Председателят на фенклуба на Локомотив (София) "Железни бригади" Чико Буфера се свърза с Football24.bg, за да уточни обстоятелствата около мача на юношите на тима със Спартак (Плевен). 

Както е известно, от сайта за детско-юношески футбол viasport.bg определиха срещата (5:0) като "съмнителна".

"Въпросните мутри, за които става въпрос по никакъв начин не са хора от агитката на Локомотив София. Те бяха от Плевен, става въпрос за човек с охрана. Едно от нашите момчета обиди един юнак и те се заядоха с нас. Въпросните хора изобщо не гледаха мача, а сипеха обиди (няма да ги цитираме). Ние просто скочихме да защитим момчето."

"Такова нещо като уреден мач обаче по никакъв начин не е имало. Юношите ни са поне две нива над Спартак Плевен, които са последни в групата. Вярно е, че имаше инцидент преди в мача със Спортист (Своге), но с подобни писания ще изгоним феновете на Локомотив от стадиона. Ние и без това вече ходим само на мачове на юношите. Само това остана единственото чисто нещо за тези привърженици. В този мач отново ще подчертая, че не може да се говори за уговорки. Вратарят на Спартак е истински герой! Към вратата му имаше над 40 удара, а резултатът можеше да не е 5, а 10:0", каза още шефът на фракцията пред репортер на Football24.bg.

Декември е време за равносметка. Естествено, че не ми се говори за спортно-техническите щабове на клубовете в пошлото ни първенство и до болка познатите "имаме шансове за титлата", "ще се борим за оставане", "селекцията е в ход", "ще се подсилим с няколко класни чужденци", "ще изглеждаме по друг начин през пролетта". Далеч по-интересно и истинско е на трибуните. А там равносметката е категорична: организациите на привърженици на двата гранда са изправени пред важни решения за бъдещето на секторите "Б" и "Г".

Само преди няколко дни "София-Запад" понесе тежък полицейски удар, който сложи нов престъпен етикет върху фракцията лидер в сектор "Б". Връзките на хора от "София-Запад" с наркобарони отдавна не са тайна за широката общественост, но притеснителното в случая бе писмото до медиите, от което стана ясно, че лидерите в сектор "Б" нямат намерение да се разграничат от престъпните елементи. Или поне да разграничат престъпната дейност от дейността в сектора. Има хиляди елегантни начини това да се направи, за да се запази добрият имидж на агитката. И това трябва да е първостепенната задача за хората, които пред обществеността са лицата на синия ултрас сектор. Защото ултра имидж се поддържа с крайни прояви на трибуните и извън тях в отношенията с противникови фракции, но в никакъв случай с престъпна дейност.

Оправданието тип "леля Сийка от 43-ти блок прескача оградата и крие наркотици в двора на нашия клуб" предизвиква не просто усмивки, а искрено съжаление.

Що се отнася до представянето на "сините" на трибуните през изминалата есен, там също нещата за изчистване не са малко. По време на дербито с ЦСКА отново лъсна старата слабост с липса на синхрон при издигането на лозунгови тапети, посланията отново бяха лишени от актуалност. За сметка на това хореографията по време на вечното дерби бе отлична като идея, но и тя попадна в графата "трудна за изпълнение". Едва шепата верни поддръжници зад знамето "Ултра София" на повечето домакински мачове пък бе друга комична картина. Със същия успех можеше да разпънат знаме "Ултра Търговище" и никой нямаше да се усъмни в истинността на гледката. Безспорно числеността за маловажните мачове е един от факторите, върху които сините трябва да поработят сериозно. Тези, които са винаги в сектор "Б", знаят: често купонът на трибуните става по време на непретенциозни мачове. Това послание обаче трябва да стигне до повече хора.

Именно поради тази причина бе пуснат агитационен плакат и стикери "Левски докрай", които да мобилизират пределно сините поддръжници и да им внушат, че подкрепата за клуба не трябва да се обвързва с резултатите на играчите, нито с името на съперника. Обогатяването на репертоара с нови скандирания и подобреният синхрон в пеенето определено се забелязаха през последните месеци. Наложени бяха скачането и т.нар. море с прегръщане по време на някои песни – елементи, които вдигат ултрас имиджа на сектор "Б". Всъщност именно това е добрата новина - сините ултраси изглеждат сплотени на трибуните, тази есен липсваха станалите традиционни за тях сблъсъци, което се дължи на факта, че фракциите преглътнаха различията в името на спокойствието в сектора. "Единство в делата – с Левски в сърцата" гласеше лозунгът, издигнат по време на домакинството със "Спартак" (Търнава), с който феновете декларираха, че са постигнали примирие в сектора и че ще подкрепят ръководството. Акции като тази с намерените наркотици обаче отново може да разбунят духовете и да повдигнат болните въпроси за приноса към имиджа на сектор "Б", за лидерството в сектора и т.н.

Именно такива проблеми избуяха в противоположната северна трибуна на ЦСКА. Още през есента на 2010-а се появиха първите признаци на разминаване в позициите и светогледа сред червените фракции. Крайните обявиха бойкот – не посещаваха домакинствата, но правеха безредици извън стадиона, двигателите на креативността от USF пък бяха на стадиона, за да подкрепят играчите, но и за да пеят "Вън боклуците". Хората около Дучето застанаха зад ръководството и стояха така дълго време (после отпечатаха картони "Протест", но май никой не повярва). А след назидателната реч на Дучето по време на домакинството на "Литекс" за купата през април, в която от уредбата прозвучаха директни пожелания за смърт на червени привърженици, разривът между фракциите в Северната трибуна беше неизбежен.

