, какъв паралел би направил?
Черни овце има навсякъде. Има колеги, които бих заобиколил. Имам чувство, че някои се събуждат всяка сутрин със страхотни напъни да си излеят злобата и да си покажат комплексите на вестникарска хартия. Има и колеги, които са много високо ниво и се забавляват с усмивка над клавиатурата или пред микрофона. Във футбола е същото. Има страхотни ментета, но чат пак се показват и такива, които ни карат да цъкаме с език.
Кои са хората, които пречат на българския футбол да върви нагоре? Не е ли странно, че както и в политиката така и във футбола, едни и същи хора се въртят като имена - собственици и президенти, треньори и т.н.
Малка ни е държавицата, затова е така. А и тук всеки, който даде 5 лева за спорт, иска да си види името в медиите. Роман Абрамович, Блейзърите от Ман Юнайтед, азиатецът на Интер и други от такъв ранг дават по едно интервю на година. За контакти с медиите си има директори и директорчета. Тук всеки може да позвъни на всеки и да иска интервю. И този отсреща ти вика "Ама звънни по-късно, че тука съм на среща с един министър". Човече, защо искаш аз да знам, че ти си на среща с министър? За да разбере после целия свят, че ти си важен или пък, че политиката и спорта са ръка за ръка. Да бе, как ли пък не.
Кога ще дойде в България някой стойностен чуждестранен футболист, а не само голямо име, което да "хване няколко последни ръце" в кариерата си? Примери - Жардел, Хамилтон Рикард, Беноа Кое... (може и да добавиш някое има, ако съм пропуснал).
Когато има адекватно заплащане. Мейдън, Металика, AC/DC, Мадона… щяха ли да стъпят тук преди да им се плати? Но те идват без да разберат точно къде са, след 2 дни даже не помнят, че са били в София. Докато футболистите, освен пари, искат и улици без дупки, осветени и широки, без улични кучета. Европейските играчи гледат и тези неща, защото идват тук със семействата си. Ако Клаас-Ян Хунтелаар получи оферта от ЦСКА за малко повече пари от Шалке, как да подпише като види стадиона, като види какви мрачни хора се разхождат по улиците? А и не на последно място, той ще види снимки на останалите порутени стадиони, ще види статистики за нивото на футбола и … ще си остане в Гелзенкирхен.
Странно ли ти е, когато чуеш, че футболистите на водещите ни отбори нямат какво да ядат, не могата да си платят сметките, при положение, че взимат големи за родния стандарт заплати, а народът като цяло изнемогва и някои семейства свързват двата края с по 500 лева на месец?
Парите никога не стигат. Дори на Роман Абрамович. Богаташите искат още и още. Не че ще си повишат стандарта. Просто обичат да имат. Така е и с футболистите. Любопитното е, че най-скъпоплатените най-много "плачат". "Бадем, Бадем, кога пари?" - това нали го помните? Бадемчето с 30-40-50 хиляди лева на месец орева орталъка. А Карачанаков с 3 бона какво да каже? А народът ясно - винаги е онеправдан. Държавицата ни е белязана, поне нашето поколение няма късмет да живее в добра среда и с някакви перспективи. Това е защото протестираме виртуално, а не реално. Въпрос на ген, на географска ширина.
Лека-полека стигнахме и до проекта, наречен Лудогорец. Смяташ ли, че е еднодневка?
Няма категоричен отговор, но е ясно, че ако по една или друга причина братя Домусчиеви направят завой, всичко ще се промени към посока "Б" група. Обаче евала за инвестициите в база, инфраструктура, стадион. Тези неща ще останат. Защото много други богаташи минаха през футбола без да поставят и една седалка. Вижте само на какво приличат стадионите във Варна. В Англия и в Германия дори в 7-мо ниво няма такива съборетини.
Не мислиш ли, че в един момент, когато братя Домусчиеви станат неудобни на властта и на определени хора, всичко в Разград ще приключи?
