Тия дни се замислих защо в последните 10 и повече години, все някой плюе и псува по ЦСКА, тези, които работят, играят и го управляват.
Общопризнато е, че българинът е вечно мрънкащо същество, което завижда и мрази, прецаква и се подиграва на събратята си, докато те се гърчат и изнемогват. С тази идея, ние - привържениците, бяхме наричани с какви ли не имена през последните години, само защото изразявахме недоволството си от това, което се случва в и около любимия ни клуб. Естествено голяма част от нас се проявяваха като диви селяни с каруцарски манталитет, псуващи на поразия, хранещи де що мърда на тревата или в ложите и това донякъде оправдава епитетите по адрес на публиката на Армията, но пък повечето цесекари се водим уж интелигентни, защо тогава и ние все сме недоволни? Защо все говорим с негативизъм и не вярваме на нищо, докато не го видим черно на бяло. А и тогава пак сме скептични.
Ако някой не може да си отговори, значи е сляп.
През годините се смениха много собственици, кой от кого по-богат, устат, надъхан и верен на червената идея. Всичките обещаваха просперитет, но реално ни хвърляха прах в очите. Сегашните шефове също не се различават, а бъдещите ще трябва доста да се доказват, за да получат доверие. Защото няма човек, който би обърнал глава и би продължил по пътя си, ако види, че встрани лежи пачка банкноти, лесна за взимане и невидима за простите хора, които стават и си лягат с една идея, олицетворяваща четири букви - ЦСКА.
Проблемът на нас ни е именно това - всеки рано или късно бива покварен и започва да работи само за себе си. Няма да връщаме лентата към Павлов, Божков или Митал. Схемите си вървят, независимо кой управлява. Едни или други участници надолу по веригата, някой повтарят и потретват, някой опитват по малко и бягат. Никой не излиза чист. Всички лапат.
Отделно всяка година имаме по 3 отбора, на които се плащат заплати за да обикалят из софийските заведения. Тези, които играят повечето мачове негодуват, защото взимат същите пари като тези, които лежат и чакат следващия трансферен прозорец, когато, като пчелички, ще хвръкнат да опрашат още някой клуб и да смукнат стабилна сумичка за себе си и агентчетата си. Така наречените титуляри са и обидчиви, защото хем носят отбора на гърба си, хем получават най-голямата порция обиди. Или поне те така го виждат. А това, което ние виждаме на терена май е доста по-различно, граничещо с пародията и често с безсилието и бездушието.
Имаме и треньор, легенда, екзекутор, ВЕЛИК футболист, който обаче с първите си стъпки, завърнал се отново на Армията, започна да се оправдава преди още да има причини за това. Титлата беше загубена още с идването на Господин Младенов, съдейки по неговите думи. Голямата борба щеше да се води, да се дадат много жертви, но накрая лошата синя машина пак щеше да победи сърцатите Армейци. Само дето през повечето мачове нито видяхме сърцати Армейци, нито лице, което да стои твърдо зад отбора и да води борбата. Видяхме някой, който искаше да прилича на Жозе Моуриньо, но тотално оплете конците и получи нежелан ефект. Защото в Реал Мадрид говори един човек, с цел да навлече цялото напрежение върху себе си и да запази чисти футболистите си, да им помогне да се концентрират само върху футбола, а не върху някакви медийни игрички. Господин Младенов не само, че не предпази момчетата в отбора, ами стовари върху тях цялото напрежение, сякаш търсеше поредно оправдание за очевидния факт, че ЦСКА все още няма потенциал да стане машината, която всички познаваме от миналото. В същото време се пускат декларации, че комисиони от трансфери не се взимат, че всички, които идват в отбора са минали под зоркия поглед на Господин Младенов. После пък излиза, че народ за два отбора е излишен и трябва да се махне. Парите са развъртяни и е нужна нова кръв за следващата врътка. Пък декларации могат да се пускат ежедневно, нали хората им вярват.
За шефовете няма какво да се говори. Те са все едни и същи. Все инвестират и покриват стари задължения, все мислят за доброто на клуба и после се оказва, че и стотинка не са дали, а всичко е заеми и още дългове. На икономически или лаически език, все същото - ако не вкараш, няма да изкараш. При нас имаше много за изкарване и все още има, но в един момент чешмата ще спре и може и никога да не потече отново. А ние сме почти безсилни, защото всичко в ЦСКА е недосегаемо, всичко е прах в очите и фалшива обвивка на нещо прогнило.
Ето затова ние негодуваме, ето затова вместо да креснем на каруцаря да си затваря селската уста и да подкрепя 90 минути, ние сме по-склонни да го оставим да псува на воля, защото където и да пипнеш, в този отбор, няма да намериш нищо чисто и нищо свято, освен едни 4 букви - ЦСКА!
На обидените мога да кажа да си гледат работата, най-добре извън ЦСКА! Ние нямаме нужда от думи. Имаме нужда от футбол!
sherman (коментарът е публикуван в cskasofia.com)