Много скоро след това USF, 14, Office Boys, Boys Vidin, Legion, повечето пловдивчани и врачани се отделиха в сектора. И бяха последвани от масата червени привърженици. Ясно беше – те дадоха своята подкрепа за хората, които през 2009-а и 2010-а превърнаха сектор "Г" в еталон за ултрас трибуна не само на българската, но и на европейската сцена. Създаването на нова организация беше въпрос на време.

Кръщенето на "Офанзива" в Бургас на финала за Суперкупата показа, че сектор "Г", макар и неофициално, има нови лидери. Всъщност добре познатите и замесени във всичко хубаво, случвало се на Северната трибуна през последните няколко години. Борбата между тях и старите (предвождани от Дучето и Главата) се премести с пълна сила на тихия фронт – неуредици около уредбата, организирането на хореографии, вкарването на пиротехника. Принципите на "Офанзива" безспорно печелят симпатии – самоиздръжка без пари от ръководството и прозрачен отчет за изразходването на парите от сметката, контакт с полицията само за допускане на хореографии, пиротехниката се вкарва без съдействието на униформените.

Момчетата не хабят сили в своята мисия – да върнат ултра облика на сектор "Г". Издадоха списание Offenzine с правила за поведение в сектора и с много полезни съвети (сред тях са правата при задържане от полицията и др.), разпродадена беше серията фланелки и суитчъри, скоро тръгва продажба на серия шалове тип зебра – все продукти със страхотен облик. Въобще хората в "Офанзива" знаят какво да направят и определено не пестят от личното си време и сили в осъществяването на мисията. Задачата им обаче е изключително сложна – групата от около 200-300 души, които следват отбора навсякъде, са вечно на ниво, но "пълнежът" в сектора, който присъства там само за важните мачове, дърпа ръчна на развитието. Какво да се прави – бг манталитет.

Така или иначе сектор "Г" ще върви нагоре само ако нещата се запазят както в края на есенния полусезон – "Офанзива" да организира хореографиите и да контролира разпяването на сектора, а хората на Дучето да се радват на почит и слава за заслугите за сектора през годините. Дано двата лагера спазват добрия тон в името на просперитета на Северната трибуна.

Протестите – запазена марка на есен 2011

Есенният дял на първенството ще остане в историята с няколко сериозни пререкания между привърженици и ръководства. И ако това не е новина за отношенията между Boys Sofia и президента на "Славия" Венцеслав Стефанов (макар и тази есен да обогати "любовта" между тях с нови възгласи и епитети), то скандали неочаквано възникнаха при новака в елита "Ботев" (Враца). Лидерите в агитката, предвождани от колоритния Жоро Павето, скочиха на изпълнителния директор Пламен Николов заради новото цветнокожо попълнение Ненем. Стигна се до бойкот на домакинства от част от агитката, както и до неколкоминутно скандиране за сексуалната ориентация на Пацо Николов, което попадна звучно в национален ефир, докато старши треньорът Сашо Ангелов даваше интервю след мача на "Герена". Силната политическа окраска на общинския клуб "Ботев" (Враца) и предстоящите тогава избори за местна власт обаче оставиха дебела сянка на съмнение върху искреността на протестите на част от "зелената" агитка.

"Железните бригади" също застанаха контра на ръководството на "Локо" (Сф). "Червено-черните" ултраси с право продължиха да настояват за решаване на казуса със стадиона в "Надежда" и състоянието на школата. "Локо" стигна дъното не само в класирането, но по отношение на "домакинствата", които бяха ту на "Васил Левски", ту на "Герена", ту на "Армията". И съвсем логично "железните бригади" обявиха бойкот на "домакинствата" на "Гигомотив". За сметка на това обаче пуснаха свое радиопредаване, в което да "заобиколят синьо-червено-оранжевата информационна мъгла" (цитат от първото предаване) и да имат свободата да казват истината такава, каквато я виждат – без удобни журналисти, без страх.

За разлика от софийските пловдивските "железничари" бяха по-умерени в протеста към ръководството. В общи линии още от ерата на Георги Илиев и Наков "черно-белите" се славят с особено добро отношение към президентите, може би с изключение на недоразумението Галя Топалова. Затова и сега острите приказки към Коко Динев, ръководството и някои играчи определено изненадаха. Така едва няколко месеца след кръщенето си трибуна "Бесика" трябваше да промени облика си – знамената и песните на Napoletani, Gott Mit Uns и The usual suspects ги нямаше. За разлика от гостуването в София на ЦСКА и юбилейния приятелския мач с "Цървена звезда", в които "черно-белите" ултраси защитиха реномето си.

"Бултрасите" стреснаха новото ръководство на "Ботев", което си мислеше, че си е подсигурило подкрепата им за дълги години напред с едно класиране от "В" в "Б" група. Дано влиянието на "жълто-черните" ултраси върху новите собственици се запази така силно и те да се вслушват по-често в желанията им. Ако са научили урока от времето на Христолов, би трябвало да го направят. Иначе представянето на момчетата от стадион "Христо Ботев" през есента на 2011-а не беше така ефектно, както бе през пролетта, когато изправяха косите на домакините от всевъзможни екзотични дестинации. Където е текло, пак ще тече, но дано скоро да е с марка "А" група, защото имаме нужда от жълтия цвят в сивия ни шампионат.

Изключително тежка битка водиха ултрасите на "Спартак" (Варна), които продължават да се борят за автентичността на своя клуб. Дано имат сили да я продължат, защото само и единствено благодарение на техните усилия автентичният "Спартак" все още е жив. Една от инициативите, които ще следим и през пролетта и която искрено се надявам да завърши един ден с успех за привържениците на "соколите".

Най-масови бяха протестите след убийството на 19-годишния Ангел в Катуница, които обединиха националистите от всички агитки. Защото на първо място те са българи. Родните медии очевидно не искат да разберат това и квалифицираха излезлите на протест като "футболни хулигани". Само че те бяха на улиците в качеството си на граждани. За съжаление останаха сами там. Както се каза в един транспарант: "Българските ултраси – единствените пазители на българщината днес". Май така излезе, а?

