Преди да кажа каквото и да е, искам да бъда обективен и да се абстрахирам от всякакво лично отношение към Моуриньо!
Жозе е доказан и успял мениджър, един от най-добрите в професията и това няма да се промени от провала му на Олд Трафорд!Титлите и купите му говорят сами по себе си, другото е мнение по въпроса!
Аз лично приех Моуриньо така, както бих приел всеки назначен за мениджър на любимия ми клуб! Дадох му доверието си, подкрепях го, преглъщах недоволството си в името на успеха на отбора.
Надявах се, че нещата ще потръгнат и Юнайтед ще се върне към славата! Уви, не се получи така и сега ще се опитам да отговоря на основния въпрос - защо?
Миналите успехи, голямото самочувствие и неконтролираното его са причините, които според мен доведоха до краха на Жозе Моуриньо в Юнайтед!Португалецът така и не разбра, че отива в клуб, който е по-велик не просто от него, а е по-велик от всичко и всички минали през него.
Клуб религия!!!
Клуб институция!!!
Клуб съдба!!!
Ман Юнайтед е клуб семейство по един особен начин, който на мен ми харесва и който ще опитам да обясня!
Семейство по традиционния "италиански" начин, по "мафиотски" начин ако щете !Семейство, в което всеки се грижи за другия, всеки има свои задължения и отговорности и никой не е над другите!
Семейство, което дава любов и нежност, но което наказва, когато си непочтен и нелоялен към него!Семейство, в което важи закона на "омертата"!!!
Нищо не излиза навън, проблемите остават вътре, не се показва слабост или безсилие пред света!Семейство, което прощава и подава ръка, когато си слаб, но пуска куршум в слепоочието, когато го предадеш!!!
В това семейство Жозе Моуриньо не можа и не пожела да се впише!
Въпреки надеждите ми, че ще се промени, португалеца продължи с неговите номера!Високомерен, надменен, циничен, отчужден, той с цялото си същество държеше да покаже, че е над всичко и всички в клуба!
Това нямаше как да остане безнаказано в Юнайтед!Моуриньо не обичаше Юнайтед, нямаше страст към клуба, не искаше да остави сърцето си на Олд Трафорд!
Във футбола е като в живота и любовта!
Преди да искаш да получиш, трябва да дадеш!
Преди да изпиташ възторга, трябва да минеш през страданието!
Преди да влезеш в Рая, трябва да изстрадаш Ада!Жозе Моуриньо пренебрегна тези основни и прости житейски правила.
Всички му бяха виновни, всички му пречеха, всички бяха грешници!
Само той в бяла премяна!
Това отблъсква и отвращава хората по принцип, никой не обича индивиди, които само мрънкат и се оплакват!В специфичната атмосфера на футболния клуб този процес на неприязън се развива много бързо и необратимо.
Първо, играчите усетиха студенината на Моуриньо и въпреки че не го бойкотираха, не бяха в състояние да поставят главите си на дръвника за него!
Не го обичаха просто! Феновете също постепенно разбраха, че Моуриньо не страда с тях за отбора, не милее за клуба, не поставя Юнайтед на пиедестал като тях!
Лека полека и тяхната любов отлетя!
Накрая и нервите на шефовете не издържаха и това беше края на Жозе при нас!
С две думи!!!
Моуриньо загуби ментално битката за трона в Ман Юнайтед!
Оказа се, че не е готов за наследството на Сър Алекс и оттам нататък пребиваването му при нас беше "хроника на една предизвестена смърт".
Всички други, чисто футболни и спортнотехнически грешки и слабости на португалеца при нас са ясни и няма смисъл да ги коментирам!
Той загуби битката със себе си и своето его и това доведе до безславния му край в нашия велик клуб!
Ман Юнайтед забавя, но не забравя!
И никога не прощава...