В последния труд на журналист Атанасов се е промъкнала нагло и следната фраза: “Но какво искат „своите" - петковци, офанзиви, чартърници, послушници и други подобни „социалдемократи?”. Ами, г-н Атанасов, ако бяхте чели, щяхте да знаете. Четенето обаче, колкото й да не им се вярва на мнозина, не е проста работа. Ама никак. Малцина като четат и разбират за какво иде реч.
Аз лично, г-н Атанасов, искам да разберете колко много сте “помогнали” на ЦСКА досега. Силно го искам и ще ви кажа защо. Защото ако го знаехте, ако чувствахте някаква вина, нямаше сега да се правите на болшевик. Защото в критичните моменти, в моментите, когато се е решавало по кой път да тръгне ЦСКА, по възходящия или по този, по който вървим и в момента, вие винаги сте били рамо до рамо с Подуене. През 1999г. с Евгений Бакърджиев, а през 2005г. с Боби Михайлов и Наско Сираков. За това съм писал много пъти, имам много материали, които вие не сте прочели, а ако сте прочели, не сте разбрали. Защото вие, г-н Атанасов, сте само писател. Не и читател.
Също така искам, г-н Атанасов, да научите значението на една дума, която много обичате да употребявате. Думата “морал”. Както не е морално, г-н Атанасов, да направиш поход срещу мутрите и след няколко месеца да излезеш на терена с ВИС 2 на гърдите, така не е морално да напишеш “На опашка за директива”, а след броени дни да се строиш пред кабинета на министър-председателя. Също така, г-н Атанасов, не е морално да ставаш адвокат на Димитър Ангелов при положение, че той е свален като председател на Централния фен клуб заради злоупотреби, финансови злоупотреби, което, очевидно, за вас не е нещо укорително незнайно или по-скоро знайно защо. Разбира се аз, като ваш редовен читател, много добре знам, че за вас моралът е само средство, празна дума, оръжие срещу чужди-свои и свои-чужди. Ако не беше така, щяхте поне веднъж да напишете един ред за лъжите, машинациите и приватизациите на Любо Пенев от 1999г.
Искам, много искам, г-н Атанасов, да спрете да споменавате ДЮШ на ЦСКА и по-точно къде сега играели децата на ЦСКА?!? Нямате морално право на това, защото когато можеше да се направи нещо, вас ви нямаше. Нямаше ви на опашка пред Министерския съвет и ви нямаше пред багерите на “Червено знаме”. Аз, г-н Атанасов, имам право да негодувам по тази тема, защото само аз тогава направих каквото ми беше по силите и по възможностите. Написах доста неща, включително и “Даваш ли даваш, балканджи Йово...”:
“Аз ли съм единственият, който не е склонен да дава и предава “Червено знаме” на тоталитарната държава? Къде са днес всички ония, които живяха и богатяха на гърба на институцията ЦСКА? Къде са журналистите, които цял живот са се хранили от тази тема и не са спрели покрай нея да пишат книга след книга? Къде са феновете милиони, къде е Дучето, къде са фенклубовете в страната, къде са всички ония, които покрай този отбор са успели да се почувстват големи? И ако няма такива, ако аз съм единственият, тогава и аз имам задължение пред собствената си съвест и пред историята да заявя на висок глас: ИМА, ИМА ПОНЕ ЕДИН, КОЙТО НЕ ДАВА И НЕ ПРЕДАВА ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ.” Даваш ли, даваш, балканджи Йово, 17 април 2009 14:18, db - http://www.donbalon.eu/exclusive1818.html
Атанасов: “петковци, офанзиви, чартърници, послушници и други подобни „социалдемократи”?!?