Стоян Генов, "Новинар"

Всеки знае, че на 30 юни 1971 г. е денят, в който завинаги спряха да туптят две сърца - на легендите на българския футбол Никола Котков и Георги Аспарухов-Гунди.

В завой на Витиня те губят живота си, но остават живи в сърцата и душите на феновете си. Остават някак живи и в съзнанието на поколенията родени много след тяхната кончина. Това се случва благодарение на цветните разкази на нашите бащи и дядовци. Тези две легенди сякаш възкръсват от спомените и карат днешните привърженици на футбола да се гордее, че те са носили цветовете на любимия отбор.

За огромно съжаление обаче сякаш в Локомотив София повечето са забравили за Никола Котков - Котето... Смешното ръководство на клуба за пореден (n-ти) път пропуска годишнината от смъртта на легендите, но апатията у феновете в червено-черно сякаш е по-грозната и печалната част от историята.

На 40-та година от злополучния 30 юни 1971 г. на лобното място на Котков и Гунди отидоха шепа фенове на Локо - момчетата от УО "Железни бригади". Те се събраха под моста по стария път под магистралата и отдадоха почит. Някой бе минал преди тях, имаше запалени свещи, имаше оставени цветя. Не бяха забравени! Не бяха забравени от хора, които нямат претенции да са футболни босове на славния Локомотив София!

УО "Железни бригади" постави венец и цветя на паметната плоча и гробовете на двамата футболисти. Малко, но безценно!

Легендите не умират!

UltrasLoko.com

До началото на пролетния дял от първенството остават точно две седмици, а екипът на FanFace.bg продължава да подгрява феновете с любопитни интервюта на най-интересните сред тях. Поредният ни гост е привърженик на столичното Локо. Къде случайно, къде не, но и той по подобие на "колегите" си от Берое и Етър от предишните седмици е на христовата възраст от 33 години. Всички "червено-черни" фенове (а и не само) го знаят като Метъла – един от основателите на "Железни Бригади". В характерен за него стил представя себе си като "щастливо разведен", а другата му огромна гордост освен Локомотив е неговата малка дъщеричка, която в близко бъдеще ще започне да води на, надява се, любимия му стадион в квартал "Надежда". "Още не съм я запалил по идеята, защото е още малка, но и това ще стане след година. Сега я интересуват само пеене, кукли и анимационни филмчета", разяснява Метъла.

- Кой те запали по футбола? Имаш ли спомени кога стана това и на кой мач?

- Аз съм трето поколение локомотивец. Дядо, баща, брат - всички. Пълен комплект. Като малък са ме водели на мачове, но нямам особен спомен. Самосиндикално тръгнах, като влязох в гимназията в началото на 90-те. Бяха култови години. Отначало с брат ми ходехме на всяко домакинство, а после и на гостуванията, които бяха рядкост и цяло събитие. Изобщо нямам спомен кой е първият ми мач, но

никога няма да забравя първото си гостуване - на Спартак Пловдив на Градския стадион.

Тогава бяхме два или три рейса, но пак казвам, че по онова време организирани пътувания се правеха не повече от 2-3 пъти на полусезон и си бяха огромно събитие. Самите години пък бяха много смътни и несигурни, но някак си и много купонджийски. На мача в Пловдив просто не ми се вярваше какво се случва и оттогава досега ми е непрестанна мания. Първите 7-8 години дори си броях гостуванията, но от един момент нататък им изгубих бройката.

- Локомотив (София) - какво предизвиква това име у теб, когато го прочетеш или чуеш?

- Просто настръхвам… това си е нещо мое! Мое и на още няколко хиляди истински хора. За мен си е мисия, начин на живот, символ, романтика, традиция, гордост и какво ли още не... На моменти бих го оприличил на религия, но няма да е точно, а и ще е клиширано...

- Кой ти е най-паметният мач на "железничарите"? И за кой не искаш да си спомняш? Разкажи ни за подготовката и атмосферата около тези двубои.

- Питай ме кой ми е най-безпаметният... ха-ха-ха... Много са, наистина... Ако трябва да е нещо по-скорошно, са мачовете-реванши с Металург (Скопие) и Силонск (така се произнася наистина Шльонск) тук в София. Първият - с уникалния обрат и гола в последната секунда, а вторият - с най-здравата борба, която съм виждал на български отбор в турнири през последните 10-15 години. Най-кошмарните ми мачове са може би два - отпадането от Халмщад заради престъпното влечуго Мелничук и едно отпадане от Пирин за Купата с дузпи в края на 90-те... Спомням си, че след реванша в Швеция ревах от безсилие. Години по-късно лицето Мелничук свири един мач за турнирите в София, не помня с кой отбор.

Чаках го 2 часа пред Шератон да му обясня някои работи, но де тоя "късмет"…

Иначе за подготовките  - повечето пъти е едно и също. Ние сме нещо като цех и всеки си знае задачите по звена и какво трябва да прави. Конкретно за тези мачове тъпото беше, че бяха на "Васил Левски" и тоталният хаос от страна на т. нар ни ръководство, което скъса нервите на всички... Иначе целта е ясна - пеене 90 минути до откат. Другото са подробности.

- Относно стадиона - защо Локо не играе в "Надежда"? Къде е вината за това?

- Ние не играем у дома си поради една единствена причина - безхаберието на редица "отговорни фактори". Много се дразня, че по медиите се философства и се разтягат какви ли не версии и локуми. Истината е една -

лицето Кайчо Гигов, подмамен от едни пари за едни ТВ права, "направи" така че ст. "Локомотив" да бъде изкаран непригоден за игра.