Примерите в европейски мащаб не са един и два. Някъде публиката продължава да поддържа огъня, като с приходите от билети се издържа клуба. В Разград обаче няма подобна перспектива, на последните домакинства имаше под хиляда, дори под 500 души. Тоест, Лудогорец няма как да стане структура, която би се самоиздържала по правилата на феърплей на УЕФА. Още следващата година, ако те не станат шампиони, ще се види накъде отиват нещата. Защото тези 7-8 милиона евро от Шампионска лига няма да ги има. А те нямат продаваеми играчи, имам предвид за добри пари. Виж, в Ловеч е друго. Там не играят в Европа, но пък продават. И имат още много за продаване. Дано школата в Лудогорец има смисъл не само като идея, но и като финанси.
Смяташ ли, че присъствието на Борислав Михайлов в Изпълкома на УЕФА помогна да бъде спасен лицензът на ЦСКА?
Факт е, че лицензът бе – точно казано – спасен. Оттам нататък кой си е затворил очите, е без значение. Същото бих казал и ако става дума за Левски. Аз съм "за" да се спазват правилата, независимо какъв е казуса и за кого се отнася.
Всъщност, какви хора управляват европейския (УЕФА) и световния футбол (ФИФА)? Не превърнаха ли всичко в машина за пари, за богатите?
И по този пример се работи и у нас. Затова и миналия сезон Локо София не изпадна и системата се промени така, че Славия също да не може да изпада. Сега ще са Марек и Хасково, догодина следващите новаци ще се върнат обратно. Някак си не ми се връзва Славия да изпадне, а онези немци да изсипят десетки милиони евро за да построят нов стадион в "Овча купел". Ето, това го умножете по десет и по сто, за да разберете как работи цялата система ФИФА и УЕФА.
Сигурно ти липсва отминалото романтично време във футбола - правостоящи стадиони, шалове тип "зебри", малкото знамена, никаква хореография и много публика?
Защото тук няма традиции. В Англия си е точно така и сега, като изключим седящите зрители. Но на някои места се допускат и правостоящи. Няма факли и димки, но пък хората викат и пеят като за световно. Тук устата на хората са заети, за да чоплят семки. Не може да дъвчеш и пееш едновременно. Футболната култура на голяма част е такава. Така наречените пасивни фенове обаче се преместиха от стадиона в къщи поради причини, които изброих – отблъскващи стадиони, страховити хулигани, слаб футбол…
Дали някога Шампионската лига ще се превърне отново в добрата стара Купа на европейските шампиони (КЕШ), или ти звучи по-скоро утопично?
Е, няма как една машина, която генерира милиардни приходи, да се трансформира в нещо, което е по-симпатично, но не носи пари. Добрият стар "Москвич" е романтика и спомени, но не е използваем в днешно време.
Ако трябва да сравниш Левски и футболната игра с даден музикален стил, или група, кои ще са най-подходящите според теб?
Левски като клуб и като отбор в това си състояние е по-скоро чалга, отколкото като сериозна музика. Съжалявам за сравнението, но е така. Самите футболисти след гръмка победа къде празнуват? Положението в клуба е "щрак-щрак" и чупки в кръста. Куче влаче рейс.
Тренирал ли си нещо преди години и какво?
Футбол в Локомотив София, защото живеех наблизо. Обаче не издържах и месец, защото тотално зарязах училището, а това бе по-важно.
Няма как да не подминем и темата за Стилиян Петров. От кога датира приятелството ви? Разкажи повече подробности за това що за човек е (като футболист е ясно), как се промени след заболяването той и т.н.
С него се познавам от около 16-17 години, още беше юношески национал от Монтана. Въпросът е твърде личен и деликатен. Нека всеки човек си изгради представа що за човек е Стилян на база лични впечатления. Прекалено много съм пристрастен относно тази тема. Радвам се, че след заболяването стана още по-голям пич и това, че от 2 години е далеч от България му помага. В смисъл такъв, че неподредената ни и объркана държава нямаше да му се отрази добре. Бях в Лондон на последния му мач като професионален футболист срещу Арсенал и това е един от четирите билета, които пазя. Един от първия ми мач на живо на националния отбор на Бразилия, друг от първия мач на стадиона на Уест Хям, а третия от юбилея на Левски.
І част на интервюто с Желю Станков можете да прочетете ТУК!
* На редакционния ни мейл Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. и страницата ни във Фейсбук ТУК можете да давате предложения кои да са следващите спортни журналисти, които да участват в рубриката "Гилдията - преди и сега", както и да задавате въпросите си към тях.