Гоше, досега е нямало как да се срещнем с теб и с гошковците като теб на две места. По обясними причини. В Народна библиотека и пред касите на медиите, в които ни публикуват. Защото ти, Гоше, загуби и тази битка с фатални последици за ЦСКА. Битката за историята, за истината. Две години, в които прелиствах брой след брой и четях книга след книга, за да могат “червените” фенове да научат откъде са и защо са, защо трябва да бъдат горди и непоколебими, не те видях в “Св. Св. Кирил и Методий”. Нямаше те, защото тогава ти, Гоше, си бил на касата я на някоя медия, я на “Тодорини кукли” 47 при Тодор Батков. Ти, Гоше, си писател, не читател. Четенето е трудоемък процес, който не се изплаща достатъчно добре.
Гошковци, тези, които не обичат да четат, няма как да знаят и следните исторически факти. През 1999г., когато Любо Пенев, Гошо, луди фенове, а зад тях държавата в лицето на вицепремиера Евгений Бакърджиев, МО, ДАМС, тръгнаха да овладяват ЦСКА, нещата не бяха никак прости. Имаше две АД-та, на тогавашните възрожденци и на Илия Павлов, който спор за легитимност предполагаше сложни съдебни дела и блокиране дейността на клуба за дълго. В това време и “червените” футболисти имаха договори не с ЦСКА, а с Мултигруп, заради което и президентът на “Септември” Амбукели предложи на Илия Павлов да премине с играчите си при него. Илия Павлов изпрати на вестниците едно писмо озаглавено “Двете майки” и остави клуб и играчи на Любо Пенев, на Гошо и подобните на тях да се упражняват и да тикат “убиеца на гиганти” в тресавището, в което не спира да потъва.
Това искат гошковци и в момента. Искат диктатура на пролетариата и експроприация на експроприаторите. Културна революция, червени стражи (Хун Вей Бин) и публични процеси срещу враговете на ЦСКА – външни и “свои”. По причина на което и Гошо, мине не мине време, започва да призовава сектор “Г” и Дучето за крайни действия, подобни на ония, които блокираха Армията при отнемането на лиценза. “Ние имаме нужда от решителни хора, които са млади и не особено образовани”. Казал го е “великият кормчия” Мао. Казал го е само веднъж преди Културната революция. Гошо призовава за това ден след ден в своите статии.
Още от 2009г. пиша за грешките на настоящите собственици на ЦСКА включително и в кадровата политика. Писах, че ЦСКА не е училище за треньори и че отборът трябва да бъде воден от специалист способен на големи мачове. И Любо Пенев, и Стойчо Младенов, любимците на гошковци, се провалиха, но според болшевишката логика на номенклатурчиците от “Работническо дело” те няма как да са виновни. Не е възможно да са виновни по условие, заради което и вината е на.титаните. Те са изтъргували титлите, а през 1998г. Илия Павлов е “пробил” Димитър Пенев, за да падне с 0:8 в Ловеч.
Историята обича да се повтаря. И ще се повтаря, докато свързаните с нея не си научат урока. Гошковци, тези, които избягват да четат, тези, които не знаят какво е морал, болшевиките, които искат да управляват с държавата, с декрети, с трибунали, които са израснали с филми за превземането на Зимния дворец, които не са излезли от диктатурата на пролетариата и от уводните статии на “Работническо дело” нямат шанс. Имат шанс другите. Можещите да четат и можещите да мислят.
Преди години, преди много години “генералите” си тръгнаха от Парка на свободата и там, в Борисовата градина, останаха само фатмаци, старшинки. Последният “генерал”, зетят на Добри Джуров Георги Христов, бе изпратен в историята собственоръчно от червения страж Атанасов. Същият, който понастоящем се тревожи, че революцията на Армията, революцията на фатмаците, заповядана от министър-председателя, може и да не успее. Спокойно, Гоше, успя! Можеха да се направят много разумни неща, за които писах, а ти не прочете или не разбра. Можеха, но днес благодарение на теб вече е късно, днес “боклуците” бленуват сладките времена, когато нямаха нищо общо с ЦСКА и когато все още не бяха “боклуци”. Днес камбаната бие за вас, “възрожденците”, часовникът отброява вашето време. Влизайте с парите и управлявайте! Или и така не става?
Петко Суровянски, donbalon.eu