Отвори кутията на Пандора и лъснаха задните части на много хора, най-вече на него. И тук основна вина има държавата, която остави безхаберници като Гигов и Аврионов да съсипват държавна собственост за милиони и да се оправдават като слаби ученици с какво ли не. Великият въпрос със ст. "Локомотив" може да се реши точно за седмица. Стига държавата да има воля за това. Тя очевидно няма.

- Кога за последно от агитката сте говорили с Гигов и Аврионов? Какво казват те, ангажирали ли са се с някакви срокове?

- С Гигов за последен път говорехме лятото. Човекът е патологичен лъжец и гешефтар. Да се говори с него е напълно излишно. Бита карта и куха фасада. В цялата картинка лицето Аврионов е далеч по-интересният персонаж. Най-малкото защото не е публична личност и това му дава шанс да си мишкува и далаверства, както си иска. Там трябва да се насочат според мен по-големите усилия. С него се виждахме мисля точно преди година. В началото се преструваше на много загрижен и кооперативен. Оказа се, че има одобрена помощ за реконструкция на стадиона на стойност над 800 000 лв. Познайте дали при тези условия ще бъде усвоена. После се покри и дори започна да ни заплашва със саморазправа.

Личното ми мнение, че и двамата са за прокуратура за престъпна безстопанственост. И то начаса!

- Какво е решението за стадиона и кога ще се върнете там?

- Решения много. Тъпото е, че за момента нито едно не е реално. За мен най-добрият вариант е решаване с държавен акт на всички реституционни претенции. Актуване на съоръжението като общинска собственост, т.е. стадионът става общински и след това публичен конкурс за концесия. Но отворен такъв. Не както се говори сега - да се даде директно на Николайчо? С какво право? Къде му е бизнес планът, къде са му финансовите гаранции, къде има очи най-малкото след всичко, което причини? А може да има и по-добри варианти за концесионери. Иначе от втори кръг сме си там! Вярно, в "А" сектор но все пак е нещо... И после борбата продължава.

- Относно самия отбор - къде го виждаш в края на сезона? Зад Антон Велков ли сте, подкрепяте ли играчите? И ще им оказвате ли подкрепа през пролетта, като се почне от първия мач срещу ЦСКА и се приключи с последния срещу Калиакра?

- Там където го виждам в края на всеки сезон - в сърцето ми.

Точки, купи и класирания никога не са ме интересували. За мен други са ценностите. Тони е феномен, за съжаление прекалено голям и истински като специалист и човек за сегашната клоака, която представлява любимият ни клуб. Но нека бъде на 101 %  ясно, че може би за пръв път от 20 години трибуната е толкова безрезервно обединена в подкрепата си за даден треньор. Знам, пак ще ги има редовните "специалистчета", дето много ще им знаят устите още от първия мач, ама нека този път си имат едно на ум, че сме в "А" сектор и са на една ръка разстояние... Да си правят сметката. Аналогично е и положението спрямо играчите... Колкото и иронично да е, тоталната криза си има и своя положителен ефект. Локомотив се връща към корените си. Той е силен и истински, когато е съставен предимно от наши момчета...

Само като гледам състава и ми се насълзяват очите...

с умиление си спомням отборите от средата на 80-те с Дудето, Павката Дочев, Чапая, Хипопотама, Лейката, Кайзера, Сашо Бончев, Митко Васев и самият Тони Велков... Само че сега са други - Юли Петков (Малкия Буда), Кичо, малкият Пеев и т.н. Нека и сегашното поколение в агитката има своите герои. Относно подкрепата през новия полусезон - очаквайте съвсем скоро интересни новини, за които в момента не съм упълномощен да говоря.

- Членуваш ли в някоя фракция на "червено-черните"? Ако да, коя е тя? Разкажи ни повече за нея и нейната дейност.

- Не на коя да е, а на сърцето на трибуната - ЖЕЛЕЗНИ БРИГАДИ! С гордост мога да кажа, че съм един от основателите, а допреди година бях и начело. Датата е 22 април 1999 г.

За мен Бригадите са една от емблематичните групи на нашата сцена вече с 13-годишна история.

Истината е, че около нея се върти цялата агитка в последните 10 сезона. Занимаваме се с абсолютно всичко, което касае фенския живот. Самофинансираме се, имаме отделни звена, които отговарят за различните дейности, тарторите ги контролират и координират. Имаме хора с опит в организирането на трипове, правенето на артикули и т.н. Всичко, което се познава от класическия модел на ултра групи по света.

- Какви са политическите възгледи на вашата агитка и оказва ли влияние върху взаимоотношенията помежду ви, в случай че се разминат?

- Мога да кажа националистически. Политиката я изолираме от трибуната. Няма място там. Да не бъркаме обаче с гражданска позиция! Иначе при нас ги има всякакви - от крайно-десни до откровени комунисти. Преобладават десните, но това си е личен избор. Не влияе на отношенията и работата ни в агитката.

- На кой мач според теб създадохте най-добрата атмосфера и на кой сътворихте най-красивата хореография? Кажи също така кои са ви най-посетените двубои като домакин и гост, на които ти лично си присъствал.

- Много са такива през годините. Разни домакинства на Нафтата и Литекс в края на 90-те. Домакинствата за турнирите. На всички откачени гостувания в чужбина сме се раздавали винаги докрай. За мен няма такова нещо като  най-добър мач... Има различни върхове, зависи как гледаш на нещата.

Мога да кажа, че грозно хорео нямаме,

а и както споменах, там нещата са отработени с годините. Одобрява се проект, списък с материали, закупуване, подготовка, график за работа и хора, и се почва. Просто сме се специализирали толкова, че вече повечето неща правим с фамозна лекота и бързина. Хореото за Македония през изминалата година го барнахме за 4дни...

- Говориш за онзи мач с Литекс в "Надежда", на който събрахте 20 000?

