ЦСКА загуби от Копенхаген, но не отпадна, както на някои елементи им се искаше - ако може още след първия мач. Има време, ще поживеем и ще видим. Има и реванш. Мечтата е жива, шансовете - също.

ЦСКА показа, че играе футбол, че го може. Заслугата е ясна - на всички, като се започне от Нестор Ел Маестро, та се стигне до последния млад футболист, очакващ своя шанс за титуляр.

ЦСКА е огромен, ЦСКА е галактически, ЦСКА е могъщ! И на това трябва да се обърне внимание, тъй като атаките не са спирали, а новата им вълна започна обичайно - преди мача с датчаните и лошо скалъпената интрига от Гено Даскалов от Нова ТВ с вкараните думи на наставника на Копенхаген Столе Солбакен.

Акцентите след това се пренесоха и върху белгийската съдийска бригада, начело с Барт Вертентен, който отнесе толкова клетви, че ако 1/10 от тях го застигнат, не знам какво трябва да му се случи в близко време на този индивид...

Ел Маестро изигра гросмайсторски мача, направи го тактически, все едно тимът е на тренировка. Беше няасно, че датчаните ще използват отсъствието на Жеферсон на левия фланг на отбраната и ще атакуват през Ангел Лясков. Да, но Гелето им показа, че не му пука много от това и демонстрира увереност, а Тиаго го покриваше, когато се налагаше. 

След изгонването на Божидар Чорбаджийски - друг акцент от мача, за който ще стане дума след малко, треньорът на ЦСКА въобще не се бави и не чака да дойде почивката, а веднага пусна в игра Александър Дюлгеров, който да си партнира в центъра на защитата със Стивън Перейра. 

Ясно беше, че ЦСКА трудно ще издържи с 10 човека срещу здравите и недодялани датчани, които нямаха идея как да превземат червената врата, та затова пробваха шутове от далеч. Всъщност, както и стана изравнителното им попадение, при което Витаутас Черниаускас нямаше вина. Стражът за пореден път демонстрира качества и увереност, вадейки няколко опасни топки, а при дузпата на Кенан Кодро малко не му достигна да я улови.

Някои предричаха разгром за ЦСКА след изгонването на Чорбаджийски, но тимът направи така, че да остави шансовете за реванша живи. А младият бранител на армейците беше подложен на убийствена критика за реакцията му срещу Даме Н`Дойе. Едни вече го изхвърлиха от отбора, други го закотвиха на пейката за месеци, а трети решиха, че е редно да му се даде още шанс. Това ще го решат треньорът и ръководството, може би разбират и осъзнават ситуацията малко по-добре от всеки един от нас. Честно казано, за мен това не беше директен червен картон - нито ситуацията е спорна и не се спира голова атака, нито умишлено Божидар нанася удар срещу противника, а още повече, че Вертентен остави доста свободна игра още от началото. Отсъжданията на белгиеца няма и да ги коментирам, защото ми е обидно. Той си знае как и защо. 

Иначе Божидар Чорбаджийски искаше да заеме по-добра позиция, но не прецени летежната фаза на топката и това му изигра лоша шега. Това се потвърждава и от начина, по който той изби топката с глава след това. 

След всичко казано и изписано в последните дни, трябва да се отбележи за пореден път - ЦСКА има солиден тим, който тепърва ще разгръща потенциала си. Та отборът беше без половин дузина основни играчи! А това никак не е малко и не е за подценяване. 

Нищо толкова непоправимо не е станало, просто ЦСКА трябва да вкара поне два гола на реванша, а има право и на една грешка - да допусне максимум едно попадение, за да може да вкара мача в продължения, нали? Математически и теоретично е така, но е важно това да се случи и на практика. ЦСКА има силата и възможността, и може да го направи, убеден съм. Гол през първото полувреме във вратата на датчаните ще промени много ситуацията на терена. 

ЦСКА е излизал и от по-трудни ситуации, наподобяващи тази. Пример - гостуването на Шахтьор Донецк, да не говорим за по-стари от турнира за КЕШ.

До последен дъх, до последна капка усилия и нещата ще се случат. Честно казано, не ми се иска в късните часове на 16 август да си говорим и припомняме за драмите срещу МТК и Тулуза, за изпуснатото от Димитър Бербатов положение в Унгария и за изпълнението на Данчо Тъча в София.

Ще ми е приятно да си коментираме с усмивка за страничната ножица на Мауридес насред Копенхаген, за тупалката на Тиаго или за гола с глава на Чорбаджийски след корнер, примерно. Защо не?

При тези мечти за голове в датската столица, все си мисля, че е редно да се отдаде заслуженото и на публиката на ЦСКА. За пореден път. Дали бяхме 25 или 30 хиляди на стадиона, няма значение - има значение за статистиците и за злорадстващите, които гледат "по олигофренски" в кое ъгълче имало или нямало хора. 

И в този момент още отеква в съзнанието ми и настръхвам от онзи тътен, който изригна на националния около 21:00 в четвъртък вечер. Лудостта и мощният вик "Йеееее!", изтръгнал се от гърдите на всеки един от нас, както и вулканичната радост и лудото пого в "Г" - това доказа могъществото на ЦСКА!

Поглеждайки после в страни около мен, видях сълзи в очите, ръце, вплетени една в друга за молитва, погледи, вперени към небето... Сигурно щеше да е прекрасна рисунка или по-скоро художествен шедьовър, ако някой успее да го нарисува. Но не е толкова важна рисунката в случая, а мигът, който се запечата в сърцето на всеки един от нас. Защото това е ЦСКА, това е могъществото на ЦСКА!

Знам и още нещо - народопсихологията. Знам че срещу Славия утре няма да сме 25 000 на "Армията", но съм убеден, че всеки, който има желание и възможност, разбира се, ще бъде на стадиона. Независимо от късния и неудобен неделен час.

Защото помня и годините, онези - тежките за ЦСКА, в които бяхме на стадиона по няколко стотин, тъй като и резултатите и класирането не бяха от най-добрите. Знаехме се "по домова книга", както се казва, и сега мога да изредя хората поименно - тези, които ни отгледаха като свои деца, както и тези, с които израснахме рамо до рамо и до ден-днешен сме приятели и ходим на мачовете. 

А на гостуванията тръгвахме 50-70 човека - с влак, с автобуси, тъй като още не беше толкова популярно да се пътува с автомобили.
И ЦСКА оцеля в бурите на времето. Оцеляхме и ние. И продължаваме.  

Защото ще дойдат и следващите големи мачове, а защо те да не са в Копенхаген, а след това в Италия и след това в София?