Те отново бяха там и пак бяха същите
Четвъртък, 24 Април 2014 09:33Едни и същи хулигани вече 20 години методично убиват футбола
Вече е вън от съмнение, че една от основните причини за отлива на публика от стадионите е тази част от запалянковците, които използват спортните мероприятия за разчистване на сметки. Сега разбрахте ли защо на така наречения селски Лудогорец в София ходиха по над 40 хиляди зрители? Осъзнавате ли, че тази цифра е по-голяма от общия брой на публиката в поне два кръга на А група? Тоест мачовете в елитната група не могат да съберат общо зрители, колкото отидоха на Лудогорец срещу Валенсия.
Отговорът е лесен и е за първа сигурна сума при Ники Кънчев, а джокери не са необходими.
Голяма част от оттеглилата се през последните години публика се върна на стадиона за няколко мача на Лудогорец, защото искаше да отиде на празник, да изживее положителни емоции без абсолютно никакво значение как ще свърши мачът, защото това е тръпката на спорта. Този вид привърженици обаче няма как да отидат нито на вечното дерби в София, нито на пловдивското под тепетата. Така наречената мирна и непретенциозна публика иска спокойствие, комфорт и сигурност, а на мачовете на Лудогорец в евротурнирите те бяха в изобилие.
Това, което се случи в събота на „Лаута", няма нищо общо с веселбата, с лъчезарните детски усмивки по трибуните, с хванатите под ръка цели семейства, ако щете и с песента на малката Крисия долу на пистата.
Когато стадионите се превърнат в бойни полета, това вече минава границите на спорта. Това е вандалщина. А това означава, че държавата много успешно продължава да си отглежда общо около хиляда хулигани в цялата страна. Същата тази държава много добре е запозната с идеологията на този род формирования, чиято цел е на стадиона да се почувстват значим, като преди и след това по улиците покажат колко са страшни и арогантни. Тези 100-150 човека, наричащи гордо себе си запалянковци на Локомотив Пловдив, чисто и просто в събота показаха на всички, че те решават какво да правят, кое е позволено и кое не, и изобщо не им пука, че демократичните закони в България са еднакви за всички.
Ама че държава! По телевизията директно излъчват как някаква група хора прави опити за убийства, при това с боен арсенал като от войната, и държавата няма лостове и механизми за 2 минути да се разправи с тази тълпа?! Нали се сещате, че ако целта на тези хора е само да изгонят Константин Динев от Локо Пловдив, щяха да използват мирни начини да го направят – или ще отрежат гредите, или ще изорат терена, или ще направят каквото и да е там друго действие. Глупости! И това е нелепо. Има си съвсем цивилизовани начини на протест. Но в никакъв случай да застрашат здравето и живота на други зрители и футболисти!
Какво е това МВР, което има звено за опазване на обществения ред и уж се бори с футболните хулигани, но няма ресурс да предвиди и предотврати това, което видяхме? Какви са тези полицейски структури, които нямат свои хора под прикритие, които да докладват кога и къде се подготвят подобни действия. Ами в декларацията на феновете на Локо Пловдив два дни преди мача с Ботев между редовете пишеше, че на „Лаута" ще стане нещо подобно. Какво иска полицията? Да им бъде казано в прав текст, че ще има изстъпления на стадиона, това ли? Ами защо изобщо им се плаща да проверяват на входовете? Следващия път цял танк ли трябва да има на стадиона, за да се усетят униформените и цивилни ченгета, че с бездействието си те стават съучастници на подобен род престъпления.
И сега, като четат тези редове хората, и като се замислят какво всъщност можеше да се случи в Пловдив, как да отидат още един път на мач? Как да вдигнат децата си от компютрите с виртуалния футбол и да ги закарат на стадиона при реалния футбол, след като там съществува не виртуална, е реална опасност за здравето и дори живота им.
Едно и също си дъвчем вече 20 години и ефект никакъв. Сменят се правителства, министрите на вътрешните работи все големи приказки вадят, но истината е, че тези около хиляда хулигани, разпределени грубо така – около 500 в София, около 300 в Пловдив и останалите в Стара Загора, Бургас, Варна и други единични бройки, продължават да разгонват фамилията на българския футбол. Тук не става въпрос какво е нивото на играта. Идеята е, че има десетки хиляди потенциални посетители на стадионите, чийто човешки инстинкт всяка седмица им подсказва, че не е здравословно да се ходи на мач, защото там не само псуват и обиждат, но и замерват с камъни, хвърлят бомби, факли, а от събота вече и бойни гранати.