- Същият. Но такива бяха годините. Нямаше много други забавления. Сега това не може да се случи. Просто България не е футболна страна, а София вече така се разми, че направо ми се гади. Но не можем да си избираме времената, в които живеем, така че се борим с това, което е.

- На кое място поставяш агитката на Локо спрямо останалите в България откъм вярност, подкрепа, колорит...?

- Единственото, по което отстъпваме на някои от другите, е численост и вяра в себе си. И донякъде липса на потенциал.

Може да звучи претенциозно, но по останалите показатели освен бройка ни поставям в Топ 5 на България.

Никой не иска да го признае, но ние сме една от агитките в страната с подчертан собствен стил и дала адски много на ултрас сцената в последните 20 години. А да се развиваш в сянката на двата псевдогранда не е никак лесно. Истината е, че в момента сме в посредствено положение, защото адски много хора се отдръпнаха заради ставащото в клуба, влияят се от класирания, амбиции и резултати. Не е похвално, но е факт.

- С кои агитки сте приятели и с кои врагове? Как е възникнало приятелството с първите и враждата с вторите? И за теб специално кои са най-уважаваните отбори в България и най-омразните?

- В България се имаме с част от момчетата на Спартак (Варна). Може би повече на лична основа и поради сходната съдба на клубовете ни. Навън официален съюз имаме само с ULTRAS FAVAC (cheerz, guys!) от Виена. За вражда... някак си то е ясно. Останалите софийски, пернишки, пловдивски, македонски, заралийски и т.н. елементи не са ни никак по вкуса. Но не искам да ги коментирам, защото общо-взето сме в един кюп. В България няма най-уважавани отбори, а всички са най-мразени.

Просто българите сме пословични хейтъри.

Мога да кажа кой е най-истинският, отборът на обикновения човек - само и единствено ЛОКО!

- Участвал ли си в боеве с фенове и ако да, срещу кои си се бил?

- Ооо, да. С кой ли не... от гореописаните май с почти всички. Тъпото е, че тези неща тук стават не за защита на чест или принципи, или територия, а от комплексарщина. И после всеки е бил, всеки е компетентен, всеки разказва... Смешна история. След някоя случка като чуя после какви разкази текат, се чудя в същия бой ли съм участвал или в някой съседен. Адреналин си е, но като цяло не се кефя особено на тия изпълнения... Последните "танци" с трупата от "Овча" си беше доста запомняща се гледка... мисля, че дори и другите два софийски отбора рядко правят такива мащабни неща. Респект и за двете страни, само

другарите в бяло нека най-после се научат, че не бройката печели битки, а куражът!

През 90-те редовно се млатехме с групи перничани на Каучука в "Надежда", което си беше доста голямо предизвикателство.

- Как гледаш на организираните боеве от типа "10 на 10", каквито се практикуват в някои европейски страни? Има ли място за такива в България?

- Не. Не сме дорасли за такива неща, а и не мисля че има много смисъл от тях. Не виждам нищо "ултрас" в това, а по-скоро някакъв селски бабаитлък. Който иска да се бие по този начин - има си съответните клубове, спортове, състезания и т.н.

- Какво ти е мнението като цяло за българската ултрас сцена? И къде поставяш родните фенове и ултраси спрямо тези в другите страни по Европа и света?

- Сцената тук си е направо трагична. Липсва манталитет. Всичко е мода и криворазбран екстремизъм. Много сме назад, ама много. И това ни е заложено още от времето на комунизма, та и до наши дни. Много гледаме навън вместо да гледаме себе си. Не си вярваме, само гледаме по Интернет и после цъкаме с езици. Ама да се мръдне някой да направи нещо - не.

Само чака другия и вика: "Другари, дайте да дадем".

Така не става. Иначе потенциал не липсва. С нищо като предпоставки не сме по-лоши от останалия свят, дори напротив. Но не сме колективисти, измекяри сме и сметкаджии. Не обичаме да даваме за идеи и общи инициативи.

- Кои държави би дал за пример за развито ултрас движение, от което можем да черпим идеи и опит?

- В международен план класацията безспорно водят руснаци и поляци. Исторически сърбите и гърците са също много напред. Италия кара на стара слава. Във Франция са страшно добри и колоритни, дори бих казал, че в момента бият италианците. Испанците са ужасни недоразумения милите, ама се опитват... За мен обаче новият скрит фаворит е Германия... Там виждам интересни процеси под повърхността и скоро очаквам изненади.

- Имат ли място жените на трибуните и конкретно в агитките? Присъстват ли такива във вашата, които да помагат с нещо?

- На теория да, на практика нямат. И пак заради особености на манталитета и нагласата.

Тук ми се влачат някакви кифли, дето си търсят популярност. От друга страна веднага биват налазвани и стават лични конфликти в агитката.

Раздори, караници, образуват се групички. И ние сме страдали от това и затова съм силно скептичен. Не че нямаме истински фенки, но те са единици. Иначе могат да бъдат много полезни и ценни, защото са по-изпълнителни, по-малко им знаят устите и в никой случай не искам да ги подценявам.

- Мнението ти за българската полиция? Направи едно сравнение с нея и тази в другите държави.

- Силно негативно. Просто тази сбирщина от нискообразовани, комплексирани провинциалисти няма как да нарека полиция. Докато не се отърват от милиционерския си манталитет, който ги кара да си мислят, че Системата работи за тях, а не те за Системата, нищо няма да се промени. А за "професионализма" им просто е излишно да се говори. Как да имаш респект към такива хора?

То само като го видиш с отегчената му кисела физиономия и телосложение на корабен готвач, те напушва смях.

А отвори ли си устата... ужас. Това чужди езици, това етикет на поведение, няма такъв филм. Как такава личност ще всява респект. На Запад просто е друго... и усещаш, че този човек ти служи.

