Както споменах в предишния си материал, железобетонните глави с полираните мозъци междувременно успяха да реабилитират Лупи. Кога разбрах, защо не. Все пак, за разлика от тях, аз помня. Помня много. Например помня в какво състояние остави Лупи ЦСКА, за да стигне ЦСКА дотам, че да открие подписка за набиране на средства от своите фенове. Няма нужда да помня друго. Кой тогава е помогнал на клуба, докаран от Лупи до подобно състяние, защото пред мен е списъкът на дарителите. В този списък виждам себе си, дето не съм взел и стотинка от ЦСКА, от футбола и от хората във футбола и не виждам ГАтанасов, който цял живот се е хранил от тази тема. Което е нормално. Мисията на ГАтанасов не е да помага на ЦСКА. Мисията на ГАтанасов е да ликвидира този отбор, което не спира да върши вече две десетилетия.
Има много ясни критерии, по които може да се определи кога ЦСКА е стигнал дъното и надолу вече няма накъде да се пада. Като се стигне дотам първият, който си тръгва, е Стойчо Младенов. Фактът, че Стойчо и не мисли да напуска ЦСКА и продължава да си прибира надлежно 40-те хиляди на месец означава, че ситуацията на Армията не е идентична с онова, до което бе докарал клуба реабилитираният от ГАтанасов Лупи. Т.е. има накъде още да се пада, заради което и редакторът на Работническо дело-Спорт1 се старае толкова. Подобно на останалите случаи, в които е "помагал" на ЦСКА.
ГАтанасов очевидно не знае много неща. Включително не знае и че "червената" публика в огромното си болшинство не е съставена от левосектанти, нихилисти, революционери и лумпени и никога няма да тръгне по улиците, за да създава безредици и хаос заради самите безредици и хаос. За някаква революция, за която и ГАтанасов си няма хал хабер какво трябва да представлява и най-важното какво ще се случи след нея. Публиката на ЦСКА в огромното си болшинство обича играта и обича своя отбор, когато този отбор играе красив и резултатен футбол. Когато това го няма, тя се отдръпва. Когато го има, тогава може и да бъде призовавана към смислени прояви. В тази връзка и задачата на истински загрижените за ЦСКА не може да бъде да се опитват да го превърнат в държавен, привилигирован отбор със силата на уличния натиск. Задачата на истински загрижените за ЦСКА може и трябва да бъде друга. На Армията да почне да се работи по друг начин, с други хора. Да почне да се работи умно. Което не става с революции, става с акъл, не само защото футболът е проста игра, ама за умни хора.
В крайна сметка това е и демаркационната линия, която железобетонните глави с полираните мозъци никога няма да видят и разберат. Между революционерите тип нихилисти, опитващи се да предизвикват революционни ситуации и кризи в ЦСКА и останалите, които са концентрирани в играта и които разсъждават каква политика, включително и кадрова, следва да бъде възприета, за да може "убиецът на гиганти" да се върне там, където е бил. Нещо, което даже не е трудно. Лесно е и ЦСКА можеше да бъде отдавна в него, щом беше в състояние да произведе футболисти като Бербатов, Мартин и Стилиян Петрови и щом успя да победи еврошампиона на неговия Анфийлд.
Има въпроси, които не могат да бъдат подминавани от хората, които наистина обичат ЦСКА. Които помнят големия ЦСКА, който стана такъв не с революции и не с негативизъм. Първият въпрос в тази насока е защо именно през периода 98-99г. "червените" успяха да създадат последните европейски футболни величини и защо това не се случи впоследствие? Защо тази възможност, възможността ЦСКА да създава големи футболисти бе ликвидирана? Вторият въпрос е защо именно при Йешич ЦСКА за първи път в родния футбол вкара отбор в групова фаза на европейски клубни турнири през парадния вход, след отстраняване на Байер Леверкузен и защо бе в състояние да победи шампиона в ШЛ на неговия стадион? Защо и двата периода и двете възможности бяха ликвидирани от революционерите, от ГАтанасов и гошковци?
За мен лично вече не съществува абсолютно никакво съмнение. Когато ГАтанасов през всички тези години е писал за автогола на Легендата, за поръчковата свирка на Атанас Узунов и флага на Иван Леков, той не е писал срещу порочната система, а срещу това, че този флаг и тази свирка не са били в услуга на "червения" отбор. Когато през всички тези месеци е писал материали подобни на "На опашка за Директива" не е искал да няма Директиви. Искал е Директивата да бъде за ЦСКА. За това е неговата революция, за това е и уличният натиск. Левосектантите, нихилистите, революционерите и лумпените да стреснат държавата и тя да припознае в ЦСКА своя отбор. Подобен ЦСКА не е моят ЦСКА, това не е отборът на миналото, на Палаврата и Симолията, на генералите. Това е отборът на ГАтанасов и гошковци, на фатмаците, на нискочелите и бедните духом. Пътят на ЦСКА, на истинския, на големия ЦСКА е друг. Ако не можем, ако не сме в състояние да го намерим, да тръгнем по него, значи ЦСКА просто го няма. Отдавна го няма и нищо друго не е в състояние да го възкреси.
Петко Суровянски, donbalon.eu