Цялата държавна машина е безсилна да озапти хиляда хулигани! Ако кажете това на някой чужденец, ще ви се изсмее в лицето. Обаче изобщо не е смешно. Наистина нямаше нищо смешно в това, че в събота 100-150 човека се подиграха не с футбола, подиграха се с държавността в България. Те плюха в лицето на президент, правителство и парламент. Те пак бяха там и пак бяха същите. И следващия път отново ще са на трибуните, а полицията, тоест държавата, ще стои наблизо и ще гледа сеир.
Желю СТАНКОВ, "Тема спорт"
Ах, колко сме интересни!
Понеделник, 23 Юли 2012 21:05Заради 200 сини, които не знаят коя е Анджелина Джоли, и 200 босненци футболът отиде на заден план
Без изобщо да ни пука какви идиотщини вършат част от запалянковците на Сараево, сме притеснени за общата култура и възпитанието на част от привържениците на Левски. Това, на което ставаме свидетели тези дни - размяната на "любезности", е дело на 200-300 фенове на босненците и също толкова на брой поддръжници на сините. Затова и уточняваме, че става въпрос за части от агитките, тъй като ще е твърде нелепо в играта на история да се въвличат цели общности.
Меко казано, проява на лош вкус е да се бъзикаш с противника на историческа, политическа и етническа основа. Как ли биха се чувствали част от привържениците на Левски, ако следващият съперник в Лига Европа бе от Турция, примерно Ескишехирспор (каквато вероятност съществуваше) и на мача там част от публиката на домакините да издигне плакат "Пет века малко ли ви бяха?" или "Васил Левски научи ли се вече да прескача огради?". Дипломатическият скандал е готов, бъдете сигурни, защото това ще е удар по нещо много съкровено и свято за нашите.
Ами същата е историята с надписите за Ратко Младич и Аркан в сектор Б в четвъртък на стадион "Георги Аспарухов". Много сме интересни, няма що. Ама ако нас ни пипнат по тънката патриотична струна, сигурно ще се ядосаме. Не очакваме реакция от така наречения Национален клуб на привържениците, въпреки че е редно някой да се изпъне и да обели две думи. Щом получаваш от ПФК Левски всеки месец по 3500 евро да се самоохраняваш, като ползваш и други финансови облаги и имаш претенции за още, трябва да носиш и някаква отговорност. В сектор Б не всеки харесва войната и не всеки би се подписал под скандалните транспаранти. А публиката на Левски не е само в южната трибуна, нали?
И така заради едни 200 човека оттук други 200 човека оттам отвърнаха с рисунка на повторно обесване на Васил Левски. Част от сините 200 човека се заканват, че отиват на война в Сараево, и част от ония 200 сигурно са приготвили боздуганите. А все пак става дума за спорт, на прага на поредната олимпиада сме и тези дни се говори най-вече за мир.
Всичко това става в момент, в който световните осведомителни агенции съобщиха, че Анджелина Джоли вече е почетен гражданин на Сараево. 37-годишната актриса получи отличието си по време на филмовия фестивал в столицата на Босна и Херцеговина заради своя режисьорски дебют "В земя на кръв и мед" . Филмът разказва за войната в държавата през 1992-1995 година посредством любовта между босненски сърбин и босненска мюсюлманка. "Времето, прекарано в Босна, и хората тук ме промениха завинаги", казва Анджелина Джоли.
Чудно е дали онези фенове на Левски, които издигнаха плаката за същата война в Босна, знаят коя е Анджелина Джоли, дали изобщо са влизали в час по история в училище и дали осъзнават, че заради тях губи футболът. Много е тъпо заради такива елементи институцията ПФК Левски да бъде въвличана в конфликти. Някои "медии" това и чакат и раздухват скандала излишно, като говорят за войни и размирици. Явно всичко е въпрос на морал, но защо, който го няма, държи и другите да знаят за тази липса.
Желю Станков, "Тема Спорт"