- Да, но и на Запад тамошните ултраси се оплакват. Особено пък тези в Полша, Сърбия и Италия напоследък…

- Е това вече си е друга плоскост. Тук говорим за световната тенденция на повсеместен контрол над свободомислието и неформалните групи. И това е само част от картинката. Аз имах предвид далеч по-злободневни неща. Репресиите в чужбина са факт, но едва ли техните полицаи псуват феновете на майка, заплашват ги със счупени крайници и т.н.

- Мнението ти за националния отбор, БФС и въобще българския футбол. За БФС.

- Националният отбор е сергия. БФС - група спиртосани лакеи и апаратчици. Пълен водевил, не заслужава дори коментар.

- Кога ще се оправим?

- Като си променим мисленето, а това е много трудно. Да не кажа невъзможно...

- Фен ли си на някой чужд отбор? Посещавал ли си негови мачове?

- Много се дразня на чуждопоклонничеството у нас, дето всички са някакви големи фенове на какви ли не чуждоземни отбори и им викат "наш'те".

Фен чак не, но се кефя на някои задочно. На първо място е Айнтрахт. Преди във Франция се кефех на Ланс. В Англия малко на Евертън. До момента не съм ходил на техни мачове, а и не ми е кой знае каква цел, защото Локомотив е №1!

- Каква е най-голямата ти мечта, свързана с клуба и агитката на Локо София?

- За клуба - да стане отново социалният феномен и общественият фактор, който е бил до средата на 70-те. За агитката -

просто да се обедини на 100%, да си повярва и да започне да расте и като численост, и като значимост, и като самочувствие.

- Ще ти изброя три места и искам да ми кажеш първото нещо, с което ги свързваш. Стадион "Локомотив"?

- ... е Сцена!

- София?

- Моят град, където винаги е гот да се завърнеш!

- България?

- Прекрасна страна и ужасна държава.

- За финал какво би казал на всеки един привърженик на Локото, както и на всеки запален фен в България?

- На всички локомотивци ще кажа само едно - бъдете, вярвайте, идвайте! Локо София - това сме ние! А за феновете като цяло - бъдете активни!

Истински независим си, когато всичко зависи от теб!

Днес се навършват 41 години от трагичната гибел на легендарните футболисти на Левски и националния отбор Георги Аспарухов - Гунди и Никола Котков.

Двете големи звезди на българския футбол загинаха на 30 юни 1971 година в автомобилна катастрофа край прохода Витиня. На път за Враца “Алфа ромео” - със знаковия номер СА 9999 се забива в камион ЗИЛ с ремарке, който пътува към столицата. Колата избухва в пламъци, а Гунди и Котков загиват на място.

В 11:00 часа днес, в Централните софийски гробища, бе отслужена панахида по повод 41-годишнината от трагичната гибел на легендите. 

Заместник-председателят на УС на ПФК Левски Георги Марков, ветерани, роднини и привърженици на клуба почетоха паметта на двамата, съобщи официалният сайт на "сините".

Венци бяха положени от името на ПФК Левски, клуба на ветераните на ПФК Левски и от многото фенове, които и днес показаха, че никога няма да забравят две от вечните звезди на българския футболен небосклон.

Имаше и венци от СК "Левски", Национален клуб "Гунди" и БФС.

Фенове на столичния  Локомотив /София/ също се организираха и почетоха легендата на „железничарите” Никола Котков, който вкара повече от 140 гола в 274 мача с „червено-черния” екип. 

От фенклуба "Железни бригади" приканиха всички свои съратници да поднесат цвете на гроба на Котето в Централните софийски гробища или на паметника му на стадиона в кв. "Надежда".

ВИЖТЕ КАК ФЕНКЛУБ "СИНИТЕ БОЛЯРИ" ПОЧЕТОХА ГУНДИ ВЪВ ВЕЛИКО ТЪРНОВО ТУК!

Привържениците на Локомотив (София) се обединиха около мнението, че шефът на спортните клубове на "червено-черните" Владимир Аврионов е големият виновник за тяхното състояние.

В месечната анкета, публикувана на сайта UltrasLoko.com, с въпрос "Какъв е за Вас Аврионов?", близо 77 % от отговорилите са посочили "Гробокопач на над 20 вида спорт!".

Малко под 18 на сто са избрали ироничното "Кой е той?!", а около 5 % смятат, че Аврионов е "радетел на червено-черния клуб".

Ето какво четем на сайта на "червено-черните" фенове:

Измина времето на месечната анкета, в която Ви попитахме какъв е за Вас Авринов. Резултатите не са изненада за никого:

Радетел на червено-черния клуб! 5.38%

Гробокопач на над 20 вида спорт! 76.92%

Кой е той?! 17.69%

Много красноречиво! Даже коментарите са излишни и няма да покажат нищо различно, подкрепящо или отхвътлящо общото мнение. С няколко думи - почти 77% са огромен такъв и показва категоричната позиция на локомотивските фенове към "човека" Аврионов!

Само той не вижда, че не заслужава да бъде свързван повече с Локо София и няма капката срам, която да го накара да се измете от всичко, което го свързва с Локо!

През месец май Ви питаме отново за стадион "Локомотив" и какво Ви звързва с него. Възможните отговори са:

Това моят дом!

От години ходя на него и го чувствам като втори дом!

Понякога ходя и е добре да се изгради по-модерен стадион.

Реститут съм и си искам земята от/около "Локомотив"!

Гласувайте до края на месец май!

ЦСКА и Локомотив (София) се изправиха един срещу друг във второто столично дерби от отложения XVI кръг на "А" група. "Червените" спечелиха категорично с 4:0 на "Българска армия", а по трибуните имаше доста прилична бройка публика за късния час в делничния четвъртък.

