Вторник, 08 Октомври 2019 18:32
Оценете статията
(0 гласа)

ЦСКА, мостът на Вароша и жълтите павета

В българския футбол, какъвто и да е той, има два клуба с общонационално и социално значение. Това са ЦСКА и Левски. С тях са анжагирани стотици хиляди хора. Те са начин на живот, болка, радост, надежда. При цялото уважение към всички отбори в страната, останалите са с малко или много регионално значение.

 

И затова, когато става въпрос за проблемите на "сини" и "червени", темите винаги са от по-особено значение. Това не е откриване на топлата вода, но е факт. Още повече, че в последното десетилетие ЦСКА и Левски живеят в неестествената среда на номер две или три в българския футбол. Искрите на напрежението се местят ту на "Герена", ту на "Армията", а и снощи се видя ясно, че Лудогорец още не може да бъде настигнат.

 

Отбор без емблема и емблема без отбор

 

Подобна игра на думи за всичко, което става в ЦСКА в последно време, вече е реалност. След принудителния фалит на този славен клуб, с пасивното воайорство на БФС и държавата, "червените" привърженици трябваше да търпят да бъдат наричани припознавачи, за да имат отново любим клуб.

 

Тук има известен парадокс. Докато новият ЦСКА уж нямаше истинска легитимност пред обществото, хората го заобичаха и ходеха на стадиона. Това беше нещо като отбор без емблема, но с публика. Сега, когато емблемата е приемствеността са налице, публиката я няма. Защото го няма и отборът.

 

Провинциалната обреченост

 

Когато ЦСКА беше истерично нападан и подиграван, че е Литекс, всъщност той беше много повече ЦСКА. Сега, когато той е морално легитимен, всъщност е много повече Литекс. Минаха няколко години, а телепортираното ръководство на Литекс на "Българска армия" остана затворено в своята провинциална капсула.

 

Не може с вечната грейка, краката върху седалката и люпенето на семки да се управлява трикратен полуфиналист в Европа. Желанието е едно, манталитетът - друго. ЦСКА е управляван не само от големи личности, а и хора с присъствие в пространството.

 

Не може да си легнеш като начинаещ акордеонист и да се събудиш Ричард Клайдерман. Няма как да стане. Не може да се казва непрекъснато, че ЦСКА не е Литекс и да няма кой да го чуе и разбере. Вироглавото копиране като под индиго на всички методи досега на компанията на Гриша Ганчев доведе ЦСКА до състоянието, което е в момента. Объркан отбор, грозен футбол и публика, която си стои на топло в къщи.

 

Треньорските абсурди

Непрекъснато се повтаря и потретва колко много Гриша Ганчев разбирал от футбол. Всичко, което стана на "Армията" тази година, показа ясно едно - ръководството може и да разбира от футбол, но на други географски ширини. Единственият, който си тежи на мястото тук,е Пламен Марков. Той обаче е игнориран на заден план. Последната треньорска новина за някой си Милош Крушчич е още хинин в коктейла на червения фен.

 

Стадионът на ЦСКА е в центъра на София, близо до жълтите павета. А не до мостът на Вароша в Ловеч. Жълтите павета обаче са начин на живот, който не кореспондира с Грейките на "Българска армия". Този начин на управление завъртя абсурдната спирала ЦСКА да започне годината с Любослав Пенев и да я завърши със сръбска скара.

 

Да не говорим и за факта, че ЦСКА отново няма отбор заради поредните продажби и поредната сюрия нови анонимни субекти, доведени на "Българска армия". Даже и копираната схема на Литекс е по-лоша от своя първообраз. И в Ловеч се продаваше и купуваше, но се намираха качествени играчи за нашите условия. Сега тази схема е вече изчерпана. Но на гърба не на Литекс, а на ЦСКА.

 

Празният стадион

Наскоро феновете на ЦСКА подсказаха с декларация, че търпението им няма да продължи дълго. Всъщност - най-голямата декларация е празният стадион. Това е крайният резултат от очаквания провал на системата "копи пейст". Вече сякаш и никой не припомня, че отборът е без титла от 11 години. Хората взеха да свикват и това е най-лошото.

 

Какво би следвало оттук нататък? Нищо добро, ако не се напрвят промени в ръководството на клуба. Аурата на голям клуб като ЦСКА в момента е подложена на унищожаване от хора с ограничено мислене и неспособност за промяна на ценностната система. Ако това час по-скоро не бъде спряно, няма да има смисъл и от новия стадион.

 

Защото няма да има кой да отиде на него.

Последна промяна на Вторник, 08 Октомври 2019 18:53

Подобни статии (по етикети)

Обратно в началото