Като от воле! Емил Велев предрече, че в мача ще има автогол на червен играч. Направи го преди няколко дни на едно състезание, викторина. Е, вярно, там не позна два от въпросите свързани със собствената му персона, но попитан за мача на „Герена” отсече: ще падне червен автогол! То бива, бива проницателност, тънко чувство за познаване на ситуация, нюх, предвидимост, шесто, седмо, осмо и девето чувство накуп – че просто няма накъде повече. Браво Велев, браво! Айде сега, това, че прогнозира резултат 2:1 за „сините” магьосници, дали да го изтъкваме или...по-добре да не ти разваляме кефа от точната като мерника на Джеймс Бонд прогноза.

Евала Сираков – вече става закон! Даде ли Наско Сираков прогноза за каквото и да е – става точно обратното. Мачът на ЦСКА на „Анфийлд” и 1000% сигурната ни победа преди година и малко на „Уембли” над Англия са само бисерите в короната. Бившият голмайстор и настоящ анализатор/прогнозист даде над 10 интервюта и мнения в последните дни, в които откъсна главата на ЦСКА като на бройлер, преди да бъде опърлен и сготвен на супа. „Дерби няма да има” бе сред най-меките. А, да, мисля няма нужда да уточнявам, че става въпрос за хипер-гига превес на тима на Ясен Петров. „ЦСКА отива на резултат...”. Хм...За една бройка...Ако Наско Сираков трябва да работи поне една седмица като метеоролог, то тогава ни е спукана работата. Ще вземе да ни каже да излизаме по къси панталонки, а то ще завали градушка. Ясно е, че от време на време понацелва нещо, но като цяло става емблематичен пример и синоним за грешна прогноза.

Не споменаваме изобщо в тази връзка боса на Левски. Там нещата отдавна дори не са за смях.

Само така Радуканов! Младият наставник на ЦСКА заслужава потупване по рамото. Не луди прегръдки, не /боже опази/ подхвърляне във въздуха, онази бленувана мечта на типове като Лупи. Така се започва – с потупване по рамото. Тази победа на „Герена”, този исторически успех за „армейците” в леговището на врага е за Радуканов със стойността на виза, на печат. Сякаш след края на мача, той си е подал трудовата книжка и визата му за Борисовата градина е била удължена. Неизвестно за колко време още, но удължена. Което е предпоставка за спокойна работа. Може би най-младият треньорски щаб в „А” група / потупване и за Светльо Петров, за Пецата и за Ванката/ заяви присъствие. Каза на висок глас: „Ето ни, ние сме треньорите на ЦСКА и искаме да работим в ЦСКА!” Ок, давайте, би трябвало да получат като отговор на този етап. От шефове, от публика, от медии.

Честито ЦСКА! Затова, че на терена имаше отбор, който владееше присъствие на духа през целия мач. Отбор, на когото дори му бе отнето естественото право да бъде подържан от собствените си фенове цяло второ полувреме. След мача – с отделни изключения – скромно поведение, без изцепки, без витаене в облаците, титли, Шампионски лиги. Всъщност това бе и самото поведение на терена. Самообладание, всеки знае какво да прави. В автобуса на тръгване – малко по-силна музика, танци, но половината играчи си седяха мирно и кротко със слушалки на главата. Мишел Платини /вижте видеото/ облегнат на прозореца, седи и просто си наблюдава. Този ЦСКА вече е далеч по-приятен – и като игра, и като поведение.

Защо в такъв ред, питате, подредихме героите от събота вечер? Защото нали именно първите в редицата обичат да приказват, да се изтъкват. Ако ЦСКА успее да остане скромен,да остане нахъсан за още и още, след като е забил победоносно копието в сърцето на противника – значи е успял. Значи е спечелил нещо повече от трите точки. Значи има шанс...

Николай Александров, Гонг