Този път цесекарите се концентрираха върху подкрепата си към отбора за сметка на протеста срещу "Титан". Въпреки това на оградата стоеше транспарантът "Вън боклуците от ЦСКА", който обаче на по-късен етап бе свален. Същият рефрен се чу само броени пъти през 90-те минути, както този на "Пернишки боклуци".

Акцентът на "червените" в четвъртък вечер бе врага от Сектор "Б". Ултрасите от "Офанзива" опънаха няколко тапета в отговор на атаките на "синята" агитка спрямо Стойчо Младенов напоследък, както и за иронията им по време на двубоя със Славия в сряда относно евтиния вход от 1 лв. за Сектор "Г", който въведе ръководството на ЦСКА.

На единия се четеше "На Стойчо само на кура ще седите, където винаги си ви е слагал!", а на другия - "По-добре лев за вход, отколкото на Батков парите за Support. Ultras LeWCki = партийни пари + билки".

В официалната ложа пък се настани бившият спортно-технически щаб на ЦСКА, а сега такъв на Ботев (Пд), начело с Милен Радуканов. Помощникът му Светослав Петров не пропусна възможността да скандира заедно с феновете любимия си рефрен.

На "Армията" имаше и скромна агитка на столичното Локо в лицето на "Железни бригади". Те сътвориха хубава хореография с акцент върху традициите на клуба.

Снимки: Sportni.bg

Феновете на Локомотив (София) поискаха клубният президент Николай Гигов да напусне незабавно. Привържениците на "железничарите" разпространиха декларация до медиите, в която наричат Гигов "Николайчо" и "мишок" и го обвиняват за начина му на управление.

Ето и целият текст на писмото:

"Решено е: Гигов вън!

Това е в груб превод, което каза Николайчо Гигов пред медиите по случай събитията с просрочените задължения и отказа на Лицензионната комисия да даде лиценз на НЕГОВИЯ "П"ФК Локомотив. Думите му бяха в отговор на въпроса "Ще поискате ли помощ от феновете?", а самият отговор бе, че няма да иска помощ от нас, защото:

"Кога сте виждали такава? Всичко винаги е зависело само от мен."

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете, абсолютно безвъзмездно, сложиха седалките, които и до момента... е, красят вече не е правилната дума, но да кажем придават на ст. "Локомотив" вида, в който той малко или много се намира днес?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете, абсолютно безвъзмездно, спасяваха нееднократно прекратяването на мачове заради поройни дъждове, отводнявайки терена?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете, абсолютно безвъзмездно, ринат сняг на стадиона вече всяка зима, за да може отборът да изиграе първите си мачове в първенството за календарната година в края на февруари и началото на март?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете абсолютно безвъзмездно уреждаха бои и боядисваха огради последния път, когато имаше подобна инициатива?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете, абсолютно безвъзмездно, търчаха да уреждат създаването на функциониращ сайт за вашия "П"ФК Локомотив, какъвто сайт в 21-ви век вашият "П"ФК Локомотив се провали да поддържа и трябваше да получаваме запитвания за цена на играчите на вашия "П"ФК "Локомотив" в нашия форум?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че именно феновете, абсолютно безвъзмездно, бяха впрегнати да леят бетон на уж ремонтиращия се в момента сектор "В" на ст. "Локомотив"?

А може би г-н Николайчо Гигов забрави, че феновете сме тези, колкото и малко останали след годините геноцид от страна на него и неговата клика, които подкрепят отбора НАВСЯКЪДЕ в страната и чужбина, отделяйки от личните си средства и време, защото вярват в Емблемата?

ВЯРА, г-н Гигов, е това, което имаме. Вяра, че когато туморът Николайчо Гигов се махне от Локомотив, слънцето ще изгрее... или залезе над "Надежда".

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край, г-н Гигов.

Казано така, искаме да БЛАГОДАРИМ с цялото си сърце и душа на настоящия отбор, на абсолютно всички футболисти и треньори, които оставиха сърцата си на терена за Емблемата през последните месеци и направиха този, може би последен, сезон на Иконата Локомотив така незабравим за нас, доказвайки на всички неверници или чисти хейтъри, че където е текло пак ще тече.

Че Институцията Локомотив е над всекиго и над всичко.

И най-вече над МИШОЦИ като вас, г-н Николайчо Гигов.

Това е. Това сме ние:

ЕДНА ЕМБЛЕМА, ЕДНО ИМЕ - САМО ЛОКО, САМО НИЕ!"

Най-после безкрайно дългата зимна пауза приключва! Зажаднелите за футбол на живо фенове ще потеглят към стадионите и, вярваме, ще ги позапълнят. Време е за футбол с марка БГ! Силен, слаб, той си е наш и заради това си го обичаме!

По стечение на обстоятелствата и най-вече заради някои "умни" глави в БФС първенството в "А" група бе отложено със седмица заради "лошите метеорологични условия". Всички знаем какво бе времето в цяла България миналия уикенд, но да не отваряме пак тази тема и да се ядосваме с амебите от "Иван Асен II".

Така елитната ни дивизия стартира наравно с двете "Б" групи на връх Националния празник на България, като много привърженици бяха "за" идеята да се играят мачове тогава, но не по-малко бяха и "против".

На 3 март безспорно най-сериозен интерес в "А" група от фенска гледна точка предизвиква двубоят в Разград. Феновете на лидера Лудогорец ще пристигнат с шествие на стадиона, като преди това ще поднесат венец пред Мавзолея-костница на падналите за Освобождението на Разград. От агитката се похвалиха, че на трибуните ще има човек с нов тъпан, специално направен за мачовете на Лудогорец.

Със сигурност на мача ще има и гостуваща агитка от Стара Загора. За съжаление в не пълен състав. От фракциите "Rakia Power Beroe" и "Zara Front" се обявиха против мача да бъде на Националния празник и решиха да бойкотират. Все пак от Националния фенклуб на Берое организираха пътуване до Разград и тимът ще има необходимата за този тежък мач подкрепа.

