В България няма публика и няма фенове. Има само мъченици и романтици.
Това е истината. Така мисля и аз и каквото искате ми приказвайте.
Сигурно феновете на големи отбори като Лийдс и Нотингам не ги боли, че са в Чемпиъншип в момента? Но на стадионите им няма празни места. Тези хора отиват на стадиона, защото си обичат отбора. И се радват като деца на всяка победа и плачат за загубите и преживяват всяка секунда със своя любим отбор.
Сигурно феновете на Борусия Дортмунд са се отчаяли от хегемонията на Байерн Мюнхен? Ами, нищо подобно... Напротив. Продължават да изумяват с хореографии, присъствие и песни.
Сигурно феновете на Ливърпул не спират да бъдат най-верният стожер на този велик клуб и негова опора вече толкова години?
Сигурно изстрадалите фенове на Юнайтед в последните няколко години са се отказали да пълнят „Олд Трафорд”?
Не съм чул и на стадиона на Хамбургер да има празни места, въпреки че отборът им изпадна във Втора Бундеслига за първи път в историята си.
Истината е, че в България няма фенове. Има масово присъствие и еуфория само когато има успехи.Фенове на успехите, на титлите и купите с които можеш утре да се изфукаш сред приятелите си, че си фен на дадения отбор.
Манталитетът е друг. Мисленето ни е различно.
Да поставяш ултиматуми на любимия си отбор "ако това не стане, аз няма да стъпя!"
Ама кой си ти? Кой съм аз? Кои сме ние?
На мен това ми е страстта, това е една огрома част от живота ми! Ще си го изживея с ЦСКА и когато имам възможност винаги ще бъда на стадиона, за да защитавам любимия си клуб и да го подкрепям.
Ако ще и камъни да падат!
коментари
RSS на коментарите по тази тема