Интерес предизвиква и мачът във Враца, където Ботев приема Славия. От "бялата" агитка стягат организация масово да посетят срещата, като преди това ще поднесат цветя на паметника на "Христо Ботев". Няма две мнения, че тези на Ботев ще бъдат на своето място.

На другите два съботни мача не се очакват организирани гостуващи фенове, така че интрига ще има само на терена. Калиакра посреща Монтана, а шампионът Литекс е домакин на Видима-Раковски. В Града на люляците може да се очаква нещо по-интересно от страна на домакинските фенове в лицето на "Ултрас Ловеч", които изявяват сериозни амбиции за развитие на своята трибуна тази пролет.

Доста интересно, ако не и повече, ще бъде по трибуните на два стадиона в Източната "Б" група. На "Колежа" в Пловдив те най-вероятно ще бъдат изпълнени. Агитката на "канарчетата" не се спря цяла зима да работи по организацията покрай едновековния юбилей на Ботев и се закани да има над 10 000 "жълто-черни" гърла. Естествено, ще има и подходяща за дербито с Нефтохимик хореография, която няма как да не бъде свързана с предстоящото честване на годишнината.

Бургазлии също няма да стоят безучастно и ще бъдат доста активни по време на футболния празник на "Христо Ботев". От агитката на "шейховете" се заканиха да залеят Града под тепетата с няколкостотин запалянковци, при това от всякакви точки на страната. Там ще бъде небезизвестната фракция "Green Fighters".

Достатъчно горещо ще бъде и на стадион "Спартак" във Варна, където едноименният тим среща Несебър. Там обаче настроението ще бъде коренно различно, като атмосферата ще премине под знака на протестите спрямо омразното от феновете на "соколите" ръководство. С акциите си напоследък от групировката "Синдикат 12" недвусмислено показаха на лицата Янко Станев и Живко Великов къде се намира пътя към изхода, и че няма да се спрат, докато не им видят гърбовете.

Любопитен сблъсък се очертава да бъде и Добруджа - Етър. Добричките фенове традиционно оказват сериозна подкрепа на своя тим, използвайки много пиротехника, а от Старопрестолния град ще потеглят доволна група привърженици на "виолетовите" от фенклуба на тима и групировката "Hells Ultras".

В неделя са най-интересните футболни дербита. В 13:30 часа Левски приема Черно море, като се очаква "Герена" да бъде посетена от петцифрено число фенове. От ръководството завишиха цените на билетите в сравнение с тези от миналата година, но това надали ще попречи на левскарите да бъдат многобройни.

Заради разстоянието от Варна до София едва ли "моряците" ще имат много сериозна подкрепа на запалянковци откъм численост.

Другият столично-морски сблъсък стартира в 15:45, като Черноморец приема ЦСКА. Напрежението между двете ръководства рефлектира и върху феновете. Тези на "акулите" хвърлиха ръкавицата, като облепиха цял Бургас с провокативни афиши и с призив стадионът да се напълни за "битката със злото".

От своя страна цесекарите създават страхотна организация, като към стадион "Лазур" ще потеглят фракции от цяла България начело с ултрас обединението "Офанзива", както и нашумялата в последно време групировка от Варна - "Varna Firm". Нищо чудно този мач да се окаже най-посетеният за кръга. Домакините очакват да бъдат над 10 000, докато "армейците" едва ли ще са под 2000.

Малко по-рано ще започне и мачът Миньор - Светкавица, като прословутият Стадион на мира в Перник ще бъде запълнен единствено с фенове на "чуковете". Те ще запалят 2000 свещи, отдавайки чест на няколкото млади привърженици на тима, които напуснаха този свят от началото на годината.

Кръгът в "А" група ще завърши подобаващо в понеделник с "железничарското дерби". Настроенията в двете агитки са смесени. Феновете на софийското Локо от "Железни бригади" са на върха на щастието си, че се завръщат в своя дом в "Надежда", но от друга страна са крайно недоволни от решението на БФС под диктовката на носителите на телевизионни и Интернет права да оставят мача да се играе в делничен ден.

По същия начин мислят и ултрасите от "Трибуна Бесика". Въпреки сериозното неудобство вече текат записванията на "Лаута" за срещата, като в понеделник след обед едва ли по-малко от 500 "черно-бели" ще има в северната част на София.

Накрая ще отбележим и активността на феновете на Пирин от новата групировка "Green Eagles". Благоевградските запалянковци ще продължат да бъдат 12-ия играч на "орлетата" по обратния му път към професионалния футбол, като стартират на 4 март с групово посещение на мача с Миньор в Бобов дол.

Завършваме с един призив:

Почети Националния празник и подкрепи любимия си отбор!

Привърженици на „червено-черните" от агитката „Железни бригади" посрещнаха футболистите в кв. „Надежда" след мача срещу Черноморец (0:4) и в един глас към всички играчи обявиха, че стоят твърдо зад тях и Тони Велков но не и президента Николай Гигов.

Парадоксално феновете споделиха, че ще подкрепят тима си категорично във всички мачове като гост, но не и в домакинствата, докато не се разрешат въпросите със собствеността на стадион „Локомотив".

Привържениците обещаха, че група от тях ще пътува за Каварна за предстоящите два двубоя с местния Калиакра. Отборите играят последователно в средата на седмицата за Купата на България и през уикенда в последния кръг от есенния дял на първенството.

По време на визитата си на другия край на България те ще подарят фенартикули на бившия футболист на клуба Юлиян Петков, който се състезава за Калиакра. Въпреки че играе за друг клуб Петков, заедно с детето си, продължава да се чувства локомотивец.